Чл. 1. С тази наредба се уреждат:
1. изискванията за качество на пресните води, обитавани от риби, посредством:
а) въвеждане норми за качество на тези води;
б) въвеждане на процедура по идентифициране на водите за обитаване от риби, вкл. тези, определени като изискващи опазване или подобряване, във връзка с поддържането на живота на рибите и контрола върху качеството на водите, обитавани от риби;
в) установяване на програми за намаляване замърсяването на тези води;
2. изискванията за качество на крайбрежните морски води и морски води, вдадени в сушата, осигуряващи нормално съществуване и възпроизводство на ракообразни и мекотели, вкл. високо качество на добиваните от тях продукти за директна употреба от човека, посредством:
а) въвеждане на норми за качеството на тези води;
б) процедурата по идентифициране на водите за развъждане на черупкови организми, включително тези, определени като изискващи опазване или подобряване, във връзка с поддържането на живота на ракообразни и мекотели и контрола върху качеството на водите, обитавани от черупковите организми;
в) установяване на програми за намаляване замърсяването на тези води.
Чл. 2. Целта на тази наредба е опазването на пресните води, предназначени за естествено обитаване от рибни видове, и на крайбрежните морски води за развъждане на черупкови
1. постигане нормите за качество на пресните повърхностни води, обитавани от риби, посочени в приложение № 1, с оглед на осигуряване защита на пресните води, които имат или биха имали възможност да поддържат живота на рибите (особено на тези, които са обект на промишлен и спортен риболов);
2. постигане нормите за качество на крайбрежните морски води за нормално развитие и възпроизводство на черупкови организми, посочени в приложение № 2, с оглед на опазване на тези води за поддържане и нормално функциониране на популациите от ракообразни и мекотели, вкл. опазване от замърсяване на добиваните морски продукти за употреба от човека.
Чл. 3. Тази наредба не се отнася за води във водни обекти, предназначени за интензивно рибовъдство (рибни ферми).
Чл. 4. Изискванията на наредбата не отменят общите изисквания на действащите нормативни документи за качеството на крайбрежните морски води и се отнасят за крайбрежните морски води и морски езера, идентифицирани като води за развъждане на черупкови организми.
Чл. 5. Стойностите по параметрите, отнасящи се до качеството на водите от обхвата на наредбата, въвеждани с други нормативни актове, не могат да бъдат по-малко строги от посочените в приложения № 1 и 2.
Чл. 6. За целите на тази наредба пресните води, предназначени за естествено обитаване от рибни видове, и крайбрежните морски води за развъждане на черупкови организми се идентифицират съответно като пъстървови води, шаранови води и води за развъждане на черупкови организми.
Чл. 7. Параметрите за качество на водите, определени съгласно чл. 6, са дадени в приложения № 1 и 2.
Чл. 8. В едногодишен срок от обнародването на наредбата министърът на околната среда и водите и министърът на земеделието и горите издават инструкция за идентифициране на водите във водните обекти или части от тях за обитаване от риби и районите с крайбрежни морски води за развъждане на черупкови организми.
Чл. 9.
(1) В двегодишен срок от обнародването на инструкцията по чл. 8 директорите на басейновите дирекции изготвят списък на водните обекти или части от тях на територията на района за басейново управление на водите с води, осигуряващи или имащи възможност да осигурят условия за обитаване от рибни видове съгласно чл. 1, т. 1, а за Черноморския район - и за крайбрежните морски води, осигуряващи или имащи възможност да осигурят условия за живот и възпроизводство на черупкови организми съгласно чл. 1, т. 2.
(2) Копие от списъка по ал. 1 се изпраща в дирекция "Води" при Министерството на околната среда и водите.
(3) Директорът на басейновата дирекция може да извършва допълнително определяне на води за обитаване от рибни видове и за развъждане на черупкови организми.
(4) Предложените води по ал. 3 за допълнително включване към списъците по ал. 1 се съгласуват с дирекция "Води" на МОСВ.
(5) Директорът на басейновата дирекция при промяна на факторите, въздействащи върху качеството на определените за обитаване от рибни видове и за развъждане на черупкови организми води, по своя инициатива или по разпореждане на министъра на околната среда и водите може да извършва ревизиране на определените в списъците по ал. 1 води.
Чл. 10.
(1) В период 5 години след определянето на водите за обитаване от риби и водите за черупкови организми директорите на басейновите дирекции изготвят програми за намаляване на замърсяването на тези води за постигане на съответствие с изискващото се качество съгласно чл. 7.
(2) Програмите за намаляване на замърсяването се съобразяват с плановете за управление на речните басейни и общите планове за подобряване състоянието на водите съгласно действащата нормативна уредба за категоризация на водите във водните обекти.
Чл. 11.
(1) За постигане на целите, заложени в програмите за намаляване на замърсяването, водите, определени за обитаване от рибни видове и за развъждане на черупкови организми съгласно чл. 9, се смята, че осигуряват изискванията за качество на води по тази наредба, ако пробите от тези води се вземат с минимално определената в приложения № 1 и 2 честота в едни и същи пробовземни пунктове за период над 12 месеца, и ако:
1. за водите, определени за обитаване от рибни видове:
а) 95 % от пробите по параметри: рН; БПК5; NH3; NH4; нитрити; остатъчен хлор; общ цинк и разтворена мед, съответстват на нормите за тези показатели в приложение № 1;
б) се спазва процентът, посочен в приложение № 1, за температурата и разтворения кислород;
в) има съответствие със средната концентрация за съдържанието на разтворени вещества;
2. за водите, предназначени за черупкови организми:
а) 100 % от пробите съответстват на нормите в приложение № 2 по параметрите - органохлорни вещества и метали;
б) 95 % от пробите съответстват на нормите в приложение № 2 по параметрите - соленост и разтворен кислород;
в) 75 % от пробите покриват изискванията по другите параметри от приложение № 2.
(2) В случаите по чл. 13, когато броят на пробовземанията е по-малък от указания в приложения № 1 и 2, 100% от пробите трябва да съответстват на нормите в приложения № 1 и 2.
(3) Ако несъответствието на пробите за качество на водите за обитаване от риби и за развъждане на черупкови организми се дължи на природни бедствия, наводнения или на необичайни природни условия, нехарактерни за районите на тези води, тези проби не се вземат предвид при изчисляване на процентите по ал. 2. Причините за несъответствие се отбелязват своевременно при съставяне на протокола за вземане на проби.
Чл. 12.
(1) Контролът за качеството на пресните води за обитаване от рибни видове и крайбрежните морски води, предназначени за развъждане на черупкови организми, включва пробовземане и анализ на пробите в акредитирани лаборатории, извършени по начина и съобразно параметрите, посочени в приложения № 1 и 2.
(2) Контролът по параметрите в приложения № 1 и 2 се осъществява от акредитирани лаборатории съгласно обхвата на акредитация.
(3) Интервалите от време, през което се извършва пробовземане и анализ, са посочени в приложения № 1 и 2.
Чл. 13. За води, определени съгласно наредбата, при които се отчитат по-добри стойности по определените препоръчителни стойности в приложения № 1 и 2, директорът на басейновата дирекция може да намали броя на пробовземанията през годината.
Чл. 14. Точното място на пробовземните пунктове, отстоянието от най-близките точки на заустване на отпадъчни води и дълбочината, от която трябва да се вземат водните проби, се определят от директора на басейновата дирекция съобразно местните условия на околната среда.
Чл. 15. Изискващите се сравнителни методи за анализ по отделните параметри са посочени в приложения № 1 и 2. Акредитираните лаборатории могат да работят по други методи само при доказана сигурност, че получаваните резултати са еквивалентни или съпоставими с тези по методите в приложенията.
Чл. 16.
(1) При доказана липса на замърсители и отсъствие на риск от влошаване качеството на водите вследствие резултатите от проучването по чл. 19 и резултатите от анализите на редовните пробовземания, получени в акредитирани лаборатории, директорът на басейновата дирекция съгласувано с дирекция "Води" може да разпореди, че не е необходимо вземането на проби за целите на наредбата.
(2) Ако резултатите от анализите на редовните пробовземания покажат, че пробите не отговарят на стойностите, посочени в приложения № 1 и 2, директорът на басейновата дирекция трябва:
1. да установи дали причините за това са:
а) следствие от случайност;
б) следствие от природно явление, или
в) следствие от замърсяване, и 2. да предложи за одобрение от дирекция "Води" на МОСВ съответните мерки за постигане на съответствие с указаните стойности.
Чл. 17. Прилагането на мерки за постигане изискванията на наредбата в никакъв случай не може да води директно или индиректно до увеличение на замърсяването на пресните води и на крайбрежните морски води.
Чл. 18. Когато определените пресни води пресичат или формират националните граници със съседни страни или определените крайбрежни морски води са в района на границата с друга държава, тези води се определят след уведомяване и/или консултиране с компетентните органи за водите на тези страни.
Чл. 19.
(1) За целите на контрола по чл. 12 за качеството на водите от обхвата на наредбата и с цел получаването на достоверни данни за обема, характера и мястото на всички замърсявания и зауствания, представляващи потенциална опасност за качеството на определените води, както и за ефекта, който те оказват върху тези води, директорът на басейновата дирекция организира проучване:
1. на местните условия нагоре по течението на реките и във водосбора на водоемите за водите, определени за обитаване от рибни видове;
2. на местните условия по брега на морето в районите с крайбрежни води за развъждане на черупкови организми.
(2) Проучването по ал. 1 се прави периодично по преценка на директора на басейновата дирекция или по нареждане на министъра на околната среда и водите и трябва да бъде достатъчно подробно по обем и извършено така, че в резултат от него да могат да се получат данните по ал. 1.
(3) Ако при проучването по ал. 1, при друга проверка или при регулярно вземане на проби, анализирани в акредитирани измервателни лаборатории, се установи, че съществува заустване или има вероятност от заустване на замърсени води, които могат да доведат до влошаване качеството на водите по тази наредба, директорът на басейновата дирекция разпорежда допълнително пробовземане и анализ.
(4) Мерките по ал. 3 се вземат и в случай, че съществуват и други обстоятелства, въз основа на които може да се предположи влошаване качеството на водите, определени за обитаване от рибни видове и за развъждане на черупкови организми.
(5) Разходите по допълнителните пробовземания и анализи на води по ал. 3, повлияни от конкретни обекти - замърсители, са за сметка на собствениците на тези обекти, причинили замърсяването.
Чл. 20.
(1)Директорът на басейновата дирекция след съгласуване с директора на Главна дирекция "Води" може да заповяда временно изключване от режима на тази наредба:
1. на някои параметри от приложенията в случаи на изключителни географски или метеорологични условия;
2. някои пресни води за рибни видове или крайбрежни морски води за развъждане на черупкови организми, когато те са подложени на природно насищане с някои вещества и това води до отклонение от нормите, посочени в приложения № 1 и 2.
(2) В заповедта по ал. 1 се посочват причините, наложили временното изключване, и срокът, за който се налага.
(3) Временното изключване от режима на наредбата не може да поставя в опасност човешкото здраве и съществуващата екосистема.
(4) Копие от заповедта за временно изключване от режима на наредбата се изпраща на министъра на околната среда и водите в 7-дневен срок.
Чл. 21.
(1) На всеки три години министърът на околната среда и водите въз основа на данните, предоставени от директорите на басейновите дирекции, изготвя доклад за състоянието на водите от обхвата на наредбата, който съдържа информация относно: 1. водите, определени в съответствие с чл. 9 в обобщен вид;
2. ревизирането на определените води за риби и черупкови организми;
3. включването на нови параметри за качеството на тези води;
4. прилагането на изискващите се стойности в приложения № 1 и 2;
5. данните за изключенията по чл. 20;
6. информация относно дейностите по прилагането на наредбата.
(2) Докладът по ал. 1 при поискване се предоставя на разположение на обществеността и може да служи за изпълнение на международните задължения на Република България.
Допълнителна разпоредба
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Норми за качество" означава стойностите за концентрацията на замърсяващи вещества във водите, дънните отложения и водните организми и за показателите за качество на водите в обхвата на тази наредба, посочени в приложения № 1 и 2, които не трябва да бъдат превишавани с оглед опазване на човешкото здраве и околната среда.
2. "Води за обитаване от рибни видове" са всички повърхностни пресни води във водните обекти или части от тях, естествено местообитание на рибни видове, класифицирани в две категории - за пъстървови и за шаранови видове.
3. "Води за развъждане на черупкови организми" са крайбрежните морски води или части от тях, както и вдадените в сушата морски води, осигуряващи нормално съществуване и възпроизводство на ракообразни и мекотели, вкл. и чистота на добиваните от тях продукти за консумация от човека.
4. "Екосистема" е екологична единица (природно звено), състояща се от живи и неживи компоненти, които са взаимосвързани помежду си и функционират като едно цяло.
5. "Крайбрежни морски води" означава водата откъм сушата, оградена от линия, чиито точки са на отстояние една морска миля от най-близката точка на основната линия, от която се измерва широчината на териториалните води, като в устията на реките се разширява до границата на пресните води.
6. "Природно насищане" е процесът, при който без човешка намеса някои вещества, намиращи се в окръжаващата природна среда, преминават във водите на водния обект.
7. "Замърсяване на водите" е прякото или непрякото въвеждане като резултат от човешката дейност на вещества, трептения и топлина във водите, които могат да бъдат опасни за човешкото здраве при консумация на риба и рибни продукти и месо на черупкови организми от крайбрежни морски води и за водните екосистеми и качеството на водите.
8. "Случайност" е явление или събитие, свързано с "непредвидими обстоятелства" от Закона за водите, настъпването на които е възможно, но моментът на настъпването им не може да бъде определен.
9. "Пробовземен пункт" е определена точка от водния обект, в която се извършва пробовземане за анализ по параметрите на тази наредба.
10. "Пъстървови води" са водите, осигуряващи или имащи възможност да осигурят условия за обитаване от представители на Salmonidae - балканска пъстърва, сивен, както и от видове на Thymalus sp., Coregonus sp. и др.
11. "Шаранови води" са водите, осигуряващи или имащи възможност да осигурят условия за живот на представители от шарановите риби (Cyprinidae) или други видове, като щука (Esox lucius), Perca fluviatilis и др.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 135, т. 8 от Закона за водите (ДВ, бр. 67 от 1999 г.).
§ 3. Сроковете за постигане на нормите по приложения № 1 и 2 са 6 години от влизане в сила на наредбата.
Приложение № 1
към чл. 2, т. 1
Норми за качество на пресните повърхностни води, обитавани от риби
| Показатели | Пъстървови води | Шаранови води | Сравнителни методи за анализ | Минимална честота на пробовземане и анализ | Забележка | ||
| Препоръчителни (П) | Задължителни (З) | П | З | ||||
| 1. Температура (°C) | Температурата, мерена под точката на термични зауствания (в края на зоната на смесване), не трябва да превишава температурата на неповлияните води с повече от: | — | — | — | |||
| 1,5°С | 3,0°С | Термометтрично | Седмично, едновременно под и над точката на термично заустване | Да се избягват внезапните вариации на температурата. | |||
|
Температурата, мерена под точката на заустване на студени (охладени) води, не трябва да бъде по-ниска от температурата на неповлияните води с повече от: 3°СТермичните зауствания не трябва да причиняват превишение на температурите след точката на заустване в края на зоната на смесване, както следва: |
— | — | — | ||||
|
21,5°С 10,0°С |
28,0°С 10,0°С |
— | — | — | |||
| Температурната граница от 10°С се прилага само през размножителните периоди на видове, нуждаещи се от студена вода за възпроизводство, и само за води, които могат да съдържат такива видове. Температурните граници по изключение могат да бъдат превишавани за 2 % от времето. | — | — | — | ||||
| 2. Разтворен кислород (mg/l O2) |
За 50 % от пробите >9 За 100 % от пробите >7 |
50 %>9 когато съдържанието на кислород спадне под 6 mg/l, се прилагат разпоредбите на чл. 16, ал. 2 |
50 %>8 100 %>5 |
50 %>7 когато съдържанието на кислород спадне под 6 mg/l, се прилагат разпоредбите на чл. 16, ал. 2 | Метод на Винклер или електрохимичен метод (селективни електроди) | Месечно, с минимум една представителна проба в период на най-ниско кислородно съдържание в деня на пробовземане. Където има големи дневни вариации, се вземат минимум две проби за деня. | — |
| 3. рН | 6 - 9 | Електрометрично, калибрация чрез два разтвора с позната рН | Месечно | — | |||
| 4. Суспeндирани вещества (mg/l) | < 25 | — | < 25 | — | Филтрация чрез 0,45 µ мембранен филтър или центрофугиране, сушене при 105°С и претегляне | На тримесечие | Посочените стойности са усреднени концентрации и не се прилагат за суспендирани вещества с вредни свойства. |
|
5. БПК5 (mg/l O2) |
< 3 | — | < 6 | — | Определяне на О2 по метода на Винклер преди и след петдневна инкубация в пълна тъмнина при 20 ±1°С | На тримесечие | — |
| 6. Общ фосфор (mg/l P) /изразено като фосфати (PO4) | 0,2 | — | 0,4 | — | Молекулярно-абсорбционна спектрофотометрия | На тримесечие |
При езера с дълбочина 18 - 300 м се прилага формулата:
_
където: В други случаи стойностите от 0,2 mg/l за пъстървови и от 0,4 mg/l за шаранови води, изразено като PO4, могат да се разглеждат като показатели за намаляване на еутрофизацията. |
| 7. Нитрити (mg/l NO2) | < 0,01 | — | < 0,03 | — | Молекулярно- абсорбционна спектрофотометрия | На тримесечие | |
| 8. Феноли (mg/l C4H5OH) | Фенолни компоненти не се допускат в концентрации, които имат неблагоприятен ефект върху вкуса на рибите и рибните продукти за консумация от човека. | Тестване | — | Изпитване чрез тестване се извършва само там, където се очаква присъствие на феноли. | |||
| 9. Нефт и нефтопродукти |
Присъствие на нефтопродукти не се допуска в количества, които: - образуват филм по повърхността на водата или образуват налепи по леглата на речни течения и езера; - придават неприятен "петролен" вкус на рибите и рибните продукти; - оказват вреден ефект върху рибите. |
Визуално
Тестване |
Месечно | Визуалното определяне се извършва регулярно един път месечно, а пробване за вкус - само където се очаква присъствие на нефтопродукти. | |||
| 10. Нейонизиран амоняк (mg/l NH3) | < 0,005 | < 0,025 | < 0,005 | < 0,025 | Молекулярно-абсорбционна спектрофотометрия, с използване на индофенол-синьо или метод на Неслер при определяне на рН и температурата | Месечно | Стойностите за нейонизиран амоняк могат да бъдат превишени при създаване на определени условия за краткотрайни върхови състояния през деня. |
| За намаляване риска от токсичност, дължащ се на нейонизиран амоняк, на консумацията на кислород, свързана с нитрификацията, и на еутрофизацията, концентрациите на общо амониеви йони не трябва да превишават следните стойности: | |||||||
| 11. Амониеви йони общо (mg/l NH4) | < 0,04 | < 1,0 | < 0,2 | < 1,0 | |||
| 12. Общ остатъчен хлор (mg/l HOCl) | — | < 0,005 | — | < 0,005 | DPD-метод(диетил-р-фениленедиамин) | Месечно | Задължителната стойност се отнася за рН=6. По-високи концентрации на общ хлор са допустими при по-високи стойности на рН. |
| 13. Общ цинк (mg/l Zn) | До 10 mg/l CaCO3 твърдост на водата: | Атомноабсорбционна спектрофотометрия | Месечно | ||||
| — | 0,03 | — | 0,3 | ||||
| От 10 до 50 mg/l CaCO3 твърдост на водата: | |||||||
| — | 0,2 | — | 0,7 | ||||
| От 50 до100 mg/l CaCO3 твърдост на водата: | |||||||
| — | 0,3 | — | 1,0 | ||||
| От 100 до 500 mg/l CaCO3 твърдост на водата: | |||||||
| — | 0,5 | — | 2,0 | ||||
| 14. Мед-разтворена (mg/l Cu) | До 10 mg/l CaCO3 твърдост на водата: | Атомноабсорбционна спектрофотометрия | Месечно | ||||
| — | 0,005 | — | 0,005 | ||||
| От 10 до 50 mg/l CaCO3 твърдост на водата: | |||||||
| — | 0,022 | — | 0,022 | ||||
| От 50 до100 mg/l CaCO3 твърдост на водата: | |||||||
| — | 0,04 | — | 0,04 | ||||
| От 100 до 300 mg/l CaCO3 твърдост на водата: | |||||||
| — | 0,112 | — | 0,112 | ||||
| 15. Живак(µg /l Hg) |
Обща концентрация на живак за повлияни от зауствания повърхностни води: < 1,0 (като средно аритметично от резултатите през годината) |
Безпламъчна атомноабсорбционна спектрофотометрия след подходяща предобработка на пробата, вземайки предвид предокислението на живака и последователната редукция на живачните йони Hg | На тримесечие | Концентрацията на живак в представителни проби от рибно месо, избрано като индикатор, не трябва да превишава 0,3 mg/kg свежо месо. | |||
| 16. Кадмий (µg/l Cd) |
Обща концентрация на кадмий за повърхностни води: < 1,0Обща концентрация на кадмий за повлияни от зауствания повърхностни води: < 5,0 |
Атомноабсорбционна спектрофотометрия след консервация и подходяща обработка на пробата | На тримесечие | — | |||
| 17. Хексахлорциклохексан общо (ng/l HCH) |
Обща концентрация на HCH за повърхностни води: 50,0 Обща концентрация на HCH за повърхностни води, повлияни от зауствания: 100,0 |
Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстрахиране с подходящ разтворител и пречистване | На тримесечие | Общата концентрация на НСН в дънни отложения и в риби не трябва да показва значимо повишение във времето. | |||
| 18. Въглероден тетрахлорид (µg/l CCl4) | 12,0 | Газ хроматография. За концентрации под 0,5 mg/l трябва да се използва чувствителен детектор, с точност 0,1 µg/l. | На тримесечие | — | |||
| 19. ДДТ - общо (µg/l) |
10,0 (за изомер para-para-DDT) 25,0 (за общо DDT) |
Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител | На тримесечие | — | |||
| 20. Пентахлорфенол (µg/l PCP) | 2,0 | Течна хроматография под високо налягане или газ хроматография с електронулавящ детектор след екстракция с подходящ разтворител | На тримесечие | — | |||
| 21. Aлдрин (ng/l) | 10,0 | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител | На тримесечие | Концентрацията на алдрин в дънни отложения и риби не трябва да показва значимо нарастване във времето . | |||
| 22. Хексахлорбензол (µg/l HCB) | 0,03 | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител | На тримесечие | Концентрацията на НСВ в дънни отложения и рибите не трябва да показва значимо нарастване във времето. | |||
| 23. Хексахлор бутадиен (µg/l HCBD) | 0,1 | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител | На тримесечие | Концентрацията на НСВD в дънни отложения и рибите не трябва да показва значимо нарастване във времето. | |||
| 24. Хлороформ (µg/l CHCl3) | 12,0 | Газ хроматография с използване на чувствителен детектор за концентрации под 0,5 µg/l и точност 0,1 µg/l | На тримесечие | — | |||
| 25. 1-2 Дихлоретан (µg/l EDC) | 10,0 | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител или газ хроматография с използване на процес "изгонване и улавяне" чрез криогенно капилярно улавяне (точност 1 µg/l) | На тримесечие | — | |||
| 26. Трихлор етилен (µg/l TRI) | 10,0 | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител (точност 0,1 µg/l) | На тримесечие | — | |||
| 27. Перхлоретилен (µg/l PER) | 10,0 | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител (точност 0,1 µg/l) | На тримесечие | — | |||
| 28. Трихлорбензол (µg/l TCB) | 0,4 | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител (точност 10 ng/l) | На тримесечие | — | |||
| 29. Олово (Pb) (mg/l) | 0,01 | — | 0,01 | — | Атомноабсорбционна спектрофотометрия | На тримесечие | — |
| 30. Сероводород (mg/l) | не се допуска | не се допуска | Фотометрично | На тримесечие | — | ||
| 31. Биотичен индекс | 4 - 5 | 3 - 4 | 3 - 4 | 2 - 3 | Хидробиологичен метод за определяне на БИ по 5-степенна скала с анализ на макрозообентос | Годишно | — |
| 32. Колиформи, общо /100 ml | 1000 | 10 000 | 10 000 | Преброяване след ферментация и култивация по MPN (най-вероятно число - НВЧ) или мембранна филтрация и култивиране на подходяща среда | На тримесечие | — | |
Приложение № 2
към чл. 2, т. 2
Норми за качеството на крайбрежните морски води, обитавани от черупкови организми
| Показатели | Препоръчителни (П) | Задължителни (З) | Сравнителни методи за анализ | Минимална честота на пробонабиране и анализ |
| 1. Температура (°C) | Заустванията във водите за развъждане на черупкови организми не трябва да променят температурата им с повече от 2 °С спрямо неповлияните води. | — | - Термометрично, измерване на място по време на пробовземането | На тримесечие |
| 2. рН единици | — | 7 - 9 | - Електрометрично, измерване на място по време на пробовземането. | На тримесечие |
| 3. Цвят (след филтрация), mg Pt/l | — | Заустванията, влияещи върху водите за черупкови, не трябва да променят цвета им след филтрация с повече от 10 mg Pt/l спрямо неповлияните води. | - Филтриране чрез 0 - 45 mm мембрана, фотометричен метод, използващ платинено/кобалтова скала. | На тримесечие |
| 4. Суспeндирани вещества (mg/l) | — | Заустванията, влияещи върху водите за черупкови организми, не трябва да променят съдържанието на суспендирани в-ва с повече от 30 % от неповлияните води. |
- Филтриране чрез 0 - 45 mm мембрана, сушене при 105 °С и претегляне. - Центрофугиране (за поне 5 мин.), сушене при 105 °С и претегляне. |
На тримесечие |
| 5. Соленост, ‰ | 12 - 38 | < 40- Заустванията, влияещи върху водите за черупкови, не трябва да променят солевия състав с повече от 10 % спрямо неповлияните води. | Кондуктометрично | Месечно |
| 6. Разтворен кислород, насищане % | > 80 % |
- > 70 % (средна стойност) - при установяване на стойности под 70 % за отделни измервания те се повтарят; - когато измерванията не установяват стойности най-малко 60 %, се приема, че няма подходящи условия за развитие на черупкови организми. |
- Метод на Винклер - Електрохимичен метод |
Месечно, с минимум една проба в периода на най-ниско кислородно съдържание в деня на пробовземане. Където се установяват значими дневни вариации, се вземат минимум две проби за деня. |
| 7. Нефтопродукти | — |
Нефтопродукти във водите за черупкови организми не трябва да се установяват в количества, които: - образуват видима ципа по повърхността на водата и/или отлагания по черупковите орга- низми; - имат вредно въздействие върху черупковите организми. |
Визуално определяне | На тримесечие |
| 8. Хлорорганични съединения | Съдържанието на всяко вещество в месото на черупковите организми трябва да бъде така определено, че в съответствие с чл. 1 да осигурява високо качество на продуктите от черупкови организми (Наредба за ПДК на опасни (вредни) вещества в продукти за консумация от хората по чл. 5 - от Закона за храните). | Концентрацията на всяко вещество във водите за черупкови или в месото на организмите не трябва да достига или превишава нивото, което има вредно въздействие върху черупковите организми и техните ларви. | Газ хроматография след екстракция с подходящи разтворители и пречистване. | На полугодие |
|
9. Метали и металоиди
Сребро (mg/l Ag) Арсен (mg/l As) Хром общ (mg/l Cr) Никел (mg/l Ni) Олово (mg/l Pb) Цинк (mg/l Zn) Мед (mg/l Cu) |
Съдържанието на всяко вещество в месото на черупковите организми трябва да бъде така определено, че в съответствие с чл. 1 да осигурява високо качество на продуктите от черупкови организми (Наредба за ПДК на опасни (вредни) вещества в продукти за консумация от хората по чл. 5 от Закона за храните). | Концентрацията на всяко вещество във водите за черупкови или в месото на организмите не трябва да превишава нивото, което позволява възникване на вредни въздействия върху черупковите организми и техните ларви. Трябва да се има предвид синергичният ефект на тези метали. | Спектрометрично -атомна абсорбция, предшествана, ако е необходимо, от концентриране и/или екстрахиране. | На полугодие |
| Живак (mg /l Hg) |
< 0,5 В смесените води на устия на вливащи се реки, повлияни от заустванията, като средна аритметична стойност от резултатите за годината. |
< 0,3 В териториални и вътрешни морски води като средна аритметична стойност от резултатите за годината. |
Безпламъчна атомно-абсорбционна спектро-Фотометрия след подходяща предварителна обработка на пробата, вземайки предвид предокислението на живака и последователната редукция на живачните йони Hg. | На тримесечие |
| Кадмий (mg/l Cd) |
1,0 като разтворен кадмий в устия на вливащи се в крайбрежните морски води реки
0,5 |
< 5,0 разтворен кадмий в устия, повлияни от зауствания
за териториални и вътрешни морски води, повлияни от зауствания |
Атомноабсорбционна спектрофотометрия след консервация и подходяща обработка на пробата. | На тримесечие |
| 10. Хексахлорциклохексан - общо (ng/l HCH) |
< 20,0 общо HCH за устия и териториални морски води |
— | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстрахиране с подходящ разтворител и пречи- стване. | На тримесечие |
| 11. Въглероден тетрахлорид (mg/l CCl4) |
12,0 за водите в устия на реки, вътрешни и териториални морски води |
— | Газ хроматография. За концентрации под 0,5 mg/l се използва чувствителен детектор с точност 0,1mg/l. | На тримесечие |
| 12. ДДТ - общо (mg/l) |
10,0 за изомер para-para - DDT и
25,0 |
— | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. | На тримесечие |
| 13. Пентахлорфенол (mg/l PCP) |
2,0 за водите в устия на реки, вътрешни и териториални морски води |
— | Течна хроматография под високо налягане или газ хроматография с електронулавящ детектор след екстракция с подходящ раз- творител. | На тримесечие. |
|
14. Диелдрин (ng/l) 10,0 Ендрин (ng/l) 5,0 Изодрин (ng/l) 5,0 |
За водите в устия на реки, вътрешни и териториални морски води | — | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. | На тримесечие |
| 15. Хексахлорбензол (mg/l HCB) |
0,03 за водите в устия на реки, вътрешни и териториални морски води |
— | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. | На тримесечие |
| 16. Хексахлорбутадиен (mg/l HCBD) |
0,1 за водите в устия на реки, вътрешни и териториални морски води |
— | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител. | На тримесечие |
| 17. Хлороформ (mg/l CHCl3) |
12,0 за водите в устия на реки, вътрешни и териториални морски води |
— | Газ хроматография. За концентрации под 0,5 mg/l се използва чувствителен детектор с точност 0,1 mg/l. | На тримесечие |
| 18. 1-2 Дихлоретан |
10,0 за водите в устия на реки, вътрешни и териториални морски води |
— | Газ хроматография с (mg/l EDC) електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител или газ хроматография с използване на процес "изгонване и улавяне" чрез криогенно капилярно улавяне (точност 1 mg/l). | На тримесечие |
| 19. Трихлоретилен (mg/l TRI) |
10,0 за водите в устия на реки, вътрешни и териториални морски води |
— | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител (точност 0,1 mg/l). | На тримесечие |
| 20. Перхлоретилен (mg/l PER) |
10,0 за водите в устия на реки, вътрешни и териториални морски води |
— | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител (точност 0,1 mg/l). | На тримесечие |
| 21. Трихлорбензол (mg/l TCB) |
0,4 за водите в устия на реки, вътрешни и териториални морски води |
— | Газ хроматография с електронзахващащ детектор след екстракция с подходящ разтворител (точност 10 ng/l). | На тримесечие |
| 22. Фекални колиформи /100 ml |
< 300 в телесна и междучерупкова течност на организмите |
— | Метод на разреждане и ферментация в течна среда в най-малко три епруветки при три разреждания. Субкултивиране в позитивни епруветки върху потвърждаваща среда. Броене в съответствие с MPN (най-вероятен брой). Инкубация при температура 44 °С ± 0 - 5°С. | На тримесечие |
| 23. Вещества, влияещи върху вкуса на черупковите организми | — | Концентрации, по-ниски от тези, които биха увредили вкуса на организмите. | Тестване на черупковите организми от места, където може да се очаква присъствие на тези вещества. |
