Чл. 1. С тази наредба се определят правилата за метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване в Република България в съответствие със стандартите и препоръките на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО).

Чл. 2. Целта на метеорологичното обслужване е да допринася за безопасността, редовността и ефективността на гражданското въздухоплаване чрез предоставяне на аеронавигационна метеорологична информация, необходима на авиационните потребители за изпълнение на техните дейности.

Чл. 3. Метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване обхваща:
1. провеждане на метеорологични наблюдения в районите на летищата и в районите за полетна информация или контролираните райони;
2. изготвяне на метеорологични прогнози за районите на летищата, районите за полетна информация или контролираните райони и по маршрутите;
3. изготвяне на предупреждения за опасни за авиацията явления, информации SIGMET и AIRMET;
4. предоставяне на метеорологична информация за планиране на полетите, провеждане на консултация и брифинг на екипажите на въздухоплавателни средства (ВС) преди полет и изготвяне на полетна документация;
5. предоставяне на метеорологична информация за целите на обслужването на въздушното движение (ОВД), службите за търсене и спасяване, администрацията на летищата и други авиационни потребители;
6. изготвяне на аеронавигационна климатологична информация.

Чл. 4. Аеронавигационна метеорологична информация се предоставя за обслужваното въздушно пространство на Република България.

Чл. 5. Аеронавигационната метеорологична информация за обслужване на международното гражданско въздухоплаване се предоставя в съответствие с тази наредба и с отчитане на регионалните аеронавигационни споразумения (РАНС).

Чл. 6. Метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване в Република България се осъществява от Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" (ГД РВД).

Раздел II
Общи изисквания за предоставяне и използване на аеронавигационна метеорологична информация

Чл. 7. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" поддържа постоянна връзка с потребителите на аеронавигационна метеорологична информация по всички въпроси, свързани с предоставянето на метеорологично обслужване.

Чл. 8.
(1) Метеорологичната информация се актуализира постоянно и се предоставя на авиационния персонал във форма, която изисква минимална интерпретация от потребителите.
(2) Отговорността за използването на аеронавигационна метеорологична информация е на потребителя.

Раздел III
Предизвестия, изисквани от оператора

Чл. 9.
(1) Оператор, който изисква метеорологично обслужване или промени в съществуващото, е длъжен предварително да уведоми с предизвестие ГД РВД.
(2) Необходимото предварително време за предизвестие се договаря между ГД РВД и оператора.

Чл. 10.
(1) Оператор, който изисква метеорологично обслужване, предизвестява ГД РВД, когато:
1. се планират нови трасета или нови видове полети;
2. в графика на полетите се правят изменения от постоянен характер;
3. се планират други промени, влияещи на осигуряването на метеорологичното обслужване.
(2) Предизвестието съдържа част или цялата информация по чл. 11, необходима за уреждането на искания вид метеорологично обслужване от ГД РВД.

Чл. 11.
(1) Операторът или екипажът на ВС е длъжен да предизвести съответната летищна метеорологична служба на ГД РВД за:
1. разписанието на неговите полети;
2. извършване на полети извън разписанието;
3. полети, които се забавят, изпреварват разписанието или се отменят.
(2) Предизвестието до летищната метеорологична служба за отделни полети съдържа информация за:
1. летище на излитане и разчетно време на излитане;
2. летище на кацане и разчетно време на долитане;
3. зададения маршрут на полета и разчетните времена на долитане до и излитане от всяко междинно летище;
4. запасните летища, необходими за изготвяне на оперативния полетен план, взети от съответния списък в регионалния аеронавигационен план;
5. крейсерско ниво;
6. запасно дозвуково крейсерско ниво, разположението на районите за околозвуково ускоряване и забавяне и траекториите за дозвуков набор и снижаване (при свръхзвукови полети);
7. вид на полета - по правилата за визуални полети или по правилата за полети по прибори;
8. вид на метеорологичната информация, която се предоставя на екипажа на ВС - полетна документация, брифинг или консултация;
9. времето за провеждане на брифинга, консултацията или за предаване на полетната документация.
(3) За полети по разписание и при споразумение между оператора и съответната летищна метеорологична служба част или цялата информация по ал. 2 може да се пропусне.

Глава втора
ОРГАНИЗАЦИЯ НА МЕТЕОРОЛОГИЧНОТО ОБСЛУЖВАНЕ

Раздел I
Общи положения

Чл. 12. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" осъществява метеорологичното обслужване на гражданското въздухоплаване чрез отдел "Аеронавигационно метеорологично обслужване" и метеорологични служби и станции, разположени на летищата.

Чл. 13. Отдел "Аеронавигационно метеорологично обслужване" на ГД РВД организира, ръководи и контролира аеронавигационната метеорологична дейност.

Чл. 14.
(1) Оперативното метеорологично обслужване на въздухоплаването се осъществява от метеорологичните служби и станции на летищата.
(2) Метеорологичните служби и станции според техните функции и задачи са:
1. метеорологична служба за следене (МСС);
2. летищна метеорологична служба (ЛМСл);
3. летищна метеорологична станция (ЛМСт).

Раздел II
Метеорологична служба за следене

Чл. 15.
(1) Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" определя за всеки район за полетна информация (РПИ) или контролиран район (КР) една от летищните метеорологични служби в съответния РПИ или КР, която да изпълнява функциите на метеорологична служба за следене по ал. 2.
(2) Метеорологичната служба за следене изпълнява следните функции:
1. следи непрекъснато метеорологичните условия, които влияят на провеждането на полетите в района за полетна информация или контролирания район;
2. изготвя и разпространява информация SIGMET и друга изисквана метеорологична информация за района;
3. доставя информация SIGMET и друга изисквана метеорологична информация за РПИ на съответния център за обслужване на въздушното движение;
4. в случай, че се изисква специализирано обслужване за полетите на малки височини:
а) подготвя информация AIRMET за района;
б) доставя информация AIRMET на съответния център за обслужване на въздушното движение;
в) разпространява информация AIRMET;
5. доставя получена информация за вулканична активност, вулканично изригване и облак от вулканична пепел, за която все още не е издаден SIGMET, на съответния център за полетна информация или служба за ОВД.

Чл. 16. Метеорологичната служба за следене използва продуктите от световните и регионалните центрове за зонални прогнози (СЦЗП и РЦЗП), както и други подходящи източници, по начин, определен от отдел "Аеронавигационно метеорологично обслужване".

Чл. 17. Границите на района, за който се извършва непрекъснато следене на метеорологичните условия, трябва да съвпадат с тези на района за полетна информация или контролирания район, или да бъдат комбинация от границите на райони за полетна информация и контролирани райони.

Раздел III
Летищна метеорологична служба

18. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" организира на всички международни летища в Република България летищна метеорологична служба, която изпълнява всички или част от следните функции:
1. изготвя или получава прогнози и друга съответстваща информация за осигуряваните полети;
2. изготвя прогнози за местните метеорологични условия;
3. поддържа непрекъснато наблюдение върху метеорологичните условия на летището;
4. предоставя брифинг, консултация и полетна документация на членовете на екипажите на ВС или друг оперативен полетен персонал;
5. предоставя допълнителна метеорологична информация на авиационните потребители;
6. излага на показ наличната метеорологична информация;
7. обменя метеорологична информация с други метеорологични служби;
8. в случай, че се изисква специализирано обслужване за полетите на малки височини, подготвя и разпространява зонални прогнози GAMET.

Чл. 19. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" определя:
1. летищните метеорологични служби, които предоставят брифинг, консултация или полетна документация, както и съответните райони и маршрути на отговорност;
2. летищата, за които се издават прогнози за кацане;
3. прогностичните възможности на летищната метеорологична служба и начина на използване на продуктите на СЦЗП или РЦЗП и други източници;
4. начина, по който летищните метеорологични служби използват продуктите от СЦЗП или РЦЗП при изготвянето на полетната документация.

Чл. 20. Степента на отговорност за изготвяне на прогнози от летищната метеорологична служба се определя от наличието на прогностичен материал за летището и маршрутите, получаван от СЦЗП и други прогностични центрове.

Чл. 21.
(1) Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" при необходимост възлага на летищната метеорологична служба да извършва метеорологично обслужване за едно или повече други летища, на които няма метеорологични служби.
(2) Обемът и начинът на предоставяне на метеорологично обслужване по ал. 1 се определят от наличните технически средства за обмен на информация и от споразумение с операторите, които изискват обслужването.

Раздел IV
Летищна метеорологична станция

Чл. 22. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" организира на вътрешните летища летищна метеорологична станция с основна задача провеждане на непрекъснати наблюдения върху метеорологичните условия на летището и разпространение на данните от тези наблюдения.

Чл. 23. Метеорологичните наблюдения в ЛМСт се провеждат от метеоролози-наблюдатели или от друг авиационен персонал, лицензиран за извършване на метеорологични наблюдения.

Чл. 24. При искане за допълнително метеорологично обслужване на вътрешно летище ГД РВД определя летищна метеорологична служба, която да предоставя това обслужване. Начинът на предоставяне се определя от наличните средства за комуникация и споразумение със съответния потребител.

Раздел V
Осигуряване на международното гражданско въздухоплаване с информация от Световната система за зонални прогнози на ИКАО

Чл. 25. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" осигурява необходимите телекомуникационни средства и системи за обработка на данни, за предоставяне на операторите, извършващи международни полети, информация от световните и регионални центрове, които формират световната система за зонални прогнози (ССЗП) на ИКАО.

Чл. 26. Продуктите, получавани от световните и регионални центрове за зонални прогнози, които се включват в полетната документация, се предоставят на операторите в определените формати от ИКАО.

Глава трета
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ НАБЛЮДЕНИЯ И СВЕДЕНИЯ

Раздел I
Аеронавигационни метеорологични станции и видове наблюдения

Чл. 27.
(1) Метеорологичните наблюдения на летищата се извършват в аеронавигационни метеорологични станции.
(2) Аеронавигационните метеорологични станции на международните летищата са част от съответната летищна метеорологична служба.
(3) Аеронавигационната метеорологична станция може да бъде комбинирана със синоптична станция.

Чл. 28. При необходимост ГД РВД организира аеронавигационни метеорологични станции върху съоръжения в открито море или на други места, които имат значение за полетите с хеликоптери до тези съоръжения.

Чл. 29.
(1) Аеронавигационните метеорологични станции извършват редовни, специални и извънредни наблюдения.
(2) Редовните наблюдения се извършват на определени фиксирани интервали от време.
(3) Редовните наблюдения се допълват от специални наблюдения при настъпване на определени промени на приземния вятър, видимостта, видимостта на ПИК, метеорологичните явления или облачността.
(4) Извънредни наблюдения, необходими на органите за ОВД или на други авиационни потребители, се извършват по разпореждане на ръководителя на местния орган за ОВД.

Раздел II
Общи изисквания към приборите и системите за аеронавигационни метеорологични наблюдения

Чл. 30.
(1) Метеорологичните прибори се разполагат на летищата, така че данните, получавани от тях, да са представителни за зоната, за която се изискват наблюденията.
(2) Метеорологичните прибори в аеронавигационните метеорологични станции се разполагат, експлоатират и поддържат в съответствие с практиките, процедурите и изискванията, обявени от Световната метеорологична организация (СМО).
(3) Метеорологичните наблюдатели се разполагат на летището по начин, който осигурява представителност на данните от визуалните наблюдения за районите на отговорност.

Чл. 31. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" извършва периодични инспекции на аеронавигационните метеорологични станции с цел поддържане на високо качество на наблюденията, правилно функциониране на приборите и техните индикатори.

Чл. 32.
(1) Метеорологичните наблюдателни системи на летищата допълват системите за финален подход и кацане.
(2) Метеорологичните наблюдателни системи за летища, на които се използват или планират системи за точен подход (експлоатационна категория I, II, III A или III В), трябва да включват автоматични контролно-измервателни прибори и средства за дистанционна индикация на данните за:
1. приземния вятър;
2. видимостта на ПИК;
3. височината на долната граница на облаците;
4. други метеорологични елементи, които са значими при кацане и излитане на ВС.
(3) На международните летища автоматичните наблюдателни прибори се интегрират в автоматизирана метеорологична наблюдателна система (АМНС) за събиране, обработка, предаване и визуализация в реално време на стойностите на метеорологичните елементи, значими за кацане и излитане.
(4) Автоматизираната метеорологична наблюдателна система осигурява възможност за ръчно въвеждане на данни за метеорологични елементи, които не могат да се наблюдават автоматично.

Чл. 33.
(1) Данните от АМНС, които се визуализират за целите на ОВД, са еднакви и се изобразяват едновременно с тези в аеронавигационната метеорологична станция.
(2) Информацията за всеки метеорологичен елемент, изобразявана за целите на ОВД, се съпровожда със съответно обозначение на мястото, за което даденият елемент е представителен.

Раздел III
Метеорологични наблюдения и сведения

Чл. 34.
(1) Метеорологичните сведения съдържат актуалните данни от наблюденията и се разпространяват на летището и извън него.
(2) Метеорологичните сведения са редовни, специални и избрани специални.

Чл. 35.
(1) За провеждането на аеронавигационни метеорологични наблюдения и изготвяне на сведенията се издава Инструкция за аеронавигационни метеорологични наблюдения и сведения.
(2) Разпространението и обменът на метеорологичните сведения се извършват в съответствие с Инструкцията за обмен на аеронавигационна метеорологична информация.

Чл. 36.
(1) Конкретната стойност на който и да е от метеорологичните елементи в сведението трябва да се разбира от потребителя като най-доброто приближение към действителните условия по време на наблюдението. Тази интерпретация на данните в сведенията се обуславя от естествената променливост на метеорологичните елементи в пространството и времето, ограничените възможности на наблюдателната техника и ограниченията, произтичащи от дефинициите на някои елементи.
(2) Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" осигурява поддръжка на точността на аеронавигационните метеорологични наблюдения на летищата съгласно приложение № 1.

Чл. 37.
(1) Редовни наблюдения на международните летища се извършват денонощно на интервали от половин час.
(2) Редовни наблюдения на вътрешните летища се извършват в работно време на интервали от един час или по утвърдено разписание от главния директор на ГД РВД, съобразено с полетите.

Чл. 38. Редовните сведения съдържат данните, получени от редовните наблюдения.

Чл. 39.
(1) Редовните сведения се разпространяват на лeтището до местните органи за ОВД, операторите и други авиационни потребители, с които ГД РВД има договореност.
(2) Редовните сведения се разпространяват извън летището съгласно инструкцията по чл. 35, ал. 2.

Чл. 40.
(1) Специални наблюдения се извършват в допълнение на редовните при промени в метеорологичните условия, които оказват влияние върху провеждането на полетите в района на летището.
(2) Критериите за провеждане на специални наблюдения, указани в инструкцията по чл. 35, ал. 1, се определят от изискванията на ОВД, операторите, другите авиационни потребители и местните климатични условия.

Чл. 41. Данните от специалните наблюдения се разпространяват веднага след настъпването на съответните метеорологични условия като специални сведения.

Чл. 42.
(1) Специалните сведения се разпространяват на лeтището до местните органи за ОВД, операторите и други авиационни потребители, с които ГД РВД има договореност.
(2) Специални сведения не се издават за:
1. метеорологични елементи, за които местните органи за ОВД разполагат с директна визуализация на данните, еднаква с тази в метеорологичната станция, и тези данни се използват в сведенията за кацане и излитане;
2. видимостта на ПИК, когато всички промени с една или повече стъпки от използваната скала се съобщават до местните органи за ОВД от наблюдател на летището.

Чл. 43.
(1) Избрани специални сведения се издават при промени на метеорологичните условия, съответстващи на критериите за такива сведения, указани в инструкцията по чл. 35, ал. 1.
(2) Избраните специални сведения са:
1. за влошаване на условията;
2. за подобряване на условията.

Чл. 44. Сведенията по чл. 43, ал. 2, т. 1 се издават и когато влошаването на един елемент на времето се придружава от подобрение на друг елемент.

Чл. 45.
(1) Сведенията по чл. 43, ал. 2, т. 1 и чл. 44 се разпространяват незабавно след наблюдението.
(2) Сведения по чл. 43, ал. 2, т. 2 се разпространяват само когато подобрението се е задържало 10 мин. и при необходимост се коригират преди разпространението в съответствие с преобладаващите условия в края на 10-минутния период.

Чл. 46. Избраните специални сведения се разпространяват извън летището в съответствие с инструкцията по чл. 35, ал. 2.

Раздел IV
Наблюдения и сведения за излитане и кацане

Чл. 47. Метеорологичните сведения за излитане и кацане, които се съобщават на ВС, съдържат:
1. наблюдаваните в момента стойности на метеорологичните елементи на индикаторите или дисплеите за визуализация, свързани към датчиците или към обработващия компютър на АМНС, допълнени с данни от редовните, специални или избрани специални сведения за летището, за елементите, чиито текущи стойности не се визуализират директно;
2. данни, получени от аеронавигационната метеорологична станция по речева комуникация;
3. доклади от ВС за значими метеорологични явления в зоните за излитане и кацане;
4. данни за значими метеорологични явления в зоните за излитане и кацане, които се наблюдават директно от персонала на летищната контролна кула.

Чл. 48. За извършване на метеорологичните наблюдения за излитане и кацане ГД РВД осигурява:
1. инсталиране и техническа поддръжка на индикатори и дисплеи за визуализация на необходимите метеорологични данни в органите за ОВД;
2. указания за използване на тези индикатори и дисплеи от персонала на органите за ОВД;
3. извършване на допълнителни визуални наблюдения за метеорологични явления от оперативно значение в зоните за набор и подход, когато те се извършват от персонала на ОВД, с цел обновяване и допълване на информацията, получена от аеронавигационната метеорологична станция;
4. предаването на информация за метеорологични явления от оперативно значение в зоните за набор и подход, получена от ВС, на други ВС, които излитат или кацат;
5. предоставянето на информация, получена от наземен метеорологичен радар на органите за ОВД.

Раздел V
Наблюдения на приземния вятър и съобщаване на данните в сведенията

Чл. 49.
(1) В аеронавигационните метеорологични станции се измерват средната посока, средната скорост и значимите промени на посоката и скоростта на вятъра.
(2) За излитане и кацане наблюденията трябва да дават практически най-добра представа за вятъра, който оказва влияние на ВС при излитане и кацане.

Чл. 50.
(1) В сведенията за излитане наблюденията на приземния вятър са представителни за условията по дължината на пистата за излитане и кацане (ПИК), а в сведенията за кацане - за зоната на опиране. Информацията за приземния вятър за излитане и кацане е представителна за условията на височина от 6 до 10 метра (20 до 30 ft) над ПИК.
(2) Наблюденията на приземния вятър за сведения, разпространявани извън летището, са представителни за условията на височина от 6 до 10 метра (20 до 30 ft) над цялата ПИК, където има само една ПИК, и над целия комплекс от ПИК, където има повече от една ПИК.

Чл. 51.
(1) Броят и разположението на датчиците за посока и скорост на вятъра се определят, така че да се осигури практически най-достоверна информация за условията по дължината на ПИК.
(2) Датчици за посока и скорост на вятъра, които осигуряват представителни данни за зоните на отлепване и опиране, се поставят задължително.
(3) На летища, където топографията или преобладаващите метеорологични условия обуславят предпоставки за значителни разлики в приземния вятър над различни участъци от ПИК, се осигуряват допълнителни датчици.

Чл. 52.
(1) Стойностите на посоката и скоростта на вятъра, получавани от датчиците и осреднени по чл. 53, т. 2, се визуализират в реално време в метеорологичната станция и органите за ОВД (кула и подход).
(2) Средствата за визуализация в метеорологичната станция и органите за ОВД (цифрови индикатори или компютърни дисплеи) се свързват към едни и същи датчици.
(3) Индикаторите и компютърните дисплеи съдържат ясно обозначение за коя ПИК или сектор от ПИК се отнасят показваните данни.

Чл. 53. Стойностите на посоката и скоростта на приземния вятър се осредняват за определен период от време, както следва:
1. за 10-минутен период - за сведения, които се разпространяват извън летището; ако през този 10-минутен период се наблюдава значим скок в стойностите на скоростта или посоката на вятъра, при осредняването се използват само данните, получени след този скок, като при тези обстоятелства периодът на осредняване се съкращава по съответен начин;
2. за 2-минутен период - за сведенията, използвани за излитане и кацане, и за индикаторите за вятъра в органите за ОВД.

Чл. 54. Данните за посоката и скоростта на вятъра и техните вариации се включват в сведенията за излитане и кацане, в сведениятa във вид на явен текст със съкращения и в сведенията, разпространявани извън летището по правилата в приложение № 2.

Раздел VI
Наблюдения на видимостта и съобщаване на данните в сведенията

Чл. 55.
(1) Хоризонталната видимост се измерва или наблюдава по отношение на обекти (ориентири), разстоянието до които от точката на наблюдение е известно.
(2) Хоризонталната видимост по ориентири се определя по схема на ориентирите за съответното летище.
(3) Хоризонталната видимост през нощта се определя по светлинни източници.
(4) При наличие на АМНС данните от датчиците за измерване на прозрачността на атмосферата (трансмисометри или скетърметри) се използват от наблюдателя при определянето на хоризонталната видимост.

Чл. 56. При наблюдения с АМНС се осигурява възможност за ръчно въвеждане на стойността(ите) на хоризонталната видимост.

Чл. 57. Данните за видимостта и нейните вариации по посока се включват в сведенията за излитане и кацане, в сведениятa във вид на явен текст със съкращения и в сведенията, разпространявани извън летището по правилата в приложение № 2.

Раздел VII
Наблюдения на видимостта на ПИК и съобщаване на данните в сведенията

Чл. 58.
(1) Наблюденията на видимостта на ПИК трябва да дават практически най-точната оценка на разстоянието, в границите на което пилот на ВС на осовата линия на ПИК може да види маркировката, ограничителните или осовите светлини на ПИК
. (2) При оценката на видимостта на ПИК се приема, че средното ниво на очите на пилот във ВС е на височина 5 метра (15 ft).

Чл. 59. Наблюденията на видимостта на ПИК са представителни за зоната на опиране, средния и отдалечен сектор от ПИК.

Чл. 60. Наблюдения на видимостта на ПИК се извършват през периодите с намалена видимост за всички използвани ПИК, които:
1. са оборудвани за точен подход за кацане;
2. се използват за излитане и са оборудвани с високоинтензивни ограничителни или осови светлини.

Чл. 61.
(1) На ПИК по чл. 60 наблюденията за видимостта на ПИК се извършват с автоматизирани системи, които са част от съответната АМНС.
(2) Системите по ал. 1 осигуряват наблюдения на видимостта на ПИК в определените точки с отчитане на всички метеорологични и технически фактори, които влияят върху видимостта на ПИК.
(3) Извънредни окомерни наблюдения на видимостта на ПИК в случай на откази на автоматичното оборудване или за проверка на достоверността на данните от него се извършват чрез преброяване на осовите и странични светлини.

Чл. 62.
(1) Наблюденията на видимостта на ПИК се извършват на странично отстояние от осовата линия на ПИК не по-голямо от 120 метра.
(2) Мястото за наблюдение за зоната на опиране трябва да се намира на около 300 метра от прага на ПИК, за да осигури представителност на данните за видимостта на ПИК за тази зона.
(3) Местата за наблюдение за средния и крайния сектор от ПИК трябва да се намират на разстояние 1000 до 1500 метра от прага на ПИК и на около 300 метра от другия край на ПИК, за да осигурят представителност на данните за видимостта на ПИК за тези зони.
(4) Точното разположение на тези места, а при необходимост и на допълнителни места за наблюдение на видимостта на ПИК, се определя с отчитане на местните аеронавигационни, метеорологични и климатологични фактори.

Чл. 63. Наблюдения на видимостта на ПИК се извършват, когато хоризонталната видимост или видимостта на ПИК е по-малка от 1500 метра.

Чл. 64. Данните за видимостта на ПИК се визуализират с цифрови индикатори или компютърни дисплеи, разположени в метеорологичната станция и органите за ОВД (кула и подход).

Чл. 65. Автоматизираните метеорологични наблюдателни системи преобразуват данните от оптичните датчици във видимост на ПИК, като:
1. се използва интензивност на светлините от светосистемата съгласно Чл. 66;
2. периодът на осредняване на данните е 1 минута;
3. данните се обновяват през период 15 секунди.

Чл. 66. При инструментално определяне на видимостта на ПИК изчисленията се извършват за всяко място на наблюдение, като се използва следната интензивност на светлините:
1. за ПИК с включени светлини - действителната интензивност на светлините;
2. за ПИК с изключени светлини (или намалени до минимум в очакване да се възобновят полетите) - оптималната интензивност на светлините, която е подходяща за експлоатация при преобладаващите условия.

Чл. 67. Органите за ОВД и службите за аеронавигационна информация на летището трябва незабавно да бъдат информирани при промени в експлоатационната надеждност на системите за наблюдение на видимостта на ПИК.

Чл. 68. Данните за видимостта на ПИК и нейните вариации се включват в сведенията за излитане и кацане, в сведениятa във вид на явен текст със съкращения и в сведенията, разпространявани извън летището по правилата в приложение № 2.

Раздел VIII
Наблюдения на метеорологичните явления и съобщаване на данните в сведенията

Чл. 69. Наблюденията на метеорологичните явления се извършват за летището и околностите му.

Чл. 70. Информацията за метеорологичните явления трябва да бъде представителна за:
1. зоните за излитане и набор и за зоните за подход и кацане - в сведенията за излитане и кацане;
2. летището и неговата най-близка околност - в сведенията, разпространявани извън летището.

Чл. 71. При наблюдения с АМНС се осигурява възможност за ръчно въвеждане на данни за метеорологичните явления.

Чл. 72. Метеорологичните явления в момента на наблюдението се съобщават с указване на типа, характеристиките и с оценка на интензивността или близостта им до летището по правилата в приложение № 2.

Раздел IХ
Наблюдения на облачността и съобщаване на данните в сведенията

Чл. 73. Наблюденията на облачността включват определяне на количеството, вида и височината на долната граница на облаците.

Чл. 74.
(1) Количеството и видът на облаците се определят визуално, а височината на долната граница на облаците се определя визуално или с облакомер.
(2) При наблюдения с АМНС се осигурява възможност за ръчно въвеждане на данни за количеството, вида и долната граница на облаците.

Чл. 75.
(1) Наблюденията на облачността за сведенията за кацане са представителни за зоната на подхода.
(2) За ПИК, оборудвана за точен подход, измерването на долната граница на облаците се извършва с облакомер, който осигурява представителни данни за мястото на средния маркер на инструменталната система за кацане.
(3) Данните за облачността в сведенията, разпространявани извън летището, са представителни за района на летището и неговата близка околност.

Чл. 76.
(1) Височината на долната граница на облаците се съобщава спрямо превишението на летището.
(2) За ПИК, оборудвана за точен подход с праг, разположен с 15 метра (50 ft) или повече под превишението на летището, височината на долната граница на облаците, която се съобщава на долитащите ВС, се отчита спрямо превишението на прага.
(3) В сведенията от съоръжения в открито море височината на долната граница на облаците се указва спрямо средното морско ниво.

Чл. 77. Данните за количеството, вида и долната граница на облаците се включват в сведенията за излитане и кацане, в сведениятa във вид на явен текст със съкращения и в сведенията, разпространявани извън летището по правилата в приложение № 2.

Раздел Х
Наблюдения на температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване и съобщаване на данните в сведенията

Чл. 78. Температурата и точката на оросяване се измерват с термометри, разположени в стандартна метеорологична клетка, или с датчици за температура и влажност, които са интегрирани в АМНС.

Чл. 79. Температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване се съобщават с точност до най-близкия цял градус по Целзий, като наблюдавани стойности, включващи 0,5 ?C, се закръгляват към следващия по-висок цял градус Целзий.

Чл. 80. Съобщаваните данни за температурата на въздуха и температурата на точката на оросяване са представителни за комплекса от ПИК на летището.

Раздел ХI
Наблюдения на атмосферното налягане и съобщаване на данните в сведенията

Чл. 81.
(1) Атмосферното налягане се измерва с живачни барометри или електронни датчици за налягане.
(2) Във всяка аеронавигационна метеорологична станция освен основния уред за измерване на атмосферното налягане се разполага и поне един резервен уред.

Чл. 82. Стойностите на QNH и QFE се изчисляват с точност до десета от хектопаскала в съответствие с инструкцията по чл. 35, ал. 1.

Чл. 83. На местните органи за ОВД се осигурява информация за актуалните стойности на QNH, а при необходимост - и на QFE, чрез:
1. дистанционен индикатор или компютърен дисплей за визуализация на данните от барометъра в метеорологичната станция;
2. редовно подавани сведения по речева комуникация, допълвани с нови сведения при промени на налягането, надхвърлящи дадена съгласувана стойност.

Чл. 84.
(1) Стойностите на QFE се изчисляват спрямо превишението на летището.
(2) За ПИК, оборудвани за точен подход, и за необорудвани ПИК, при които прагът се намира на 2 m (7 ft) или повече под превишението на летището, стойностите на QFE се изчисляват спрямо превишението на съответния праг на ПИК.

Чл. 85.
(1) В редовните сведения, разпространявани на летището, QNH се включва винаги, а QFE се включва в съответствие с местните изисквания, като стойностите им се закръгляват до най-близката по-малка целочислена стойност в хектопаскали.
(2) В сведенията, разпространявани извън летището, се включват стойностите на QNH, закръглени до най-близката по-малка целочислена стойност в хектопаскали.

Раздел ХII
Наблюдения и съобщаване на допълнителна информация

Чл. 86.
(1) В допълнение на наблюденията на летищата по раздели VI - ХI се извършват наблюдения и в сведенията се включва допълнителна информация за метеорологични явления от оперативно значение, особено за зоните на подход и набор.
(2) Допълнителната информация за метеорологичните явления включва данни за:
1. местоположението на купесто-дъждовни облаци или гръмотевична буря;
2. умерена или силна турбулентност;
3. срез на вятъра;
4. град;
5. силна шквалова линия;
6. умерено или силно обледяване;
7. преохладен валеж;
8. силни планински вълни;
9. пясъчна буря;
10. прашна буря;
11. снежна виелица;
12. фуниевидни облаци (торнадо или воден смерч).
(3) Информацията по ал. 2 се базира на данни от:
1. визуални наблюдения, провеждани от аеронавигационната метеорологична станция или от летищната контролна кула;
2. доклади от ВС по време на подход за кацане или набор;
3. информация от наземен метеорологичен радар.

Чл. 87. При възможност в информацията се указват вертикалното развитие, посоката и скоростта на движение на явлението.

Чл. 88. Основен източник на информация за обледяване, турбулентност и срез на вятъра са докладите от ВС по време на полетните фази на набор или подход.

Чл. 89. При наблюдения с АМНС се осигурява възможност за ръчно въвеждане на допълнителната информация за метеорологични явления от оперативно значение.

Чл. 90. Допълнителната информация за метеорологични явления от оперативно значение се включва в сведенията за излитане и кацане, в сведениятa във вид на явен текст със съкращения и в сведенията, разпространявани извън летището по правилата в приложение № 2.

Чл. 91. В сведенията, разпространявани извън летището, се включва информация за състоянието на ПИК в съответствие с инструкцията по чл. 35, ал. 1.

Раздел ХIII
Съдържание на сведенията

Чл. 92.
(1) Редовните, специалните и избраните специални сведения съдържат следната информация по указания ред:
1. идентификатор за типа на сведението;
2. индикатор за местоположение;
3. време на наблюдението;
4. посока и скорост на приземния вятър;
5. видимост;
6. видимост на ПИК, когато е необходимо;
7. метеорологични явления в момента на наблюдението;
8. количество на облаците, вида им (само за купесто-дъждовни и мощни купести облаци над или около летището) и височина на долната им граница;
9. температура на въздуха и температура на точката на оросяване;
10. QNH и когато се изисква - QFE;
11. допълнителна информация за метеорологични явления от оперативно значение.
(2) За специалните сведения се прилага и чл. 42, ал. 2.

Чл. 93. Информацията за обща видимост, видимост на ПИК, метеорологични явления и облаци (количество, вид и височина на долната граница) във всички метеорологични сведения се заменя с термина "CAVOK", когато по време на наблюдението съществуват едновременно следните условия:
1. видимост 10 km или повече;
2. няма облаци под 1500 m (5000 ft) или под най-голямата минимална секторна височина (което от двете е по-голямо) и няма купесто-дъждовни облаци;
3. няма нито едно от метеорологичните явления от оперативно значение по приложение № 2.

Раздел ХIV
Форма на сведенията

Чл. 94. Редовните, специалните сведения и сведенията за излитане и кацане, които се разпространяват на летището, са във форма, съгласувана с органите за ОВД, операторите и другите заинтересувани авиационни потребители.

Чл. 95. Редовните и избраните специални сведения, които се обменят между метеорологичните служби, са в кодова форма МЕТАR или SPECI, публикувана от Световната метеорологична организация (СMO).

Чл. 96. Редовните сведения в кодова форма МЕТАR и специалните в кодова форма SPECI съдържат цялата предвидена информация, с изключение на метеорологичните елементи в незадължителните групи, които се включват в съответствие с регионалното аеронавигационно споразумение (EUR ANP, Part VIII - Meteorology).

Чл. 97.
(1) Съобщенията във форма на явен текст със съкращения трябва да имат ясно определен смисъл за авиационния персонал чрез използване на:
1. съкращения, утвърдени от ИКАО за използване в международното телекомуникационно обслужване;
2. числени стойности, които не изискват обяснения.
(2) При липса на утвърдени съкращения се използват и думи на български език в техния общоприет за авиацията смисъл.

Чл. 98. Информацията по чл. 93, ал. 1, т. 1 - 3 в отделните сведения или бюлетините от сведения се дава във формата съгласно приложение № 2.

Чл. 99. В редовните, специалните, избраните специални и в сведенията за излитане и кацане трябва да се използват едни и същи термини, мерни единици и скали.

Глава четвърта
НАБЛЮДЕНИЯ И ДОКЛАДИ ОТ ВС

Раздел I
Наблюдения и доклади от ВС по време на полета

Чл. 100. Въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България, които изпълняват полети по международни въздушни трасета, са длъжни да извършват метеорологични наблюдения от борда на ВС и да докладват данните от тях в съответствие с разпоредбите на тази глава.

Чл. 101. Въздухоплавателните средства извършват:
1. редовни наблюдения по време на етапа на набор и полет по маршрут;
2. специални и други извънредни наблюдения по време на всеки етап от полета.

Чл. 102.
(1) Докладите от ВС се предават по линия за предаване на данни "въздух - земя" или чрез речева комуникация.
(2) Докладите от ВС по време на полет се предават в момента на наблюдението или възможно най-скоро след това.
(3) Докладите от ВС са във форма и съдържание по образец приложение № 3.

Раздел II
Редовни наблюдения от ВС

Чл. 103. Автоматичните редовни наблюдения от ВС се извършват на всеки 15 мин. по време на полет по маршрут и на всеки 30 сек. по време на набор за първите 10 мин. от полета, когато се използва линия за предаване на данни "въздух - земя" и се прилага автоматичен зависим обзор (ADS).

Чл. 104. Редовните наблюдения по време на провеждане на полет по маршрут, когато се използва речева комуникация, се извършват по отношение на точките или интервалите за доклад:
1. в които съответните процедури за ОВД изискват редовни доклади за местоположение;
2. които са разделени една от друга на разстояние, най-близко съответстващо на един час полетно време.

Чл. 105. При полети с хеликоптери до и от летища, разположени върху съоръжения в открито море, редовните наблюдения се извършват от борда на хеликоптера в точки и интервали от време, съгласувани между съответната метеорологична служба и хеликоптерен оператор.

Чл. 106. За извършване на редовни наблюдения по въздушни трасета с голяма наситеност на трафика (по установени пътни линии) се определя по едно ВС от летящите на всяко полетно ниво ВС през приблизително едночасови интервали.

Чл. 107. В случаите, когато се изисква докладване по време на набор, за всяко летище се определя по едно ВС на приблизително едночасови интервали за извършване на наблюденията в съответствие с чл. 103.

Чл. 108.
(1) При използване на речева комуникация ВС се освобождава от задълженията за извършване на редовни наблюдения при следните условия:
1. въздухоплавателното средство не е съоръжено с RNAV оборудване, или;
2. продължителността на полета е 2 часа или по-малко, или;
3. въздухоплавателното средство се намира на разстояние, съответстващо на по-малко от един час полетно време от следващата набелязана точка за кацане, или;
4. полетът се провежда на височина по-малка от 1500 m (5000 ft). (2) Въздухоплавателни средства се освобождават допълнително от задълженията за извършване на редовни наблюдения в съответствие с РАНС.

Раздел III
Специални и други извънредни наблюдения от ВС

Чл. 109.
(1) Специални наблюдения се извършват от всяко ВС, когато се срещат или наблюдават следните условия:
1. силна турбулентност, или;
2. силно обледяване, или;
3. силни планински вълни, или;
4. гръмотевични бури без град, скрити, вградени, над обширен район или във вид на шквалова линия, или;
5. гръмотевични бури с град, скрити, вградени, над обширен район или във вид на шквалова линия, или; 6. силни прашни или пясъчни бури, или;
7. облак от вулканична пепел, или;
8. вулканична активност, предхождаща изригване, или вулканично изригване.
(2) Специални наблюдения при околозвукови и свръхзвукови полети се извършват и за:
1. умерена турбулентност, или;
2. град, или;
3. купесто-дъждовни облаци.

Чл. 110. Извънредни наблюдения за срез на вятъра или други метеорологични условия, непосочени в чл. 109, които по преценка на командира на ВС могат да повлияят върху безопасността или ефективността на провеждането на полетите, се докладват във възможно най-кратък срок на съответните органи за ОВД.

Чл. 111. Докладът от ВС за срез на вятъра по време на набор или на подход за кацане включва и типа на самолета.

Чл. 112. Когато на летището се съобщава или прогнозира срез на вятъра, но по време на набор или подход за кацане ВС установи, че такива условия не съществуват, командирът на ВС уведомява във възможно най-кратък срок съответните органи за ОВД, освен ако му е известно, че същите органи за ОВД вече са уведомени по-рано от други ВС.

Раздел IV
Обмен на докладите от ВС

Чл. 113.
(1) Редовни и специални доклади от ВС, получени чрез речева комуникация, се препредават незабавно от органа за ОВД до съответната летищна метеорологична служба, която ги предава, и до съответната метеорологична служба за следене.
(2) Редовни и специални доклади от ВС, получени чрез линиите за предаване на данни, се препредават незабавно от органа за ОВД до съответната метеорологична служба за следене.

Чл. 114. Метеорологичните служби за следене обединяват получените чрез речева комуникация редовни доклади от ВС и ги предават до СЦЗП, а при необходимост - до РЦЗП. При голям брой доклади се обменят ежечасни сборни съобщения.

Чл. 115. Метеорологичните служби за следене незабавно предават получените чрез речева комуникация специални доклади от ВС до СЦЗП, а при необходимост - и до РЦЗП.

Чл. 116. Метеорологичните служби за следене своевременно предават получените специални доклади от ВС за вулканична активност преди изригване, вулканично изригване или облак от вулканична пепел до съответните консултативни центрове за вулканична пепел.

Чл. 117. При получаване на специален доклад от ВС за явление, за което метеорологичната служба за следене прецени, че то няма да бъде трайно и не се налага издаване на SIGMET, специалният доклад от ВС се разпространява до други метеорологични служби за следене, с които има договореност.

Чл. 118. Допълнително разпространение на доклади от ВС за удовлетворяването на специални аеронавигационни или метеорологични нужди се организира по договаряне между съответните оторизирани органи.

Чл. 119.
(1) Докладите от ВС се обменят във формата, в която са получени.
(2) По изключение, когато при използване на речева комуникация, местоположението е дадено спрямо точка за доклад, метеорологичната служба за следене преобразува данните за местоположение в съответните географска ширина и дължина.

Раздел V
Регистрация и доклади от ВС за наблюдения на вулканична активност след приключване на полета

Чл. 120. Специалните наблюдения от ВС за вулканична активност преди изригване, вулканично изригване или облак от вулканична пепел се записват в специална форма за доклад за вулканична активност от ВС. Копие от формата се включва в полетната документация за полети по маршрути, които по преценка на съответната метеорологична служба могат да бъдат повлияни от вулканичната активност.

Чл. 121.
(1) Попълнената форма за вулканична активност се предава на летищната метеорологична служба от оператора или член на екипажа незабавно след кацането на ВС.
(2) Летищната метеорологична служба изпраща незабавно формата по ал. 1 до метеорологичната служба за следене в РПИ, в който се наблюдава вулканичната активност.

Глава пета
АЕРОНАВИГАЦИОННИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Раздел I
Общи указания за интерпретиране и използване на прогнозите

Чл. 122.
(1) Аеронавигационните метеорологични прогнози, издавани за обслужване на въздухоплаването, имат вероятностен характер.
(2) Конкретната стойност на метеорологичен елемент в прогнозата е най-вероятната стойност, която елементът може да приеме по време на периода на валидност на прогнозата.
(3) Момент или период от време, включен в прогнозата, се разбира като най-вероятен момент или период.
(4) Критериите за оценка на точността на аеронавигационните метеорологични прогнози от оперативна гледна точка са посочени в приложение № 4.

Чл. 123. Издаването на всяка нова прогноза от метеорологичната служба автоматично анулира всички прогнози от същия тип, издадени преди това за същото място и за същия период на валидност или за част от него.

Чл. 124. Изготвянето и издаването на аеронавигационните метеорологични прогнози се извършва в съответствие с Инструкцията за аеронавигационни метеорологични прогнози и предупреждения.

Раздел II
Летищни прогнози

Чл. 125.
(1) Летищната прогноза e кратко описание на очакваните метеорологични условия за определен период в района на летището. В нея се включват сведения за приземния вятър, видимостта, метеорологичните явления и облачността, както и очаквани значими промени на един или повече от тези елементи през периода.
(2) В летищните прогнози за локално разпространение могат да се включват допълнителни елементи при споразумение между ГД РВД и заинтересуваните авиационни потребители.

Чл. 126.
(1) Метеорологичните служби, които изготвят летищни прогнози, осъществяват постоянен контрол върху тях и при необходимост своевременно издават корекции.
(2) Дължината на прогностичните съобщения и количеството на указаните в тях промени трябва да се свеждат до минимум.

Чл. 127. Редовни летищни прогнози са тези, които се издават през равни интервали от време и се разпространяват за национален или международен обмен.

Чл. 128.
(1) Периодът на валидност на редовните летищни прогнози е 9 или 18 часа.
(2) Срокът на валидност се разделя по подходящ начин, така че да се опишат очакваните значими промени на метеорологичните елементи и явления.
(3) Редовните летищни прогнози с валидност 9 часа се издават на всеки 3 часа, а тези с валидност 18 часа - на всеки 6 часа.

Чл. 129.
(1) Летищните прогнози и техните корекции се обменят между метеорологичните служби в кодова форма TAF, публикувана от СМО.
(2) Незадължителните групи на кода TAF се използват в съответствие с РАНС.

Чл. 130. Значимите промени на метеорологичните условия се указват и съответните индикатори за промяна се използват в съответствие с инструкцията по чл. 124.

Раздел III
Прогнози за кацане

Чл. 131.
(1) Прогнозите за кацане за летищата по чл. 19, т. 2 се изготвят от летищната метеорологична служба.
(2) Прогнозите са предназначени за авиационните потребители на летището и за ВС, които се намират в границите на около един час полетно време от летището.

Чл. 132. Прогнозата за кацане се изготвя във форма на тренд-прогноза.

Чл. 133.
(1) Тренд-прогнозата се добавя към редовно, специално или избрано специално сведение за летището и съдържа кратко описание на очакваните промени на метеорологичните условия на летището.
(2) Периодът на валидност на тренд-прогнозата е 2 часа, считано от времето на издаване на сведението, в което е включена.
(3) Тренд-прогнозата за кацане включва очаквани значими промени на един или повече от следните елементи:
1. приземен вятър;
2. видимост;
3. метеорологични явления;
4. облачност.
(4) В тренд-прогнозата се включват само елементите, за които се очакват значими промени, като:
1. при очаквани значими промени на облачността се включват всички групи за облаци, включително за слоеве и масиви, за които не се очакват изменения;
2. при очаквана значима промяна на видимостта се включва и явлението, което причинява намалението на видимостта;
3. когато не се очакват никакви промени, в съобщенията по кода METAR или във форма на явен текст със съкращения се използва терминът "NOSIG".

Чл. 134. Указването на очаквани промени на приземния вятър, видимостта, метеорологичните явления и облачността в тренд-прогнозите се извършва по критериите и правилата в инструкцията по чл. 124.

Чл. 135. Последователността на елементите, терминологията, мерните единици и скали в тренд-прогнозата са еднакви с използваните в сведението, в което тя е включена.

Раздел IV
Прогнози за излитане

Чл. 136. Прогнозата за излитане се отнася за определен период от време и съдържа информация за очакваните условия над комплекса от ПИК за:
1. посоката и скоростта на приземния вятър и техните вариации;
2. температурата;
3. атмосферното налягане (QNH, а при поискване и QFE);
4. други елементи от оперативно значение, за които ГД РВД има договореност с потребителите.

Чл. 137.
(1) Прогнозите за излитане се изготвят при поискване от операторите или екипажите на ВС. Искането за прогноза за излитане се прави до 3 часа преди очакваното време на излитане, което се указва в искането.
(2) Прогнозите по ал. 1 се изготвят от съответната летищна метеорологична служба или от друга метеорологична служба, определена от ГД РВД.
(3) Прогнозите по ал. 1 са предназначени за ползване от местните авиационни потребители.

Чл. 138.
(1) Формата на прогнозата за излитане се съгласува между ГД РВД и съответния оператор.
(2) Подреждането на елементите, терминологията, мерните единици и скалите, които се използват в прогнозите за излитане, са същите с използваните в сведенията от наблюденията на същото летище.

Чл. 139.
(1) Метеорологичните служби, които изготвят прогнози за излитане, непрекъснато ги контролират и при необходимост своевременно издават корекции.
(2) Критериите за издаване на корекции на прогнозите за излитане се съгласуват между ГД РВД и заинтересуваните оператори.

Раздел V
Прогнози по маршрута

Чл. 140.
(1) Прогнозите по маршрута съдържат информация за температурата и вятъра във височина, значимите метеорологични явления, свързаните с тях облаци и съпътстващи опасни явления (обледяване, електризация и турбулентност).
(2) Информацията по ал. 1, предназначена за конкретен полет, трябва да отговаря на изискванията за провеждане на полета по отношение на време, височина и географско разположение на маршрута.
(3) Периодът на валидност на прогнозите по маршрута обхваща времетраенето на полета плюс един час след разчетното време на кацане.

Чл. 141.
(1) Прогнози по маршрута се издават от летищните метеорологични служби за всички полети по маршрут в обслужваното въздушно пространство, за които метеорологичната служба е получила предизвестие.
(2) За обслужване на полети под полетно ниво 100 се издават зонални прогнози по раздел VI.

Чл. 142. Метеорологичните служби, които изготвят прогнозите по маршрута, постоянно ги контролират и при необходимост издават корекции.

Чл. 143.
(1) Прогнозите по маршрута и корекциите към тях се изготвят във форма на явен текст със съкращения.
(2) Последователността на елементите, терминологията, мерните единици и скали са еднакви с използваните в съответните летищни сведения и прогнози.
(3) В прогнозите по маршрута не се използва кодовата дума CAVOK.

Чл. 144. Прогнозите по маршрута и корекциите към тях се изготвят съгласно инструкцията по чл. 124.

Раздел VI
Зонални прогнози за полети на малки височини

Чл. 145.
(1) Зонални прогнози за полети на малки височини се издават от определени летищни метеорологични служби.
(2) Редовни прогнози по ал. 1 се издават по заповед на главния директор на ГД РВД, когато плътността на въздушното движение под полетно ниво 100 (или полетно ниво 150, или по-високо, в планински местности) изисква редовно издаване и разпространение на такива прогнози.
(3) Редовните зонални прогнози за полети на малки височини се изготвят във форма GAMET, като се използват съкращения и числени стойности, одобрени от ИКАО.

Чл. 146.
(1) Зоналните прогнози GAMET се разпространяват до метеорологична служба за следене и до останалите летищни метеорологични служби в съответния РПИ.
(2) Метеорологичната служба за следене използва зоналните прогнози GAMET при изготвянето на информации AIRMET по чл. 152.

Чл. 147. Зонални прогнози GAMET се изготвят на всеки 6 часа с период на валидност 6 часа и се разпространяват не по-късно от един час преди началото на техния период на валидност.

Чл. 148. Зоналните прогнози GAMET и корекциите към тях се изготвят съгласно инструкцията по чл. 124.

Глава шеста
ИНФОРМАЦИИ SIGMET И AIRMET, ЛЕТИЩНИ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ И ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА СРЕЗ НА ВЯТЪРА

Раздел I
Информация SIGMET

Чл. 149.
(1) Информацията SIGMET съдържа кратко описание на съществуващи или очаквани метеорологични явления по маршрутите в РПИ или КР, които оказват влияние върху безопасността на полетите. Тя съдържа и описание на очакваното развитие на тези явления във времето и пространството.
(2) Информациите SIGMET се изготвят за всеки РПИ или КР от съответната метеорологична служба за следене, която ги разпространява във вид на съобщения в явен текст със съкращения.
(3) Метеорологичните явления, за които се издават информации SIGMET, и съкращенията, използвани за тяхното описание, са посочени в приложение № 5.

Чл. 150. Изготвянето и издаването на информации SIGMET се извършва съгласно Инструкцията за информации SIGMET и AIRMET.

Чл. 151. Съобщенията, които съдържат информации SIGMET, се разпространяват в съответствие с инструкцията по чл. 35, ал. 2.

Раздел II
Информация AIRMET

Чл. 152.
(1) Информацията AIRMET съдържа кратко описание на съществуващи или очаквани метеорологични явления, които оказват влияние върху безопасността на полетите на малки височини в съответния РПИ или КР.
(2) В информациите AIRMET се описват само явленията, които не са включени в първата част на зоналните прогнози за полети на малки височини, които се издават по глава пета, раздел VI.
(3) Метеорологичната служба за следене се освобождава от задължението за издаване на информации AIRMET при малка плътност на полетите на малки височини в съответния РПИ или КР.
(4) Метеорологичните явления, за които се издават информации AIRMET, и съкращенията, използвани за тяхното описание, са посочени в приложение № 5.

Чл. 153. Информации AIRMET се изготвят и издават съгласно инструкцията по чл. 150.

Чл. 154. Съобщенията, които съдържат информации AIRMET, се разпространяват в съответствие с инструкцията по чл. 35, ал. 2.

Раздел III
Летищни предупреждения и предупреждения за срез на вятъра

Чл. 155.
(1) Летищните предупреждения съдържат кратка информация в явен текст за метеорологични условия, които могат да окажат неблагоприятно въздействие върху ВС на земята, включително паркирани ВС, и върху летищни съоръжения и служби.
(2) Летищните предупреждения се издават от летищната метеорологична служба и се разпространяват до всички заинтересувани потребители на летището.

Чл. 156. За всяко летище се изготвя съгласуван с органите за ОВД, операторите, летищните служби и други заинтересувани потребители списък от явления и критерии, по който се издават летищни предупреждения.

Чл. 157.
(1) Летищните предупреждения се изготвят и издават съгласно инструкцията по чл. 124.
(2) Летищните метеорологични служби осъществяват постоянен контрол върху летищните предупреждения и при необходимост своевременно издават корекции.
(3) Летищното предупреждение се отменя, когато явлението вече не се наблюдава или повече не се очаква в дадения район.
(4) Разпространението на летищните предупреждения до потребителите се извършва в съответствие с инструкцията по чл. 35, ал. 2.

Чл. 158.
(1) Предупрежденията за срез на вятъра съдържат кратка информация за наличие или очаквана поява на срез на вятъра в слоя между нивото на летището и 500 m (1600 ft) над него, който може да повлияе неблагоприятно на ВС, които се намират по траекторията за кацане, траекторията за излитане или при подход за кацане по кръга, както и на земята по време на пробега след кацане или ускоряването за излитане.
(2) Предупрежденията по ал. 1 се издават от летищната метеорологична служба в съответствие с инструкцията по чл. 124.
(3) На летища, където местната топография създава условия за значителен срез на вятъра до височини, надхвърлящи 500 m (1600 ft) над нивото на пистата, слоят за който се издават предупрежденията по ал. 1, може да бъде съответно разширен.

Чл. 159.
(1) Изготвянето на предупреждения за срез на вятъра се основава на наличие на някои от следните видове информация:
1. доклад от ВС на етапа на набор или подход за кацане по глава четвърта, раздел V, или;
2. детектиране чрез дистанционно измерване на среза на вятъра с доплеров метеорологичен радар, или;
3. детектиране чрез система от ветромери или датчици за налягане, разположени в такъв ред, че да позволяват непрекъснатото следене на отделна писта или писти и свързаните с тях траектории за излитане и подход за кацане, или;
4. друга метеорологична информация, например от подходящи датчици, разположени на съществуващи мачти или кули в околностите на летището или близки възвишения.
(2) Ако летищната метеорологична служба не разполага с нито един от видовете информация по ал. 1, предупрежденията за срез на вятъра се базират на оценка на синоптичната обстановка.

Чл. 160.
(1) Предупрежденията за срез на вятъра се изготвят във вид на явен текст със съкращения.
(2) Разпространението на предупрежденията за срез на вятъра до потребителите се извършва в съответствие с инструкцията по чл. 35, ал. 2.

Чл. 161.
(1) Предупрежденията за срез на вятъра за кацащи или излитащи ВС се отменят:
1. по доклад от ВС за преустановен срез на вятъра, или;
2. след изтичането на определен период от време по преценка на летищната метеорологична служба.
(2) Критериите за отменяне на предупреждение за срез на вятъра се определят за всяко летище, съгласувано с органите за ОВД и заинтересуваните оператори, с отчитане на местните физико-географски условия.

Глава седма
АЕРОНАВИГАЦИОННА КЛИМАТОЛОГИЧНА ИНФОРМАЦИЯ

Раздел I
Общи положения

Чл. 162.
(1) Аеронавигационната климатологична информация, изисквана за целите на планирането на полетите, се изготвя във форма на авиационни климатологични таблици и летищни климатологични резюмета.
(2) При поискване от авиационен потребител ГД РВД предоставя аеронавигационна климатологична информация за гражданските летища в Република България в обема и вида по тази глава.

Чл. 163.
(1) Аеронавигационната климатологична информация се основава на наблюдения от най-малко петгодишен период, като конкретният период се указва в предоставяната информация.
(2) Метеорологичните наблюдения за основните и резервните летища се събират, обработват и съхраняват във форма, подходяща за изготвянето на летищна климатологична информация, като обработените данни се съхраняват на компютърни носители или в писмен вид.

Чл. 164. При поискване аеронавигационна климатологична информация се обменя с аеронавигационни метеорологични органи от други страни. Оператори и други авиационни потребители, които искат такава информация, се обръщат към оторизирания метеорологичен орган на съответната страна.

Чл. 165. Събирането на климатологични данни за местата за нови летища или нови писти на съществуващи летища започва колкото е възможно най-рано преди въвеждането в експлоатация на тези летища и писти.

Раздел II
Летищни климатологични таблици

Чл. 166. Данните от наблюденията се събират и съхраняват по начин, който дава възможност:
1. да се подготвят летищни климатологични таблици за всяко основно и резервно международно летище на територията на страната;
2. да се предоставят такива климатологични таблици на авиационните потребители в срок, определен по споразумение между ГД РВД и авиационния потребител.

Чл. 167. В летищните климатологични таблици се включват следните параметри:
1. средни стойности и вариации, в това число максимални и минимални стойности, на метеорологичните елементи;
2. честотите на поява на метеорологични явления, в смисъл на "време в момента", които оказват влияние върху провеждането на полетите на летището;
3. честотите на поява на определени стойности на един или комбинация от два или повече елементи.

Чл. 168. Летищните климатологични таблици включват информация, необходима за изготвянето на летищни климатологични резюмета, в съответствие с раздел III.

Раздел III
Летищни климатологични резюмета

Чл. 169. Летищните климатологични резюмета включват:
1. честоти на поява на стойности на видимост на ПИК/видимост и/или височина на долната граница на най-ниския облачен слой с количество BKN или OVC под определени прагови стойности в определени моменти от време;
2. честоти на стойности на видимостта под определени прагови стойности в определени моменти от време; 3. честоти на стойности на височината на долната граница на най-ниския облачен слой с количество BKN или OVC под определени прагови стойности в определени моменти от време;
4. повторяемост на посока и скорост на вятъра в зададени интервали;
5. повторяемост на стойности на приземната температура в 5-градусови интервали и определени моменти от време;
6. средни стойности и отклонения от тях, включително - максимални и минимални стойности, на метеорологични елементи, необходими за целите на оперативното планиране, включително за изчисляване на характеристиките за излитане.

Чл. 170. Летищните климатични резюмета се предоставят на авиационните потребители във вид на печатен материал или върху компютърни носители.

Раздел IV
Копия на данните от метеорологичните наблюдения

Чл. 171. Всички данни от метеорологични наблюдения се съхраняват в аеронавигационните метеорологични станции на печатен или магнитен носител в продължение най-малко един месец.

Чл. 172. При поискване от оторизирани метеорологични органи на други страни, авиационни оператори или други потребители, имащи отношение към прилагането на метеорологията за целите на гражданското въздухоплаване, ГД РВД предоставя данни от метеорологични наблюдения, необходими за изследователски цели, разследвания или оперативни анализи.

Глава осма
ОБСЛУЖВАНЕ НА ОПЕРАТОРИТЕ И ЕКИПАЖИТЕ НА ВС

Раздел I
Общи положения

Чл. 173. Обслужването на операторите и екипажите на ВС се състои в предоставяне на метеорологична информация за:
1. предполетно планиране;
2. препланирането по време на полет, когато се използва система за централизиран контрол на полетите; 3. предполетна подготовка на екипажите на ВС;
4. въздухоплавателни средства по време на полет.

Чл. 174.
(1) Метеорологичната информация по чл. 173 се изготвя така, че да съответства на полета по време, височина и географски обхват.
(2) Информацията по ал. 1 се отнася за подходящи моменти или периоди от време и обхваща разстоянието до планираното летище за кацане, където може да се осигури нова информация.
(3) При поискване информацията по ал. 1 включва и метеорологичните условия, очаквани между предвиденото летище за кацане и заявените от оператора запасни летища. Допълнителна информация за следващо летище може да се осигури при споразумение между ГД РВД и оператора.

Чл. 175. Метеорологичната информация, осигурявана на операторите и екипажите на ВС, включва:
1. данни за вятъра и температурата във височина и значими метеорологични явления по маршрута, метеорологични сведения, летищни прогнози, прогнози за излитане и прогнози за кацане, информации SIGMET, специални доклади от ВС, които не са отразени в информации SIGMET или AIRMET, с които разполага летищната метеорологична служба и са подходящи за планираните полети;
2. прогнози за летището на излитане и планираното летище за кацане, а при поискване се осигуряват и прогнози за едно или повече подходящи запасни летища (по маршрута и за кацане), необходими за попълване на оперативния полетен план;
3. сведения за летището на излитане, запасните летища за излитане и по маршрута, планираното летище за кацане и подходящи запасни летища за кацане, разположени на разстояние до 2 часа полетно време спрямо летището на излитане, а по изключение и до по-големи разстояния при полети с удължен обхват или провеждани под централизиран оперативен контрол.

Чл. 176.
(1) В метеорологичната информация, предоставяна във формата на бюлетини от сведения, времето на наблюдение се указва в комуникационната глава на бюлетина или се включва във всяко сведение.
(2) При съставяне на нов бюлетин със сведения от други бюлетини времето на наблюдение за всяко сведение се указва ясно в главата на новия бюлетин или като част от отделните сведения.

Чл. 177. По искане на оператора метеорологичната информация, предоставяна за планирането на полетите, включва данни за определяне на най-ниското безопасно полетно ниво.

Чл. 178. При необходимост ГД РВД предприема координирани действия със съответните органи на други държави за получаване на необходимите сведения и прогнози.

Чл. 179.
(1) Метеорологичната информация за операторите и екипажите на ВС се предоставя по споразумение с ГД РВД, което включва един или повече от посочените начини:
1. ръкописен или печатен материал, който включва стандартните карти и форми;
2. цифрови данни в грид-формат;
3. брифинг;
4. консултация;
5. излагане на материали на показ.
(2) Информацията може да се предостави и само чрез автоматизирана система за предполетна информация, която осигурява възможност за самостоятелен брифинг и подготвяне на полетната документация, като се запазва възможността операторите и членовете на екипажите на ВС да се консултират с метеорологичната служба при необходимост.

Чл. 180.
(1) Видът и формата на метеорологична информация, методите, средствата, времето и мястото за предоставяне се определят по споразумение между ГД РВД и операторите.
(2) За провеждането на метеорологичен брифинг, консултация и изготвяне на полетна документация се издава Инструкция за метеорологично обслужване на екипажите на ВС.

Раздел II
Информация за предполетно планиране и препланиране по време на полет под централизиран оперативен контрол

Чл. 181. Метеорологичната информация, която се предоставя за предполетно планиране и препланиране по време на полет при поискване от операторите, включва:
1. фактически и прогностични данни за вятъра и температурата във височина, височината на тропопаузата и информация за максималния вятър, както и съответните корекции;
2. информация за съществуващи и очаквани значими метеорологични явления по маршрута, струйни течения и съответни корекции;
3. прогнози за излитане;
4. редовни и избрани специални сведения за летището на излитане, запасните летища за излитане и по маршрута, планираното летище за кацане и подходящи запасни летища за кацане на разстояние до 2 часа полетно време спрямо летището на излитане;
5. редовни и избрани специални сведения за летища, разположени извън границите на 2 часа полетно време от летището на излитане, при полети с увеличена продължителност или извършвани под централизиран оперативен контрол;
6. летищни прогнози и корекции към тях за летището на излитане, планираното летище за кацане и запасните летища за излитане, по маршрута и за кацане;
7. информации SIGMET и подходящи специални доклади от ВС за вулканична пепел и тропически циклони, които засягат маршрутите;
8. информации SIGMET и подходящи специални доклади от ВС за явления, различни от тези по т. 7, при полети с увеличена продължителност или извършвани под централизиран оперативен контрол.

Чл. 182.
(1) Метеорологичната информация за предполетно планиране и препланиране по време на полет за полети със свръхзвукови самолети включва данни за нивата, използвани за околозвукови и свръхзвукови полети, и за нивата, които могат да се използват за дозвукови полети.
(2) В информацията по ал. 1 специално се отбелязва наличие или очаквано възникване, местоположение и вертикално развитие на купесто-дъждовни облаци, зони на турбулентност и валежи.

Чл. 183.
(1) Метеорологичната информация за предполетно планиране и препланиране по време на полет за полети с хеликоптери, изпълнявани до съоръжения в открито море, включва данни за нивата от морско ниво до полетно ниво 100.
(2) В информацията по ал. 1 специално се отбелязват очакваната приземна видимост, количеството, видът, долната и горната граница на облаците под полетно ниво 100, състоянието и температурата на морето, атмосферното налягане на средно морско ниво, наличието или очакваното възникване на турбулентност и обледяване.

Чл. 184.
(1) Информацията за атмосферата във височина се предоставя във вид на карти за стандартни изобарни нива или полетни нива.
(2) Информацията за атмосферата във височина, която постъпва от СЦЗП в регулярна мрежа, се предава в кодова форма GRIB, публикувана от СМО.

Чл. 185.
(1) Информацията за вятъра и температурата във височина и за значимите метеорологични явления по маршрута, искана от оператора за предполетно планиране и препланиране по време на полет, се предоставя веднага след нейното получаване и не по-късно от 3 часа преди излитане.
(2) Допълнителна метеорологична информация се предоставя при поискване от оператора възможно най-рано.

Чл. 186.
(1) Метеорологичната служба незабавно уведомява оператора, когато прецени, че метеорологичната информация, която ще бъде включена в полетната документация, се различава съществено от предоставената за предполетното планиране и препланиране по време на полет.
(2) В случаите по ал. 1 при възможност се предоставя коригирана информация на оператора.

Раздел III
Брифинг, консултация и излагане на материалите на показ

Чл. 187.
(1) Летищната метеорологична служба при поискване от оператора провежда брифинг или консултация с член от екипажа на ВС или друг персонал, свързан с провеждането на полетите.
(2) Брифинг или консултация на летище, където няма ЛМС, се осигурява от определена от ГД РВД метеорологична служба в съответствие с наличните технически възможности.

Чл. 188.
(1) Последната налична информация за съществуващи и очаквани метеорологични условия по набелязания маршрут, на планираното летище за кацане, запасните летища и други подходящи летища се предоставя по време на брифинга или консултацията от длъжностното лице от ЛМС.
(2) По време на брифинга или консултацията длъжностното лице от ЛМС обяснява и допълва информацията, включена в полетната документация.
(3) По споразумение между ГД РВД и оператора брифингът или консултацията заменят полетната документация.

Чл. 189. Метеорологичната информация, използвана за брифинг и консултация, включва няколко или всички елементи по чл. 181.

Чл. 190.
(1) Брифингът или консултацията за екипажите на свръхзвукови ВС включва метеорологична информация за полетните нива, използвани за околозвукови и свръхзвукови полети.
(2) В информацията по ал. 1 специално се отбелязва наличието или очакваното възникване, местоположението и вертикалното развитие на купесто- дъждовни облаци, зони на турбулентност и валежи.

Чл. 191.
(1) Брифингът или консултацията за полети на малки височини, включително провежданите по правилата за визуални полети, включва метеорологична информация във височина до полетно ниво 100 (или до полетно ниво 150 в планински райони, а при необходимост и до по-големи височини).
(2) В информацията по ал. 1 специално се отбелязват съществуващи или очаквани валежи, мъгла и други явления, причиняващи намаление на видимостта под 5000 метра в обширни райони, а също и наличието или очакваното възникване на облачност, която може да повлияе на полета.

Чл. 192.
(1) Метеорологичната служба по време на брифинга обръща внимание на екипажа на ВС, когато прецени, че развитието на метеорологичните условия на дадено летище ще се различават съществено от летищната прогноза в полетната документация.
(2) Тази част от брифинга, която се отнася до различието, се записва на магнетофон и на оператора се осигурява достъп до записа.

Чл. 193.
(1) Метеорологичната служба в помощ на членовете на екипажите на ВС и други длъжностни лица, участващи в подготовката на полета, както и за използване по време на брифинга и консултацията, излага на показ последните налични информации и материали, както следва:
1. редовни и избрани специални сведения;
2. летищни прогнози и прогнози за кацане;
3. летищни предупреждения, валидни за местното летище;
4. прогнози за излитане;
5. информации SIGMET и AIRMET, както и доклади от ВС, които не са включени в SIGMET;
6. фактически и прогностични карти;
7. метеорологични сателитни изображения;
8. информация от наземни метеорологични радари.
(2) Изложените на показ материали по ал. 1 трябва да са лесно достъпни за членовете на екипажите на ВС и другите авиационни потребители.
(3) По споразумение между ГД РВД и операторите излагането на показ може да замени брифинга и консултацията.

Раздел IV
Полетна документация - общи положения

Чл. 194. Полетната документация за полети с продължителност повече от два часа съдържа информация за: 1. вятър и температура във височина;
2. очаквани значими метеорологични явления по маршрута, височината на тропопаузата и струйните течения;
3. летищни прогнози;
4. редовни и избрани специални сведения за летищата на кацане, по маршрута и запасни летища за кацане;
5. информации SIGMET и подходящи специални доклади от ВС, отнасящи се за разстояние, отговарящо на първите два часа от полета, и информации SIGMET за облак от вулканична пепел и тропически циклон, отнасящи се за целия маршрут;
6. информация AIRMET за полети на малки височини.

Чл. 195.
(1) Полетната документация за полети с продължителност по-малко от два часа съдържа информация за:
1. вятър и температура във височина;
2. очаквани значими метеорологични явления по маршрута, височината на тропопаузата и струйните течения;
3. летищни прогнози;
4. редовни и избрани специални сведения, информации SIGMET и подходящи специални доклади от ВС (които не са били използвани в изготвяне на съобщения SIGMET);
5. информации AIRMET за полети на малки височини.
(2) По споразумение между ГД РВД и оператора полетната документация за полети, провеждани след кратко междинно кацане или излитащи обратно, се ограничава до оперативно необходимата информация, като задължително включва информацията по т. 3 и 4, а при необходимост и по т. 5.

Чл. 196.
(1) За подготовка на полетната документация метеорологичните служби използват информацията, получена по линия на световната система за зонални прогнози.
(2) Полетната документация се представя във вид на карти, таблични форми или явен текст със съкращения. Летищните прогнози се представят в кодова форма TAF.
(3) Изискванията към броя, форматите и начина на представяне на метеорологичната информация върху картите, които се включват в полетната документация, са посочени в приложение № 6.

Чл. 197. Полетната документация се предоставя възможно най-близко до времето на излитане, но не по-късно от един час преди излитане.

Чл. 198.
(1) Полетната документация се актуализира в писмена или устна форма преди да се предостави на екипажите.
(2) При необходимост от коригиране на информацията, след като полетната документация е била предадена, но ВС още не е излетяло, летищната метеорологична служба незабавно предава необходимата корекция до оператора или до летищната контролна кула за предаване на ВС.

Чл. 199. Копие от ръкописната или печатна полетна документация, включително от картите и формите, предоставени на екипажа, се съхраняват от летищната метеорологична служба за период 30 дни от момента на издаване на документацията. При поискване тази информация се предоставя за анализи или разследвания, като в такива случаи се съхранява до завършване на анализа или разследването.

Раздел V
Полетна документация - информация за вятъра и температурата във височина

Чл. 200. Информацията за вятъра и температурата във височина за международни полети се предоставя на екипажите на ВС преди излитане във форма на прогностични карти за стандартни изобарни повърхности (полетни нива), валидни за фиксирани моменти от време.

Чл. 201. Информацията за вятъра и температурата във височина за вътрешни полети се предоставя за определени пунктове от маршрута в таблична форма, като включва информация за същите полетни нива, които се използват за височинните карти.

Чл. 202. Информацията за вятъра и температурата във височина във вид на карти за полети на малки височини се дава в точки, отстоящи най-много на 500 км (300 NM) една от друга, и най-малко за нивата 600, 1500 и 3000 м надморска височина (2000, 5000 и 10 000 ft).

Раздел VI
Полетна документация - карти за значими метеорологични явления

Чл. 203. Информацията за значими метеорологични явления по маршрута се предоставя във форма на карта за значимите метеорологични явления, валидна за определен фиксиран момент, на която се изобразява следната информация:
1. гръмотевични бури;
2. тропични циклони;
3. линии на силни шквалове;
4. умерена или силна турбулентност (в облаци или в ясно небе);
5. умерено или силно обледяване;
6. пясъчни (прашни) бури, обхващащи големи територии;
7. за полетни нива от 100 до 250 - облаците, свързани с т. 1 - 5;
8. над полетно ниво 250 - купесто-дъждовните облаци, свързани с т. 1 - 5;
9. приземното местоположение на добре изразени конвергентни зони;
10. приземните местоположения, скорост и посока на преместване на фронталните системи;
11. височините на тропопаузата;
12. струйните течения;
13. информация за местоположението на вулканични изригвания, които създават облаци от пепел, значими за провеждането на полетите, името на вулкана и времето на първото изригване, ако е известно, а също така и напомняне за потребителите, че трябва да се прегледат информациите SIGMET, издадени за съответния район.

Чл. 204. Обозначаването на кумулонимбус (СВ) или символа за гръмотевична буря върху картата за значими метеорологични явления означава по подразбиране, че заедно с тях се включват всички явления, които обикновено съпровождат купесто-дъждовния облак или гръмотевичната буря (умерено или силно обледяване, умерена или силна турбулентност или град).

Чл. 205. Карти за значимите метеорологични явления за полетите на ниски нива, включително изпълняваните по правилата за визуални полети, до полетно ниво 100 (или до полетно ниво 150 в планински райони, а при необходимост и до или по-големи височини), се изготвят при необходимост съгласно Инструкцията за метеорологично обслужване на полетите на малки височини.

Раздел VII
Полетна документация - летищни прогнози

Чл. 206.
(1) Полетната документация включва летищни прогнози за летището на излитане и планираното летище за кацане.
(2) Полетната документация включва летищни прогнози за едно или повече подходящи запасни летища, необходими за попълване на оперативния полетен план, които са избрани по споразумение между ГД РВД и операторите, и са взети от списъка на летищата, съдържащ се в регионалния аеронавигационен план.

Чл. 207. Летищните прогнози, получени от други метеорологични служби, се включват в полетната документация без изменение на тяхното съдържание.

Чл. 208.
(1) Летищната метеорологична служба на летището за излитане трябва да направи всичко възможно за получаване на липсващи летищни прогнози, които трябва да бъдат включени в полетната документация. (2) В случай, че прогнозите по ал. 1 не могат да бъдат осигурени, летищната метеорологична служба при възможност изготвя заместваща прогноза, като уведомява екипажа, че прогнозата е заместваща, и отбелязва мястото на издаването й в документацията.

Чл. 209. В полетната документация се включва обяснение на индикаторите за местоположение и съкращенията, използвани в кодовата форма TAF.

Раздел VIII
Автоматизирани предполетни информационни системи

Чл. 210. Автоматизираните предполетни информационни системи за предоставяне на операторите и екипажите на ВС на метеорологична информация и визуализация за провеждане на самостоятелен брифинг, полетно планиране и снабдяване с полетна документация в съответствие с чл. 179 трябва да са съобразени с положенията в раздели I до VII.

Чл. 211. При наличие на автоматизирана предполетна информационна система, която осигурява възможност за самостоятелен брифинг, операторите и екипажите на ВС трябва да имат и възможност за консултацията със съответната метеорологична служба по телефона или чрез други подходящи комуникационни средства.

Чл. 212. Автоматизираните предполетни информационни системи, предназначени за предоставяне на метеорологична информация за целите на самостоятелен брифинг, полетно планиране и снабдяване с полетна документация, трябва да:
1. осигуряват постоянно актуализиране на системната база данни и мониторинг на валидността и целостта на съхраняваната метеорологична информация;
2. осигуряват на авиационните потребители достъп до системата чрез подходящи комуникационни средства;
3. използват процедури за достъп и заявки с използване на явен текст със съкращения, указателите за местоположение на ИКАО, указателите за типа данни в авиационните метеорологични кодове, определени от СМО или базирани на потребителски интерфейс с менюта, които са разбираеми за потребителите.

Раздел IХ
Информация за ВС в полет

Чл. 213.
(1) Метеорологичната информация за ползване от ВС в полет се предоставя от метеорологичната служба на съответния орган за ОВД, а така също и чрез радиопредаванията VOLMET или D - VOLMET.
(2) Метеорологична информация за планиране от операторите за ВС в полет се предоставя при поискване по споразумение между ГД РВД и съответния оператор.

Чл. 214. Метеорологичната информация за ползване от ВС в полет се предоставя на органите за ОВД в съответствие с глава девета.

Чл. 215. Метеорологичната информация се предоставя чрез D - VOLMET или радиопредавания VOLMET, както е определено от РАНС и в съответствие с глава десета на настоящата наредба.

Чл. 216. Метеорологичната информация, необходима на оператора за планиране по време на полета, се предоставя по време на полета и съдържа някой или всички от следните елементи:
1. редовни и специални сведения, летищни прогнози и прогнози за кацане;
2. информации SIGMET, AIRMET и специални доклади от ВС, съответстващи на изпълнявания полет, освен ако те вече не са използвани за съобщение SIGMET;:
3. информация за вятъра и температурата във височина.

Глава девета
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ОРГАНИТЕ ЗА ОВД, СЛУЖБИТЕ ЗА ТЪРСЕНЕ И СПАСЯВАНЕ И СЛУЖБИТЕ ЗА АЕРОНАВИГАЦИОННА ИНФОРМАЦИЯ

Раздел I
Информация за органите за ОВД

Чл. 217. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" определя за всеки орган за ОВД съответна метеорологична служба, която доставя необходимата актуална метеорологична информация.

Чл. 218.
(1) Аеронавигационното метеорологично обслужване на център за полетна информация или районен контролен център се осъществява от метеорологична служба за следене.
(2) Аеронавигационното метеорологично обслужване на летищна контролна кула или служба за обслужване по контрол на подхода на международно летище се осъществява от летищна метеорологична служба.
(3) Аеронавигационното метеорологично обслужване на летищна контролна кула на вътрешно летище се осъществява от летищна метеорологична станция.

Чл. 219.
(1) Метеорологичната информация, която се предоставя на центъра за полетна информация или районния контролен център от съответната метеорологична служба за следене, се определя от необходимостта и включва всички или част от следните елементи:
1. редовни и избрани специални сведения, включващи последните данни за атмосферното налягане на летищата;
2. летищни прогнози, прогнози за кацане и техните корекции, обхващащи района за полетна информация или контролирания район, а при поискване и за летищата от съседните РПИ;
3. прогнози за вятъра и температурата във височина, за значими метеорологични явления по маршрута и техните корекции, особено за такива явления, които могат да препятстват изпълнението на полети по правилата за визуални полети;
4. информации SIGMET и AIRMET;
5. специални доклади от ВС за РПИ или КР, а при поискване - и за съседните РПИ;
6. друга метеорологична информация, изисквана от центъра за полeтна информация или районния контролен център, необходима за удовлетворяване на изискванията на ВС в полет.
(2) Метеорологична служба за следене, която не разполага с исканата информация по ал. 1, трябва да я осигури от друга метеорологична служба.

Чл. 220. Метеорологичната информация, която се предоставя на летищната контролна кула от съответната летищна метеорологична служба, се определя според необходимостта и включва всички или някои от следните елементи:
1. редовни, специални и избрани специални сведения за летището;
2. летищни прогнози и прогнози за кацане за съответното летище, както и техните корекции;
3. информации SIGMET и AIRMET за явления, които могат да окажат влияние в района на обслужване;
4. предупреждения за срез на вятъра и летищни предупреждения;
5. допълнително договорена метеорологична информация, като сведения за излитане, прогнози за приземния вятър за определяне на евентуални промени на използваемите ПИК, и др.

Чл. 221. Метеорологичната информация, която се предоставя на службата за контрол на подхода от съответната летищна метеорологична служба, се определя от необходимостта и включва всички или някои от следните елементи:
1. редовни, специални и избрани специални сведения;
2. летищни прогнози и прогнози за кацане за летището(ата), както и техните изменения, за летището(ата) в обслужвания район;
3. информации SIGMET и AIRMET;
4. предупреждения за срез на вятъра и летищни предупреждения;
5. специални доклади от ВС за обслужваното въздушно пространство;
6. допълнително договорена метеорологична информация, като сведения за кацане и др.

Чл. 222. Всяка метеорологична информация, поискана от орган за ОВД във връзка с аварийна ситуация, се осигурява възможно най-бързо от съответната метеорологична служба.

Чл. 223. Информацията за полети на свръхзвукови самолети, предавана на центъра за полeтна информация или районния контролен център, обхваща полетните нива, използвани за околозвукови и свръхзвукови полети и включва прогнози за траекториите на дозвуково снижение към летищата, разположени в съответния РПИ.

Чл. 224. Редовните, специалните и избраните специални сведения, летищните прогнози и прогнозите за кацане, информациите SIGMET и AIRMET, прогнозите за вятъра и температурата във височина и измененията им се предават на органите за ОВД в същата форма, в която се изготвят и обменят с другите метеорологични служби.

Чл. 225. Данните за атмосферата във височина в грид-формат, които се използват в компютърни системи за целите на ОВД, се предоставят по начин, съгласуван между метеорологичната служба и съответния орган за ОВД.

Раздел II
Информация за органите за търсене и спасяване

Чл. 226. Метеорологичните служби за следене и летищните метеорологични служби поддържат връзка със службите за търсене и спасяване, като по време на действия за търсене и спасяване предоставят необходимата метеорологична информация.

Чл. 227. Метеорологичната информация, която се предава на координационния център за търсене и спасяване, включва сведения за метеорологичните условия, съществували в последното известно местоположение на изчезналото ВС и по дължината на предвиждания му маршрут, като се обръща специално внимание на:
1. значимите метеорологични явления по маршрута;
2. количеството, вида, височината на долната и горната граница на облаците, особено на купесто-дъждовните (Cb);
3. видимостта и явленията, които я намаляват;
4. вятъра при земята и във височина;
5. състоянието на земната повърхност, наличието на снежна покривка или наводнение;
6. температурата на водната повърхност, състоянието на морето, леденото покритие (ако има такова) и морските течения (ако са в зоната на търсене);
7. атмосферното налягане на морско ниво.

Чл. 228. При искане от координационния център за спасяване съответната метеорологична служба взема мерки за получаване на подробни сведения за полетната документация, с която е било осигурено изчезналото ВС, включително и за корекциите на прогнозите, предадени на ВС по време на полета.

Чл. 229. Съответната метеорологична служба подпомага действията за търсене и спасяване, като при поискване осигурява:
1. пълна и подробна информация за текущите и прогнозираните метеорологични условия в района на търсене;
2. текуща и прогностична информация по маршрутите, по които лети издирващият самолет от летището, от което се извършва търсенето, до района на произшествието и обратно.

Чл. 230. При искане от координационния център за спасяване съответната метеорологична служба осигурява и метеорологична информация, необходима на корабите, участващи в операциите по търсене и спасяване.

Раздел III
Информация за службите за аеронавигационна информация

Чл. 231. На службите за аеронавигационна информация се предоставя информация:
1. за вида и организацията на метеорологичното обслужване, предоставяно на международната аеронавигация, която се публикува в Сборника за аеронавигационна информация (AIP) на Република България;
2. за изготвяне на NOTAM, която включва сведения за въвеждане, преустановяване или значителни изменения в предоставяното аеронавигационно метеорологично обслужване;
3. необходима за изготвяне на аеронавигационни информационни циркуляри, включително за:
а) очаквани важни изменения в аеронавигационното метеорологично обслужване и използваните процедури и технически средства;
б) влияние на определени метеорологични явления върху полетите на ВС.

Глава десета
КОМУНИКАЦИИ

Раздел I
Общи изисквания към комуникациите

Чл. 232. Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" осигурява подходящи телекомуникационни средства, с които се осъществява:
1. предаване на необходимата метеорологична информация от летищните метеорологични служби и аеронавигационни метеорологични станции до органите за ОВД на съответните летища;
2. предаване на необходимата метеорологична информация за районите на полетна информация, контролираните райони и районите за търсене и спасяване, от метеорологичните служби за следене до органите за ОВД и службите за търсене и спасяване;
3. обмена на оперативна аеронавигационна метеорологична информация на територията на страната и чужбина съгласно изискванията на РАНС;
4. получаване в метеорологичните служби за следене и летищните метеорологични служби на необходимите прогностични продукти от световните и регионалните центрове за зонални прогнози и по линия на глобалната телекомуникационна система на СМО.

Чл. 233. Аеронавигационната неподвижна служба (AFS) е основно телекомуникационно средство за получаване на продуктите от световната система за зонални прогнози и за международен обмен на оперативна метеорологична информация.

Чл. 234. За връзка между метеорологичните служби и органите за ОВД (кула и подход) се използват телекомуникационните средства за директна речева комуникация и времето за установяване на връзката е не повече от 15 секунди.

Чл. 235. За връзка между метеорологичните служби и центровете за полетна информация, районните центрове за ОВД и координационните центрове за спасяване се използват телекомуникационните средства, които осигуряват:
1. директна речева комуникация и времето за установяване на връзката е не повече от 15 секунди;
2. комуникация с отпечатване, когато при получателя се изисква печатно копие и времето за пренос на такива съобщения не трябва да превишава 5 минути.

Чл. 236. При необходимост телекомуникационните средства по Чл. 234 и 235 се допълват от други форми на комуникация, които включват компютърни системи за обработка на информация, локални и глобални компютърни мрежи.

Чл. 237. Съобщенията и бюлетините с оперативна метеорологична информация, които се разпространяват по AFTN, трябва да достигат до адресанта за време не по-голямо от:
1. пет минути - за съобщения SIGMET и AIRMET, консултативна информация за вулканична пепел и тропически циклони и специални доклади от ВС;
2. пет минути - за корекции на прогнозите за опасни явления и висотинни прогнози, предавани в явен текст със съкращения;
3. пет минути - за корекции на летищните прогнози;
4. пет минути - за сведения METAR и SPECI; тренд-прогнози за кацане и летищни прогнози, предавани в радиус до 900 км (500 NM);
5. десет минути - за сведения METAR и SPECI; тренд-прогнози за кацане и летищни прогнози, предавани в радиус над 900 км (500 NM);
6. петнадесет минути - за прогнози за значими метеорологични явления, предавани в явен текст със съкращения.

Чл. 238. Цифрови данни за атмосферата във височина в грид-формат се осигуряват при поискване за:
1. използване от компютрите на органите за ОВД;
2. компютризирано планиране на полетите от операторите.

Раздел II
Обмен на аеронавигационна метеорологична информация между метеорологичните служби

Чл. 239.
(1) Обменът на оперативна аеронавигационна метеорологична информация между метеорологичните служби и станции в ГД РВД се извършва чрез метеорологичен комуникационен център (МКЦ).
(2) Всяка АМСт, ЛМС и МСС предава съобщенията до МКЦ за разпространение извън летището.
(3) Метеорологичният комуникационен център събира и обработва съобщенията от летищата и изготвя национални бюлетини с еднотипни съобщения, които се разпространяват до всички летища.

Чл. 240.
(1) Международният обмен на метеорологичните бюлетини, които съдържат оперативна аеронавигационна метеорологична информация, се осъществява чрез средствата на аеронавигационната неподвижна служба.
(2) Вътрешният обмен на метеорологичните бюлетини с оперативна аеронавигационна метеорологична информация се осъществява чрез средствата на аеронавигационната неподвижна служба, а при необходимост се използват алтернативни средства за безотказен обмен на оперативната метеорологична информация.

Чл. 241. Форматите, процедурите и времената на предаване на бюлетините са указани в Инструкцията за обмен на аеронавигационна метеорологична информация.

Раздел III
Получаване на продуктите на световната система за зонални прогнози и базова метеорологична информация

Чл. 242. Метеорологичният комуникационен център приема и обработва типове продукти от ССЗП, както следва:
1. прогностични данни за вятъра и температурата във височина във вид на карти (кодирано факсимиле) или по кода GRIB;
2. прогнози за значимите явления по маршрутите (облачни системи и свързаните с тях явления, турбулентност, обледяване, струйни течения, височина на тропопаузата).

Чл. 243. Системата за получаване и обработка на продукти на ССЗП трябва да осигурява високо качество на получаваните карти за полетно планиране и документация, така че да са ясно четливи най-малко върху 95 % от площта, която покриват.

Чл. 244. Метеорологичният комуникационен център осигурява препредаване на картите и данните от ССЗП до МСС и ЛМС за обслужване на операторите и другите авиационни потребители.

Чл. 245.
(1) За целите на анализа и прогнозата на времето на метеорологичните служби за следене и летищните метеорологични служби се осигурява базова метеорологична информация, която включва:
1. сведения от приземни синоптични наблюдения за страната и Европа;
2. сведения от аерологични сондажи;
3. прогностична информация във вид на карти и грид-данни.
(2) Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" осигурява подходящи комуникационни средства за връзка с Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) за получаване на базови метеорологични данни, които са необходими за изготвянето на продуктите за обслужване на гражданското въздухоплаване.
(3) Обемът на базовата информация, начинът на предаване и контролът върху нея се договарят между ГД РВД и НИМХ.

Раздел IV
Използване на аеронавигационната служба за радиоразпространение.
Съдържание на предаванията VOLMET

Чл. 246.
(1) Метеорологична информация за фактическото време на летището, предназначена за екипажите на ВС, които се подготвят за излитане или подхождат за кацане, се излъчва непрекъснато във вид на радиосъобщения АTIS.
(2) Главна дирекция "Ръководство на въздушното движение" определя международните летища в Република България, които осигуряват радиопредавания ATIS.
(3) На летищата, където се използват радиопредавания ATIS, отговорността за осигуряването на метеорологичната част на съобщенията ATIS е на съответната летищна метеорологична служба.
(4) Радиопредаванията ATIS се основават на компютърни обработващи системи, които осигуряват приемането и обработката на метеорологичната информация и информацията от органите за ОВД.

Чл. 247. Съдържанието на радиопредаванията ATIS и начинът на предаване на метеорологичната информация са указани в Инструкцията за радиопредавания ATIS.

Чл. 248.
(1) Метеорологична информация за определени летища, предназначена за ВС в полет, се излъчва непрекъснато като радиопредавания VOLMET.
(2) Летищата, които се включват в радиопредаванията VOLMET, се определят от ГД РВД, в съответствие с европейската радиопредавателна система VOLMET, публикувана в РАНС.

Чл. 249. Радиопредаванията VOLMET съдържат текущите летищни сведения, включително с тренд-прогнозата, а при възможност в тях се включват и летищни прогнози и информации SIGMET.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Абсолютна височина. Altitude" е вертикалното разстояние, измерено от средното морско ниво до определено ниво, точка или обект, приет за точка.
2. "Аеронавигационна метеорологична станция. Aeronautical meteorological station" е станция, предназначена за извършване на наблюдения и изготвяне на метеорологични съобщения, използвани в международната аеронавигация.
3. "Аеронавигационно подвижно обслужване. Aeronautical mobile service" е телекомуникационно обслужване между аеронавигационните станции и станциите на въздухоплавателните средства или между станциите на въздухоплавателните средства. В този вид обслужване могат да участват и станциите на средствата за спасяване и аварийни радиопредаватели за указване на местоположение, работещи на специалните честоти, използвани при бедствие.
4. "Аеронавигационна телекомуникационна станция. Aeronautical telecommunication station" е станция от аеронавигационното телекомуникационно обслужване.
5. "Аеронавигационна неподвижна служба. Aeronautical fixed service (AFS)" е телекомуникационно обслужване между определени неподвижни пунктове, предназначено за осигуряване на безопасността на въздушната навигация и редовността, ефективността и икономичността на въздухоплавателните услуги.
6. "Аеронавигационна неподвижна телекомуникационна мрежа. Aeronautical fixed telecommunication network (АFTN)" е световна система от неподвижни аеронавигационни мрежи, част от аеронавигационната неподвижна служба, предназначена за обмен на съобщения и/или цифрови данни между аеронавигационни неподвижни станции, имащи еднакви или съвместими комуникационни характеристики. 7. "Автоматичен зависим обзор. Automatic dependent surveillance (ADS)" е метод за обзор, с който въздухоплавателните средства по линия за предаване на данни автоматично предоставят данни, получени от бордните навигационни системи, включващи опознавателния индекс на въздухоплавателното средство, четириизмерното му местоположение и при необходимост допълнителни данни.
8. "Брифинг. Briefing" е устно излагане на актуалната или очаквана метеорологична обстановка.
9. "Видимост на ПИК. Runway visual range (RVR)" е разстоянието, до което пилот на въздухоплавателно средство, което се намира на осовата линия на пистата, може да види маркировъчните знаци върху пистата или светлините, ограничаващи пистата или определящи осовата й линия (страничните и осови светлини).
10. "Височинна карта. Upper-air chart" е метеорологична карта, отнасяща се за определена височинна повърхност или слой от атмосферата.
11. "Въздухоплавателно средство (ВС). Aircraft" е всяко средство, което може да получи поддържане в атмосферата за сметка на реакцията на въздуха, освен реакцията на въздуха от земната повърхност.
12. "Запасно летище. Alternate aerodrome" е летище, към което въздухоплавателно средство може да продължи полета си, когато е невъзможно или нецелесъобразно продължаването на полета към или кацане на набелязаното летище за кацане.
13. "Запасно летище при излитане. Take-off alternate" е летище, на което въздухоплавателното средство може да извърши кацане, ако за това възникне необходимост непосредствено след излитане и няма възможност да бъде използвано летището на излитане.
14. "Запасно летище по маршрута. En-route alternate" е летище, на което въздухоплавателното средство може да извърши кацане, след като при полет по маршрут е попаднало в нестандартни условия или аварийно състояние.
15. "Запасно летище на летището за кацане. Destination alternate" е летище, към което въздухоплавателното средство може да продължи полета, когато е невъзможно или нецелесъобразно изпълнението на кацане на набелязаното за тази цел летище.
16. "Зона за приземяване (зона на опиране). Touchdown zone" е част от пистата, след прага, предназначена за първо опиране на пистата от кацащи самолети.
17. "Зона на покритие (световна система за зонални прогнози). Area of coverage (world area forecast system)" е географски район, за който регионалният прогностичен център осигурява прогнози за полети от летищата в обслужвания от него регион.
18. "Зона на обслужване (световна система за зонални прогнози). Service area (world area forecast system)" е географски район, в границите на който регионалният център за зонални прогнози отговаря за осигуряването на зонални прогнози за метеорологичните органи и други потребители.
19. "Зонална прогноза GAMET. GAMET area forecast" е зонална прогноза във форма на явен текст със съкращения, предназначена за полетите на малки височини, отнасяща се за района на полетна информация или негов подрайон, изготвена от метеорологична служба, определена от съответните метеорологични органи, която се обменя с метеорологичните служби в съседните райони за полетна информация, както е договорено между съответните метеорологични органи.
20. "Зона на отговорност (световна система за зонални прогнози). Area of responsibilty (world area forecast system)" е географски район, за който регионалният прогностичен център изготвя прогнози за особено важни (значими) метеорологични явления.
21. "Издирвателно-спасителна служба. Search and rescue services unit" е общ термин, означаващ според случая координационен спасителен център, спомагателен спасителен център или пост за аварийно оповестяване.
22. "Информация AIRMET. AIRMET information" е информация, издадена от метеорологична служба за следене, относно наличието или очакваната поява на определени метеорологични явления по маршрута, които могат да повлияят на сигурността на полетите на въздухоплавателните средства на малки височини и които не са били вече включени в прогнозата, предназначена за полети на малки височини в съответния район за полетна информация или негов подрайон.
23. "Информация SIGMET. SIGMET information" е информация, която се издава от метеорологична служба за следене, относно наличието или очакваното възникване на определени значими метеорологични явления по маршрута, които могат да повлияят на безопасността на полетите на ВС.
24. "Канал за предаване на данни VOLMET (D - VOLMET). VOLMET data link service (D - VOLMET)" е канал за предаване на данни за предоставяне на текущи летищни сведения за времето, летищни прогнози и съобщения SIGMET.
25. "Консултативен център за тропически циклони. Tropical cyclone advisory centre (TCAC)" е метеорологичен център, определен в съответствие с регионалното аеронавигационно споразумение за предоставяне на консултативна информация за метеорологичните служби за следене относно местоположението, прогнозираните посока и скорост на движение, налягане в центъра и максимална скорост на приземния вятър на тропичните циклони.
26. "Консултативен център за вулканична пепел. Volcanic ash advisory centre (VAAC)" е метеорологичен център, определен в съответствие с регионалното аеронавигационно споразумение за предоставяне на консултативна информация за метеорологичните служби за следене, районните центрове за контрол, центровете за полетна информация, световните центрове за зонални прогнози, съответните регионални центрове за зонални прогнози и международните банки данни - ОРМЕТ, относно хоризонталните и вертикални размери, и прогнозираното преместване на вулканичната пепел в атмосферата в резултат от вулканични изригвания.
27. "Консултация. Consultation" е обсъждане с метеоролог или друг квалифициран служител на съществуващите и/или очаквани метеорологични условия, свързани с изпълнението на полетите. Обсъждането включва отговори на въпроси.
28. "Контролиран район. Control area" е контролирано въздушно пространство, разположено от определена граница над земната повърхност.
29. "Крейсерски ешелон. Cruising level" е ниво, поддържано в продължение на значителна част от полета.
30. "Координационен център за търсене и спасяване. Rescue coordination centre" е служба, която отговаря за осигуряването на ефективна организация на издирвателната и спасителна дейност и за координация на издирвателните и спасителни операции в границите на района за търсене и спасяване.
31. "Командир на ВС (КВС). Pilot-in-command" е пилот, който отговаря за функционирането и безопасността на въздухоплавателното средство по време на полета.
32. "Летище. Aerodrome" е определена част от земната или водната повърхност (включително всички здания, съоръжения и оборудване), предназначена изцяло или частично за пристигане, заминаване и движение по тази повърхност на въздухоплавателни средства.
33. "Летищна климатична справка. Aerodrome climatological summary" е кратко представяне на стойностите на определени метеорологични елементи за дадено летище на базата на статистически данни.
34. "Летищна климатична таблица. Aerodrome climatological table" е таблица, съдържаща статистически данни от наблюдения на един или няколко метеорологични елемента за дадено летище.
35. "Летищна контролна кула. Aerodrome control tower" е орган за осигуряване на обслужване по контрол на летищното движение.
36. "Летищна метеорологична служба. Aerodrome meteorological office" е служба, намираща се на територията на летището, предназначена да осигурява метеорологично обслужване за международната аеронавигация.
37. "Метеорологичен бюлетин. Meteorological bulleten" е текст, съдържащ метеорологична информация, предхождана от подходящо заглавие (глава на бюлетин).
38. "Метеорологичен орган. Meteorological authority" е орган, който осигурява или организира осигуряването на метеорологичното обслужване на международното въздухоплаване от името на дадена договаряща държава.
39. "Метеорологична информация. Meteorological information" е метеорологично съобщение, анализ, прогноза и всяко друго изложение, свързано със съществуващи или очаквани метеорологични условия. 40. "Метеорологично сведение. Meteorological report" е изложение на наблюдаваните метеорологични условия, отнасящи се за определено време и място.
41. "Метеорологична служба. Meteorological office" е служба, предназначена за осигуряване на метеорологично обслужване на международното въздухоплаване.
42. "Метеорологичен спътник. Meteorological satellite" е изкуствен спътник на земята, който извършва метеорологични наблюдения и предава тези наблюдения на земята.
43. "Наблюдение (метеорологично). Observation (meteorological)" е оценяване на един или повече метеорологични елементи.
44. "Наблюдение от ВС. Aircraft observation" е оценка на един или повече метеорологични елементи, направени от борда на въздухоплавателно средство по време на полет.
45. "Нефанализ. Nephanalysis" е графично изображение на анализирани данни за облачността върху географска карта.
46. "Ниво. Level" е общ термин, отнасящ се до вертикалното положение на въздухоплавателно средство в полет, като в различни случаи може да означава относителна височина, абсолютна височина или полетно ниво.
47. "Оператор. Operator" е лице, организация или предприятие, занимаващо се с експлоатация на въздухоплавателно средство или предлагащо въздухоплавателни услуги.
48. "Оперативен контрол (на полети). Operational control" е упражняване на пълномощия по отношение на началото, продължаването, отклоняването или прекратяването на полет в интерес на безопасността на въздухоплавателното средство, регулярността и ефективността на полета.
49. "Оперативен полетен план. Operational flight plan" е план на оператора за безопасно провеждане на полета, с отчитане на летателно- техническите характеристики на въздухоплавателното средство, други експлоатационни ограничения и практически значими очаквани условия по зададения маршрут и на съответните летища.
50. "Оперативно планиране. Operational planning" е планиране на полетите от оператора.
51. "Орган за обслужване на въздушното движение. Air traffic services unit" е общ термин, означаващ в различни случаи, служба за ръководство (контрол) на въздушния трафик, център за полетна информация или служба за събиране и предоставяне на информация за обслужване на въздушния трафик.
52. "Относителна височина. Height" е вертикалното разстояние между ниво, точка или обект, който може да се разглежда като точка и определено изходно ниво.
53. "Писта (за излитане и кацане - ПИК). Runway" е определен правоъгълен участък от наземно летище, подготвен за излитане и кацане на въздухоплавателни средства.
54. "Полетна документация. Flight documentation" са написани или отпечатани документи, включително карти и формуляри, съдържащи метеорологична информация за даден полет.
55. "Полет с увеличен обхват. Extended range operation" е всеки полет на въздухоплавателно средство с два турбинни двигателя, при който времето на полета с крейсерска скорост (при условия на ISA и безветрие) при един неработещ двигател от точка по маршрута до подходящо резервно летище е по-голямо от праговото време, определено от държавата, регистрирала въздухоплавателното средство.
56. "Полетно ниво (ешелон). Flight level" е повърхност с постоянно атмосферно налягане, измервано с барометричен висотомер, отнесена към установена стойност на налягане 1013,2 хектопаскала (hPa) и отделена от други такива повърхности посредством определени интервали от налягане. Барометричният висотомер се калибрира в съответствие със стандартна атмосфера, като при поставяне на:
а) QNH показва абсолютна височина;
б) QFE показва относителната височина над опорната QFE точка;
в) 1013,2 hPa обозначава полетно ниво. Термините "относителна височина", "абсолютна височина" означават приборни, а не геометричните относителни и абсолютни височини.
57. "Праг. Threshold" е началото на част от пистата, определена за кацане.
58. "Превишение. Elevation" е разстояние по вертикалата между точка или ниво от или върху земната повърхност до средно морско ниво.
59. "Превишение на летището. Aerodrome elevation" е височината на най-високата точка от участъка за приземяване спрямо морското равнище.
60. "Принципи на човешкия фактор. Human factors principles" са принципи, които се прилагат в процесите на проектиране, сертифициране, обучение на кадрите и експлоатационната дейност, целящи осигуряването на безопасно взаимодействие между човека и другите компоненти на системата чрез надлежно отчитане на възможностите на човека.
61. "Прогноза. Forecast" е описание на метеорологичните условия, очаквани в конкретен момент или в период от време в определен район или част от въздушното пространство.
62. "Прогностична карта. Prognostic chart" е прогноза за определен метеорологичен елемент (елементи), валидна за определен момент или период от време, и за определено ниво или част от въздушното пространство, представена графично върху карта.
63. "Радиопредаване VOLMET. VOLMET broadcast" е редовно радиопредаване, съдържащо според нуждите, текущи летищни сведения за времето, летищни прогнози и съобщения SIGMET за въздухоплавателни средства по време на полет.
64. "Район за полетна информация (РПИ). Flight information region" е въздушно пространство с определени размери, в границите на което се осигурява полетно-информационно обслужване и аварийно-оповестително обслужване.
65. "Районен контролен център. Area control centre" е орган за осигуряване на КВД обслужване на контролираните полети в контролираните райони под негова юрисдикция.
66. "Регионално(и) аеронавигационно(и) споразумение(я) (РАНС). Regional air navigation agreement" е израз, който се отнася обикновено до споразумение, утвърдено от съвета на ИКАО, по предложение на регионално съвещание по въздушна навигация.
67. "Регионален център за зонални прогнози (РЦЗП). Regional area forecast centre (RAFC)" е метеорологичен център, определен да изготвя и предоставя зонални прогнози за полетите, излитащи от летищата в тяхната зона на обслужване, и да осигурява grid-данни в цифрова форма с покритие до глобален мащаб.
68. "Световен център за зонални прогнози (СЦЗП). World area forecast centre (WAFC)" е метеорологичен център, определен да подготвя и предоставя височинни прогнози в цифров вид и в глобален мащаб за регионалните центрове за зонални прогнози.
69. "Световна система за зонални прогнози (ССЗП). World area forecast system (WAFS)" е глобална система, чрез която световните и регионални центрове за зонални прогнози осигуряват аеронавигационни метеорологични прогнози по маршрут в унифицирани стандартни формати.
70. "Стандартна изобарна повърхност. Standard isobaric surface" е изобарна повърхност, използвана в световен мащаб за представяне и анализиране на атмосферните условия.
71. "Служба за контрол на подхода. Approach control office" е орган за КВД обслужване на контролирани полети при долитане към или отлитане от едно или повече летища.
72. "Служба за следене на вулканичната дейност по международните авиотрасета. International airways volcano watch (IAVW)" са международни споразумения за следене и предоставяне на предупреждения към въздухоплавателните средства за вулканична пепел в атмосферата.
73. "Съобщения от борда на ВС. Air-report" са съобщения от борда на въздухоплавателното средство по време на полет, които са съставени в съответствие с изискванията за съобщаване на информация за местоположението, протичането на полета и/или метеорологичната обстановка.
74. "Съответен орган за обслужване на въздушното движение. Appropriate ATS authority" е съответен орган, назначен от държавата, отговарящ за обслужването на въздушното движение в рамките на определено въздушно пространство.
75. "Точка за доклад. Reporting point" е определено географско място, относно което може да бъде докладвано местоположението на въздухоплавателното средство.
76. "Тропически циклон. Tropical cyclone" е общ термин за означаване на нефронтални циклони от синоптичен мащаб, зараждащи се над тропични или субтропични води, с организирана конвекция и определена циклонична циркулация на приземния вятър.
77. "Център за полетна информация. Flight information centre" е орган, създаден за осъществяване на полетно-информационно обслужване и аварийно- оповестително обслужване.
78. "Цифрови данни в точките на равномерна мрежа (данни във форма- грид). Grid point data in digital form - GRID" са метеорологични данни, обработени с компютър, за множество точки, разположени на еднакво разстояние една от друга върху карта, предназначени за предаване от един метеорологичен компютър на друг компютър в кодиран вид, подходящ за автоматизирано използване.
79. "Член на летателния екипаж. Flight crew member" е правоспособен член на екипажа, на когото са възложени задължения, свързани с управлението на въздухоплавателното средство по време на полет. 80. "Числови данни в точките на равномерна мрежа. Grid point data in numerical form" са обработени метеорологични данни за множество равномерно разположени върху карта точки в кодиран вид, подходящ за ръчно използване.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.2а, ал. 1, чл.16а, т. 6 и чл.49, ал. 2 от Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г. и бр. 85 от 1998 г.).

§ 3. Главният директор на ГД РВД издава инструкции по приложението на чл. 35, 124, 150, 180, 205 и 248.

§ 4. Тази наредба отменя Наставлението за метеорологично осигуряване на гражданската авиация (НМО ГА-82), издадено от министъра на транспорта.

§ 5. Наредбата влиза в сила от 1 юли 1999 г.

Приложение № 1

Точност на измерванията или наблюденията, желателна от гледна точка на експлоатацията и достигната понастоящем

Наблюдаван елемент	Точност на измерванията или наблюденията, желателна за експлоатацията	Достижима* точност на измерванията или наблюденията
Средна стойност на параметрите на приземния вятър	Посока: +/-100 Скорост: +/-2 км/ч (0,5 м/с, 1 възел) до 19 км/ч (5 м/с, 10 възела) +/-10 % над 19 км/ч (5 м/с, 10 възела)	Посока: +/-50 Скорост: +/-2 км/ч (0,5 м/с, 1 възел) до 37 км/ч (10 м/с, 20 възела) +/-5 % над 37 км/ч (10 м/с, 20 възела)
Отклонения от средния приземен вятър	+/-4 км/ч (1 м/с, 2 възела) с отчитане на надлъжната и странична компонента	Както по-горе
Видимост	+/-50 м до 600 м +/-10 % от 600 до 1500 м +/-20 % над 1500 м	+/-50 м до 500 м +/-10 % от 500 до 2000 м +/-20 % над 2000 м
Видимост на ПИК	+/-10 м до 400 м +/-25 м от 400 до 800 м +/-10 % над 800 м	+/-25 м до 150 м +/-50 м от 150 до 500 м +/-10 % над 500 м и до 2000 м
Количество на облаците	+/-1 осма	Наблюдателят може да осигури точност на наблюдението до +/-1 осма в точката на наблюдение в дневни условия. През нощта и когато атмосферните условия пречат на наблюдението на ниската облачност, достигането на тази точност е трудно
Височина на облаците	+/-10 м (33 фута) до 100 м (330 фута) +/-10% над 100 м (330 фута)	+/-10 м (33 фута) до 1000 м (3300 фута) +/-30 м (100 фута) над 1000 м (3300 фута) до 3000 м (10 000 фута)
Температура на въздуха и температура на точката на оросяване	+/-10С	+/-0,2 0С
Стойност на налягането (QNH, QFE)	+/-0,5 хПа	+/-0,3 хПа

* Указаната точност се достига при използване на прибори (с изключение на количеството облаци); обикновено тя не може да бъде достигната при наблюдения, провеждани без помощта на прибори.

Приложение № 2

1. Правила за съобщаване на данните за посока и скорост на вятъра
1.1. В сведенията за излитане и кацане:
1.1.1. вариацията на посоката на вятъра се дава, когато общатавариация е 600 или повече, при средна скорост над 2 м/с вариацията на посоката се указва с двете крайни посоки, между които вятърът се е променял в последните 10 минути;
1.1.2. вариацията на средната скорост на вятъра (поривите) през последните 10 минути се съобщава само когато отклонението от средната скорост е 5 м/с или повече; вариацията на скоростта (поривите) се указва с максималната и минималната достигната скорост;
1.1.3. когато 10-минутният интервал включва значим скок в стойноститена посоката на вятъра и/или в скоростта, се съобщават само вариациите в скоростта и посоката, наблюдавани след скока; вариациите на посоката и скоростта се определят:
1.1.3.1. за неавтоматизирани системи - от индикаторите за посока искорост на вятъра или от записите на анемографа, ако има такъв, и/или;
1.1.3.2. за автоматизираните системи - от действително измеренитестойности на скоростта и посоката на вятъра, а не от 2- и 10-минутните осреднени стойности, изисквани от чл. 49;
1.1.3.3. под "значим скок" се разбира рязко и трайно изменение напосоката на вятъра с 300 и повече при скорост преди или след промяната 5 м/с и повече, или изменение на скоростта с 5 м/с и повече, което трае най-малко 2 минути;
1.1.4. когато е възможно, диапазонът на изменение на посоката наприземния вятър при обща вариация 600 или повече се включва в сведенията за излитане дори и при скорост на вятъра 2 м/с и по-малко.
1.2. В сведенията във форма на явен текст със съкращения:
1.2.1. посоката на вятъра се дава с три цифри, със закръгление донай-близките 10 градуса, например 2770 се дава като "280"; следва знак "/" и скоростта на вятъра;
1.2.2. мерната единица за скорост на вятъра се указва в писменатаформа на сведението;
1.2.3. когато се съобщават вариации на посоката на вятъра, се даватдвете крайни посоки, между които тя се е променяла в градуси, например "VRB BTN 350 AND 050";
1.2.4. когато се съобщават вариации на средната скорост на вятъра, тесе дават като максимална и минимална достигната стойност на скоростта в метри в секунда във формата "MAX20 MNM10";
1.2.5. когато скоростта на вятъра е по-малка от 0,5 м/с, това сеотбелязва с термина "CALM";
1.2.6. в сведенията за излитане слабите променливи ветрове със скорост2 м/с или по-малко и вариациите по посока се дават във вида "VRB BTN 350/AND 050/2MPS";
1.2.7. в случай, че вариацията на посоката на вятъра е 1800 и повече ие невъзможно да се определи средна посока, се използва терминът "VRB" във формата "VRB2MPS". "VRB" се използва в следните случаи:
1.2.7.1. условия на слаб вятър (2 м/с или по-малко);
1.2.7.2. при силно вариращ вятър със скорост над 2 м/с, например,когато над летището преминава гръмотевична буря.
1.3. В сведенията, които се разпространяват извън летището:
1.3.1. вариацията на средната посока на вятъра се дава, ако е 600 илиповече при средна скорост над 2 м/с;
1.3.2. максималната скорост на вятъра се дава само ако превишавасредната скорост с 5 м/с или повече;
1.3.3. минималната скорост на вятъра не се дава.

2. Правила за съобщаване на видимостта
2.1. В сведенията за излитане данните за видимостта трябва да сапредставителни за зоните за излитане и набор, а в сведенията за кацане - за зоните за подход за кацане и кацане.
2.2. Сведенията, разпространявани извън летището, съдържат:
2.2.1. данни за видимостта, които трябва да са представителни залетището и неговата най-близка околност;
2.2.2. информация за значими вариации на видимостта в различнитепосоки:
2.2.2.1. когато видимостта не е еднаква в различните посоки, всведенията, разпространявани извън летището, се включва най-малката видимост; при това, ако видимостта в една или повече посоки превишава най- малката с повече от 50 процента, се съобщава най-малката наблюдавана видимост и нейната посока по отношение на местоположението на метеорологичната станция с указване на една от осемте посоки на компаса; ако най-малката видимост се наблюдава в повече от една посока, се съобщава посоката, която има най-голямо оперативно значение;
2.2.2.2. вариациите на видимостта по посока се съобщават, когато най-малката видимост е под 1500 м, а видимостта в друга посока е над 5000 м; когато такива вариации на видимостта се наблюдават в повече от една посока, се съобщава посоката, която има най-голямо оперативно значение; когато видимостта се променя бързо и не могат да се дадат значими вариации по посока, се съобщава най-малката видимост без указване на посока.
2.3. В сведенията във форма на явен текст със съкращения:
2.3.1. дава се името на елемента и се определят ясно мерните единици,използвани за видимостта;
2.3.2. когато видимостта е под 500 м, тя се указва в стъпки през 50 мвъв формата "VIS350M"; когато е 500 м или повече, но по-малко от 5 км - в стъпки през 100 м; когато е 5 км и повече, но по-малко от 10 км - в стъпки по един километър във формата "VIS7KM"; когато е 10 км и повече, тя се дава като 10 км, освен когато условията позволяват да се използва CAVOK.

3. Правила за съобщаване на видимост на ПИК
3.1. Скалата за съобщаване на стойностите на видимостта на ПИК е, както следва: Видимост на ПИК Стъпка до 400 м 25 м между 400 и 800 м 50 м над 800 м 100 м
3.2. Когато наблюденията се правят с преброяване на ограничителнитеили осови светлини на ПИК, съобщаваните стъпки се определят от разстоянието между тези светлини. Всяка наблюдавана стойност, която не съвпада точно с деление от използваната скала за съобщаване, се закръглява до най-близкото по-ниско деление на тази скала.
3.3. При оценяване на видимостта на ПИК като долна граница се приема 50 м, а като горна - 1500 м. Извън тези граници сведенията показват само, че видимостта на ПИК е по-малка от 50 м или по-голяма от 1500 м.
3.4. В сведенията, съставяни в явен текст със съкращения:
3.4.1. се дава името на елемента в съкратен вид и мерната единица,например "RVR RWY 32 400M";
3.4.2. когато видимостта на ПИК е над максималната стойност, която може да се определи от използваната система, тя се съобщава във вида "RVR RWY 14 ABV 1500M", където 1500 е максималната стойност, която може да се определя от системата;
3.4.3. когато видимостта на ПИК е под минималната стойност, която можеда се определи от използваната система, тя се съобщава във вида "RVR RWY 10 BLW 150M", където 150 е минималната стойност, която може да се определи от системата;
3.4.4. ако наблюденията за видимостта на ПИК се извършват в еднаточка, намираща се на около 300 м от прага на ПИК, измерената стойност се включва направо без указание за местоположение;
3.4.5. ако наблюденията за видимостта на ПИК се извършват в повече отедна точка по дължината на ПИК, първо се дава стойността, представителна за зоната на приземяване, следвана от стойностите за средната точка и за отдалечения край; местата, за които са представителни наблюденията, се означават съответно като "TDZ", "MID" и "END", например "RVR RWY 16 TDZ 600M MID 500M END 400M";
3.4.6. когато се използва повече от една ПИК, се дават наличните данниза видимостта на ПИК за всяка една ПИК, като се обозначават ПИК, за които се отнасят данните, например "RVR RWY 26 500M RVR RWY 20 800M"; ако се използва повече от една ПИК, но има данни за видимостта на ПИК само за една от тях, тази информация се съобщава във вида "RVR RWY 20 500M".
3.5. В сведенията, разпространявани извън летището:
3.5.1. при наличие само на една ПИК, която може да се използва закацане, се дава само стойността, която е представителна за зоната на кацане, без да се указва мястото на наблюдение по ПИК;
3.5.2. при наличие на повече от една ПИК за кацане се включвавидимостта на ПИК в зоната за приземяване на всяка една от тях, но за не повече от четири ПИК;
3.5.3. видимостта на ПИК се базира на същите стойности наинтензивността на светлините, като тези, подходящи за използване при излитане и кацане в момента на изготвяне на сведението, без да се отчитат временни промени в интензивността на светлините;
3.5.4. стойности се осредняват за период 10 мин., непосредственопредшестващ наблюдението; вариациите и тенденцията на изменение на видимостта на ПИК се указват по начин, даден в инструкцията по чл. 35.

4. Правила за съобщаване на метеорологичните явления
4.1. Типовете метеорологични явления, които трябва да се съобщават съссъответните им съкращения, както и съответните критерии за съобщаване с оглед на значимостта им за авиацията са, както следва:
4.1.1. валежи:
а) ръмеж DZ
б) дъжд RA
в) сняг SN
г) снежни зърна SG
д) ледени зърна (леден дъжд), суграшица PL
е) ледени кристали - много малки ледени IC кристали, в равновесно състояние, наричани още диамантен прах (съобщава се само когато съответната видимост е 5000 м или по-малко)
ж) град GR (съобщава се, когато диаметърът на най-голямото градово зърно е 5 мм или повече)
з) дребен град и/или снежна суграшица GS (съобщава се, когато диаметърът на най-голямото градово зърно е по-малък от 5 мм)
4.1.2. явления, намаляващи видимостта (хидрометеори):
а) мъгла FG; (съобщава се, когато видимостта е по-малка от 1000 м, освен когато е указана като "MI", "BC", "PR" или "VC")
б) димка BR (съобщава се, когато видимостта е поне 1000 м, но не по-голяма от 5000 м)
4.1.3. явления, намаляващи видимостта (литометеори) Следващите съкращения се използват само когато влошаването навидимостта се дължи предимно на литометеори и видимостта е 5000 м или по-малко, с изключение на "SA", когато се указва като "DR", и вулканична пепел:
а) пясък SA
б) прах (над обширен район) DU
в) омара HZ
г) дим FU
д) вулканична пепел VA
4.1.4. други явления:
а) прашни/пясъчни вихри PO
б) шквал SQ
в) фуниевиден облак (торнадо и воден смерч) FC
г) прашна буря DS
д) пясъчна буря SS
4.2. Характеристиките, които се съобщават при необходимост, за да се опишат метеорологичните явления, както и съответните съкращения, са следните:
4.2.1. гръмотевична буря - TS; използва се за съобщаване нагръмотевична буря с дъжд "TSRA", със сняг "TSSN", леден дъжд "TSPL", с град "TSGR" или със суграшица "TSGS", или комбинация от тях, например "TSRASN"; когато през 10-минутния период, предшестващ срока на наблюдението, се чуе гръмотевица, но не се наблюдава валеж на летището, съкращението "TS" се използва самостоятелно;
4.2.2. краткотраен валеж - SH; използва се за съобщаване на проливендъжд "SHRA", сняг "SHSN", леден дъжд "SHPL", град "SHGD", суграшица "SHGS", или комбинация от горните, например "SHRASN"; проливните валежи в околността на летището се съобщават като "VCSH" без уточнение за типа или интензивността на валежа;
4.2.3. преохладен - FZ; използва се за преохладени водни капки иливалеж само с FG, DZ или RA;
4.2.4. високо носещ се (виелица) - BL; използва се за съобщаване наDU, SA или SN (включително снежна буря), издигнати от вятъра на височина 2 м (6 ft) или повече над земята; в случай на сняг се използва също за съобщаване на сняг, който пада от облак, смесен със сняг, издигнат над земята от вятъра;
4.2.5. ниско носещ се (поземка) - DR; използва се с DU, SA или SN,издигнати на по-малко от 2 м (6 ft) над нивото на земята;
4.2.6. приземна - MI; използва се за мъгла с горна граница до 2 м надземната повърхност;
4.2.7. на вълма - BC; използва се за вълма от мъгла, покриващи частиот летището;
4.2.8. частична - PR; използва се, когато значителна част от летищетое покрита с мъгла, докато над останалата част няма мъгла.
4.3. Интензивността на наблюдаваните метеорологични явления се указвапо следния начин:
4.3.1. в съобщенията във вид на явен текст със съкращения: слаба -"FBL", умерена - "MOD", силна - "HVY";
4.3.2. в съобщенията METAR и SPECI: слаба - "-", умерена - безиндикатор, силна - "+";
4.3.3. индикаторите за интензивност по 4.3.1 и 4.3.2 се използват самос: валеж; SH и TS (в тези случаи интензивността се отнася за валежа); BLDU; BLSA; BLSN; DS; SS; и PO, FC (в тези случаи HVY означава добре развит).
4.4. Наблюдаваната близост до летището на съобщаваните метеорологични явления се указва с "VC", което означава "в околността". Използва се, когато явлението не се наблюдава на летището, но е не по-далече от около 8 км от периметъра му. Използва се само с DS, SS, FG, FC, SH, PO, BLDU, BLSA, BLSN и TS.
4.5. В сведенията във форма на явен текст със съкращения се използват,в зависимост от необходимостта, едно или повече, но най-много три от съкращенията, дадени в 4.1 и 4.2, придружени (ако е подходящо за случая) от индикация за характеристиките и интензивността, или близостта до летището, така че да се отрази пълно описание на метеорологичните явления на или в близост до летището, които са от значение за полетите. При съобщаване на тази информация указанията за интензивност или близост (в зависимост от това, кое е подходящо) се съобщават на първо място, следвани съответно от характеристиките и типа на метеорологичното явление във вида "HVY TSRA" или "VC FG". В случай, че се наблюдават два различни типа време, те трябва да се съобщават в две отделни групи във вида "HVY DZ FG" или "FBL DZ VC FG", като индикаторът за интензивност или близост се отнася за явлението, което го следва. Различни типове валеж обаче, наблюдавани едновременно по време на наблюдението, трябва да се съобщават като една група, в която доминиращият тип валеж е на първо място и се предшества само от един указател за интензивност, отнасящ се за валежа като цяло, във вида "HVY TSRASN" или "FBL SNRA FG".

5. Правила за съобщаване на облачността
5.1. Количеството на облачността се указва, използвайки съкращенията"FEW" (1 до 2 осми), "SCT" (3 до 4 осми), "BKN" (5 до 7 осми) или "OVC" (8 осми).
5.2. Ако няма облаци и няма ограничения на вертикалната видимост, носъкращението "CAVOK" не е подходящо, се използва съкращението "SKC".
5.3. Когато небето не се вижда и има данни за вертикалната видимост,се използва съкращението "VER VIS" (в съобщенията във форма на явен текст със съкращения) или с индикатора "VV" (в съобщенията METAR и SPECI), следвано от стойността на вертикалната видимост и използваните мерни единици.
5.4. Когато се наблюдават няколко слоя или масив облаци, тяхнотоколичество и височина се съобщават в следната последователност:
5.4.1. най-ниският слой или масив независимо от количеството се указва съответно като FEW, SCT, BKN или OVC;
5.4.2. следващият слой или масив, покриващ повече от 2/8, се съобщава съответно като SCT, BKN или OVC;
5.4.3. следващият по-висок слой или масив, покриващ повече от 4/8 от небето, се съобщава съответно като BKN или OVC;
5.4.4. купесто-дъждовни и/или мощни купести облаци, когато се наблюдават, но не са съобщавани в предходните случаи по т. 5.4.1 до 5.4.3.
5.5. Видът на облаците се указва само за купесто-дъждовни и мощни купести облаци, когато се наблюдават над или близо до летището, съответно като "CВ" или "TCU".
5.6. Височината на долната граница на облаците до 3000 м (10 000 ft)се съобщава в стъпки от 30 м (100 ft) заедно с използваната мерна единица във вида "300 M" или "1000 FT", а над 3000 м (10 000 ft) - в стъпки по 300 м (1000 ft).
5.7. Когато долната граница на облаците е дифузна, разкъсана или бързо се изменя, се съобщава минималната височина на облака или части от него, следвана от съответното съкращение "DIF", "RAG" или "FLUC".
5.8. Когато отделен слой от облаци се състои от купесто-дъждовни имощни купести облаци с обща долна граница, видът се съобщава само като купесто-дъждовни.

6. Правила за съобщаване на допълнителна информация
6.1. Когато някое от следните явления или комбинация от тях е било наблюдавано на летището през периода след последното издадено редовно сведение или през последния час (което от двете е по-кратко), но не и по време на наблюдението, това се съобщава като допълнителна информация, използвайки не повече от три групи:
- преохладен валеж;
- умерен или силен валеж (включително краткотраен)
; - умерена или силна снежна виелица (включително снежна буря);
- прашна или пясъчна буря;
- гръмотевична буря;
- фуниевидни облаци (торнадо или воден смерч);
- вулканична пепел.
6.2. В сведенията, предавани във форма на явен текст със съкращения:
6.2.1. срез на вятъра в зоната на подхода се съобщава като "SURFACEWIND 320/20KMH WIND AT 60M 360/50KMH IN APCH" (или "SURFACE WIND 320/10KT WIND AT 60M 360/25KT IN APCH");
6.2.2. умерена турбулентност и обледяване в облак в зоната за набор сесъобщава като "MOD TURB AND ICE INC IN CLIMB-OUT";
6.2.3. информация за значими явления в изтекло време се съобщава,например като "REDZ".
6.3. В сведенията METAR и SPECI се включва:
6.3.1. информация за метеорологичните явления от оперативно значение визтекло време, наблюдавани в района на летището в периода след последното издадено редовно сведение или през последния час (в зависимост от това, кой от двата периода е по-кратък), но не и по време на наблюдението;
6.3.2. информация за срез на вятъра.

7. Формат на сведенията във вид на явен текст със съкращения
7.1. Редовните сведения във формата на явен текст със съкращения носятидентификатор "MET REPORT", а специалните и избраните специални сведения - идентификатор "SPECIAL".
7.2. При предаването на група редовни сведения идентификаторът севключва само в първото сведение. В случаи на специални или избрани специални сведения идентификаторът се включва във всяко сведение. 7.3. Датата на наблюдението се обозначава с две цифри, следвани отистинското време на наблюдението в часове и минути UTC, във формата "042230Z". Когато се предава бюлетин, включващ група сведения, се дава времето на наблюдение, включено в първото сведение. Времето на всяко от останалите сведения се включва само ако то се различава от времето на първото сведение с повече от 10 мин.

Приложение № 3

1. Съдържание на докладите от ВС
1.1. Когато се използва речева комуникация, редовните и специалнидоклади от ВС включват:
1.1.1. Редовни доклади от ВС Указател за типа на съобщението

Раздел 1 (Информация за местоположението) Опознавателен индекс на ВС Местоположение или географска ширина и дължина Време Полетно ниво или абсолютна височина Следващо местоположение и време на прелитане Следваща основна точка

Раздел 2 (Оперативна информация) Разчетно време на кацане Запас гориво, изразен в полетно време

Раздел 3 (Метеорологична информация) Температура на въздуха Посока на вятъра Скорост на вятъра Турбулентност Обледяване на ВС Влажност (ако има такива данни)

1.1.2. Специални доклади от ВС Указател за типа на съобщението

Раздел 1 (Информация за местоположението) Опознавателен индекс на ВС Местоположение или географска ширина и дължина Време Полетно ниво или абсолютна височина

Раздел 3 (Метеорологична информация) Условия, които изискват издаване на специален доклад от ВС. Избират се от списъка в раздел V.
1.2. Когато се използва линия за предаване на данни "въздух - земя" и сеприлага ADS, в редовните доклади от ВС се съдържат следните елементи: Указател за типа на съобщението Опознавателен индекс на ВС Блок данни 1 Географска ширина Географска дължина Ниво Време Блок данни 2 Посока на вятъра Скорост на вятъра Температура на въздуха Турбулентност (ако има такава) Влажност (ако има такива данни)
1.3. Когато се използва линия за предаване на данни "въздух - земя", но не се прилага ADS, елементите, които се съдържат в редовните доклади от ВС, трябва да са в съответствие с т. 1.1.1.
1.4. Когато се използва линия за предаване на данни "въздух - земя", вспециалните доклади от ВС се съдържат следните елементи: Указател за типа на съобщението Опознавателен индекс на ВС Блок данни 1 Географска ширина Географска дължина Ниво Време Блок данни 2 Посока на вятъра Скорост на вятъра Температура на въздуха Турбулентност (ако има такава) Влажност (ако има такива данни)

Раздел 3 Условия, които изискват издаване на специален доклад от ВС (избира сеедно от условията, изброени в раздел V).

Приложение № 4

Желателна за експлоатацията точност на прогнозите

Елемент за прогнозиране	Желателна за експлоатацията точност	Относителен дял, %
Летищна прогноза
Посока на вятъра	+/- 300	80
Скорост на вятъра	+/- 9 км/ч (3 м/с, 5 възела) до 46 км/ч (13 м/с, 25 възела) +/- 20 % над 46 км/ч (13 м/с, 25 възела)	80
Видимост	+/- 200 м до 700 м 30 % между 700 м и 10 км	80
Валеж	Наличие или отсъствие	80
Количество на облаците	+/- 2 осми	70
Височина на облаците	+/- 30 м (100 фута) до 120 м (400 фута) +/- 30 % между 120 м (400 фута) и 3000 м (10 000 фута)	70
Температура на въздуха	+/- 10С	70
Прогноза за кацане
Посока на вятъра	+/-300	90
Скорост на вятъра	+/- 9 км/ч (3 м/с, 5 възела) до 46 км/ч (13 м/с, 25 възела) +/- 20 % над 46 км/ч (13 м/с, 25 възела)	90
Видимост	+/- 200 м до 700 м 30 % между 700 м и 10 км	90
Валеж	Наличие или отсъствие	90
Количество на облаците	+/- 2 осми 30 % между 700 м и 10 км	90
Височина на облаците	+/- 30 м (100 фута) до 120 м (400 фута) +/- 30 % между 120 м (400 фута) и 3000 м (10 000 фута)	90
Прогноза за излитане
Посока на вятъра	+/- 300	90
Скорост на вятъра	+/- 9 км/ч (3 м/с, 5 възела) до 46 км/ч (13 м/с, 25 възела) +/- 20 % над 46 км/ч (13 м/с, 25 възела)	90
Температура на въздуха	+/- 10С	90
Стойност на налягането (QNН)	+/- 1 хПа	90
Зонални и маршрутни прогнози
Температура на въздуха във височина	+/- 30С (средно за 900 км/500 м. мили)	90
Вятър във височина	+/- 28 км/ч (8 м/с, 15 възела) до полетно ниво 250 +/- 37 км/ч (10 м/с, 20 възела) над полетно ниво 250	90
Значими метеорологични явления по маршрута и облаци	Наличие или отсъствие Местоположение: +/- 100 км/60 м.	80 70

Приложение № 5

Метеорологични явления, за които се издават информации SIGMET и АIRMET

1. Информация SIGMET се издава от метеорологичните служби за следенеза следните метеорологични явления по маршрута с използването на съответстващото на случая обозначение:

1.1. за дозвуковите полетни нива:
1.1.1. гръмотевична буря
- скрита	OBSC TS
- вградена	FRQ TS
- шквалова линия	SQL TS
- скрита със силен град	- OBSC TS HVYGR
- вградена със силен град	EMBD TS HVYGR
- много на брой със силен град	FRQ TS HVYGR
- шквалова линия със силен град	SQL TS HVYGR
1.1.2. тропичен циклон
- тропичен циклон със средна10 -минутна скорост на вятъра при земята 63 км/ч (34 възела) или повече	TC (+ името на циклона)
1.1.3. турбулентност
- силна турбулентност	SEV TURB
1.1.4. обледяване
- силно обледяване	SEV ICE
- силно обледяване от преохладен дъжд	SEV ICE (FZRA)
1.1.5. планински вълни
- силни планински вълни	SEV MTW
1.1.6. прашна буря
- силна прашна буря	HVY DS
1.1.7. пясъчна буря
- силна пясъчна буря	HVY SS
1.1.8. вулканична пепел
- вулканична пепел	VA (+ името на вулкана)
1.2. за околозвуковите и свръхзвуковите полетни нива:
1.2.1. турбулентност
- умерена турбулентност	MOD TURB
- силна турбулентност	SEV TURB
1.2.2. купесто-дъждовни облаци
- изолирани	ISOL CB
- отделни	OCNL CB
- чести	FRQ CB
1.2.3. град
- град	GR
1.2.4. вулканична пепел
- вулканична пепел	VA (+ името на вулкана)

2. Информация AIRMET се издава от метеорологичните служби за следенеза следните метеорологични явления по маршрутите за полети на малки височини с използването на съответстващото на случая обозначение:

2.1. скорост на приземния вятър
- скорост на приземния вятър над 60 км/ч (30 възела) в обширен район	SFC WSPD (+ скоростта и единиците)
2.2. приземна видимост
- обширни области с видимост, намалена под 5000 м, включително метеорологичнотоявление, което причинява намалението на видимостта	SFC VIS (+ видимостта) (+ метеорологичното явление, което се избира от списъка в т. 4 на приложение № 2)
2.3. гръмотевични бури
- изолирани гръмотевични бури без град	ISOL TS
- отделни гръмотевични бури без град	OCNL TS
- изолирани гръмотевични бури с град	ISOL TSGR
- отделни гръмотевични бури с град	OCNL TSGR
2.4. закритие на планините
- закритие на планините	MT OBSC
2.5. облачност
- обширни райони с разкъсана или плътна облачност с височина на долната граница под 300 м (1000 ft) над земната повърхност:
- разкъсана	BKN CLD (+ височината на долната и горната граница и единиците)
- плътна	OVC CLD (+ височината на долната и горната граница и единиците)
- купесто-дъждовни облаци, които са:
- изолирани	ISOL CB
- отделни	OCNL CB
- чести	FRQ CB
- мощни купести облаци, които са:
- изолирани	ISOL TCU
- отделни	OCNL TCU
- чести	FRQ TCU
2.6. обледяване
- умерено обледяване (освен когато е свързано с конвективни облаци)	MOD ICE
2.7. турбулентност
- умерена турбулентност (освен когато е свързана с конвективни облаци)	MOD TURB
2.8. планински вълни
- умерени планински вълни	MOD MTW

Приложение № 6

Изисквания към метеорологичните карти за полетна документация

1. Картите, включени в полетната документация, трябва да са ясни и четливи и да имат следните физически характеристики:
1.1. за удобство най-големият размер на карта е 42 х 30 см (стандартенразмер А3), а най-малкият - около 21 х 30 см (стандартен размер А4); изборът между тези размери зависи от дължината на маршрута и от необходимата степен на детайлизация на информацията;
1.2. големи географски обекти, като брегови линии или големи реки и езера, се очертават по начин, който ги прави лесни за разпознаване;
1.3. при компютърна подготовка на картите метеорологичните данни саприоритетни пред фоновата географска информация; там, където двете информации се припокриват, метеорологичната анулира географската;
1.4. основните летища се обозначават с точка и буквен идентификатор,който е първата буква от името на града, обслужван от това летище, както е дадено в таблицата AOP на РАНС;
1.5. върху картата се нанася географска мрежа, като паралелите имеридианите са през 100 и са представени с точки, нанесени през 1 0;
1.6. географската ширина и дължина се индикира в различни точки покартата (т. е. не само в краищата й); 1.7. надписите върху картата трябва да са ясни и опростени и давключват името на регионалния център за зонални прогнози, типа на картата, датата и часа на валидност и, ако е необходимо, типовете на използваните единици по начин, позволяващ еднозначно тълкуване.
2. Метеорологичната информация, включена в полетната документация, се представя, както следва:
2.1. вятърът върху картите се обозначава със стрелки с пера и за щриховани флагчета в достатъчно гъста мрежа;
2.2. температурите се обозначават с цифри в достатъчно гъста мрежа;
2.3. данните за температурата и вятъра, получени от световен център зазонални прогнози, се нанасят в достатъчно гъста географска мрежа по дължина и широчина, и;
2.4. стрелките на вятъра трябва да доминират над температурите, а ивятърът, и температурата трябва да доминират над картната подложка.
3. Минималният брой карти за полети между полетно ниво 250 и полетнониво 450 включва една карта за значимите явления във високите слоеве (между полетни нива 250 и 450) и една прогностична карта за вятъра и температурата на ниво 250 hPa. Действителното количество карти, предоставяни за предполетно планиране и планиране по време на полета, а така също и като полетна документация, е предмет на споразумение между ГД РВД и потребителите.
4. Комплектът от карти, предоставян в рамките на системата за зоналнипрогнози, за полети под полетно ниво 250 и за полети над полетно ниво 450, включително свръхзвуковите полети, се съгласува между страните, потребителите и съответния РЦЗП в района на обслужване.
5. В полетната документация индикациите за височина се дават, кактоследва:
5.1. всички обозначения, които се отнасят до метеорологични условия помаршрута, например за вятъра във височина, турбулентност или долна и горна граница на облаците, се дават в полетни нива, а за полетите на малки височини - във височина над земната повърхност;
5.2. всички обозначения, които се отнасят до метеорологичните условия на летището, например височината на долната граница на облаците, се дават във височина над нивото на летището;
5.3. формите и картите, включени в полетната документация, сеотпечатват на английски език;
5.4. където е подходящо, се използват приетите съкращения;
5.5. указват се измервателните единици за всеки метеорологичен елемент.