Чл. 1. С тази наредба се уреждат изискванията за работата, експлоатацията и поддържането на устройствата и системите на осигурителната техника, съобщенията, електроснабдяването и електрозахранването в железопътния транспорт, наричани за краткост "устройства и системи".

Чл. 2.
(1) Устройства и системи в железопътния транспорт са технически средства, които осигуряват безопасно движение на влаковете и маневрената работа. Те спомагат за увеличаване на пропускателната способност на железопътните линии и на обработвателната способност на гарите.
(2) Експлоатацията на устройствата и системите се извършва съгласно инструкции, утвърдени от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура".

Чл. 3.
(1) При устройствата и системите, свързани с безопасността на движението, а така също и в помещенията, откъдето се управляват тези устройства, се допускат и работят само лица, които притежават съответната правоспособност, квалификация и са на дежурство.
(2) По време на обучение и провеждане на изпит за работа с устройствата и системите на осигурителната техника обучаемите или изпитваните се допускат до работа с устройствата и системите под личния контрол и отговорност на дежурния работник.

Чл. 4. Контролните органи проверяват състоянието на устройствата и системите в присъствието на дежурния работник.

Чл. 5. Работниците, служителите и контролните органи са длъжни да познават устройствата и системите в района (участъка), в който извършват поддържане, експлоатация и контрол.

Чл. 6. В случай че дежурният работник не е в състояние да изпълнява задълженията си и е застрашена сигурността на превозите, се разрешава на други работници и служители, познаващи действието на апаратите, да извършват само затваряне на разрешаващите движение сигнали, без да предприемат други действия.

ЧАСТ ВТОРА
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДИСПЕЧЕРИТЕ, РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ РАБОТА С УСТРОЙСТВАТА И СИСТЕМИТЕ НА ОСИГУРИТЕЛНАТА ТЕХНИКА, СЪОБЩЕНИЯТА, ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕТО И ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕТО В ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ

Глава първа
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ДИСПЕЧЕРИТЕ

Раздел I
Задължения на завеждащия диспечерската смяна (старши диспечера)

Чл. 7. Завеждащият диспечерската смяна е длъжен:
1. да познава устройствата на осигурителната техника, съобщенията, електрозахранването и контактната мрежа в района, който ръководи;
2. да упражнява контрол върху работата на влаковите диспечери по даваните от тях разпореждания във връзка с управлението на влаковото движение и техническото състояние на устройствата и системите;
3. да води дневник за диспечерските заповеди;
4. да вписва в дневника по т. 3 и да предава лично на дежурните ръководители движение диспечерските заповеди;
5. да разпорежда на дежурните ръководители движение при необходимост да преминат от един способ за осигуряване движението на влаковете на друг;
6. да се запознае с причините и обстановката и да разрешава на дежурните ръководители да късат пломби по устройствата на автоматична блокировка и полуавтоматична блокировка;
7. да разпорежда на дежурните ръководители да преминат на телефонен способ по искане на механика за извършване на профилактика на полуавтоматичната блокировка или автоматичната блокировка по утвърден план-график.

Раздел II
Задължения на старши енергодиспечера

Чл. 8. Старши енергодиспечерът е длъжен:
1. да се запознае с експлоатационната обстановка при явяване на работа, да участва в анализите, провеждани от старши влаковия диспечер, и да инструктира енергодиспечерите;
2. да проверява и се подписва в оперативните дневници и другата документация, която се води от дежурните енергодиспечери;
3. да организира своевременна сверка на схемите за секциониране на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация със съответния подрайон по контактната мрежа и да отразява промените в работните схеми на енергодиспечерските кръгове;
4. да контролира работата и да оказва конкретна помощ на енергодиспечерите;
5. да поема задълженията на дежурен енергодиспечер на смяна при необходимост;
6. да нанася своевременно поправка на схемите на енергодиспечерските кръгове за настъпили промени в секционирането на контактната мрежа, тяговите подстанции, секционните постове и връзките със съседните диспечерски кръгове.

Раздел III
Задължения на диспечера от електротехническата секция в централния пост на диспечерската централизация

Чл. 9.
(1) Диспечерът от електротехническата секция в централния пост на диспечерската централизация е длъжен:
1. при постъпване на дежурство заедно с влаковия диспечер да провери състоянието и действието на централния пост и участъка на диспечерската централизация, като за това прави вписване в дневника за предаване на дежурствата;
2. да поддържа и отговаря за пълната техническа изправност на устройствата на централния пост.
(2) На диспечера оперативно са подчинени: електромонтьорите, механиците и ръководителите на участъци на диспечерската централизация.

Чл. 10. Диспечерът от електротехническата секция в централния пост на диспечерската централизация:
1. работи по план-график в съответствие с технологичния процес на централния пост на диспечерската централизация;
2. при провеждане на профилактика по устройствата на централния пост уведомява за това влаковите диспечери;
3. при повреда на устройствата и системите предписва условията за продължаване работата на влаковите диспечери и енергодиспечерите с устройствата на централния пост;
4. при необходимост предписва на влаковите диспечери да предадат една или няколко гари на резервно местно управление;
5. при възникнали повреди в участъка дава указания на работещия технически персонал в гарите, като се ръководи от наличната информация за повредата и използва пълната техническа документация за съоръженията в участъка;
6. при необходимост от придвижване на технически персонал за отстраняване на повреда диспечерът от електротехническата секция в централния пост на диспечерс
ката централизация уточнява с влаковия диспечер начина за придвижване на техническия персонал; 7. при повреди в устройствата на централния пост, както и при повреди в устройствата от участъка, съоръжен с диспечерска централизация, налагащи преминаване на работа с управляваните гари от режим на централно диспечерско управление в режим на резервно местно управление, задължително:
а) прави запис (вписване) в книгата за осигурителна техника на централния пост на диспечерската централизация;
б) води дневник за повредите в участъка, в който описва характера и продължителността им-с начален и краен час;
8. след отстраняване на повреди в централния пост или в гарите, свързани с обвръзката на гаровите централизации и централния пост, задължително извършва проверка за съответствието на информацията в централния диспечерски пост с тази в гарата; проверката се извършва съвместно с влаковия диспечер, дежурния ръководител движение и механика в гарата.

Раздел IV
Задължения на дежурния енергодиспечер

Чл. 11. Дежурният енергодиспечер е отговорен оперативен ръководител на експлоатационния персонал от енергосекциите и други поделения на Националната компания "Железопътна инфраструктура", извършващи дейности в участъка на енергодиспечерския кръг.

Чл. 12. Дежурният енергодиспечер е длъжен:
1. да провежда селекторно съвещание с персонала на подрайоните по контактната мрежа и тяговите подстанции от енергодиспечерския кръг при постъпване на смяна за изясняване на експлоатационната обстановка, произшествията по безопасността на движението и безопасността на труда, както и да направи сверка на часовниците;
2. да уточнява плановите работи, които ще се извършват през смяната му, като определя времето на започване, прекъсване и завършване на работата, разположението на работниците и начина за връзка с тях;
3. да съгласува работата между влаковия диспечер, дежурния ръководител движение и групата от подрайона по контактната мрежа, извършваща работата при планови и аварийни прекъсвания ("прозорци") по контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация;
4. да осигурява чрез влаковия диспечер придвижване на специализирани ремонтни машини за отстраняване на повредите по контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация, закриване на железопътния участък за движение с електрическа тяга или за влаково движение;
5. да разпорежда при необходимост за оперативни изключвания на електрозахранването на даден участък от контактната мрежа и диспечерската централизация за осигуряване безопасно движение на влаковете;
6. да съгласува заявките за работа със съседните енергодиспечерски кръгове и влакови диспечери;
7. да завежда своевременно и правилно оперативната техническа документация; 8. да взима незабавни мерки за отстраняването от работа на работник, който с действията си създава опасност за нормалната и безопасна експлоатация на съоръженията;
9. да извършва лично управлението на съоръженията в тяговите подстанции, секционните постове и контактната мрежа при режим "управление от енергодиспечер";
10. да взима мерки за запазване нормалното работно състояние на системата за електрозахранване или за кратковременна работа в извънреден режим при възникване на специфични обстоятелства, водещи до трайни нарушения в работата на системата за електрозахранване;
11. да установява мястото при възникване на повреда в системата за електрозахранване и да пристъпва към организация за отстраняването й;
12. да търси при необходимост съдействие от старши енергодиспечера, специалистите от енергосекциите или електротехническите секции, дежурните от ръководствата им за отстраняване на повредата или за решаването на конкретна задача.

Раздел V
Задължения на диспечера в електротехническата секция

Чл. 13. Дежурният диспечер в електротехническата секция е длъжен:
1. да организира осигуряването на редовни качествени връзки на влаковите диспечери;
2. при възникване на повреди в съобщителната мрежа да организира с предимство осигуряването на диспечерите с обходни и аварийни връзки;
3. (изм., ДВ, бр. 60 от 2002 г.) при получаване на съобщение за повреда по съоръженията своевременно да осигурява механик или електромонтьор за отстраняването й, като организира и придвижването им;
4. чрез старши диспечера, влаковия диспечер и дежурните ръководители движение да изяснява характера на повредата и да отчита закъснелите влакове;
5. да оказва съдействие на механиците при отстраняване на повредите;
6. при неотстраняване на възникнала повреда до четири часа от момента на уведомяването да осигури явяването на ръководител участък, технолог или ръководител сектор, като едновременно с това уведомява за случая дежурния по секция или началника на електротехническата секция;
7. с помощта на механиците, работещи по отстраняване на повредите, да анализира причините за възникването на същите и да изготвя денонощен доклад до началника на електротехническата секция;
8. да води дневник на повредите и скъсаните пломби по утвърден от началника на електротехническата секция образец;
9. да следи за работата на звукозаписната техника, навременната подмяна на лентите и правилното им съхраняване;
10. при възникване на железопътно произшествие да осигурява механици според конкретната необходимост-за констатация на причинени щети, за отстраняване на повреди, за даване на временни връзки, за осветяване на мястото и др.-и своевременно да уведомява ръководството на секцията.

Раздел VI
Задължения на влаковия диспечер

Чл. 14. Дежурният влаков диспечер е длъжен:
1. да познава устройствата, с които работи, и тези, намиращи се в участъка, който ръководи;
2. при повреда в устройствата да дава указания на дежурните ръководители за правилната работа при създадената обстановка;
3. при необходимост от късане на пломба на устройствата и системите от дежурните работници да дава разрешение за това с диспечерска заповед след изясняване на причините;
4. при необходимост от смяна на способа за осигуряване движението на влаковете да извика ръководителя на диспечерската смяна за даване на разпореждания;
5. да осигурява заявените планови "прозорци" за ремонт или профилактика на съоръженията, устройствата и системите; при аварийни "прозорци" оказва съдействие и помощ на работещите за най-бързо придвижване и отстраняване на нередностите.

Чл. 15. Дежурният влаков диспечер на участък, съоръжен с комплексна система за автоматично управление движението на влаковете или диспечерска централизация, е длъжен:
1. при постъпване на дежурство заедно със завеждащия техническата смяна на централния пост на комплексна система за автоматично управление движението на влаковете, респ. с дежурния диспечер от електротехническата секция на централния пост на диспечерската централизация, да провери състоянието и действието на устройствата на централния диспечерски пост, за което прави вписване в съответните книги;
2. чрез устройствата на централния пост да организира влаковата и маневрена дейност в целия участък, като пряко управлява влаковото движение и маневрената дейност в гарите на централно диспечерско управление и дава разрешение за изход на гарите, които са на самостоятелно местно управление;
3. при повреда на устройствата на централния пост, осигуряващи протоколиране на събитията на системата за телеуправление и телеконтрол, да предава всички гари на резервно местно управление;
4. при неизправност в устройствата на диспечерската централизация, автоматичната блокировка, автоматичната локомотивна сигнализация, гаровите централизации и съобщенията незабавно да прави вписване в съответната книга и уведомява завеждащия техническата смяна или дежурния диспечер от електротехническа секция при централния пост;
5. при повреда на печатащото устройство за автоматичен запис на графика за изпълненото движение на влаковете да чертае ръчно графика по утвърден образец;
6. при невъзможност да предаде гарите на резервно местно управление чрез устройствата на централния пост да разпореди на дежурните ръководители принудително да преминат от централно на резервно местно управление;
7. по време и след отстраняване на възникнали повреди по устройствата на диспечерската централизация да осигурява извършването на необходимите проби от централния диспечерски пост.

Глава втора
ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ

Раздел I
Задължения на началника на гара

Чл. 16. Началникът на гарата е длъжен да познава реда и начина на работа с устройствата в района на поверената му гара и прилежащите й междугария.

Чл. 17.
(1) Началникът на гарата е длъжен:
1. да следи за правилното използване на техническите средства за осигуряване безопасността на движението, както и да не се извършват действия, противоречащи на тази наредба;
2. да проверява ежедневно за нередности по устройствата, както и за наличието и изправността на пломбите по тях;
3. да следи за изправността, годността и правилното използване на личните предпазни средства по охрана на труда.
(2) При получаване на съобщение за повреда, довела до скъсване на пломба, началникът на гарата проверява изяснени ли са причините за това, спазен ли е установеният ред и режим за работа. Когато те са нарушени, указва правилния режим за осигуряване движението на влаковете, и когато повредата не е постоянна, поставя (преподписва) временна пломба, за което прави (преподписва) бележка в съответната книга.
(3) При наличие на повреда, неотстранена в определените срокове, началникът на гарата уведомява с телеграма началниците на съответните електротехническа секция и инспекция по безопасност на движението.
(4) При прекъснати всякакви съобщения с влаковия диспечер или завеждащ диспечерска смяна, след като се запознае с обстановката, началникът на гарата разрешава писмено в дневника за диспечерските заповеди на дежурните ръководители да преминат от един на друг способ за осигуряване движението на влаковете, както и разпломбиране на бутони при повреда на устройствата.

Чл. 18. Когато началникът на гарата отсъства или не е в състояние да изпълнява задълженията си по този раздел, те се изпълняват от заместник-началник на гара, ръководител смяна или гаров диспечер.

Раздел II
Задължения на дежурния ръководител движение

Чл. 19. Дежурният ръководител движение е длъжен да познава начина на работа на устройствата в гарата. Когато в гарата през дежурството има повече от един дежурен ръководител движение, дежурните ръководители движение работят с устройствата по график, изготвен от началника на гарата.

Чл. 20. Дежурният ръководител движение е длъжен:
1. да предпазва от повреди при работа устройствата и системите за осигуряване движението на влаковете и маневрената работа, като спазва техническите изисквания за правилната им експлоатация и изисква същото от подчинените му работници;
2. да уведомява веднага началника на гарата (неговия заместник), механика, дежурния диспечер в съответната секция при установяване на каквато и да е нередност в устройствата и системите и прави вписване в съответната книга;
3. при появата на причина, застрашаваща безопасното приемане, изпращане на влак или извършването на маневра, да затваря веднага съответния разрешаващ сигнал и да ръководи действията на подчинените му работници;
4. (изм., ДВ, бр. 60 от 2002 г.) при необходимост от използване на пломбиран бутон да прави бележка и да уведомява влаковия диспечер и лицата по т. 2 веднага след затваряне на сигнала, но не по-късно от 30 минути след скъсване на пломбата;
5. при снеговалеж или обледеняване на стрелките да включва (изключва) или разпорежда за включването (изключването) на системите за отопление на стрелките.

Чл. 21. Дежурният ръководител движение в гара, включена в диспечерска централизация, при приемане и изпращане на влаковете и извършване на маневрената работа е длъжен:
1. да проверява изправността на устройствата, чистотата на стрелките, гаровите коловози и да изисква от работниците на съответните служби незабавно да отстраняват неизправностите, като уведомява за това и влаковия диспечер;
2. при маневра да обръща стрелките, като дава необходимите указания за правилното извършване на маневрата;
3. при предаване на гарата на резервно местно управление в участък с диспечерска централизация да поема задълженията си на дежурен ръководител и да осигурява движението на влаковете и извършването на маневрите по указание на влаковия диспечер;
4. при работа по стрелките и гаровите коловози да изисква писмено съгласуване с ръководителя на работата, влаковия диспечер и механика; в участък с диспечерска централизация при необходимост дежурният ръководител движение приема гарата на резервно местно управление от влаковия диспечер.

Чл. 22. (Изм., ДВ, бр. 60 от 2002 г.) Когато се налага късане на пломба, дежурният ръководител движение прави това по реда и начина, установени в чл. 364.

Чл. 23.
(1) В гари с осигурителна техника със стрелкова и коловозна заетост проверката за свободността на коловозите, стрелките и дистанциите се извършва от дежурния ръководител движение по контролните светлини на пулта, светосхемното табло и дисплея (монитора).
(2) В гари с осигурителна техника с коловозна, но без стрелкова заетост дежурният ръководител движение проверява свободността на коловоза по контролните светлини на светосхемното табло, а дистанциите и свободността на стрелките-чрез лична проверка или с помощта на стрелочника.
(3) В гари с осигурителна техника без стрелкова заетост за предотвратяване на произшествия при приемане или изпращане на влак дежурният ръководител движение изпраща стрелочника в гърловината и изисква доклад за свободността на стрелките и дистанциите. По същия начин се постъпва и в гари с осигурителна техника, чиито релсови токови вериги са с нарушена шунтова чувствителност.

Чл. 24. След приемане на влак дежурният ръководител движение не нормализира централизацията и блокировката, преди да се е уверил, че приетия влак е цял и е открил дистанция.

Чл. 25. Дежурният ръководител движение включва и изключва осветлението на стрелковите фенери и променя режима на светене на сигналите съобразно видимостта в гарите, в които има такива устройства.

Раздел III
Задължения на стрелочника

Чл. 26. Стрелочникът е длъжен:
1. след получаване на разпореждане за приемане на влак да не пристъпва към отваряне на входния сигнал, докато не се увери лично или по доклад на друг стрелочник, че коловозът, на който ще се приема влакът, е свободен;
2. при получаване на разпореждане за изпращане на влак да се увери, че влакът се намира действително на този коловоз или ще премине по него, и след тази проверка да отвори сигнала;
3. през времето, когато очаква влак, да следи друг влак или маневра да не застрашат преминаването му; когато се появи пречка за преминаването на влака, при възможност стрелочникът веднага затваря сигнала, без да изчаква разпореждане от дежурния ръководител, като отива срещу идващия влак, за да осигури спирането му;
4. при пристигането на влак цял и откриването на дистанция, както и след като влакът замине или напусне района на гарата, да привежда веднага апаратурата, с която работи, в нормално положение;
5. преди всяко обръщане на стрелка предварително да провери дали тя е свободна; да не обръща стрелка под возило и когато към стрелката има движещ се състав;
6. да не напуска поста, когато е отворил сигнал, освен в случаите, когато се налага да предотврати произшествие или във време, когато не се очаква влак, като поиска разрешение от дежурния ръководител движение и заключи поста;
7. непрекъснато да следи за изправността на устройствата и системите и да работи внимателно с тях;
8. да използва времето между влаковете за почистване на устройствата, смазване на стрелките и поддържане на чистота в поста;
9. да не допуска в помещението с устройствата лица, които нямат право за това;
10. редовно да проверява външното състояние на стрелковите обръщателни апарати, контролните и ръчните стрелкови заключалки, наличието и изправността на пломби на определените за това места;
11. когато е необходимо да се къса пломба, да спазва установения в чл. 365 ред;
12. за всяка забелязана нередност, чието отстраняване не е в неговите възможности и задължения, веднага да уведомява дежурния ръководител движение;
13. да дава подробна информация на механика за всички забелязани нередности по устройствата;
14. по време на работа по пътя или с устройствата да следи работниците да не оставят материали и инструменти, които да нарушават габарита и застрашават сигурността на движението;
15. да сменя изгорели лампи на светофорите в района на гарата или на стрелковите указатели в случай, че механикът и монтьорът отсъстват от гарата, като спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд.

Чл. 27. Когато стрелочникът е и прелезопазач, той изпълнява и задълженията, произтичащи от наредба за финансиране и експлоатация на железопътните прелези.

Раздел IV
Задължения на маневрената бригада

Чл. 28.
(1) Работниците от маневрената бригада са длъжни да следят за освобождаване на изолираните звена от подвижен железопътен състав и откриването на дистанции, като подават съответните ръчни и звукови сигнали.
(2) Всеки работник от маневрената бригада е длъжен незабавно да уведомява дежурния ръководител движение при забелязана нередност по устройствата и системите.

Чл. 29.
(1) При обслужване на влак в участък с диспечерска централизация маневристът е длъжен:
1. да използва правилно средствата за съобщения и да работи с маневрените пултове, маневрените колонки и ключовете-стрелкообръщатели за управление на стрелките при маневра;
2. да уведомява по телефона влаковия диспечер при забелязване на неизправности в устройствата и системите в гарите и междугарията;
3. изпълнява незабавно нарежданията на влаковия диспечер.
(2) Маневристът е длъжен незабавно да уведомява влаковия диспечер в случаите, когато влакът не може да замине, независимо че има отворен изходен сигнал и е настъпило време за тръгване.
(3) При невъзможност да се свърже с влаковия диспечер и да получи разпореждане за извършване на маневра маневристът е длъжен да потърси съдействието на началника на гарата, дежурния ръководител движение или друг работник в гарата, на когото са възложени тези задължения.

Раздел V
Задължения на превозната бригада

Чл. 30.
(1) Работниците от превозната бригада са длъжни да следят и съдействат за откриване на дистанция.
(2) Всеки работник от превозната бригада при забелязване на нередности по устройствата е длъжен незабавно да уведомява дежурния ръководител движение.
(3) При обслужване на влак в участък с диспечерска централизация всеки работник от превозната бригада е длъжен:
1. да използва правилно телефоните на автоблокировката на диспечерската централизация;
2. да уведомява влаковия диспечер по телефона при забелязване на неизправности в гарите и междугарията;
3. да изпълнява незабавно всички заповеди и нареждания на влаковия диспечер;
4. да уведомява незабавно влаковия диспечер, когато при отворен изходен сигнал влакът не може да замине.
(4) При невъзможност да се свържат с влаковия диспечер началникът на влака (старши кондукторът) и кондукторът търсят съдействието на дежурния ръководител движение и началника на гарата и действат по тяхно указание.

Раздел VI
Задължения на машиниста

Чл. 31.
(1) Локомотивният машинист е длъжен:
1. при придвижване по сигнал на гаров работник на изолиран локомотив в район на гара да следи за правилното положение на стрелките по маршрута;
2. в гара с маршрутизирани маневри да следи и да изпълнява показанията на маневрените светофари;
3. с цел откриване на задна дистанция да установява товарните влакове до изходния сигнал, до дистанционния указател или до груповия изходен сигнал;
4. при наличие на неизправности, застрашаващи сигурността на движението, незабавно да се обади по влаковата радиовръзка, от аварийна колонка на междугарието или да спре влака в първата гара и да уведоми дежурния ръководител движение, като по възможност съобщава и причините за това;
5. при срязване на стрелка да не придвижва състава обратно (срещу езиците й);
6. при движение през стрелки и изолирани звена да не използва пясъчната инсталация;
7. своевременно да превключва каналите на локомотивната радиостанция за съответния участък и да изпробва връзката; при повреда на влаковата диспечерска радиовръзка е длъжен да отрази повредата в бордовия дневник на локомотива и уведоми дежурния ръководител движение в първата гара;
8. при излизане от стрелка със стрелкова изолация да освобождава предстрелковия участък;
9. за движение на возила с осно натоварване, по-малко от 3,5 т, да уведомява дежурния ръководител движение; движението на такива возила се осигурява по телефонен способ при изключено автоматично управление на стрелките (автоматика стрелки).
(2) Машинистът на електрически локомотив и електрически мотрисен влак в случай на необходимост включва предния по посока на движението разединител на неутралната вставка и след като излезе от зоната на неутралната вставка го изключва. Отключването и заключването се извършват със специален ключ, като в бордовия дневник на локомотива се отразяват часовете на включването и изключването на разединителя.

Чл. 32.
(1) При обслужване на влак в участък с диспечерска централизация машинистът (помощник-машинистът) е длъжен:
1. да изпълнява незабавно нарежданията на влаковия диспечер;
2. да съобщава незабавно на влаковия диспечер, когато влакът не може да замине при наличие на отворен светофор и въпреки че е настъпило време за тръгване;
3. да използва правилно средствата за съобщения, монтирани в локомотива и аварийните колонки на междугарието.
(2) При невъзможност да се свърже с влаковия диспечер машинистът (помощник-машинистът) търси съдействието на ръководител движение, като изпълнява неговите указания.
(3) При всяко извънредно и непредвидено в разписанието спиране или задържане на влака, както и при забелязване на неизправности в гарите и междугарията машинистът (помощник-машинистът) незабавно уведомява влаковия диспечер по диспечерската радиовръзка или най-близкия телефон, като съобщава по възможност причините за това.

Чл. 33. При движение на специализирани ремонтни машини задълженията на локомотивния машинист, произтичащи от тази наредба, се възлагат на машиниста на специализираната ремонтна машина.

Раздел VII
Задължения на ръководителя на железопътен участък (техническия ръководител) и ръководителя на производствената група по поддържане на железния път

Чл. 34. Ръководителят на железопътен участък и ръководителят на производствената група са длъжни:
1. да поддържат в съответствие с утвърдените технически норми изолираните участъци, стрелките, включени в централизациите и блокировките, всички ръчни стрелкови заключалки, вагоноизхвъргачки и ръчно управляеми бариери;
2. да осигуряват отводняване на изолираните участъци, наличието на топлинни междини в краищата им, да сменят повредените връзки по изолираните звена, да поставят здрави траверси с добра електрическа изолация;
3. да не предприемат ремонт по стрелки, коловози и изолирани участъци в района на гарата без разрешение от дежурния ръководител движение, а за автоматизирани стрелки-и без присъствие на механика по осигурителна техника;
4. да съгласуват действията си с дежурния ръководител движение и механика по осигурителна техника при работа по железния път в междугарията, свързана с нарушаване на нормалната работа на устройствата;
5. да подготвят предварително и да привеждат в технически норми стрелките и релсите при смяната им в изолирани коловози и участъци за включване в устройствата на осигурителна техника и да оказват помощ на механика по осигурителна техника;
6. да уведомяват незабавно дежурния ръководител движение в гарата за всички забелязани от тях нередности по устройствата на осигурителна техника;
7. да използват изолирани измервателни уреди и инструменти, за да се избегне заемането на релсовите токови вериги;
8. да опазват от механични повреди стрелковите обръщателни апарати, броячите на оси и другите съоръжения на осигурителната техника при работа по железния път;
9. да възлагат на подчинените им работници оказване на помощ или почистване на автоматизираните стрелки от сняг и лед при снеговалеж и обледеняване;
10. да вземат незабавни мерки за отстраняване на възникнали повреди и неизправности по съоръженията на железния път, нарушаващи нормалната работа на устройствата на осигурителна техника;
11. да участват в прегледи на железния път и съоръженията в поверения им участък.

Чл. 35. В участък с диспечерска централизация ръководителят на участъка и ръководителят на производствената група по поддържане на железния път са длъжни преди започване на работа по железния път с релсови токови вериги да съгласуват действията си с влаковия диспечер, механика по осигурителна техника и дежурните ръководители движение в съседните гари.

Раздел VIII
Задължения на ръководителя на участък по осигурителна техника

Чл. 36. Ръководителят на участък по осигурителна техника организира и контролира работата на механиците, електромонтьорите и другите работници, намиращи се на негово подчинение, и осигурява изправното действие на устройствата в своя участък.

Чл. 37. Ръководителят на участък по осигурителна техника е длъжен:
1. да познава устройствата от своя участък и да може да ги обслужва;
2. да ръководи работата на механиците и електромонтьорите по извършване на профилактика на съоръженията, устройствата и системите на осигурителна техника в поверения му участък по одобрен график и в съответствие с изискванията за безопасност на движението;
3. да извършва проверка най-малко един път в месеца на видимостта на сигналите от локомотив;
4. да извършва шестмесечни технически ревизии на всички устройства в участъка си, резултатите от които отразява в констативен акт по образец, утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" и в част III на книгата за осигурителната техника, образец VII-51;
5. да участва в извършване на прегледите на съоръженията, устройствата и системите в гарите и междугарията;
6. да контролира своевременното отстраняване от механиците и електромонтьорите на неизправностите, отразени от проверките на устройствата; да проверява правилността на бележките, направени от тях в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, дневниците за пътните релета и акумулаторните батерии, което да удостоверява с подписа си в същите;
7. да прави ежемесечно преглед на участъците на механиците, като проверява състоянието на устройствата и при откриване на недостатъци да дава указания за отстраняването им; дефектите, които могат да предизвикат нарушение в нормалната работа на устройствата или застрашават сигурността на движението незабавно се отстраняват;
8. да проверява и да осигурява готовността на устройствата за работа при зимни условия;
9. да ръководи лично работата, свързана с изменение в монтажа и схемите на устройствата в неговия участък, като се ползват заверени схеми и без поправки в тях; преди предаване на устройствата за експлоатация е длъжен да провери правилното им действие и да проведе инструктаж на поддържащия ги персонал за начина на по-нататъшното им поддържане;
10. да има налице техническа документация на обслужваните устройства и да следи тя да отразява действителното състояние на устройствата; да носи отговорност за достоверността на данните относно действителното състояние на обслужваните устройства, вписани в документацията;
11. да оформя документите за отчет на извършената в участъка му работа и да изготвя заявки за осигуряване на необходимите резервни части и материали;
12. да докладва писмено на ръководителя на електротехническата секция при констатиране на нанесени щети и кражби, както и за злонамерени или неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал.

Раздел IX
Задължения на ръководителя на участък по линейни съобщения

Чл. 38. Ръководителят на участък по линейни съобщения организира и контролира работата на механиците, електромонтьорите и други работници, намиращи се на негово подчинение, за осигуряване изправното действие на устройствата в неговия участък.

Чл. 39. Ръководителят на участък по линейни съобщения е длъжен:
1. да познава устройствата в своя участък и да може да ги обслужва;
2. да разпределя работата между механиците и електромонтьорите по линейни съобщения в участъка за осигуряване нормалното и непрекъснато функциониране на съобщителната апаратура по отношение спазването на нормите за поддържане на съоръженията в съответствие с изискванията за безопасност на движението;
3. да изготвя план-график за профилактика на устройствата, като осигурява периодичност, както следва:
а) за гаровата апаратура и токозахранващите устройства-най-малко два пъти месечно;
б) за кабелен шкаф, магистрални кабели, телефонни и телексни линии и междугарова апаратура-най-малко един път месечно;
в) за кабелни шахти и комутационни пунктове-най-малко един път на три месеца;
г) за измервания на магистрални кабели и телефонни и телексни линии-най-малко един път на шест месеца;
4. да оформя документите за отчет на извършената в участъка му работа и да изготвя заявки за осигуряване на необходимите резервни части и материали;
5. да контролира своевременното отстраняване от механиците и електромонтьорите на неизправностите, отразени от проверките на устройствата; да проверява правилността на бележките, направени от тях в книгата за съобщенията, образец VII-52, което удостоверява с подписа си в нея;
6. да контролира състоянието на устройствата, като извършва технически ревизии и проверки във възловите гари ежемесечно, а в останалите гари и в междугарията-веднъж на шест месеца; да вписва резултатите и предписанията в констативен акт по образец, утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" и в част III на книгата за съобщенията, образец VII-52;
7. да участва в прегледи на устройствата, извършвани от комисии в неговия участък;
8. да ръководи ремонтно-възстановителните работи в своя участък, като координира действията на механиците и другите заинтересувани служби;
9. да провежда обучение и инструктаж на работници и експлоатационен персонал при въвеждане в експлоатация на съобщителна апаратура или при подмяна на съществуващата с друг вид;
10. писмено да докладва на ръководителя на електротехническата секция при констатиране на нанесени щети и кражби, както и за злонамерени или неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал.

Раздел X
Задължения на ръководителя на участък по радиовръзки

Чл. 40. Ръководителят на участък по радиовръзки организира и контролира работата на подчинените му механици за осигуряване изправното действие на устройствата в неговия участък.

Чл. 41. Ръководителят на участък по радиовръзки е длъжен:
1. да познава устройствата в своя участък и да може да ги обслужва;
2. да разпределя работата между механиците по радиовръзки в своя участък за осигуряване нормалното и непрекъснато функциониране на апаратурата за радиовръзки в съответствие с изискванията за безопасност на движението;
3. да изготвя план-график за профилактика на устройствата, като осигурява периодичност, както следва: а) за гаровата апаратура и токозахранващи устройства-най-малко два пъти месечно;
б) за измервания на фидери и антени и настройка на магистрални станции-най-малко един път на шест месеца;
4. да води картотека на всички радиотелефони и да осигурява сервизния им ремонт и обслужване;
5. да оформя документите за отчет на извършваната в участъка му работа и да изготвя заявки за осигуряване на необходими резервни части и материали;
6. да контролира своевременното отстраняване от механиците и електромонтьорите на неизправностите, отразени от проверките на устройствата; да проверява правилността на бележките, направени от тях в книгата за състоянието на радиовръзките, образец VII-53, което удостоверява с подписа си в нея;
7. да контролира състоянието на устройствата, като извършва технически ревизии и прегледи във възловите гари ежемесечно, а в останалите гари-веднъж на шест месеца, и да проверява радиопокритието от локомотив-веднъж на три месеца; резултатите и предписанията от прегледите отразява в констативен акт по утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" образец и в част III на книгата за състоянието на радиовръзките, образец VII-53;
8. да участва в проверки на устройствата, извършвани от комисии в неговия участък;
9. да провежда инструктаж и обучение на механиците и експлоатационния персонал за работа с новомонтирана апаратура за радиовръзки или при подмяна на съществуващата с друг вид;
10. да докладва писмено на ръководителя на електротехническата секция при констатиране на нанесени щети и кражби, както и за злонамерени или неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал.

Раздел XI
Задължения на ръководителя на участък по електроснабдяване

Чл. 42. Ръководителят на участък по електроснабдяване организира и контролира работата на подчинените му механици и електромонтьори за осигуряване нормалното действие на електрическите съоръжения.

Чл. 43. Ръководителят на участък по електроснабдяване е длъжен:
1. да познава електрическите съоръжения в своя участък и да може да ги обслужва;
2. да изготвя месечни план-графици за поддържане на съоръженията;
3. да разпределя работата между подчинените му механици и електромонтьори съобразно квалификационните им групи по техника на безопасността;
4. да издава наряди за профилактични и електромонтажни работи съгласно изискванията по техника на безопасността;
5. да подготвя заявки за ремонт на съоръженията, доставка на резервни части и материали;
6. да проверява по одобрен график състоянието на електрическите съоръженията относно:
а) непрекъснато и качествено електрозахранване;
б) изправност на релейната и измервателната апаратура;
в) отопление на стрелките;
г) осветление на стрелковите фенери при релейна уредба за ключови зависимости;
д) кабелни и въздушни преносни линии;
е) правилно прикачване на консуматорите;
ж) осветеност на гаровите райони и служебните помещения;
7. да контролира своевременното отстраняване от механиците и електромонтьорите на неизправностите, отразени от проверките на устройствата; да проверява правилността на бележките, направени от тях в книгата за състоянието на съоръженията на електроснабдяването, образец VII-54, което удостоверява с подписа си в нея;
8. да оформя документите по извършената в участъка работа и анализи за разхода на електрическа енергия;
9. да контактува с електроснабдителните предприятия относно:
а) съгласуване включването на допълнителни мощности;
б) отчитане на консумираната електрическа енергия;
в) подготовка на договори за консумация на електрическа енергия;
10. да провежда обучение на подчинените му работници при промяна на схемите за електроснабдяване и нови оперативни превключвания;
11. да проверява готовността на устройствата за работа при зимни условия;
12. да докладва писмено на началника на електротехническата секция при констатиране на нанесени щети и кражби, както и за злонамерени или неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал.

Раздел XII
Задължения на механика по електроснабдяване

Чл. 44. Механикът по електроснабдяване поддържа в изправност поверените му електрически съоръжения в участъка, ръководи и контролира работата на подчинените му електромонтьори.

Чл. 45. Механикът по електроснабдяване е длъжен:
1. да следи за нормалната и непрекъсната работа на електрическите съоръжения в участъка, за които отговаря;
2. да изпълнява технологични операции в съответствие с одобрен месечен план-график;
3. да предприема незабавно мерки за отстраняване на възникнали повреди, а при невъзможност да отстрани сам повредата-да уведоми ръководителя на участъка;
4. да информира ръководството на секцията при констатирани кражби по съоръженията;
5. да води редовно техническите паспорти на електрическите съоръжения в участъка;
6. да ръководи изпълнението на наряди по техника на безопасността и да инструктира подчинените му електромонтьори;
7. да описва и контролира разхода на електроенергия, както и редовността на пломбите на електромерите и тарифните часовници;
8. да участва в месечните и други прегледи на съоръженията в участъка;
9. да подготвя своевременно съоръженията за работа при зимни условия;
10. да присъства при извършване на предварително съгласувани строителни и ремонтни работи, засягащи поддържани от него съоръжения, и да дава указания на работниците за провеждане на работите така, че да не се нанесат повреди по тях;
11. да докладва незабавно на ръководителя на участъка с искане за съдействие при разногласия и неизпълнение на указанията му от страна на ремонтните групи;
12. да докладва писмено на ръководителя на участъка при констатиране на нанесени щети и кражби;
13. при констатирани злонамерени или неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал да прави писмен доклад до началника на електротехническата секция;
14. да прави необходимите вписвания в книгата за състоянието на съоръженията на електроснабдяването, образец VII-54.

Раздел XIII
Задължения на електромонтьора по електроснабдяване

Чл. 46. Електромонтьорът по електроснабдяване поддържа в изправност поверените му съоръжения, като осигурява непрекъснатата им работа.

Чл. 47. Електромонтьорът по електроснабдяване е длъжен:
1. да извършва профилактика на електрически съоръженията по график, като изпълнява технологични операции, съответстващи на квалификационната му група по техника на безопасността;
2. да предприема незабавни действия за отстраняване на повреда при получаване на известие или констатиране на такава;
3. да информира механика или ръководителя на участъка незабавно, в случай че не може сам да отстрани повредата;
4. да отчита консумираната електроенергия;
5. да води документация за състоянието на съоръженията;
6. да присъства при извършване на предварително съгласувани строителни и ремонтни работи, засягащи поддържаните от него съоръжения, както и да дава указания на работниците за провеждане на работите така, че да не се нанесат повреди по тях;
7. да докладва незабавно на ръководителя на участъка по електроснабдяване с искане за съдействие при разногласия и неизпълнение на указанията му от страна на ремонтните групи.

Раздел XIV
Задължения на механика по линейни съобщения

Чл. 48. Механикът по линейни съобщения поддържа в изправност поверените му съоръжения и устройства за осигуряване на правилната им, непрекъсната експлоатация.

Чл. 49. Механикът по линейни съобщения е длъжен:
1. да познава и обслужва устройствата в своя участък;
2. да осъществява контрол на работата, извършвана от подчинените му електромонтьори;
3. да следи работата на устройствата и съоръженията в участъка, да провежда технически прегледи и профилактика и да ги поддържа в съответствие с месечния план-график;
4. да локализира и отстранява възникналите нередности и повреди при констатиране на отклонения в работата на съоръженията;
5. да заминава незабавно на място за откриване на причината и отстраняване на повреда в устройствата при получаване на известие;
6. да уведомява диспечера в електротехническата секция и ръководителя на участъка по линейни съобщения при невъзможност самостоятелно да отстрани повреда;
7. да докладва писмено за констатирани нанесени повреди, щети и кражби; 8. да прави писмен доклад до началника на електротехническата секция при констатирани неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал;
9. да проверява наличието и редовността на пломбите на съответната апаратура и части от поверените му съоръжения, както и да ги пломбира с личните си пломбажни клещи след извършване на ремонт;
10. да присъства при извършване на предварително съгласувани строителни и ремонтни работи, засягащи поддържаните от него съоръжения, и да дава указания на работниците за провеждане на работите с оглед да не се нанесат повреди по тях;
11. да докладва незабавно на ръководителя на участъка по линейни съобщения с искане за съдействие при разногласия и неизпълнение на указанията му от страна на ремонтните групи;
12. да уведомява своевременно прекия си ръководител при констатиране на несъгласувани дейности, застрашаващи нормалната работа на устройствата;
13. да съхранява техническата документация и монтажните схеми на обслужваните от него устройства и да отразява в нея извършените изменения;
14. да информира диспечера в електротехническата секция и ръководителя на участъка по линейни съобщения за местонахождението си и работата, която извършва в рамките на работното време;
15. да прави необходимите вписвания в книгата за съобщенията, образец VII-52.

Раздел XV
Задължения на механика по радиовръзки

Чл. 50. Механикът по радиовръзки поддържа в изправност поверените му съоръжения и устройства за осигуряване на непрекъснатата им експлоатация в участъка.

Чл. 51. Механикът по радиовръзки е длъжен:
1. да познава и обслужва устройствата в участъка;
2. да следи работата на устройствата и съоръженията в участъка и да провежда технически прегледи и профилактика в съответствие с месечния план-график;
3. да локализира и отстранява възникнали повреди в апаратурата;
4. да отиде незабавно на място за откриване на причината и отстраняване на повредата при получаване на известие за повреда;
5. да уведоми диспечера в електротехническата секция и ръководителя на участъка по радиовръзки при невъзможност самостоятелно да отстрани възникнала повреда;
6. да прави писмен доклад до началника на електротехническата секция при констатирани неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал и констатиране на нанесени повреди, щети и кражби;
7. да проверява наличието и редовността на пломбите на съответната апаратура и части от поверените му съоръжения и да пломбира същите след извършване на ремонт и профилактика с личните си пломбажни клещи;
8. да съхранява техническата документация и монтажни схеми на обслужваните от него устройства и да отразява извършени изменения в тях;
9. да информира диспечера в електротехническата секция и ръководителя на участъка за местонахождението си и работата, която извършва в рамките на работното си време;
10. да прави необходимите вписвания в книгата за състоянието на радиовръзките, образец VII-53;
11. да проверява радиопокритието и чуваемостта на влаковата диспечерска радиовръзка в съответствие с месечния план-график.

Раздел XVI
Задължения на електромонтьора по линейни съобщения

Чл. 52. Електромонтьорът по линейни съобщения е длъжен:
1. да следи за работата на устройствата и съоръженията в поверения му участък и да провежда технически прегледи и профилактика в съответствие с месечния план-график;
2. да отиде незабавно на място за откриване на причината и отстраняване на повреда при получаване на известие или констатиране на такава;
3. да уведоми механика и ръководителя на участъка по линейни съобщения при невъзможност самостоятелно да отстрани възникнала повреда;
4. да проверява наличието и редовността на пломбите на съответната апаратура и части от поверените му съоръжения и да пломбира същите с личните си пломбажни клещи след извършване на ремонт и профилактика;
5. да прави необходимите вписвания в книгата за съобщенията, образец VII-52;
6. да информира диспечера в електротехническата секция и ръководителя на участъка за местонахождението си и работата, която извършва в рамките на работното си време.

Раздел XVII
Задължения на механика в автоматична телефонна централа

Чл. 53. Механикът в автоматична телефонна централа поддържа в изправност поверените му устройства и осигурява непрекъснатата им експлоатация.

Чл. 54. Механикът в автоматична телефонна централа е длъжен:
1. да познава и обслужва устройствата в автоматичната телефонна централа;
2. да следи работата на устройствата в автоматичната телефонна централа;
3. да провежда технически прегледи, профилактични проби, измерване и настройки в съответствие с месечния план-график;
4. да отиде незабавно на място за откриване на причината и отстраняване на повредата при получаване на известие или констатиране на повреда;
5. да уведоми началника на автоматичната телефонна централа при невъзможност самостоятелно да отстрани възникнала повреда;
6. да осъществява с предимство обходни и аварийни връзки за осигуряване движението на влаковете при възникване на повреди в съобщителната мрежа;
7. да води дневник за състоянието на устройствата в автоматичната телефонна централа.

Раздел XVIII
Задължения на механика по осигурителна техника

Чл. 55.
(1). Механикът по осигурителна техника поддържа в изправност поверените му устройства и осигурява непрекъснатото им действие.
(2) Организира и контролира работата на подчинените му електромонтьори.

Чл. 56. Механикът по осигурителна техника е длъжен:
1. да познава устройствата в поверения му участък и начина на работа с тях;
2. да извършва работите по текущото поддържане и профилактиката на устройствата по месечен план-график и да осигурява необходимата видимост на сигналите;
3. да съобщава лично или по телефона на ръководителя на участъка и на дежурния диспечер в електротехническата секция за всяка повреда, след като изясни причините за това;
4. да отиде незабавно на мястото и да предприеме действия за отстраняването на възникнала повреда; при невъзможност самостоятелно да открие и отстрани повредата веднага да уведоми за това ръководителя на участъка или дежурния диспечер в електротехническата секция;
5. да прави вписване в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, за всяка предстояща работа по устройствата; датата, часът и подписът на лицето, експлоатиращо устройствата, под тази бележка са разрешение за работа;
6. да участва в месечните и в другите прегледи на устройствата, извършвани от комисии в участъка му;
7. да се запознае и приподпише направена бележка в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, за отстраняване на повреда от механик от друг участък;
8. да извършва своевременно подготовка на устройствата в своя участък за работа при зимни условия;
9. да следи своевременно качеството на строителството при извършване на предварително съгласуван ремонт или строително-монтажни работи по отношение на поверените му устройства;
10. да докладва писмено на ръководителя на участъка по осигурителна техника и началника на електротехническата секция за констатирани умишлено нанесени повреди, щети и кражби;
11. да изготвя писмен доклад до началника на електротехническата секция при констатирани злонамерени или неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал;
12. да има заверена техническа документация на обслужваните устройства (паспорти, схеми, описания и др.) и да следи тази документация винаги да отразява действителното състояние на устройствата;
13. да се явява своевременно на мястото на допуснато железопътно произшествие, в резултат на което е нарушена нормалната работа на устройствата на осигурителна техника, и след първоначално запознаване с обстоятелствата да докладва на дежурния диспечер в електротехническата секция;
14. да участва в съставянето на протокол (образец VII-9 или VII-10, утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура") при допуснато железопътно произшествие; този протокол се представя на анкетната комисия, като до съставянето му категорично се забранява да се предприемат действия, променящи състоянието на устройствата;
15. да прави необходимите вписвания в книгата за осигурителната техника, образец VII-51;
16. да пломбира с личните си пломбажни клещи след приключване на профилактични и ремонтни работи по осигурителна техника;
17. да оказва помощ при работа по възстановяване действието на устройствата на осигурителната техника по разпореждане на ръководителя на участъка или на ръководството на електротехническата секция.

Чл. 57. При стихийни бедствия и след съгласуване с влаковия диспечер механикът по осигурителна техника има право да изключи от действие застрашените устройства на осигурителната техника.

Раздел XIX
Задължения на началника на подрайон по контактна мрежа

Чл. 58. Началникът на подрайон по контактната мрежа организира експлоатационното поддържане, преустройството, обезопасяването и аварийно-възстановителните работи по контактната мрежа, захранващите електропроводи на диспечерските централизации и специализираните ремонтни машини за ремонт на контактната мрежа и диспечерската централизация.

Чл. 59. Началникът на подрайон по контактна мрежа е длъжен:
1. да организира и ръководи работата на подчинените му работници по отношение спазването на изискванията за поддържане на съоръженията на контактната мрежа и безопасността на движението;
2. да познава и да обслужва устройствата в своя участък;
3. да изготвя заявки и да издава наряди за работа;
4. да разследва и да анализира причините за прекъсване на електрическото захранване по контактната мрежа и диспечерската централизация;
5. да изготвя и да контролира спазването на графиците за обходи на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация, като взема необходимите мерки за отстраняване на нередностите в срок;
6. да участва в изготвянето на инструкция за излизане и влизане на специализираните ремонтни машини от и във подрайона по контактната мрежа;
7. да участва в изготвяне промяната на схемите за секциониране на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация в участъка и да отговаря за съответствието им с действителното положение;
8. да участва в комисията за провеждане на изпити, даващи право на работници и служители, незаети с експлоатацията на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация, да извършват превключвания с разединителите;
9. да контролира правилното и редовното водене на техническата и оперативната документация;
10. да участва в комисии за разследване на железопътни произшествия по безопасността на движението и в комисии по техническа експлоатация и техника на безопасността;
11. да участва лично и да ръководи работата по отстраняване на тежки произшествия по контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация;
12. да притежава необходимата за изпълнение на задълженията си професионална квалификация-пета група по техника на безопасността;
13. да изпълнява задълженията си по наряди съгласно техниката по безопасността;
14. да спазва и да създава условията за безопасна и здравословна работа;
15. да изготвя необходимите документи за нанесени повреди, щети и кражби;
16. да прави писмен доклад до началника на енергосекцията при констатирани неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал.

Раздел XX
Задължения на механика по контактна мрежа

Чл. 60. Механикът по контактна мрежа е длъжен:
1. да познава и обслужва устройствата в своя участък;
2. да организира и извършва експлоатационното поддържане, обходите, ремонтните работи, обезопасяването и аварийно-възстановителните работи на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация;
3. да разпределя и ръководи работата на електромонтьорите, като предварително дава заявки за работа, да издава и води наряди в своя район;
4. да организира незабавното отстраняване на неизправности по контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация при констатиране или получаване на информация;
5. да участва в комисиите за преглед на съоръженията в гарите;
6. да притежава пета квалификационна група по безопасност на труда;
7. да поема управлението на специализираните ремонтни машини от пулта на работната платформа и да извършва технологични придвижвания само в зоната, разрешена за работа, като отговорен изпълнител;
8. да докладва писмено при констатирани нанесени повреди, щети и кражби;
9. да прави писмен доклад до началника на енергосекцията при констатирани неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал.

Раздел XXI
Задължения на електромонтьора по контактна мрежа

Чл. 61. Електромонтьорът по контактна мрежа е длъжен:
1. да познава и обслужва устройствата в своя участък;
2. да извършва експлоатационно поддържане, ремонтни работи, обезопасяване и аварийно-възстановителни работи на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация;
3. да превключва разединители, да поставя заземление за обезопасяване и да участва в ремонтната дейност;
4. да извършва обходи пеш и с електрически подвижен състав за оглед на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация;
5. да участва в отстраняването на неизправности по контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация при констатиране или получаване на информация;
6. да притежава най-малко трета квалификационна група по техника на безопасност.

Раздел XXII
Задължения на машиниста на специализирани ремонтни машини за ремонт по контактна мрежа

Чл. 62. Машинистът на специализирани ремонтни машини за ремонт на контактната мрежа е длъжен:
1. да изпълнява задълженията на машинист, произтичащи от утвърдените правила за безопасност на движението;
2. да извършва техническо обслужване и управление на специализирани ремонтни машини за работа по контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация;
3. да придвижва вагон с материали, прикачен на специализирани ремонтни машини, и да обслужва спомагателните средства, монтирани на специализирани ремонтни машини;
4. да поддържа в добро техническо състояние специализирани ремонтни машини и да води документацията за нея;
5. да дава дежурства по график и да организира събирането на групата при аварийни случаи;
6. да предава при необходимост управлението на специализирани ремонтни машини от главния пулт на отговорния изпълнител от работната платформа, като следи машината да не напуска зоната, разрешена за работа, и да предприема аварийно спиране при необходимост;
7. да притежава най-малко трета квалификационна група по безопасност на труда.

Раздел XXIII
Задължения на механика в тягова подстанция

Чл. 63. Механикът на тягова подстанция е длъжен:
1. да осигурява непрекъснато електрозахранване на контактната мрежа и електропроводите на диспечерската централизация в участъка на тяговата подстанция;
2. да организира работата и да следи за стриктното спазване на изискванията на нормативните документи по безопасни и здравословни условия на труд от подчинените му работници;
3. да организира, да издава наряди и пряко да ръководи и участва в дейността по ремонта на съоръженията в тяговата подстанция;
4. да изпълнява задълженията на електромонтьор в тяговата подстанция при необходимост;
5. да дава заявки и да организира работата по превключването на съоръженията, свързани със съответната териториална диспечерска служба на "Национална електрическа компания"-ЕАД;
6. да отговаря за своевременното и правилното водене на техническата документация в тяговата подстанция;
7. да изготвя и да следи за спазването на графика за дежурствата;
8. да притежава пета квалификационна група по техника на безопасност;
9. да следи за нормалната работа на електромерите и да отчита разхода на електрическа енергия;
10. да изготвя необходимите документи за нанесени повреди, щети и кражби;
11. да прави писмен доклад до началника на енергосекцията при констатирани неправомерни действия от страна на експлоатационния персонал.

Раздел ХXIV
Задължения на електромонтьора в тягова подстанция

Чл. 64. Електромонтьорът в тягова подстанция е длъжен:
1. да осигурява непрекъснато електрозахранване на контактната мрежа и електропроводите на диспечерската централизация в участъка на тяговата подстанция;
2. да извършва оперативни превключвания със съоръженията в тяговата подстанция по заповед на енергодиспечера, а при възникване на опасност за движението на влаковете и аварийни случаи-да изключва напрежението в определен участък, след което да уведомява енергодиспечера;
3. да води оперативната и техническата документация на тяговата подстанция;
4. да притежава най-малко четвърта квалификационна група по техника на безопасност;
5. да изпълнява задълженията си по наряди и да спазва изискванията за безопасни и здравословни условия на труд;
6. да следи за нормалната работа на електромерите и да изготвя ежедневно сведение за разход на електрическа енергия.

Раздел XXV
Задължения на началника на работилница (механик механизация) в енергосекция

Чл. 65. Началникът на работилница (механикът механизация) в енергосекцията е длъжен:
1. да планира, организира и ръководи работата на работниците от група "Механизация и автотранспорт" на енергосекцията;
2. да контролира, планира, организира и ръководи работата по ревизии и ремонтни работи на специализираните ремонтни машини и моторни превозни средства;
3. да контролира състоянието на основните части, възли, агрегати и др. на специализираните ремонтни машини и моторните превозни средства, пряко свързани с безопасността на движението и труда (колооси, двигатели, работни площадки, манометри за спирачната система и др.);
4. да инструктира работниците от група "Механизация и автотранспорт" на енергосекцията.

ЧАСТ ТРЕТА
ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ВЛАКОВЕТЕ В МЕЖДУГАРИЕТО

Глава трета
АВТОМАТИЧНА БЛОКИРОВКА

Раздел I
Общи положения

Чл. 66.
(1) Автоматичната блокировка осигурява обективен контрол за свободността на междугарието.
(2) Видовете автоматична блокировка са:
1. с проходни сигнали-когато междугарието е разделено на блок-участъци;
2. без проходни сигнали-когато междугарието представлява един блок-участък;
3. с блок-пост, разделящ междугарието на два участъка и съоръжен с проходни и предупредителни сигнали.

Чл. 67. Автоматичната блокировка не трябва да допуска:
1. отваряне на изходен или проходен сигнал при наличие на железопътно возило на огражданото от тях междугарие или блок-участък;
2. отваряне на насрещен изходен сигнал за текущ път от гарата при отворен изходен сигнал за същия текущ път от съседната гара.

Чл. 68. Информация за положението и състоянието на автоматичната блокировка за всеки текущ път в междугарието дават светлинните изображения на светосхемното табло, гаровия пулт или монитора.

Чл. 69. На пулт-манипулатора са разположени бутони за индивидуално управление на автоматичната блокировка и бутон за индивидуална смяна на направлението на автоматичната блокировка. Този бутон действа заедно с бутона на автоматичната блокировка за съответното направление или е самостоятелен за всяко направление в зависимост от типа на действащата в гарата осигурителна техника.

Чл. 70. При проходните сигнали на автоматичната блокировка са монтирани телефони за връзка с дежурните работници в двете съседни гари.

Чл. 71. С подготовката на маршрута за заминаване на влак посоката на автоматичната блокировка се сменя автоматично (ако е необходимо), след което се отваря изходният светофор. Посоката на автоматичната блокировка може да се сменя и ръчно.

Чл. 72. Изолиране на автоматичната блокировка за определен период се извършва по схеми, утвърдени от електротехническия отдел при Националната компания "Железопътна инфраструктура".

Чл. 73. Когато движението на влаковете се осъществява чрез автоматична блокировка, изпращането на влак се осъществява от коловоз, който е съоръжен с индивидуален или групов светофор.

Раздел II
Автоматична блокировка с проходни сигнали

Чл. 74. При автоматичната блокировка с проходни сигнали междугарието е разделено на блок-участъци, оградени от двете страни с проходни, входни и изходни сигнали, даващи показания по скоростната сигнализация. Те се затварят автоматично при навлизането на влак в ограждания от тях участък. Дължината на блок-участъка не може да бъде по-малка от предсигналното спирачно разстояние.

Чл. 75. Върху изображението на текущите пътища на светосхемното табло или пулт-таблото извън изображенията на входните светофори за всяко междугарие (направление) има по две светлинни индикации-за първия и втория прилежащи към гарата блок-участъци, които при заетост светят с червена светлина.

Чл. 76. Върху изображението на текущите пътища или встрани от тях за всяко междугарие след светлинните ивици за прилежащите два блок-участъка има по две стрелки, които показват направлението на автоматичната блокировка ("Приемане" или "Изпращане") за съответния текущ път.

Чл. 77. Когато на междугарието на съответния път няма возило, стрелката, показваща направлението на автоматичната блокировка, свети с жълта светлина, а когато е заето-свети с червена светлина. Стрелката "Изпращане" се променя от жълто на червено с нареждане на изходен маршрут и отваряне на изходния сигнал в изпращащата гара. В същото време в приемащата гара стрелката "Приемане" се променя от жълто на червено.

Чл. 78. Стрелките "Приемане" и "Изпращане" се променят от червено на жълто, когато последният влак пристигне цял в една от гарите и не е нареден изходен маршрут в изпращащата гара.

Чл. 79. При обръщане на посоката на автоматичната блокировка автоматично светват насрещните проходни светофори, а светофорите за обратното направление изгасват.

Чл. 80. След отмяна на неизползван изходен маршрут блокировката автоматично се нормализира.

Чл. 81. Автоматичната блокировка с проходни сигнали може да бъде допълнена и с подсистема за контрол и диагностика на устройствата й, чрез която се осигурява непрекъснат контрол за техническото състояние на апаратурата.

Чл. 82. При повреда на автоматичната блокировка се преминава към телефонния способ за осигуряване движението на влаковете и те се движат само на междугарово разстояние.

Чл. 83. Автоматичната блокировка за даден текущ път се счита за повредена в случаите на:
1. невъзможност да се смени направлението (посоката) на движение на влаковете по съответния път;
2. "зает" блок-участък, въпреки че същият е свободен от железопътно возило;
3. изгаснали светлини или повреда на проходни светофори на автоматичната блокировка;
4. констатиране на нарушена шунтова чувствителност на релсова верига на блок-участък.

Чл. 84. Действието на автоматичната блокировка за даден текущ път се прекратява в случаите на:
1. откриване на временен пост между две съседни гари;
2. изпращане на работен влак до определено място на междугарието с връщане обратно в гарата на изпращането;
3. невъзможност в гарата на изпращане да се отвори изходният светофор;
4. констатиране от техническия персонал на неизправности, създаващи предпоставки за нарушаване нормалното действие на апаратурата й.

Чл. 85. При прекъсване действието на телефонните връзки, но при изправно действие на автоматичната блокировка, движението на влаковете се извършва по контролните индикации и по сигналите на автоматичната блокировка.

Чл. 86. При повреда на автоматичната блокировка на единия текущ път на двупътна (многопътна) железопътна линия, когато е съоръжена с устройства, позволяващи двупосочно движение на влаковете по условията на единична железопътна линия, може да не се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влаковете по пътя с повредена автоматичната блокировка, а те да се движат по пътищата с изправна автоматична блокировка двупосочно.

Чл. 87. При повреда на гаровата централизация в една от гарите, но при изправно действие на автоматичната блокировка, се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влаковете между тези гари. Съседната гара, след като е осигурила движението на влака със съответните телефонограми, го изпраща с редовен изходен сигнал.

Чл. 88. В участък с автоматична блокировка с проходни сигнали не се допуска движението на влак с неприкачен бутащ помощен локомотив с връщане в гарата на изпращането.

Раздел III
Автоматична блокировка без проходни сигнали с броячи на оси

Чл. 89.
(1) Автоматична блокировка без проходни сигнали с броячи на оси е комплекс от устройства за осигуряване движението на влаковете с обективен контрол на свободността на междугарието.
(2) В комплекса от устройства са включени: броячни точки; електронна свързваща кутия; броячно аритметично устройство; релейна апаратура за автоматичната блокировка в гарите.

Чл. 90. Всяка броячна точка се състои от две предавателни и две приемни глави, монтирани на eдната релса, както следва: за еднопътни участъци и двупътни участъци с обезличено движение-на разстояние от 2,50 до 4,00 м от изолирания настав при входния сигнал; за двупътни участъци със специализирано движение (без обезличаване)-на разстояние от 2,50 до 4,00 м от изолирания настав при последната по хода на влака релсова верига при режим "Изпращане", а при режим "Приемане"-от 2,50 до 4,00 м от изолирания настав при входния сигнал.

Чл. 91. Информацията за преминалите през броячната точка колооси на железопътните возила се предава на броячното аритметично устройство, обработва се и след сравняване на броя на влезлите и излезлите колооси, резултатът се редуцира при нулева разлика като "свободно междугарие" или "заето междугарие" в останалите случаи.

Чл. 92. Релейната апаратура за автоматична блокировка е в режим "Нормално състояние" при свободно направление и отсъствие на заключен изходен маршрут.

Чл. 93. Нормалното състояние на автоматичната блокировка без проходни сигнали с броячи на оси се изобразява със стрелки за посоката на движение в междугарието "Изпращане" и "Приемане", като направлението на автоматичната блокировка и свободността на междугарието се указва с постоянно светеща жълта светлина.

Чл. 94. Информацията за състоянието на междугарието за гарите, в които е монтирано броячно аритметично устройство, се изобразява при свободно междугарие с жълта, а при заето междугарие-с червена светлина.

Чл. 95.
(1) Смяната на направлението на автоматичната блокировка от режим "Приемане" в режим "Изпращане" се осъществява автоматично от апаратурата на съответната гарова централизация при нареждане на изходен маршрут, когато автоматичната блокировка е била в нормално състояние.
(2) Индивидуалната смяна на направлението на автоматичната блокировка е възможна от гарата в режим "Приемане" с общ бутон за смяна на направлението и бутон за автоматичната блокировка на съответното направление или с отделни за всяко направление бутони за смяна на направлението в зависимост от типа на действащата в гарата осигурителна техника.
(3) За гарите на двойни железопътни линии със специализирано движение (без обезличаване) смяната на направлението за всеки текущ път се извършва само индивидуално.
(4) За гарите на двойни железопътни линии, където осигурителната техника позволява приемане и изпращане на влакове по всеки текущ път, се реализира режим на автоматична смяна на направлението.

Чл. 96.
(1) Наличие на заключен изходен маршрут привежда автоматичната блокировка от режим "Нормално състояние" в режим "Предварително блокирано направление".
(2) В режим "Предварително блокирано направление" дежурният ръководител в гарата на "Изпращане" може да отмени изходния маршрут по условията на инструкцията за работа със съответния тип осигурителна техника, в резултат на което блокировката автоматично се нормализира. Това позволява пренареждане на изходен маршрут от друг коловоз, както и повторно отваряне на изходния сигнал.

Чл. 97. (
1) В режим "Предварително блокирано направление" индикацията на стрелките за посоката е: в гарата на "Приемане"-червена постоянна светлина, а в гарата на "Изпращане"-червена мигаща светлина.
(2) В гарата на "Изпращане" индикацията се променя в постоянно светеща червена светлина (блокирано направление на автоматичната блокировка), след като влакът премине и затвори изходния сигнал.

Чл. 98. В случай че след пристигане на влак цял в приемащата гара апаратурата на броячите на оси не се нулира и автоматичната блокировка остане в режим "Блокирано направление", индикацията за междугарието показва "заето междугарие", дежурният ръководител движение уведомява за това съседната гара и влаковия диспечер. С диспечерска заповед до двамата дежурни ръководители движение старши влаковият диспечер, след като се убеди за целостта на влака, разрешава на двете гари да нулират апаратурата. Дежурният ръководител движение от гарата, в която е монтирано броячното аритметично устройство, го нулира. Когато автоматичната блокировка не се нормализира, се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влаковете.

Чл. 99.
(1) Нулиране на апаратурата за броячи на оси и нормализиране на автоматичната блокировка се извършва с общ пломбируем бутон (броячен нулиращ бутон) и бутона за автоматичната блокировка за съответното направление или с отделен за всяко направление пломбируем бутон (броячен нулиращ бутон) в зависимост от типа на действащата в гарата осигурителна техника.
(2) За всяко преминаване на апаратурата за автоматичната блокировка с броячи на оси от нормално състояние в режим "Блокирано направление", без това да е предизвикано от возило в междугарието или действия на дежурните ръководители движение и индикацията за междугарието показва "заето междугарие", нулиране на апаратурата за броячи на оси и нормализиране на автоматичната блокировка се извършват съгласно чл. 98. При индикация за междугарието "свободно междугарие" се уведомява механикът по осигурителна техника или диспечерът в електротехническата секция и се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влаковете.

Чл. 100. Във всички случаи преди искане на диспечерска заповед за нормализиране на автоматичната блокировка дежурните ръководители движение от двете гари трябва по безспорен начин да се убедят в свободността на междугарието.

Чл. 101. Автоматичната блокировка без проходни сигнали с броячи на оси за даден текущ път се счита за повредена при:
1. невъзможност да се смени направлението (посоката) на автоматичната блокировка при изпращане на влак;
2. блокирано направление, въпреки че междугарието е свободно от железопътно возило;
3. невъзможност да се нормализира апаратурата на автоматичната блокировка от режим "Блокирано направление" въпреки ползването на пломбируем броячен нулиращ бутон;
4. наложило се повторно ползване на пломбирания с временна пломба броячен нулиращ бутон за първия следващ влак след пристигането му цял в едната от двете гари на същия път и междугарие.

Чл. 102. Действието на автоматичната блокировка без проходни сигнали с броячи на оси за даден текущ път се прекратява при:
1. случаите по чл. 101;
2. откриване на временен пост между двете съседни гари;
3. повреда на осигурителната техника в гарата на изпращане, когато не може да се отвори изходният светофор;
4. движение на сваляеми от пътя железопътни возила;
5. извършване на строително-ремонтни и монтажни работи по железния път в района, където е монтирана апаратурата за броячи на оси.

Чл. 103. Работен влак или състав с помощен бутащ локомотив в междугарието, оборудвано с автоматична блокировка без проходни сигнали с броячи на оси, се изпраща с редовен изходен сигнал.

Чл. 104.
(1) Движение на сваляеми от пътя возила в междугарията, оборудвани с автоматична блокировка без проходни сигнали с броячи на оси, се допуска само при повреда и ремонт на пътя и за смяна на счупена релса. В тези случаи действието на автоматичната блокировка се прекратява със заповед на старши влаковия диспечер и движението се осигурява по телефонен способ.
(2) След освобождаване на междугарието от сваляемите железопътни возила, установено от двамата дежурни ръководители движение, движението на първия влак в това междугарие се осигурява по телефонен способ. След пристигане на влака цял в приемащата гара дежурният ръководител движение със заповед на старши влаковия диспечер нормализира автоматичната блокировка с броячен нулиращ бутон.

Чл. 105.
(1) При извършване на маневра или придвижване на подвижен състав извън входния сигнал автоматичната блокировка без проходни сигнали с броячи на оси преминава в режим "Блокирано направление" със съответната индикация-червена постоянна светлина.
(2) След прибиране на маневрата или подвижния състав в гарата автоматичната блокировка автоматично се нормализира.
(3) Извършване на маневра или придвижване на подвижен състав извън входния сигнал се разрешава само след размяна на съответните телефонограми между дежурните ръководители на двете гари, както в междугарие, несъоръжено с автоматичната блокировка.

Чл. 106. Движението на влаковете на двойни железопътни линии по неправилен път се организира, както следва:
1. в гарата на изпращане, съоръжена с осигурителна техника без обезличаване на движението, дежурният ръководител движение преди връчване на заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт, сменя направлението на автоматичната блокировка в режим "Изпращане";
2. в гарата на изпращане, съоръжена с осигурителна техника с обезличаване на движението, дежурният ръководител движение след връчване на заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт, нарежда изходен маршрут и изпраща влака с редовно отворен сигнал.

Чл. 107. Всички неизправности в работата със системата "Автоматична блокировка без проходни сигнали с броячи на оси" се отразяват в книга за състоянието на осигурителната техника.

Чл. 108.
(1) Отворите за монтаж на броячните глави са три на брой с диаметър 13 мм, на разстояние 148 мм един от друг. За релси тип S-49 тези отвори се пробиват на разстояние 64-68 мм от петата на релсата, а за релси тип UIC-60-на разстояние 74 мм. Същите се пробиват с шаблон симетрично между две траверси. Не се допуска прогаряне на отворите.
(2) При подновяване на железния път или смяна на релси в зоната на броячната точка отворите за релса тип S-49 се пробиват на височина 68 мм от петата на релсата.

Чл. 109. Строително-ремонтни и монтажни работи по железния път в района, където е монтирана апаратурата за броячи на оси, се извършват задължително под контрола на механик по осигурителната техника от съответната електротехническа секция.

Чл. 110. Телеграмите за разрешаване на "прозорци" за работи по чл. 109 се разработват от дирекция "Движение" на Националната компания "Железопътна инфраструктура" и се съгласуват с електротехническия отдел на Националната компания "Железопътна инфраструктура".

Чл. 111.
(1) Оперативни "прозорци" за работа по железния път в зоната на броячните точки се разрешават след задължително вписване от заявителя в книгата за диспечерски заповеди за осигурено присъствие на механик по осигурителната техника от съответната електротехническа секция, като движението на железопътните возила се осигурява по телефонен способ.
(2) След завършване на работата заявителят на оперативния "прозорец" уведомява за това механика по осигурителната техника от съответната електротехническа секция и прибира железопътните возила в гарата.
(3) Механикът по осигурителна техника извършва необходимите по монтажа на броячните точки настройка на апаратурата и нормализиране на автоматичната блокировка, отчитайки състоянието на апаратурата в броячното аритметично устройство и съответната индикация. Когато броячното аритметично устройство се намира в съседната гара, нормализиране състоянието на автоматичната блокировка се извършва от дежурния ръководител движение с ползване по определения ред на броячен нулиращ бутон.
(4) След нормализиране на автоматичната блокировка заявителят закрива оперативния "прозорец" в книгата за диспечерски заповеди, а дежурният ръководител движение осигурява движението на влаковете със системата "Автоматична блокировка без проходни сигнали с броячи на оси".

Чл. 112. Най-малко 10 дни преди механизирано подновяване на железния път и 5 дни преди пресяване, подбиване и смяна на релса съответната железопътна секция с телеграма уведомява съответната електротехническа секция за датата, часа и мястото на работата.

Чл. 113. При аварийна смяна на релси, засягащи броячна точка, диспечерът на железопътната секция уведомява диспечера на електротехническата секция по телефона за осигуряване представител на мястото за смяна на релсата.

Чл. 114. Кантонерите, в чиито участъци е монтирано пътно оборудване за броячи на оси, са длъжни ежедневно при обиколките си да оглеждат и външните съоръжения на броячите на оси. При установени неправомерни действия или счупени приемни и предавателни глави и отворена трансформаторна кутия за броячните точки кантонерите своевременно уведомяват дежурния ръководител движение в гарата, механика по осигурителна техника, прекия си ръководител или диспечера на съответната железопътна секция.

Раздел IV
Автоматична блокировка с блок-пост

Чл. 115. Показанията на изходните светофори на гарите, съоръжени с автоматична блокировка с блок-пост, са в зависимост от заетостта на прилежащия към гарата участък на блок-поста. Проходните светофори имат предупредителни светофори, поставени на предсигнално спирачно разстояние.

Чл. 116. Показанията за заетостта на участъците при дежурния ръководител движение и начинът на действие с автоматична блокировка с блок-пост при нормална работа и при повреда на системата са същите, както при автоматична блокировка с проходни сигнали.

Глава четвърта
ПОЛУАВТОМАТИЧА БЛОКИРОВКА

Чл. 117. Полуавтоматичната блокировка е техническо средство за осигуряване движението на влаковете между две съседни гари на междугарово разстояние. Съседните гари са съоръжени с осигурителна техника, като показанията на изходните им сигнали са в зависимост от блокировката и могат да се отварят само когато насрещната гара даде съгласие по електрически път за приемане на влак. Действието на входните сигнали е независимо от полуавтоматичната блокировка.

Чл. 118. Устройствата на полуавтоматичната блокировка не допускат: 1. отваряне на изходен светофор докато полуавтоматичната блокировка не е нормализирана и срещуположната гара не е дала съгласие; 2. повторно даване на съгласие докато полуавтоматичната блокировка не е нормализирана; 3. едновременно даване на съгласие от две съседни гари за един и същ текущ път; 4. даване на насрещно съгласие при изваден ключ-жезъл.

Чл. 119. Когато движението на влаковете се осигурява чрез полуавтоматичната блокировка, изпращане на влак се разрешава само от коловоз, който е съоръжен с индивидуален или групов изходен светофор.

Чл. 120. При двупътни и с повече текущи пътища железопътни линии движението на влаковете се осигурява чрез полуавтоматичната блокировка, по всеки текущ път, двупосочно.

Чл. 121. Устройствата на полуавтоматичната блокировка могат да имат следните допълнителни функционални възможности:
1. повторно отваряне на изходен светофор, затворен в резултат на кратковременно нарушаване на условията за безопасност;
2. при погрешно отворен изходен светофор и неизползван маршрут, отваряне на необходимия друг изходен светофар, без използване на нормализиращ бутон на полуавтоматичната блокировка.

Чл. 122.
(1) Основните възли, от които е изградена системата на полуавтоматичната блокировка, са:
1. комплекти релейна апаратура за всяко направление, разположени в специален пломбируем шкаф или релейно помещение, заключено с два ключа, с различна секретност;
2. бутони за работа със системата;
3. светлинна индикация и звукова сигнализация за състоянието на апаратурата;
4. ключ-жезли.
(2) Бутоните, индикациите, звуковата сигнализация и ключ-жезлите се намират съответно на централни (разпоредителни) апарати, кутии, пултове, светосхемни табла или монитори при дежурния ръководител движение.
(3) Бутоните на полуавтоматичната блокировка са със следното предназначение:
1. бутон "даване съгласие"-за даване на съгласие за приемане на влак от съседната гара и за даване на насрещно съгласие;
2. бутон "отмяна на съгласие"-за отмяна на дадено съгласие от гарата, която е дала съгласие, преди то да е използвано;
3. бутон "пътно пристигане"-за потвърждаване пристигането на влака цял в приемащата гара, с което апаратурата на полуавтоматичната блокировка в двете гари се нормализира;
4. бутон "нормализиращ бутон"-пломбируем, с брояч и служи за подготовка на апаратурата на полуавтоматичната блокировка за нормализиране от приемащата гара, след което се ползва бутон "пътно пристигане", когато:
а) изходният светофор в отправната гара е отворен, но влакът не замине;
б) заминалият влак се е върнал от междугарието обратно в изпращащата гара по някаква причина;
в) полуавтоматичната блокировка не може да се нормализира само с използване на бутон "пътно пристигане";
г) за нормализиране на апаратурата на полуавтоматичната блокировка в отправната гара, когато това не е станало след използване на бутон "пътно пристигане" в приемащата гара;
д) по искане на механика за нормализиране на системата при регулиране светлините на изходни светофори, за ремонт и проби;
е) за нормализиране на апаратурата на полуавтоматичната блокировка след подмяна на изгорял предпазител 24V на местната батерия.
(4) В някои електрически централизации бутоните по ал. 3 са общи за всички направления на полуавтоматичната блокировка, като има и индивидуални бутони за съответното направление. Манипулациите се реализират при едновременно ползване на общ и индивидуален бутон.
(5) Информация за състоянието на всеки комплект полуавтоматична блокировка се дава чрез светлинна индикация и звукова сигнализация със следните указания:
1. "дадено съгласие"-свети с бяла (жълта) светлина и означава, че е дадено съгласие на съседната гара;
2. "получено съгласие"-свети с бяла (жълта) светлина и означава, че е получено съгласие от съседната гара;
3. "дадено заминаване"-свети с червена постоянна светлина и означава, че е отворен изходен светофор, изваден ключ-жезъл за работен влак, както и изгорял предпазител 24V на местната батерия;
4. когато индикацията "Дадено заминаване" свети с червена мигаща светлина, означава, че е реализирана функционална възможност за повторно отваряне на изходния сигнал;
5. "Получено заминаване"-свети с червена светлина от момента на отваряне на изходния светофор от съседната гара;
6. индикацията "Получено заминаване", когато свети с червена мигаща светлина след пристигане на влака цял в гарата, приет с редовен входен или поканителен сигнал, е придружена със звуков сигнал;
7. "насрещно съгласие"-свети с бяла (жълта) светлина и означава, че е дадено условно съгласие на съседната гара за изпращане на влак от нея, след освобождаването на междугарието от влака, заминал към нея;
8. в гари без отделна индикация за насрещно съгласие този режим се осъществява чрез мигаща индикация "Дадено съгласие".

Чл. 123.
(1) Към всеки комплект полуавтоматична блокировка са монтирани ключ-жезли за движение на работен влак до определено място на междугарието с връщане обратно в гарата на изпращането.
(2) В гари, които дават бутащ помощен локомотив до определено място на междугарието с връщане обратно в гарата на изпращане, е монтиран и ключ-жезъл за бутащ помощен локомотив. Този ключ-жезъл е с червен цвят.
(3) Всеки ключ-жезъл носи надпис за предназначението, направлението и за пътя, който обслужва.
(4) Изваждането на ключ-жезъла от бравата му е възможно само след като се получи съгласие от съседната гара.
(5) При изпращане на влак от гара до определено място на междугарието с връщане обратно в същата гара след изваждане на ключ-жезъла апаратурата на полуавтоматичната блокировка преминава в режим "Дадено заминаване", а в гарата, дала съгласие, режимът не се променя.
(6) След връщането и приемането на влака цял в гарата дежурният ръководител движение получава от машиниста ключ-жезъла, поставя го в бравата му и го завърта, при което полуавтоматичната блокировка преминава отново в режим "Получено съгласие" и след отмяната му системата се нормализира.
(7) За изпращане на влак с бутащ помощен локомотив до определено място на междугарието с връщане обратно в гарата на изпращането, преди да се отвори изходният светофор, дежурният ръководител движение изважда ключ-жезъла и го предава на машиниста на бутащия локомотив. Полуавтоматичната блокировка се нормализира след пристигане на влака цял в съседната гара, връщане на бутащия помощен локомотив в гарата на изпращането, поставянето и завъртането на ключ-жезъла в бравата му.
(8) Чрез ключ-жезъла за работен влак на междугарие са обвързани с полуавтоматичната блокировка и стрелките на открит път и охраняващите ги вагоноизхвъргачки (стрелки), като ключът на бравата е вързан към ключ-жезъла чрез заварена метална халка.

Чл. 124.
(1) Полуавтоматичната блокировка се счита за повредена, когато:
1. не може да се даде или получи съгласие за приемане или изпращане на влак, въпреки че междугарието е свободно;
2. не може да се отвори изходният светофор, въпреки че има получено съгласие от съседната гара;
3. изходният светофор се затвори (поради някаква причина), полуавтоматичната блокировка остане блокирана и не може да се нормализира с използване на "нормализиращ бутон" в двете гари;
4. след пристигането на влака цял в приемащата гара не може да се даде "Пътно пристигане", въпреки че е използван и "нормализиращ бутон".
(2) В случаите по ал. 1 действието на полуавтоматичната блокировка се прекратява и се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влаковете, а "нормализиращите бутони" на полуавтоматичната блокировка се пломбират с временни пломби и се забранява ползването им до идването на механик по осигурителната техника в една от гарите.
(3) Когато по индикациите няма видими причини за повреда на осигурителната техника и полуавтоматичната блокировка, по време на осигуряване на движението на следващия влак по телефонен способ в същото направление дежурният ръководител движение прави опит за отваряне на изходния светофор, като иска съгласие чрез полуавтоматичната блокировка:
1. когато изходният светофор се отвори, заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт, не се връчва; по същия начин се постъпва и когато видимата причина отпадне;
2. когато за следващия влак изходният светофор не може да се отвори, повече с бутоните на полуавтоматичната блокировка не се работи и се чакат указанията на механик по осигурителната техника, които се вписват в книгата за осигурителната техника, образец VII-51;
3. през времето, когато движението на влака се осигурява по телефонен способ и се прави опит за отваряне на изходен светофор, насрещно съгласие не се иска и не се дава.
(4) Получаването на съгласие, последвано от отварянето на редовен изходен светофор, е показател, че причината, която е пречела на нормалната работа на полуавтоматичната блокировка, вече не съществува и полуавтоматичната блокировка трябва да се счита за изправна. В този случай се преминава към осигуряване движението на влаковете чрез полуавтоматичната блокировка, без да се изчаква отговор на бележката в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, от механик по осигурителната техника. (5) На двойни участъци със специализирано движение (без обезличаване) при повреда на полуавтоматичната блокировка в едното направление, но с възможност за даване на съгласие и отваряне на редовен изходен светофор в другото направление се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влаковете само по текущия път, за който полуавтоматичната блокировка не работи.
(6) При повреда на полуавтоматичната блокировка по единия текущ път на двупътна железопътна линия и когато по нея е въведено двупосочно (обезличено) движение на влаковете по двата пътя по условията на единична железопътна линия, може да не се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влаковете по пътя с повредена полуавтоматична блокировка, а влаковете да се движат двупосочно по пътя с изправна полуавтоматична блокировка.

Чл. 125. Изолиране на полуавтоматичната блокировка за определен период се извършва чрез преустройство на осигурителната техника по схеми, утвърдени от електротехническия отдел на Националната компания "Железопътна инфраструктура".

Чл. 126. Забранява се да се регулират светлините на изходен светофор на коловоз, на който предстои да се приеме влак от срещуположната страна, или на коловоз, от който предстои да замине влак.

Глава пета
ДИРЕКТНА ОБВРЪЗКА МЕЖДУ ОСИГУРИТЕЛНАТА ТЕХНИКА НА ДВЕ ГАРИ

Чл. 127.
(1) Директна обвръзка между две гари се използва, когато:
1. входните светофори на двете съседни гари са разположени на една линия;
2. между входните светофори на двете съседни гари има контролиран участък с дължина, по-малка от предсигнално спирачно разстояние;
3. между входните светофори на двете съседни гари има контролиран участък с дължина, равна или по-голяма от спирачното разстояние, но няма предупредителни светофори.
(2) В случаите по ал. 1 предупредителен на входния светофор е изходният светофор на всяка от двете гари.
(3) По т. 1 и 2 от ал. 1 изходен сигнал се отваря само когато входният светофор на съседната гара е отворен с редовно показание или с поканителен сигнал.
(4) По т. 3 на ал. 1 изходният сигнал може да бъде отворен, без да е отворен входният сигнал на съседната гара.

Глава шеста
АВТОМАТИЧНИ ПРЕЛЕЗНИ УСТРОЙСТВА

Чл. 128.
(1) Прелезите, съоръжени с автоматични прелезни устройства, се ограждат от страна на железния път със светофори.
(2) В зависимост от местоположението си и съоръжеността на участъка автоматичните прелезни устройства се ограждат със светофори, както следва, за:
1. участък с автоматична блокировка с проходни светофори-с проходни и прелезни светофори;
2. район на гара-с входни, изходни и маневрени светофори;
3. участък с полуавтоматична блокировка, автоматична блокировка без проходни светофори, автоматична блокировка с блок-пост и необорудвани с междугарова блокировка участъци-с предпрелезни светофори;
4. индустриални железопътни клонове-с предпрелезни, маневрени или заградителни светофори.
(3) Показанията на ограждащите светофори са в зависимост от действителното състояние на автоматичните прелезни устройства. При нормално положение, когато няма влак, предпрелезния светофор не свети. След задействане на устройството предпрелезният светофор започва да свети с мигаща луннобяла светлина.
(4) Когато прелез, съоръжен с автоматично прелезно устройство, се намира между предупредителния и входния светофор на гара, предпрелезният светофор, попадащ зад входния сигнал, не се монтира. В този случай автоматичното прелезно устройство се обвързва с гаровата централизация, като разрешаващите показания на изходните сигнали се подават само след задействането на автоматичното прелезно устройство.
(5) От страната на пътя прелезните устройства се съоръжават с шосейни светофари (двуфарови или еднофарови), звукова сигнализация и бариери:
1. при нормално положение прелезните шосейни светофари не светят, звуковата сигнализация не работи, бариерните греди са във вертикално положение; устройството се включва при задействане на датчика от първата колоос на железопътно возило, при което прелезните шосейни светофари започват да светят с червена мигаща светлина и се задейства звуковата сигнализация; при автоматична бариера най-малко 6 секунди след задействането на светлинната и звуковата сигнализация започва спускането на бариерните греди;
2. след като гредите заемат хоризонтално положение, се прекратява подаването на звуковите сигнали; от 3 до 5 секунди след преминаване на последната колоос на железопътното возилото през прелеза започва вдигането на бариерните греди, когато не предстои преминаване на друго возило по същия или друг железен път;
3. допуска се светофарите да имат и трета секция, работеща с бяла бавно мигаща светлина, което е указание за водачите на пътни превозни средства, че прелезното устройство е изправно и към прелеза не приближава влак.

Чл. 129.
(1) Действието на автоматичното прелезно устройство се следи по показанията на таблото за далечна информация. Таблото е монтирано в една от съседните гари или при прелезопазача. На всяко табло за далечна информация има бутон за далечно отваряне на прелеза, пломбируем, с брояч.
(2) На таблото за далечна информация или на светосхемното табло има надпис за километричното местоположение на прелеза.

Чл. 130. Бутонът за далечно отваряне се използва, когато след пристигане на влака цял в гарата прелезът не се е отворил или когато автоматичното прелезно устройство се е задействало, без да е преминало возило.

Чл. 131.
(1) За прелезите между предупредителен и входен сигнал на гарата при дежурния ръководител движение има "изолиращ бутон на прелезното устройство"-пломбируем, с брояч. Този бутон се използва при повреда на прелезното устройство, за да не се налага промяна на способа за осигуряване движението на влаковете в междугарието и същите да се изпращат с редовни изходни сигнали.
(2) Преди да изпрати влака в междугарието, дежурният ръководител движение връчва на влаковия персонал писмена заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт, за преминаване на влака през прелеза след неколкократно подаване на звуков сигнал "Внимание" и със скорост до 15 км/час с готовност за спиране при видимо препятствие на прелеза. В заповедта се вписва и номерът на брояча на изолиращия бутон на прелезното устройство. При тези прелези таблото за далечна информация се монтира задължително в гарата, с която се обвързва автоматичното прелезно устройство.

Чл. 132.
(1) Бутонът за далечно отваряне се ползва и в случаите, когато работен влак ще работи в зоната на задействане на автоматичното прелезно устройство. Преди да се изпрати такъв влак, се задейства бутонът за далечно отваряне, с който се изключва действието на автоматичното прелезно устройство, когато устройството се намира между предупредителния и входния светофор в участък с автоматична блокировка без проходни светофори с броячи на оси. След задействане на бутона за далечно отваряне дежурният ръководител движение задейства и изолиращия бутон на прелезното устройство. Влакът се изпраща с редовно отворен изходен светофор. Когато влакът ще премине през прелеза, в заповедта образец II-А се записва предписание работният влак да премине през прелеза със скорост до 15 км/час с неколкократно подаване на сигнал "Внимание" и готовност за спиране при видимо препятствие на прелеза.
(2) При двойни железопътни линии, когато се налага използването на бутон за далечно отваряне във връзка с изпращане на работен влак по единия текущ път, движещите се по другия текущ път влакове се ръководят от показанията на предпрелезните светофори.
(3) При двойна железопътна линия с автоматично прелезно устройство между предупредителен и входен светофор в участък с полуавтоматична блокировка, когато за изпращане на работен влак се използва бутон за далечно отваряне, за изпращане на влак до другия текущ път в зависимост от това, къде се намира бутонът, се постъпва, както следва:
1. когато бутонът за далечно отваряне е в гарата на изпращане, дежурният ръководител движение, преди да даде изход за влак, освобождава бутона (възстановява нормалната работа на автоматичното прелезно устройство); влакът заминава от гарата с редовен изходен сигнал;
2. когато бутонът за далечно отваряне е при дежурния ръководител движение в гарата на приемане, дежурният ръководител движение, преди да даде съгласие за приемане на влак, освобождава бутона (възстановява нормалната работа на автоматичното прелезно устройство);
3. когато бутонът за далечно отваряне е при прелезопазача, той след разпореждане на дежурния ръководител движение, който има да изпраща влак, освобождава бутона за далечно отваряне. Разпореждането на дежурния ръководител движение се записва в дневник образец II-76, определен с Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт; след освобождаването на бутона дежурният прелезопазач следи за нормалната работа на автоматичното прелезно устройство.

Чл. 133.
(1) В участък с автоматична блокировка с проходни сигнали прелезите с бариери може да се охраняват и от прелезопазач, който следи за правилната работа на устройствата. В случай на повреда той охранява прелеза посредством командна кутия за аварийно управление. Прелезните светофори се задействат (затварят) посредством бутон от прелезопазача, щом на прелеза заседне пътно превозно средство или се появи препятствие за безопасно преминаване на влака, независимо от това дали идва влак или не.
(2) Командната кутия за аварийно управление на автоматичната бариера се монтира на място, удобно за манипулиране и с видимост към пътя и железопътната линия.

Чл. 134. За всяко автоматично прелезно устройство се изготвя инструкция за работа въз основа на описание на начина за експлоатация, представено от разработващата организация, проектанта или инвеститора. Инструкцията трябва да бъде съобразена с конкретните условия и с постановките на нормативните актове по безопасността на движението.

Глава седма
АВТОМАТИЧНА ЛОКОМОТИВНА СИГНАЛИЗАЦИЯ

Чл. 135. Автоматичната локомотивна сигнализация осигурява:
1. подаване на информация в локомотива за състоянието на пътните сигнали, към които се движи влакът;
2. обработка на информация в локомотива и подаване индикация към локомотивния машинист за съответстващите скорости на сигнала, към който се движи локомотивът;
3. подаване на светлинни и звукови сигнали при превишаване на допустими скорости на движение и команда на спирачката за служебно или екстремно спиране при нарушаване на условията по безопасност;
4. недопускане преминаване на затворен сигнал без спиране;
5. допускане преминаване на затворен сигнал след спиране и получено разрешение при скорост до 20 км/ч до следващия сигнал;
6. отразяване на преминатите сигнални показания, индикации от пулта на автоматичната локомотивна сигнализация и степенните задържания в регистриращото устройство;
7. възможност за преглед на записаната информация и разпечатването й при необходимост.

Чл. 136. При повреда на апаратурата на автоматичната локомотивна сигнализация в локомотива и невъзможност за по-нататъшно движение на влака се изисква:
1. разрешение за изключване на автоматичната локомотивна сигнализация от влаковия диспечер;
2. запис на диспечерската заповед в бордовия дневник на локомотива;
3. влаковият диспечер да уведомява локомотивния диспечер за разрешението за движение с изключена система на автоматичната локомотивна сигнализация.

Чл. 137.
(1) При повреда на автоматичната блокировка с проходни сигнали, налагаща преминаване към телефонен способ за осигуряване движението на влаковете, в диспечерската заповед за преминаване на телефонен способ влаковият диспечер предписва и изключване на автоматичната локомотивна сигнализация. В този случай в заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт, дежурният ръководител движение предписва на локомотивния машинист да изключи бордовата апаратура на автоматичната локомотивна сигнализация. Локомотивният машинист е длъжен да спре влака в първата попътна гара и да включи автоматичната локомотивна сигнализация.
(2) При получаване на доклад от локомотивния машинист за настъпило екстремно спиране след преминаване на сигнал с разрешително показание поради повреда на пътното оборудване на автоматичната локомотивна сигнализация дежурният ръководител движение е длъжен да спира всички следващи влакове с направление към този сигнал за връчване на заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт, с указание, че при дадения сигнал поради повреда автоматичната локомотивна сигнализация дава екстремно спиране.
(3) При произшествие регистриращото устройство незабавно се изключва за съхраняване на последната информация.

Глава осма
РАЗДЕЛНИ ПОСТОВЕ

Чл. 138. Разделните постове са:
1. с дежурен ръководител движение;
2. без дежурен ръководител движение.

Чл. 139.
(1) Поканителният сигнал при разделен пост с дежурен ръководител движение се отваря от дежурния ръководител движение при невъзможност да се отвори редовно разрешително показание.
(2) При разделен пост без дежурен ръководител движение поканителният сигнал се отваря автоматично и замества разрешителното показание.

Чл. 140. В една от прилежащите гари при дежурния ръководител движение се извежда телеинформация за състоянието на апаратурата на разделен пост.

Чл. 141. При разделните постове без дежурен ръководител движение проходните и предупредителните светофори светят с разрешително показание за установеното направление.

Чл. 142. Прилежащите части от междугарието към съседните гари при разделен пост без дежурен ръководител движение се съоръжават с устройства за контрол на свободността им.

Глава девета
СТРЕЛКИ НА ОТКРИТ ПЪТ

Раздел I
Общи изисквания

Чл. 143. Стрелките, отклоняващи за индустриални железопътни клонове или други отклонения на междугарие, са стрелки на открит път.

Чл. 144. Стрелките на откри път се охраняват с "есови" съединения и предпазни глухи коловози с дължина не по-малка от петдесет метра или с вагоноизхвъргачки.

Чл. 145. Между способа за осигуряване движението на влаковете и положението на стрелките и вагоноизхвъргачките се осъществява зависимост.

Чл. 146. Стрелките и вагоноизхвъргачките на открит път са с ръчно или автоматично обръщане.

Чл. 147. Нормалното положение на стрелките на открит път е за текущия път; на стрелката, отклоняваща за предпазния коловоз-към предпазния коловоз; на вагоноизхвъргачката-затворена.

Раздел II
Стрелки на открит път в участък с автоматична блокировка с проходни светофори

Чл. 148.
(1) Стрелки на открит път в участък с автоматична блокировка се съоръжават с устройства, позволяващи контрол на положението на стрелката.
(2) Влизането и излизането от отклонението се извършват с разрешаване на маневрено положение от една от съседните гари.

Чл. 149. Маневреният състав, който ще влезе в отклонението, се изпраща от гарата с изходен сигнал.

Чл. 150.
(1) Стрелката на текущия път на междугарие в участък с автоматична блокировка с проходни сигнали се обвързва така, че отварянето на най-близкия проходен или изходен сигнал пред нея е възможно само при нормално и заключено положение на стрелката. Обръщането на стрелката е възможно само при условие, че проходните (изходните) сигнали, ограждащи стрелката, са затворени.
(2) Когато коловозното развитие на клона позволява възстановяване на движението на влаковете в междугарието, докато влакът работи в него, излизането му от клона се извършва само при разрешено маневрено положение.

Раздел III
Стрелки на открит път в участък с автоматична блокировка без проходни светофори, с броячи на оси

Чл. 151.
(1) Когато в участък с автоматична блокировка без проходни светофори, с броячи на оси, има стрелки на открит път, блокировката се оборудва с броячни точки.
(2) Отварянето на изходните светофори е възможно при нормално и заключено положение на тази стрелка.

Раздел IV
Стрелки на открит път в участък с полуавтоматична блокировка

Чл. 152. Стрелките на открит път на междугарие с полуавтоматична блокировка се обвързват с ключ-жезъл за работен влак на междугарие.

Чл. 153. Отварянето на изходните светофори на двете съседни гари за това междугарие е възможно при нормално и заключено положение на тези стрелки и ключ-жезълът е поставен на съответното място в гаровата осигурителна техника.

Чл. 154. Когато коловозното развитие на отклонението позволява влакът да работи в него, възстановяване движението на влаковете в междугарието се извършва при условие, че стрелката на открит път е съоръжена с апаратура, позволяваща нормализиране на полуавтоматичната блокировка след прибиране на влака в отклонението и след привеждане на стрелката и вагоноизхвъргачката в нормално положение.

Чл. 155. Излизането на влака от отклонението е възможно след получаване на съгласие чрез полуавтоматична блокировка от гарата на изпращане.

Раздел V
Стрелки на открит път в участък, несъоръжен с блокировка

Чл. 156.
(1) При стрелки на открит път на междугарие, несъоръжено с блокировка, няма зависимост с изходните светофори на двете съседни гари за това междугарие (когато има такива светофори).
(2) В нормално положение стрелката и вагоноизхвъргачката са заключени, като ключовете се съхраняват в една от съседните гари.

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ГАРОВИ СЪОРЪЖЕНИЯ

Глава десета
МАРШРУТНО-РЕЛЕЙНИ ЦЕНТРАЛИЗАЦИИ

Раздел I
Общи изисквания

Чл. 157. Гаровата централизация осъществява централизирано дистанционно управление и контрол на стрелките, светофорите и изолираните участъци в гарата и създава необходимите зависимости, които осигуряват безопасност на движението на влаковете и маневрената работа в района на гарата.

Чл. 158. Централизациите на стрелките и светофорите осигуряват:
1. обръщане и заключване на стрелките в необходимото за маршрута положение, като се обръщат и заключват и охранните стрелки и вагоноизхвъргачки;
2. отваряне на сигналите с действия на дежурния ръководител движение или по негови разпореждания;
3. блокиране на маршрута, за който е отворен сигналът, и недопускане на обръщане на стрелка пред или под преминаващия влак;
4. принудително прекратяване на маневрата.

Чл. 159.
(1) Разрешителните показания на сигналите автоматично преминават в забранителни при нарушаване на условията за безопасност.
(2) Разрешителните показания се запазват при превключване от основно на резервно електрозахранване и обратно за време, по-малко от две секунди.

Чл. 160. Не се разрешава включване към акумулаторната батерия на гаровата централизация на консуматори извън проекта.

Чл. 161. Със стрелково отопление се съоръжават стрелките на приемно-отправните коловози в гари, определени от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура".

Чл. 162. В зависимост от начина на управление на обектите и осъществяване на зависимостите централизациите биват:
1. маршрутно-релейни;
2. електрически;
3. маршрутно-компютърни;
4. гърбични автоматични;
5. електромеханически.

Чл. 163. При нормална работа маршрутно-релейните централизации имат следните функционални възможности:
1. стрелките се обръщат автоматично (индивидуално) при подготовка на маршрут;
2. разрешителните показания на изходните светофори са в принудителна зависимост с блокировката на междугарието и прелезните устройства между входния и предупредителния светофор;
3. разрешителните показания на влаковите и маневрените светофори са в принудителна зависимост със състоянието на прелезното устройство в района на гарата;
4. отмяна на зададен маршрут, без да е отворен сигналът му, с манипулация от дежурния ръководител движение;
5. автоматично отключване на маршрута в процеса на неговото заемане и освобождаване от железопътно возило;
6. затваряне на отворен сигнал от дежурния ръководител движение или друг работник при възникнала опасност за сигурността на движението на влаковете и маневрите;
7. повторно отваряне на сигнал, затворил се поради кратковременно нарушаване на условията за безопасност;
8. автоматично връщане в охранно положение на стрелки и вагоноизхвъргачки след електрическото им отключване;
9. маршрутно придвижване на маневрени състави в района на гарата по разрешителните показания на маневрените светофори;
10. извършване на местна маневра чрез маневрен пулт или маневрени колонки по райони, като обръщането на стрелките се извършва от стрелочника; маневрата се осъществява по сигнал на стрелочника и разрешителното показание на маневрените светофори за гарите, които са оборудвани с такива;
11. извеждане на необходимата светлинна и звукова информация за състоянието на маршрутно-релейните централизации;
12. автоматично превключване на режимите за електрическо захранване;
13. бутонна контрола, която контролира положението на бутоните и действията на дежурния ръководител движение при манипулация.

Чл. 164. В зависимост от типа на маршрутно-релейните централизации работното място на дежурния ръководител движение се оборудва с пулт-табло, пулт-манипулатор и светосхемно табло или видеотерминал, състоящ се от цветен видеодисплей и клавиатура.

Чл. 165. На пулт-таблото или светосхемното табло е изобразено коловозното развитие на гарата, като състоянието на изолираните участъци, стрелките и светофорите се показва чрез светлинна индикация.

Чл. 166.
(1) На пулт-таблото бутоните за управление на стрелките и светофорите са разположени в непосредствена близост до изображението на управлявания обект, като бутоните за входни и изходни светофори са отдясно на очертанието на текущия път, а коловозните бутони са на коловоза пред изображението на съответния изходен светофор.
(2) Стрелковите бутони за индивидуално управление на стрелките се намират до изображението на всяка стрелка.
(3) Всички стрелки, вагоноизхвъргачки и коловози са номерирани, а изображенията на светофорите са означени с инициали.
(4) Бутоните за разрешаване и връщане на местна маневра са разположени встрани от коловозното развитие, в близост до района (групата стрелки), за който са предназначени.
(5) Спомагателните и помощните бутони са означени с инициали, указващи тяхното предназначение.

Чл. 167. В маршрутно-релейна централизация с пулт-манипулатор всички бутони са групирани по направления, функции и цвят (влакови, маневрени, стрелкови, пломбируеми, спомагателни).

Чл. 168. На пулт-таблото или на светосхемното табло на текущите пътища откъм междугарието е изписано името на съседния експлоатационен пункт.

Чл. 169.
(1) В маршрутно-релейните централизации чрез пломбируемите бутони, снабдени с броячи, се реализират следните функционални възможности:
1. отваряне на поканителен сигнал;
2. обръщане на стрелка с повредена изолация;
3. възстановяване на срязана стрелка;
4. изкуствено отключване на маршрут и маршрутни секции със или без времезакъснение;
5. принудително връщане на дадена (възприета) местна маневра;
6. отваряне на входен светофор с три жълти светлини;
7. изолиране на зависимостта с прелезното устройство;
8. разрешение за изпращане на влак с изходен сигнал при гари на самостоятелно местно управление към участък с диспечерска централизация;
9. принудително преминаване на резервно местно управление за гари, включени в участък с диспечерска централизация.
(2) Допуска се монтиране на бутони и броячи и на светосхемното табло.

Чл. 170. Със стрелкови обръщателни апарати се оборудват всички стрелки, участващи във влаковите и маневрените маршрути, а също така и охранните стрелки и вагоноизхвъргачки.

Чл. 171. Всички приемно-отправни коловози, централизирани стрелки и предучастъци са обособени като изолирани участъци.

Чл. 172. Разрешителното показание на светофора означава, че маршрутът е установен, заключен и нареждането на враждебни маршрути е невъзможно.

Чл. 173. Разрешителните показания на светофорите при движението на влак или маневра преминават в забранителни:
1. за влаковите маршрути-при навлизане на локомотива на влака на изолирания участък след светофора на зададения маршрут;
2. за маневрените маршрути-след изтегляне на целия състав зад светофора и освобождаване на предсветофорния участък, а при заетост на този участък-след освобождаването на изолирания участък зад светофора;
3. за маневрените маршрути с неизолиран предсветофорен участък-след освобождаване на изолирания участък зад светофора.

Чл. 174.
(1) За гарите, имащи подход с изчислен наклон, по-голям от шест на хиляда, се забраняват едновременното приемане, едновременното приемане и изпращане на влакове, идващи и заминаващи от и в противоположни направления на единични, двойни и многопътни железопътни линии.
(2) За отделни видове маршрутно-релейни централизации операциите по ал. 1 се реализират чрез нареждане на прохлъзващ маршрут в срещуположната гърловина. С разрешение на генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" прохлъзващият маршрут може да бъде до първия попътен маневрен сигнал с дължина най-малко 150 м без отваряне на сигнал.

Чл. 175. Ползването на бутоните на пулт-таблото, пулт-манипулатора или клавиатурата на видеотерминала е задължение на дежурния ръководител движение.

Чл. 176. При подреждане на влакови и маневрени маршрути дежурният ръководител движение е длъжен да се убеди чрез светлинната индикация на светосхемното табло, че:
1. всички изолирани участъци в трасето на маршрута са свободни и не са заключени;
2. отсъства индикация за нарушена бутонна контрола.

Чл. 177. На дежурния ръководител движение се забранява:
1. след манипулация за подреждане на маршрута до отваряне на сигнала да нарежда други маршрути;
2. да задава враждебни маршрути на вече установения маршрут и да прави опит за обръщане на стрелки в неговото трасе.

Чл. 178. За всяка централизирана стрелка се подава индикация за:
1. положението на стрелката в дадения момент при наличие на електрически контрол;
2. състояние "загуба на контрол";
3. състоянието на изолирания участък, в който е включен знакът "Свободен" или "Зает";
4. състояние "заключена в маршрут";
5. при обръщане на стрелката-индикация за нормалния цикъл на обръщане за определеното време с последващо изявяване на контрол за крайното положение или отсъствие на контрол;
6. състояние "срязана стрелка" за определен тип маршрутно-релейни централизации;
7. за единично заключване при определен тип маршрутно-релейни централизации:
а) автоматично-в случай на дадена заповед за обръщане при неизпълнени условия за безопасност;
б) индивидуално-чрез определена за целта манипулация.

Чл. 179. За безстрелковите изолирани участъци се подава индикация за:
1. свободен от подвижен железопътен състав;
2. зает от подвижен железопътен състав;
3. заключен в маршрут.

Чл. 180.
(1) За всеки светофор на изображението му се подава индикация за забранителното или разрешителното му показание.
(2) При новопостроени и преустроени маршрутно-релейни централизации забранителното показание на светофорите не се показва на светосхемното табло.

Чл. 181. Индикациите на пулт-таблото и светосхемното табло се реализират чрез лампички с нажежаема жичка, светодиоди (точкови или правоъгълни), както и с други подходящи индикаторни елементи.

Чл. 182.
(1) За подреждане на маршрут и отваряне на влаков (маневрен) светофор се спазва принципът за задействане на начален и краен бутон.
(2) Обръщането (автоматично или индивидуално) на стрелките за маршрута и проверката на условията за безопасност се извършват съгласно таблицата на маршрутните зависимости, заключване на трасето и отваряне на сигнал.

Чл. 183. При настъпване и преминаване на влака по маршрута се извършва затваряне на сигнала и последователна промяна в индикацията за състоянието на изолираните участъци, както и отключването им.

Чл. 184.
(1) Неизползван маршрут се отключва веднага след затваряне на сигнала му при условие, че предсветофорният участък не е зает от подвижен състав.
(2) Предсветофорните участъци са за:
1. входните маршрути-изолираният участък между входния и предупредителния светофор;
2. изходните маршрути-коловозът;
3. маневрените маршрути-изолиран участък пред светофора.

Чл. 185. За маршрути без изолирани предсветофорни участъци заключването се осъществява с отварянето на сигнала.

Чл. 186. Отключването при отмяна на влакови маршрути след заемане на предсветофорния участък се осъществява със закъснение по време не по-малко от 3 минути след затваряне на сигнала, а за маневрените маршрути-със закъснение по време не по-малко от една минута.

Раздел II
Маневра в гари с маршрутно-релейна централизация

Чл. 187. В гари с маршрутно-релейна централизация се определят два начина за извършване на маневра:
1. чрез маршрутизирани маневри-стрелките и маневрените сигнали се управляват от дежурния ръководител движение; забранителното показание на маневрен (комбиниран изходен) светофор е заповед за спиране на маневрения състав пред него;
2. чрез разрешаване на местна маневра в обособен маневрен район, при което стрелките се обръщат от стрелочника (ръководителя на маневрата) от маневрени пултове и маневрени колонки.

Чл. 188. Маневреният пулт е разположен в стрелковия пост и на него са отразени коловозното развитие и стрелките на обслужвания маневрен район (гърловина).

Чл. 189.
(1) Обръщането на стрелките от маневрения пулт е възможно при разрешено от дежурния ръководител движение чрез пулта на маршрутно-релейната централизация "маневрено положение" и възприето от извършващия маневрата.
(2) На маневрения пулт са монтирани:
1. бутони за възприемане и връщане на "маневрено положение";
2. стрелкови бутони за всяка една стрелка, като "есовите" могат да се обръщат и с един общ бутон;
3. бутони "отваряне на светофор" и "затваряне на светофор";
4. сигнални бутони за отваряне на маневрени светофори (когато има такива), които действат съвместно с бутоните за отваряне и затваряне на светофори;
5. спомагателен стрелкови обръщателен бутон, пломбируем с брояч-за обръщане на стрелка с повредена изолация;
6. светлинна индикация за положението на стрелките, която е аналогична на тази на пулта при дежурния ръководител движение;
7. светлинна индикация за разрешено (възприето) "маневрено положение" и принудително прекратяване.
(3) Светлинната индикация е в комбинация със звукова сигнализация.

Чл. 190. Маневрената колонка се разполага в непосредствена близост до управляваните стрелки и на нея са разположени бутоните за възприемане и връщане на маневреното положение, бутони за откриване на сигнал и за закриване на сигнал, стрелкови индивидуални бутони и съответната светлинна индикация; телефон за връзка с дежурния ръководител движение.

Чл. 191.
(1) Маневрена колонка за гарите в участък с диспечерска централизация се монтира в стрелковите постове и на нея са разположени:
1. телефон за връзка с влаковия диспечер;
2. бутон "възприемане" (връщане) на маневрено положение;
3. бутон "разрешаване маневра" зад входния светофор;
4. бутон "отмяна маневра" зад входния светофор;
5. ключ в комбинация с ръкохватка със секрет за обръщане на стрелките от стрелковата кутия.
(2) При обръщане на стрелка от стрелкова кутия стрелочникът (ръководителят на маневрата) е задължен да се убеди на място за правилното обръщане и прилепване на езиците на обръщаната стрелка (стрелки) или вагоноизхвъргачка.
(3) При обръщане на стрелка от маневрена колонка (стрелкова кутия) не се контролира стрелковата заетост.
(4) След всяко обръщане на стрелка или вагоноизхвъргачка, преди да се подаде сигнал за придвижване на маневрата, задължително се изважда ръкохватката за обръщане от бравата на стрелковата кутия.

Чл. 192. При дежурния ръководител движение на пулт-таблото или на светосхемното табло е изведена светлинна индикация с обозначен инициал на съответната местна маневра, чрез която се подава следната информация:
1. разрешена местна маневра;
2. разрешена местна маневра, но с неизпълнени условия за възприемането й;
3. възприета маневра;
4. когато дежурният ръководител движение поиска от постовия стрелочник да върне "възприета маневра".

Чл. 193. Когато дежурният ръководител движение е разрешил "местна маневра" и тя още не е възприета от стрелочника чрез маневрения пулт или колонка, той може да я отмени със съответната манипулация, без да ползва пломбируем бутон.

Чл. 194. Условията за разрешаване на местна маневра са:
1. охранните стрелки се намират в съответното положение и дават контрола;
2. стрелките, включени в съответната маневра, не са заключени в маршрут.

Чл. 195. При разрешено (възприето) маневрено положение от маневрен пулт или колонка за обръщането и положението на стрелките, включени в съответната маневра, стрелочникът следи по индикацията на маневрения пулт.

Чл. 196. Условията за връщане на "местна маневра" са:
1. стрелките и безстрелковите участъци са свободни от железопътно возило и не дават изкуствена заетост (за определени модификации маршрутно-релейни централизации);
2. стрелките от местната маневра не дават "срязано положение";
3. охранните стрелки дават контрола.

Чл. 197. При дежурния ръководител движение на пулта има пломбируем бутон с брояч за принудително отнемане на маневреното положение, когато маневрата не може да се върне поради появила се повреда.

Раздел III
Движение на влак по неправилен път при маршрутно-релейна централизация без входен светофор

Чл. 198. За приемане на влак от неправилен път дежурният ръководител движение, след като провери свободността на коловоза, подрежда изходния маршрут от определения коловоз, с което се обръщат стрелките, но няма да се заключат, защото изходният светофор не се отваря. Изключва се "Автоматика стрелки" и на бутона за връщане на маршрут се поставя забранително приспособление. След пристигането на влака цял дежурният ръководител движение връща маршрута чрез манипулация на съответните бутони.

Чл. 199. За изпращане на влак по неправилен път дежурният ръководител движение изчаква коловозът да се заеме от влака, след което извършва манипулация за вход на коловоза, от който ще замине влакът. Стрелките се обръщат в необходимото положение, но няма да се заключат електрически, защото не се отваря входен сигнал. Изключва се "Автоматика стрелки" и се поставя забранително приспособление на бутона за връщане на маршрут. След като влакът замине, дежурният ръководител движение следи, преди возилото да освободи последния изолиран участък по маршрута, да върне входния маршрут. В противен случай ще се отвори входният сигнал, който трябва веднага да се затвори, за да не се върне влакът.

Чл. 200. При маршрутно-релейни централизации с възможност за електрическо заключване на стрелките и по друг начин, при изпращане и приемане на влак по неправилен път, след подготовката на трасето дежурният ръководител движение със съответната манипулация блокира маршрута.

Чл. 201. При маршрутно-релейни централизации с маршрутизирани маневри при приемане и изпращане на влак по неправилен път се използват съответните маневрени маршрути.

Раздел IV
Начин на действие при повреди на маршрутно-релейната централизация

Чл. 202. В случай че стрелка не може да се обърне докрай или не даде контрола от 7 до 8 секунди след обръщането, червената индикация до изображението на стрелката започва да мига, придружена със звуков сигнал. Това е информация за загуба на контрол на стрелката. Дежурният ръководител движение обръща стрелката в първоначалното положение, за което тя е осъществявала контрола. Когато и при втори опит за обръщане стрелката не осъществи контрол, тя се връща в първоначално положение и се изпраща стрелочник на място за проверка и отстраняване на причините.

Чл. 203. В случай че стрелка не може да се обърне електрически, обръщането й се извършва с курбел, като се спазва условието стрелката да бъде свободна от подвижен състав и е изключен работният ток на стрелковия обръщателен апарат. След обръщането на стрелката с курбел се проверява положението на прилепналия и отдалечен език, стрелката се заключва с ръчна стрелкова заключалка, за което стрелочникът докладва на дежурния ръководител движение с писмена телефонограма. След отстраняването на повредата при необходимост се използват индивидуалният стрелкови бутон и бутонът за възстановяване контролата на стрелката.

Чл. 204. Когато е повредена изолацията на стрелка, светлинната индикация за положението свети с червена светлина. След като по безспорен начин се убеди, че стрелката и прилежащите дистанции са свободни от подвижен състав, дежурният ръководител движение или стрелочникът, след като получи разрешение от влаковия диспечер, разпломбира спомагателния стрелкови обръщателен бутон и го ползва едновременно със съответния стрелкови бутон.

Чл. 205.
(1) При срязана стрелка двете светлинни индикации за положенията на стрелката мигат едновременно и се подава звуков сигнал. Изключва се звуковият сигнал. Стрелката се освобождава от подвижния състав, който се изтегля по езиците, и се проверява състоянието й за наличие на повреди. При липса на повреди или след тяхното отстраняване дежурният ръководител движение след разрешение от влаковия диспечер извършва едновременна манипулация със съответния стрелкови бутон и стрелковия възстановителен бутон, чрез което стрелката се привежда в едно от крайните положения. При съответствие между положението на стрелката (стрелките) и индикацията на таблото при дежурния ръководител движение се възстановява контролът, осъществяван от стрелката. В противен случай изгасва индикацията за срязана стрелка, но остава тази за стрелка без контрол. Следва обръщане на стрелката със стрелковия индивидуален бутон и се възстановява контролът.
(2) (Изм., ДВ, бр. 60 от 2002 г.) При маршрутно-релейна централизация, съоръжена с несрезваеми стрелкови обръщателни апарати, режимът по ал. 1 не се фиксира, така че при фактическо срязване на стрелката се подава само индикация за загуба контрол на стрелката.

Чл. 206. Когато се налага изкуствено отключване на маршрут или секции от него, останали изкуствено заети след преминаване на влак, се постъпва, както следва:
1. при маршрутно-релейна централизация без времезакъснение отключването се извършва веднага след използването на съответния помощен бутон, указан със светеща червена индикация; за това дежурният ръководител движение, преди да предприеме действия за отключването, трябва да е безспорно убеден, че влакът (маневреният състав) е в покой;
2. при маршрутно-релейни централизации с времезакъснение се извършва манипулация чрез едновременното въздействие върху съответния маршрутен бутон и бутона за изкуственото отключване;
3. при маршрутно-релейна централизация с маршрутизирани маневри първо се набират съответните маршрутни секции, след което се активира изкуственото отключване;
4. при руските маршрутно-релейни централизации в участък с диспечерска централизация изкуственото отключване се извършва само с бутон "Изкуствено освобождаване" за съответната стрелкова гърловина (направление).

Чл. 207. Когато при нареден и заключен маршрут не може да се отвори влаков сигнал, дежурният ръководител движение, след като се увери, че маршрутът е правилно подготвен, изключва "автоматиката на стрелките" и приема влака с поканителен сигнал или преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влаковете и го изпраща със заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт.

Чл. 208. Когато влаков маршрут не може да се заключи поради загуба на контрола на стрелка (стрелки), за подготовката на маршрута се разменят писмени телефонограми между дежурния ръководител движение и стрелочника, като влакът се приема с поканителен сигнал или изпраща със заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт, като се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влакове.

Чл. 209. При настъпила повреда в изолиран участък или участъци, за да приеме или изпрати влак, дежурният ръководител движение по безспорен начин се убеждава, че те са свободни. След това чрез съответна манипулация подготвя маршрута, за да заключи стрелките. Влакът се приема с поканителен сигнал и се изпраща със заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт, като се преминава на телефонен способ за осигуряване движението на влакове.

Чл. 210. При прекъсване на захранването 6kV/75Hz на маршрутно-релейните централизации в гарите, включени в участък с диспечерска централизация София-Карлово, липсва светлинна индикация за заетостта на коловозите. Затова преди да приеме влак, дежурният ръководител движение проверява на място свободността на коловоза. За обръщането на стрелките, които дават изкуствена заетост, дежурният ръководител движение след проверка за свободността им и прилежащите дистанции използва стрелковия авариен бутон.

Глава единадесета
РАБОТА С ПОКАНИТЕЛЕН СИГНАЛ

Чл. 211. С поканителен сигнал може да се приеме влак само при невъзможност да се отвори редовен входен сигнал на свободен приемен коловоз.

Чл. 212. Поканителният сигнал не трябва да бъде в зависимост от устройствата на осигурителната техника.

Чл. 213. (Изм., ДВ, бр. 60 от 2002 г.) Поканителният сигнал се поставя в зависимост от прелезното устройство-бариера, намираща се в района на гарата по маршрута на влака.

Чл. 214. Преди да отвори поканителния сигнал, дежурният ръководител движение или стрелочникът е длъжен да се убеди, че коловозът, на който ще влезе влакът, е свободен и че стрелките за него са обърнати и заключени.

Чл. 215.
(1) В гари с електромеханическа централизация и релейна уредба за ключова зависимост, когато стрелките за приемането на влака са подготвени чрез тях и редовно е дадена коловозна ръчка, но входният светофор не може да се отвори, дежурният ръководител движение, след като се убеди, че няма пречки за приемането му, с разрешение на влаковия диспечер разпломбира и отваря поканителния сигнал или нарежда на стрелочника за това.
(2) Когато за приемане на влака стрелките не могат да бъдат подготвени чрез електромеханическа централизация и релейна уредба за ключова зависимост поради повреда на стрелка и коловозната ръчка не може да се завърти в необходимото положение, дежурният ръководител движение нарежда на стрелочника за приемането на влака с телефонограма както в гара без централизация на стрелките. Стрелочникът подготвя стрелките за определения коловоз, заключва ги с ръчните стрелкови заключалки и докладва с телефонограма на дежурния ръководител движение, който с разрешение на влаковия диспечер да разпломбира и отваря поканителния сигнал или нарежда на стрелочника за това.

Чл. 216.
(1) В гари с маршрутно-релейна централизация, електромеханическа централизация, маршрутно-компютърна централизация, когато стрелките за приемането на влака са подготвени чрез тях и маршрутът е електрически заключен, но входният светофор не може да се отвори, дежурният ръководител движение, след като се убеди, че няма пречки за приемането му, изключва "Автоматика стрелки" и след разрешение на влаковия диспечер разпломбира (въвежда контролирана команда при маршрутно-компютърна централизация) и отваря поканителния сигнал.
(2) Когато за приемането на влака маршрутът не може да бъде подготвен чрез маршрутно-релейна централизация, електрическа централизация, маршрутно-компютърна централизация поради повреда на стрелка или маршрутът не може да се заключи електрически, а стрелките са подготвени, дежурният ръководител движение изключва "Автоматика стрелки" и нарежда на стрелочника за приемането на влака с телефонограма както в гара без централизация на стрелките. Стрелочникът подготвя стрелките за определения коловоз, заключва ги с ръчни стрелкови заключалки и докладва с телефонограма на дежурния ръководител движение, който с разрешение от влаковия диспечер разпломбира (въвежда контролирана команда при маршрутно-компютърна централизация) и отваря поканителния сигнал.

Чл. 217.
(1) В гари, определени от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура", могат да се поставят поканителни сигнали на изходните светофори за изпращане на влак при невъзможност да се отвори редовен изходен сигнал (поради повреда на осигурителната техника).
(2) Действията на дежурния ръководител движение при подготовката на маршрута от коловоз, от който ще замине влакът, преди да отвори поканителния сигнал на изходния светофор, са съответни на действията по чл. 216.

Чл. 218. Бутоните за отваряне на поканителен сигнал се държат задействани, докато водещият локомотив премине покрай входния (изходния) светофор.

Чл. 219.
(1) При отварянето на поканителния сигнал на пулта при дежурния ръководител движение изображението на входния (изходния) светофор свети с постоянна бяла светлина. Когато започне да мига, това означава, че на светофора поканителният сигнал не свети.
(2) При някои маршрутно-релейни централизации, когато при отварянето на поканителен сигнал не светне изображението на входния (изходния) светофор, това означава, че на светофора поканителен сигнал не свети.

Чл. 220.
(1) За връщане на заминал от гарата влак дежурния ръководител движение отваря или разпорежда първо за отварянето на поканителния сигнал на входния светофор. В този случай пломбата на поканителния сигнал незабавно се къса, а нейното оформяне се извършва не по-късно от 30 минути след късането й.
(2) Когато влакът напусне гарата и не спре, дежурният ръководител движение отваря или разпорежда за отварянето на входния и предупредителния светофор.

Чл. 221.
(1) Електрическите централизации изпълняват всички изисквания към маршрутно-релейните централизации, като във функционално отношение действието им е опростено, заключването на маршрута се извършва с отваряне на сигнала, а отключването-непосекционно след цялостното му проследяване от железопътно возило.
(2) За някои електрически централизации стрелките се обръщат от общ комплект апаратура само индивидуално, а сигналът се отваря при предварително подготвеното трасе на маршрута чрез манипулация с два бутона: първият определя категорията (влаков, маневрен) и направлението (по входа, по изхода), и вторият е общ маршрутно-сигнален бутон.

Глава дванадесета
ПРЕЛЕЗНИ УСТРОЙСТВА В РАЙОН НА ГАРА

Чл. 222. Прелезите в района на гара се съоръжават с електрическа бариера, като се спазват следните условия:
1. (изм., ДВ, бр. 60 от 2002 г.) между електрическата бариера и устройствата на осигурителната техника в гарата е осъществена такава зависимост, че входен, изходен, маневрен или поканителен сигнал се отвaря, когато бариерните греди са налице, заели са хоризонтално положение и на всеки шосеен светофар свети минимум една червена мигаща светлина;
2. при обвръзка между релейна уредба за ключова зависимост и електрическа бариера заповед за маршрут се дава, след като бариерата е спусната и прелезът е охранен;
3. след отваряне на разрешителното показание на светофора се изключва възможността за отваряне на прелеза;
4. бариерните греди автоматично се вдигат след освобождаване зоната на прелеза от последната колоос на влака;
5. на пулта при дежурния ръководител движение или на отделно табло за далечна информация се подава непрекъснато светлинна индикация за положението на бариерните греди.

Чл. 223. В гари, съоръжени с маршрутно-релейна централизация (маршрутно-компютърна централизация), спускането на бариерните греди се извършва с нареждането на маршрута, а при приемане (изпращане) с поканителен сигнал-с бутон, намиращ се на пулта при дежурния ръководител движение.

Чл. 224. В гари, съоръжени с всички останали устройства на осигурителната техника, бариерните греди се свалят посредством бутон, намиращ се на пулта при дежурния ръководител движение.

Чл. 225.
(1) При дежурния ръководител движение се монтира изолиращ бутон на прелезното устройство (пломбируем с брояч), който се използва при повреда на електрическата бариера, за да се запази способът за осигуряване на движението на влаковете със съседните гари, като влаковете и маневрите преминават през прелеза с редовни сигнали. Преди да пропусне влак през прелеза, дежурният ръководител движение разпорежда на постовия стрелочник да охрани прелеза и постави в дясната половина на пътното платно преносимия пътен знак В1. След като стрелочникът охрани прелеза, докладва за това на дежурния ръководител движение с писмена телефонограма.
(2) Дежурният ръководител движение използва изолиращия бутон на прелезното устройство за всеки влак поотделно и го оставя разпломбиран по време на повредата.
(3) При преминаване на железопътно возило през прелеза стрелочникът се намира на прелеза.
(4) Когато стрелочникът участва в нареждането на маршрута с осигурителна техника, той не остава на прелеза, а се прибира в поста.

Чл. 226. В постовите кабини има бутон за спускане и вдигане на бариерите при извършване на местна маневра, а там където няма в близост стрелкови пост, в непосредствена близост до прелеза се монтира колонка със същите бутони и се осигурява телефонна връзка с дежурния ръководител движение.

Чл. 227.
(1) Съществува възможност за създаване на зависимост, при която маневреното положение (общо или частично) се възприема след като бариерните греди заемат хоризонтално положение. В този случай в поста или непосредствено до колонката за местна маневра се монтира допълнително командна колонка за местно управление на бариерите (прелеза) от постовия стрелочник по време на извършването на маневра.
(2) При възникване на ситуация на прелеза, при която е застрашена сигурността на движението на влаковете и маневрата, стрелочникът е длъжен да задейства пломбирания бутон "Закриване сигнал" на командната колонка за местно управление без предварително разрешение на дежурния ръководител движение.
(3) Скъсаните пломби се оформят до 30 минути от момента на късането им.

Чл. 228. Когато бариерните греди са в процес на спускане, а има опасност от удар на гредата от моторно превозно средство, стрелочникът задейства бутон "Аварийно отваряне" (непломбируем) на командната колонка за местно управление, с което гредите се вдигат и след отпускането на бутона започват да се спускат.

Чл. 229. В гари, съоръжени с маршрутно-релейна централизация с маршрутизирани маневри, при дежурния ръководител движение се монтират бутони за спомагателен (авариен) режим на работа, който дава възможност със следните манипулации да се отваря и затваря прелезът от дежурния ръководител движение в следните случаи:
1. прелезът не се затваря при нареждане на маршрут-със задействане на бутона за далечно затваряне прелезът се затваря; след отключването на маршрута и поставянето на бутона за далечно затваряне в нормално положение прелезът се отваря;
2. прелезът не се отваря автоматично след отключването на маршрута-с разрешение на влаковия диспечер дежурният ръководител движение разпломбира бутона за далечно отваряне (с брояч) и го задейства; бариерните греди се вдигат и остават така, докато бутонът е задействан; след освобождаването му от дежурния ръководител движение бариерните греди отново заемат хоризонтално положение и прелезът се затваря.

Чл. 230. В гарите, чиито прелези са съоръжени с ръчно управляеми бариери, зависимостта с устройствата на осигурителната техника се осъществява чрез електрическа брава (колонка).

Глава тринадесета
МАРШРУТНО-КОМПЮТЪРНА ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ С МАРШРУТИЗИРАНИ МАНЕВРИ

Чл. 231.
(1) Управлението на маршрутно-компютърна централизация се осъществява чрез видеотерминал, състоящ се от цветен видеодисплей и клавиатура за въвеждане на операторските команди.
(2) Всички команди, въведени за изпълнение от компютъра, както и всички появили се повреди се записват в паметта на компютъра, като се регистрира и точният час на въвеждането на командата или на появяване на повредата, и се съхраняват от 30 до 120 минути в зависимост от обема на тези данни. При произшествие дежурният работник спира записването на събитията до пристигане на контролен орган за разпечатка на регистрираните събития.
(3) Операциите, които при маршрутно-релейна централизация се изпълняват с пломбируеми бутони, при маршрутно-компютърна централизация се реализират чрез "контролируеми команди", които се изписват автоматично на печатащото устройство. При неизправност на печатащото устройство тези команди не се възприемат от маршрутно-компютърната централизация за изпълнение.

Чл. 232. Към неуредените изрично в тази глава случаи се прилагат съответно разпоредбите за маршрутно-релейна централизация.

Глава четиринадесета
ЕЛЕКТРОМЕХАНИЧЕСКА ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ

Раздел I
Видове електромеханически централизации и тяхното устройство

Чл. 233. Електромеханическите централизации биват:
1. с централен апарат;
2. с разпоредителен апарат;
3. с разпоредително-изпълнителен апарат.

Чл. 234. Главните части на електромеханическата централизация са:
1. централен апарат (разпоредителен, разпоредително-изпълнителен, изпълнителен);
2. маневрени шкафове;
3. изолирани участъци;
4. стрелкови обръщателни апарати;
5. светофори;
6. източник на електроенергия;
7. резервен източник на електроенергия;
8. умформер.

Чл. 235. Централният апарат се състои от:
1. бутони, контролни прозорчета и маршрутни табели;
2. коловозно сигнално табло-пломбируемо;
3. кутия, в която е реализирана принудителната механическа зависимост между различните ръчки-пломбируема;
4. кутия с предпазители, в която са поставени предпазителите на електрическите вериги-пломбируема;
5. ръчки.

Чл. 236. На коловозно-сигналното табло са изобразени:
1. схематичният план на гарата, нормалното положение на стрелките, монтирани са ключовете, уредите и прекъсвачите;
2. индикациите, отразяващи състоянието на електромеханическата централизация и гаровата блокировка;
3. повторителите на светофорите, които светят със светлини, съответстващи в същия момент на светофорите по места.

Чл. 237.
(1) Видовете ръчки по чл. 235, т. 5 са:
1. коловозно-сигнална-емайлирана в червено, със стрелка-показател на периферията; служи за отваряне на входен или изходен сигнал, като се издърпва и обръща наляво или надясно на 90 градуса; коловозно-сигналната ръчка има четири положения:
а) основно-затворен светофор-стрелката и показалецът са вертикални;
б) завъртяно на 30 градуса-проверява се дали всички стрелки, действащи в дадения маршрут, са правилно обърнати, като с това блокират (заключват) механически всички стрелкови ръчки;
в) завъртяно на 45 градуса-реализира се цялостно заключване на маршрута, като блокира и сама себе си;
г) завъртяно на 90 градуса-открива се разрешителното показание на светофора; от това положение може да се върне на 45 градуса без никакво препятствие в случаи, наложили внезапно закриване на светофора;
2. стрелкова-емайлирана в синьо с черта; служи за обръщане на стрелките, като се издърпва и завърта наляво на 90 градуса; има три положения:
а) основно-стрелката е в нормално положение, чертата на лицевата й страна е вертикална;
б) обърната на 90 градуса-стрелката е в обърнато положение, чертата на лицевата й страна е хоризонтална; в) обърната на 45 градуса-дадено е разрешение за "местно обръщане" на стрелката от маневрен шкаф, чертата е наклонена на 45 градуса;
3. маневрена-емайлирана в жълто със стрелка и показалец на периферията си; служи за блокиране на стрелковите ръчки на централния апарат и разрешаване обръщането им, като се издърпва и завърта наляво на 90 градуса; маневрената ръчка има две положения:
а) основно "забранена маневра"-стрелката и показалецът са отвесни;
б) обърнато на 90 градуса-"разрешена маневра", стрелката и показалецът са хоризонтални;
4. разпоредителна-емайлирана в зелено, със стрелка и показалец на периферията си; служи за даване разпореждане за маршрут от разпоредителния и изпълнителния апарат; разпоредителната ръчка има две положения:
а) основно-не е дадено разпореждане, стрелката и показалецът са отвесни;
б) обърнато-на 45 градуса, дадено разпореждане за "вход" или "изход" на влак, стрелката и показалецът са наклонени на 45 градуса.
(2) Когато всички стрелкови ръчки са обърнати на 45 градуса (маневрено положение), е налице "обща маневра"; при обръщане само на отделна група стрелки на маневрено положение е налице "частична маневра".

Чл. 238.
(1) Маневрените шкафове служат за обръщане на стрелките при маневра и са разположени в стрелковите постове.
(2) На лицевата страна на маневрените шкафове се монтират ръчки, чрез които се осъществява обръщането на стрелките. От двете страни на ръчката е означена посоката, в която трябва да се наклони ръчката, за да се обърне стрелката в съответното положение (даден коловоз).
(3) Над ръчките има две лампички-бяла и жълта:
1. бялата лампичка свети при "възприета маневра" от постовия стрелочник и означава, че в маневрените шкафове има ток и стрелките могат да се обръщат;
2. жълтата лампичка свети докато ръчката е наклонена в съответното положение и трае обръщането на стрелката.
(4) На маневрените шкафове се монтира и ключ (бутон) за възприемане и връщане на "маневреното положение" от стрелочника.
(5) При електромеханическа централизация със стрелкова изолация на маневрения шкаф се монтират и спомагателни бутони за обръщането на стрелките-спомагателен стрелкови обръщателен бутон-пломбируем.

Раздел II
Работа с електромеханическа централизация с централен апарат

Чл. 239. При приемане на влак дежурния ръководител движение извършва следните манипулации:
1. обръща чрез стрелковите ръчки стрелките, участващи в маршрута, като се ръководи по маршрутната табелка и следи зъбецът на ръчката да влезе в съответното гнездо; докато трае обръщането на стрелката, на контролното й прозорче има червен цвят и звъни звънец; след обръщането на стрелката в крайно положение червеният цвят се заменя с бял и звънецът спира, което означава, че стрелката осъществява контрол;
2. обръща коловозно-сигналната ръчка към "вход" за съответния коловоз, което прави на два пъти-на 45 градуса и след това на 90 градуса; на контролното прозорче над ръчката червеният цвят се заменя с бял, а на повторителя на светофора светва разрешително показание; при така подготвения "вход", когато се появи пречка за приемане на влак, дежурният ръководител движение веднага връща коловозно-сигналната ръчка на 45 градуса и затваря входния сигнал, без да къса пломба;
3. след като се убеди по индикациите и установения ред, че влезлият влак е цял и е открил дистанция, дежурният ръководител движение връща коловозно-сигналната ръчка и стрелковите ръчки в основно положение, при което върху контролното прозорче на коловозно-сигналната ръчка се появява червен цвят, а над стрелковите ръчки-бял цвят.

Чл. 240.
(1) При изпращане на влак дежурният ръководител движение действа с централния апарат по аналогичен начин както при приемане и подготовка на маршрута за "вход". Дежурният ръководител движение обръща срещу коловоза коловозно-сигналната ръчка за "изход", с което отваря съответния изходен светофор.
(2) Аналогично на приемането на влак дежурният ръководител движение нормализира коловозно-сигналната ръчка и стрелковите ръчки.

Раздел III
Електромеханическа централизация с разпоредителен апарат

Чл. 241. Разпоредителният апарат на електромеханическата централизация служи за предаване на разпореждания за влакови маршрути от дежурния ръководител движение към изпълнителните апарати в стрелковите постове.

Чл. 242. Разпоредителният апарат е монтиран в стаята на дежурния ръководител движение. На коловозното табло е отразено коловозното развитие на гарата, поставени са повторители на светофорите и лампички, указващи свободността и заетостта на коловозите.

Чл. 243. Върху разпоредителния апарат са монтирани необходимият брой разпоредителни ръчки. Над тях са поставени маршрутни табели и прозорчета, по които дежурният ръководител движение вижда на коя страна да обърне ръчката за "вход" или "изход" и кой коловоз и кое направление обслужва тази ръчка.

Чл. 244. Изпълнителните апарати приемат разпорежданията на разпоредителния апарат и чрез тях постовият стрелочник извършва всички манипулации по подготовката на маршрутите и отварянето на светофорите. Между разпоредителния апарат и изпълнителния апарат съществува електрическа принудителна зависимост и контрол, които не позволяват на стрелочника да извършва друга маршрутна подготовка освен разпоредената му. Изпълнителният апарат представлява едната половина на централния апарат на електромеханическата централизация.

Раздел IV
Работа с електромеханическа централизация с разпоредителен апарат

Чл. 245. Редът на манипулациите за приемане на влак е следният:
1. дежурният ръководител движение обръща за съответния коловоз разпоредителната ръчка на коловоза на 45 градуса към "вход"; на контролното прозорче червеният цвят се сменя с бял;
2. в изпълнителния апарат над коловозно-сигналната ръчка за разпоредения коловоз се явява бяло поле с надпис "вход" и звъни звънец; постовият стрелочник, аналогично на дежурния ръководител движение, с централния апарат подготвя маршрута и отваря входния светофор;
3. за отмяна на дадено разпореждане, но неизпълнено от постовия стрелочник дежурният ръководител движение ползва пломбирания помощен бутон за съответното направление;
4. след влизане на влака постовият стрелочник, след като се убеди, че влакът е цял и открил дистанция, връща съответната коловозно-сигнална ръчка и стрелковите ръчки в основно положение; в разпоредителния апарат звъни звънец, дежурния ръководител движение връща разпоредителната ръчка в основно положение и звъненето в двата апарата се преустановява.

Чл. 246. Редът и манипулациите при изпращане на влак е както при приемане, но в този случай дежурният ръководител движение обръща разпоредителната ръчка към "изход", а постовият стрелочник отваря изходния светофор.

Раздел V
Приемане и изпращане на влак по неправилен път при електромеханическа централизация с централен апарат

Чл. 247. За приемане на влак от неправилен път дежурният ръководител движение проверява свободността на коловоза и след като уведоми постовия стрелочник, че влакът идва по неправилен път, подготвя стрелките и обръща съответната коловозно-сигнална ръчка за "изход" до 30 градуса, за да провери подготовката на маршрута и блокира стрелковите ръчки на участващите стрелки в маршрута. Върху коловозно-сигналната ръчка се поставя забранително приспособление. След пристигането на влака цял и открил дистанция дежурният ръководител движение нормализира електромеханическата централизация, като връща коловозно-сигналната ръчка в основно положение.

Чл. 248. За изпращане на влак по неправилен път се постъпва по аналогичен начин, като коловозно-сигналната ръчка се обръща за "вход".

Раздел VI
Приемане и изпращане на влак по неправилен път при електромеханическа централизация с разпоредителен апарат

Чл. 249.
(1) За приемане на влак дежурният ръководител движение завърта разпоредителната ръчка на определения коловоз на 45 градуса за "изход". Стрелочникът чрез завъртане на съответната коловозно-сигнална ръчка за изход на 30 градуса проверява подготовката на маршрута и блокира стрелковите ръчки на стрелките в маршрута. Стрелочникът докладва на дежурния ръководител движение, без да отваря изходния сигнал, и на коловозно-сигналната ръчка се поставя забранително приспособление.
(2) След като се убеди, че пристигналият влак е цял и е открил дистанция, дежурният ръководител движение разпорежда на постовия стрелочник да постави коловозно-сигналната ръчка и стрелковите ръчки в основно положение. Дежурният ръководител движение с помощта на пломбируемия помощен бутон в разпоредителния апарат връща разпоредителната ръчка.

Чл. 250. За изпращане на влак по неправилен път се постъпва аналогично, като разпоредителната ръчка в централния апарат и коловозно-сигналната ръчка в изпълнителния апарат се обръщат за "вход".

Раздел VII
Работа с електромеханическа централизация с разпоредително-изпълнителен апарат

Чл. 251. За едната страна на гарата дежурният ръководител движение извършва всички манипулации по подготовката на маршрута както с централния апарат на електромеханическата централизация. За другата страна на гарата посредством разпоредителната половина на своя апарат той дава само разпореждания, а цялата останала дейност на подготовката на маршрута и отварянето на светофорите се извършва от постовия стрелочник посредством изпълнителния апарат в поста.

Раздел VIII
Маневра в гари с електромеханическа централизация

Чл. 252. Не се допуска обръщането на стрелките от централния апарат при извършване на маневра.

Чл. 253. В гари с електромеханическа централизация с централен апарат стрелките при маневра се обръщат от маневрени шкафове. Разрешението и уведомяването за завършване на маневрата се дава устно и чрез даване и връщане на маневра по електрически път.

Чл. 254.
(1) При разрешаване на маневра дежурният ръководител движение обръща маневрената ръчка на 45 градуса, с което се изключва възможността за обръщане на стрелки от централния апарат. Той обръща на 45 градуса всички стрелкови ръчки, взимащи участие в маневрата, след което дообръща маневрената ръчка до 90 градуса и блокира стрелковите ръчки така, че те не могат да се върнат в основно положение.
(2) В поста светва бяла лампичка-"разрешена маневра". Постовият стрелочник възприема "маневреното положение" чрез ключа (бутона) на маневрения шкаф, с което се блокира маневрената ръчка в централния апарат.
(3) Стрелочникът обръща стрелките посредством ръчките на маневрения шкаф. Обръщането на стрелката се констатира със светенето на съответната контролна лампичка с жълта светлина. След това стрелочникът проверява и се убеждава по безспорен начин за необходимото положение на стрелката.

Чл. 255.
(1) Връщането на "маневреното положение" се извършва чрез ключа (бутона) за възприетата маневра, с което деблокира маневрената ръчка в централния апарат. Дежурният ръководител движение връща маневрената и стрелковата ръчка в основно положение, а в маневрения шкаф бялата лампичка изгасва.
(2) Когато маневрената ръчка остане блокирана, дежурният ръководител движение разпломбира помощния бутон за местно обръщане и чрез него връща маневрената ръчка в основно положение.

Раздел IX
Повреди при електромеханическата централизация

Чл. 256. Когато при обръщане на стрелка червеното поле се задържи повече от 4 секунди и на ампермера се увеличи работният ток, това означава, че на стрелката има някакво препятствие (непочистена или заснежена), и стрелковата ръчка се връща обратно. Манипулацията се повтаря и когато стрелката отново не се обърне, стрелковата ръчка се поставя в изходно положение и стрелката се проверява на място. В случай че бялото поле не се появи и при връщане на стрелковата ръчка в изходно положение, тя се оставя на 45 градуса.

Чл. 257.
(1) При срязване на стрелка на контролното прозорче се появява червен цвят и звъни звънец. Дежурният ръководител движение поставя забранително приспособление, след което разпломбира капачката на бутона за изключване на "звънец стрелки", разпорежда железопътното возило да се изтегли извън стрелката по посока на езиците и постъпва по начина, установен в чл. 256.
(2) Дежурният ръководител движение пристъпва към възстановяване контролата на стрелките, като обръща два пъти стрелковата ръчка и следи на контролното прозорче появяването за момент на бяло поле, което е указание, че същите достигат до крайно положение. След това сменя прегорелия предпазител на контролния ток на съответната стрелка.
(3) Когато при обръщане на стрелковата ръчка не се появи за момент бяло поле на контролното прозорче и амперметърът на работния ток не показва никаква стойност, се счита, че е изгорял предпазителят на работния ток на съответната стрелка. Предпазителят се сменя при свободна стрелка и предварително изваден предпазител на контролния ток.
(4) Когато бъде срязана стрелка при отворен входен сигнал, дежурният ръководител движение или постовият стрелочник връща коловозно-сигналната ръчка на 45 градуса и взима мерки за спиране на влака, независимо че входният светофор автоматично се затваря.

Чл. 258. При обръщане на стрелка с курбел задължително се свалят предпазителите за работния и контролния ток. След възстановяване работата на стрелката пръв се поставя предпазителят на работния ток.

Чл. 259. Когато след обръщане на коловозно-сигналната ръчка на 90 градуса не се отвори светофорът, ръчката се връща на 45 градуса и се уведомява механикът. Влаковете се приемат с поканителен сигнал и изпращат със заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт.

Чл. 260. Когато след преминаването на влака по маршрута и освобождаването на изолираните участъци не може да се върне коловозно-сигналната ръчка в основно положение, дежурният ръководител движение след проверка на движението на влака по маршрута ползва пломбирания помощен бутон.

Чл. 261. При повреда на изолацията на стрелката дежурният ръководител движение или постовият стрелочник, след като се е убедил по безспорен начин, че стрелката е свободна от возило и съседните й дистанции са свободни, след заповед-разрешение от влаковия диспечер и направен запис в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, ползва пломбируемия спомагателен стрелкови обръщателен бутон за обръщане на съответната стрелкова ръчка.

Чл. 262. При повреда на изолацията на коловоз или стрелка, когато дежурният ръководител движение или постовият стрелочник след проверка е установил по безспорен начин свободността им, въпреки че на коловозното табло светят червените лампички, за приемането на влак ползва поканителния сигнал, а за изпращането връчва заповед образец II-А, определен в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрените работи и подаваните сигнали в железопътния транспорт.

Чл. 263. При отсъствие на контрола или нарушена изолация на стрелка от даден маневрен район разрешаването на маневрено положение от дежурния ръководител движение се извършва с помощта на пломбирания помощен бутон за маневрено обръщане.

Глава петнадесета
РЕЛЕЙНА УРЕДБА ЗА КЛЮЧОВА ЗАВИСИМОСТ НА СТРЕЛКИТЕ С ВХОДНИТЕ И ИЗХОДНИТЕ СИГНАЛИ

Раздел I
Устройство на релейна уредба за ключова зависимост

Чл. 264. Функционалните възможности на релейната уредба за ключова зависимост са:
1. разпореждане за подготовка на маршрут;
2. ръчно обръщане и заключване на стрелката с ръчна стрелкова заключалка и електрически контрол върху положението на стрелките посредством специална електрическа брава съгласно инструкция за експлоатация на ръчните стрелкови заключалки, на бравите на вагоноизхвъргачките, на бравите на изпълнителните апарати на релейната уредба за ключова зависимост, на електрическите стрелкови заключалки и на ключовете им в експлоатационните пунктове, утвърдена от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура";
3. блокиране на ключа от електрическата брава, при условие че стрелката е включена в маршрут или е охранна и е открит сигнал;
4. откриване или закриване на сигнал;
5. обвръзка с устройствата за контрол и блокировка на междугарието;
6. индикация за моментното състояние на релейната уредба за ключова зависимост.

Чл. 265.
(1) При дежурния ръководител движение има разпоредителен апарат с коловозно табло.
(2) На таблото е изобразено коловозното развитие на гарата, като по средата върху всеки приемно-отправен коловоз има коловозен бутон, от двете страни на който са монтирани светлини. Над същите със стрелка е означено за коя посока на движението е нареден маршрутът "вход" или "изход".
(3) На таблото извън стрелковите гърловини пред първата входна стрелка има по една дистанционна лампичка. До всяка дистанционна лампа от дясната страна по посока на движение на влака са монтирани по два бутона съответно за "вход" или "изход".
(4) На таблото има и по един повторител на всеки входен светофор с две светлини (зелена и червена), поканителен сигнал и повторители на изходните светофори.
(5) На разпоредителния апарат има следните бутони:
1. отваряне на изходен сигнал-непломбируем;
2. затваряне на входен или изходен сигнал при необходимост, пломбируем, с брояч;
3. помощен бутон за нормализиране на разпоредителния апарат-пломбируем, без брояч.

Чл. 266.
(1) В стрелковия пост има изпълнителен апарат с необходимия брой коловозни ръчки и брави за апаратните ключове, към които посредством метални халки са прикрепени стрелковите ключове.
(2) На коловозното табло е изобразено коловозното развитие на гърловината, като пред първата входна стрелка са монтирани две лампички (светодиоди) съответно за "вход" и "изход". Те светят поотделно в зависимост от това, дали е дадена заповед за "вход" или "изход". В изпълнителния апарат има прозорчета с флагчета, като на бялото поле е написан номерът на коловоза, за който е дадена заповед.
(3) На таблото има и по един повторител на входния светофор с поканителен сигнал, с предупредителен сигнал и изходните светофори.
(4) Изпълнителният апарат има следните бутони:
1. отваряне на сигнал-за отваряне на входен светофор;
2. затваряне на сигнал-за затваряне на отворен светофор при необходимост, пломбируем, без брояч;
3. помощен бутон-за нормализиране на изпълнителните апарати, пломбируем, без брояч;
4. поканителен сигнал-бутон за отваряне на поканителния сигнал от постовия стрелочник в случаите, когато не може да отвори редовен входен сигнал, пломбируем, с брояч.

Раздел II
Работа с релейна уредба за ключова зависимост на стрелките с входни и изходни светофори

Чл. 267.
(1) За приемане на влак дежурният ръководител движение проверява незаетостта на коловоза, на който ще се приеме влакът, нарежда на стрелочника устно и дава заповед за вход посредством разпоредителния апарат, като издърпва едновременно съответния коловозен бутон и бутона за "вход" от направлението.
(2) На стрелочника е дадена заповед за приемане на влака, когато изпълнителният апарат в поста подаде сигнал чрез звънец, светва лампичката за "вход" на коловозното табло, а на прозорчето на номератора се открива номер на коловоза, на който ще се приеме влакът.
(3) Стрелочникът подготвя и заключва всички стрелки, взимащи участие в зададения маршрут. Поставя ключовете в съответните брави на изпълнителния апарат и ги завъртва. След това накланя (завъртва) коловозната ръчка на страната към определения коловоз, с което блокира стрелковите ключове в изпълнителния апарат, и спира звъненето на звънеца. Следва откриване на входен сигнал чрез бутон за отваряне на сигнал, с което се променят светлините на повторителите на входния и предупредителния светофор в поста и на входния светофор при дежурния ръководител движение.
(4) След влизане на влака в гарата и откриване на задна дистанция дежурният ръководител движение нормализира релейната уредба за ключова зависимост, а стрелочникът връща коловозната ръчка в нормално положение.
(5) При изпращане на влак се постъпва по начина съгласно ал. 1, 2, 3 и 4, като дежурният ръководител движение дава заповед за изход. След като стрелочникът подготви стрелките и изпълни заповедта за изход, на пулта при дежурния ръководител движение светва лампа "изпълнена заповед". Изходният сигнал се открива от дежурния ръководител движение.
(6) След изпращането на влака и нормализиране на релейната уредба за ключова зависимост стрелочникът връща коловозната ръчка в нормално положение.
(7) При повреда на релейната уредба за ключова зависимост се използват съответните помощни бутони, а поканителен сигнал при необходимост се използва от стрелочника по установения ред.

Раздел III
Работа с релейна уредба за ключова зависимост при приемане и изпращане на влаковете по неправилен път

Чл. 268.
(1) За приемане на влак, след като провери свободността на коловоза и устно уведоми стрелочника за приемането на влака по неправилен път, дежурният ръководител движение дава заповед за "изход" от коловоза, на който ще бъде приет влакът.
(2) Стрелочникът, след като прекрати маневрата и провери свободността на коловозите и дистанциите, изпълнява заповедта и завърта коловозно-сигналната ръчка, с което при дежурния ръководител движение светва индикация "изпълнена заповед" (маршрутът готов).
(3) За изпращане на влак по неправилен път се постъпва по начина съгласно ал. 1 и 2, като дежурният ръководител движение дава заповед за "вход" на коловоза, откъдето ще бъде изпратен влакът.
(4) След пристигане или заминаване на влака релейната уредба за ключова зависимост се нормализира чрез използване на съответните помощни бутони и стрелките се привеждат в нормалното им положение.

Глава шестнадесета
ГЪРБИЧНИ АВТОМАТИЧНИ ЦЕНТРАЛИЗАЦИИ

Чл. 269. Гърбичните автоматични централизации осигуряват:
1. автоматично подреждане на маршрутите за отцепите от състав при допустимата максимална скорост на разпускане и допускат при необходимост преминаване към приоритетно индивидуално управление на стрелки и сигнали, но изключват възможността за обръщане на стрелки под състава;
2. автоматично регулиране скоростите на отцепите, като изключват възможността за удари между тях; при необходимост допускат преминаване към полуавтоматично или към ръчно регулиране на скоростите, което е приоритетно при изпълнение на командите от гърбичните автоматични централизации;
3. контрол за запълването и максималното уплътняване на коловозите в разпределителния парк;
4. запомняне на действителната реализация на разпускането с възможност за разпечатка.

Чл. 270. Функционалните възможности са регламентирани в инструкцията за работа с гърбичните автоматични централизации, утвърдена от генералния директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура".

ЧАСТ ПЕТА
ТЕХНИЧЕСКИ СРЕДСТВА ЗА ОПЕРАТИВНО РЪКОВОДСТВО НА ЕКСПЛОАТАЦИОННАТА РАБОТА В ОПРЕДЕЛЕНИ ЖЕЛЕЗОПЪТНИ УЧАСТЪЦИ С ДИСПЕЧЕРСКИ ЦЕНТРАЛИЗАЦИИ

Глава седемнадесета
ФУНКЦИОНАЛНИ ВЪЗМОЖНОСТИ

Чл. 271. Диспечерските централизации са технически средства за оперативно управление на експлоатационната работа в железопътната мрежа.

Чл. 272. Устройствата на диспечерските централизации имат следните функционални възможности:
1. централно диспечерско управление и контрол на стрелките и сигналите в определени гари и междугария от едно място-централен диспечерски пост, в участъците може да има гари на самостоятелно управление;
2. възможност за предаване на гарите от централен диспечерски пост на резервно местно управление при необходимост;
3. възможност за предаване на стрелките или част от тях в гарите за извършване на маневра на място-маневрено местно управление;
4. (изм., ДВ, бр. 60 от 2002 г.) разрешение за изпращане на возила (влакове) на гари, които са на самостоятелно управление;
5. автоматично отпечатване на графика за движението на влаковете;
6. автоматичен запис на всички операторски команди, информация за повреди и грешки и отпечатване на събитията;
7. възможност за програмно нареждане на влакови и маневрени маршрути;
8. въвеждане и автоматично пренасяне номерата на влаковете според движението им.

Чл. 273. Диспечерските централизации осигуряват конкретна информация за:
1. режима на управление на гарата;
2. заетостта на стрелкови, нестрелкови участъци, коловози и междугарови блок-участъци;
3. наличието на маршрути и състоянието на сигналите в гарите;
4. направление и състояние на автоблокировката;
5. състоянието на прелезните устройства в гарите;
6. автоматично следене на номерата на влаковете;
7. повреди.

Чл. 274. Функционалните режими на работа на диспечерските централизации са:
1. програмен-управлението на стрелките и сигналите за движението на влаковете и маневрената дейност се извършва чрез предварително въведени програми, като програмите биват:
а) общи-изготвени за определено трасе за обезличено използване;
б) индивидуални-изготвени за движението на определен влак, идентифицирани с номера му;
в) гарови-програми за управление на влаковото и маневреното движение в конкретна гара;
2. ръчен-маршрутите на возилата в гарите се нареждат чрез отделни операторски команди от влаковия диспечер;
3. режим системен оператор-за промяна на програмното осигуряване на диспечерската централизация от лице, притежаващо необходимата правоспособност.

Чл. 275. Забранява се на влаковия диспечер да променя режима в системен оператор и извършва промени в програмното осигуряване.

Глава осемнадесета
АПАРАТУРА И ДЕЙСТВИЕ НА ЦЕНТРАЛЕН ДИСПЕЧЕРСКИ ПОСТ НА ДИСПЕЧЕРСКА ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ

Чл. 276. В централния диспечерски пост на диспечерската централизация са разположени:
1. светосхемното табло със схематично изображение на гарите от участъка, на което се получават всички информации за състоянието на съоръженията и движението на влаковете;
2. пулт-манипулатори и видеотерминали за управление на обектите в участъка.

Чл. 277. Всички гари в участък с диспечерската централизация са съоръжени с маршрутно-релейна централизация или с маршрутно-компютърна централизация.

Чл. 278.
(1) При модернизираните видове диспечерска централизация гарите се предават на местно управление при наличие на една от следните повреди:
1. на автоматични прелезни устройства в междугарие;
2. на контролния компютър и контролното печатащо устройство;
3. на панорамното табло и цветния видеодисплей;
4. на микрокомпютър за обвръзка на централния диспечерски пост с централизацията на съответната гара;
5. на автоматичната блокировка и по двата текущи пътя; допуска се при повреда на автоматичната блокировка само по единия текущ път по преценка на влаковия диспечер гарите да останат на централно диспечерско управление, като до отстраняване на повредата не се разрешава движение на возила по текущия път с повредена автоблокировка;
6. невъзможност да се даде разрешаващо показание на влаков сигнал, когато ползването му се налага;
7. на маневрен светофор, управляван от влаковия диспечер, когато е необходимо използването му и той не се намира в район на местна маневра;
8. на стрелки (вагоноизхвъргачки), чиито релсови токови вериги са с нарушена шунтова чувствителност-за извършване на маневра;
9. прекъсване на влаковата радиовръзка с локомотив, извършващ маневра;
10. на телефонна диспечерска връзка с гара на самостоятелно управление или на резервно местно управление; в този случай съседните гари се предават на резервно местно управление;
11. на маршрутно-релейни и маршрутно-компютърни централизации, изискващи ползване на пломбируем бутон (контролируема команда);
12. невъзможност да се нарежда маршрут;
13. при липса на двустранна връзка между влаковия диспечер и маневриста при извършване на маневра.
(2) При промяна в режима на управление от централно диспечерско управление на резервно местно управление в дневника за диспечерски заповеди се записват причините за преминаване на резервно местно управление.

Чл. 279.
(1) При повреда на едно от главните работни места управлението на гарите от подучастъка на влаковия диспечер се поема от помощното работно място и изправното главно работно място, като преразпределението се извършва по указание на влаковия диспечер на главното работно място и се регистрира от контролния компютър (контролното печатащо устройство).
(2) Когато настъпи повреда на две или на три работни места, по разпореждане на влаковия диспечер на главното работно място определена част или всички гари се предават на резервно местно управление.
(3) При повреда, водеща до невъзможност да се въвежда номерът на влака и движението му не се проследява чрез него, влаковият диспечер на главното работно място го отразява върху разпечатката на влакографа.

Чл. 280.
(1) След отстраняване на повреди в комплектите в централното диспечерско управление или в гарите за обвръзка на диспечерската централизация с маршрутно-релейна централизация или с маршрутно-компютърна централизация, свързани с устройствата, подаващи информация към централния диспечерски пост за състоянието на обектите, в репартитора за обвръзка и в пряко свързаните с него елементи на маршрутно-релейната централизация (маршрутно-компютърната централизация) задължително се проверява съответствието на информацията в централния диспечерски пост с информацията на пулта, видеодисплея на маршрутно-релейната (маршрутно-компютърната) централизация в гарата. Проверката се извършва съвместно от влаковия диспечер, диспечера на диспечерската централизация, дежурния ръководител движение и механика по осигурителната техника от гарата, като се прави бележка за това в книгата за осигурителната техника, образец VII-51.
(2) Проверката се извършва в следния ред:
1. дежурният ръководител движение в присъствието на механика се свързва с влаковия диспечер и му докладва за моментното състояние на обектите в гарата според показанията на пулта на маршрутно-релейната централизация (видеодисплея на маршрутно-компютърната централизация); влаковият диспечер проверява дали индикациите в централния диспечерски пост (на светосхемното табло или видеодисплея) съответстват на това, което му докладва дежурният ръководител движение;
2. по информация от диспечера на диспечерската централизация и в негово присъствие влаковият диспечер изисква от дежурния ръководител движение да обръща стрелки или да променя показанията на сигнали, информацията за които би могла да се промени от извършените работи; след всяка промяна в положението или състоянието на тези обекти дежурният ръководител докладва на влаковия диспечер за новото състояние, а последният проверява дали промяната се е отразила по съответния начин на светосхемното табло и видеодисплея;
3. процедурата по т. 2 се повтаря, докато участващите в проверката се убедят в съответствието на информацията, получавана в централния диспечерски пост, с тази на пулта на маршрутно-релейната централизация (видеодисплея на маршрутно-компютърната централизация).

Чл. 281.
(1) Разговорите на влаковите диспечери се провеждат по диспечерски съобщителни връзки и се записват на магнетофон.
(2) Записват се на магнетофон и разговорите на диспечерите, проведени по телефоните от автоматичната телефонна централа и чрез влакови диспечерски радиовръзки.
(3) Записите от магнетофона се съхраняват 10 денонощия.
(4) При допуснато железопътно произшествие записите се прослушват от комисията, която извършва разследването. Не се разрешава изнасяне на касетите извън помещението на магнетофона. Когато се налага ползване на записаните разговори, те се прехвърлят на аудиокасета, която се предоставя на съответната комисия за разследване на произшествието.

ЧАСТ ШЕСТА
СРЕДСТВА ЗА СЪОБЩЕНИЯ

Глава деветнадесета
ТЕЛЕФОННИ СЪОБЩЕНИЯ

Раздел I
Общи изисквания

Чл. 282. Във всяка гара при дежурния ръководител движение има средства за съобщения, които осигуряват редовни, бързи и надеждни връзки за оперативно управление на движението на влаковете, маневрената дейност и технологичните процеси в гарата.

Чл. 283. За контролиране състоянието на средствата за съобщения в гарите се води книга за движението на влаковете, маневрената дейност и технологичните процеси в гарата, образец VII-52. Редът за водене на тази книга е напечатан на първите й страници.

Чл. 284. На работното място на дежурния ръководител движение се монтира панел за управление на гаровата съобщителна апаратура. Чрез бутони или ключове се комутират оперативните телефонни вериги, а чрез индикатори се дава информация за състоянието на линейните комплекти.

Раздел II
Гарова съобщителна апаратура

Чл. 285. Гаровата съобщителна апаратура има следните видове линейни комплекти:
1. местна батерия с индукторно повикване; повикването се осъществява с променливо напрежение; при викания абонат излиза звукова и светлинна сигнализация, а при викащия-контрола на повикването; след приключване на разговора разпадането на връзката е двустранно; към тези линейни комплекти се включват:
а) междугаровата телефонна връзка със съседните гари;
б) стрелочната телефонна връзка с кабините и прелезите в района на гарата;
в) прелезната връзка, свързваща охраняемите прелези на междугарието с двете съседни гари;
г) сигналните звънци в електрифицираните участъци;
2. диспечерска връзка с тонално повикване; гарите се викат от индивидуален бутон на диспечерския апарат; в гарата излиза звукова и светлинна сигнализация и се изпраща обратна контрола на повикването; дежурният ръководител движение вика диспечера с глас; към тези линейни комплекти се включват:
а) влаков диспечер;
б) енергодиспечер;
в) вагоноразпределение;
г) диспечер в електротехническа секция;
д) други диспечерски връзки, когато има такива;
3. централна батерия; повикването на абонатите се осъществява с променливо напрежение; абонатите викат дежурния ръководител движение само с вдигане на микротелефонната гарнитура, като получават и контрола на повикването, разпадането е едностранно от дежурния ръководител движение; към такива комплекти се включват:
а) стрелочна телефонна връзка, когато кабините са оборудвани с телефонни апарати с централна батерия;
б) аварийни колонки на междугарието;
в) директни телефонни връзки с авариен пост на контактната мрежа, локомотивно депо, индустриални железопътни клонове и др., за осигуряване на маневрената дейност.

Чл. 286. Стрелочната телефонна връзка с кабините осигурява възможност освен за индивидуално повикване и за свързване в групова верига за конферентен разговор.

Чл. 287. При дежурния ръководител движение на общодостъпно място има и:
1. локална индукторна телефонна връзка между всички гари в участъка, завършваща на номератор с телефонистка;
2. автоматичен телефон за далечно избиране.

Чл. 288. Възловите и влаковообразуващи гари се осигуряват със:
1. селекторни връзки;
2. телеграфни връзки.

Чл. 289. Когато в гарата дежури още един дежурен ръководител движение на самостоятелно работно място, при него се извеждат само връзките, от които има технологична необходимост.

Чл. 290. В гари с интензивно движение на влаковете, където има възлов гаров диспечер или ръководител смяна, има гарова диспечерска телефонна връзка.

Раздел III
Междугарова апаратура

Чл. 291. Междугарията се осигуряват със следните съобщителни средства:
1. аварийна междугарова връзка; в железопътната мрежа се използват следните два вида аварийни колонки:
а) с вграден телефон; при тях разговорът се провежда от микротелефонната гарнитура, като телефонният ключ през цялото време се държи обърнат към гарата, с която се говори; след разговора ключът се оставя в неутрално положение, телефонната гарнитура се прибира и колонката се затваря плътно със затягане на ключалката;
б) с гнездо за щепсел, в което се включва при нужда портативна телефонна слушалка, носена от всеки работник, който притежава съответната квалификация или правоспособност; с включване на щепсела на слушалката в гнездото се осъществява повикването и разговора; след приключването на разговора телефонната слушалка се прибира от работника и колонката се затваря;
2. аварийна линейно-пътна връзка-използва се в междугарията, където има слаби места на железния път, свързващи кантонерите и охранителите със съседните гари; тази връзка е тип местна батерия и е изведена при дежурния ръководител движение;
3. аварийна връзка на механика по осигурителна техника-използва се в междугарията, оборудвани с автоблокировка с проходни сигнали, свързващи сигналните точки на автоматичната блокировка със съседните гари и релейните помещения на маршрутно-релейната централизация.

Чл. 292. В участъците с диспечерска централизация без дежурен ръководител движение в гарите аварийната междугарова връзка автоматично се превключва към диспечерската връзка.

Чл. 293. Ръководителят на участък и механикът по свръзките поддържат всички средства за съобщения и обучават експлоатационния персонал за работа с тях. Експлоатационните работници са длъжни правилно да боравят с всички средства за съобщения и носят отговорност за тяхното опазване.

Глава двадесета
ВЛАКОВИ ДИСПЕЧЕРСКИ РАДИОВРЪЗКИ

Раздел I
Общи изисквания

Чл. 294. Системата за влакови диспечерски радиовръзки служи за пряко предаване и приемане на служебни съобщения и разпореждания, отнасящи се до движението на влаковете и изолираните локомотиви в железопътните участъци.

Чл. 295. Основното предназначение на системата за влакови диспечерски радиовръзки е да осигури бързо предаване и приемане на съобщения чрез пряк радиотелефонен разговор или чрез кодирани телеграми за точна координация в изпълнението на графика за движение на влаковете и за предотвратяване на аварийни ситуации и произшествия.

Чл. 296. Системата за влакови диспечерски радиовръзки позволява свързването на:
1. влаков диспечер и магистрален локомотив в целия диспечерски кръг;
2. дежурен ръководител движение и магистрален локомотив, намиращ се в гарата или прилежащите междугария;
3. локомотивните машинисти на два влака, движещи се в обхвата на радиопокритие от една стационарна радиостанция;
4. локомотивния машинист с абонат от телефонната железопътна мрежа чрез влаковия диспечер.

Чл. 297. Със системата на влакови диспечерски радиовръзки работят влакови диспечери, дежурните ръководители движение, машинисти, деломайстори, електромеханиците по радиовръзки, които са положили изпит, придобили са правоспособност за работа с влакови диспечерски радиовръзки и са на дежурство. Системата може да се ползва и от работници и служители по списък, утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура", при изпълнение на служебните им задължения.

Чл. 298. Служителите, ползващи системата за влакови диспечерски радиовръзки, нямат право да подават, приемат и изпълняват разпореждания, противоречащи на нормативните документи по осигуряване движението на влаковете.

Чл. 299. Системата за влакови диспечерски радиовръзки представлява комплекс от:
1. стационарно оборудване (свързано помежду си чрез четирипроводна преносима и кабелна линия), към което са включени периферните устройства на влаковия диспечер, дежурните ръководители движение в гарите и деломайстори в локомотивните депа;
2. мобилно бордово оборудване на подвижния тягов състав за локомотивните машинисти.

Чл. 300. Към влаковата диспечерска радиовръзка при експлоатационните работници има изнесен пулт за управление с бутони за осъществяване на радиовръзка и индикационни лампи за наличие на радиоканал и радиопокритие и за предаване и приемане на кодирани телеграми.

Чл. 301. В случай на повреда в оборудването на влаковите диспечерски радиовръзки дежурният работник вписва часа и характера на повредата в книгата за състоянието на радиовръзките, образец VII-53, и уведомява дежурния диспечер в електротехническата секция, а локомотивният машинист прави вписване в бордовия дневник на локомотива и уведомява дежурния ръководител движение в първата гара, в която спира по разписание.

Раздел II
Съоръжения при влаковия диспечер

Чл. 302. Влаковият диспечер ползва системата за влакови диспечерски радиовръзки, като манипулира с диспечерския пулт за управление и може да осъществява следните видове повиквания и връзки:
1. общо повикване-влаковият диспечер прави устни съобщения към всички локомотивни машинисти, намиращи се в диспечерския участък;
2. селективно повикване-за предаване на команди на точно определен локомотив (влак) и провеждане на радиотелефонен разговор, без да се ангажира вниманието на другите локомотивни машинисти в участъка; 3. приемане на общо и селективно повикване от локомотив;
4. предаване и приемане на кодирани телеграми;
5. връзка с абонат от телефонната железопътна мрежа.

Раздел III
Съоръжения в гарите

Чл. 303. Дежурните ръководители движение в гарите ползват системата за влакови диспечерски радиовръзки, като манипулират с пулта за управление и могат да осъществяват следните видове повиквания и връзки:
1. общо повикване на всички локомотиви, намиращи се в зоната на стационарната радиостанция;
2. аварийно повикване на всички локомотиви, намиращи се в зоната на стационарната радиостанция;
3. приемане на открито и спешно (аварийно) повикване от локомотивната радиостанция и превръщането му в селективен разговор;
4. селективно повикване на определен локомотив, когато гарата е оборудвана с пулт с разширени възможности.

Раздел IV
Съоръжения за локомотивите

Чл. 304. Локомотивните машинисти ползват системата за влакови диспечерски радиовръзки, като манипулират с пулта на бордовата радиостанция в съответствие с "Ръководство за работа с локомотивна радиостанция за влакови диспечерски радиовръзки" и могат да осъществяват следните видове повиквания и връзки:
1. открито повикване към влаковия диспечер или дежурния ръководител движение;
2. предаване на кодирано съобщение към влаковия диспечер;
3. излъчване на аварийно повикване;
4. връзка с друг локомотив в района на една стационарна радиостанция;
5. връзка с деломайстор в района на основното депо;
6. връзка чрез влаковия диспечер с абонат от телефонната железопътна мрежа.

Чл. 305. След прикачване на локомотива за обслужване на влак локомотивният машинист е длъжен да настрои локомотивната радиостанция на съответния за участъка канал, указан в книжка-разписание, да въведе от пулта номера на влака и инициалите за индентификация на локомотива.

Глава двадесет и първа
ГАРОВИ МАНЕВРЕНИ РАДИОВРЪЗКИ

Чл. 306. Радиотелефоните за гарови маневрени радиовръзки служат за подобряване на организацията при извършване на маневрената дейност в гарите, както и за предотвратяване на произшествия и злополуки.

Чл. 307. При маневрената дейност радиотелефоните се използват за подаване на информация и съобщения от помощен характер, а всички придвижвания на маневрата се осъществяват по показанията на маневрените светофори и по даваните от ръководителя на маневрата ръчни и звукови сигнали.

Чл. 308. Всяка маневра работи на самостоятелен канал, определен със заповед от електротехническия отдел при Националната компания "Железопътна инфраструктура".

Чл. 309. За работа с радиотелефони е задължително да са изпълнени следните условия:
1. на радиоканала на маневрата да работят постоянно най-малко три радиотелефона-в маневрения локомотив, при маневриста и при дежурния ръководител движение (гаров диспечер или оператор на гърбична автоматична централизация);
2. всяка маневра в железопътна гара или железопътен възел да има определен самостоятелен радиоканал;
3. всички участници в маневрената дейност са обучени и изпитани за работа с радиотелефон.

Чл. 310. Радиотелефоните при дежурния ръководител движение и маневрените локомотиви са станционарен тип. Маневристът (началникът на влака) ползва преносим радиотелефон, който се комплектува най-малко с три акумулаторни батерии с щампован срок на годност.

Чл. 311. Начинът на ползване на радиотелефоните за маневрената дейност, отговорността и задълженията на лицата, работещи с тях, се определя с инструкция, приложена в технико-разпоредителния акт на съответната гара.

Чл. 312. При приемане на радиосигнал от радиотелефон, когато няма разрешение за работа на този канал, ръководителят на маневрата незабавно уведомява дежурния ръководител движение. Дежурният ръководител движение уведомява електромеханика по радиовръзки и началника на гарата, а те от своя страна-дежурния полицай.

Чл. 313. При повреда на радиотелефоните се прави вписване в книгата за състоянието на радиовръзките, образец VII-53, и се уведомява дежурния диспечер в електротехническата секция.

Глава двадесет и втора
ВИСОКОГОВОРЯЩА ГАРОВА МАНЕВРЕНА РАДИОВРЪЗКА

Чл. 314. Високоговорящата гарова маневрена радиовръзка служи за предаване и приемане на информация между дежурния ръководител движение и другите участници в маневрената дейност на гарата.

Чл. 315.
(1) Високоговорящата гарова маневрена радиовръзка е изградена от усилвателната уредба за обратно повикване, разговорни кутии при дежурния ръководител движение и кабините, разговорни колонки и високоговорители в маневрените райони.
(2) Разговорните колонки са номерирани.

Чл. 316. Състоянието на високоговорящата гарова маневрена радиовръзка се отразява в книгата за състоянието на радиовръзките, образец VII-53. За възникнали повреди се уведомява дежурният диспечер в електротехническата секция.

Глава двадесет и трета
ИНФОРМАЦИОННА УРЕДБА ЗА ПЪТНИЦИТЕ

Чл. 317.
(1) Информационната уредба за пътниците служи за даване на информация за пристигащите и заминаващите влакове в и от гарата.
(2) Чрез информационната уредба се озвучават чакалните на гарите и пероните.
(3) Състоянието на информационната уредба се отразява в книгата за състоянието на радиовръзките, образец VII-53, а за възникнали повреди се уведомява дежурният диспечер в електротехническата секция.

ЧАСТ СЕДМА
СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ И ОБСЛУЖВАНЕТО ИМ

Глава двадесет и четвърта
СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА ТЯГОВО ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ

Раздел I
Общи изисквания

Чл. 318.
(1) Съоръженията за тягово електроснабдяване са: тягови подстанции, секционни постове, основни и резервни захранващи станции, контактна мрежа и електропроводи за захранване на диспечерската централизация. Тези съоръжения се командват от подстанциите.
(2) Разединителите по контактна мрежа и електропроводите на диспечерската централизация се превключват от електромонтьорите по контактна мрежа и лицата, незаети в експлоатацията на контактната мрежа, съгласно изискванията на Книгата за превключване на разединителите по контактната мрежа и далекопроводите, образец ХХI-01.

Раздел II
Тягова подстанция

Чл. 319.
(1) Тяговите подстанции са предназначени да трансформират захранващото напрежение 110 kV в напрежение 27,5 kV, необходимо за захранване на контактната мрежа, респ. електрически подвижен състав (електрически локомотиви и електрически мотрисни влакове). Тяговите подстанции се състоят от открита разпределителна уредба 110 kV, разпределителна уредба 27,5 kV и командна зала.
(2) Откритата разпределителна уредба 110 kV включва:
1. две въводни полета-комутационна апаратура 110 kV, измервателни (токови и напреженови) трансформатори 110 kV, необходими за измерване на ел. енергия, консумирана от тяговите подстанции, и за защитата на тяговите трансформатори;
2. тягови трансформатори (2 или 3 бр.) с коефициент на трансформация 110/27,5 kV и мощност 6,667, 8,333 или 10,500 kVА.
(3) Разпределителната уредба 27,5 kV включва:
1. две или три полета 27,5 kV за тяговите трансформатори;
2. кондензаторна батерия;
3. резервен извод;
4. две или повече изводни полета за захранване на отделни участъци на контактната мрежа;
5. поле за трансформатор за собствени нужди.
(4) Командната зала включва:
1. командни табла за измерване, командване и сигнализация на отделните полета;
2. релейни табла, на които са монтирани релейни защити на отделните полета, цифров указател за мястото на късо съединение по контактната мрежа;
3. командни табла променлив и постоянен ток, акумулаторна батерия, осигуряващи основните оперативни напрежения за съоръженията в тяговите подстанции.

Раздел III
Секционни постове

Чл. 320. Секционният пост се състои от: комутационна апаратура 27,5 kV (прекъсвачи и разединители или само от мощностни разединители), разположени между тяговите подстанции и служещи за връзка между тях и за захранване на част или цяла фидерна зона на дадена тягова подстанция от съседните й.

Раздел IV
Основни захранващи станции и резервни захранващи станции

Чл. 321.
(1) Основните захранващи станции служат за захранване на електропроводи 6 kV, 75 Hz за диспечерска централизация. В основните захранващи станции са монтирани въртящи се честотопреобразуватели 50/75 Hz, 380 V и съпътстваща апаратура и съоръжения за захранване на изводите 6 kV, 75 Hz.
(2) В резервните захранващи станции е разположена апаратура и съоръжения, аналогични на тези в основните захранващи станции и служат за резервно захранване на електропроводите на диспечерската централизация 6 kкV, 75 Hz при необходимост от изключване на основните захранващи станции.
(3) Контактната мрежа и електропроводите за захранване на диспечерската централизация са предназначени да осъществяват електроснабдяване на електрическия подвижен състав в електрифицираните железопътни участъци. Те са секционирани по тягови подстанции, изводи, секции, гари и междугария.

Раздел V
Оперативно обслужване на електрически уредби (тягови подстанции)

Чл. 322.
(1) Оперативното обслужване на тяговите подстанции се осъществява от:
1. дежурен персонал;
2. оперативно-ремонтен персонал (в електрически уредби без дежурен персонал).
(2) Лицата, които обслужват електрически уредби и съоръжения и извършват или ръководят работи в тях, трябва да:
1. имат необходимата техническа правоспособност;
2. са ежегодно медицински освидетелствани съгласно изискванията на Наредба № 3 от 1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (обн., ДВ, бр. 16 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 65 от 1991 г., бр. 102 от 1994 г.);
3. притежават четвърта квалификационна група;
4. спазват и прилагат нормите за техническа безопасност, определени в Правилника по безопасността на труда и експлоатацията на електрическите уредби и съоръжения (Д-01-008) (издаден през 1986 г.; изм. и доп., окръжно № 15.00.504 от 27.ХII.1988 г. МИП и ЦС на БПС, Информационен бюлетин по труда на МТСГ, бр. 1 от 1992 г., бр. 3 от 1995 г., бр. 9 и 10 от 1996 г.);
5. спазват и прилагат нормите на техническа експлоатация на енергопотребителите.
(3) Редът за приемане и предаване на смяната се определя с длъжностната инструкция, при което:
1. всеки дежурен при постъпване на работа е длъжен да приеме смяната от предшестващия го дежурен, а при завършване на дежурството-да предаде смяната на следващия го по график;
2. предаващият смяната е длъжен да запознае приемащия със състоянието и режима на работа на основните съоръжения и с всички изменения в схемата на захранване или управление;
3. приемането и предаването на смяната се оформя със съответното записване в експлоатационен или оперативен дневник, в който се подписват предалият и приелият смяната;
4. дежурният е длъжен да изпълнява всички нареждания и указания на дежурния енергодиспечер, с изключение на тези, които явно застрашават безопасността на хората или изправността на съоръженията.

Раздел VI
Експлоатационни пунктове за поддържане и ремонт на контактната мрежа и захранващи електропроводи на диспечерска централизация - подрайон по контактната мрежа

Чл. 323.
(1) Експлоатационното поддържане и ремонта на контактната мрежа и електропроводите за захранване на диспечерската централизация се осъществява от подрайоните по контактната мрежа. В повечето случаи участъкът на контактната мрежа и електропроводите за захранване на диспечерската централизация, поддържани от определен подрайон по контактната мрежа, съвпада с този, захранван от съответната тягова подстанция.
(2) Персоналът на подрайон по контактната мрежа се състои от началник, механици, електромонтьори и машинисти на специализирани ремонтни машини.
(3) За осъществяване на дейността си подрайонът по контактната мрежа разполага с техническа сграда с хале за специализирани ремонтни машини и аварийна кола, материали и резервни части за контактната мрежа и електропроводите за диспечерската централизация.

Глава двадесет и пета
СЪОРЪЖЕНИЯ ЗА НЕТЯГОВО ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ

Чл. 324. Съоръженията за нетягово електрозахранване са:
1. електрическите мрежи средно и ниско напрежение, трансформаторните постове, външните и вътрешните инсталации за осветление, технологични и битови нужди на стационарни железопътни обекти, както и захранването на външни на Националната компания "Железопътна инфраструктура" консуматори, разположени в гарите; тези съоръжения се поддържат и превключват от служителите на електротехническите секции;
2. трансформаторите за нетягови нужди, захранващи се от контактната мрежа и фидерите за захранване на диспечерската централизация, необходими за сигнални точки на автоматичната блокировка, осигурителната техника, нагреватели за отопление на стрелки, вериги за управление на секционен пост и резервна захранваща станция, експлоатационни пунктове и прелези; трансформаторите се поддържат от персонала на енергосекциите, а съоръженията, които те захранват-от персонала, който ги експлоатира.

Глава двадесет и шеста
РАБОТА НА СИСТЕМА ЗА ТЕЛЕМЕХАНИЗАЦИЯ НА ЕЛЕКТРОСЪОРЪЖЕНИЯТА В ЕЛЕКТРИФИЦИРАНИТЕ ЖЕЛЕЗОПЪТНИ УЧАСТЪЦИ

Раздел I
Общи положения

Чл. 325. Обхватът на системата за телемеханизация включва:
1. телеуправление, телесигнализация, сигнализация за задействане на защити, състояние на предпазители, оперативен ток, алармени сигнали, телеизмерване на основни електрически и неелектрически величини на съоръженията в тягова подстанция, секционен пост, разединителите в гари и междугария (неутрални вставки);
2. в електрифициран участък със система за телемеханизация основно управлението на съоръженията се извършва от дежурния енергодиспечер, а по изключение-от работниците и служителите по места, като се спазват изискванията на Книгата за превключване на разединителите по контактната мрежа и далекопроводи, образец ХХI-01.

Чл. 326.
(1) В централния диспечерски пост има:
1. команден пулт с управляващ компютър, мнемосхемно табло и принтер за работен протокол;
2. зала за управляващи процесори-необходими за предаване на командите и приемане на информация от линейните комплекти, разположени в тягова подстанция, секционен пост и гарите (обектите за управление);
3. оперативен дневник-в него се отразяват режимите на управление на отделните обекти, както и всички разпореждания на дежурния енергодиспечер;
4. дневник за телефонограми с влаковия диспечер.
(2) Състоянието на съоръженията се отразява на монитора на работния компютър, на мнемосхемното табло и в работния протокол на принтера (протоколират се всички събития от обектите за управление).

Раздел II
Режими за управление на обектите за управление

Чл. 327.
(1) Режимите за управление на обектите за управление са:
1. режим "местно управление", при което:
а) в командна зала на тягова подстанция са оборудвани командни табла за управление и сигнализация; командните табла за управление на разединителите по контактната мрежа са в стаята на дежурния ръководител движение и са заключени, като ключът се съхранява при него;
б) управлението на съоръженията в обектите за управление се извършва от дежурния оператор в тяговата подстанция и електромонтьор по контактната мрежа по заповед на дежурния енергодиспечер; информация за състоянието се изпраща в централния диспечерски пост;
2. режим "централно управление"-управление от дежурния енергодиспечер в централния диспечерски пост; при него се подава оперативно напрежение на контактите на командните релета на линейните комплекти в обектите за управление;
3. режим "неутрален"-не е възможно управление както от обектите за управление, така и от централния диспечерски пост; при този режим е възможен само обмен на информация между обектите за управление и централния диспечерски пост;
4. режим "местно управление-авариен"-към този режим се преминава при повреда в системата за телемеханизация; по заповед на дежурния енергодиспечер дежурният оператор (електромонтьор по контактната мрежа) преминава ръчно в режим на местно управление-авариен; за целта към всеки обект за управление има пломбиран ключ, който при необходимост се завърта на положение "местно управление"-аварийно; разпломбирането и пломбирането се извършва след размяна на телефонограма между правоспособното лице в обектите за управление и дежурния енергодиспечер.
(2) Всички режими се сигнализират в централния диспечерски пост и обектите за управление.

Чл. 328. Преминаването от един режим на управление в друг се извършва, както следва:
1. от режим "неутрален" в режим "централно управление" и обратно е възможно по команда от дежурния енергодиспечер, при което се подава или съответно отнема оперативното напрежение на контактите на командните релета в линейните комплекти на обектите за управление;
2. от режим "неутрален" в режим "местно управление" и обратно-възможно е при едновременна команда на дежурния енергодиспечер и правоспособното лице в обектите за управление, при което се подава или отнема оперативното напрежение на ключовете за управление в обектите за управление;
3. от режим "централно управление" в режим "местно управление" и обратно-възможно е при едновременна командна на дежурния енергодиспечер и правоспособното лице в обектите за управление, при което се отнема или подава оперативното напрежение на контактите на командните релета в линейните комплекти или ключове за управление в обектите за управление.

Чл. 329. Архивираната информация от работния протокол се пази минимум 3 месеца с възможност да се записва на компактдиск.

Чл. 330. Езикът за работа на системата за телемеханизация, техническата документация и обслужването е български.

ЧАСТ ОСМА
КНИГИ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СЪОРЪЖЕНИЯТА И УСТРОЙСТВАТА

Глава двадесет и седма
КНИГА ЗА ОСИГУРИТЕЛНАТА ТЕХНИКА

Чл. 331.
(1) За контролиране състоянието на осигурителната техника, както и действията на работещите с апаратурата, към всеки апарат се води книга за осигурителната техника, образец VII-51, утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура". В нея работещият с апарата прави бележки във всички случаи на нередности и преди късане на пломби.
(2) Данните за състоянието на полуавтоматичната блокировка, автоматичната блокировка, както и на автоматичните прелезни устройства, обвързани с гаровата осигурителна техника, се вписват в книгата за осигурителната техника, образец VII-51.
(3) В гари, където са монтирани табла за далечна информация на автоматичните прелезни устройства на междугарията, необвързани с гаровата осигурителна техника, се води обща книга за състоянието на автоматичните прелезни устройства.

Чл. 332. Вписвания в книгата правят:
1. дежурният ръководител движение, стрелочникът и прелезопазачът-при констатиране на нередност в апаратите и съоръженията и преди скъсване на пломби;
2. контролните органи от Главна дирекция "Железопътна инспекция" на Изпълнителната агенция "Железопътна администрация", службите "Безопасност на движението", електротехническия отдел и дирекция "Движение" на Националната компания "Железопътна инфраструктура"-за резултатите от всички свои проверки и проведени изпити;
3. ръководителят на участък по осигурителна техника, механикът по осигурителна техника, електромонтьорите по осигурителна техника-относно причините за нередности, посочени в направените бележки, предстоящо късане на пломби или заменяне на временни пломби с редовни, предстоящо извършване на работи, свързани с временното изолиране на апарат или съоръжения, прекъсване действието на даден апарат или устройство, изменения или допълнения в устройството, като посочват и начина на работа при новосъздаденото положение;
4. работещите с устройствата-при повреда, като незабавно вписват каква е повредата и уведомяват механика по осигурителна техника и началника на гарата; за всяка повреда се уведомява и дежурният диспечер при електротехническата секция.

Чл. 333. За всяка повреда дежурният ръководител движение отбелязва направената бележка в книгата, номера, датата и часа на телефонограмата, с която е уведомен дежурният диспечер в електротехническата секция.

Чл. 334. Не се допуска в книгата за осигурителна техника да се оставят празни места между отделните вписвания. Когато такива са налице, началникът на гарата е длъжен веднага да ги зачертае, като прави бележка с подпис.

Чл. 335. Книгата за осигурителната техника, образец VII-51, се съхранява при дежурния работник, където се намира апаратът, на явно място за бързи справки. Тя не се изнася вън от помещението, където се съхранява, а когато това се наложи за служебна или съдебна справка, на нейно място временно се поставя нова книга. Използваните книги се съхраняват в архива на гарата за срок 5 години.

Чл. 336. Книгата се води съгласно указанията, дадени в нейната част първа "Общи разпоредби".

Глава двадесет и осма
КНИГА ЗА СЪОБЩЕНИЯТА

Чл. 337. За контролиране състоянието на съобщенията се води книга за съобщенията, образец VII-52, утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" при дежурния ръководител, в подрайон по контактната мрежа, в тягова подстанция, при влаковия диспечер и енергодиспечерите. В нея работещия с апаратурата отбелязва всички случаи на нередности. Редът за водене на тази книга е отразен в общите й разпоредби.

Чл. 338. Вписвания в книгата за съобщенията, образец VII-52, правят дежурните ръководители, работниците на съответните работни места и контролните органи.

Глава двадесет и девета
КНИГА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА РАДИОВРЪЗКИТЕ

Чл. 339. За контролиране състоянието на устройствата по радиовръзките се води книга за радиовръзките, образец VII-53, утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура". Книгата се води съгласно указанията, дадени в общите й разпоредби.

Глава тридесета
КНИГА ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА СЪОРЪЖЕНИЯТА НА ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕТО

Чл. 340. За контролиране състоянието на устройствата по електроснабдяване се води книга за състоянието на съоръженията за електроснабдяване, образец VII-54, утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура". Книгата се води съгласно указанията, дадени в общите й разпоредби.

Чл. 341. Книгата за състоянието на съоръженията на електроснабдяване се отнася за: осигурителната и съобщителната техника, гаровата апаратура, билетоиздаването и информацията, технологичните машини в гарите, осветлението на гаровите райони, служебните помещения и чакални, отоплението на железопътни стрелки.

Чл. 342.
(1) Вписвания в книгата правят:
1. дежурният ръководител движение-при констатиране на нередности на съоръженията;
2. началникът на гарата-при констатиране на нередности по съоръженията;
3. контролните органи от Главна дирекция "Железопътна инспекция" на Изпълнителната агенция "Железопътна администрация", инспекцията по безопасност на движението, отдел "Електротехнически" и електротехническата секция на Националната компания "Железопътна инфраструктура"-при извършени проверки.
(2) Механикът и електромонтьорът по електроснабдяване правят вписване в книгата при:
1. отстраняване на повреда, пряко свързана с безопасността на движението;
2. профилактика съгласно план-графика, одобрен от ръководството на електротехническата секция.

Чл. 343. Направените бележки по чл. 342, ал. 2, се приподписват от дежурния ръководител движение.

Чл. 344. Ръководителят на участъка, механикът и електромонтьорът отговарят на всички бележки след отстраняване на констатираните нередности.

Чл. 345. Книгата се съхранява при дежурния ръководител движение, а при подмяната й-старата се съхранява при началника на гарата.

Чл. 346. Прекъсването на електроснабдяването по технологични причини, свързани с електроразпределителното предприятие или енергосекция, имащи връзка с осигурителната и съобщителната техника и други технологични машини (върхови ревизии), се обявяват не по-малко от 7 дни преди прекъсването. За целта механикът прави вписване в книгата, което се приподписва от началника на гарата.

Глава тридесет и първа
КНИГА ЗА ПОВРЕДИ В РЕЛСОВИТЕ ТОКОВИ ВЕРИГИ, БРОЯЧИ НА ОСИ И АВТОМАТИЗИРАНИ СТРЕЛКИ

Чл. 347. За контролиране състоянието на релсовите токови вериги, броячите на оси и автоматизираните стрелки се води книга, образец VII-55, утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура".

Чл. 348. Вписвания в тази книга правят началникът на гарата, ръководителят на участък по осигурителна техника, механикът по осигурителна техника, електромонтьорът по осигурителна техника, началникът на железопътен участък, ръководителят на производствената група, механикът по контактна мрежа и контролните органи.

Чл. 349. Вписвания се правят при констатирани нередности в устройствата, поддържани от железопътните секции и енергосекции, които могат да доведат до нарушаване на действието на осигурителната техника. Всяка бележка се записва с дата, час и подпис на механика. Механикът своевременно уведомява началника на участъка, началника на подрайона по контактната мрежа или дежурните от съответните служби, които са длъжни да вземат мерки за отстраняване на появилите се нередности. Всяка бележка се приподписва от началника на гарата, а след отстраняване на нередностите-от работниците, които са ги отстранили. Книгата се съхранява при дежурния ръководител движение.

Чл. 350.
(1) Когато механикът по осигурителна техника направи вписване в книгата за повреди в релсовите токови вериги, броячи на оси и автоматизирани стрелки, образец VII-55, и не може да уведоми съответните длъжностни лица, уведомява за повредата дежурния диспечер от съответната железопътна секция (дежурния в подрайона по контактната мрежа), като двамата записват фамилните си имена и си разменят квитанционни номера; началникът на гарата се приподписва, а дежурният диспечер или дежурният в подрайона прави вписване в оперативния дневник.
(2) Уведоменият дежурен диспечер от железопътната секция или дежурният в подрайона по контактната мрежа създава необходимата организация за своевременното отстраняване на повредата и накратко описва създадената организация срещу отразената бележка в оперативния дневник.

Чл. 351. След отстраняване на нередността съответното лице отбелязва в книгата, образец VII-55, причините за допуснатата нередност, датата и часа на отстраняването й.

Чл. 352. Редът за водене на книга, образец VII-55, е указан в нейните общи разпоредби.

Глава тридесет и втора
КНИГА ЗА ПРЕВКЛЮЧВАНЕ НА РАЗЕДИНИТЕЛИТЕ ПО КОНТАКТНАТА МРЕЖА И ЗАХРАНВАЩИ ЕЛЕКТРОПРОВОДИ НА ДИСПЕЧЕРСКАТА ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ

Чл. 353. За контролиране състоянието на съоръженията по контактната мрежа далекопроводите и за превключване на разединителите се води Книга за превключване на разединителите по контактната мрежа и захранващи електропроводи на диспечерската централизация, образец ХХI-01, утвърден от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура". Книгата е прономерована, прошнурована и подпечатана с печата на съответната енергосекция. В нея се вписват и разпореждания на дежурния енергодиспечер относно превключване разединителите на контактната мрежа и захранващите електропроводи на диспечерската централизация, както следва:
1. при извършване превключване с всички разединители по контактната мрежа и електропроводи за захранване на диспечерската централизация от работници от експлоатацията на контактната мрежа с квалификация не по-ниска от III квалификационна група;
2. лицата, незаети в експлоатацията на контактната мрежа, превключват разединителите по контактната мрежа и електропроводи за захранване на диспечерската централизация, когато имат съответно удостоверение;
3. тези съоръжения се превключват само след заповед на енергодиспечера, записана в тази книга;
4. в аварийни случаи изключването на разединителите може да се извърши и без заповед на енергодиспечера, след което той веднага трябва да бъде уведомен;
5. в случаите на ползване на аварийния ключ в участъците на телемеханизация.

Чл. 354. Книгата за превключване на разединителите по контактната мрежа и захранващи електропроводи на диспечерската централизация, образец ХХI-01, се съхранява при дежурния ръководител движение, където са монтирани таблата за управление на разединителите.

ЧАСТ ДЕВЕТА
ПРЕДАВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА АПАРАТИТЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА УСТРОЙСТВАТА ОТ СЛУЖИТЕЛИТЕ, РАБОТЕЩИ С ТЯХ

Чл. 355. Работникът или служителят, който е на дежурство, носи отговорност за състоянието на апаратите и наличието на редовни пломби по тях.

Чл. 356.
(1) Преди да приемат дежурството работниците или служителите лично проверяват състоянието на апаратите, наличността и редовността на пломбите съгласно приложения списък в книгите за състоянието на устройствата. След това се осведомяват от предаващия дежурството за състоянието на съоръженията и устройствата и за настъпилите временни изменения в тях, отразени в съответната книга, за което се подписват под бележката за изменението. При наличие на повреда приемащият се осведомява при какъв режим е разпоредено да се работи до извършване на поправката и уведомени ли са механикът, съответният дежурен диспечер и началникът на гарата.
(2) Приемане и предаване на апаратите не се извършва при констатирана нередност, невписана в съответната книга за състояние на устройствата.
(3) Резултатът от проверката на апаратите се вписва в дневника за приемане и предаване на дежурствата, образци ДП-2, ДП-3, II-76, определени в Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт, като бележката се подписва от предаващия и от приемащия дежурството работници.
(4) Приелият дежурството ръководител движение се осведомява от стрелочниците и прелезопазачите, с които ще работи, за състоянието на техните апарати, като в случай на нередност дава необходимите разпореждания.

Чл. 357.
(1) Когато през време на дежурството се наложи работещият да бъде сменен дори за кратко време, предаването и приемането се извършва съгласно чл. 356.
(2) В случай, че работещият внезапно заболее и не в състояние да работи и предаде устройствата на осигурителната техника, предаването се извършва от началника на гарата или натоварен от него правоспособен служител.

Чл. 358.
(1) Редът за приемане и предаване на дежурство в тягова подстанция и подрайон по контактната мрежа се определя с длъжностна инструкция, утвърдена от генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура", при което:
1. всеки дежурен при постъпване на работа е длъжен да приеме дежурството от предшестващия го дежурен, а при завършване на дежурството да предаде смяната на следващия го по график;
2. предаващият дежурството е длъжен да запознае приемащия със състоянието и режима на работа на основните съоръжения и с всички изменения в схемата на захранване или управление;
3. приемането и предаването на дежурството се оформя със съответното записване в експлоатационния или оперативен дневник, в който се подписват предалият и приелият дежурството.
(2) Дежурният изпълнява всички нареждания и указания на дежурния енергодиспечер, с изключение на тези, които явно застрашават безопасността на хората или изправността на съоръженията.

ЧАСТ ДЕСЕТА
РЕД И НАЧИН ЗА КЪСАНЕ И ПОСТАВЯНЕ НА ПЛОМБИ

Чл. 359.
(1) Устройствата, с помощта на които се осъществяват различните видове зависимости и манипулации по осигуряване на движението на влаковете и маневрите на междугарието и в гарата, са затворени, заключени или пломбирани в зависимост от предназначението им. Всички релейни помещения се заключват с два ключа с различна секретност. Единият от ключовете се съхранява от механика по осигурителна техника, а вторият-от дежурния ръководител движение (стрелочник, оператор на гърбица). Когато шкаф или устройство, включително репартитор (в случай, че не е в релейното помещение), се намира извън канцеларията на дежурния ръководител движение, то само се заключва, без да се пломбира, а ключът се пломбира при дежурния ръководител движение. При дежурния ръководител движение се пломбира и ключът за преминаване на местно управление-аварийно, на разединителите на контактната мрежа. Когато тези устройства се намират на общодостъпни места (чакални, коридори, канцеларии и др.), не се допуска остъкляване.
(2) Машинните и акумулаторните помещения се заключват, като ключовете им се съхраняват от механика.
(3) Шкафът на магистралния кабел (в гарата, спирката или в друга сграда) се заключва, като ключът се съхранява от механика или се предава на дежурния ръководител движение.
(4) Дежурният ръководител движение предава ключа за релейното помещение или друг ключ, оставен на съхранение при него, след като се направи бележка в съответната книга за състоянието на устройствата.
(5) На пломбиране подлежат капачките на всички търговски електроизмервателни уреди (електромери и тарифни часовници).

Чл. 360. Всички места, въздействието върху които, както и разглобяването им би довело до създаване опасност за движението на влаковете, се пломбират. На тези места конструкторът е длъжен да предвиди специални пломбажни устройства.

Чл. 361.
(1) Редовните пломби са:
1. постоянни (оловни) пломби-поставят се от посочените в съответната книга лица; всеки от тях има лични пломбажни клещи с определени инициали, които са отбелязани в книгите за състоянието на устройствата; не се разрешава по устройствата да има постоянни пломби с инициали, невписани в съответната книга;
2. временни (книжни) пломби-поставят се от служителя, работещ с устройството; за това се уведомява влаковият диспечер; за поставяне на временна пломба съответният служител прави бележка в книгата, като вписва и номера на брояча, когато има такъв; началникът на гарата проверява и приподписва направените бележки за временни пломби.
(2) Временната пломба представлява двоен книжен квадрат със страна 5 см и се поставя така, че да не може да се измества по конеца. На едната страна на квадрата се вписват датата и часът на поставяне на пломбата, мястото й, номерът на брояча, когато има такъв, а другата страна се подписва от служителя, който я е поставил.
(3) За всяко поставяне на временна пломба се уведомява дежурният диспечер в електротехническата секция.
(4) Когато механик отстранява повреда в гара и името му не е вписано в списъка на служителите, имащи право да извършват поправки, той се допуска до работа, след като се легитимира на дежурния ръководител движение. След пломбиране на устройствата механикът е длъжен в бележката да запише името, длъжността и инициала на пломбажните си клещи. Такива пломби се считат за временни.
(5) Временната пломба стои до идването на механика, но не по-късно от 72 часа след поставянето й. Механикът я заменя с постоянна, като в бележката за пломбиране вписва и номера на брояча, когато има такъв.

Чл. 362. Пломбирането на устройствата се извършва с пломбажна тел или конец.

Чл. 363. Нередовни пломби са:
1. с неясни инициали;
2. инициалът им не е вписан в книгата за устройствата;
3. позволяващи използването на пломбираните бутони.

Чл. 364. Преди да бъде скъсана пломбата трябва да се получи разрешение и да се направи бележка в книгата за устройствата за причината, която налага разпломбирането, като се вписва и номерът на брояча, когато има такъв. Тези условия не се спазват за пломбата на бутона "Закриване на сигнал" (когато той е пломбиран) и за бутона "Поканителен сигнал", когато се налага връщане на заминал влак.

Чл. 365.
(1) Право да късат пломби имат:
1. ръководителят на участък, механикът и електромонтьорът по съобщенията във всички случаи, когато извършват проверка или отстраняват повреди по устройствата, като предварително получат разрешение от работещите с тях; преди започване на работа посочените лица правят вписване в съответната книга, подписано от тях и от дежурния работник, а след завършване на работа и изпробване на съоръжението го пломбират отново с редовни пломби; за пломбирането също се прави бележка, която се приподписва от работещия с устройството;
2. дежурният ръководител движение, работещ с осигурителната техника, в случай на повреда на устройствата, железния път, подвижния състав и при грешни манипулации-само пломбите, указани в списъка, приложен към съответната книга; дежурният ръководител движение може да скъса и пломбите, които стрелочникът има право да къса.
(2) Лицата, работещи с устройствата, получават разрешение за разпломбиране от влаковия диспечер, а за бутоните за нормализиране на автоматичната блокировка и полуавтоматичната блокировка-от завеждащ диспечерска смяна (старши влаков диспечер), оформено в диспечерска заповед.
(3) Дежурният ръководител движение може да разпломбира и ползва бутони по искане на механика, когато той се намира в съседната гара. В този случай механикът вписва искането си в книгата за диспечерски заповеди в гарата, в която се намира, а диспечерската заповед се издава до двете гари.
(4) На стрелочника и прелезопазача се разрешава да късат пломба с телефонограма от дежурния ръководител движение, след като последният е получил разрешение с диспечерска заповед за това.

Чл. 366. Когато служителите от Главна дирекция "Железопътна инспекция" на Изпълнителната агенция "Железопътна администрация", инспекцията по безопасност на движението и електротехническия отдел, както и от дирекция "Движение" на Националната компания "Железопътна инфраструктура" извършват проверка на апаратите, необходимите пломби трябва да бъдат скъсани (поставени) по установения ред от посочените в чл. 365.

Чл. 367. Когато в отсъствие на механика бъде скъсана пломба, апаратът веднага се пломбира с временна пломба.

Чл. 368. Когато се появи постоянна повреда, която принуждава работещия многократно да си служи с разпломбирания бутон, не се слага временна пломба, а се прави бележка от работещия в книгата за устройствата, че бутонът остава разпломбиран. За всяка манипулация с разпломбиран бутон се вписва номерът на брояча в дневника за движение на влаковете.

Чл. 369. Забраняват се ревизии, поправка на устройствата и влизане в релейните помещения без знанието и разрешението на дежурния ръководител и без бележка в съответната книга.

Чл. 370. Съоръженията за осигурителна техника се изпробват със съгласие и в присъствието на дежурния ръководител движение или стрелочник, съобразно мястото на тези съоръжения.

Чл. 371. В участъци с диспечерска централизация прегледи, поправки и изпробвания на апаратите и устройствата могат да се извършват само със знанието, съгласието и писменото разрешение на диспечера от електротехническата секция в централния пост на диспечерската централизация, съгласувано с влаковия диспечер и записано в книгата за осигурителната техника, образец VII-51.

ЧАСТ ЕДИНАДЕСЕТА
ПОДДЪРЖАНЕ В ИЗПРАВНОСТ НА ОСИГУРИТЕЛНИТЕ УСТРОЙСТВА, СЪОБЩЕНИЯ, ЕЛЕКТРОЗАХРАНВАНЕ И ЕНЕРГОСНАБДЯВАНЕ

Чл. 372.
(1) Поддържането в изправност на устройствата за осигурителна техника, съобщения, електрозахранване и енергоснабдяване включва:
1. извършване на профилактични работи за предпазване на устройствата от повреди;
2. отстраняване на възникналите повреди в определените за това срокове.
(2) Поддържането и поправките на устройствата са задължение на електротехническите служби. Ръководството за тяхното поддържане се извършва от електротехническия отдел и отдела по електрификация и енергетика при Националната компания "Железопътна инфраструктура".
(3) Прякото техническо поддържане на апаратурата се възлага на служителите на електротехническите и енергосекции.

Чл. 373. Началниците и контролните органи от електротехническите секции и енергосекциите са длъжни:
1. ежедневно да се информират за състоянието на съоръженията и устройствата в района на секцията;
2. систематично да ги проверяват лично и чрез подчинените му служители;
3. да осигуряват обучение и инструктаж на работниците за поддържане на апаратурата и бързо отстраняване на повредите.

Чл. 374. Работниците и служителите от електротехническите секции и енергосекциите са длъжни да:
1. осигуряват непрекъснато действие на устройствата;
2. извършват работите по профилактичното поддържане на устройствата съгласно утвърдения график;
3. следят за правилното използване на апаратите за управление и устройствата от работещите с тях.

Чл. 375. Съоръженията се поддържат, както следва:
1. всички изолирани настави-от органите на секциите по поддържането на железния път;
2. заварените релсови съдинители при скъсване се подменят, като работниците от железопътната секция пробиват отворите в релсите, а работниците от електротехническата секция доставят щепселни релсови съединители и ги монтират, след което ги поддържат;
3. обходните тягови въжета, прехвърлящите тягови въжета и заземяванията на съоръженията на осигурителната техника, съобщенията и електроснабдяването-от електротехническите секции; всички останали заземявания на стълбове на контактната мрежа, метални конструкции на гарите и междугарията и обратните фидери-от енергосекциите;
4. всички елементи на изолираните участъци, без посочените в т. 1, в т.ч. и незаварените релсови съединители, се доставят и поддържат от органите на електротехническите секции, които отговарят за наличието и изправността им;
5. при извършване на ремонт, подбиване, уплътняване и др. по стрелките, съоръжени с обръщателни апарати, секциите по поддържане на железния път предварително уведомяват механика; при подновяване на железния път, както и при работа на пътни ремонтни колони за среден и текущ ремонт се извършва демонтаж и монтаж на обходните тягови въжета, въжетата, свързващи заземителните релси, от работниците на съответните електротехнически секции и енергосекции;
6. при ремонт и замяна на стрелка, релса и изолиран настав работниците по поддържане на железния път предварително пробиват необходимите отвори в релсите за поставяне на незаварените релсови съединители; при ремонт и замяна на кръстовидни (английски) и специални стрелки работниците по поддържане на железния път заваряват и поддържат релсовите съединители;
7. в случай на загуба на шунтова чувствителност на релсовата токова верига вследствие корозирали релси, смяна на релси или стрелки в гарата, констатирано от механика по осигурителна техника с вписване в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, част "Временни изменения", влаковото и маневреното движение се осигуряват от дежурния ръководител движение (постовия стрелочник) в гарата чрез устройствата на осигурителната техника:
а) в случай, че при приемане или изпращане на влак (железопътно возило) или извършване на маневра маршрутът преминава през релсовата токова верига с нарушена шунтова чувствителност, дежурният ръководител движение (стрелочник) е длъжен да се убеди по безспорен начин (освен по индикацията на пулта на осигурителната техника) в незаетостта на релсовата токова верига с нарушена шунтова чувствителност и наличие на открити дистанции; след това предприема действия за подготовка на маршрута при изключена "Автоматика стрелки", следи движението на влака (железопътното возило) по този маршрут;
б) дежурният ръководител движение (стрелочник) няма право да предприеме следващи действия с гаровата осигурителна техника, докато не се убеди по безспорен начин, че:
аа) влизащият влак (железопътното возило) е на коловоза и е открита дистанция;
бб) заминаващият влак (железопътното возило) е напуснал гарата;
вв) маневрата е открила дистанция и е в покой;
в) дейността по букви "а" и "б" продължава до възстановяване на шунтовата чувствителност на релсовата токова верига, отразено чрез отмяна на бележката в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, част "Временни изменения";
г) за гарите, включени в диспечерска централизация, важат същите условия, като те работят в режим "резервно местно управление";
8. секциите по поддържане на железния път поддържат всички елементи на стрелките;
9. електротехническите cекции поддържат стрелковите обръщателни апарати, електрическото отопление и електрическото осветление на стрелките, вагоноизхвъргачките и указателите за край на коловоза;
10. разграниченията между стрелка и обръщателен апарат са болтовете, свързващи контролните и теглителните щанги със стрелката, като самите болтове се поддържат и подменят от органите на електротехническите секции; ексцентричните втулки за болтовете на контролните щанги се поддържат и подменят от работниците по поддържане на железния път;
11. секцията по поддържане на железния път отговаря за нормалния ход на езиците, изправността на раменните релси и подложните плочи на стрелковата гарнитура, както и за равномерното прилепване на езиците към раменните релси; електротехническата секция отговаря за стрелковия обръщателен апарат, щангите и носещите елементи на стрелковите обръщателни апарати;
12. съществуващите изолации по стрелката се поддържат от секцията, която отговаря за изправността на съответния елемент, на която тя е монтирана;
13. измерването на неприлепването (хлабината) между езика и раменната релса се извършва от механика по осигурителна техника съгласно утвърден график; това неприлепване се установява с помощта на шаблон с определен размер, поставен между езика и раменната релса срещу теглителната щанга; неприлепването е налице, когато за стрелки:
а) съоръжени със стрелкови обръщателни апарати с външно заключване-механичната заключалка с лястовицата заключи при поставен шаблон;
б) съоръжени със стрелкови обръщателни апарати с вътрешно заключване-апаратът дава електрически контрол при поставен шаблон;
14. при установяване на неприлепване между езика и раменната релса от 4 мм и повече за приемно отправни коловози и 5 мм и повече за останалите коловози механикът прави запис в книгата за повреди в релсовите токови вериги, броячи на оси и автоматизирани стрелки, образец VII-55, за констатираната неизправност и уведомява ръководителя на железопътния участък по съответния ред; до отстраняване на констатираното неприлепване движението на железопътни возила срещу неизправния език се забранява;
15. причината, довела до поява на нерегламентирана хлабина (разхлабване на скрепленията на раменните релси, неизправности в стрелковата гарнитура, в стрелковия апарат, в елементите на стрелката и др.), се установява и отстранява съвместно от механик по осигурителна техника и специалист от железопътна секция; хлабината се регулира от специалиста на секцията, отговарящ за изправността на щангата, с приспособление за настройка, съответно от:
а) електротехническата секция-за стрелки, съоръжени със стрелкови обръщателни апарати тип СОА-3; СОА-3Н; МАТРА-65 и СП без съединителна щанга;
б) секцията за поддържане на железния път-за стрелки, съоръжени със стрелкови обръщателни апарати тип СОА-1 и СП със съединителна щанга;
16. при влагане в пътя на стрелкови езици, раменни релси или цели стрелки, изискващи допълнителни елементи за стрелкови обръщателни апарати или нови стрелкови обръщателни апарати, елементите се осигуряват от секцията по поддържане на железния път след предварително съгласуване със съответната електротехническа секция;
17. при първоначален монтаж на стрелкови обръщателен апарат от типа СП със съединителна щанга за компенсация на производствените дължини на съединителните щанги за различните типове стрелки се поставят пластини с обща дебелина до 7 мм; за компенсиране на допустимите толеранси на междурелсието допълнително може да се постави набор пластини с обща дебелина до 5 мм; разрешената обща дебелина на набора от пластини за двата езика е до 12 мм, но не повече от 6 мм за един език.

Чл. 376.
(1) За извършване на ремонти на стрелкови обръщателни апарати, стрелкова група в релейно помещение и свързващи кабели за стрелкови обръщателни апарати механикът по осигурителна техника прави бележки в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, като предписва условията за осигуряване на движението през време на ремонта.
(2) След завършване на ремонта и изпробване действието на тези съоръжения, съвместно с дежурния ръководител движение (стрелочника) механикът по осигурителна техника прави нова бележка в книгата за възстановяване на редовната експлоатация на ремонтираните съоръжения.
(3) Когато при тези ремонти по съоръженията се налага извършване на "проба на съответствие", в повторната бележка в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, за приключване на работа механикът е длъжен да впише: "Направена е проба на съответствие" на стрелка (светофор). Тази бележка се приподписва от гаровите служители, участващи в пробата.
(4) За маршрутно-релейни централизации, маршрутно-компютърни централизации, електромеханически централизации и гърбични автоматични централизации проба за съответствие се извършва по следния ред и начин:
1. механикът по осигурителна техника се свързва с дежурния ръководител движение и се осведомява дали стрелката е получила контрола; след това съобщава за кой коловоз или стрелка води стрелката на място, дежурният ръководител движение по индикацията на пулта, светосхемното табло или видеотерминала проверява дали стрелката действително е обърната към този коловоз или стрелка, като докладва резултата на механика;
2. по искане на механика по осигурителна техника дежурният ръководител движение обръща стрелката в другото положение; след получаване на контрола механикът му съобщава за кой коловоз или стрелка води стрелката; след като се убеди от индикацията на пулта, светосхемното табло или видеотерминала, че стрелката действително е обърната към този коловоз или стрелка, дежурният ръководител движение отново докладва на механика; тези действия се повтарят поне още веднъж;
3. механикът по осигурителна техника прави опит за обръщане на стрелката от пулта с извадени работни предпазители и отново се прави проверка на съответствието на индикацията и положението на стрелката на място;
4. когато след извършените проби остане някакво съмнение по отношение на съответствието, пробите се повтарят дотогава, докато извършващите ги се убедят по безспорен начин, че положението на стрелката на място съответства на индикацията за положението й на пулта.
(5) При електромеханически централизации се действа по аналогичен начин, като се проверява съответствието на положението на стрелката с положението на стрелковата ръчка в централния апарат, изпълнителния апарат и маневрения шкаф.
(6) Работата по устройствата за осигурителна техника в гари, включени в диспечерска централизация, се извършва при вземане на гарата на резервно местно управление. Пробата за съответствие между фактическото положение на стрелката на място и индикацията й на пулта се извършва по реда и начина, посочени в ал. 4, т. 1, 2, 3 и 4.
(7) При релейно устройство за стрелка на открит път се постъпва по аналогичен начин, като се проверява съответствието между положението на стрелката на място, колонката за местно управление и централния апарат на осигурителната техника в съседните гари. Бележката на механика по осигурителна техника в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, за извършената проба за съответствие при релейно устройство за стрелка на открит път се приподписва от ръководител движение (маневрист), извършил манипулациите с колонката за местно управление, и устно се потвърждава от дежурните ръководители движение, работещи с осигурителна техника в двете гари.

Чл. 377. Работниците от електротехническите секции осигуряват постоянна нормална видимост на сигналите (светофорите). Когато се констатира нарушение на необходимата видимост на светофорите поради наличие на храсти, дървета, клони и др., по заявка на механика по осигурителна техника железопътните секции по поддържане на железния път са длъжни в срок от 48 часа да осигурят видимостта.

Чл. 378. Регулирането на светлините на изходните светофори, отразени в книгата за повреди в релсовите токови вериги, броячи на оси и автоматизирани стрелки, образец VII-55, се извършва по време на естествени прозорци, когато няма движение на влакове. В гарата, в която ще се извърши регулиране на светофорите, механикът прави вписване в книгата за осигурителната техника. Дежурният ръководител движение дава разрешение за регулировката след съгласуване с дежурния ръководител движение от съседната гара и влаковия диспечер. Срещуположната гара дава съгласие за отваряне на изходните светофори, на които ще се извърши регулировка. След завършване на работата изходните светофори се затварят, а маршрутите се отключват. Когато движението на влаковете между двете гари се осъществява чрез полуавтоматична блокировка, тя се нормализира с нормализиращия бутон.

Чл. 379. След подмяна на светофори или след работи, водещи до прекъсване действието на светофора, механикът по осигурителна техника извършва проби на съответствие на всички възможни сигнални показания на светофора. За тази цел дежурният ръководител движение подрежда исканите от механика по осигурителна техника маршрути, а последният на място се убеждава по безспорен начин, че светлините съответстват на необходимите за подредения маршрут. При закриване на бележката за извършената работа в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, задължително се отразява резултатът от пробите на съответствие.

Чл. 380. Измерването на кабелите на устройствата за осигурителна техника и съобщения се извършва по време на естествени прозорци, когато няма движение на влаковете, със знанието и разрешението на дежурния ръководител движение. При интензивно движение действието на осигурителната инсталация и блокировката се прекъсва за времето, докато трае измерването. Действието на устройствата се прекъсва след получаване на разрешение по съответния ред.

Чл. 381. След работа по кабелите за релсовите токови вериги, свързана с прекъсване и възстановяване на кабелни жила, се извършва проба на съответствие между състоянието на релсовите токови вериги и техните индикации на пулт-таблото, светосхемното табло или видеотерминала. При пробата механикът по осигурителна техника заема с нормативен шунт една по една релсовите вериги, а дежурният ръководител движение му докладва за съответствието по индикациите. При закриване на бележката за извършената работа в книгата за осигурителната техника, образец VII-51, задължително се отразява резултатът от пробите на съответствие.

Чл. 382. След работа по комплектите за телеуправление и телесигнализация се извършва проба на съответствие между индикациите на светосхемното табло на маршрутно-релейната централизация и централния пост на диспечерската централизация. Пробата се извършва от диспечер от електротехническа секция в централния пост на диспечерската централизация, влаковия диспечер, дежурния ръководител движение.

ЧАСТ ДВАНАДЕСЕТА
ПОДГОТОВКА НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ЗА РАБОТА С УСТРОЙСТВАТА И СИСТЕМИТЕ НА ОСИГУРИТЕЛНАТА ТЕХНИКА

Чл. 383. След назначаването на работа в определена гара всеки работник или служител работи под ръководството на дежурен работник. Новоназначеният работник или служител е длъжен да се запознае основно с инструкциите за работа с устройствата и съоръженията, след което полага практически изпит.

Чл. 384.
(1) Продължителността на практическия стаж за ръководител движение и стрелочник е в зависимост от сложността на наличната техника и категорията на гарата по преценка на началника на гарата, но не по-малко от:
1. за новоназначени работници и командировани в гара с електрическа централизация-15 дежурства;
2. за работа с релейна уредба за ключова зависимост или маневрени пултове-5 дежурства.
(2) Когато правоспособен работник е командирован от гара, съоръжена с друг вид осигурителна техника, той може да бъде допуснат до самостоятелна работа след запознаване с технико-разпоредителния акт и приложенията му и успешно полагане на практически изпит за работа с устройствата за осигурителна техника, с които ще работи.

Чл. 385.
(1) За работа с устройствата и системите на осигурителна техника на лица, притежаващи правоспособност за ръководител движение, оператор на гърбична автоматична централизация, се провежда практически изпит от комисия в състав:
1. председател-участъковият инспектор по осигурителна техника;
2. (изм., ДВ, бр. 60 от 2002 г.) членове-началникът на гарата, ръководителят на участъка по осигурителна техника и ръководителят движение в гарата.
(2) За работа с курбели, електрически брави, маневрени пултове, маневрени колонки, маневрени шкафове, табла за далечна информация и колонки за местно управление на електрически бариери, ключови зависимости и др. стрелочниците, стрелочник-прелезопазачите и маневристите се изпитват от комисия в състав:
1. председател-началникът на гарата;
2. членове-механикът по осигурителна техника и ръководителят движение в гарата.

Чл. 386. За работа с табла за далечна информация, колонки за местно управление, устройства за сигнализиране на охранен прелез, на прелезите на междугарие изпитът на прелезопазачите се провежда от комисия в състав:
1. председател-координатор от отдела по железния път на Националната компания "Железопътна инфраструктура";
2. членове-механик по осигурителна техника и ръководител на железопътен участък.

Чл. 387. За провеждане на изпит на началник на гара комисията се назначава от директора на дирекция "Движение" на Националната компания "Железопътна инфраструктура" и в нея се включват представители на електротехническия отдел на Националната компания "Железопътна инфраструктура", като представителят на дирекция "Движение" е председател.

Чл. 388. Когато работник не работи повече от 6 месеца с устройствата, той се подлага на проверочен изпит. На такъв изпит подлежат и работници, които правят грешни манипулации с устройствата за осигурителна техника, по предписание на началника на гарата или контролен орган.

Чл. 389.
(1) Резултатът от всеки изпит се вписва в книгата за осигурителната техника, образец VII-51. Председателят на комисията връчва на успешно издържалите удостоверение. Тези удостоверения се завеждат на отчет от председателя на комисията.
(2) Работниците се допускат на работа с такъв тип устройство, за каквото са подготвени да работят практически и успешно са положили изпит.

Чл. 390.
(1) Изпитът обхваща:
1. коловозното развитие на гарите, наличните устройства за осигурителна техника, осигуряване на движението при приемане и изпращане на влаковете и извършване на маневра;
2. разпоредбите на тази наредба;
3. работа с устройствата за осигурителна техника, които се намират в гарата (участъка), с които ще работи изпитваният.
(2) Влаковите диспечери полагат изпит за устройствата и системите за осигурителна техника в участъка, който ще ръководят.
(3) Завеждащ диспечерска смяна полага изпит върху устройствата и системите, с които са съоръжени гарите и междугарията в целия район.

Чл. 391.
(1) Практическият изпит на влаковите диспечери и завеждащ диспечерска смяна се провежда от комисия в състав:
1. председател-ревизор от инспекцията по безопасност на движението;
2. членове-участъковият инспектор по осигурителна техника и инспектор по експлоатация от електротехническата секция.
(2) На успешно издържалите изпита длъжностни лица се издава удостоверение, в което се вписва в кой участък имат право да работят.

Чл. 392.
(1) Пряк контрол върху действията на работниците, работещи с апаратите на осигурителна техника в гарата, се възлага на началника на гарата, заместник-началника на гарата, ръководителя на смяна и гаровия диспечер.
(2) Контрол осъществяват и длъжностни лица от Главна дирекция "Железопътна инспекция" на Изпълнителната агенция "Железопътна администрация", инспекцията по безопасност на движението, електротехническия отдел и дирекция "Движение" на Националната компания "Железопътна инфраструктура".

ЧАСТ ТРИНАДЕСЕТА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕУСТРОЙСТВА. ПРИЕМАНЕ НА НОВОПОСТРОЕНИ И ПРЕУСТРОЕНИ СЪОРЪЖЕНИЯ И УСТРОЙСТВА

Чл. 393. При ново строителство или преустройство на осигурителна техника изпълнителят (инвеститорът) на обекта и съответната електротехническа секция подписват споразумителен протокол, след което изпълнителят (инвеститорът) прави искане до генералния директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" за прекъсване на действащата осигурителна техника в съответната гара. В споразумителния протокол се отразяват условията и времето на прекъсване на действащата осигурителна техника, начинът на работа в гарата до пускане на новата или преустроена осигурителна техника, както и готовността на необходимите машини, кабели, документации и др.

Чл. 394.
(1) Всички таблици на маршрутните зависимости на новостроящи се или преустройвани системи на осигурителната техника се съгласуват от дирекция "Движение" на Националната компания "Железопътна инфраструктура", която съхранява едно копие от тях.
(2) На съгласуване подлежат таблиците и на всички временни преустройства на осигурителна техника.

Чл. 395.
(1) След всяко изменение, допълнение или влизане в сила на нови наредби таблиците на маршрутните зависимости се привеждат в съответствие с новите изисквания.
(2) Електротехническият отдел на Националната компания "Железопътна инфраструктура" организира преустройствата на осигурителната техника чрез съответните електротехнически секции съгласно утвърдени проекти.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Тази наредба се издава на основание чл.29, ал. 2 от Закона за железопътния транспорт.

§ 2. Тази наредба отменя Инструкцията за работа със сигнализациите, централизациите и блокировките, утвърдена от министъра на транспорта (необнародвана).

§ 3. Тази наредба влиза в сила 1 януари 2002 г.