Чл. 1. С тази наредба се определя професионалната компетентност на лицата, работещи в лечебните заведения от националната система на здравеопазването, завършили висше образование по специалността "кинезитерапия", наричани по-нататък в наредбата "кинезитерапевти".

Чл. 2. Право да упражняват професията на кинезитерапевт в лечебните заведения имат лица, които притежават образователно-квалификационна степен "магистър" или "бакалавър" по специалността "кинезитерапия".

Чл. 3. Кинезитерапевтите осъществяват дейност в лечебните заведения от националната система на здравеопазването под методичното ръководство на лекар - специалист по физикална и рехабилитационна медицина.

Раздел II
Дейности, осъществявани от кинезитерапевтите

Чл. 4.
(1) Кинезитерапевтите участват в обслужването на пациенти при осъществяване на функционални изследвания на опорно-двигателния апарат и при изготвянето на диагностично-лечебния план, включващ кинезитерапевтичната програма.
(2) При осъществяване на функционални изследвания на опорно-двигателния апарат кинезитерапевтите могат да извършват:
1. измерване на артериално кръвно налягане и пулс;
2. спирометрия;
3. велоергометрия;
4. антропометрия;
5. динамометрия;
6. плантография;
7. гониометрия;
8. мануално-мускулно тестуване;
9. тестуване на мускулен дисбаланс;
10. функционално изследване на нервната система, по отношение на дълбоката сетивност, равновесие и координация;
11. тестуване при увреждане на централен и периферен двигателен неврон;
12. изследване подвижността на вертебралните и периферни стави;
13. изследване на вродени и придобити деформитети на опорно-двигателния апарат (гръбначен стълб, гръден кош, ходило);
14. оценка на умението за използване на помощни средства;
15. анализ на походката и патологични модели на движение;
16. кинезиологичен и патокинезиологичен анализ;
17. изследване на ежедневните двигателни дейности;
18. определяне на двигателния потенциал.
(3) Въз основа на установения двигателен статус кинезитерапевтите изготвят кинезитерапевтична програма, запознават пациента с нея, прилагат и контролират изпълнението й и отчитат въздействието й чрез проследяване на двигателното състояние на пациента в динамика.
(4) Кинезитерапевтичната програма може да включва:
1. изотонични, изометрични и изокинетични физически упражнения;
2. аналитична, групова, дихателна и подводна лечебна гимнастика;
3. позиционно и теренно лечение;
4. пули-, суспенсионна, екстензионна и механотерапия;
5. автогенен тренинг;
6. игротерапия;
7. мануални мобилизационни техники - мекотъканни, мобилизации и тракции;
8. релаксиращи и улесняващи техники - постизометрична релаксация, проприоцептивно нервно-мускулно улесняване (Кабат), методики по Бобат, Войта и Руут;
9. масаж - класически и спортен;
10. криотерапия и светлинно лечение (инфрачервени лъчи и солукс).
(5) Кинезитерапевтите могат да включват в кинезитерапевтичната програма и да прилагат специализирани кинезитерапевтични методики след завършен курс по: Маккензи, Цириакс, Клайн-Вогелбах, Терие, Mейтланд, Мълиган, Темпълфей, Фелденкрайс, хиппотерапия и др.
(6) Кинезитерапевтите ежедневно документират проведените изследвания и процедури.

Чл. 5. След назначение от лекар - специалист по физикална и рехабилитационна медицина, кинезитерапевтите могат да:
1. осъществяват назначения за светлолечебни процедури по общоприети методики, активна, подводна и пасивна лечебна гимнастика и водоструйни процедури при амбулаторно и стационарно болни;
2. участват във всеки етап от лечебно-възстановителния процес на пациентите чрез средствата на кинезитерапията;
3. извършват пасивни упражнения, масаж и безусловнорефлекторни стимулации при тежко болни пациенти в интензивни сектори;
4. полагат двигателни грижи в предоперативната подготовка и ранния постоперативен период за профилактика на усложненията;
5. подпомагат функционалното възстановяване на пациентите в условията на ортезолечение и външно протезиране, при метална остеосинтеза и ендопротезиране;
6. съдействат за укрепване на физическото състояние при пациенти, лишени от самостоятелна двигателна активност - директна скелетна екстензия, гипсова имобилизация, халотракция и др., нуждаещи се от позиционно лечение;
7. прилагат средствата на кинезитерапията при функционални и органични нарушения на нервната система;
8. създават и провеждат индивидуално ориентирани кинезитерапевтични програми спрямо основното заболяване и придружаващата възрастова патология при пациенти, настанени в отделения за хронично болни;
9. организират и поддържат прогресивна двигателна активност за укрепване на физическото здраве на пациенти в лечебните заведения за болнична помощ;
10. отразяват в процедурната карта изпълнените за деня назначения и постигнатите резултати;
11. информират лекуващите лекари за появата на промени в състоянието.

Чл. 6. В лечебните заведения кинезитерапевтите могат да организират и провеждат следните дейности:
1. профилактика на отклоненията във физическото развитие и деформитетите на опорно-двигателния апарат в детско-юношеската възраст;
2. двигателна профилактика при социалнозначими, системни (хронични), прогресиращо протичащи заболявания и преждевременно стареене;
3. профилактични и възпитателни дейности в областта на общественото здраве;
4. консултиране на пациенти за водене на здравословен начин на живот по отношение на двигателната им активност;
5. вторична профилактика на травми и заболявания, свързани със спортната дейност;
6. участие в обучението на стажанти по специалността "кинезитерапия".

Чл. 7. Кинезитерапевтите участват в ресоциализацията на пациентите и хората с трайни увреждания чрез:
1. създаване на нови двигателни навици и стереотипи;
2. създаване и усъвършенстване на компенсаторни и заместителни функции при лица с трайни двигателни увреждания;
3. обучение в дейности от ежедневието и бита;
4. обучение в ползване на помощни средства, включително и инвалидна количка;
5. лечебно-спортна тренировка;
6. провеждане на домашна кинезитерапия и обучение на пациента и неговите близки.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба "кинезитерапевтична програма" е методически обоснована и прилагана система от средства на кинезитерапията под формата на методики, техники, пози, процедури според клиничното и функционалното състояние на пациентите с цел профилактика, възстановяване и поддържане на здравното им състояние.

Заключителна разпоредба

§ 2. Наредбата се издава на основание чл.188 от Закона за здравето.