Наредба № 35 от 30.08.2001 г. за биологичното отглеждане на животни и биологично производство на животински продукти и храни от животински произход и неговото означаване върху тях

Държавен вестник брой: 13

Година: 2006

Орган на издаване:

Дата на обнародване: 10.02.2006

Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. С наредбата се уреждат правилата за:
1. отглеждането на животните по биологичен начин;
2. биологичното производство на животински продукти и храни от животински произход и техният внос;
3. означаването на биологичното производство;
4. контрола върху дейностите по т. 1, 2 и 3.

Чл. 2.
(1) Разпоредбите на наредбата се прилагат за едър рогат добитък (говеда и биволи), дребен рогат добитък (овце и кози), еднокопитни, свине, птици и пчели и продуктите от тях.
(2) Наредбата не се прилага за аквакултурите и продуктите от тях, продуктите от лов и риболов на диви животни.

Чл. 3.
(1) Животните са отгледани и животинските продукти са произведени по биологичен начин, когато:
1. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) са спазени минималните изисквания за отглеждане на животните, посочени в тази наредба,
2. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) за храна на животните са използвани само фуражите, фуражните суровини, комбинираните фуражи и фуражните суровини, произведени по специални технологии, посочени в приложения № 1, 2, 3 и 4,
3. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) за почистване и дезинфекция на съоръженията и сградите за отглеждане на животните са използвани само препаратите, посочени в приложение № 5 и регистрирани за употреба в страната и
4. за контрол на насекомите и другите вредители в съоръженията и сградите за отглеждане на животните са използвани само препаратите, посочени в приложение № 6.
(2) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) При биологичния начин на отглеждане на животни не могат да се използват генетично модифицирани организми и/или продукти от тях с изключение на ветеринарномедицински продукти.

Чл. 4.
(1) Храните от животински произход са произведени по биологичен начин, когато:
1. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) най-малко 95 % от съставките на храната от земеделски произход са добити, произведени или внесени в страната при спазване изискванията на глави втора и трета,
2. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) останалите съставки на храната от земеделски произход са включени в приложение № 7;
3. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) храната съдържа съставки от неземеделски произход, които са включени в приложение № 8,
4. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) храната или нейните съставки от земеделски произход по т. 1 са третирани само с вещества, посочени в приложение № 9,
5. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) храната или нейните съставки не са третирани с йонизиращи лъчи,
6. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) производството или вносът на храната са били обект на контрол по реда на глава четвърта,
7. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) при етикетирането е посочен контролният орган по чл. 79, ал. 1 и 8. храната е произведена без употребата на генетично модифицирани организми и/или продукти от тях.
(2) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Съставки от земеделски произход могат да бъдат допълнително включени в приложение № 3, когато в страната няма и не могат да бъдат внесени необходимите количества земеделски продукти, произведени по биологичен начин.
(3) Съставките, посочени в приложения № 7 и 8, и веществата, посочени в приложение № 9, се използват, както и всякакви производствени практики (като опушване) се извършват само в съответствие с действащото законодателство и добрата производствена практика за производство и търговия с храни.

Чл. 5. Храните от животински произход са произведени по биологичен начин и когато:
1. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) най-малко 70 % от съставките на продукта от земеделски произход са получени от продукти, произведени или внесени в страната съгласно изискванията на глави втора и трета,
2. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) храната отговаря на изискванията по чл. 4, ал. 1, т. 2 – 8 и
3. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) са спазени изискванията за означаване на храната, предвидени в чл. 108.

Чл. 6.
(1) Животинските продукти и храните от животински произход, произведени по биологичен начин, носят знак за биологично производство съгласно приложение № 10.
(2) (Доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Продуктите и храните по ал. 1, предназначени за износ, носят знак за биологично производство съгласно приложение № 11.
(3) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Знакът по ал. 1 и 2 може да се използва от производителя, съответно вносителя на животни, животински продукти и храни от животински произход след получаването на сертификат за биологично производство съгласно глава четвърта, раздел II.
(4) (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).

Глава втора
ПРАВИЛА ЗА БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО

Раздел I
Основни положения

Чл. 7. Стопанството е с биологично производство и животинските продукти са произведени по биологичен начин, когато са спазени правилата за:
1. произхода на животните;
2. храненето на животните;
3. профилактиката на заболяванията и тяхното лечение;
4. животновъдните практики, транспорта и идентификацията на животинските продукти;
5. торенето;
6. районите за свободно отглеждане на животните и сградите за отглеждане на животните.

Чл. 8. В стопанството с биологично производство се осигурява:
1. достъп на животните до райони, където се отглеждат свободно;
2. броят на животните да е тясно свързан с наличната площ за отглеждането им;
3. ограничен брой на животните на единица площ, за да се избегне всякаква форма на замърсяване на почвата, повърхностните и подпочвените води и пренатоварване с оборски тор.

Чл. 9.
(1) Стопанство или ферма, които отговарят на изискванията по чл. 7, се означават като стопанство или ферма с биологично производство.
(2) В стопанство с биологично производство могат да се отглеждат и животни по небиологичен начин, при условие че животните:
1. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) се отглеждат в сгради и използват пасища, които са ясно разграничени от сградите и площите, използвани за биологично производство и
2. са от различен вид.
(3) С разрешение на контролния орган всяка година за определен период от време пасища за биологично производство се използват за паша на животни, които не се отглеждат по биологичен начин, при условие че:
1. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) животните произхождат от стопанство с екстензивно животновъдство или са от видове, извън посочените в чл. 2, ал. 1, и техният брой на хектар съответства на използван 170 кг азот на хектар за година съгласно приложение № 12 и
2. (отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.); 3. по същото време на пасището няма животни, които произхождат от стопанство с биологично производство.

Чл. 10. Животни, които се отглеждат по биологичен начин, могат да използват обща земя за паша с всякакви други животни, отглеждани по небиологичен начин, при условие че:
1. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) другите животни произхождат от стопанство с екстензивно животновъдство или са от видове, извън посочените в чл. 2, ал. 1, и техният брой на хектар съответства на 170 кг използван азот на хектар за година съгласно приложение № 12;
2. (отм., предишна т. 3, изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) земята не е третирана поне 3 години с продукти, различни от посочените в приложения № 1 и 2 от Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях (ДВ, бр. 68 от 2001 г.) и
3. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) животните, които се отглеждат по биологичен начин, са отделени от другите животни.

Чл. 11.
(1) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Когато стопанството е преминало преходния период, цялата площ, от която се произвежда фураж за храна на животните, трябва да отговаря на правилата за биологично производство, като се използват преходните периоди по глава втора от Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях.
(2) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган може да разреши преходният период към биологично производство да се намали на една година за пасищата, откритите пространства за раздвижване на животните и оградените места на открито, използвани от нетревопасни видове животни.
(3) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган може да разреши преходният период по ал. 2 да се намали на 6 месеца, когато земеделската земя не е била третирана през предходната година с продукти, различни от посочените в приложения № 1 и 2 от Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях.

Чл. 12.
(1) (Предишен текст на чл. 12, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Получената животинска продукция се предлага на пазара като произведена по биологичен начин само ако животните, от които е получена, са отглеждани по биологичен начин най-малко:
1. дванадесет месеца при еднокопитните и едрия рогат добитък (включително bison species), предназначени за производство на месо, но минимум за период, равен на 3/4 от продължителността им на живот до момента на клането;
2. шест месеца при дребни преживни животни и прасета;
3. шест месеца за животните, предназначени за производство на мляко;
4. десет седмици за птиците, предназначени за производство на месо, доставени за отглеждане преди да навършат три дни;
5. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) шест седмици при птиците, предназначени за производство на яйца.
(2) (Нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Периодът по ал. 1 се означава като преходен период към биологично производство на животни и животински продукти.

Чл. 13.
(1) При преход към биологично производство едновременно в цялото стопанство, включващо животните, пасищата или друга земя, използвана за производство на храна на животните, общият период на преход за животните и за земята е 24 месеца.
(2) Периодът по ал. 1 се прилага само за:
1. наличните животни и тяхното потомство, хранени основно с фуражи, произведени в стопанството;
2. земята, използвана за производство на фураж за храна на животните преди началото на преходния период.

Раздел II
Произход на животните

Чл. 14.
(1) При избора на породи животни от даден животински вид се взема предвид приспособяването на животните към местните условия, жизнеспособността им и устойчивостта им към заболявания.
(2) При избора на животни се избягват породи, отглеждани в интензивно животновъдство и с които се свързват определени болести или здравни проблеми (стрес синдром при свинете, PSE синдром, внезапна смърт, спонтанен аборт, трудни раждания, изискващи цезарово сечение, и др.). Предимство се дава на местни породи и родове.
(3) При формиране на стадо от определен вид животни животните трябва да произхождат от стопанство с биологично производство.
(4) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Стадо за биологично производство може да се формира и от животни в стопанството, които не се отглеждат по биологичен начин, с разрешение на контролния орган и при условие, че животните преминат преходен период.

Чл. 15. Подновяване или възстановяване на стадо или ято с животни от стопанство с небиологично производство се разрешава от контролния орган, когато:
1. липсват животни, които се отглеждат по биологичен начин;
2. има висока смъртност на животните поради здравни причини или природни бедствия.

Чл. 16.
(1) За поддържане на естествения ремонт и възпроизводство на стадото или ятото всяка година максимум 10 % от възрастните еднокопитни и едър рогат добитък и максимум 20 % от възрастните прасета, овце и кози могат да се подновят с женски животни, които не се отглеждат по биологичен начин.
(2) Подновяването по ал. 1 се разрешава от контролния орган, когато липсват животни, които се отглеждат по биологичен начин.
(3) Процентите по ал. 1 не се отнасят за стопанства с биологично производство, които притежават по-малко от 10 еднокопитни или говеда или по-малко от 5 свине, овце или кози. В тези стопанства се подновява максимум едно животно на година.
(4) С разрешение на контролния орган процентите по ал. 1 се увеличават до 40 %, когато:
1. е сменена породата на отглежданите животни;
2. е въведена нова специализирана порода животни от същия вид.
(5) Мъжки животни за разплод се вземат от стопанства с небиологично производство при условие, че животните ще се отглеждат и хранят по биологичен начин.

Чл. 17. Когато животните се вземат от стопанства с небиологично производство, контролният орган може да предпише карантинен период и други специфични мерки за опазване здравето на животните.

Раздел III
Хранене на животните

Чл. 18. В стопанства с биологично производство храненето на животните се извършва с храни, удовлетворяващи потребностите на животните на различните етапи от тяхното развитие.

Чл. 19.
(1) В стопанствата с биологично производство животните се хранят с фуражи, произведени по биологичен начин.
(2) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Фуражи, произведени от площи в преходен период към биологично производство, могат да съставляват до 30 % от фуража на животните.
(3) Когато фуражите по ал. 2 са от собствено стопанство, относителният им дял може да се увеличи до 60 %.

Чл. 20.
(1) При биологичния начин на отглеждане през периода на бозаене животните се хранят с натурално мляко (майчино мляко).
(2) Минималният период на хранене на младите бозайници с натурално мляко се определя от техния вид и е:
1. три месеца за едър рогат добитък и еднокопитни;
2. четиридесет и пет дни за овце и кози;
3. четиридесет дни за прасета.

Чл. 21. В дневната дажба на тревопасните животни най-малко 60 % от сухото вещество се осигурява от груб, сочен, сух фураж или силаж. С разрешение на контролния орган съдържанието на сухото вещество може да бъде намалено до 50 %, за период до 3 месеца от началото на лактацията, за животни, предназначени за производството на мляко.

Чл. 22.
(1) При храненето на птиците участват най-малко 65 % зърнени фуражи.
(2) Към фуража на прасета и птици се добавя груб, сочен и комбиниран фураж или силаж.

Чл. 23.
(1) За хранене на животните могат да се използват:
1. конвенционалните фуражи от растителен произход, посочени в приложение № 1, когато са произведени или приготвени без химични разтворители;
2. конвенционалните или произведените по биологичен начин фуражи от животински произход, посочени в приложение № 2;
3. фуражите с минерален произход, микроелементите, витамините, провитамините и химическите вещества с подобен ефект, посочени в приложение № 3 и приложение № 4, т. 1.1 и 1.2.
(2) Като добавки и помощни средства и за силаж се използват посочените в приложение № 4, т. 1.5 (консерванти) и т. 3 (помощни средства във фуражите), както и ензимите, микроорганизмите, свързващите елементи, противослепващите и коагулантите и фуражните суровини, произведени по специални технологии, посочени в приложение № 4, т. 1.3, 1.4, 1.6 и 2.
(3) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) При храненето и поенето на животните е забранено използването на антибиотици, кокцидиостатици, ветеринарномедицински продукти или друг вид вещества, стимулиращи растежа или продуктивността.
(4) Фуражи, фуражни суровини, комбинирани фуражи, добавки и помощни средства във фуражите, произведени по специални технологии, се използват при храненето на животните, когато при производството им не са използвани генетично модифицирани организми или техни производни.
(5) Минерали и микроелементи, които не са посочени в приложение № 3, се включват в него при условие, че са от естествен произход или са синтезирани в същата форма като естествени продукти.

Чл. 24.
(1) Разрешава се прилагането на угоителни режими само ако не причиняват необратими увреждания за здравето на животните.
(2) Забранява се насилственото хранене на животните.

Чл. 24а. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.)
(1) Производителите на фуражи и фуражни суровини могат да правят предложения за изменение на приложения № 1, 2, 3 и 4 пред министъра на земеделието и горите. Предложенията включват обосновка за изменението и досие.
(2) Досието по ал. 1 съдържа:
1. подробно описание на фуража и фуражната суровина;
2. данни за начина на използване и състава на фуража и фуражната суровина, и
3. начина за означаване използването на фуража и фуражната суровина.
(3) Нови фуражи и фуражни суровини се включват в списъците по приложения № 1, 2, 3 и 4 въз основа на становище на комисията по чл. 80, когато:
1. са незаменими хранителни вещества за животните;
2. са незаменими при борбата с болести и не съществуват алтернативни биологични, земеделски или физически методи за лечение, и
3. тяхното използване не замърсява и не въздейства отрицателно на околната среда.

Раздел IV
Профилактика на заболяванията и лечение на животните

Чл. 25. В стопанствата с биологичното производство за профилактика на заболяванията по животните се прилагат следните мерки:
1. избиране на подходящи породи животни;
2. използване на подходящи за всяка порода методи на селекция с оглед на повишаване устойчивостта на животните към заболявания и профилактика на инфекциите;
3. хранене на животните с достатъчно количество качествен фураж съобразно вида, възрастта, физиологичното им състояние и продуктивното им направление с цел задоволяване на нуждите им и поддържането им в добро здравословно състояние;
4. редовни разходки и достъп до пасищата с цел укрепване собствените защитни сили на организма;
5. подходяща гъстота на отглежданото стадо, за да се избегне пренаселеност в оборите и свързаните с нея здравни проблеми.

Чл. 26. При заболяване и нараняване на животните незабавно се осигурява квалифицирана ветеринарномедицинска помощ, като при констатиране на заразно заболяване лечението се провежда в изолационни помещения, снабдени със суха и удобна постеля.

Чл. 27.
(1) За лечение на животните се използват следните препарати:
1. фитотерапевтични препарати - растителни екстракти, и есенции, с изключение на антибиотици;
2. хомеопатични лекарствени средства - растителни, животински или минерални субстанции;
3. микроелементи;
4. веществата, посочени в приложение № 3.
(2) Препаратите по ал.1 се използват при условие, че са регистрирани за употреба в страната и че тяхното терапевтично действие е ефикасно за съответния вид животно и за целите на лечението.
(3) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Ако препаратите по ал. 1 са неефективни в борбата с болестите и травмите и лечението е съществено условие за предотвратяване на страданието и болката на животните, ветеринарният лекар прилага синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти и антибиотици.

Чл. 28.
(1) Забранява се използването на:
1. (изм. и доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти за профилактика на заболяванията;
2. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) ветеринарномедицински продукти за стимулиране на растежа и продуктивността, включително нутритивни антибиотици, кокцидиостатици и други химично синтезирани стимуланти на растежа;
3. хормони или препарати с хормоноподобно действие за контролиране на репродукцията или за други цели, включително интродукциране и синхронизиране на еструса; разрешава се прилагането на хормонални препарати само за лечение на отделни животни.
(2) При възникване на екстремна ситуация в района, на чиято територия е разположено стопанство с биологично производство, се извършва:
1. третиране на животните, включително с имунопрепарати;
2. обработване на сградите, оборудването и съоръженията с цел профилактика или ликвидиране на заболяването.

Чл. 29.
(1) Собственикът на стопанство с биологично производство води дневник. Ветеринарният лекар, провел лечението, вписва в дневника следните данни:
1. диагноза на лекуваното животно;
2. вид на приложения ветеринарномедицински препарат, включително активните му фармакологични съставки;
3. дозировка, в която е приложен препаратът;
4. начин на прилагане;
5. карентен срок на приложения препарат;
6. продължителност на лечението;
7. идентификационен номер на ушната марка на лекуваните животни - при едър рогат добитък, и номера на партидата - при прасета, дребни преживни и птици.
(2) Данните по ал. 1 се декларират пред контролния орган преди животните или животинските продукти да се предложат на пазара като произведени по биологичен начин.

Чл. 30.
(1) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) След прилагане на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти за лечение на животни, отглеждани по биологичен начин, карентният срок за използване на животински продукти е два пъти по-голям от посочения на опаковката на препарата.
(2) Когато карентен срок не е определен, срокът за използване на животински продукти е:
1. за яйца и мляко - 7 дни;
2. за месо от птици и бозайници, вкл. мазнини и карантия - 28 дни.

Чл. 31.
(1) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Животни и продукти от тях не се предлагат на пазара като произведени по биологичен начин, когато отделни животни или стадото са подлагани на лечение със синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти или антибиотици:
1. повече от два курса на лечение в рамките на една година;
2. повече от един курс, ако жизненият цикъл на животните е по-кратък от една година.
(2) Забраната по ал. 1 не се прилага при ваксинации, лечение срещу паразити и други задължителни мероприятия за ликвидиране на болестите съгласно Закона за ветеринарномедицинската дейност.
(3) С разрешение на контролния орган за животните по ал. 1 се прилагат преходните периоди, определени в раздел II.

Раздел V
Животновъдни практики, транспорт и идентификация на животинските продукти

Чл. 32.
(1) В стопанството с биологично производство животните се размножават чрез естествени методи.
(2) Разрешава се изкуственото осеменяване.
(3) Забранява се трансплантацията на ембриони.

Чл. 33.
(1) При биологичния начин на отглеждане на животни се забранява систематичното:
1. поставяне на еластични пръстени на опашките на агнетата;
2. подрязване на опашките на животните;
3. изрязване на зъбите;
4. подкастряне на човката и обезроговяване.
(2) Дейностите по ал. 1 се допускат по изключение с разрешение на контролния орган и по преценка на ветеринарен лекар, когато извършването им се налага по здравословни причини или от особеностите на породата.

Чл. 34. С цел подобряване качеството на продуктите и поддържане на традиционните производствени практики се разрешава кастрацията на животните. Кастрацията се извършва в подходяща възраст на животното от ветеринарен лекар.

Чл. 35.
(1) Забранява се отглеждането на животните завързани.
(2) За безопасност на животните и за подобряване здравето, хигиената и хуманното отношение към тях контролният орган може да разреши за ограничен период от време завързването на отделни животни.
(3) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за говеда, отглеждани в сгради, изградени преди влизането на наредбата в сила и след разрешение на контролния орган, когато:
1. на животните са осигурени редовни упражнения;
2. спазват се изискванията за хуманно отношение към животните и са осигурени места за спокойно отелване.

Чл. 36. Забранява се отглеждането на животните при условия и диетичен режим, които водят до анемия.

Чл. 37.
(1) Минималната възраст за клане на птици по видове е:
1. за пилета - 81 дни;
2. за скопени пилета - 150 дни;
3. за пекински патици - 49 дни;
4. за женски домашни мускусни патици - 70 дни;
5. за мъжки домашни мускусни патици - 84 дни;
6. за зеленоглави патици - 92 дни;
7. за токачки - 94 дни;
8. за пуйки и гъски за печене - 140 дни.
(2) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага за бавно растящи породи и видове животни.

Чл. 38.
(1) Животните се превозват по начин, ограничаващ стреса и страданието им, съгласно изискванията на Наредба № 4 от 2000 г. за ветеринарномедицинските изисквания за хуманно отношение към животните по време на транспорт (ДВ, бр. 16 от 2000 г).
(2) Животните се товарят и разтоварват по естествен начин без използване на електронни стимулатори за придвижването им със сила.
(3) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Забранява се употребата на успокоителни ветеринарномедицински продукти преди или по време на транспорт на животни.

Раздел VI
Торене

Чл. 39.
(1) Общото количество оборски тор, което се използва годишно за торене в дадено стопанство, е максимум 170 кг азот на хектар земеделска земя.
(2) (Доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Максималният брой на видовете и категории животни, съответстващ на 170 кг азот на година на хектар земеделска площ, е посочен в приложение № 12. Когато е необходимо, гъстотата на животните в дадено стопанство се намалява под максималния брой, за да се избегне надвишаване на количеството оборски тор по ал. 1.
(3) Стопанства с биологично производство могат да разпределят помежду си излишния оборски тор. В този случай общото количеството по ал. 1 се определя на базата на всички стопанства, участващи в разпределянето.

Чл. 40.
(1) Съоръженията за събиране и съхранение на оборски тор се изграждат така, че да изключват възможността от замърсяване на околната среда чрез изпадане, преливане и просмукване в почвата.
(2) Вместимостта на съоръженията по ал. 1 трябва да е по-голяма от вместимостта, необходима за най-дългия период от годината, през който внасянето в почвата на оборски тор е неподходящо или е забранено.

Раздел VII
Свободно отглеждане на животните

Чл. 41. Животните се отглеждат в сгради, които са пригодени към биологичните и физиологичните им нужди и осигуряват: 1. изолация, отопление и вентилация, които създават възможности за движение на въздуха; 2. приток на светлина; 3. лесен достъп до храна и вода.

Чл. 42. Сгради за отглеждане на животни не са задължителни в области с климат, подходящ за отглеждане на животни на открито.

Чл. 43.
(1) Гъстотата на животните в сградите се определя от вида, породата и възрастта на животните, както и от поведенческите им нужди, пола им и големината на стадото.
(2) Гъстотата на животните в сградите трябва да осигурява удобство и добро физическо състояние на животните, като им се предоставя достатъчно място за естествената им стойка, възможност за лесно лягане, обръщане, чесане и почистване, заемане на всички възможни естествени пози и извършване на всички естествени движения, като протягане и пляскане с крила.
(3) Минималните площи за отглеждане на животните в сгради и изискванията за заселване в сградите за различните видове и категории животни се определят съгласно приложение № 13.

Чл. 44.
(1) Сградите, оборудването и съоръженията се почистват добре и дезинфекцират, за да се предотврати взаимното предаване на инфекции и натрупването на болестотворни микроорганизми.
(2) Почистването и дезинфекцията на сградите и съоръженията се извършва само с препаратите, посочени в приложение № 5.
(3) Нови препарати могат да се включват в приложение № 5, когато:
1. са незаменими при борбата с икономически важни болести и неприятели и не съществуват други превантивни биологични, физични или развъдни мерки;
2. при използването им не влизат в пряк контакт с животните и животинските продукти;
3. тяхното използване не замърсява околната среда.

Чл. 45.
(1) Изпражненията, урината и неизядената или разсипана храна се отстраняват често, за да се намали неприятната миризма и се предотврати привличането на насекоми или гризачи.
(2) Премахването на насекомите и на другите вредители в сградите и съоръженията за отглеждане на животни се извършва само с препаратите, посочени в приложение № 6.

Чл. 46.
(1) Районите за свободно отглеждане, откритите пространства за раздвижване или оградените места на открито трябва да осигуряват достатъчна защита от дъжд, вятър, слънце и крайно високи или ниски температури в зависимост от местните климатични условия и породата животни.
(2) Минималните площи за отглеждане на животните на открито, както и на районите за движение за различните видове животни се определят съгласно приложение № 13.
(3) (Нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Броят животни, отглеждани на открито, е такъв, че да се предотврати изпотъпкване на почвата и прекомерно изпасване на растителността.

Чл. 47.
(1) Бозайниците трябва да имат достъп до пасища или открити пространства за раздвижване или до оградени места на открито, които могат да са частично покрити.
(2) Тревопасните трябва да имат достъп до пасища, когато условията го позволяват.
(3) Биволите на възраст над една година трябва да имат достъп до пасища или до открити пространства за раздвижване или до оградени места на открито през цялата година независимо от климатичните условия.
(4) Не се изисква достъп до открити пространства за раздвижване или до оградени места на открито, когато тревопасните животни имат достъп до пасища по време на пасищния период и отглеждането им на закрито при зимни условия предоставя достатъчна свобода за движение.
(5) Разрешава се крайната фаза на угояване на говеда, свине и овце, предназначени за производство на месо, да се извършва на закрито за период, който не надвишава 1/5 от продължителността им на живот, но най-много за период три месеца.

Чл. 48.
(1) Помещенията, в които се отглеждат животните, трябва да имат гладък, но не хлъзгав под. Най-малко половината от общата площ на пода трябва да е с твърдо и здраво покритие.
(2) Помещенията, в които се отглеждат животните, трябва да имат достатъчно голямо, удобно, чисто и сухо място за почивка, направено от здрава и плътна конструкция.
(3) Около мястото за почивка на животните се поставя подходяща и суха постеля, която е от слама или от други подходящи естествени материали и може да се подобри и обогати с минералните продукти, посочени в приложение № 1 от Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях.

Чл. 49. Забранява се отглеждането на телета в индивидуални боксове след като навършат едноседмична възраст.

Чл. 50.
(1) Свинете майки се отглеждат на групи, с изключение на последния стадий на бременността и по време на кърменето.
(2) Забранява се отглеждането на малки прасенца на платформи или в клетки.
(3) Местата за раздвижване на животните да осигуряват възможност за отделяне на изпражненията и за ровене.

Чл. 51. Забранява се отглеждането на птици в клетки.

Чл. 52. Водоплаващите птици трябва да имат достъп до естествени или изкуствени водни площи.

Чл. 53.
(1) Минималните изисквания, на които отговарят сградите за отглеждане на птици, са:
1. поне една трета от пода е солидна конструкция и е покрита със слама, талаш, пясък или торф;
2. в сградите за кокошки носачки достатъчно голяма част от пода е предназначена за събиране на изпражненията им;
3. да има кацалки, чийто размер и брой е съобразен с големината на групата и размера на птиците съгласно приложение № 13;
4. да има отвори за влизане и излизане с размер, съответстващ на големината на птиците, и с обща дължина най-малко 4 м за 100 м2 от помещението;
5. в сградите да няма повече от:
а) 4800 пилета;
б) 3000 кокошки носачки;
в) 5200 токачки;
г) 4000 женски пекински и домашни мускусни патици;
д) 3200 мъжки пекински и домашни мускусни патици или други породи патици;
е) 2500 гъски, пуйки или кастрирани петли;
6. общата използваема площ на помещенията, предназначени за отглеждане на птици за месо, не надвишава 1600 м2.
(2) В сградите за кокошки носачки естествената светлина може да се подсили от изкуствени източници, за да се осигури максимум 16 часа светлина за денонощие и поне 8 часа нощна почивка без изкуствена светлина.

Чл. 54.
(1) За птиците се осигурява достъп до оградени пространства на открито за най-малко една трета от живота им.
(2) Оградените места на открито се покриват с растителност и се снабдяват със защитни съоръжения, като се осигурява на птиците лесен достъп до достатъчен брой хранилки и корита с вода.

Чл. 55.
(1) След всяка отгледана партида птици помещенията се изпразват и заедно със стационарните уреди се почистват и дезинфекцират.
(2) Когато завърши отглеждането на партида птици в оградено място на открито, то се оставя необитаемо, за да израсне нова растителност.
(3) Изискването по ал. 2 не се прилага за малко на брой птици, които не се отглеждат в оградени места на открито и се разхождат свободно през целия ден.

Раздел VIII
Пчеларство и пчелни продукти

Чл. 56. Когато един производител притежава няколко пчелни семейства на една и съща територия, всички пчелни семейства се отглеждат в съответствие с правилата за биологично производство.

Чл. 57.
(1) Пчелният мед и пчелните продукти се продават като произведени по биологичен начин само ако правилата на биологичното производство са спазвани поне една година.
(2) През преходния период восъкът се подменя съгласно чл. 72.

Чл. 58.
(1) При избор на породи пчели производителят взема предвид приспособяването на породата към местните условия, жизнеспособността й и устойчивостта на пчелите към болести и неприятели.
(2) При избора по ал. 1 се предпочитат европейските породи от Apis mellifera и техните местни екотипове.

Чл. 59.
(1) Пчелните семейства се създават чрез размножаване на съществуващите пчелни семейства или прибавяне на пчелни семейства от стопанства с биологично производство.
(2) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) С разрешение на контролния орган пчелните семейства в стопанството, които не се отглеждат съгласно правилата на наредбата, могат да преминат преходен период.
(3) Пчелните семейства в стопанство с биологично производство могат да се подновяват и възстановяват с пчелни семейства от стопанство с небиологично производство, когато:
1. липсват пчелни семейства, които отговарят на изискванията на тази наредба;
2. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) има висока смъртност на пчелните семейства поради здравословни причини или природни бедствия в стопанства в преходен период.
(4) (Доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Всяка година 10 % от пчелните семейства в пчелина могат да се подменят с пчели майки и пчелни семейства, които произхождат от стопанство, което не е въвело биологичен начин на производство, при условие че пчелите майки и пчелните семейства се настаняват в кошери с пити или восъчни основи, взети от биологично производство. В този случай не се изисква преходен период.

Чл. 60.
(1) Пчелините се разполагат в райони, в които има достатъчно медоносна растителност, източник на натурален нектар, медна роса и полен, и в близост до вода.
(2) Източниците на нектар и полен в радиус до 3 км от месторазположението на пчелина се състоят от растения, произвеждани по биологичен начин, и растения с диворастящ произход.
(3) Пчелините се разполагат на достатъчно голямо разстояние от всякакви източници на възможно замърсяване.
(4) Изискванията по ал. 1, 2 и 3 не се прилагат за области, където не може да има цъфтеж или когато пчелните семейства не са в активно състояние.

Чл. 61.
(1) В края на производствения период кошерите задължително се оставят с резерви от мед и полен в необходимото количество за изхранване на пчелите през зимата.
(2) Изкуствено хранене на пчелните семейства се разрешава, когато оцеляването на кошерите е застрашено поради неблагоприятни климатични условия. Изкуственото хранене се извършва с биологично произведен мед за предпочитане от същото производство.
(3) Контролният орган разрешава изкуствено хранене с биологично произведен захарен сироп или захарна меласа, когато поради климатични условия медът кристализира.
(4) Производителят на пчелен мед и пчелни продукти води дневник за пчелините, в който вписва данни за вида на храната, дати, количества и кошери, където се използва изкуствено хранене.
(5) При биологичното производство не се разрешава използването на продукти, различни от посочените в ал. 1, 2 и 3.
(6) Изкуствено хранене се разрешава само между последното прибиране на реколтата от мед и 15 дни преди началото на следващия период на събиране на нектар и медна роса.

Чл. 62. За профилактика на заболяванията по пчелите се прилагат следните мерки:
1. избор на продуктивни и устойчиви срещу заболявания породи и линии пчели;
2. полагане на системни грижи за пчелните семейства според годишния сезон чрез:
а) подмяна при нужда на пчелите майки;
б) редовни прегледи на пчелните семейства за ранно откриване на заболяванията;
в) контрол на търтеевото пило;
г) поддържане на добро хигиенно и ветеринарно-санитарно състояние на пчелините и на спомагателните постройки към тях и провеждане на редовна профилактична дезинфекция и дезинсекция на оборудването и пчеларския инвентар;
д) своевременно унищожаване на замърсени материали и източници на инфекциозни причинители и провеждане на заключителна дезинфекция;
е) редовна подмяна на восъчните пити;
ж) постоянно поддържане в кошера на достатъчен брой пити с мед и прашец;
з) зазимяване на кошерите с нужното количество мед и прашец, достатъчно за нормално презимуване на пчелните семейства.

Чл. 63. При констатиране на заразно или паразитно заболяване на пчелни семейства собственикът осигурява ветеринарномедицинско лечение, като в случай на заразно заболяване лечението се съчетава с карантиниране на пчелина.

Чл. 64.
(1) При биологичното производство за лечение се използват:
1. фитотерапевтични лекарствени средства (растителни екстракти и есенции с изключение на антибиотици);
2. хомеопатични лекарствени средства (растителни, животински или минерални).
(2) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Когато средствата по ал. 1 са неефективни в борбата с болестите и паразитите и има опасност пчелното семейство да загине, ветеринарният лекар прилага синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти и антибиотици.
(3) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Забранява се употребата на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти и антибиотици за профилактика на заболяванията.
(4) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) След употребата на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински продукти всички восъчни пити се подменят с нови рамки с восъчна основа, произхождаща от стопанство с биологично производство, и третираните пчелни семейства се подлагат на преходен период една година.
(5) Изискването по ал. 4 не се прилага при третиране на пчелните семейства с мравчена киселина, млечна киселина, оцетна киселина, оксалова киселина и ментол, тимол, евкалиптол или камфор при опаразитяване с Varroa jacobsoni.

Чл. 65.
(1) Собственикът на пчелина е длъжен да има здравен паспорт, в който ветеринарният лекар, провел лечението, вписва следните данни:
1. диагноза;
2. вид на приложения ветеринарномедицински препарат, включително обозначение на активните му фармакологични съставки;
3. доза, в която е приложен препаратът;
4. начин на прилагане;
5. карентен срок на приложения препарат.
(2) Данните по ал. 1 се декларират пред контролния орган преди пчелите и пчелните продукти да се предложат на пазара като произведени по биологичен начин.

Чл. 66. При възникване на екстремна ситуация в района, на чиято територия е разположен пчелинът, в него се провеждат задължителните според Закона за ветеринарномедицинската дейност мероприятия с цел профилактика и ликвидиране на заболяването.

Чл. 67. Забранява се:
1. унищожаването на пчелите в пчелните пити като метод за добиване на мед и други пчелни продукти;
2. защипването на крилата на пчелите майки и всяко друго осакатяване на пчелите;
3. използването на синтетични репеленти по време на операциите за извличане на меда.

Чл. 68.
(1) Разрешава се убиването на старата пчела майка, когато тя се сменя с нова.
(2) Разрешава се унищожаването на мъжкото потомство само с цел ограничаване инфекцията с Varroa jacobsoni.

Чл. 69. Всяко преместване на пчелина се съгласува с контролния орган.

Чл. 70. В дневника по чл. 61, ал. 4 производителят вписва всички действия по изваждането на питите и извличането на меда.

Чл. 71.
(1) Кошерите и инвентарът за производство на мед се изработват основно от естествени материали, които не представляват риск от замърсяване на околната среда и пчелните продукти.
(2) В кошерите се използват само природни продукти като прополис, восък и растителни масла.

Чл. 72.
(1) За нови основи се използва пчелен восък от стопанство с биологично производство.
(2) В случаите на ново настаняване или през преходния период контролният орган може да разреши използването на восък, който не е от биологично производство, когато на пазара няма биологично произведен пчелен восък и при условие, че восъкът е от восъчни разпечатки.

Чл. 73. Забранява се извличането на мед от пити, които съдържат пило.

Чл. 74. За предпазване на рамките, кошерите и питите от вредители се използват само препаратите, посочени в приложение № 6.

Чл. 75. Разрешават се физическите манипулации със струя и директен пламък.

Чл. 76. Материалите, сградите, оборудването и инструментите се почистват и дезинфекцират с препарати, използвани в пчеларството, посочени в приложение № 5.

Глава трета
ПРАВИЛА ЗА ВНОС

Чл. 77.
(1) Животните, животинските продукти и храните от животински произход, отгледани или произведени по биологичен начин, се внасят в страната, придружени от сертификат, издаден от официален орган на страната износител.
(2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Сертификатът по ал. 1 трябва да доказва, че животните са отгледани и партидата е произведена съгласно изисквания, еквивалентни на установените с наредбата, и са били подложени на постоянен и ефективен контрол чрез мерки, еквивалентни на предвидените в глава четвърта.
(3) (Доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Оригиналът на сертификата по ал. 1 придружава стоките до помещенията на първия получател в страната. Вносителят съхранява оригинала на сертификата в продължение най-малко на две години и го представя на контролните или надзорните органи при поискване.
(4) (Изм. и доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Продуктите и храните по ал. 1 носят знак за биологично производство съгласно приложение № 14.

Чл. 78. (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Министерството на земеделието и горите изготвя и публикува списък на страните, в които правилата за биологично производство и контрол са еквивалентни на предвидените в тази наредба.

Глава четвърта
КОНТРОЛ

Раздел I
Органи за контрол

Чл. 79.
(1) Контролът върху биологично производство се осъществява от юридически лица - търговци или сдружения с нестопанска цел, получили разрешение от министъра на земеделието и горите.
(2) Министърът на земеделието и горите или упълномощени от него лица осъществяват надзор върху контролните органи по ал. 1.

Чл. 80.
(1) При осъществяване на дейността си по чл. 79, ал. 2 министърът на земеделието и горите се подпомага от комисия по биологично земеделие, наричана по-нататък "комисията".
(2) Комисията по ал. 1 се състои от нечетен брой членове. В състава й се включват трима представители на Министерството на земеделието и горите, по един представител на Министерството на околната среда и водите, Министерството на икономиката, Министерството на здравеопазването, Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация" (ИАБСА) и по един представител на организации на производители, на преработватели, на потребители и на търговци на продукти, произведени по биологичен начин.
(3) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Председателят на комисията е заместник-министърът на земеделието и горите, отговарящ за биологично земеделие. Представителите на министерствата се определят от съответните министри, а представителят на ИАБСА - от изпълнителния директор на агенцията. Организациите на производители, на преработватели, на потребители и на търговци определят по споразумение своите представители в комисията.
(4) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Комисията заседава най-малко два пъти годишно. Тя приема решенията си с мнозинство от 2/3 от присъстващите членове.
(5) За решаването на конкретни въпроси комисията може да покани за участие представители на консултантски служби, научни институти и на контролни органи.

Чл. 81. Комисията:
1. дава становища при избора на контролни органи, както и при отнемане на разрешението им;
2. дава становища при решаването на въпроси, свързани с биологичния начин на отглеждане на животни и производство на животински продукти и храни от животински произход и означаването му върху тях.

Чл. 82. (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).

Чл. 83.
(1) (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).
(2) (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).
(3) (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).
(4) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) При получаване на заявление за издаване на разрешение на контролен орган по чл.14б от Закона за животновъдството (ЗЖ) министърът на земеделието и горите упълномощава лица, които извършват проверка на място за установяване на съответствието на представената документация с фактическите условия за извършване на контролната дейност.
(5) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Когато при проверката не се установи необходимото съответствие по ал. 4 или е установен пропуск в представената документация, кандидатът писмено се уведомява за това и му се дава указание за отстраняването им. В тези случаи срокът по чл. 14б, ал. 5 ЗЖ спира да тече до отстраняване на несъответствието или пропуските.
(6) (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).
(7) (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).

Чл. 84. Министерството на земеделието и горите изготвя и публикува списък на контролните органи, получили разрешение от министъра на земеделието и горите, който се актуализира.

Чл. 85. (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).

Чл. 86. (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).

Чл. 87. (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).

Чл. 88.
(1) (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).
(2) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролните органи, които са прекратили дейността си на основание чл.14е ЗЖ, се заличават от списъка по чл. 84.

Раздел II
Издаване на сертификат

Чл. 89.
(1) Всяко лице, което с цел търговия отглежда животни, произвежда животински продукти и храни от животински произход или ги внася в страната като произведени при спазване на изискванията на наредбата, е длъжно да информира контролния орган, получил разрешение съгласно чл. 79, и да се регистрира и контролира от този контролен орган.
(2) Контролният орган и производителят/вносителят сключват договор, в който се уреждат отношенията по осъществяването на контрола, заплащането за контрола и издаването на сертификат за биологично производство.
(3) Въз основа на договора по ал. 1 контролният орган има право да извършва контролните мерки, посочени в раздели III, IV и V на тази глава.

Чл. 90.
(1) (Доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) В едномесечен срок от сключването на договора с контролния орган лицата по чл. 89, ал. 1 представят в Министерството на земеделието и горите писмена информация за дейността си.
(2) Информацията по ал. 1 включва:
1. име (фирма) и адрес (адрес на управление) на производителя или вносителя;
2. извършвана дейност;
3. местоположение на сградите и помещенията и идентификатор на недвижимия имот, на който се отглеждат по биологичен начин фуражните култури, предназначени за храна на животните;
4. дата, от която производителят не използва торове и препарати, несъвместими с биологичния начин на отглеждане и производство;
5. контролен орган.
(3) (Нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Към информацията се прилага декларация, че производителят или вносителят ще спазва правилата за биологично производство, съответно внос на животни, животински продукти и храни от животински произход, произведени по биологичен начин, както и за означаване на биологичното производство.
(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Министерството на земеделието и горите изготвя и публикува списък, съдържащ имената и адресите на лицата по ал. 1, който се актуализира.

Чл. 90а. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.)
(1) Производителите, отглеждащи животни и произвеждащи животински продукти, са длъжни да обособят сградите, площите и другите места за производство и складиране на продукти, произведени по биологичен начин, в стопанство, отделно от другите им производства.
(2) Цехове за преработка и разфасовка и за етикетиране и места за продажба могат да бъдат част от стопанството по ал. 1, когато работят само с негови продукти.

Раздел III
Контролни мерки при отглеждането на животни и производството на животински продукти

Чл. 91. (1) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) При сключване на договора между производителя и контролния орган съгласно чл. 89 производителят представя декларация, която съдържа:
1. пълно описание на сградите за отглеждане на животни, пасищата, откритите пространства за раздвижване и оградените места на открито и, където е необходимо, на помещенията за съхранение, опаковане и обработка на животни, животински продукти, суровини и преработени такива;
2. пълно описание на съоръженията за съхранение на оборски тор;
3. план за разпръскване на оборския тор, съгласуван с контролния орган, заедно с пълно описание на площите, оставени за производство на растения;
4. план за управлението на стопанството;
5. описание на мерките, които производителят трябва да предприеме за спазване изискванията на тази наредба;
6. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) описание на мерките за намаляване риска от замърсяване на продуктите и мерките за почистване на местата за съхранение и производство;
7. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) съгласие за спазване на правилата за биологично производство и за неговото означаване;
8. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) съгласие да бъдат прилагани спрямо него санкциите, предвидени от контролния орган, при неспазване на правилата за биологично производство и за неговото означаване;
9. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) задължение да информира писмено купувачите на своята продукция, когато тя не отговаря на правилата за биологично производство;
10. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) списък на производители, на които той е възложил изпълнение на дейности по биологично производство, техните контролни органи и описание на система за проследяване на доставките от тях;
11. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) уверение, че между него и други производители, на които той е възложил изпълнение на дейности по биологично производство, е сключено споразумение, с което се дава съгласие за обмен на информация между неговия контролен орган и контролните органи на подизпълнителите.
(2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Към декларацията по ал. 1 се прилагат писмени споразумения с други ферми за разпределяне на оборски тор, когато производителят има сключени такива споразумения.
(3) (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).
(4) (Нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Производителят е длъжен да информира контролния орган за промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 5 и по ал. 2.
(5) (Нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган проверява информацията по ал. 1, т. 1 - 5 и по ал. 2 и съставя доклад за резултатите от проверката. При наличие на несъответствие с правилата за биологично производство той предписва на производителя изпълнението на подходящи мерки и мероприятия.
(6) (Нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Докладът по ал. 5 се подписва и от производителя.
(7) (Предишна ал. 4, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Разрешава се съхраняването в складове на ветеринарни алопатични препарати и антибиотици при условие, че са предписани за лечение от ветеринарен лекар, съхраняват се в охраняван обект и са записани в дневника по чл. 92, ал. 2.

Чл. 91а. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.)
(1) Производителите, отглеждащи животни и произвеждащи животински продукти, водят отчетност, която позволява да се проследят:
1. продавачът, доставчикът, произходът, видът и количеството на закупените суровини и тяхното използване;
2. купувачът, получателят, видът, количеството и направлението на продадените животни и животински продукти.
(2) При директни продажби на краен потребител се осчетоводяват броят на животните и общото количество животински продукти, продадено за деня.

Чл. 91б. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.)
(1) Контролният орган извършва проверка намясто най-малко един път годишно.
(2) Контролният орган може да извършва и допълнителни планови или внезапни проверки.
(3) За всяка извършена проверка контролният орган съставя протокол, който се подписва от проверяваното лице.

Чл. 91в. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Производителите на животни и животински продукти са длъжни да осигуряват достъп на контролния орган до проверяваните обекти и до отчетната им документация и да му предоставят исканата информация, свързана с контролираната дейност.

Чл. 91г. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.)
(1) Животните, отгледани по биологичен начин, се превозват в превозни средства, в които не се превозват едновременно и животни, отгледани по конвенционален начин. Животинските продукти, произведени по биологичен начин, се превозват само в затворени и запечатани опаковки, контейнери или превозни средства, които не позволяват подмяна на тяхното съдържание без нарушаване целостта на печата.
(2) Върху опаковката, контейнера или превозното средство по ал. 1 се поставя етикет, който съдържа:
1. името (фирмата), седалището и адреса на производителя;
2. вида и броя животни, съответно наименованието на продукта и означение на биологичния начин на отглеждане, съответно производство;
3. името (фирмата) на контролния орган.
(3) Опаковането на продуктите съгласно ал. 1 не е задължително, когато:
1. превозът се осъществява между производител и друг производител, преработвател или вносител, които се контролират от контролни органи, получили разрешение по реда на раздел I;
2. контролните органи на производителя и получателя са дали съгласието си за извършване на превоза, и
3. превозът се съпътства от документи, които съдържат информацията по ал. 2.

Чл. 91д. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.)
(1) Производителите, отглеждащи животни и произвеждащи животински продукти, са длъжни да обособят сградите за животните, парцелите, пасищата, откритите дворни площи и другите места за производство и складиране на продукти, произведени по биологичен начин, в стопанство, отделно от другите им производства.
(2) Забранява се складирането на фуражи, почистващи и дезинфекционни препарати и препарати за лечение на животните, несъвместими с биологичния начин на производство, в стопанствата по ал. 1.
(3) Цехове за преработка и разфасовка и за етикетиране и места за продажба могат да бъдат част от стопанството по ал. 1, когато работят само с негови продукти.

Чл. 92.
(1) Животните се идентифицират постоянно, като се използват техниките, приети за всеки вид, поединично при големите бозайници и поединично или на партида при птиците и малките бозайници.
(2) Собственикът или управителят на стопанството води дневник, в който се вписват:
1. за животни, които пристигат в стопанството - произход и дата на пристигане, период на приспособяване, идентификационен номер и ветеринарен картон;
2. за животни, които напускат стопанството - възраст, брой, тегло в случаите на клане, идентификационен номер и направление;
3. информация за изгубени животни и причините за това;
4. вид на фуража, включително фуражните добавки, дажбите и периодите на достъп до райони за свободно отглеждане;
5. дата на лечението, диагноза, вид на ветеринарномедицинския препарат, метод на лечение и предписание на ветеринарния лекар за ветеринарни грижи с причини и карентни периоди, които се прилагат, преди животните да се пласират на пазара.
(3) Дневникът по ал. 2 е на разположение на контролния орган по всяко време.

Чл. 93. (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Когато един производител отглежда животни и произвежда животински продукти по биологичен начин и животни и животински продукти по друг производствен начин, на контрол подлежат всички сгради, площи, производствени помещения и места за съхранение на суровини, включително и отчетната документация относно спазване на изискванията по чл. 90а - 92.

Чл. 93а. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.)
(1) Когато производителят има съмнение, че отглежданото животно или произведеният продукт не отговарят на изискванията по глава втора, той е длъжен да ги отдели и да ги обозначи като неотговарящи на правилата за биологично производство, както и да уведоми контролния орган по начин, предварително уговорен между тях. Производителят може да предлага на пазара такава продукция само след като контролният орган потвърди, че е произведена при спазването на изискванията на глава втора, или без означение за биологично производство.
(2) Когато контролният орган има основателно съмнение, че отглежданото животно или произведеният продукт не отговарят на изискванията по глава втора, той може да изиска от производителя да не ги предлага на пазара с означение за биологично производство. Контролният орган е длъжен да разреши на производителя да предлага на пазара продукцията, ако производителят докаже, че тя е произведена при спазването на изискванията на глава втора. Разрешението се дава не по-късно от изтичането на определен срок. Срокът се определя предварително от контролния орган в правилата му за контрол по чл.14б, ал. 3 ЗЖ.

Раздел IV
Контролни мерки при производството на храни от животински произход

Чл. 94.
(1) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) При сключване на договора между производителя и контролния орган съгласно чл. 89 производителят представя декларация, която съдържа:
1. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) пълно описание на предприятието, вкл. оборудването, което се използва за приемане, разфасовка, преработка, опаковане, означаване и съхранение на животинските продукти и начина на транспортирането им;
2. описание на мерките, които производителят трябва да предприеме за спазване правилата на тази наредба;
3. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) съгласие за спазване на правилата за биологично производство и за неговото означаване;
4. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) съгласие да бъдат прилагани спрямо него санкциите, предвидени от контролния орган, при неспазване на правилата за биологично производство и за неговото означаване;
5. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) задължение да информира писмено купувачите на своята продукция, когато тя не отговаря на правилата за биологично производство;
6. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) списък на производители, на които той е възложил изпълнение на дейности по биологично производство, техните контролни органи и описание на система за проследяване на доставките от тях;
7. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) уверение, че между него и други производители, на които той е възложил изпълнение на дейности по биологично производство, е сключено споразумение, с което се дава съгласие за обмен на информация между неговия контролен орган и контролните органи на подизпълнителите.
(2) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Декларацията по ал. 1 се подписва от производителя.
(3) (Отм., нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Производителят е длъжен да информира контролния орган за промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 2.
(4) (Нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган проверява информацията по ал. 1, т. 1 - 2 и съставя доклад за резултатите от проверката. При наличие на несъответствие с правилата за биологично производство той предписва на производителя изпълнението на подходящи мерки и мероприятия.
(5) (Нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Докладът по ал. 4 се подписва и от производителя.

Чл. 94а. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Производителите на храни водят отчетност, която позволява да се установят:
1. продавачът, доставчикът, произходът, видът и количеството на вложените в производството земеделски продукти;
2. купувачът, получателят, видът и количеството на храните от животински произход, напуснали стопанството;
3. произходът, видът и количеството на съставките, добавките и спомагателните материали и съставът на храните;
4. извършването на проверките по чл. 99.

Чл. 95. Производителите на храни от животински произход, които произвеждат и храни по небиологичен начин, са длъжни:
1. да складират суровините и продуктите на биологичното производство отделно от другите суровини и продукти;
2. да извършват производството на храни по биологичен начин на цели партиди, отделени пространствено или във времето от другите производства;
3. (доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) да съобщават на контролния орган за началото на биологично производство в определен от него срок, когато то не се осъществява редовно в предварително определено време или дни;
4. да идентифицират партидите, произведени по биологичен начин, така че да се изключи смесването им с други продукти;
5. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) да обозначава храните, произведени по биологичен начин, като такива през цялото време на съхранението при него.

Чл. 96.
(1) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган извършва пълна проверка на място на предприятието поне един път годишно.
(2) (Нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган може да извършва и допълнителни планови или внезапни проверки.
(3) (Предишна ал. 2, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Когато има съмнение, че се използват неразрешени продукти, контролният орган може да вземе проби за изследване на продуктите.
(4) (Предишна ал. 3, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) За всяка извършена проверка контролният орган съставя протокол, който се подписва от проверяваното лице.

Чл. 97. (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Лицата, които произвеждат храни от животински произход по биологичен начин, са длъжни да осигуряват достъп на контролния орган до проверяваните обекти и до отчетната им документация и да му предоставят исканата информация, свързана с контролираната дейност.

Чл. 98.
(1) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Храните от животински произход, произведени по биологичен начин, се превозват на територията на страната само в затворени и запечатани опаковки, контейнери или превозни средства, които не позволяват подмяна на тяхното съдържание, без да се наруши целостта на печата.
(2) (Изм. и доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Върху опаковката, контейнера или превозното средство по ал. 1 се поставя етикет, който съдържа:
1. името (фирмата) и адреса на производителя;
2. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) наименованието на продукта и означение на биологичния начин на производство;
3. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) контролния орган.
(3) (Нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Опаковането на продуктите съгласно ал. 1 не е задължително, когато:
1. превозът се осъществява между производител и друг производител или вносител, които се контролират от контролни органи, получили разрешение по реда на раздел I;
2. контролните органи на производителя и получателя са дали съгласието си за извършване на превоза, и
3. превозът се съпътства от документи, които съдържат информацията по ал. 2.

Чл. 99.
(1) (Доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Когато производителите на храни от животински произход получат земеделски продукти от стопанство с биологично производство, те проверяват целостта на опаковките или контейнерите и наличието на етикет, съответстващ на чл. 98, ал. 2, както и съпътстващите превоза документи.
(2) (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).

Чл. 99а. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.)
(1) Когато производителят има съмнение, че произведеният продукт не отговаря на изискванията на глава втора, той е длъжен да отдели продукта и да го обозначи като неотговарящ на правилата за биологично производство, както и да уведоми контролния орган по начин, предварително уговорен между тях. Производителят може да предлага на пазара такъв продукт само след като контролният орган потвърди, че е произведен при спазването на изискванията на глава втора, или без означение за биологично производство.
(2) Когато контролният орган има основателно съмнение, че произведеният продукт не отговаря на изискванията на глава втора, той може да изиска от производителя да не го предлага на пазара с означение за биологично производство. Контролният орган е длъжен да разреши на производителя да предлага на пазара продукта, ако производителят докаже, че продуктът е произведен при спазването на изискванията на глава втора. Разрешението се дава не по-късно от изтичането на определен срок. Срокът се определя предварително от контролния орган в правилата му за контрол по чл.14б, ал. 3 ЗЖ.

Раздел V
Контролни мерки при внос

Чл. 100. (1) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) При сключване на договора между вносителя и контролния орган съгласно чл. 89 вносителят представя декларация, която съдържа:
1. (изм. и доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) пълно описание на дейността на вносителя, вкл. помещенията и съоръженията за съхранение, разопаковане, опаковане, означаване на внесените животни и продукти от тях и граничните пунктове, през които ще се извършва вносът;
2. описание на мерките, които вносителят трябва да предприеме за спазване изискванията на тази наредба;
3. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) съгласие за спазване на правилата за биологично производство и за неговото означаване;
4. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) съгласие да бъдат прилагани спрямо него санкциите, предвидени от контролния орган, при неспазване на правилата за биологично производство и за неговото означаване;
5. (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) задължение да информира писмено купувачите на своята продукция, когато тя не отговаря на правилата за биологично производство.
(2) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Декларацията по ал. 1 се подписва от вносителя.
(3) (Отм., нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Вносителят е длъжен да информира контролния орган за промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 1 - 2.
(4) (Отм., нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган проверява информацията по ал. 1, т. 1 - 2 и съставя доклад за резултатите от проверката. При наличие на несъответствие с правилата за биологично производство той предписва на вносителя изпълнението на подходящи мерки и мероприятия.
(5) (Отм., нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Докладът по ал. 4 се подписва и от вносителя.

Чл. 100а. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.)
(1) Вносителите на животни, животински продукти и храни от животински произход, отгледани, съответно произведени по биологичен начин, водят стокова и финансова отчетност, което позволява да се установят:
1. продавачът, превозвачът, произходът, видът и броят на внесените животни, съответно видът и количеството на внесена партида;
2. купувачът, получателят, видът и броят на внесените животни, съответно видът и количеството на продадените от вносителя продукти или храни.
(2) Вносителите са длъжни да предоставят на контролните органи подробна информация относно превоза на внесените продукти от страната износител до неговите помещения, съответно до помещенията на първия получател в страната, както и относно превоза на внесените продукти от неговите помещения, съответно от помещенията на първия получател до следващите получатели в страната.
(3) Вносителите са длъжни да съобщават на контролните органи за вноса на всяка партида продукти, както и за първия получател на територията на страната и да им представят копия на сертификатите, доказващи биологичния начин на производство.
(4) Вносител, който съхранява продукти, произведени по биологичен начин, в складови помещения, където се съхраняват и други продукти, е длъжен:
1. да отдели продуктите, произведени по биологичен начин, от другите продукти;
2. да идентифицира партидите, произведени по биологичен начин, така че да изключи смесването им с други партиди.

Чл. 101.
(1) (Изм. и доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган извършва пълна проверка на място на помещенията и съоръженията на вносители поне един път годишно. По преценка на контролния орган се проверяват и други съоръжения за съхранение, които вносителят използва. Контролният орган проверява стоковата и финансовата отчетност по чл. 100а и сертификатите по чл. 77.
(2) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Контролният орган може да извършва и допълнителни планови или внезапни проверки.
(3) Когато има съмнение, че се използват неразрешени продукти, контролният орган може да вземе проби за изследване на продуктите.
(4) За всяка извършена проверка контролният орган съставя протокол, който се подписва от проверяваното лице.

Чл. 102.
(1) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Лицата, които внасят животински продукти и храни от животински произход, произведени по биологичен начин, са длъжни да осигуряват достъп на контролния орган до проверяваните обекти и до отчетната им документация.
(2) Вносителите са длъжни да предоставят на контролния орган всякаква информация, свързана с контролираната дейност.

Чл. 103.
(1) (Доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Продукти, произведени по биологичен начин, се внасят в страната само в затворени и запечатани опаковки или контейнери, които не позволяват подмяна на тяхното съдържание без нарушаване целостта на печата.
(2) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Опаковките и контейнерите по ал. 1 трябва да носят обозначение на износителя и с съответните знаци и номера, позволяващи идентифицирането на партидата със сертификата по чл. 77.

Чл. 104.
(1) (Доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) При получаване на продукти и храни, произведени по биологичен начин в друга страна, вносителят проверява целостта на опаковките или контейнерите и съответствието между партидата и сертификата, който я придружава, и документира резултатите от проверката.
(2) (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).

Чл. 104а. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.)
(1) Когато вносителят има съмнение, че внесеният продукт не е произведен по биологичен начин, той е длъжен да отдели продукта и да го обозначи като неотговарящ на правилата за биологично производство, както и да уведоми контролния орган по начин, предварително уговорен между тях. Вносителят може да предлага на пазара такъв продукт само след като контролният орган потвърди, че е произведен по биологичен начин, или без означение за биологично производство.
(2) Когато контролният орган има основателно съмнение, че внесеният продукт не е произведен по биологичен начин, той може да изиска от вносителя да не го предлага на пазара с означение за биологично производство. Контролният орган е длъжен да разреши на вносителя да предлага на пазара внесения продукт, ако производителят докаже, че продуктът е произведен по биологичен начин. Разрешението се дава не по-късно от изтичането на определен срок. Срокът се определя предварително от контролния орган в правилата му за контрол по чл.14б, ал. 3 ЗЖ.

Чл. 104б. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Вносител, който внася храни, произведени по биологичен начин, и храни, произведени по друг производствен начин, е длъжен:
1. да складира суровините и продуктите на биологичното производство отделно от другите суровини и продукти;
2. да идентифицира партидите, произведени по биологичен начин, така че да изключи смесването им с други продукти.

Чл. 105.
(1) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Внесените животински продукти и храни от животински произход, произведени по биологичен начин, се превозват на територията на страната при спазване на изискванията на чл. 98.
(2) (Отм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.).

Раздел VI
Контролни мерки при производство и внос на фуражи, комбинирани фуражи и фуражни суровини
(Нов раздел, ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

Чл. 105а. Разпоредбите на раздели IV и V се прилагат съответно и при производството и вноса на фуражи, комбинирани фуражи и фуражни суровини.

Чл. 105б.
(1) Декларацията на производителя на фуражи, комбинирани фуражи и фуражни суровини съдържа допълнително:
1. описание на помещенията и съоръженията за складиране на почистващи и дезинфекционни препарати;
2. описание на комбинираните фуражи, които той произвежда, и информация за изхранването на кои животни те са предназначени, и
3. наименованието на фуражните суровини, които той произвежда.
(2) Описанието на мерките, които производителят трябва да предприеме за спазване правилата на тази наредба, включва и:
1. предпазните мерки за предотвратяване замърсяването и опасността от замърсяване на фуражите, комбинираните фуражите и фуражните суровини с неразрешени вещества и продукти;
2. мерките за почистване на помещенията за производство и съхранение;
3. действията за гарантиране, че фуражите, комбинираните фуражи и фуражните суровини се произвеждат в съответствие с изискванията на биологичното производство, и
4. система за оценка на опасностите и контрол на критичните точки на производството.
(3) Въз основа на декларацията контролният орган прави оценка на риска и съставя план за проверки, който съдържа минималния брой допълнителни проверки.

Чл. 105в. Производителят на фуражи, комбинирани фуражи и фуражни суровини осигурява:
1. биологично произведените фуражи, комбинираните фуражи и фуражните суровини да са отделени от конвенционално произведените или от тези в преходен период, и
2. съоръженията за биологично производство на комбинирани фуражи да са отделени от тези за конвенционално производство.

Глава пета
ОЗНАЧАВАНЕ

Чл. 106. При етикетиране и реклама на животински продукти биологичното производство може да се означи, когато:
1. то се отнася за начин на земеделско производство;
2. продуктът е произведен или внесен в страната при спазване изискванията на глави втора и трета;
3. производството или вносът са били обект на контрол по реда на глава четвърта;
4. при етикетирането е отбелязано името на лицето, осъществило контрола.

Чл. 107.
(1) При етикетиране и реклама на храни от животински произход биологичното производство може да се означи, когато са спазени изискванията по чл. 4.
(2) Етикетът на храните от животински произход включва изброяване на всички използвани съставки в низходящ ред според тяхното процентно тегло. Той включва и пълните наименования на всички използвани добавки.
(3) За съставките по чл. 4, ал. 1, т. 2 в етикета се отбелязва, че не са произведени по биологичен начин.
(4) Когато в храната са вложени билки и/или подправки, те се отбелязват в етикета, а когато съставляват повече от 2 % от общото тегло на продукта, се посочва и тяхното процентно съотношение.
(5) Всяко вещество, включено в храната от животински произход, се счита за отделна съставка и се отбелязва в етикета съгласно ал. 2 и 3.

Чл. 108. (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.)
(1) Означенията на храните по чл. 5 задължително посочват процента на съставките от земеделски произход в продукта, които са произведени по биологичен начин, чрез израза "Х % от съставките от земеделски произход са произведени по биологичен начин".
(2) Член 107, ал. 2 - 5 се прилага съответно и за означенията на храните по чл. 5.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "земеделски продукти" са непреработените растителни и животински продукти;
2. "животински продукти" са месо, мляко, вълна, мед и яйца, които не са претърпели обработка;
3. "храни от животински произход" са преработените животински продукти, предназначени за човешка консумация и съставени основно от една или повече съставки от животински произход;
4. "екстензивно животновъдство" е животновъдство, при което не се прилагат промишлени технологии на хранене и отглеждане на животни; на големи площи се отглеждат малък брой животни, които се изхранват пасищно (само с фураж, произведен от тези площи);
5. "интензивно (конвенционално) животновъдство" е животновъдство, при което се прилагат промишлените технологии за хранене и отглеждане на животни;
6. "производство на животински продукти" са технологии, извършвани при селскостопанска дейност с цел добиване, опаковане и първо етикетиране на животински продукти;
7. "производство на храни от животински произход" са операции за консервиране и/или преработка на животински продукти (вкл. клане и разфасоване), както и опаковане и/или изменение на отразяването на биологичното производство при етикетиране на тези продукти в сурово, консервирано и/или преработено състояние;
8. "етикетиране" е поставянето на текстове, означения, марки, картини или знаци върху опаковка, документ, етикет, бандерол или увивна лента на земеделски продукт;
9. "фуражни суровини" са: продуктите от растителен или животински произход в естествено състояние, пресни или консервирани, производни от тяхната промишлена преработка, както и органичните и неорганичните вещества със или без добавки, предназначени за хранене на животните през устата - непреработени или преработени в комбинирани фуражи или концентрати;
10. "фураж/фуражни суровини, произведени по биологичен начин" са фураж/фуражни суровини, произведени по правилата на биологичното производство, посочени в тази наредба и в Наредба № 22 от 2001 г. за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях;
11. (изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) "фураж/фуражни суровини в преходен период" са фураж/фуражни суровини, отговарящи на правилата за биологично производство с изключение на преходния период, където тези правила се прилагат поне една година преди реколтата;
12. "конвенционален фураж/фуражни суровини" са фураж/фуражни суровини извън тези по т. 5 и 6;
13. "съставки от земеделски произход" са:
а) непреработени земеделски продукти, продукти, получени от тях чрез измиване, почистване или чрез термична, механична и физична обработка за намаляване съдържанието на вода в продукта;
б) продукти, получени от продуктите по буква "а" чрез други операции, използвани при производството на храни, освен ако тези продукти не се считат за хранителни добавки или ароматични вещества;
14. "съставки от неземеделски произход" са: хранителни добавки, ензими за хранителни добавки, ароматични вещества, вода, сол, препарати, приготвени на базата на микроорганизми, минерали, микроелементи и витамини;
15. "ароматични вещества" са веществата, добити чрез физични, химични или микробиологични процеси от растителни или животински суровини, които са предназначени за храна;
16. "хранителни добавки" са веществата от натурален или изкуствен произход, които обикновено не се използват самостоятелно като храна или като суровина за производство на храни, независимо от това дали имат хранителни свойства, и които се добавят по технологични съображения към храната при производството, обработката, опаковането, транспорта или съхраняването й и остават като нейна съставка;
17. "ензими за хранителни добавки" са хранителните добавки, които се използват за разтваряне, разреждане, разпръскване или друга промяна чрез физични методи на друга хранителна добавка, без да се променя нейната технологична функция с цел улесняване манипулацията и използването й;
18. "преход към биологично производство" е периодът от започване прилагането на правилата на биологично производство до момента, когато продуктите могат да бъдат продавани като "сертифицирани биологични";
19. "търговия" е съхраняването или излагането с цел продажба, предлагането за продажба, продажбата, доставката или пласирането на пазара под всякаква друга форма на продукти, произведени по биологичен начин;
20. "карентен срок" е времето между последното приложение на лекарствения препарат и клането на животните или използването им за получаване на хранителни продукти за технологична преработка или за консумация от хора и животни без опасност за тяхното здраве;
21. "ветеринарномедицински препарат" е всеки медицински препарат, предназначен за животни, предварително приготвен и предложен в съответната фармацевтична форма; ветеринарномедицинският препарат включва: лекарствени средства, предназначени за лечение и профилактика на заболяванията и за стимулиране на прираста и продуктивността на животните, а също така средства, използвани при изкуственото осеменяване и трансплантация на ембриони, хомеопатични средства, антисептици и дезинфектанти, пробиотици, медикаментозни премикси и имунопрепарати (ваксини, имунни и хиперимунни серуми, диагностикуми, токсини и анатоксини, бактериофаги, органни и кръвни препарати, хранителни среди);
22. "хомеопатични лекарствени средства" са лекарствени средства, които, прилагани в малки дози, лекуват заболявания при животните, предизвикани от същите вещества, прилагани в големи дози при здрави животни; приготвени са от продукти, субстанции или съставни вещества, наричани хомеопатично семейство съгласно процедурата за хомеопатично производство на Европейската фармакопея;
23. "Европейска фармакопея" е сборник от регламентирани изисквания към качеството на лекарствените средства и биопрепарати, разрешени за употреба в европейските страни;
24. "алопатия" е метод на лечение, при който заболяванията се лекуват със средства, предизвикващи в организма явления, противни на лекуваните;
25. "екстремна ситуация" е опасност от възникване на масови заболявания или създаване на обстановка, застрашаваща здравето на животните вследствие на заразни и паразитни болести, токсини, техногенни замърсители, природни бедствия и промишлени аварии.

§ 2. Отглеждането на животни включва отглеждането на домашни или опитомени сухоземни животни, вкл. насекоми.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
(Загл. изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

§ 2а. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) До 31 декември 2007 г. съоръженията за биологично производство на комбинирани фуражи може да не са отделени от тези за конвенционално производство след предварително разрешение на контролния орган и при спазване на следните условия:
1. производството на комбинирани фуражи по биологичен начин се осъществява в различно време от производството на комбинирани фуражи по друг начин;
2. помещенията и съоръженията се почистват преди производството на комбинирани фуражи по биологичен начин, като това се документира;
3. взети са всички необходими мерки съгласно оценката на риска, и
4. фуражите, които не отговарят на изискванията на биологичното производство, не се предлагат на пазара с означение за биологично производство.

§ 2б. (Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.)
(1) До влизането в сила на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз контролният орган може да разреши на производител, отглеждащ животни по биологичен начин, да използва ограничено количество конвенционални фуражи, когато производителят докаже, че не е възможно да се снабди с биологично произведени фуражи. Максималното количество конвенционални фуражи, допустимо за една година, е 5 % сухо вещество за тревопасни животни и 15 % за други животни. Максималното количество конвенционални фуражи, допустимо за дневната дажба, е не повече от 25 % от сухото вещество.
(2) За производители, които са сключили договори с контролен орган по чл. 89 до влизането в сила на тази наредба, максималното количество конвенционални фуражи, допустимо за една година, е 50 % сухо вещество за тревопасни животни и 60 % за други животни.

§ 3. Наредбата се издава на основание чл.14 от Закона за животновъдството.

Приложение № 1
към чл. 3, ал. 1, т. 2

Фуражни суровини от растителен произход

1. Зърнени култури, техните продукти и вторични продукти. В тази категория се включват:
- овес на зърно, овесени флейки, овесено фуражно брашно с отсевки, овесени люспи и трици;
- ечемик на зърна, брашно с отсевки и пулп;
- ориз на зърна, ориз начупен, оризови трици и оризов зародиш - експелер, оризово брашно с отсевки;
- ръж на зърна, ръжено брашно с отсевки, фураж и трици;
- сорго на зърна;
- пшеница на зърно, пшенично фуражно брашно с отсевки, пшенични трици, пшеничен глутен за фураж, пшеничен глутен и зародиши;
- пшенична спелта (лимец) на зърна;
- тритикале на зърна;
- царевица на зърна, царевични трици, царевично брашно с трици, царевичен зародиш - експелер и глутен;
- малцови коренчета;
- сух зърнен пивоварен отпадък.
2. Маслодайни растения, техните продукти и вторични продукти. В тази категория се включват:
- рапично семе, рапичен експелер и рапични люспи;
- соево зърно, соево зърно тостирано, експелер и люспи;
- зърно от слънчоглед и експелер;
- памучно семе и експелер;
- ленено семе и експелер;
- семена от сусам и експелер;
- палмови ядки като експелер;
- семена от репица като експелер и люспи;
- семена от тиква като експелер;
- маслинен пулп (получен от физическата екстракция на маслини).
3. Семена от бобови растения, техните продукти и субпродукти. В тази категория се включват:
- нахут на семена;
- ervil на семена;
- секирче
- зърно от Lathyrus sativus обработено съответно топлинно;
- семена от грах, грахово брашно с отсевки и трици;
- бакла на семена, брашно с отсевки и трици;
- horse beans на семена, фий на семена и лупина на семена.
4. Клубени, корени, продукти и субпродукти от тях. В тази категория се включват:
- захарноцвеклови резанки;
- сушено цвекло;
- картофи;
- грудки на сладки картофи;
- корени от маниока;
- картофени пресовки (вторичен продукт, получен при извличането на нишесте от картофи);
- нишесте от картофи;
- протеин от картофи;
- тапиока.
5. Други семена и плодове, продукти и субпродукти. В тази категория са включени:
- рожкови, шушулки;
- цитрусови пресовки;
- ябълкови пресовки;
- доматен пулп;
- гроздов пулп.
6. Тревни и груби фуражи. В тази категория се включват:
- люцерна;
- люцерново брашно;
- детелина;
- детелиново брашно;
- трева (получена от фуражни растения);
- тревно брашно;
- сено;
- силаж;
- слама от зърнени култури;
- кореноплодни зеленчуци за фураж.
7. Други растения, продукти и субпродукти. В тази категория се включват:
- меласи като свързващ елемент в комбинираните фуражи, съдържащи брашно от водорасли (получено при сушенето и смилането на водорасли и измити с цел намаляване съдържанието на йод);
- прахове и екстракти от растения;
- протеинови екстракти от растения (предназначени единствено за младите животни);
- подправки и билки.

Приложение № 2
към чл. 3, ал. 1, т. 2
(Доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

Фуражни суровини от животински произход

1. Мляко и млечни продукти. В тази категория се включват:
- сурови млека по смисъла на Наредба № 30 от 2000 г. за ветеринарно-санитарните и хигиенните изисквания при добива на сурово мляко, изграждане и експлоатация на млекопреработвателни предприятия, производството и търговията с топлинно обработено мляко и млечни продукти (ДВ, бр. 1 от 2001 г.);
- мляко на прах;
- обезмаслено мляко;
- обезмаслено мляко на прах;
- мътеница;
- мътеница на прах;
- суроватка;
- суроватка на прах;
- суроватка на прах с ниско съдържание на захар;
- суроватка на прах със съдържание на протеин (извлечена по физически начин);
- казеин на прах;
- лактоза на прах;
- (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) извара и кисело мляко.

2. Риби, други морски животни, продукти и субпродукти. В тази категория се включват:
- риба, рибно масло и нерафинирано рибно масло;
- мекотели и ракообразни аутолизати (autolysates), хидролизати (hydrolysates) и протеолизати (proteolysates), получени чрез въздействието на ензими, разтворими или неразтворими, давани единствено на млади животни;
- рибно брашно (забранено за изхранване на преживни животни).

3. (Нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Яйца и яйчни продукти като фураж за птици.

Приложение № 3
към чл. 3, ал. 1, т. 2
(Доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

Фуражни суровини от минерален произход

Натрий:
- нерафинирана морска сол;
- сол на кристали;
- натриев сулфат;
- натриев карбонат;
- натриев бикарбонат;
- натриев хлорид.
(Нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Калий:
- калиев хлорид.
Калций:
- lithotamnion and maerl;
- черупки на водни животни (включително и кости от cuttlefish);
- калциев карбонат;
- калциев лактат;
- калциев глюконат.
Фосфори:
- утайка от костен двукалциев фосфат (bone dicalcium phosphate precipitate) - забранена за изхранване на преживни животни;
- дефлуориниран двукалциев фосфат (defluorinated dicalcium phosphate) - забранен за изхранване на преживни животни;
- дефлуориниран еднокалциев фосфат (defluorinated monocalcium phosphate) - забранен за изхранване на преживни животни.
Магнезий:
- воден магнезиев окис (anhydrous magnesia);
- магнезиев сулфат;
- магнезиев хлорид;
- магнезиев карбонат;
- (нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) магнезиев фосфат.
Сяра:
- натриев сулфат.

Приложение № 4
към чл. 3, ал. 1, т. 2
(Изм. и доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

Добавки към фуражите, помощни средства в преработката на фуражи и фуражни суровини, произведени по специални технологии, съгласно Наредба № 4 от 2001 г. за обращение на фуражните суровини (ДВ, бр. 11 от 2001 г.)

1. Фуражни добавки:
1.1. Микроелементи.
Е1 - Желязо:
Железен (II) карбонат
(Доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Железен (II) сулфат монохидрат и/или хептахидрат
Железен (III) оксид
Е2 - Йод:
Калциев йодит, анхидрид
Калциев йодит, хексахидрат
(Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Натриев йодит
Е3 - Кобалт:
Кобалтов (II) сулфат монохидрат и/или хептахидрат
Кобалтов (II) карбонат, монохидрат
Е4 - Мед:
Меден (II) оксид
Основен меден (II) карбонат, монохидрат
Меден (II) сулфат, пентахидрат
Е5 - Магнезий:
Магнезиев (II) карбонат
Магнезиев оксид и манганов оксид
Магнезиев (II) сулфат, моно- и/или тетрахидрат
Е6 - Цинк:
Цинков карбонат
Цинков оксид
Цинков сулфат, моно- и/или хептахидрат
Е7 - Молибден
Амониев молибдат, натриев молибдат
Е8 - Селен:
Натриев селенат
Натриев селенит
1.2. (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Витамини, провитамини и химични вещества, имащи подобен ефект. В тази категория се включват витамини, които се получават от естественоприсъстващите във фуражите суровини и синтетични витамини, идентични с естествените витамини, които да се използват само при животни с еднокамерен стомах, разрешени за използване съгласно Наредба № 3 от 2001 г. за фуражните добавки (ДВ, бр. 8 от 2001 г.):
- за предпочитане са тези, които се получават от естествено присъстващите във фуражите суровини; или
- синтетични витамини, идентични с естествените витамини, които да се използват само при животни с еднокамерен стомах.
1.3. Ензими. В тази категория се включват ензимите, разрешени за употреба съгласно Наредба № 3 от 2001 г. за фуражните добавки.
1.4. Микроорганизми. В тази категория се включват микроорганизмите, разрешени за употреба съгласно Наредба № 3 от 2001 г. за фуражните добавки.
1.5. (Изм. и доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Консерванти. В тази категория се включват:
Е 200 сорбинова киселина;
E 236 мравчена киселина;
E 260 оцетна киселина;
E 270 млечна киселина;
E 280 пропионова киселина;
Е 330 лимонена киселина.
Когато метеорологичните условия възпрепятстват нормалното протичане на ферментацията, контролният орган може да разреши използването на млечна, оцетна, мравчена и пропионова киселина за производството на силаж.
1.6. (Изм. и доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Свързващи елементи, противослепващи и коагуланти. В тази категория се включват:
Е 470 Калциев стеарат от естествен произход;
E 551b колоиден силициев диоксид;
E 551c кварцова пръст;
Е 558 бентонит - монтморилонит;
E 559 каолинитови глини без азбест;
Е 560 Натурални смеси от стеарити и хлорит;
E 561 вермикулит; Е 562 Сепиолит;
E 599 перлит.
1.7. (Нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Антиоксидантни вещества:
Е 306 Богати на токоферол екстракти от естествен произход.
1.8. (Нова, ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Силажни добавки:
Ензими
Дрожди
Бактерии.
В тази категория се включват само ензимите, дрождите и бактериите, които са разрешени от Наредба № 3 от 2001 г. за фуражните добавки.
2. Фуражни суровини, произведени по специални технологии, съгласно приложение № 4 на Наредба № 4 от 2001 г. за обращение на фуражните суровини.
3. (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Помощни средства при преработката на фуражите. Помощни средства при преработката за силажа. В тази категория се включват:
морска сол;
сол на кристали;
маи;
суроватка;
захар;
пулп от захарна тръстика;
брашно от зърнени храни;
меласи.

Приложение № 5
към чл. 3, ал. 1, т. 3

Продукти, разрешени за използване при почистването и дезинфекцията на помещенията и инсталациите (напр. оборудване, прибори, съдове и уреди)

1. Калиев и натриев сапун
2. Вода и пара
3. Варно мляко
4. Вар
5. Негасена вар
6. Натриев хипохлорит (например течна белина)
7. Сода каустик
8. Поташ (калиев карбонат)
9. Водороден пероксид
10. Натурални есенции от растения
11. Лимонена, пероцетна, мравчена, млечна, оксалова и оцетна киселина
12. Алкохоли (например спирт)
13. Азотна киселина (оборудване в мандри)
14. Фосфорна киселина (оборудване в мандри)
15. Формалдехид
16. Препарати за почистване и дезинфекция на вимето на животните и доилните съоръжения
17. Натриев карбонат

Приложение № 6
към чл. 3, ал. 1, т. 4
(Изм. и доп., ДВ, бр. 13 от 2006 г.)

Продукти за борба с насекомите и другите вредители в сградите и съоръженията за отглеждане на животни

Наименование Описание, условия за употреба
Екстракт от Azadirachta indika (ниим) Инсектицид. Разрешен за използване единствено след провеждане на изпитване и регистрация в страната. Необходимостта е призната от контролния орган
Пчелен восък В овощарството при присаждане
Желатин Инсектицид. Разрешен за използване единствено след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната. Забранено е използването на желатин, добит от преживни животни
Хидролизирани протеини За примамки. Разрешени за използване единствено след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната и само в разрешени употреби в комбинация с други подходящи продукти от това приложение. Забранено е използването на хидролизирани протеини, добити от преживни животни
Лецитин Фунгицид. Разрешен за използване единствено след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната
Екстракт (воден разтвор) от Nicotiana tabacum Инсектицид. Разрешен за използване единствено след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната. Приложен ограничено само срещу листни въшки по субтропичните овощни култури и тропичните култури в началото на вегетационния период. Необходимостта е призната от контролния орган. Само за период до 31.III.2002 г.
Растителни масла (предимно масла от мента, бор, кимион) Инсектицид, акарицид, фунгицид и вещество, инхибитор на покълването. Разрешен за използване единствено след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната
Екстракт от Chrysantemum cinerariaefolium Инсектицид. Разрешен за използване единствено след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната. Необходимостта е призната от контролния орган
Екстракт от Quassia amara Инсектицид с репелентно действие. Разрешен за използване единствено след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната
Екстракт от Derris spp., Lonchocarpus spp. и Terphrosia spp. Инсектицид. Разрешен за използване единствено след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната. Необходимостта е призната от контролния орган
Препарати на базата на Bacillus thuringiensis Единствено без да са генетично модифицирани
Препарати на базата на гранулозен вирус Разрешени за използване единствено след провеждане на биологично изпитване и регистрация в страната. Единствено без да са генетично модифицирани
Диамониев фосфат Атрактант. За уловки
Метаалдехид (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) За голи охлюви. За уловки, имащи репелентно действие срещу гризачи. Само за периода до 31.III.2006 г.
Феромони Атрактант. За полова дезориентация. Само в уловки и диспенсери
Пиретроиди (само делтаметрин или ламбдацихалотрин) (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Инсектицид. Само в уловки със специфични атрактанти. Само срещу Batrocera oleae и Ceratitis capitata. Необходимостта е призната от контролния орган.
Мед под форма на меден хидроксид, меден оксихлорид, меден сулфат и меден оксид (Изм., ДВ, бр. 13 от 2006 г.) Фунгицид. Необходимостта е призната от контролния орган. До 6 кг мед на хектар за година. За многогодишни култури до 38 кг мед на хектар за 2006 г., до 36 кг мед на хектар за 2007 г., до 34 кг мед на хектар за 2008 г., до 32 кг мед на хектар за 2009 г. и до 30 кг мед на хектар за следващите години.
Калиев сапун (мек сапун) Инсектицид
Сероваров разтвор Фунгицид, акарицид, инсектицид. Необходимостта е призната от контролния орган
Парафинови масла Инсектицид, акарицид
Минерални масла Инсектицид, фунгицид. Единствено за овощни култури, лозя, маслинови дървета и тропични култури. Само за периода до 31.III.2002 г. Необходимостта е призната от контролния орган
Калиев перманганат Фунгицид, бактерицид. Единствено за овощни култури, лозя и маслинови дървета.
Кварцов пясък Репелент
Сяра Фунгицид, акарицид, репелент
(нов, ДВ, бр. 13 от 2006 г.)
железен (III) ортофосфат
молускицид (срещу безгръбначни животни)

Приложение № 7
към чл. 4, ал. 1, т. 2

Съставки със земеделски произход, които не са произведени по биологичен начин

1. Растителни непреработени продукти и производните им продукти
1.1. Ядливи плодове, ядки и семена
Желъди Quercus spp.
Орехи от кола Cola acuminata
Цариградско грозде Ribes uva-crispa
Плодове на ядивна пасифлора Passiflora edulis
Сушени малини Rubus idaeus
Сушено червено френско грозде Ribes rubrum
1.2. Ядливи подправки и билки
Пипер (Peruvian)Schinus molle L.
Семена от хрян Armoracia rusticana
Lesser galanga Alpinia officinarum
Цветове на сафлор Carthamus tinctorius
Кресон Nasturtium officinale
1.3. Разни
Водорасли, вкл. и морски водорасли
2. Растителни преработени продукти
2.1. Семена и масла, дори рафинирани, които не са претърпели химическа обработка, получени от растения извън следния списък:
Какао Theobroma cacao
Кокосов орех Cocos nucifera
Маслина Olea europaea
Слънчоглед Helianthus annuus
Маслодайна палма Elaeis guineensis
Рапица Brassica napus, rapa
Сафлор Carthamus tinctorius
Сусам Sesamum indicum
Соя Glycine max
2.2. Захари, нишестета и други продукти от житни растения и грудки (клубени)
Захар от цвекло до 1.IV.2003 г.
Фруктоза
Оризово брашно
Безквасен хляб
Нишесте от ориз и восъчна царевица, непретърпели химическа обработка
2.3. Разни
Грахово брашно Pisum spp.
Ром - само такъв, получен от сок от захарна тръстика
Кирш (Вишнево бренди), приготвено на базата на плодове и ароматични вещества
3. Животински продукти
Водни организми, които не са получени от аквакултури и са разрешени за използване в конвенционалното производство на храни
Пълномаслено мляко на прах до 31.VIII.2001 г.
Желатин
Лактоза до 31.VIII.2001 г.
Суроватка на прах "herasuola"

Приложение № 8
към чл. 4, ал. 1, т. 3

Съставки от неземеделски произход

1. Хранителни добавки, вкл. консерванти

Наименование Специфични условия
Е 170 Калциеви карбонати Всички разрешени функции, с изключение оцветяване
Е 270 Млечна киселина -
Е 290 Въглероден двуокис -
Е 296 Ябълчена киселина -
Е 300 Аскорбинова киселина -
Е 306 Екстракт, богат на токоферол Антиоксидиращ в мазнините и маслата
Е 322 Лецитини -
Е 330 Лимонена киселина -
Е 333 Калциев цитрат -
Е 334 Винена киселина (L (+) -) -
Е 335 Натриев тартарат -
Е 336 Калциев тартарат -
Е 341 (I) Калциев фосфат Набухвател за ферментиращо брашно
Е 400 Алгинова киселина -
Е 401 Натриев алгинат -
Е 402 Калиев алгинат -
Е 406 Агар-агар -
Е 407 Карагенан -
Е 410 Брашно от зърна на рожков -
Е 412 Брашно от зърна на гуар -
Е 413 Гума трагаканта -
Е 415 Гума ксантан -
Е 416 Гума карайа -
Е 422 Глицерол Растителни екстракти
Е 440 Пектин -
Е 500 Натриеви карбонати -
Е 501 Калиеви карбонати -
Е 503 Амониеви карбонати -
Е 504 Магнезиеви карбонати -
Е 516 Калциев сулфат Консервант
Е 524 Натриев хидроксид Обработка на повърхност на луга при производството на хляб
Е 551 Силициев двуокис Противослепващ за билки и подправки
Е 938 Аргон -
Е 941 Азот -
Е 948 Кислород -

2. Ароматични вещества по смисъла на Наредба № 45 от 1995 г. за хигиенните норми и изисквания за добавките в хранителните продукти (ДВ, бр. 110 от 1995 г.).
3. Вода и сол
Питейна вода
Сол (натриев или калиев хлорид като базови съставки, използвани обикновено при преработката на хранителните продукти).
4. Препарати на базата на микроорганизми
Заготовки на базата на микроорганизми, които се използват обикновено при преработка на хранителни продукти, с изключение на модифицирани по генетичен път микроорганизми.
5. Минерали, витамини, аминокиселини и други азотни съединения по смисъла на Наредба № 45 от 1995 г. за хигиенните норми и изисквания за добавките в хранителните продукти.

Приложение № 9
към чл. 4, ал. 1, т. 4

Технологични добавки и други продукти, които се разрешават при преработка на съставки от земеделски произход, произведени по биологичния начин на производство

Наименование Специфични условия
Вода -
Калциев хлорид Коагулиращ агент
Калциев карбонат -
Калциев хидрооксид -
Калциев сулфат Коагулиращ агент
Магнезиев хлорид Коагулиращ агент
Калиев карбонат Сушене на грозде
Натриев карбонат Производство на захар
Лимонена киселина Производство на масла и хидролиза на нишесте
Натриев хидроксид Производство на захар, производство на масла от семе на рапица (Brassica spp.) само за периода до 31.III. 2002 г.
Сярна киселина Производство на захар
Изопропанол (propan-2-ol) В процеса на кристализация в производството на захар само за периода до 31.XII.2006 г.
Въглероден двуокис -
Азот -
Етанол Разтворител
Танинова киселина Подпомагане на филтрацията
Овалбумин -
Казеин -
Желатин От непреживни животни
Ихтиокол -
Растителни масла Омазняващ агент срещу образуване на пяна
Гел или колоиден разтвор на силициев двуокис -
Активен въглен -
Талк -
Бентонит -
Каолин -
Почва с диатомея (кремъчни водорасли) -
Перлит -
Лешникови черупки -
Оризово брашно -
Пчелен восък Освобождаващ агент
Восък от карнаубска палма Освобождаващ агент

Продукти на база микроорганизми и ензими: всякакъв продукт на база микроорганизми и ензими, който се използва обикновено като технологична добавка при преработката на хранителни продукти, с изключение на генетично модифицирани микроорганизми.

Приложение № 10
към чл. 6, ал. 1

Приложение № 11
към чл. 6, ал. 2

Приложение № 12
към чл. 9, ал. 3, т. 2

Вид и категория животни Максимален брой животни на хектар (еквивалентни на 170 кг азот/хектар/година)
Еднокопитни над 6-мес. възраст 2
Телета за угояване 5
Други телета до 1 година 5
Мъжки телета от 1 до 2 години 3,3
Женски телета от 1 до 2 години 3,3
Мъжки телета над 2 години 2
Юници за разплод 2,5
Юници за угояване 2,5
Млечни крави 2
Млечни крави ремонтни 2
Други крави 2,5
Зайкини 100
Овце 13,3
Кози 13,3
Прасенца 74
Свине майки 6,5
Свине за угояване 14
Други свине 14
Пилета за месо (бройлери) 580
Кокошки носачки 230

Приложение № 13
към чл. 43, ал. 3

Минимални площи в сградите и на открито и други характеристики, отнасящи се до отглеждането на животните в зависимост от вида на животните и типа на производството

1. Едър рогат добитък, овце и свине

Вид и категория животни Вътре в сградата (чиста площ, която е на разположение на животните) Извън сградата (заградени
дворчета без пасищата),
м2/глава
минимално живо тегло (кг) м2/глава
ЕРД и еднокопитни за разплод и за угояване до 100 1,5 1,1
до 200 2,5 1,9
до 350 4,0 3,0
над 350 5,0 и минимум
1 м2/100 кг ж.т.
3,7 и минимум
0,75 м2/100 кг ж.т.
Млечни крави 6 4,5
Разплодни бици 10 30
Овце и кози 1,5 на овца/коза 2,5
0,35 на агне/яре 0,5 на агне/яре
Свине майки с малки прасенца до 40-дневна възраст 7,5 на свиня майка 2,5
Свине за угояване до 50 0,8 0,6
до 85 1,1 0,8
до 110 1,3 1
Прасенца над 40-дневна възраст
и до 30 кг ж.т.
0,6 0,4
Разплодни свине 2,5 на женските 1,9
6,0 на мъжките 8,0
2. Птици
Вид Вътре в сградата (чиста площ, която е на разположение на птиците) Извън сградата (м2 /птица)
брой птици/м2 см кацалки/птица гнезда
Кокошки носачки 6 18 1 гнездо на 8 кокошки носачки, или при общо гнездо - 120 см2 на птица 4, при условие че не се надвишава границата от 170 кг азот/хектар/година
Птици за месо в постоянни сгради 10 при максимално натоварване 21 кг ж.т./м2 20 (само за токачки) 4 на пилета бройлери и на токачки
4,5 на патица
10 на пуйка
15 на гъска
За всички гореизброени видове границата от 170 кг азот/хектар/година не трябва да се превишава
Птици за месо в преносими сгради 16* при максимално натоварване 21 кг ж.т./м2 2,5, при условие че не се надвишава границата от 170 кг азот/хектар/година
(*) Само за преносими сгради, чиято площ на пода не превишава 150 м2 и които остават отворени през нощта.

Приложение № 14
към чл. 77, ал. 4

Предложи
корпоративна публикация
Кооперативна охранителна фирма ООД КОФ ООД е специализирано дружество за комплексна охрана.
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Венто - К ООД Проектиране, изграждане, монтаж и продажба на вентилационни и климатични системи.
Резултати | Архив