Чл. 1.
(1) С тази наредба се определят:
1. общите ветеринарномедицински мерки за епизоотичен контрол на зоонозите;
2. изискванията към лабораториите, извършващи диагностични изследвания за зоонози и причиняващите ги заразни агенти;
3. редът за набиране и обработка на информация за зоонозите.
(2) Зоонозите, изброени в приложението, подлежат на задължително обявяване по реда на Наредба № 1 от 1998 г. за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните (ДВ, бр. 7 от 1998 г.).

Раздел II
Органи за контрол и диагностика на зоонозите

Чл. 2.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осъществява координацията и провеждането на епизоотичния контрол върху зоонозите, изброени в приложението, като за целта:
1. осигурява диагностицирането на зоонозите и причиняващите ги заразни агенти;
2. контролира реда и начина за вземане на проби за извършването на лабораторно-диагностични изследвания на зоонозите, съобразно с методите, утвърдени от нормите на действащото законодателство и регламентирани от Международното бюро по епизоотиите;
3. събира, обобщава и анализира резултатите от лабораторно-диагностичните изследвания за зоонозите по животни и хора;
4. при установяване на зоонози в сроковете, посочени в Наредбата за обявяване възникването и ликвидирането на заразните болести по животните, информира органите на управление "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (ЗПДСК) на Министерството на здравеопазването, другите заинтересувани ведомства и съответните международни организации за установените зоонози, както и за заразните агенти, които ги причиняват;
5. ежегодно до 31 януари изготвя епизоотологичен анализ за зоонозите, установени през предходната година, и в едномесечен срок го представя на Министерството на здравеопазването и на другите заинтересувани ведомства.
(2) При установяване на посочените в приложението зоонози или причиняващите ги заразни агенти регионалните ветеринарномедицински служби, на територията на които са установени, уведомяват съответното поделение на ЗПДСК.

Чл. 3.
(1) Лабораториите, които извършват лабораторно-диагностични изследвания за зоонозите в приложението, се определят от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа съгласно чл.14, ал. 3 ЗВМД.
(2) Лабораториите по ал. 1 отговарят на следните изисквания:
1. да разполагат с персонал, притежаващ необходимата квалификация за лабораторно-диагностични изследвания на зоонозите;
2. да разполагат с диагностична апаратура и диагностикуми за провеждане на лабораторно-диагностични изследвания на зоонозите;
3. да бъдат обособени функционални звена, позволяващи поддържането на постоянна диагностична готовност.

Чл. 4. При установена зооноза или идентифициран заразен агент на зооноза, включена в приложението, ръководителите на лаборатории незабавно уведомяват ГУ на НВМС, съответната РВМС, ветеринарния лекар, обслужващ съответния ветеринарен участък, и собственика (ръководителя) на животновъдния обект.

Раздел III
Задължения на физическите и юридическите лица във връзка с контрола на зоонозите

Чл. 5.
(1) Собствениците и ръководителите на животновъдни обекти са длъжни да съхраняват резултатите от лабораторните изследвания за наличие на зоонозите от приложението за период 5 години, както и да ги представят на държавните ветеринарномедицински органи при поискване.
(2) При съмнение за зооноза, съдържаща се в приложението, собствениците или ръководителите на животновъдни обекти незабавно уведомяват обслужващия ветеринарен лекар.

Раздел IV
Мерки за епизоотичен контрол

Чл. 6. При лабораторно потвърждаване на зооноза, съдържаща се в приложението, органите на НВМС незабавно:
1. извършват епизоотологичен анализ за оценка степента на риска от разпространение на заболяването;
2. определят схемата за вземане на материал за изследване от засегнатия животновъден обект за определяне степента на разпространение на заболяването;
3. определят мерките за ликвидиране и предотвратяване разпространението на заболяването.

Чл. 7. Националната ветеринарномедицинска служба като специализиран орган на Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и органите на Министерството на здравеопазването осъществяват самостоятелни и съвместни проверки за контрол на посочените в приложението зоонози.

Чл. 8.
(1) За осъществяване на съвместен епизоотологичен и епидемиологичен контрол на зоонозите на национално ниво се създава Междуведомствена комисия със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа и министъра на здравеопазването.
(2) Членовете на Междуведомствената комисия от квотата на МЗГАР се определят от министъра на земеделието, горите и аграрната реформа по предложение на ръководителя на НВМС.

Чл. 9. Мерките за профилактика и борба с бруцелозата по говедата, бруцелозата по овцете и козите, туберкулозата по говедата, трихинелозата, беса, лептоспирозата, салмонелозите и антракса се уреждат с наредби.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Зоонози" са заразни и паразитни болести, предаващи се от животните на човека.
2. "Заразни агенти, причиняващи зоонози" са инфекциозни и паразитни микроорганизми, които причиняват зоонози.
3. "Материал за изследване" са органи, тъкани, секрети и екскрети от животни, животински продукти или външна среда, взети от държавен ветеринарен лекар или собственика на животни и предоставени на лаборатория за изследване.
4. "Държавни ветеринарномедицински органи" са органите на НВМС.
5. "Диагностикуми" са биологични продукти, които се използват за диагностика на зоонози и други заболявания.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание § 5 от заключителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност.

Приложение
към чл. 1, ал. 2

Списък на зоонозите

1. Туберкулоза по говедата, причинена от Mycobacterium bovis;
2. Бруцелоза по овце и кози;
3. Бруцелоза по говедата;
4. Треска от долината на Рифт;
5. Класическа чума (инфлуенца) по птиците;
6. Трихинелоза;
7. Шап по двукопитните;
8. Японски енцефалит по конете;
9. Венецуелски енцефалит по конете;
10. Червенка по свинете;
11. Тиф по птиците;
12. Пситакоза и орнитоза по птиците;
13. Пулороза по птиците;
14. Салмонелози, причинени от подвижни салмонелни видове;
15. Ехинококоза;
16. Кампилобактериоза;
17. Листериоза;
18. Бяс;
19. Антракс;
20. Сап по конете;
21. Туларемия;
22. Актиномикоза по говедата;
23. Токсоплазмоза;
24. Йерсиниоза;
25. Лептоспироза;
26. Ку-треска;
27. Зоонози и заразни агенти, причиняващи зоонози, които не са установени в България.