Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. мерките срещу проникване, разпространение и за ликвидиране на заболяването класическа чума по свинете (КЧС);
2. методите за диагностика на заболяването;
3. задълженията на държавните органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1.

Чл. 2. Класическата чума по свинете подлежи на задължително обявяване по реда на Наредба № 21 от 2002 г. за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните (ДВ, бр. 55 от 2002 г.).

Чл. 3.
(1) Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие при съмнение или при възникване на КЧС.
(2) Планът по ал. 1 включва:
1. създаване на национален център за координация и предприемане на спешни мерки за ликвидиране на болестта КЧС;
2. създаване на регионални центрове за координация и контрол на предприетите спешни мерки на регионално ниво;
3. подробна информация за персоналната отговорност при предприемане на спешните мерки и квалификацията на кадрите, отговарящи за тях;
4. информация за възможностите на всеки регионален кризисен център за незабавно организиране на неговите членове при поява на огнище от КЧС;
5. необходимата екипировка и материали за точно въвеждане и изпълнение на спешните мерки;
6. инструкции, които посочват последователността на действията при предприемане на спешните мерки, вкл. унищожаването на труповете на заразените животни;
7. програми за обучение;
8. информация за възможностите за провеждане на лабораторните изследвания;
9. информация за количеството от ваксина, необходима за принудителна ваксинация.

Раздел II
Мерки при съмнение за наличие на КЧС в свиневъден обект

Чл. 4.
(1) Когато в един свиневъден обект съществува съмнение за наличие на вируса на КЧС, държавният ветеринарен лекар провежда епизоотологично проучване и в съответствие с формулираните в диагностичното ръководство съгласно приложение № 1 правила потвърждава или отхвърля наличието на това заболяване.
(2) Държавният ветеринарен лекар проверява в обекта по ал.1 броя на свинете и идентификационните номера на марките на свинете.

Чл. 5.
(1) При съмнение за КЧС държавният ветеринарен лекар:
1. в 7-дневен срок нарежда да се извърши преброяване на всички свине в свиневъдния обект, като се състави списък на умрелите, болните и съмнително болните животни, описани по категории, като този списък подлежи на актуализиране за отразяване на родените и умрелите през периода на съмнението животни;
2. поставя свинете на оборен режим и забранява:
а) вкарването, изкарването и преместването на свине, трупове на свине, свинско месо, семенен материал, яйцеклетки и ембриони, продукти от свине, постеля, тор, торова течност, фураж, инвентар, облекло и други предмети, които могат да бъдат преносители на вируса;
б) вкарването, изкарването и преместването на обектите по буква "а", отнасящи се до други животински видове, като прилага и подходящи мерки за унищожаване на гризачи и насекоми;
в) влизането и излизането на външни лица и превозни средства без писмено разрешение, издадено от него;
3. разпорежда да се подготвят и заредят с дезинфекционен разтвор разположените на входа на свиневъдния обект:
а) площадка за дезинфекция на превозните средства, и
б) площадка за дезинфекция на обувките и мивка за дезинфекция на ръцете.
4. нарежда преди напускане на свиневъдния обект всички превозни средства да бъдат дезинфекцирани.
(2) Мерките по ал.1 се отменят от държавния ветеринарен лекар след получаване на отрицателен резултат за наличието на вирус на КЧС от лабораторните изследвания.

Чл. 6. Епизоотологичното проучване, провеждано от държавния ветеринарен лекар във връзка с наличие на подозрителни случаи или огнища на КЧС, следва да изясни:
1. произхода на инфекцията;
2. времето и пътя за проникване на вируса в свиневъдния обект;
3. периода на скрито протичане на инфекцията;
4.наличието на други свиневъдни обекти, в които има вероятност от проникване на вируса;
5. придвижване на свине и продукти от тях, хора и транспортни средства, които биха могли да бъдат преносители на вируса.

Чл. 7.
(1) Когато свиневъдният обект по чл. 4, ал. 1 е разположен в район с висока плътност на свине, директорът на съответната регионална ветеринарномедицинска служба (РВМС) може да разпореди прилагането на мерките по чл. 8 или да ограничи прилагането на тези мерки само по отношение на свинете, за които има съмнение, че са инфектирани или контаминирани с вируса на КЧС, и по отношение на онази част от свиневъдния обект, в която са настанени тези свине, при условие че те са държани и хранени напълно отделно от останалите свине.
(2) В случаите по ал. 1 държавният ветеринарен лекар взима достатъчен брой проби от свине, за да може в съответствие с диагностичното ръководство да потвърди или отхвърли наличието на вирус на КЧС.

Раздел III
Мерки при потвърждаване наличието на КЧС в свиневъден обект

Чл. 8. При лабораторно потвърждаване на КЧС държавният ветеринарен лекар освен мерките по чл. 5:
1. провежда епизоотологично проучване;
2. нарежда:
а) всички свине в засегнатия обект незабавно да се умъртвят по начин, гарантиращ неразпространението на вируса на КЧС;
б) да се подложат на обработка, осигуряваща унищожаването на вируса на КЧС, всички предмети, материали, отпадъци и фураж, за които съществува вероятност да са контаминирани;
в) да се унищожат всички материали за еднократна употреба, които биха могли да са контаминирани, и особено тези, използвани за кланични процедури;
г) да се почистят и дезинфекцират по правилата на приложение № 2 сградите и помещенията, в които са пребивавали свинете, транспортните средства и контаминираният с вируса на КЧС околен терен;
3. взима в съответствие с изискванията на диагностичното ръководство достатъчен брой проби от свине, за да може да се установи начинът на проникване в свиневъдния обект на вируса на КЧС, както и продължителността на предшестващия обявяването на заболяването период, през който то вероятно е присъствало в обекта;
4. проследява преработката на месото от свине, заклани през периода между вероятното проникване на заболяването в свиневъдния обект и налагането на ограничителните мерки;
5. контролира преработването на труповете на умрелите или умъртвените свине;
6. контролира унищожаването на семенния материал, яйцеклетките и ембрионите, събрани в свиневъдния обект през периода между вероятното проникване на заболяването и налагането на ограничителните мерки.

Чл. 9. При потвърдено наличие на КЧС в свиневъден обект, състоящ се от две или повече отделни производствени единици, с цел да се осигури приключване на угояването на свинете по преценка на директора на съответната РВМС мерките по чл. 8, т. 2, буква "а" могат да не се прилагат по отношение на включени в този обект здрави свине при условие, че обектът разполага с напълно отделни помещения и съоръжения за настаняване, държане и хранене, гарантиращи невъзможност да се разпространи вирусът от една производствена единица в друга.

Раздел IV
Мерки в контактни свиневъдни обекти

Чл. 10.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) обявява свиневъден обект за контактен, когато при епизоотологичното проучване по чл.6 държавният ветеринарен лекар открие или има основание да предполага, че вирусът на КЧС е проникнал:
1. в заразения обект от друг свиневъден обект;
2. от заразения обект в друг свиневъден обект.
(2) В контактните свиневъдни обекти се прилагат мерките по чл. 5, когато държавният ветеринарен лекар има основание да предполага наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 1 или 2.
(3) Мерките по чл. 8 се прилагат, когато се потвърди наличието на КЧС в контактния свиневъден обект.

Чл. 11.
(1) В съответствие с изискванията на диагностичното ръководство трябва да се вземат достатъчен брой проби от свинете, за да може наличието на вирус на КЧС в контактния свиневъден обект официално да се потвърди или отхвърли.
(2) Решение за умъртвяване на свине в контактни свиневъдни обекти се взема съгласно критериите, посочени в приложение № 3.

Раздел V
Определяне на защитна и надзорна зона

Чл. 12.
(1) При лабораторно потвърждаване на КЧС директорът на съответната РВМС със заповед определя защитна и надзорна зона.
(2) Защитната зона е с радиус не по-малък от 3 км от огнището на заболяването.
(3) Зоната по ал. 2 се включва в надзорна зона, която е с радиус не по-малък от 10 км от огнището на заболяването.

Чл. 13. При определяне на зоните по чл. 12 директорът на РВМС се съобразява със:
1. резултатите от епизоотологичното проучване;
2. географското разположение на огнището на заболяването и по-конкретно всички естествени или изкуствени граници;
3. разположението и близостта на други животновъдни обекти и кланици;
4. начините на придвижване на свинете и търговията с тях;
5. наличните материални и човешки ресурси, които могат да се използват за контрол на придвижването на свине в границите на зоните;
6. необходимостта от извеждане на подлежащите на умъртвяване свине от свиневъдния обект на произход.

Чл. 14. Регионалната ветеринарномедицинска служба в сътрудничество с органите на местно самоуправление информират населението в защитната и надзорната зона за въведените ограничения чрез поставянето на ясно видими знаци и предупредителни табели, чрез средствата за масово осведомяване и по друг подходящ начин.

Чл. 15.
(1) В защитната зона се прилагат мерките по чл. 5 и 8.
(2) Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, буква "а" не се прилагат:
1. при транзитно преминаване през защитната зона на транспортни средства, при което отсъства спиране или разтоварване на свине;
2. когато се налага клане на свине, пристигащи от обект извън територията на защитната зона и техният маршрут е с местоназначение кланица в защитната зона; в тези случаи свинете се подлагат на незабавно клане.

Чл. 16.
(1) В 30-дневен срок от приключване на мероприятията по дезинфекция и почистване на свиневъдния обект държавният ветеринарен лекар може да разреши транспортирането на свинете до:
1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона; ако не съществува такава кланица, свинете се транспортират до най-близката до огнището на заболяването кланица;
2. екарисаж или място за загробване, където свинете да бъдат незабавно умъртвени и труповете им да бъдат преработени под контрола на държавен ветеринарен лекар.
(2) В случай, че до изтичане на срока по ал. 1 в свиневъдния обект възникнат нови случаи на заболяването КЧС, забраната за транспортиране на свинете остава в сила до окончателното му ликвидиране.
(3) По изключение и на основание заявление от собственика на свинете директорът на РВМС може да разреши транспортирането на животните и в случаите по ал. 2, ако са възникнали икономически или технологични проблеми или проблеми по хуманно отношение към животните. Транспортирането в тези случаи се извършва при следните условия:
1. ветеринарният лекар, отговарящ за обекта, е провел клиничен преглед на свинете и е проверил регистъра и идентификационните марки;
2. при клиничния преглед по т. 1 не са установени признаци за наличие на КЧС;
3. свинете се транспортират в пломбирани от държавен ветеринарен лекар транспортни средства;
4. след разтоварването на свинете транспортните средства се дезинфекцират под контрола на държавен ветеринарен лекар;
5. преди клането се взимат достатъчен брой проби от свинете, за да се потвърди или отхвърли наличието на вируса на КЧС;
6. отговарящият за кланицата държавен ветеринарен лекар е предварително информиран за намерението да се изпратят свине в тази кланица, като впоследствие информира изпращащия лекар за тяхното пристигане;
7. при пристигането им в кланицата тези свине се държат и колят отделно от другите свине;
8. по време на клането се следи за характерни изменения във вътрешните органи, типични за КЧС;
9. добитото месо се подлага на термична преработка, гарантираща унищожаването на вируса на КЧС, или се обозначава със специален печат, указващ, че месото е предназначено за термична преработка;
10. подлежащото на термична преработка месо по т. 9 се транспортира в пломбирани от държавен ветеринарен лекар транспортни средства в одобрено от НВМС месопреработвателно предприятие, където се преработва.

Чл. 17.
(1) Наложените в защитната зона мерки остават в сила:
1. до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразения свиневъден обект;
2. докато свинете във всички свиневъдни обекти са преминали през клинични прегледи и лабораторни изследвания, осъществени в съответствие с диагностичното ръководство с оглед откриване за възможно наличие на вируса на КЧС.
(2) Клиничните прегледи и изследванията по ал. 1, т. 2 не трябва да се извършват по-рано от 30 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция в заразения свиневъден обект.

Чл. 18.
(1) В надзорната зона се прилагат мерките по чл. 5 и 8.
(2) Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2, буква "а" не се прилагат:
1. при транзитно преминаване през надзорната зона на транспортни средства, при което отсъства спиране или разтоварване на свине;
2. когато се налага клане на свине, пристигащи от обект извън територията на надзорната зона и техният маршрут е с местоназначение кланица в надзорната зона; в тези случаи свинете се подлагат на незабавно клане.

Чл. 19. Държавният ветеринарен лекар може да разреши транспортирането на свине извън надзорната зона след изтичане на 21 дена от приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция при спазване условията и реда на чл. 16.

Чл. 20.
(1) Наложените в надзорната зона мерки остават в сила:
1. до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразения свиневъден обект;
2. докато свинете във всички свиневъдни обекти преминат през клинични прегледи и лабораторни изследвания, осъществени в съответствие с диагностичното ръководство с оглед на откриване на възможно наличие на вируса на КЧС.
(2) Клиничните прегледи и изследванията по ал. 1, т. 2 не трябва да се извършват по-рано от 20 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция в заразения свиневъден обект.

Раздел VI
Зареждане на свиневъдни обекти със свине след ликвидиране на заболяването

Чл. 21. Собствениците под контрола на държавен ветеринарен лекар зареждат свиневъдния обект със свине не по-рано от 30-ия ден след приключване на дейностите по почистване и дезинфекция при спазване на следните изисквания:
1. първоначално свиневъдният обект се зарежда с възприемчиви животни, които при лабораторното изследване са показали отрицателен резултат за наличие на антитела срещу вируса на КЧС или които произхождат от свиневъдни обекти, които не са били обект на ограничения, свързани с КЧС;
2. възприемчивите животни се настаняват върху цялата територия на свиневъдния обект, като на 40-ия ден след настаняването им се вземат проби за наличие на антитела срещу вируса на КЧС; през този период свинете не трябва да напускат свиневъдния обект;
3. от деня на настаняването им се извършва ежедневен клиничен преглед с измерване на телесната температура, като данните за всяко животно се отразяват в специален дневник;
4. лечение на заболели възприемчиви животни се допуска след поставяне на диагноза, изключваща КЧС;
5. пълното зареждане с новозакупени свине се осъществява, ако в нито едно от възприемчивите животни не се установят антитела срещу вируса на КЧС;
6. новозакупените свине се придружават с ветеринарномедицинско свидетелство, като в срок 3 дни от настаняването им в свиневъдния обект числеността им се декларира пред органите на местно самоуправление, пред лицензирания частнопрактикуващ ветеринарен лекар или в съответната районна ветеринарна лечебница, ако тя обслужва свиневъдния обект;
7. новозакупените свине се карантинират за срок 30 дни.

Раздел VII
Мерки в случай на съмнение или потвърждение за наличие на КЧС в свине, намиращи се в кланица или транспортно средство

Чл. 22.
(1) При съмнение за наличие на КЧС в кланица или транспортно средство държавният ветеринарен лекар провежда епизоотологично проучване и лабораторни изследвания, за да потвърди или отхвърли наличието на вируса на КЧС.
(2) При потвърждаване на наличието на КЧС в обектите по ал. 1 под контрола на държавен ветеринарен лекар се предприемат следните мерки:
1. умъртвяват се всички възприемчиви животни, намиращи се в кланицата или транспортното средство;
2. унищожават се труповете, вътрешностите и отпадните продукти от свинете, при които съществува вероятност да са заразени или контаминирани, по начин, гарантиращ неразпространението на вируса на КЧС;
3. почистват се и се дезинфекцират транспортните средства, сградите и оборудването на кланицата.
(3) Не се допуска въвеждане на свине в кланицата или транспортното средство по-рано от 24 часа от приключване на мероприятията по почистването и дезинфекцията.

Чл. 23. В свиневъдния обект, от който произхождат заразените свине, предназначени за клане, се прилагат мерките по чл. 8.

Раздел VIII
Мерки в случай на съмнение или потвърждение за наличие на КЧС при диви свине

Чл. 24.
(1) При съмнение за наличие на КЧС при диви свине държавният ветеринарен лекар провежда епизоотологично проучване и лабораторни изследвания, за да потвърди или отхвърли наличието на вируса на заболяването, като ползва информация от собствениците на свине или ловци за всички отстреляни или открити мъртви диви свине.
(2) При потвърждаване на наличието на КЧС в диви свине директорът на РВМС със заповед определя експертна група, включваща ветеринарни лекари, ловци и лесоинженери, отговорници по дивеча, която в сътрудничество с държавния ветеринарен лекар провежда епизоотологичното проучване и определя границите на заразения район.

Чл. 25. Експертната група по чл. 24, ал. 2 изготвя план за ликвидиране на КЧС, който съдържа информация за:
1. резултатите от епизоотологичното проучване, което включва и попълването на въпросник за:
а) времето и мястото, когато дивата свиня е била открита мъртва или отстреляна;
б) лицето, което е намерило или отстреляло животното;
в) възрастта и пола на дивата свиня;
г) състоянието на трупа, ако животното е намерено мъртво;
д) резултатите от лабораторните изследвания;
2. мерките, които следва да се предприемат за ликвидиране на заболяването в заразения район;
3. географското разпространение на заболяването;
4. популацията на диви свине в заразения район;
5. съществуването на големи естествени или изкуствени прегради за движение на диви свине;
6. начина на уведомяване на ловците за изискванията към тях във връзка с избягване на разпространяването на заболяването;
7. приблизителния брой на диви свине около заразения район;
8. степента на инфекция в популацията на диви свине, определена чрез епизоотологични проучвания и лабораторни изследвания;
9. мерките, които ще се предприемат за намаляване популацията диви свине и по-конкретно на малките прасенца;
10. мерките за унищожаване на труповете на намерените мъртви или отстреляни диви свине;
11. мерките за мониторинг на заболяването, които продължават за период не по-кратък от 12 месеца след последния потвърден случай на КЧС при диви свине в заразения район.

Чл. 26.
(1) Експертната група предприема следните мерки в заразения район:
1. всички отстреляни или открити мъртви диви свине се аутопсират и лабораторно се изследват съгласно диагностичното ръководство за наличие на КЧС;
2. труповете на всички доказано положителни за КЧС свине се загробват под контрола на държавен ветеринарен лекар или се преработват в екарисаж.
(2) В свиневъдните обекти, намиращи в заразения район, освен мерките по чл. 5 и 8 като допълнителни мерки може да се забрани:
1. влизането в свиневъдния обект на лица, за които съществува вероятност да са били в контакт с диви свине;
2. внасянето на месо от диви свине, независимо дали е отсреляно или намерено мъртво;
3. внасянето на оборудване, за което съществува вероятност да е контаминирано с вируса на КЧС.
(3) Като допълнителна мярка в заразения район може да се забранят ловът и храненето на диви свине.
(4) През периода на мониторинга по чл. 25, т. 11 се провеждат лабораторни изследвания за наличие на вирус на КЧС и антитела.

Чл. 27. Експертната група провежда контролни проверки за установяване на ефективността от приетите мерки за ликвидиране на КЧС в заразените райони.

Раздел IХ
Използване на ваксини срещу КЧС

Чл. 28.
(1) (В сила от 1.I.2005 г.) Не се прилага профилактична ваксинация срещу КЧС.
(2) Манипулирането, производството, съхранението, доставката, разпространението и продажбата на ваксини срещу КЧС се осъществяват под контрола на органите на НВМС.

Чл. 29. (В сила от 1.I.2005 г.)
(1) Ваксиниране на свине срещу КЧС се разрешава по изключение, ако в свиневъдния обект е потвърдено наличието на КЧС и съществува опасност от разпространение на заболяването.
(2) Принудителната ваксинация по ал. 1 се разрешава със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС, направено въз основа на критериите, посочени в приложение № 4.
(3) Преди извършване на ваксинирането по ал. 1 НВМС изготвя план, който съдържа информация за:
1. епизоотичната обстановка, довела до нуждата от принудително ваксиниране;
2. размера на географския район, в който следва да се проведе принудително ваксиниране, и броя на свиневъдните обекти в него;
3. приблизителния брой на свине по категории, които следва да се ваксинират;
4. вида на ваксините, които ще се използват - маркерни (субединични) или конвенционални;
5. времетраенето на ваксинационната кампания;
6. идентификацията и регистрацията на ваксинираните животни;
7. видовете лабораторни изследвания, които ще се осъществяват върху взетите проби от ваксинирани с маркерна или конвенционална ваксина.
(4) По време на ваксинацията по ал. 1 в защитната и надзорната зона по чл. 12 държавният ветеринарен лекар:
1. забранява напускането на живи свине от района на ваксиниране, освен в случаите на транспортирането им с цел незабавно клане в одобрена кланица или унищожаването им в екарисаж;
2. разпорежда месото, добито от ваксинирани срещу КЧС свине, да бъде термично преработено или да бъде обозначено със специален печат и преработено по реда на чл. 16, ал. 3, т. 9 и 10;
3. контролира проследяването и унищожаването на всички семенни материали, яйцеклетки и ембриони, събрани през 30-те дни преди ваксинирането от свине, които ще бъдат подлагани на ваксиниране.
(5) След завършване на ваксинацията мерките по ал. 4 се прилагат в продължение най-малко на 6 месеца, като в този период не се разрешава:
1. серопозитивните свине да напускат свиневъдния обект, където са настанени, с изключение на случаите на незабавно клане;
2. събирането на семенен материал, яйцеклетки и ембриони от серопозитивни свине;
3. прасенцата, родени от серопозитивни свине майки, да напускат свиневъдния обект на произход, освен ако не бъдат транспортирани за:
а) кланица за незабавно клане;
б) определена за целта от държавния ветеринарен лекар изолационна база, от която да бъдат изпращани направо в кланицата;
в) свиневъден обект, но след получаване на отрицателен резултат от серологичен тест за наличие на антитела срещу вируса на КЧС.
(6) Ограниченията в свиневъдните обекти, в които се извършва ваксинация, се прекратяват след като:
1. всичките ваксинирани свине са заклани или умъртвени и полученото от закланите свине прясно месо е маркирано или термично преработено;
2. свиневъдните обекти, в които е имало ваксинирани свине, са били почистени и дезинфекцирани.

Чл. 30. (В сила от 1.I.2005 г.) След като ограниченията по чл. 29, ал. 4 и 5 бъдат вдигнати, собствениците на свиневъдни обекти могат да започнат зареждане със свине при следните условия:
1. зареждането не може да се извършва по-рано от 11-ия ден след приключване на почистването и дезинфекцията;
2. след извършване на зареждането свинете се подлагат на клинични прегледи и лабораторни изследвания, имащи за цел да открият евентуално наличие на вирус на КЧС, но не по-рано от 41 дни от зареждането; през този период свинете не трябва да напускат свиневъдния обект.

Чл. 31. (В сила от 1.I.2005 г.)
(1) При прилагане на:
1. конвенционална ваксина - пробите се изследват за наличие на антитела и вирус на КЧС чрез конвенционални тестове;
2. маркерна ваксина - пробите се изследват за наличие на вирус на КЧС чрез конвенционални тестове, а за наличие на антитела - чрез конвенционални и разграничителни лабораторни тестове.
(2) В случаите на прилагане на конвенционална ваксина месото, добито от ваксинирани свине, се подлага на термична преработка.
(3) В случаите на прилагане на маркерна ваксина след получаване на отрицателен резултат за наличие на вирус на КЧС и постваксинални антитела от лабораторните изследвания, проведени 6 месеца след ваксинацията, месото от ваксинираните свине може да се използва без ограничения.

Чл. 32. (В сила от 1.I.2005 г.)
(1) При констатиране на КЧС в диви свине с цел неразпространение на заболяването може да се наложи принудително ваксиниране.
(2) Преди извършване на ваксинирането по ал.1 НВМС изготвя план, който съдържа информация за:
1. епизоотичната обстановка, довела до нуждата от принудително ваксиниране;
2. размера на географския район, в който следва да се проведе принудително ваксиниране;
3. вида на ваксините, които ще се използват, и процедурата по ваксиниране;
4. специалните усилия, които следва да се положат за ваксиниране на млади животни;
5. очакваната продължителност на кампанията по ваксиниране;
6. приблизителния брой на диви свине, които следва да се ваксинират;
7. приетите мерки за недопускане на голяма промяна в популацията на дивите свине;
8. приетите мерки за недопускане на евентуално разпространение на ваксиналния вирус сред свинете, отглеждани в свиневъдни обекти;
9. очакваните резултати от кампанията по ваксиниране и параметрите, които ще бъдат разглеждани за проверка на нейната ефективност;
10. други мерки, свързани с извънредната обстановка.

Чл. 33. (В сила до 1.I.2005 г.) За предпазване на страната от проникване и разпространение на КЧС НВМС чрез своите поделения и лицензираните частнопрактикуващи ветеринарни лекари провежда имунопрофилактика с конвенционални ваксини на цялото поголовие свине при спазване на следните изисквания:
1. ваксините, които ще се прилагат, са регистрирани в страната и са под контрола на НВМС;
2. профилактична ваксинация на всички свине за разплод и нерези се извършва на всеки 6 месеца;
3. двукратна ваксинация на свинете в свиневъдни обекти с над 5 разплодни свине или с над 50 свине за угояване се извършва по следната схема:
а) първа ваксинация - две - три седмици след отбиването на бозаещите прасета;
б) втора ваксинация - на 90 - 120-дневна възраст;
4. еднократна ваксинация на прасетата се извършва две седмици след отбиването, но не по-късно от 60-ия ден в останалите свиневъдни обекти и на свинете до 15-ия ден на карантинния период, като:
а) ваксинацията по т. 2, 3 и 4 се провежда с ваксина щам "К" в доза и начин на приложение, посочени от производителя;
б) ваксината се съхранява в хладилник при температура от 2 до 8 °C и се използва до 2 часа след разтварянето й;
в) всяка серия ваксина срещу КЧС, произведена в страната или от внос, подлежи на контрол в Института за контрол на ветеринарномедицински препарати, след което се допуска за приложение;
г) вносни ваксини и ваксини, произведени от други ваксинални щамове, се използват с разрешение и под контрола на НВМС;
5. за всяка проведена ваксинация се съставя протокол по образец на НВМС;
6. седем дни преди и след ваксинацията не се прилагат препарати с имуносупресивно действие.

Раздел Х
Използване на отпадни продукти от местата за обществено хранене

Чл. 34.
(1) Не се разрешава храненето на свине с кухненски отпадъци.
(2) Хранителните отпадъци от кораби, шосейни транспортни средства, влакове, самолети и др. се събират и унищожават под контрол на държавен ветеринарен лекар.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Класическа чума по свинете" е контагиозно заболяване по домашни и диви свине, причинявано от вирус, принадлежащ към семейство "Флавивириде", род "Пестивирус" - тип 1.
2. "Свиня" е животно от семейство Suidae, вкл. и дива свиня.
3. "Дива свиня" е свиня, която не се държи или отглежда в свиневъден обект.
4. "Свиневъден обект" е всяко място, където се отглеждат или настаняват свине.
5. "Съмнение за КЧС" е наличие при свине или трупове от свине на клинични признаци и/или патологоанатомични изменения, характерни за КЧС.
6. "Огнище на КЧС" е свиневъдният обект, в който е открит един или няколко случая на класическа чума по свинете.
7. "Възприемчива популация от диви свине" е онази част от една популация от диви свине, която не е имунна срещу вируса на КЧС.
8. "Държавен ветеринарен лекар" е ветеринарен лекар от системата на НВМС.
9. "Термична преработка" е термично третиране на високорисков материал, гарантиращи унищожаване на вируса на КЧС с цел недопускане на разпространението му.
10. "Кухненски отпадъци" са отпадъци от кухни, столове, ресторанти и предприятия, преработващи месо.
11. "Маркерна ваксина" е ваксина, след приложението на която в организма на животното се изграждат антитела, различими от тези, образувани след проникването на вирус на КЧС, което се определя чрез разграничителен ELISA - тест.
12. "Контактен свиневъден обект" е обект, в който е могъл да проникне вирусът на КЧС, в резултат от местоположението му, придвижвания на свине, хора или превозни средства или по какъвто и да било друг начин.
13. "Случай на КЧС" или "свиня, заразена с вируса на КЧС" е всяка свиня или труп на свиня, при която официално е потвърдено наличието на клинични признаци и патологоанатомични изменения, характерни за КЧС, или заболяването е потвърдено въз основа на лабораторни изследвания по приложение № 1.
14. "Умъртвяване" е убиване на свинете по безкръвен начин.
15. "Клане" е причиняване смърт на животните чрез пълно обезкръвяване.
16. "Производствени единици" са производствени сгради, в които се отглеждат свине от едно и също направление - угояване, подрастващи, майки кърмачки, заплождане и бременност.
17. "Район с висока плътност на свине" е територия в радиус от 10 км около свиневъден обект, за която съществува съмнение или потвърждаване за наличието на КЧС с наличие на повече от 800 свине на кв. км.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 23, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 8 от 1999 г. за профилактика и борба с класическата чума по свинете (ДВ, бр. 24 от 1999 г.).

§ 3. Разпоредбите на чл. 28, ал. 1, чл. 29 и 30, 31 и 32 влизат в сила от 1.I.2005 г.

§ 4. Разпоредбата на чл. 33 е в сила до 1.I.2005 г.

§ 5. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НМВС.

Приложение № 1
към чл. 4, ал. 1

Диагностично ръководство

I. Минимални изисквания за биобезопасност на Националната лаборатория по класическа чума по свинете 1. Оценка на риска. Вирусът на КЧС не представлява риск за човешкото здраве. Правилата за биобезопасност предотвратяват разпространението на инфекциозен вирус от лабораторията към възприемчивата популация от свине. Вирусът спада към ОIЕ "Група 3": предизвиква заболяване, което е обект на контрол от органите на НВМС и има умерен риск за разпръскване от лабораторията.
2. Общи принципи на работната среда. Нормално атмосферно налягане, обособени помещения за различните процедури, както следва:
- за постмортални обследвания - с мивка, възможности за почистване и дезинфекция; допуска се разположение извън КЧС - звеното;
- биообезопасена лаборатория за работа с диагностични проби и процедури с жив вирус (задължително ниво III);
- съблекалня с душове и/или мивки, базирана на входа/изхода на биообезопасената лаборатория;
- помещение за хладилници и фризери;
- помещение за микроскопиране, вкл. затъмнена част за работа с флуоресцентен микроскоп;
- "чиста" стая за подготовка на клетъчни култури, среди и стъклена посуда;
- лаборатория за серологични изследвания с използване на инактивиран антиген. - помещение за персонала.
3. Лабораторно облекло. Връхно работно облекло, използвано само в лабораторията, ръкавици за еднократна употреба при всички манипулации с инфектиран материал, стерилизация на посудата и пране на облеклото - в лабораторията.
4. Контрол на персонала. В лабораторията влизат само поименно обучени лица. На персонала не е разрешено да имат достъп до прасета 48 ч. след напускане на лабораторията.
5. Оборудване.
- ламинарен бокс (клас I или II) с двойна НЕРА филтрация;
- фризер (-70°);
- фризер (-20 °С);
- хладилници (-4 °С);
- криостатен микротом;
- хомогенизатор;
- инкубатор (за предпочитане СО2);
- инвертен светлинен микроскоп;
- флуоресцентен микроскоп.
- центрофуга;
- бидестилатор;
- автоклав;
- перална машина със сушилня и ютия;
- общо лабораторно оборудване: везни, рН-метър, миксер, шейкър, водна баня, многоканални и едноканални пипети с обем от 1 мкл до 300 мкл със съответните наконечници; - ELISA-система - инкубатор клатачка, миещо устройство, рийдер за фотометрично отчитане на плаки, компютър със съответния софтуер и принтер.
6. Вирусни щамове. Всички изолати на вируса се съхраняват на сигурно място дълбоко замразени във фризер, който не се използва за съхраняване на други вируси и материали, несвързани с диагностиката на КЧС. Използват се индивидуални ампули, щателно номерирани, с етикет. Води се стриктна документация за вирусните щамове - произход, дати и резултати от контролните изследвания.
7. Опитни животни. Всички опитни животни се унищожават преди напускане на звеното. Труповете се изгарят след приключване на изследването.

II. Клинично и постмортално обследване Клиничните признаци и постморталните лезии при прасетата, инфектирани с вируса на КЧС, силно варират в зависимост както от свойствата на вируса, така и от състоянието на животните.
1. заболяването протича в остра, хронична и конгенитална форма:
а) при острата форма - избухване на заболяването във всички възрастови групи, съпроводено с пирексия, треперене, липса на апетит, вялост, отслабване, конюктивити, констипация, последвана от диария; няколко дни след това ушите, коремът и вътрешната страна на бедрата се оцветяват червено - синьо - виолетово; животните умират за 1 - 2 седмици; внезапната смърт и липсата на клинични признаци не са симптоматични за КЧС;
б) при известни обстоятелства, свързани с възрастта и кондицията на животните, а също и с включения вирусен щам, може да се развие подостра или хронична форма, която се протрахира от 2 - 4 седмици или месец; наблюдава се спиране на растежа, анорексия и интермитираща пирексия и диария;
в) конгениталната перзистираща инфекция може да не бъде открита месеци и да засегне само няколко прасила във фермата; клиничните признаци са неспецифични: изтощение при липса на перексия. Хроничната и перзистиращата инфекция винаги водят до смърт на животното. Вирусът засяга имунната система, най-важният признак е генерализираната левкопения, което често се установява преди появата на треска. Имуносупресията може да доведе до развитието на конкурентна инфекция.
2. Постмортални изменения:
а) при острата форма: в типичните случаи лимфните възли са хеморагични, хеморагии се наблюдават в епикардиума, в бъбреците, пикочния мехур, по кожата и подкожно;
б) в субакутните (хроничните) случаи - некрози или "бутонни" язви се наблюдават в мукозата на гастроинтестиналния тракт, епиглотиса и ларинкса като допълнение на останалите лезии. Хистопатологичните находки не са патогномични. Лезиите могат да включват паренхиматозна дегенерация на лимфоидната тъкан, клетъчна пролиферация на васкуларната интерстициална тъкан и негноен менингоенцефалит. Вариабилността на клиничните признаци и постморталните лезии не дават възможност да се установи недвусмислена диагноза. Предполагаемата диагноза, базирана на клиничните признаци и постморталните лезии, трябва своевременно да бъде потвърдена чрез лабораторни изследвания.

III. Правила за вземане и обработка на проби от свине за серологично и вирусологично изследване
1. Кръвни проби се вземат в стерилни стъклени флакони при стриктно спазване на правилата за антисептика.
2. След напълване на флакона с кръв до 2/3 от обема му той се оставя в изправено положение за около 20 - 30 минути на стайна температура за отделяне на кръвен серум.
3. След отделяне на кръвен серум той се прелива в стерилни стъклени флакони и плътно се затваря.
4. Пробата кръвен серум се съхранява дълбоко замразена във фризер.
5. За вирусологично изследване се вземат: цял далак, един бъбрек и тонзили (или ретрофаренгиални лимфни възли), които се изпращат в лабораторията в охладено състояние. При невъзможност взетите проби от вътрешни органи се поставят в полиетиленов плик и се съхраняват до транспортирането им в лабораторията по КЧС във фризер.
6. Кръвните проби и пробите от вътрешни органи се идентифицират чрез номера, които се описват в придружителното писмо.
7. Пробите се транспортират до лабораторията в хладилна чанта, придружени от писмо, издадено от държавен ветеринарен лекар.

Схема за вземане на кръвни проби от свине

Брой животни:	Брой кръвни проби:
До 9 бр. свине	2
От 10 до 49 бр. свине	5
От 50 до 99 бр. свине	7
От 100 до 199 бр. свине	10
От 200 до 399 бр. свине	15
От 400 до 999 бр. свине	20

Схема за вземане на проби за серологично и вирусологично изследване от свине по време на клане и извършване на месопреглед в кланици

Брой животни:	Брой проби:
От 1 до 9 бр. свине	5
От 10 до 29 бр. свине	10
От 30 до 49 бр. свине	25
От 50 до 99 бр. свине	50
От 100 до 200 бр. свине	70

IV. Доказване на вируса
1. Пряк имунофлуоресцентен метод за доказване на антиген. Методът се прилага за детекция на КЧС - антиген в криосрезове от сливици, далак, бъбреци или дисталните части на илеума. Органите, събрани от няколко животни, се събират и транспортират без консерванти, охладени, но не замразени. Криосрезовете се обработват директно с анти - КЧС - имуноглобулин, конюгиран с флуоресцеин - изотиоцианат (ФИГЦ) и се наблюдават чрез флуоресцентен микроскоп. Сливиците са най-подходящият орган, защото първи се инфектират с вируса, независимо от начина на заразяване. В случаите на субакутни и хронични форми най-често положителен е илеумът и е единственият орган, който дава положителна флуоресцентна реакция. Процедура: Във всяка от сериите криосрезове от органи трябва да се изследват положителни и отрицателни срезове: - отразяват се кубчета от органите приблизително с размери 1 x 1 x 0,5 см и се закрепват с дестилирана вода към криостатната масичка; - замразяват се в криобара на криостата; - срязват се криосрезове с дебелина не повече от 4 мкм и се залепят върху покривни стъкла с големина 10 x 32 мм; - криосрезовете се фиксират за 10 мин в хладилна камера в ацетон и се изсушават за 20 мин. при 37 °С; - криосрезовете се промиват еднократно с ПБС за 5 мин; - КЧС-конюгатът се разрежда в работно разреждане, покрива се криосрезът и се инкубира за 30 мин при 37 °С; - след промиване с ПБС криосрезовете се обработват с Евансово синьо в концентрация 1:20 000 за 10 мин; - трикратно промиване за по 5 мин с ПБС и еднократно - с дестилирана вода; - криосрезовете върху покривните стъкла се отцеждат върху филтърна хартия, залепят се на предметно стъкло с глицеринов буфер, след което се наблюдават на флуоресцентен микроскоп. Същата процедура се прилага и при използване на прекия имунофлуоресцентен метод за доказване на вирус в клетъчни култури.
2. Биологична проба. Биологичната проба се извършва в определена от НВМС база. Биологичната проба се провежда върху три прасета на 3 - 5 месечна възраст, ваксинирани срещу КЧС, най-малко 30 - 50 дни преди залагането и върху три неваксинирани прасета на същата възраст. Прасетата се инокулират интрамускулно с по 2 мл 1:10 емулсия от далак и лимфни възли на болно или умряло със съмнение за КЧС прасе. Опитните прасета се наблюдават в продължение на 30 дни при ежедневно термометриране и строга охрана. При умиране на всичките 6 прасета с клинични признаци и патологоанатомични изменения за класическа и африканска чума по свинете диагнозата е положителна за африканска чума. При умиране само на контролните неваксинирани прасета диагнозата е положителна за КЧС.
3. ELISA за откриване на гликопротеин ЕRNS/gp 44/48/ на вируса на класическата чума по свинете Плаките на кита са покрити с моноклонални антитела срещу гликопротеина Еrns на вируса на КЧС. В случай на присъствие на този гликопротеин в серума или плазмата, или тъканносвързан Еrns произтича специфично свързване с моноклоналните антитела от плаката. Несвързаните компоненти се отмиват, добавя се свързан с пероксидаза (белязан) анти - Еrns - конюгат, който се свързва с комплекса антиген - антитяло върху плаката. Несвързаният конюгат се отмива и се добавя хромоген. Степента на цветната реакция е право пропорционална на количеството кликопротеин Еrns в пробата. Диагностичната стойност на реакцията се проверява чрез сравняване на оптичната плътност в ямките с пробите и в тези с положителна и отрицателна контрола. Процедура: Всички реагенти се темперират. Разтворите за миене на плаките и разредителите на пробите, конюгата и контролите се разреждат съгласно описанието. Във всеки две ямки след аплицирането на разредител (50 мкл) се накапват пробите (серум, плазма или органа суспензия 1:10) в количество 150 мкл. Едновременно с пробите се накапват и по две ямки с положителна и отрицателна контрола. Компонентите се смесват чрез внимателно тръскане на плаката, тя се покрива и се инкубира 60 мин при 37 °С във влажна камера. Плаката се промива двукратно. Във всяка ямка се накапва разреден 1:200 конюгат, 200 мкл и се инкубира за 60 минути при 37 °С във влажна камера. Плаката се промива двукратно. Във всички ямки се накапва по 200 мкл хромоген. Резултатите се отчитат чрез фотометриране (ридер на "Санофи"), след като разликата между оптичните плътности на отрицателната и положителната контрола е по-голяма или равна на 0,4. Това се отчита обикновено след 15 до 40 минути след апликацията на хромогена. Във всяка от ямките се накапва по 50 мкл стопиращ реакцията разтвор.

V. Доказване на антитела
1. ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин Е 2 (gp 55). Плаките са покрити с рекомбинантен Е2 гликопротеин. В случай на присъствие на антитела в пробите същите се свързват с антигена и предотвратяват свързването му с белязан с пероксидаза Е2 специфичен конюгат. Несвързаните компоненти се отмиват от плаката. Ако в пробата има специфични антитела, цветът не се променя след добавянето на хромоген. В случай, че няма антитела, се наблюдава зелено оцветяване. Степента на цветната реакция е право пропорционална на присъствието на специфични антитела в пробата. Диагностичната стойност на теста се определя по оптичната плътност на положителната и отрицателната контрола. Процедура: Всички реагенти се темперират. Концентрираните разтвори за миене на плаките и за разреждане на контролите, пробите и конюгата се разреждат по описание. Във всяка плака се аплицира по 75 мкл разредител във всяка ямка и се накапва в две последователни ямки по 50 мкл от пробата (серум или плазма). Компонентите се смесват чрез внимателно разклащане на плаката и същата се покрива и инкубира за 90 минути във влажна камера. Плаката се промива двукратно. Във всяка ямка на плаката се накапва по 100 мкл конюгат в разреждане 1:200. Инкубира се при 37 °С за 30 мин. Плаката се промива двукратно. Във всяка ямка се накапва по 100 мкл хромоген. След като разликата между оптичната плътност на отрицателната и положителната контрола стане по-голяма или равна на 0,3, реакцията се отчита със "Санофи" ридер фотометрично (20 до 30 мин след добавянето на хромоген). Преди отчитането реакцията се спира чрез добавяне във всяка ямка по 50 мкл стопинг - разтвор.
2. ELISA за доказване на антитела срещу CSFV - Erns (разграничителен тест). Кратко описание: Тестът се използва за детекция в серум на антитела срещу Еrns - протеина на вируса на КЧС. Тестът е основан на блокиране чрез специфичните серумни антитела на свързването между Еrns - с пацифични моноклонални антитела и Еrns-протеина. Предназначен е за разграничаване на антителата, образувани след ваксинация с Е-2 субединична ваксина, и на тези, образувани след ваксинация с конвенционална ваксина или след размножаването на теренен вирус на КЧС в организма на свинете.
Процедура:
1. Всички реагенти, съдържащи се в кита и допълнителните плаки, се темперират.
2. Референтните серуми се реконституират с деминерализирана вода.
3. Конският серум, антигенът се реконституират с дестилирана или деминерализирана вода.
4. Приготвя се ELISA - буфер от предварително разредения с дестилирана или деминерализирана вода разтварящ буфер и 5 % конски серум.
5. Антигенът и конюгатът се довеждат до работно разреждане с ELISA - буфер.
6. Приготвя се миещ разтвор.
7. Върху допълнителните плаки се диспенсират по 12 мкл ELISA - буфер в А1 и В1 и по 45 мкл от същия буфер в останалите ямки.
8. В А1 и В1 се диспенсира по 30 мкл от референтен серум 1, в С1 и 1-също, в Е1 и F1-30 мкл от референтен серум 2 и в G1, Н1 - по 30 мкл от референтен серум 3.
9. В ямки от А12 до Н12 се диспенсира по 30 мкл от 88 изследвани серума.
10. В ямки от С1 до Н12 се диспенсира по 75 мкл от работния разтвор на антигена, плаката се затваря, разклаща се леко и се инкубира за 30 минути при 37 °С.
11. След приключване на инкубацията се отварят покритите с антитела ELISA - плаки, диспенсират се по 50 мкл работен разтвор на конюгата във всички ямки и с помощта на 12-канална пипета се прехвърлят във всички ямки по 50 мкл от обема на всички ямки в допълнителните плаки.
12. Плаките се покриват, леко се разклащат и се инкубират за 1 час при 37 °С.
13. ELISA - плаките се мият 6 пъти с разчет 200 - 300 мкл миещ разтвор на ямка. След всеки цикъл плаките внимателно се затварят.
14. Във всяка ямка се диспенсира по 100 мкл разтвор на хромоген/субстрат и се инкубира за 30 минути при стайна температура.
15. Реакцията се спира чрез добавяне на 100 мкл стоп - разтвор във всяка ямка.
16. Реакцията се отчита не по-късно от 15 мин след добавянето на стоп - разтвор. Измерва се оптичната плътност на всяка ямка и резултатите се калкулират по указана от производителя формула. Валидация и интерпретация на резултатите

Тестът е валиден при ODmax	най-малко 1.000.
Стойността на blank OD450	по-малко от 0.150.

Процент инхибиция на референтен серум 2 по-голяма от 50 %. Процент инхибиция на референтен серум 3 по-малка от 50 %. Като положителни (има наличие на специфични антитела срещу протеин Еrns на вируса на КЧС) се определят всички серуми със стойности на процент инхибиция по-големи от 50 %. Като отрицателни (няма наличност на специфични антитела срещу протеин Еrns на вируса на КЧС) се определят всички серуми със стойности на процент инхибиция по-малки от 50 %.

Приложение № 2
към чл. 8, т. 2, буква "г"

Дезинфекция при класическа чума по свинете

1. След освобождаване на помещенията в свиневъдните обекти от свине подовете, хранилките, торът и околният терен се накисват с двупроцентов разтвор на натриева основа при разход 1 л/м2 и експозиция 24 часа.
2. След обработката по т. 1 се извършва механично почистване и измиване на помещенията с вода, смесена с детергент, с температура на разтвора 70 °С и налягане на струята 80 - 150 атм. Почистването продължава до пълното измиване на повърхностите, като отточните води не трябва да съдържат видими замърсявания.
3. В единия край на терена в границите на свиневъдния обект се изкопава траншея с дълбочина не по-малко от 2 м, в която се изхвърля торът от помещенията и торището, торовата течност, постелята, остатъците от фураж, малоценни и малотрайни предмети. Те се натрупват до 1 м над повърхността на траншеята, като равномерно се прибавя вирузан и отгоре се насипва 50 см пласт от пръст.
4. Отточните води от свиневъдния обект се обезвреждат чрез събиране в траншея и добавяне на 160 кг гасена вар на 1 м3 течност при експозиция най-малко 48 часа.
5. Когато отточните води се изливат в канализацията, в нея се поставя варел с вместимост 10 л, съдържащ твърда натриева основа.
6. След механичното почистване и измиването се извършва основна дезинфекция на помещенията с едно от следните дезинфекционни средства:
а) 2 %-ов разтвор на натриева основа при разход 1 л/м2 и експозиция 6 часа;
б) 5 %-ов разтвор на хлорамин при разход 1 л/м2 или суха хлорна вар по 100 - 200 г/м2 и експозиция 6 часа, с активиране с амониева селитра или суперфосфат, по 50 - 100 г/м2, при вземане на мерки за недопускане обгазяването на хора;
в) 5 %-ови разтвори на формалинови препарати (фезиаформ, вераформ, формазол) при разход 1 л/м2, температура на разтвора 15 до 30 °С и експозиция 6 часа;
г) газов аерозол от формалдехид, получен при смесване на формалин, калиев перманганат и вода в съотношение съответно 25 мл, 17,5 г и 12,5 мл и експозиция 12 часа.
7. Броят на дезинфекциите се определя от държавен ветеринарен лекар.
8. Оградената територия около помещенията на свиневъдния обект се почиства механично и посипва с хлорна вар (200 г/м2) с активиране с амониева селитра и суперфосфат. Последните се посипват в количество 50 - 100 г/м2 и се заливат с вода по 1 л/м2. Почвата се изорава на дълбочина 25 - 30 см. Неизораните пространства между сградите, пътищата от асфалт и бетон се дезинфекцират с натриева основа по начин, посочен в т. 6, буква "а".
9. Транспортните средства се почистват механично и измиват на автомивка, снабдена със септична яма. Измиването се извършва с вода, смесена с детергент - 1 %, и формалинов препарат - 5 %, или хлорамин - 5 %. При зимни условия температурата на разтвора трябва да е 40 - 50 °С.
10. Дезинфекция на дрехи, обувки, завивки и друго облекло се извършва чрез обработка с пара (98 °С, 2 - 3 атм налягане и експозиция 45 - 60 мин). При липса на парна машина дрехите, обувките и завивките се накисват в 5-7 %-ов разтвор на фезиаформ с температура 40 °С, експозиция 12 до 24 часа или 5 %-ов разтвор на хлорамин при експозиция 6 до 12 часа.
11. След почистване и измиване на помещенията в свиневъдния обект лицата, отглеждащи свине, и други лица, обслужващи обекта, се изкъпват и сменят облеклото и обувките.
12. На входа на засегнатия свиневъден обект се поддържа дезинфекционна площадка, заредена с 2 %-ов разтвор на натриева основа или 5 %-ов разтвор на хлорна вар.
13. Преди настаняване на свине се провеждат две заключителни дезинфекции през 3 дни, както е посочено в т. 6.
14. След приключване на основната дезинфекция от всички помещения в животновъдния обект се вземат проби за бактериологичен контрол на качеството на дезинфекцията.
15. За извършените дезинфекции държавният ветеринарен лекар води документация, в която се записват данни за обработените площи, количеството на изразходваните дезинфектанти, тяхната концентрация, експозиция и кратност на обработките.

Приложение № 3
към чл. 11, ал. 2

Критерии за вземане на решение за умъртвяване на свине в контактни свиневъдни обекти

Критерии	Вземане на решение за умъртвяване	Вземане на решение против умъртвяване
1	2	3
Клинични признаци, предполагащи наличие на КЧС в контактни свиневъдни обекти	да	не
Данни за придвижени свине, произхождащи от засегнати от КЧС свиневъдни обекти, по време на предполагаемия инкубационен период	да	не
Местоположение на контактните свиневъдни обекти в район с висока плътност на свинете	да	не
Вероятност за разпространение на вируса от епизоотичното огнище преди прилагането на мерките за ликвидиране на заболяването	при голяма вероятност от разпростране- ние - да	при малка вероятност от разпрост- ранение на вируса - не
Разстояние по-малко от 500 м от огнището	да	При повече от 500 м - не
Близост на контактния свиневъден обект до повече от едно епизоотично огнище	при наличие на такава близост - да
Брой на свинете в епизоотичното огнище и/или контактните животновъдни обекти	при по-голям брой - да	при по-малък брой - не

Приложение № 4
към чл. 29, ал. 2

Критерии за предприемане на принудителна ваксинация

Критерии	Решение за ваксинация	Решение против ваксинация
Тенденция за нарастване броя на епизоотичните огнища през последните 10 - 20 дни	бързо нарастване броя на епизоотичните огнища	слабо нарастване броя на епизоотичните огнища
Дали свиневъдните обекти, в които ще се ваксинира, са разположени в район с висока плътност на свинете	висока плътност - да	ниска плътност - не
Вероятно възникване на нови епизоотични огнища през следващите два месеца	при вероятно възникване - да	при малко вероятно възникване - не
Недостиг на капацитетни мощности за преработка на ваксинираните животни	при наличие на капацитет - да	при липса на капацитет - не