Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1.
(1) С тази наредба се определя номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването съгласно приложение № 1.
(2) С наредбата се уреждат и условията и редът за провеждане и финансиране на обучението за придобиване на специалност в здравеопазването.
Чл. 2.
(1) (Изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Специалност в системата на здравеопазването се придобива след изпълнение на учебната програма и успешно положен практически и теоретичен изпит пред държавна изпитна комисия, определена със заповед на министъра на здравеопазването.
(2) По реда на ал. 1 се придобива и професионална квалификация за извършване на високоспециализирани или специфични дейности в определена област на здравеопазването, без признаване на специалност.
Чл. 3. Министърът на здравеопазването планира и координира дейността по провеждане на обучението за придобиване на специалност от медицинските и от немедицинските специалисти, работещи в системата на здравеопазването, и ежегодно определя броя на местата за специализанти.
Чл. 4.
(1) Към министъра на здравеопазването се създават консултативни съвети за специализация по професионалните направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи" и за немедицинските специалисти.
(2) (Изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) В състава на съветите по ал. 1 се включват представители на: Министерство на здравеопазването, Министерство на образованието и науката, обучаващите институции по чл. 7, и съсловните организации.
(3) Консултативните съвети за специализация:
1. правят предложения до министъра на здравеопазването за решаването на проблеми и усъвършенстване на обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването;
2. дават становище по постъпилите от регионалните центрове по здравеопазване, от регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, от районните колегии на съсловните организации, от висшите училища и от Военномедицинската академия предложения за потребностите от специалисти и броя на местата по специалности;
3. дават становище по учебните програми за обучение, утвърждавани от министъра на здравеопазването;
4. правят предложения до министъра на здравеопазването за определяне на стойността на обучението по специалности;
5. дават становище по постъпили предложения за промяна в номенклатурата на специалностите в системата на здравеопазването;
6. осъществяват и други функции, възложени от министъра на здравеопазването.
(4) Министърът на здравеопазването утвърждава правила за работата на консултативните съвети за специализация.
Чл. 5. Висшите училища организират, регистрират, провеждат и контролират обучението за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, а Военномедицинската академия - обучението по военномедицинските специалности.
Чл. 6.
(1) (Изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) В Министерството на здравеопазването се водят регистър на специализантите и регистър на придобилите специалност в системата на здравеопазването.
(2) (Изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.)Регистърът на специализантите съдържа:
1. пореден номер в регистъра;
2. имената по документ за самоличност на специализанта и единен граждански номер или личен номер на чужденеца;
3. наименование на специалността и висшето училище (или Военномедицинска академия), в което е записан специализантът;
4. номер на договора по чл. 24 и страните по него;
5. промяна в обстоятелствата по провеждане на обучението за придобиване на специалност;
6. сесията и годината на полагане на държавния изпит.
(3) (Нова, ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Регистърът на придобилите специалност съдържа:
1. данните по ал. 2, т. 1, 2 и 3;
2. номер на свидетелството за придобита специалност.
(4) (Предишна ал. 3, изм., ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) Ръководителите на висшите училища или на Военномедицинската академия изпращат в Министерството на здравеопазването на хартиен и на електронен носител данните по ал. 2, т. 2, 3 и 4 в едномесечен срок от сключването на договорите по чл. 24, по които министерството не е страна, и данните по ал. 2, т. 6 и ал. 3, т. 2 в едномесечен срок от полагането на държавния изпит за придобиване на специалност.
(5) (Предишна ал. 4, доп., ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) Министерството на здравеопазването изпраща на съответното висше училище и на Военномедицинската академия поредния номер в регистъра на придобилите специалност за вписване в свидетелството за призната специалност на съответното лице. Вписванията в регистъра се публикуват в служебния бюлетин на Министерството на здравеопазването.
Глава втора
ПРОВЕЖДАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО
Раздел I
Обучаващи институции
Чл. 7.
(1) Теоретичното обучение се провежда от:
1. висши училища, получили положителна акредитационна оценка по Закона за висшето образование, и Военномедицинската академия;
2. национални центрове по проблемите на общественото здраве, получили акредитация по съответната специалност по реда на Закона за висшето образование.
(2) Практическото обучение се провежда във:
1. заведенията по ал. 1;
2. лечебни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти по чл.90, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения, които имат възможност за изпълнение на учебната програма за специалността или на съответните раздели или модули от нея;
3. регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, центровете за спешна медицинска помощ и здравните заведения, определени от министъра на здравеопазването.
Чл. 8. Ръководителите на лечебни и здравни заведения, получили положителна акредитационна оценка за обучение на студенти и специализанти, подават заявление до министъра на здравеопазването за включването им в списък, който се публикува на страницата на Министерството на здравеопазването в интернет и се актуализира при изтичане на срока или при промяна на акредитационната оценка.
Раздел II
Условия за провеждане на обучението
Чл. 10.
(1) Специалност могат да придобиват правоспособни медицински специалисти с висше образование по специалностите от професионални направления "Медицина", "Дентална медицина", "Фармация" и "Здравни грижи".
(2) Специалност по реда на тази наредба могат да придобиват и немедицински специалисти с висше образование, ако има определена специалност за тях в номенклатурата по чл. 1 и работят по тази специалност в системата на здравеопазването.
Чл. 11.
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Приемането на специализанти се осъществява на места за клинична ординатура и на други места, финансирани от държавата, както и на места срещу заплащане, определени по реда на чл. 18.
(2) Записването се извършва във висшите училища или във Военномедицинската академия, а обучението се провежда от институциите по чл. 7.
(3) Едновременно обучение за придобиване на повече от една специалност не може да се извършва.
Чл. 12.
(1) (Изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Обучението за придобиване на специалност се провежда по учебни програми съгласно номенклатурата на специалностите. Висшите училища, Военномедицинската академия и националните центрове по проблемите на общественото здраве разработват, приемат и предлагат на министъра на здравеопазването за утвърждаване единна учебна програма по всяка специалност.
(2) (Нова, ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Обучението за придобиване на професионална квалификация по чл. 2, ал. 2 се провежда по учебни програми, разработени, приети и утвърдени по реда на ал. 1.
(3) (Предишна ал. 2, изм., ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) Учебните програми по ал. 1 и 2 за военномедицинските специалности се съгласуват с министъра на отбраната.
(4) (Предишна ал. 3, доп., ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) В учебните програми по ал. 1 се включва:
1. задължителното теоретично и практическо обучение и тяхната продължителност съгласно срока, определен в приложение № 1;
2. разпределението по области или модули от медицинската наука и практика и тяхната продължителност.
(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) Теоретичното обучение се провежда в редовна форма, а ако е предвидено в учебната програма може да се провежда и дистанционно.
(6) (Предишна ал. 5, ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) Обучението се извършва с личното участие на специализанта, който носи отговорност за извършваната от него дейност.
(7) (Предишна ал. 6, ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) Срокът на обучението може да бъде удължаван за период не по-дълъг от два пъти от определения в приложение № 1 срок.
Чл. 13.
(1) (Изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Обучението за придобиване на специалността "обща медицина" се провежда за срок от три години, от които една година (52 седмици) теоретично обучение по модулите на учебната програма и практическо обучение: шест месеца в лечебно заведение за болнична помощ и шест месеца в амбулатории за първична медицинска помощ, акредитирани за обучение по "обща медицина", и една година в амбулатория за първична медицинска помощ.
(2) Практическото обучение в амбулаторията за първична медицинска помощ може да се провежда до шест месеца и в друго лечебно или здравно заведение, акредитирано за обучение по специалности, различни, но свързани със специалността "обща медицина".
(3) Практическо обучение в рамките на обучението за придобиване на висше образование по "Медицина", провеждано в акредитирано лечебно заведение за болнична помощ или в акредитирана амбулатория за първична медицинска помощ, се зачита за практическо обучение по ал. 1, но не повече от една година.
(4) Лекари, които имат призната специалност и регистрирана амбулатория за първична медицинска помощ, придобиват специалността "обща медицина", при зачитане на част от обучението им по признатата специалност при условия и по ред, определени от висшето училище.
Чл. 14.
(1) Обучението за придобиване на специалностите "спешна медицина" от лекари с призната специалност "анестезиология и интензивно лечение", "вътрешни болести", "детски болести", "акушерство и гинекология", "нервни болести", "хирургия", "ортопедия и травматология" и "клинична токсикология", които работят в центровете за спешна медицинска помощ, се провежда при зачитане на част от обучението им по признатата специалност при условия и по ред, определени от висшето училище.
(2) Обучението за придобиване на специалността "обща хигиена" от лекари с призната специалност "комунална хигиена", "трудова медицина", "хранене и диететика" и "хигиена на детско-юношеската възраст" включва 8-месечно теоретично обучение по модулите на учебната програма.
(3) Обучението за придобиване на специалностите "епидемиология на инфекциозните болести", "комунална хигиена", "медицинска паразитология", "микробиология", "вирусология", "токсикология", "хигиена на детско-юношеската възраст", "трудова медицина", "хранене и диететика" и "обща хигиена" от лекари, които работят в регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, включва една трета от задължителното практическо обучение в акредитирани лечебни или здравни заведения.
(4) Практическото обучение по фармацевтични специалности се провежда на работното място, когато то е определено от министъра на здравеопазването по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3, в съответствие с предвидените в учебните програми срокове.
Чл. 15.
(1) Практическото обучение по психиатрични специалности осигурява получаването и на супервизия, по избор на обучавания, от един до два часа месечно, отговаряща на една терапевтична сесия.
(2) Супервизията е процес, който се ръководи от супервайзер с придобита психиатрична специалност или "клинична психология", насочен към извършване на оценка, формиране на професионални умения и ценности и изграждане на отношения с пациента и с неговите близки, благоприятстващи съдействието в лечението.
(3) Специализантът избира супервайзер от ежегодно одобряван списък от катедрения съвет на катедрите по психиатрия във висшите училища, съставен по предложение на ръководителите на катедрите, въз основа на следните критерии: наличие на 3 години от придобиването на специалност и личен психотерапевтичен опит.
Чл. 16.
(1) (Изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Практическото обучение на асистентите по "лицево-челюстна хирургия" и по "орална хирургия" се провежда само за период, необходим за усвояване на съответните оперативни методики.
(2) Обучението за придобиване на специалност от лекари по дентална медицина не може да се извършва в срок по-дълъг от пет години от сключване на договора по чл. 24.
Чл. 17. Практическото обучение се провежда без откъсване от работа по следните специалности:
1. "трудова медицина" за лекари, които работят в областта на трудовата медицина в регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве;
2. "трудова медицина" за лекари, които работят в службите по трудова медицина;
3. (доп., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) "спешна медицина" и "медицина на бедствените ситуации (на катастрофите)" за лекари, които работят в центровете за спешна медицинска помощ или в спешните отделения на лечебни заведения за болнична помощ;
4. "социална медицина и здравен мениджмънт", "икономика на здравеопазването" и специалностите по т. 3 за директорите на центровете за спешна медицинска помощ и техните заместници;
5. "социална медицина и здравен мениджмънт", "медицина на бедствените ситуации (на катастрофите)" и "икономика на здравеопазването" за медицински специалисти с висше образование на образователно-квалификационна степен "магистър", които са ръководители на лечебни или здравни заведения и техни заместници, работещите в Министерството на здравеопазването, регионалните центрове по здравеопазване, националната и районните здравноосигурителни каси и висшите училища;
6. "трансфузионна хематология" за лекари, които работят в центрове по трансфузионна хематология;
7. по специалността, по която работят медицински специалисти с висше образование в системите на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Министерството на транспорта, както и военномедицинските специалности за военните лекари.
Раздел III
Определяне на местата за специализанти
Чл. 18.
(1) Ръководителите на лечебни и здравни заведения, включени в списъка по чл. 8, ежегодно до 20 януари правят предложение до директорите на регионалните центрове по здравеопазване за броя на местата за специализанти през следващата календарна година и за начина на финансиране.
(2) Предложенията за потребностите от специалисти за нуждите на системата на отбраната, вътрешните работи, транспорта и съобщенията и правосъдието се правят от съответните ръководители и министри.
(3) Регионалните центрове по здравеопазване съвместно с районните колегии на съсловните организации проучват потребностите в областта от съответните специалисти и въз основа на предложенията по ал. 1 предлагат на министъра на здравеопазването ежегодно до 20 февруари броя на местата за специализанти по обучаващи институции и по специалности за съответната област. В предложенията се посочва и начинът на финансиране.
(4) В срока по ал. 3 предложения за броя на местата за специализанти до министъра на здравеопазването правят и регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, висшите училища и Военномедицинската академия.
(5) (Изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Въз основа на предложенията по ал. 3 и 4 и след получаване на становище от консултативните съвети по чл. 4 ежегодно до 31 май министърът на здравеопазването със заповед утвърждава броя на местата за специализанти, разпределени по обучаващи институции и по специалности. Заповедта се съгласува с министъра на финансите.
Раздел IV
Прием на специализанти
(1) Висшите училища и Военномедицинската академия обявяват в централен и местен всекидневник конкурси за местата за специализанти и писмено уведомяват за това Министерството на здравеопазването и регионалния център по здравеопазване. Срокът за подаване на документите за участие в конкурсите не може да бъде по-малък от 30 дни преди провеждането им.
(2) За участие в конкурс кандидатите подават до съответното висше училище или до Военномедицинската академия молба, придружена от следните документи:
1. нотариално заверено копие от дипломата за завършено висше образование;
2. (доп., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) препис-извлечение от трудовата книжка или друг документ, удостоверяващ професионален стаж в случаите по чл. 10, ал. 2.
(3) Кандидатите имат право да се явят на конкурс по различни специалности и за места в различни обучаващи институции по чл. 7.
Чл. 20.
(1) Прием на специализанти с конкурс по документи по ред, определен от висшите училища, може да се извърши на:
1. (изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) асистенти, научни сътрудници, редовни докторанти и лица с образователна и научна степен "доктор" в научната област, в която са асистенти, научни сътрудници, докторанти или доктори, като в тези случаи те изпълняват учебните програми за съответната специалност;
2. управители или директори на лечебни или здравни заведения по специалността "социална медицина и здравен мениджмънт" или "икономика на здравеопазването";
3. ординатори, приети с конкурс във висши училища, Военномедицинската академия или университетските болници.
(2) Приетите специализанти с конкурс по документи се включват в общия брой на местата, определени по реда на чл. 18.
Чл. 21.
(1) Конкурсът е писмен и се провежда анонимно.
(2) При подаване на документите кандидатите получават конспект и/или примерни тестове за съответния изпит, както и списък с литература.
Чл. 22.
(1) Ръководителите на висшите училища и на Военномедицинската академия със заповед определят съставите на изпитните и техническите комисии, мястото и датата на провеждането на конкурса за всяка специалност.
(2) Председателите на изпитните комисии са хабилитирани лица по съответната специалност, а членовете са преподаватели от обучаващите институции по чл. 7.
(3) Кандидатите се уведомяват писмено най-късно един месец преди провеждане на конкурсния изпит за мястото, датата и часа на провеждането му.
Чл. 23.
(1) До класиране се допускат кандидатите, получили оценка на конкурсния изпит най-малко "много добър (4,50)", която се получава като средноаритметична оценка от оценките на членовете на изпитната комисия. Оценките от изпита са окончателни и се вписват от всеки член на комисията в отделен изпитен протокол срещу номера на кандидатите. При разлика в оценките на двама от членовете на изпитната комисия, по-голяма от 0,50, конкурсната работа се преразглежда от председателя на комисията, чиято оценка е окончателна. При провеждане на тестове резултатите се преизчисляват от изпитната комисия по шестобалната система.
(2) Председателите на изпитните комисии в 5-дневен срок от датата на провеждането на конкурса представят на техническата комисия протоколите по ал. 1 с оценките на кандидатите и писмените работи, а при провеждане на тестове - не по-късно от 3 дни от датата на провеждане на конкурса.
(3) Техническата комисия обобщава данните от изпитните протоколи, обявява резултатите от конкурсния изпит и извършва класирането в низходящ ред по получената оценка и съобразно посочените от кандидата вид и място на провеждане на обучението. При еднакви оценки класирането се извършва по сбора на оценките от държавния изпит и от средния успех от следването в дипломата за висше образование.
(4) Оценките от конкурса се обявяват в срок до 10 дни от датата на провеждането на конкурса. Класирането на кандидатите се извършва в срок до 10 дни от обявяването на оценките.
(5) Възражения по процедурата за провеждане на конкурсите се подават до ръководителя на висшето училище или на Военномедицинска академия в 7-дневен срок от датата на обявяване на оценките. Не се допуска преразглеждане на писмените работи и тяхната преоценка.
(6) Председателите на техническите комисии в двудневен срок от обявяване на оценките предават във висшето училище или във Военномедицинската академия изпитните протоколи с оценките от конкурса, писмените работи и документите на кандидатите.
Чл. 24.
(1) (Доп., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) При спечелен конкурс на място за клинична ординатура или на друго място, финансирано от държавата се сключва договор за обучение за придобиване на специалност между спечелилия конкурса, Министерството на здравеопазването и висшето училище или Военномедицинската академия, а при спечелен конкурс на място срещу заплащане договорът се сключва между спечелилия конкурса и висшето училище или Военномедицинската академия.
(2) Страна по договора по ал. 1 е и лечебното заведение или регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, когато съгласно учебната програма те провеждат практическо обучение, както и здравното заведение, когато провежда теоретично или практическо обучение.
(3) В договора се посочват:
1. мястото и продължителността на провеждане на обучението за придобиване на специалност съобразно учебната програма, която е неразделна част от договора;
2. (доп., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) размерът на получаваното възнаграждение на лицата, които са спечелили конкурс на място за клинична ординатура или на друго място, финансирано от държавата;
3. стойността на обучението по съответната специалност на лицата, които са спечелили конкурс на място срещу заплащане, и условията, при които получават възнаграждение за извършена дейност;
4. условията за полагане на дежурства от специализанта в лечебното заведение под ръководството на лекар с придобита специалност;
5. условията за прекъсването и прекратяването на обучението съгласно чл. 26 и 27;
6. (доп., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) мястото, в което специализантът се задължава да работи след придобиването на специалност за срок, равен на продължителността на обучението, когато обучението е финансирано от държавата.
(4) Размерът на възнаграждението по ал. 3, т. 2 не може да бъде по-малък от 1,5 и по-голям от 3 минимални работни заплати за страната. Конкретният размер на възнаграждението се определя в зависимост от професионалния опит на кандидата.
(5) Специализантите, приети по реда на чл. 20, сключват договор с висшето училище или Военномедицинската академия, при спазване условията на ал. 2 и ал. 3, т. 1, 4 и 5.
(6) Обучението за придобиване на специалност започва от датата, посочена в договора по ал. 1 или ал. 5.
(7) Висшето училище или Военномедицинската академия издава книжка за специализация на всеки специализант.
Чл. 25.
(1) Ръководителят на лечебното или здравното заведение или на регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве определя за ръководител на специализанта лице с призната специалност и трудов стаж по нея не по-малко от 3 години. Ръководителят може да бъде определен и по искане на специализанта.
(2) Ръководителят на специализанта:
1. изработва индивидуален учебен план за обучение в срок до един месец от сключването на договора по чл. 24, който се утвърждава от ръководителя на лечебното или здравното заведение или на регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве и се изпраща във висшето училище или Военномедицинската академия, където е записан специализантът;
2. участва в провеждането на колоквиумите;
3. контролира и съдейства за изпълнението на изискваните по учебната програма практически дейности (изследвания, операции, манипулации и др.);
4. изготвя атестат за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план.
Чл. 26.
(1) Обучението за придобиване на специалност може да бъде прекъсвано в следните случаи:
1. поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете за предвидените в Кодекса на труда срокове;
2. при временна неработоспособност, продължила повече от 3 месеца през една календарна година;
3. по молба на специализанта, извън случаите по т. 1 и 2, но не повече от два пъти по време на обучението за период не по-дълъг от продължителността му;
4. при налагане на наказание заличаване от регистъра на регионалната колегия на съответната съсловна организация за срока на заличаването;
5. в случаите по чл.191, 192 и 193 от Закона за здравето;
6. провеждане на обучението за придобиване на специалност или на част от него в чужбина със съгласие на ръководителя на специализанта.
(2) Обучението за придобиване на специалност се прекъсва със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия. Копие от заповедта се изпраща в лечебното или здравното заведение или в регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве.
Чл. 27.
(1) Обучението за придобиване на специалност може да бъде прекратено със заповед на ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия по предложение на ръководителя на специализанта в следните случаи:
1. неявяване за започване на обучението в 7-дневен срок от датата по чл. 24, ал. 6;
2. показани слаби резултати при усвояването на учебната програма;
3. неизпълнение на програмата за практическо обучение;
4. неспазване на условията, предвидени в договора за обучение;
5. наложено с влязла в сила присъда наказание, свързано с упражняването на професията.
(2) Лицата, на които обучението за придобиване на специалност е прекратено, могат да участват в нов конкурс не по-рано от две години от издаване на заповедта за прекратяването.
Чл. 27а. (Нов, ДВ, бр. 89 от 2007 г.)
(1) Медицински специалисти, които са провели етап на обучение за придобиване на специалност извън територията на Република България и имат право да упражняват медицинска професия съгласно Закона за здравето, могат да продължат обучението си по същата специалност след спечелен конкурс за място за специализант по реда на тази наредба и след признаване на проведения период на обучение, при условия и по ред, определени от висшето училище или от Военномедицинската академия.
(2) Изискването по ал. 1 за явяване на конкурс не се прилага за специализанти, които са прекъснали обучението си за придобиване на същата специалност по реда на чл. 26, ал. 1, т. 6.
(3) Чужденците и гражданите на държави - членки на Европейския съюз, на другите държави от Европейското икономическо пространство и на Швейцария, на които е признат проведен етап на обучение за придобиване на специалност по реда на ал. 1, могат да продължат обучението си по същата специалност по реда на глава четвърта.
Глава трета
ПРОВЕЖДАНЕ НА ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ
Чл. 29. (Изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Министърът на здравеопазването ежегодно до 15 февруари със заповед утвърждава състава на изпитните комисии за държавен изпит за специалност. Предложение за състава на изпитните комисии се прави не по-късно от 20 декември на предходната година от ръководителите на обучаващите институции по чл. 7.
Чл. 30.
(1) Съставът на всяка изпитна комисия по чл. 29 включва председател и не по-малко от двама членове, които са хабилитирани лица или доктори на медицинските науки, като броят им се определя в зависимост от специалността.
(2) Председателят на всяка изпитна комисия по чл. 29 осигурява равномерното участие на всеки от членовете за съответните сесии, като изготвя разпределение по дати и ги включва на ротационен принцип. Разпределението се изпраща на членовете на комисиите не по-късно от 14 дни преди първата изпитна дата, като се посочват мястото, датата и часът на провеждане на всеки изпит. Копие от разпределението се изпраща в същите срокове до Министерството на здравеопазването, до висшите училища и до Военномедицинската академия.
Чл. 31.
(1) Държавните изпити за специалност се организират ежегодно и се провеждат в две изпитни сесии: от 1 до 31 май и от 1 до 31 декември.
(2) Държавните изпити за чуждите граждани се провеждат от комисиите по чл. 29 в срок до 3 месеца след изпълнението на учебната програма и индивидуалния учебен план.
Чл. 32.
(1) За допускане до държавен изпит специализантите подават лично или чрез регионалния център по здравеопазване молба до ръководителя на висшето училище или на Военномедицинската академия, към които са записани за обучение.
(2) За допускане до държавен изпит, извън случаите по чл. 31, ал. 2, лицата подават молба от 1 до 31 януари за изпитната сесия през май и от 1 до 31 август за изпитната сесия през декември.
(3) Към молбата за допускане до държавен изпит се прилагат следните документи:
1. книжка за специализация;
2. документ, удостоверяващ професионален стаж;
3. удостоверения за проведено индивидуално или курсово обучение;
4. копия от оперативни протоколи или извлечения от оперативните журнали, подписани от съответните ръководители, когато съгласно учебната програма се изисква изпълнението на определен брой медицински дейности (операции, манипулации и др.);
5. атестат от ръководителя на специализанта за практическата дейност, реализирана по време на обучението и изпълнението на индивидуалния учебен план;
6. документи, удостоверяващи уведомяването на районната здравноосигурителна каса и на регионалния център по здравеопазване от специализиращия "обща медицина" за периода на практическото обучение, в случаите по чл.13, ал. 5 и 6 от Закона за лечебните заведения;
7. копие на документи за платената стойност на обучението, когато е срещу заплащане.
(4) Висшите училища и Военномедицинската академия:
1. (изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) изпращат в Министерството на здравеопазването до 28 февруари за изпитната сесия през май и до 30 септември за изпитната сесия през декември списък на допуснатите до държавен изпит специализанти по съответните специалности;
2. уведомяват специализантите за мястото, датата и часа на провеждане на изпитите до 31 март за изпитната сесия през май и до 31 октомври за изпитната сесия през декември;
3. (изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) изпращат на председателите на изпитните комисии извлечение от заповедта по чл. 29 за съответната комисия, документите на допуснатите специализанти и изпитен протокол за всеки в срок до 15 април и до 15 ноември за изпитните сесии съответно през май и през декември.
(5) (Нова, ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Министерството на здравеопазването:
1. разпределя допуснатите до държавен изпит специализанти по комисиите по чл. 29;
2. уведомява председателите на изпитните комисии по чл. 29 за броя на допуснатите до държавен изпит специализанти, разпределени в тяхната комисия;
3. уведомява висшите училища и Военномедицинска академия за определените от председателите на комисиите изпитни дати.
(6) (Нова, ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Председателите на изпитните комисии по чл. 29 изпращат в Министерството на здравеопазването определените от тях изпитни дати до 20 март за изпитната сесия през май и до 20 октомври за изпитната сесия през декември.
Чл. 33. (Изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Държавният изпит за специалност се провежда чрез полагане на практически и теоретичен изпит в два последователни дни. Комисията допуска до теоретичен изпит само лицата, които са издържали практическия изпит. Теоретичният изпит може да се проведе и чрез полагане на тест.
Чл. 34.
(1) Резултатите от държавния изпит се вписват от председателя на изпитната комисия в изпитен протокол като "издържал изпита за специалност" или "неиздържал изпита за специалност". Изпитният протокол се подписва от членовете на комисията и се прилага към документите на специализанта, които се връщат на висшето училище или на Военномедицинската академия в 7-дневен срок от провеждане на изпита.
(2) На неиздържалите изпита за специалност комисията отразява в изпитния протокол мотивите за неуспешния резултат и препоръки.
(3) При получаване на резултат "неиздържал изпита за специалност" за втори път в мотивите по ал. 2 комисията отбелязва и разделите от специалността, по които специализантът няма достатъчни знания, и определя срок за провеждане на допълнително обучение преди следващото явяване.
Чл. 35. Лицата, които са положили успешно държавния изпит, получават свидетелство за призната специалност, съответно за професионалната квалификация по чл. 2, ал. 2, издадено от висшето училище или от Военномедицинската академия в съответствие с изискванията на Наредбата за държавните изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшите училища (ДВ, бр. 75 от 2004 г.).
Чл. 36.
(1) Права, произтичащи от призната специалност, се признават от 1 юни за лицата, които успешно са положили държавния изпит през изпитната сесия през май, и от 1 януари - за успешно положилите държавния изпит през изпитната сесия през декември.
(2) Права, произтичащи от призната специалност на завършилите при условията и по реда на чл. 31, ал. 2, се признават от датата на издаването на свидетелството, но не по-късно от един месец след успешното полагане на държавния изпит.
Чл. 37.
(1) Специализантите, които три пъти не са издържали успешно държавния изпит, имат право на всяко следващо явяване да бъдат разпределени в изпитна комисия с различен състав при условие, че е утвърдена повече от една комисия по специалността.
(2) След третото явяване на държавен изпит специализантите заплащат такса, определена от висшето училище.
Глава четвърта
ПРИДОБИВАНЕ НА СПЕЦИАЛНОСТ ОТ ЧУЖДЕНЦИ И ГРАЖДАНИ НА ДЪРЖАВИ - ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, НА ДРУГИТЕ ДЪРЖАВИ ОТ ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО И НА ШВЕЙЦАРИЯ
(Загл. изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.)
(1) За обучение за придобиване на специалност в системата на здравеопазването могат да кандидатстват чужденци, на които са признати висше образование и професионална квалификация по медицинска професия, както и специалност, ако притежават такава.
(2) Чужденците по ал. 1 подават във висшите училища следните документи:
1. молба относно специалността, която желаят да придобият;
2. автобиографична справка;
3. копие от дипломата за висше образование;
4. документ за професионална дейност за предходните 5 години;
5. медицинско свидетелство, издадено в едномесечен срок преди датата на кандидатстването;
6. документ за владеене на български език и професионална терминология на български език в случаите по чл.186, ал. 3 от Закона за здравето;
7. удостоверение за признаване на висше образование;
8. удостоверение за признаване на професионална квалификация.
(3) Документите по ал. 1, т. 2, 3, 4 и 5 трябва да бъдат легализирани, преведени и заверени.
(4) (Нова, ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Чужденците по ал. 1 се зачисляват на места, утвърдени от министъра на здравеопазването по реда на чл. 18, ал. 5.
(5) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 89 о т 2007 г.) Чужденците по ал. 1, които имат разрешено постоянно пребиваване в Република България, бежанците и чужденците от българска народност имат право да специализират при условията, предвидени за българските граждани.
Чл. 39. Кандидатите, които се приемат в изпълнение на междуправителствени спогодби и междуведомствени програми за образователен, културен и научен обмен, се приемат при условията и по реда, определени в съответните спогодби или програми, след признаване на висшето им образование, на професионалната им квалификация, както и на специалност, ако притежават такава.
Чл. 39а. (Нов, ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Гражданите на държави - членки на Европейския съюз, на другите държави от Европейското икономическо пространство и на Швейцария се приемат за обучение за придобиване на специалност при условията и по реда, определени за българските граждани.
Глава пета
ФИНАНСИРАНЕ НА ОБУЧЕНИЕТО
Чл. 40. Финансирането на обучението за придобиване на специалност се извършва въз основа на определени със заповед на министъра на здравеопазването стойности на обучението по специалности, изготвени по предложение на консултативните съвети за специализация в системата на здравеопазването по чл. 4.
Чл. 41.
(1) (Доп., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Средствата от държавния бюджет за финансиране на обучението на местата за клинична ординатура и на другите места, финансирани от държавата по определените по реда на чл. 40 стойности се планират по бюджета на Министерството на здравеопазването въз основа на заявка за броя на местата по чл. 18, ал. 5.
(2) Министерството на здравеопазването сключва договори с висшите училища и Военномедицинската академия за предоставяне на средствата по ал. 1 въз основа на договорите по чл. 24.
(3) (Изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Заплащането на обучението от специализантите, които са приети на места срещу заплащане, се извършва по определените по чл. 40 стойности.
(4) (Доп., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Висшите училища и Военномедицинската академия сключват договори с лечебните и здравните заведения и регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве, с които определят условията и реда за финансиране на практическото обучение на местата за клинична ординатура и на другите места, финансирани от държавата, както и на местата срещу заплащане.
Чл. 42.
(1) Чужденците се обучават за придобиване на специалност срещу заплащане по реда на чл.95 от Закона за висшето образование.
(2) Чужденците, приети по реда на чл. 39, се обучават при финансовите условия, определени в междуправителствените спогодби и междуведомствените програми за образователен, културен и научен обмен.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1. В тримесечен срок от влизането в сила на наредбата министърът на здравеопазването създава консултативните съвети по чл. 4 и утвърждава правила за работата им.§ 2. Консултативните съвети по чл. 4 правят предложения до министъра на здравеопазването за определяне на стойността на обучението по специалности в тримесечен срок от създаването им.
§ 3.
(1) Заповедта по чл. 7, ал. 2, т. 3 се издава и списъкът по чл. 8 се публикува в срок 3 месеца от влизане в сила на наредбата.
(2) До публикуване на списъка по ал. 1 обучението за придобиване на специалност продължава да се извършва по реда на Наредба № 31 от 2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 64 от 2001 г.).
§ 4. (Изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Специализантите, които са приети преди влизане в сила на наредбата:
1. продължават обучението си при условията, при които са приети; в свидетелствата им за призната специалност по чл. 35 се вписва наименованието на специалността, по която са приети;
2. могат да се откажат от обучението си по реда на т. 1 и да кандидатстват по реда на глава втора, раздел IV за придобиване на специалност; в този случай се зачита част от проведеното обучение при условия и по ред, определени от висшето училище.
§ 5.
(1) Приетите за обучение лекари по специалност, различна от специалността "обща медицина", които са открили индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ, могат да се преместят в обучение по специалността "обща медицина" след провеждане на конкурс по документи.
(2) Лицата по ал. 1 се преместват на местата, определени по реда на чл. 18, преди провеждането на конкурсите. Преместването се извършва въз основа на класиране по бал, получен от сбора на оценките от държавния изпит и средния успех от семестриалните изпити за завършено висше образование по медицина.
§ 6.
(1) (Предишен текст на § 6, доп., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Специализантите, които са приети по специалности за лекари по дентална медицина преди влизане в сила на наредбата, довършват обучението си по актуализирани учебни програми, разработени и утвърдени по реда на чл. 12, ал. 1. В свидетелствата им за призната специалност по чл. 35 се вписва наименованието на специалността от номенклатурата на специалностите по чл. 1, ал. 1.
(2) (Нова, ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Специализантите - лекари по дентална медицина, които са приети по специалността "лицево-челюстна хирургия" преди влизането в сила на наредбата, могат да:
1. довършат обучението си при условията, при които са приети;
2. продължат обучението си по специалността "орална хирургия";
3. прекъснат обучението си при условията на чл. 26, ал. 1, т. 3 до придобиването на образователно-квалификационна степен "магистър" по "медицина", след което продължават обучението си по "лицево-челюстна хирургия" от номенклатурата на специалностите по чл. 1, ал. 1;
4. придобият образователно-квалификационна степен "магистър" по "медицина" и да кандидатстват по реда на глава втора, раздел IV за обучение по специалността "дентална, орална и лицево-челюстна хирургия".
(3) (Нова, ДВ, бр. 89 от 2007 г.) В случаите по ал. 2, т. 1 и 3 в свидетелствата за призната специалност по чл. 35 се вписва специалността "лицево-челюстна хирургия".
(4) (Нова, ДВ, бр. 89 от 2007 г.) В случаите по ал. 2, т. 2 и 4 се зачита проведеното обучение по специалността "лицево-челюстна хирургия" при условия и по ред, определени от висшето училище.
§ 7. Когато лечебно или здравно заведение или регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве бъдат изключени от списъка по чл. 8, специализантите продължават обучението си в друго лечебно или здравно заведение или регионална инспекция по опазване и контрол на общественото здраве, определени от министъра на здравеопазването.
§ 8. (Доп., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Носителите на наградата "Златен Хипократ" могат да бъдат записани за обучение по избрана от тях специалност, без да се явяват на конкурсен изпит на места за клинична ординатура или на другите места, финансирани от държавата по решение на академичния съвет на съответното висше училище.
§ 9. (Отм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.)
§ 10. Лицата, придобили специалност, чието наименование е променено в номенклатурата на специалностите по чл. 1, ал. 1, се ползват с правата на специалист по специалност съответно посочена в приложение № 2.
§ 11. За свидетелство за придобита специалност по смисъла на чл. 35 се признават издадените преди влизане в сила на наредбата документи за придобита специалност и признати права на специалист:
1. диплома за първа специалност, издадена от ректора на медицинска академия съгласно отменената Наредба за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри;
2. свидетелство за втора специалност, издадено от ректора на медицинска академия съгласно отменената Наредба за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри;
3. документ, удостоверяващ легализиране на документи за получена в чужбина медицинска специалност, издаден от Министерството на народното здраве съгласувано с Комитета за наука, технически прогрес и висше образование съгласно отменената Наредба за следдипломна квалификация на висшите медицински кадри;
4. диплома за основна специалност, издадена от ректора на висш медицински институт съгласно отменената Наредба № 11 от 1994 г. за следдипломното обучение на специалистите с висше медицинско образование в системата на здравеопазването;
5. свидетелство за призната специалност, издадено от ректор на висше училище или началника на Военномедицинска академия съгласно отменените Наредба № 47 от 1995 г. за следдипломно обучение на специалистите с висше образование в системата на здравеопазването и Наредба № 31 от 2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването.
§ 12. (Доп., ДВ, бр. 89 от 2007 г.) Лицата, придобили основна специалност преди влизане в сила на наредбата както и придобилите специалност по реда на Наредба № 31 от 2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването, могат да се обучават за придобиване на специалност по реда на тази наредба, като се зачита част от обучението им по признатата специалност при условия и по ред, определени от висшето училище.
§ 13. Лицата, придобили основна или профилна специалност преди влизане в сила на наредбата, могат да получат удостоверение от министъра на здравеопазването, че са упражнявали действително и законосъобразно съответните дейности в продължение на не по-малко от 3 последователни години през последните 5 години, предшестващи издаването на удостоверението, когато има несъответствие на придобитата специалност с изискванията по тази наредба и ще упражняват професията в държава - членка на Европейския съюз, други държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария.
§ 14. Наредбата се издава на основание чл.181, ал. 1 от Закона за здравето и отменя Наредба № 31 от 2001 г. за следдипломно обучение в системата на здравеопазването (ДВ, бр. 64 от 2001 г.).
§ 15. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2007 г.
§ 16. Наредбата е съгласувана с министъра на образованието и науката и с министъра на финансите.
Приложение № 1
към чл. 1, ал. 1
(Изм. и доп., ДВ, бр. 89 от 2007 г.)
Приложение № 2
към § 10
(Изм., ДВ, бр. 89 от 2007 г.)
