Раздел I
Общи положения

Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят:
1. мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на Нюкясълската болест (псевдочумата) по птиците (НБП) при:
а) домашните птици;
б) декоративните и състезателните гълъби и волиерни птици, отглеждани в затворени помещения;
2. методите за диагностика на заболяването;
3. задълженията на ветеринарномедицинските органи, физическите и юридическите лица при прилагане на мерките и методите по т. 1 и 2;
4. условията и редът за прилагане на мерките по т. 1.
(2) Тази наредба не се отнася за НБП, установена при диви, свободно живеещи птици.
(3) (Доп., ДВ, бр. 76 от 2006 г.) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) уведомява Европейската комисия за всички мерки, предприети при случай на НБП при диви, свободно живеещи птици.

Чл. 2. Нюкясълската болест по птиците подлежи на задължителна регистрация и обявяване по реда на чл.50 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД).

Чл. 3.
(1) Генералният директор на НВМС утвърждава план за действие (контингенс план) - приложение № 1, който се изпълнява при съмнение или при възникване на НБП.
(2) Планът по ал. 1 предвижда съоръжения, оборудване, персонал и всякакви подходящи материали, необходими за бърза и ефикасна борба с болестта, както и изисквания към използваните ваксини.
(3) Планът по ал. 1 се представя на Европейската комисия за одобрение не по-късно от шест месеца от влизането в сила на тази наредба.
(4) Планът може да бъде изменян и допълван в зависимост от епизоотичната обстановка и по предложение на Европейската комисия за привеждането му в съответствие с плановете на другите държави членки. Всяка промяна или допълване на плана по ал. 1 се представя на Европейската комисия за одобрение.

Чл. 4. (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Мерките за предпазване, ограничаване и ликвидиране на НБП се определят от НВМС и се въвеждат или отменят със заповед на министъра на земеделието и храните.

Раздел II
Мерки за предпазване на страната от НБП

Чл. 5.
(1) За предпазване на страната от разпространение на НБП НВМС провежда следните профилактични мерки:
1. регистрация на птицевъдните обекти съгласно чл.7, ал. 2, т. 1 ЗВД;
2. контрол върху придвижването и търговията с птици и птичи продукти, както и върху:
а) люпилни, птицекланици и предприятия за преработка на суровини, хранителни продукти и технически суровини от птици;
б) обекти за събиране и обезвреждане на отпадъците от птицевъдни обекти, люпилни, птицекланици и предприятия за преработка на продукти от птици;
в) дезинфекциите, дезинсекциите и дератизациите, провеждани в птицевъдните обекти;
г) недопускане изхранването на птици с кухненски отпадъци, произхождащи от летища, жп гари и пристанища с международен трафик;
д) изхранването с кухненски отпадъци, което се разрешава само след термичната им обработка, гарантираща унищожаване на вируса;
3. периодични клинични прегледи, сондажни серологични изследвания, аутопсии на умрели птици и изпращане на материали за лабораторно изследване;
4. аутопсия на умрели или отстреляни диви птици и изпращане на материали за лабораторно изследване;
5. профилактична имунизация в съответствие с чл.49 ЗВД срещу НБП с живи ваксини от лентогенни щамове на вируса или инактивирани ваксини, прилагани по схеми, изготвени от НВМС, които ежегодно се актуализират, като за това информира Европейската комисия;
(2) В информацията по ал. 1 се включват:
1. характеристиката и съставът на използваната ваксина;
2. процедурите по надзор, дистрибуция, съхранение и използване на ваксините;
3. видовете и категориите птици, подлежащи на ваксинация;
4. регионите, в които се използва или ще се използва ваксината;
5. причините за ваксинацията.
(3) На профилактична имунизация подлежат и състезателните гълъби с одобрени от НВМС ваксини и по схема, определена от генералния директор на НВМС. До участие в изложби и състезания се допускат само ваксинирани птици.

Чл. 6. Националната ветеринарномедицинска служба разрешава вноса на птици и разплодни яйца при условие, че:
1. внесените птици и разплодни яйца се поставят под карантина и се изследват по схема, определена от НВМС;
2. срокът на карантината се определя от вида и предназначението на птиците и е:
а) шест месеца за прародители;
б) пет месеца за родители;
в) четири месеца за стокови носачки;
г) един месец за патета-мюлари, гъсета и пилета-бройлери и декоративни птици;
3. карантинните бази се одобряват от НВМС;
4. разплодните яйца се люпят в одобрени за целта от НВМС люпилни, като официален ветеринарен лекар проследява процеса на инкубиране.

Раздел III
Мерки при съмнение за заразяване с НБП

Чл. 7.
(1) При съмнение за НБП ветеринарният лекар, който обслужва птицевъдния обект, незабавно уведомява съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС).
(2) Директорът на РВМС по ал. 1 незабавно уведомява централното управление на НВМС за съмнението за НБП.

Чл. 8.
(1) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2006 г.) Ако в птицевъден обект има съмнение за наличие на НБП, официалният ветеринарен лекар незабавно разпорежда извършването на клинични, патологоанатомични и лабораторни изследвания за потвърждаване или изключване наличието на болестта.
(2) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2006 г.) Незабавно след обявяване на съмнението за заразяване на птици с НБП и до потвърждаване на заболяването, НВМС:
1. (изм. и доп., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) поставя обекта под официален ветеринарен надзор и издава писмено предписание, с което се забраняват:
а) (доп., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) вкарването, изкарването и разместването на птици, трупове на птици, яйца, продукти от птици, други животински видове, постеля, тор, фураж, инвентар, транспортни средства и други предмети в и от птицевъдния обект, които могат да бъдат контаминирани с вируса;
б) (доп., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) влизането и излизането на външни лица и транспортни средства в и от птицевъдния обект;
в) (изм., ДВ, бр. 76 от 2006 г., изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) изнасянето на яйца, с изключение на такива директно за преработващите предприятия, с разрешението и под контрола на официалния ветеринарен лекар; изискванията за придвижване на яйца са посочени в приложение № 2;
2. разпорежда птиците да се отглеждат изолирано в затворени помещения, без контакт с други птици;
3. (изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) разпорежда да се подготвят дезинфекционни съоръжения на входовете и изходите на сградите за отглеждане на птици и на самия птицевъден обект с дезинфекционно средство;
4. (изм., ДВ, бр. 76 от 2006 г., отм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.)
5. незабавно уведомява собствениците на птици и кмета на населеното място за съмнението на НБП и за мерките, които ще се предприемат.
6. (изм., ДВ, бр. 76 от 2006 г.) разпорежда провеждането на епизоотологично проучване в съответствие с чл. 11.
(3) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2006 г.) Ветеринарният лекар, който обслужва птицевъдния обект, води дневник, в който отделно за всяка категория птици в птицевъдния обект вписва броя на умрелите птици, броя на птиците, показващи клинични признаци, и броя на птиците без клинични признаци. Дневникът ежедневно се актуализира, води се до потвърждаване или отхвърляне на съмнението и се представя при поискване от официален ветеринарен лекар от (НВМС).
(4) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Собствениците и/или гледачите на птиците са длъжни да изпълняват всички мерки, наложени по ал. 2, с изключение на т. 6.
(5) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) При съмнение за проникване на заболяването в други птицевъдни обекти поради тяхното разположение или контакт с птицевъдни обекти, за които има съмнение за заболяване, НВМС може да наложи мерките, посочени в ал. 2.
(6) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) При съмнение за НБП при състезателни гълъби или обекти, в които те се отглеждат, НВМС предприема необходимите мерки съгласно ал. 2, включително и забрана за придвижване(пускане) на състезателни гълъби от обекта, в който се отглеждат, за период 21 дни.
(7) (Изм. и доп., ДВ, бр. 76 от 2006 г.) Когато има съмнение за заразяване на птицевъден обект в резултат на движение на хора, превозни средства, животни или по друг начин, НВМС поставя обекта под надзора на официален ветеринарен лекар. Целта на официалния надзор е да се регистрира всяко едно съмнение за заразяване, да се преброят птиците в обекта и да се следи всяко тяхно движение, като:
1. (изм., ДВ, бр. 76 от 2006 г.) се контролира влизането и излизането на външни лица и транспортни средства от птицевъдния обект;
2. (изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) не се допуска излизане на птици от обекта освен по разпореждане на НВМС с цел незабавно клане, в одобрени за тази цел кланици и прилагане на мерки за недопускане разпространение на вируса на НБП; преди транспортирането се извършва пълен клиничен преглед на птиците от официален ветеринарен лекар с цел изключване присъствието на вируса на НБП;
3. (изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) мерките по т. 2 се прилагат за период 21 дни от последната дата за възможно проникване на вируса;
(8) Когато е възможно, НВМС ограничава мерките по ал. 7 само върху част от птицевъдния обект при положение, че птиците се отглеждат изолирано и с отделен персонал.
(9) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Мерките по ал. 2 и 3 не могат да се отменят от официалния ветеринарен лекар до изключване на съмнението за заболяването чрез получаване на отрицателен резултат от лабораторното изследване по чл. 22.

Раздел IV
Мерки за ограничаване и ликвидиране на болестта

Чл. 9.
(1) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) При официално потвърждаване на заболяването НБП освен мерките по чл. 8, ал. 2, 3 и 6 НВМС предприема и следните мерки:
1. всички птици в птицевъдния обект незабавно се убиват на място;
2. труповете на умрелите и убити птици и яйцата се унищожават по начин, намаляващ до минимум възможностите за разпространение на болестта;
3. фуражите, постелята и торът, които са контаминирани, се унищожават или третират съгласно инструкциите на официален ветеринарен лекар, като трябва да се гарантира унищожаване на вируса на болестта;
4. проследяват се клането и реализацията на птици от засегнатия птицевъден обект за период до 21 дни преди появата на първите клинични признаци на НБП;
5. яйцата за люпене, заложени в люпилните от засегнатия птицевъден обект по време на предполагаемия инкубационен период, се проследяват и унищожават;
6. пилета, излюпени от яйца, произхождащи от засегнатия птицевъден обект по време на предполагаемия инкубационен период, се проследяват и се поставят под официален надзор;
7. проследяват се яйцата за консумация, получени по време на предполагаемия инкубационен период, и се дава разпореждане за тяхното унищожаване, освен ако не са били дезинфекцирани след снасянето;
8. забранява се внасянето на нови птици в обекта най-малко 21 дни след приключване на мерките по т. 2, 3 и 4;
9. провежда епизоотологично проучване в съответствие с чл. 11;
10. след извършване на мерките по т. 1 и 3 сградите за птици, околната среда и оборудването се дезинфекцират съгласно чл. 20.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба може да разшири прилагането на мерките по ал. 1 и върху други птицевъдни обекти, за които има съмнение за заболяване поради тяхното местоположение, разположение или контакт със съмнителния за заразяване птицевъден обект.
(3) Когато от стадо птици без клинични признаци на НБП се изолира вирус с интрацеребрален патогенен индекс от 0,7 до 1,2 (мезогенен щам) и когато в референтната лаборатория на Общността е доказано, че вирусът произлиза от атенуирани живи ваксини за НБП, по преценка на НВМС могат да се направят изключения по прилагането на някои мерки, посочени в ал. 1, като:
1. птицевъдният обект се поставя под контрола на официален ветеринарен лекар в продължение на 30 дни;
2. изискванията по чл. 8, ал. 2, т. 1, 2, 3 и ал. 3 са изпълнени;
3. не се допуска излизане на птици от обекта освен по разпореждане на НВМС с цел клане в одобрени за тази цел кланици и прилагане на мерки за недопускане разпространение на вируса на НБП;
4. (изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) официалните ветеринарни лекари в кланиците по т. 3 предварително се информират за изпращането на птиците, които се изколват възможно най-бързо и отделно от други партиди птици;
5. (изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) добитото месо от такива птици се маркира със здравна маркировка съгласно чл. 5, ал. 1 на Директива 91/494/ЕЕС за изисквания към здравето на животните при търговията вътре в Общността и вноса от трети страни на прясно птиче месо /ОВ на ЕС № 268 от 24.9.1991;
6. условията, посочени в ал. 3, могат да бъдат преразгледани, като се вземат под внимание новите научни достижения по използването на ваксини срещу НБП на Общността.
 
Чл. 10. (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Когато в птицевъден обект се отглеждат две или повече отделни стада, органите на НВМС могат в съответствие с критерии на Европейската комисия, да направят изключение по чл. 8, ал. 2 и чл. 9, ал. 1 за едно или няколко от стадата, които са здрави, като се гарантира, че птиците се отглеждат изолирано от другите и с отделен персонал, без да се създава възможност за разпространение на вируса.
 
Чл. 11. (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Епизоотологичното проучване включва:
1. при домашни птици:
а) произхода на инфекцията;
б) времето и пътя за проникване на вируса в птицевъдния обект;
в) периода на скрито протичане на инфекцията;
г) движението на хора, птици, продукти от птици, състезателни гълъби, други видове животни, транспортни средства и други предмети и съоръжения, които могат да бъдат преносители на вируса на НБП;
д) наличие на други птицевъдни обекти, места за отглеждане на гълъби и други видове птици, имали епизоотична връзка със засегнатия птицевъден обект, в които има вероятност от проникване на вируса и наличие на птици съмнителни за заболяване или заразяване;
2. при състезателни гълъби и отглеждани затворено птици се попълва приложение № 6, което съдържа информацията за:
а) местоположение на обекта;
б) име и адрес на собственика;
в) възникнало съмнение за НБП;
г) потвърждение на НБП;
д) ваксинален статус на птиците;
е) налагане на забрана за преместване на птиците;
ж) преустановяване на забраната;
з) брой птичи стада, разположени в еднокилометровата зона от съмнителния за заразяване обект.
 
Чл. 12. Когато диагнозата НБП е официално потвърдена, НВМС:
1. (изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) определя предпазна зона с минимален радиус 3 км около заразения обект и наблюдавана зона с минимален радиус 10 км, обхващаща предпазната, в зависимост от географските, административните, епизоотологичните и екологичните особености на засегнатите райони;
2. дава предложение за свикване на централен епизоотичен съвет по чл. 127, ал. 1 ЗВД, като този съвет координира и контролира изпълнението на мерките, необходими за ликвидиране на НБП на национално ниво;
3. (изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) информира кметовете на населените места, собствениците на птици и всички заинтересувани лица за предприетите мерки в предпазната и наблюдаваната зона;
4. при лабораторно потвърждаване на НБП по състезателни и декоративни гълъби ветеринарният лекар, контролиращ мястото за отглеждане на гълъби:
а) забранява тяхното излитане, участие в състезания и изложби най-малко за 60 дни от изчезване на клиничните признаци и прилага мерките по чл. 9, ал. 1, т. 2, 3 и 4 и чл. 14;
б) взема мерки за обезвреждане на всички контаминирани материали и отпадъци, събирани по време на 60-дневния период по буква "а";
в) провежда епизоотологично проучване по изискванията на чл. 11, т. 2;
5. Националната ветеринарномедицинска служба информира Европейската комисия за епизоотичната ситуация.
 
Чл. 13. (Отм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.)
 
Чл. 14.
(1) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Мерките в предпазната зона включват:
1. проверка на регистрацията на птицевъдните обекти в зоната и на видовете птици в тях - по категории и брой в отделните помещения;
2. периодични посещения на обекти с птици, клиничен преглед на всички птици, включително и вземане на проби за лабораторно изследване;
3. резултатите от посещенията, клиничните прегледи и лабораторните изследвания да се вписват в дневник;
4. изолиране на всички птици в закрити помещения;
5. извършване на дезинфекция на входовете и изходите на обекта;
6. осъществяване на контрол върху движението на хора, труповете на птици и яйцата и превозните средства в зоната; забранява се транспортът на птици, освен транзитно по магистрали и железопътни линии;
7. забрана на изнасянето на птици и яйца от птицевъдните обекти, освен по разрешение на официален ветеринарен лекар за:
а) птици за незабавно клане в птицекланици в заразената зона или ако няма такива, в одобрена от НВМС кланица извън зоната, като месото се маркира съгласно чл. 5, ал. 1 на Директива 91/494/ЕЕС за изисквания към здравето на животните при търговията вътре в Общността и вноса от трети страни на прясно птиче месо;
б) насочване на еднодневни пилета и пронасящи ярки от предпазната зона към стопанство в наблюдаваната зона, в което няма други птици от възприемчивите видове; ако НВМС не може да осигури транспортирането на еднодневните пилета и пронасящите ярки към стопанства в наблюдаваната зона, птиците могат да се изпратят в стопанства извън наблюдаваната зона, като се спазват изискванията на ЕК; стопанствата, към които се насочват птиците, трябва да са под контрола на НВМС;
в) изпращане на яйца за люпене към люпилня, одобрена от НВМС, като преди транспортирането яйцата и опаковките се дезинфекцират;
8. забрана за изнасянето на тор и торова постеля без разрешение от официалния ветеринарен лекар;
9. забрана за участие на птици от възприемчивите видове в изложби, пазари и други събирания на птици.
(2) (Нова, ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Придвижването по ал. 1, т. 7, букви "а", "б" и "в" се осъществява под контрола на НВМС и след:
1. извършване от официален ветеринарен лекар на здравен преглед на стопанството;
2. почистване и дезинфекциране на транспортните средства преди и след употребата им;
(3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Срокът на действие на мерките по ал. 1 е най-малко 21 дни след приключване на предварителното почистване и дезинфекция според изискванията по приложение № 3.
(4) (Изм., ДВ, бр. 76 от 2006 г., предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) След изтичане на срока по ал. 2 предпазната зона е част от наблюдаваната зона.
 
Чл. 15. (Отм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.)
 
Чл. 16. (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.)
(1) Мерките в наблюдаваната зона включват:
1. проверка на регистрацията на птицевъдните обекти в зоната;
2. контрол върху движението на птици и яйца за люпене в зоната;
3. забрана за транспортиране на птици, освен транзитно по магистрали и жп линии, без да се нарушават изискванията по т. 1 и 2;
4. забрана на участието на птици в изложби, пазари и други събирания на птици;
5. забрана на изнасянето от наблюдаваната зона на:
а) птици през първите 15 дни след обявяване на заболяването освен на предназначените за директно клане, в определени от НВМС кланици извън зоната, като месото се маркира със здравна маркировка съгласно чл. 5 на Директива 91/494/ЕЕС за изисквания към здравето на животните при търговията вътре в Общността и вноса от трети страни на прясно птиче месо;
б) разплодни яйца, с изключение на насочените към люпилня, одобрена от НВМС, като преди транспортирането яйцата и опаковките се дезинфекцират;
в) тор и торова постеля.
(2) Мерките по ал. 1 в наблюдаваната зона се отменят след изтичане на най-малко 30 дни от приключване на предварителното почистване и дезинфекция съгласно приложение № 3.
 
Чл. 17. (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Когато предпазната и наблюдаваната зона са разположени на територията на повече от една страна, мерките в тези зони се определят съвместно с ветеринарните органи на съответните страни.
 
Чл. 18. (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Когато епизоотологичното проучване по чл. 11 покаже, че инфекцията не е предадена хоризонтално, НВМС може след разрешение от Европейската комисия да измени границите на предпазната и наблюдаваната зона и времето за осъществяване на мерките в тях.

Чл. 19.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба определя правила, по които ще следи придвижването на яйца, домашни и декоративни птици.
(2) Собствениците и/или гледачите на домашни, декоративни птици или състезателни гълъби, както и всички лица, участващи в транспортирането и търговията с птици, яйца, гълъби и други птици, са задължени да дадат при поискване от НВМС информация за:
1. придвижването на птици и яйца във и от птицевъдния обект;
2. състезание или изложба на декоративни гълъби;
3. данни за транспорт и търговия с яйца, домашни и декоративни птици, състезателни гълъби, както и за всички лица, взели участие в транспорта и търговията.
 
Чл. 20.
(1) Почистването и дезинфекцията се извършват под контрола на официален ветеринарен лекар.
(2) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Използваните дезинфектанти и техните концентрации трябва да са разрешени за употреба от Министерството на здравеопазването съгласно Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати.
(3) Процедурите по почистването и дезинфекцията са посочени в приложение № 3.
 
Чл. 21. Пробите за лабораторно изследване с цел доказване на НБП се събират според изискванията на приложение № 4.
 
Чл. 22.
(1) (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Диагностика на НБП се извършва в национална референтна лаборатория, одобрена по реда на чл. 23 и 24 ЗВД и определена от министъра на земеделието и храните и по процедури съгласно приложение № 4.
(2) В лабораторията по ал. 1:
1. персоналът е обучен да извършва пълно антигенно и биологично типизиране на вируса и може да потвърждава резултати, получени от регионални лаборатории;
2. се тестват реагентите, използвани в регионалните лаборатории;
3. се координират стандартите и методите за диагностика, използваните реагенти и тестването на ваксините;
4. се осигуряват необходимите диагностични реагенти и се контролира качеството им;
5. се включва в редовни сравнителни тестове, организирани от националните лаборатории на държавите членки за диагностика на НБП;
6. се съхраняват и консервират изолати от вируса на НБП, получени от потвърдени случаи в страната;
7. се осигурява сътрудничество с референтната лаборатория на Общността, посочена в приложение № 5;
8. лабораторните изследвания за НБП се извършват по следните методи:
а) вземане на материали за лабораторно изследване:
- от живи птици - трахеални и клоакални тампони;
- от умрели птици - трупове, ороназални тампони, бял дроб, черен дроб, далак, главен мозък, сърце и черва (вкл. и съдържанието), като последните се опаковат отделно;
б) култивиране на вируса в кокоши ембриони;
в) идентификация на вируса със серологични тестове;
г) установяване на патогенния тип чрез определяне на:
- средно време на умиране от минимална летална доза;
- интрацеребрален патогенен индекс;
- интравенозен патогенен индекс;
- интерпретация на резултатите;
д) моноклонални антитела;
е) серологични тестове:
- реакция хемаглутинация;
- реакция за задържане на хемаглутинацията.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол върху използването на ваксини срещу НБП по чл. 385 ЗВД. Контролът се осъществява от инспектори, като се спазват изискванията по чл. 386, 387 и 388 ЗВД.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол за спазване на изискванията за безопасност при работа с вируса на НБП.

Чл. 23. Ръководителят на лабораторията по чл. 22:
1. поддържа постоянна диагностична готовност;
2. незабавно изследва получените проби по методите, посочени в чл. 22;
3. незабавно уведомява НВМС и съответната РВМС за резултатите от изследванията по т. 2;
4. изпраща проби в Световната референтна лаборатория за диагностика на НБП по разпореждане на НВМС .

Чл. 24. Профилактичната имунизация по чл. 5, ал. 1, т. 5 се извършва с одобрени от НВМС:
1. живи атенуирани ваксини, изготвени от щамове на вируса на НБП, на които изходната култура (архив) показва интрацеребрален патогенен индекс (ИЦПИ), както следва:
а) по-малък от 0,4, при положение че всяко от пилетата в опит за определяне на ИЦПИ е получило не по-малко от 107 ембрионални инфекциозни дози (ЕID 50);
б) по-малък от 0,5, при положение че пилетата в опит за ИЦПИ са получили не по-малко от 108 ЕID 50;
2. инактивирани ваксини, изготвени от щамове на вируса на НБП, изходната култура (архив) на които в предварителното изследване показва ИЦПИ не по-голям от 0,7 и всяко от пилетата в опит за определянето му е получило не по-малко от 108 ЕID 50.
 
Чл. 25.
(1) Когато диагнозата НБП се потвърди, НВМС:
1. определя територията и периода, през който ще се извършва спешна ваксинация на определени видове и категории птици, като уведомява Европейската комисия за това, както и за епизоотичната обстановка;
2. забранява ваксинация и реваксинация в птицевъден обект, на който са наложени ограничителните мерки, посочени в чл. 8.
(2) В случая по ал. 1 НВМС:
1. (изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) определя всички видове птици, които ще се ваксинират в наблюдаваната зона;
2. разпорежда да се извърши ваксинация на всички птици от възприемчивите видове, родени или прехвърлени в птицевъден обект, намиращ се в наблюдаваната зона.
(3) По време на ваксинационните мероприятия по т. 2 не се разрешава изнасяне на птици от птицевъдния обект в зоната, освен на:
а) еднодневни пилета, насочени към обект в зоната, където ще бъдат ваксинирани;
б) (изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) птици за незабавно клане, насочени към птицекланици в наблюдаваната зона или ако няма такива - в одобрена от НВМС кланица извън зоната, след като официален ветеринарен лекар извърши проверка на здравния статус на птицевъдния обект.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Когато завършат ваксинациите по ал. 1, т. 2, НВМС разрешава придвижване извън наблюдаваната зона на:
а) еднодневни пилета, предназначени за месо, насочени към птицевъден обект, където ще бъдат ваксинирани; този обект се поставя под наблюдение до изколване на въпросните птици;
б) птици, ваксинирани най-малко 21 дни предварително и предназначени за незабавно клане;
в) разплодни яйца, които произхождат от разплодни птици, ваксинирани най-малко 21 дни предварително, като яйцата и опаковките се дезинфекцират преди придвижването.
(5) Мерките, предвидени в ал. 2, т. 2 и 4, се прилагат 3 месеца след приключване на ваксинационните мероприятия по ал. 2, т. 2. Мерките могат да бъдат удължени допълнително с един или с повече от три месеца.
(6) Националната ветеринарномедицинска служба може да не приложи мерките по ал. 2, т. 1 и 2 за някои стада птици, имащи научноизследователско значение, като разреши да не се ваксинират, но да се изследват периодично серологически.

Чл. 26. Националната ветеринарномедицинска служба оказва съдействие на ветеринарни експерти от Европейската комисия при извършване на проверки относно прилагането на мерките по тази наредба.
 
Чл. 27. (В сила от 01.01.2007 г.) Националната ветеринарномедицинска служба след ликвидиране на възникналите епизоотични огнища от НБП изпраща информация до Европейската комисия за разходите, направени при унищожаването на болни и контактни птици.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Птицевъден обект" е всяко място, ферма, двор, комплекс в страната, където се отглеждат или настаняват птици.
2. (Изм., ДВ, бр. 76 от 2006 г.) "Птици" са кокошки, пуйки, токачки, пауни, яребици, пъдпъдъци, патици, гъски, гълъби, фазани, кеклици, щраусовидни видове, отглеждани в затворени помещения.
3. "Нюкасълска болест по птиците" е силно контагиозно заболяване по домашните и дивите видове птици, причинявано от вирус, принадлежащ към семейство "Парамиксовириде", серотип 1, при условие че този серотип показва интрацеребрален патогенен индекс при еднодневни пилета, по-голям от 0,7.
4. "Интрацеребрален патогенен индекс" е показател, определящ невропатогенността на даден изолат на вируса на НБП. Представлява цифров израз на патогенността, изчислена въз основа на здравословното състояние на 10 еднодневни пилета, инокулирани интрацеребрално и наблюдавани в продължение на 8 дни (по стандарт).
5. "Състезателни гълъби" са гълъби, отглеждани в затворени помещения, които излитат периодично, връщат се на същото място или отиват на друго място за отглеждане на състезателни гълъби.
6. "Място за отглеждане на гълъби" е съоръжение за отглеждане и развъждане на състезателни гълъби.
7. "Заразени птици" са птици, при които е поставена лабораторно диагноза НБП или в случай на вторично възникване на заболяването то е потвърдено въз основа на клинични признаци или патологоанатомични изменения.
8. "Птици, съмнителни за заболяване" са птици, които показват клинични признаци или патологични изменения, наподобяващи НБП.
9. "Птици, съмнителни за заразяване" са птици, за които има данни за пряк или непряк контакт с вируса на НБП.
10. "Кухненски отпадъци" са отпадъци от кухни, столове, ресторанти и предприятия, преработващи месо.
11. "Стемпинг-аут" - провеждане под ръководството на НВМС на редица мероприятия, като унищожаване на болните и заразените животни в стадото, а в случай на необходимост - и на животните от други стада, които са имали пряк или непряк контакт с животните от заразеното стадо, водещ до предаване на заразния причинител. Стемпинг-аут се придружава от почистване и дезинфекция на помещенията.
12. "Компетентни власти" - НВМС е официалната компетентна служба за управление, осъществяване и контрол на ветеринарномедицинската дейност.
13. "Велогенна форма на Нюкасълската болест" - силно патогенна форма на болестта.
14. "Мезогенна форма на Нюкасълската болест" - средно патогенна форма на болестта.
15. "Волиерни птици" - диви птици, отглеждани във ферми.
16. "Контаминиране" - замърсяване с микроорганизми.
17. "Атенуиран" - отслабен по патогенност щам на вируса.
18. "Контагиозно заболяване" - заразно заболяване.
19. "Инокулиране" - заразяване на птичи ембриони с патогенни микроорганизми.
20. "Хламидии" - вид микроорганизми.
21. "Супернатантен" - надстоящата течност над получената в резултат на центрофугиране утайка.
22. "Алантоисна течност" - ембрионална течност в кокошия зародиш.
23. "Хемаглутинация" - слепване и утаяване на еритроцитите помежду им в диагностична реакция.
24. "Имуносорбентен" - имунологична реакция, която се извършва върху твърда фаза (на повърхността на полистиролна плака или епруветка).
25. "Микротитърна" - количествено определяне с микрообеми.
26. "Изотонично" - концентрация на солите, изравнена с органичната течност.
27. "Аглутинация" - струпване на малки купчинки и утаяване на бактерии, еритроцити и други клетъчни елементи.
28. (Нова, ДВ, бр. 76 от 2006 г.) "Предпазна зона" - зона с радиус най-малко 3 km около огнището, в която се прилагат ограничителни мерки по отношение на придвижване на животни, продукти от тях, превозни средства и хора.
29. (нова, ДВ, бр. 76 от 2006 г., изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) "Наблюдавана зона" е зона с минимален радиус 10 km, започващ от центъра на епизоотичното огнище, и включва всички птицевъдни обекти на територията си, както и птицевъдните обекти на предпазната зона.
30. (нова, ДВ, бр. 64 от 2008 г.) "Официален ветеринарен лекар" - ветеринарен лекар от НВМС по чл. 9 ЗВД.

Заключителни разпоредби

§ 3. Тази наредба отменя Наредба № 28 от 2001 г. за профилактика и борба с Нюкасълската болест (псевдочума) по птиците (ДВ, бр. 67 от 2001 г.).

§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.

§ 5. Наредбата влиза в сила от 1.V.2006 г., с изключение на чл. 27 и т. 4 от приложение № 4 към чл. 22, които влизат в сила от 1.I.2007 г.

Приложение № 1
към чл. 3, ал. 1
(Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.)

Съдържание на плана за действие (контингенс план) при съмнение или при възникване на Нюкасълската болест по птиците

1. (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Свикване на национален кризисен център, който ще координира всички контролни мерки по заболяването в страната членка.
2. (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Създаване на регионални кризисни центрове за контрол на мерките за борба срещу НБП на регионално ниво.
3. Списък на официалните ветеринарни лекари от НВМС, участващи в провеждането и контрола на мерките, както и подробна информация за техните задължения и квалификация.
4. (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Регионалните кризисни центрове по т. 2 уведомяват всички лица или организации, директно или индиректно свързани с огнището на заболяването.
5. Подробни инструкции, които посочват последователността на действията при съмнение и потвърждение на заболяването, вкл. и унищожаване на труповете.
6. (Отм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.)
7. (Отм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.)
8. Програма за обучение на официалните и ветеринарните лекари по специализирани програми за НБП.
9. Изисквания към специализираната лаборатория за диагностика на НБП-възможност за извършване на серологични и хистологични изследвания.
10. Указания за бързо доставяне на пробите до диагностичната лаборатория.
11. Информация за количеството ваксина, което ще е необходимо, в случай че се извършва спешна ваксинация.
12. (Отм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.)
13. Изисквания за прилагането на плана.

Приложение № 2
към чл. 8, ал. 2, т. 1, буква "в"

Условия за придвижване на яйца от животновъден обект по чл. 8

Националната ветеринарномедицинска служба разрешава транспортирането на яйца от птицевъден обект, в който има съмнение за наличие на НБП, при условие че:
1. отговарят на изискванията по раздели II, III, IV и V на наредба № 31 (ДВ, бр. 67 от 2001 г.);
2. бъдат изпратени директно от подозрителната ферма или обект към определено за целта от НВМС преработвателно предприятие, като всяка партида се запечатва преди изпращането й от ветеринарния лекар, отговорен за съответния птицевъден обект; партидата остава запечатана през цялото времетраене на транспортирането й до предприятието;
3. ветеринарният лекар, отговорен за подозрителния птицевъден обект, информира определеното предприятие за намерението си да изпрати партида яйца;
4. ветеринарният лекар, отговорен за преработвателното предприятие, осигурява условия:
(а) посочените в т. 2 яйца да бъдат държани изолирани от останалите яйца от момента на пристигането им до тяхната преработка;
(б) черупките от такива яйца да бъдат считани за високо рисков материал;
(в) опаковъчният материал, превозните средства, използвани за транспортиране на яйцата по т. 2, както и всички помещения, с които такива яйца са били в контакт, са почистени и дезинфекцирани по такъв начин, че да се гарантира унищожаването на вируса на Нюкасълската болест;
(г) отговорният за подозрителния птицевъден обект официален ветеринарен лекар да бъде информиран за всички пратки с преработени яйца.

Приложение № 3
към чл. 20 и чл. 9, ал. 1, т. 3
(Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.)

Правила за дезинфекция при Нюкасълска болест по птиците

Дезинфекция на птицевъдни обекти, засегнати от НБП, в които всички птици са унищожени
1. Предварително почистване и дезинфекция
В свободните от птици сгради се извършва механично почистване. Почистват се всички помещения, в които птиците са били настанени, всички сгради, дворове и др., замърсени по време на клане или по време на следкланичния преглед. Използваните дезинфектанти престояват върху почистваните повърхности минимум 24 часа. Всички тъкани от птици или яйца, които биха могли да контаминират сградите, дворовете, съдовете, внимателно се събират и унищожават.
2. (Изм., ДВ, бр. 64 от 2008 г.) Заключително почистване и дезинфекция
Прахта и мазнините се премахват от всички повърхности чрез прилагане на детергенти и измиване с вода, след което всички повърхности се напръскват с дезифектант. След 7-дневен период помещенията се третират отново с обезмасляващ агент, измиват се със студена вода, напръскват се с дезинфектант и отново се измиват с вода.
Използваната торова постеля се обезврежда по начин, гарантиращ унищожаване на вируса. Обезвреждането може да се извърши по следните начини:
- чрез изнасяне от помещенията и загробване на най-малко 100 м; при загробването торовата постеля се размесва с негасена вар в съотношение 100 кг негасена вар към 1 м3 торова постеля; дълбочината на загробване е такава, че да се предотврати достъпът на гризачи и диви птици;
- чрез натрупването й на купчина и покриване, така че да се постигне влажност и температура от 20°C за период от 42 дни, като се предотврати достъпът на гризачи и диви птици;
- друг начин за обезвреждане е чрез изгаряне или третиране с пара при температура 70°С.

Приложение № 4
към чл. 22
(Изм., ДВ, бр. 76 от 2006 г.)

Диагностични процедури за потвърждаване и диференциална диагностика на Нюкасълска болест по птиците

1. Вземане и обработване на проби
а) Проби
Клоакални тампон-проби (или феклии) и трахеални тампон-проби от болни птици; фекалии или чревно съдържание, мозъчна тъкан, трахеи, бели дробове, черен дроб, далак и други очевидно засегнати органи от умрели неотдавна птици.
б) Обработване на пробите
Органите и тъканите, посочени в буква "а", се смесват, а фекалните проби се третират отделно. Тампоните се поставят в достатъчно количество антибиотична среда, като се осигурява пълното им потапяне в нея. Фекалните проби и органите се хомогенизират (в затворен хомогенизатор или с хаван, пестик и стерилен пясък) в антибиотична среда и се изготвя 10 - 20 % суспензия в средата. Суспензиите се оставят в продължение на около два часа при стайна температура (или за по-дълго време при температура 4°С), като след това се очистват чрез центрофугиране (800 до 1000 g в продължение на 10 мин.).
в) Антибиотична среда
За фекалните проби се изискват високи концентрации на антибиотици, като типичната смес е 10 000 UI/мл пеницилин, 10 мг/мл стрептомицин, 0,25 мг/мл гентамицин и 5000 UI/мл микостатин във фосфатно буфериран физиологичен разтвор (PBS). Тези нива могат да се намалят до 5 пъти за тъкани и трахеални тампони. За премахване на хламидии може да се добави 50 мг/мл окситетрациклин. Абсолютно задължително е след добавяне на антибиотиците да се проверява стойността на рН и да се коригира до стойности между 7,0 и 7,4.

2. Изолиране на вируса
а) Изолиране на вируса в кокоши ембриони
Пречистената супернатантна течност се инокулира в количества по 0,1 - 0,2 мл в алантоисната кухина на всяко едно от най-малко 4 кокоши ембриона, които са били инкубирани 8 - 10 дни. Най-добре е тези яйца да са получени от специфично, свободно от патогенни микроорганизми птиче стадо, но когато това е невъзможно, се използват яйца, получени от стадо, което е тествано за липса на антитела срещу вируса на Нюкасълската болест. Инокулираните яйца се държат при температура 37 °С и ежедневно се овоскопират. Яйцата с мъртви или умиращи ембриони, както и всички останали яйца 6 дни след инокулирането се изстудяват при 4 °С и алантоисно/амнионовите течности се тестват за наличие на хемаглутинираща активност. Ако не се установи наличие на хемаглутинация, описаната процедура се повтаря, като за заразяване на ембрионите се използва неразредена алантоисно/амнионова течност.
При установяване на хемаглутинация се изключва наличието на бактерии в културата. Ако присъстват бактерии, течностите могат да се прекарат през 450 nm мембранен филтър, да се добавят други антибиотици и да се инокулират в кокоши ембриони по описания начин.

3. (Изм., ДВ, бр. 76 от 2006 г.) Диференциална диагноза
Всички хемаглутиниращи агенти се изпращат на националната референтна лаборатория по чл. 22 за потвърждаване на резултатите и пълно идентифициране, характеризиране и тестове за патогенност, както и антигенно и биологично типизиране на вируса. Междувременно се прилагат всички мерки за ограничаване на възможността за разпространение на вируса. Регионалните лаборатории установяват наличието на вируса на Нюкясълската болест. Хемаглутиниращите течности се използват след това в реакцията за задържане на хемаглутинацията, описана в т. 6 и 7. Положителна хемаглутинация при разреждане 24 или повече, при използване на моноспецифичен антисерум срещу вируса на Нюкясълската болест, за който се знае, че е със стойност най-малко 29, следва да послужи като предварително идентифициране и се изисква налагането на всички контролни мерки за предпазване от разпространение на болестта.

4. (Изм., ДВ, бр. 76 от 2006 г. - в сила от 01.01.2007 г.) Бързи тестове за откриване на вируса на Нюкясълска болест при ваксинирани птици и антитела при неваксинирани
Няколко бързи теста, които директно откриват антигени на Нюкясълската болест, се използват при диагностиката на заболяването при ваксинирани птици. Тези, които се прилагат най-често, са флуоресцентни тестове за доказване на антитела върху надлъжни разрези от трахеи и пероксидазни тестове за доказване на антитела върху мозъчна тъкан. За диагностика на заболяването могат да се използват и други тестове, които директно откриват антигени на Нюкясълската болест. Неудобството на подобни тестове е, че не е практично да се използват за откриване на вируса във всичките му потенциални области на репликация. Наличието или отсъствието на вируса в трахеята не изключва вирусна репликация в червата. Не се препоръчва рутинното използване на директните методи за диагностиката на Нюкясълската болест, въпреки че при определени обстоятелства тези методи могат да играят полезна роля.

5. Откриване на антитела при неваксинирани птици
а) Проби
Кръвни проби се вземат от всички птици, когато числеността на птичите стада е под 20 глави, и от 20 птици - за по-големите стада (това би дало 99% вероятност за откриване на поне един положителен серум, ако 25 % или по-висок процент от стадото е с положителен резултат, независимо от големината на стадото). Кръвта се оставя да се съсири и след това серумът се отделя за тестване.
б) Изследване за наличие на антитела
За откриването на антитела срещу вируса може да се използва методът ЕЛАЙЗА (ензимно свързан имуносорбентен анализ).
Отделните серумни проби се тестват за способността им да възпират хемаглутиниращата активност на вируса на Нюкасълската болест при условията на стандартната реакция за задържане на хемаглутинацията, описана в т 7.
Националната референтна лаборатория на България определя за работно разреждане на вируса да се използват 4 хемоглутинационни единици.
При 4 хемоглутинационни единици (ХАЕ) за положителен следва да се приема всеки серум с титър, равен на 24 или по-голям.

6. Реакция хемаглутинация
Реагенти
1. Изотоничен фосфатно буфериран физиологичен разтвор (0,05 М) със стойност на рН между 7,0 и 7,4.
2. Еритроцити (RBC) - взети и събрани в обща проба от най-малко три свободни от патогенни микроорганизми кокошки (ако няма такива, кръвта се взима от птици, които са били обект на редовно наблюдение и са показали, че са свободни от антитела срещу вируса на Нюкасълската болест) в равен обем разтвор на Алсевер. Преди използването им клетките трикратно се промиват с PBS. За теста се използва 1 % суспензия в PBS.
3. Като стандартен антиген се използва щам на НБП от вида "Ulster 2C".
Процедури
1. Във всяка ямка на микротитърната плака се накапват по 0,025 мл PBS (за предпочитане са V-образните дъна на ямките).
2. В първата ямка се поставят 0,025 мл вирусна суспензия (т.е. алантоисна течност).
3. След внимателно размесване от първата ямка се прехвърлят по 0,025 мл в следващата, след това от нея - в по-следващата и т. н., при което се получават двукратни разреждания на вируса, като се започва от 1:2 и се достигне до 1:4096.
4. Добавят се още 0,025 мл PBS във всяка ямка;
5. Добавят се по 0,025 мл 1 % разтвор на еритроцити във всяка ямка.
6. Размесват се чрез внимателно потупване и се поставят при 4 °С.
7. Контроли - положителна за аглутинация (две ямки, в които се поставят по 0,025 мл PBS, 0,025 мл неразредена вирусна суспензия и 0,025 мл еритроцити) и отрицателна за хемаглутинация (две ямки, в които се поставят по 0,050 мл PBS и по 0,025 мл еритроцити).
8. Плаките се разчитат след 30 - 40 мин. чрез накланянето им и отчитане наличието или липсата на отвесна черта, получена от стичането на еритроцитите. Ямките без хемаглутинация трябва да изглеждат по същия начин както контролните проби без вирус.
9. Хемаглутинационният титър представлява най-голямото разреждане, при което се предизвиква аглутинация на еритроцитите. Това разреждане се приема за 1 хемаглутинационна единица.

7. Реакция за задържане на хемаглутинацията
Реагенти
1. Изотоничен фосфатно буфериран физиологичен разтвор (0,05 М) със стойност на рН между 7,0 и 7,4.
2. Алантоисна течност, съдържаща вируса на НБП, разредена с PBS, така че да съдържа 4 хемаглутинационни единици в единица обем.
3. 1 % суспензия от кокоши еритроцити.
4. Негативен контролен кокоши серум.
5. Позитивен контролен серум.
Процедури
1. Във всяка ямка на микротитърната плака се накапват по 0,025 мл PBS (за предпочитане са V-образните дъна на ямките).
2. В първата ямка се поставят 0,025 мл от тествания серум.
3. След внимателно размесване от първата ямка се прехвърлят по 0,025 мл във следващата, след това от нея - в по-следващата и т. н., при което се получават двукратни разреждания на серума, като се започва от 1:2 и се достигне до 1:4096.
4. Добавят се по 0,025 мл разредена алантоисна течност, съдържаща 4 хемаглутинационни единици.
5. Смесват се чрез внимателно потупване и се поставят при 4 °С за най-малко 60 мин. или на стайна температура за най-малко 30 мин.
6. Добавят се по 0,025 мл 1 % суспензия на еритроцити във всяка ямка.
7. Смесват се чрез внимателно потупване и плаката се поставя при 4 °С.
8. Плаките се разчитат след 30 - 40 мин., когато контролните червени кръвни телца са утаени. Чрез накланянето им се отчита наличието или липсата на отвесна черта, получена от стичането на червените кръвни телца по същия начин както контролните проби, съдържащи само еритроцити (0,025 мл) и PBS (0,05 мл).
9. Титърът на задържане на хемаглутинацията представлява най-голямото разреждане на антисерума, предизвикващо пълна инхибиция на 4 хемаглутинационни единици вирус (при всеки тест за задържане на хемаглутинацията се извършва предварително титриране на вирусната суспензия и определяне на 4 ХАЕ).
10. Резултатите се считат за валидни, ако при отрицателния серум се получи титър 23 или по-малък при 4 хемаглутинационни единици на вируса, а при положителния контролен серум се получи титър с най-много едно разреждане разлика от известния му титър.

8. Определяне на интрацеребрален патогенен индекс
1. Инфекциозна прясна алантоисна течност (хемаглутинационният титър трябва да е по-голям от 24) се разрежда 1:10 в стерилен изотоничен физиологичен разтвор (без антитела).
2. От разредения изолат на вируса се инокулират интрацеребрално по 0,05 мл в 10 еднодневни пилета (40 часа след излюпване). Пилетата трябва да са получени от яйца, получени от специфично, свободно от патогенни микроорганизми птиче стадо.
3. Птиците се наблюдават в продължение на 8 дни на 24-часови интервали.
4. При всяко наблюдение птиците се маркират по следния начин: 0= норма; 1= болни; 2= мъртви.
5. Индексът се пресмята по следния начин:

9. Оценка на способността за формиране на плаки
1. Използват се десетократни разреждания до 10-7 в изотоничен физиологичен разтвор, буфериран с фосфат, за да се получат най-ясни плаки.
2. В петриеви панички се приготвят плътни монослоеве от клетки на кокоши ембриони или подходяща клетъчна линия (Мадин-Дарби говежди бъбреци) в диаметър 5 см.
3. По 0,2 мл от всеки разреден вирусен изолат се добавят към петриевите панички и се оставя да се абсорбира за 30 мин.
4. След трикратно измиване в изотоничен PBS разтвор заразените клетки се покриват със среда, съдържаща 1 % агар, 0,01 мг/мл трипсин (или без трипсин). В посочената среда не се добавя серум.
5. След 72-часова инкубация при 37 °С получените плаки трябва да са с достатъчен размер. Те се визуализират най-добре, когато покривният агар се отстрани и клетъчният монослой се боядиса с кристал виолет (0,5 %) в 25 % етанол.
6. Всички вируси трябва да дадат ясни плаки, когато се инкубират с трипсин в покривния слой. Когато не се добавя трипсин, само вируси, вирулентни за пилета, ще образуват плаки.

Приложение № 5
към чл. 22, ал. 2, т. 7 (PDF)
(Доп., ДВ, бр. 76 от 2006 г.)

Приложение № 6

Епизоотично проучване при съмнение за НБП при състезателни гълъби и отглеждани затворено птици по чл. 11, т. 2

Нюкасълска болест по птиците
- състезателни гълъби
- отглеждани затворено птици

1. Местоположение на:
- мястото за отглеждане на гълъби:
- птицевъдния обект:
2. Име и адрес на собственика: ......................................................................
3. Съмнение за НБП:
а) дата: .......................................................................................................
б) причина за съмнението: .............................................................................
в) брой:
- гълъби в наличност при поява на съмнението: ................................................
- отглеждани затворено птици:
4. Потвърждение на НБП:
а) дата: .......................................................................................................
б) потвърдена от: .........................................................................................
в) клинични признаци, наблюдавани по време на потвърждението: ..............
5. Ваксинален статус на птиците при възникване на съмнението: ..................
6. Налагане на забрана за преместване на птиците на дата: .........................
7. Преустановяване на забраната за преместване на птиците на дата: .........
8. Брой птичи стада, разположени в еднокилометровата зона от съмнителното
за заразяване място за отглеждане на гълъби или друг птицевъден обект по т. 1.