Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за упражняване на медицинска професия в Република България от чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения.

Чл. 2. (Изм., ДВ, бр. 79 от 2006 г. – в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Наредбата не се прилага за граждани на държави - членки на Европейския съюз, и другите държави от Европейското икономическо пространство.

Раздел II
Упражняване на медицинска професия от чужденци, поканени за научен обмен между лечебни заведения

Чл. 3. Лечебните заведения в Република България могат да се договорят с чуждестранни лечебни заведения за приемане (за предоставяне) на медицински специалисти за научен обмен.

Чл. 4. Чужденците, поканени за научен обмен от българско лечебно заведение, могат да осъществяват медицинска професия в Република България при условията и по реда на тази наредба за срок не по-дълъг от 90 дни от датата на влизане в страната.

Чл. 5.
(1) Чужденците, поканени на научен обмен от българско лечебно заведение, могат да упражняват медицинска професия в Република България, ако отговарят на следните изисквания:
1. имат завършено висше медицинско образование и признато право да упражняват медицинска професия в съответната държава;
2. имат петгодишен професионален стаж;
3. работят в изпращащото чуждестранно лечебно заведение.
(2) За осъществяване на определени медицински дейности, за които в Република България се изисква наличие на призната медицинска специалност, е необходимо лицата по ал. 1 да притежават и съответната медицинска специалност.

Чл. 6. Чужденците, поканени за научен обмен от лечебни заведения, имат право да упражняват медицинска професия в Република България само в приемащото лечебно заведение.

Чл. 7. Изпращащото и приемащото лечебно заведение договарят:
1. конкретните видове медицински и/или научни дейности, които изпратените лица могат да осъществяват в рамките на научния обмен;
2. срока на научния обмен;
3. други условия, свързани с научния обмен.

Чл. 8.
(1) Изпращащото лечебно заведение представя на приемащото лечебно заведение в срок до един месец преди началото на научния обмен следните документи на поканеното лице:
1. копие на документ за самоличност;
2. документ за завършено висше образование и право да упражнява медицинска професия;
3. документ, удостоверяващ трудовия стаж.
(2) В случаите по чл. 5, ал. 2 се представя и документ за придобита медицинска специалност на поканеното лице.
(3) Документите по ал. 1 и 2 се легализират, превеждат и заверяват в съответствие с разпоредбите на международните договори на Република България с държавата, в която са издадени, а при липса на такива разпоредби - по общия ред за легализациите, преводите и заверките на документи и други книжа.

Чл. 9. Приемащото лечебно заведение е длъжно да осигури преводач на поканеното лице за времето на научния обмен.

Чл. 10. Лечебните заведения уведомяват Министерството на здравеопазването за всички постигнати договорености за научен обмен с чуждестранни лечебни заведения.

Раздел III
Оказване на медицинска помощ от граждани на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария
(Отм., ДВ, бр. 79 от 2006 г. – в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз)

Чл. 11.
(1) Граждани на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария, придобили право да упражняват медицинска професия съгласно законодателството на някоя от тези страни, упражняват медицинска професия в Република България при дългосрочно пребиваване на територията на страната.
(2) Гражданите по ал. 1 упражняват медицинска професия в Република България след издаване на удостоверение от министъра на здравеопазването по реда на наредбата по чл.194, ал. 2 и чл.195, ал. 2 от Закона за здравето.

Чл. 12.
(1) Гражданите по чл. 11 упражняват медицинска професия при условията и по реда на Закона за лечебните заведения или на Закона за лекарствата и аптеките в хуманната медицина, на Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите или на Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти и на Закона за чужденците в Република България.
(2) При оказването на медицинска помощ лицата по ал. 1 имат същите права и задължения както и гражданите на Република България.

Чл. 13.
(1) Гражданите по чл. 11 могат да оказват медицинска помощ на територията на Република България временно за срок не по-дълъг от 90 дни от датата на влизане в страната.
(2) За временно оказване на медицинска помощ гражданите по ал. 1 подават декларация до министъра на здравеопазването и представят:
1. документ за самоличност;
2. документ за придобита професионална квалификация по медицинска професия и/или специализация в съответната държава, посочен в наредбата по чл.194, ал. 2 и чл.195, ал. 2 от Закона за здравето;
3. удостоверение, издадено от компетентните органи, че съответното лице законно упражнява същата дейност в държавата, където се е установило.
(3) Министърът на здравеопазването или упълномощено от него лице в 7-дневен срок от подаване на документите по ал. 2 издава удостоверение за временно упражняване на медицинска професия съгласно приложението.
(4) Документът по ал. 2, т. 3 се представя не по-късно от 12 месеца след датата на издаването му.

Чл. 14.
(1) Гражданите по чл. 11 могат да оказват и еднократно медицинска помощ на територията на Република България.
(2) В случаите на еднократно оказване на медицинска помощ при спешни състояния гражданите по ал. 1 уведомяват Министерството на здравеопазването в срок до три дни след предоставянето й.

Чл. 15.
(1) При упражняване на медицинска професия и оказване на медицинска помощ гражданите по чл. 11 са равнопоставени на българските граждани и могат да използват наименованието, под което упражняват професия в държавата, в която са придобили правото да упражняват медицинска професия.
(2) Гражданите по ал. 1 са длъжни незабавно да уведомят Министерството на здравеопазването, ако загубят правото да упражняват медицинска професия, извън случаите по чл.193 от Закона за здравето.

Чл. 16.
(1) Министерството на здравеопазването, Националната здравноосигурителна каса, съсловните организации на лекарите, стоматолозите, медицинските сестри и акушерките предприемат необходимите мерки за даване на възможност на гражданите на държава - членка на Европейския съюз, другите държави от Европейското икономическо пространство и Швейцария да получат информация за законодателството в областта на здравеопазването и осигурителните отношения и за правилата на професионалната етика в страната.
(2) Институциите по ал. 1 могат да създадат информационни центрове, към които насочват гражданите по ал. 1 за получаване на необходимата информация за условията и реда за оказване на медицинска помощ в страната.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Научен обмен между лечебни заведения" е процес, при който медицински специалисти, работещи в едно лечебно заведение, осъществяват в рамките на определен период от време лечебна и/или научна дейност в друго лечебно заведение по силата на постигната договореност между изпращащото и приемащото лечебно заведение.
2. (Отм., ДВ, бр. 79 от 2006 г. – в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз).

Заключителни разпоредби

§ 2. (Изм., ДВ, бр. 79 от 2006 г. – в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Наредбата се издава на основание чл.186, ал. 4 от Закона за здравето.

§ 3. (Изм., ДВ, бр. 79 от 2006 г. – в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз) Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

Приложение
към чл. 13, ал. 3
(Отм., ДВ, бр. 79 от 2006 г. – в сила от датата на влизане в сила на Договора за
присъединяване на Република България към Европейския съюз)