Чл. 2.
(1) Вземането на органи за присаждане се извършва само при стационарни условия в публични здравни заведения, определени със заповед на министъра на здравеопазването, в които са създадени условия за тези дейности.
(2) Ръководителите на здравните заведения по ал. 1 определят лекар - координатор по донорство, чиито права и задължения се определят с длъжностна характеристика, утвърдена от министъра на здравеопазването.

Чл. 3. Органи за присаждане се вземат само от лица, намиращи се в състояние на мозъчна смърт, установена по реда на тази наредба.

Чл. 4.
(1) Мозъчната смърт е идентична със смъртта на индивида и се определя като цялостно и необратимо спиране на всички мозъчни функции.
(2) Смъртта на лицето, от което се вземат органи за присаждане, трябва да е настъпила вследствие на установено заболяване или травма, след като са били приложени безрезултатно всички необходими лечебни и реанимационни методи, съответно отразени в историята на заболяването.
(3) Процедура на установяване на мозъчна смърт не се започва при следните случаи:
1. първична хипотермия (ректална температура 32 градуса С и по-ниска);
2. признаци на екзогенна интоксикация;
3. признаци на ендогенна интоксикация;
4. използване на миорелаксанти;
5. заболявания, които чрез присаждането могат да бъдат предадени на приемателя на органи;
6. при лица с неидентифицирана самоличност.

Чл. 5.
(1) Мозъчната смърт се установява от комисия в състав: председател на комисията, който се назначава със заповед на директора на съответното здравно заведение, и двама лекари със специалност. В комисията не могат да участват лекари, които влизат в екипите по вземане или присаждане на органи.
(2) Директорът на съответното здравно заведение определя заместник на председателя на комисията в случаите на негово отсъствие.
(3) Координаторът по донорство предоставя на комисията по ал. 1 историята на заболяването, в която са отразени данните по чл. 4, ал. 2 на лицето, за което ще бъде установявано настъпването или не на състояние на мозъчна смърт.

Чл. 6.
(1) Настъпването на мозъчната смърт се установява въз основа на критерии, отразени в приложение N: 1.
(2) С цел установяване на мозъчна смърт по време на клиничното наблюдение лицата по чл. 5 могат да вземат решение да използват един от инструменталните методи, посочени в приложение N: 2.

Чл. 7. За констатирането на мозъчна смърт се съставя протокол в два екземпляра съгласно приложение N: 1, който се подписва от всички лекари, участващи в комисията по чл. 5. Единият екземпляр се прилага към история на заболяването, а другият се предава на ръководителя на екипа, който ще извърши вземане на органи.

Чл. 8. За вземане на органи за присаждане се съставя акт в два екземпляра съгласно приложение N: 3, който се подписва от лекарите, осъществили вземането на органи. Единият екземпляр се прилага към история на заболяването, а другият остава в ръководителя на екипа, извършващ вземането на органи.

Чл. 9.
(1) Забранява се вземането на органи за присаждане от починали деца до навършване на 6-годишна възраст.
(2) Координаторът по донорство информира родителите на лицето под 18 години за неговото състояние и за възможността да бъдат взети неговите органи за присаждане, след което родителите подписват декларация съгласно приложение N: 4.

Чл. 10.
(1) На трупове, от които са взети органи за присаждане, се извършва задължителна аутопсия.
(2) Вземането на органи за присаждане от труп, който подлежи на съдебномедицинска експертиза, се извършва в присъствието на съдебномедицинския експерт, осигурен от директора на здравното заведение, без да се засягат органите, които са необходими за експертизата.

Заключителна разпоредба

Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание § 11 от заключителните разпоредби на Закона за народното здраве и отменя Наредба N: 1 за вземане на органи от трупове за присаждане (ДВ, бр. 7 от 1986 г.).