Чл. 1. (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) С тази наредба се уреждат здравните изисквания при обмен в Европейската общност (ЕО) и при внасяне от трети страни на животни, сперма, яйцeклетки и ембриони, които не са уредени в приложение № 1 към чл. 1, ал. 2 от Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) - Директива на Съвета 90/425/ЕИО от 26 юни 1990 г. за ветеринарните и зоотехническите проверки, прилагани в обмена вътре в Общността с някои живи животни и продукти с оглед изграждането на вътрешния пазар.

Раздел II
Изисквания при обмен между Република България и държавите членки

Чл. 2. (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) осигурява условия при спазване на предвидените мерки за безопасност обменът по чл. 1 да не е забранен или ограничен поради изисквания, свързани със здравеопазване на животните, различни от тези, които са възникнали в резултат от прилагането на наредбата или законодателството на ЕО.

Чл. 3.
(1) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия при обмен между Република България и държавите членки, животните и биологичните продукти по чл. 1 да отговарят на следните изисквания:
1. на посочените в чл. 4 - 10;
2. произхождат от обекти, одобрени от компетентните власти на държавата членка;
3. собствениците на обектите по чл. 1, т. 3 и 4 и чл. 3, т. 2, намиращи се на територията на Р България:
а) отговарят на изискванията по раздел III;
б) (изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) извършват проверки на животните по чл.4 от Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз - Директива на Съвета 90/425/ЕИО от 26 юни 1990 г. за ветеринарните и зоотехническите проверки, прилагани в обмена вътре в Общността с някои живи животни и продукти с оглед изграждането на вътрешния пазар;
в) уведомяват НВМС за възникване на болестите, посочени в приложение № 1;
г) изпълняват утвърдена от НВМС програма за контрол на определено заболяване, възникнало в обекта;
д) (изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) предлагат за обмен само животни, които не показват клинични признаци на заболяване и произхождат от обекти, които не са предмет на забрани или ограничения, свързани със здравеопазването на животните; когато животните не се придружават от здравен сертификат или търговски документ по чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 5, ал. 1, т. 6, чл. 6, ал. 1, т. 4, чл. 7, ал. 1, т. 3, чл. 8, ал. 2, чл. 10, т. 2 и чл. 11, ал. 2, т. 4, те се придружават от декларация на собственика, в която се посочва, че животните не показват клинични признаци на заболяване по време на изпращането им и животновъдният обект, от който произхождът, не е предмет на забрана или ограничение, свързани със здравеопазването на животните;
е) осигуряват условия на отглеждане, които отговарят на поведенческите и специфичните физиологични особености (хуманното отношение) на съответния животински вид.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба се съобразява със специфичните национални мерки за контрол на заболяване, което е от особен интерес за определена държава членка и за което се изпълнява програма за контрол.

Чл. 4.
(1) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия обменът на човекоподобни маймуни (simiae and prosimiae) да се ограничи само до животни, които:
1. се изпращат от и за обекти, одобрени и регистрирани от компетентните органи на държавите членки;
2. се придружават от ветеринарен сертификат, съответстващ на образеца по приложение № 2, част 1, декларацията в който е попълнена от официалния ветеринарен лекар, контролиращ обекта по чл. 1, т. 3 и 4.
(2) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) Националната ветеринарномедицинска служба може да разреши като изключение от ал. 1 обектите по ал. 1, т. 1 да получават човекоподобни маймуни, принадлежащи на отделни лица.

Чл. 5.
(1) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия копитните животни от различни видове, от посочените в Наредба № 45 от 2006 г. за здравните изисквания при придвижване на еднокопитни животни между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и внасянето от трети страни (ДВ, бр. 43 от 2006 г.) - Директива на Съвета 90/426 от 26 юни 1990 г. относно ветеринарно-санитарните изисквания, регулиращи движението и вноса от трети страни на еднокопитни, Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълните гаранции, на които трябва да отговарят (ДВ, бр. 48 от 2006 г.) - Директива на Съвета 64/ 432 от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, засягащи търговия в Общността с говеда и свине, и Наредба № 52 от 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции за здравния статус на тези обекти (ДВ, бр. 52 от 2006 г.) - Директива на Съвета 91/68/ЕИО от 28 януари 1991 г. относно изискванията за здравните условия за животните, регулиращи търговията с дребен рогат добитък в рамките на Общността, да бъдат обект на обмен, когато:
1. са идентифицирани в съответствие с изискванията на наредбата по чл.70 ЗВД;
2. не са предназначени за клане във връзка с изпълнение на програма за ограничаване и ликвидиране на заразни болести по животните;
3. не са ваксинирани срещу болестта шап и отговарят на изискванията на наредбата за мерките за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта шап по двукопитните животни по чл.47, ал. 3 ЗВД и наредбата за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Р България и държавите членки и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, по чл.54 ЗВД;
4. не идват от обект или район, в който са наложени ограничения или забрани поради възникване на заразни болести по съответния вид животни;
5. идват от обект, в който са се намирали от датата на раждане или най-малко 30 дни преди изпращането;
6. се придружават от здравен сертификат, съответстващ на приложение № 2, част 1 и декларация по образец - приложение № 3;
(2) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) Преживните животни:
1. да идват от обект, официално свободен от туберкулоза и бруцелоза, съгласно Наредба № 48 от 2006 г. за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, и за определяне на здравния статус на районите и обектите, от които произхождат, и допълните гаранции, на които трябва да отговарят - Директива на Съвета 64/ 432 от 26 юни 1964 г. относно проблеми, свързани със здравето на животните, засягащи търговия в Общността с говеда и свине, и Наредба № 52 от 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции за здравния статус на тези обекти - Директива на Съвета 91/68/ЕИО от 28 януари 1991 г. относно изискванията за здравните условия за животните, регулиращи търговията с дребен рогат добитък в рамките на Общността;
2. ако не идват от обект, който отговаря на изискванията по т. 1:
а) в обекта, от който идват, трябва да няма регистрирани случаи на туберкулоза и бруцелоза 42 дни преди изпращането им;
б) 30 дни преди изпращането животните трябва да са показали отрицателни резултати при изследване за туберкулоза и отсъствие на антитела за бруцелоза.
(3) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) Свинете трябва да:
1. идват от район, който не е предмет на забрани или ограничения, свързани с африканска чума по свинете, в съответствие с изискванията на наредбата за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Р България и държавите членки и за определяне на здравния статут на районите и обектите, от които произхождат, по чл.54 ЗВД;
2. идват от обект, който не е предмет на забрани или ограничения, свързани с класическа чума по свинете, в съответствие с наредбата за профилактика, ограничаване и ликвидиране на класическата чума по свинете, по чл.47, ал. 3 ЗВД;
3. идват от обект, в който няма регистриран случай на бруцелоза по свинете и отговарят на изискванията за здравеопазване на свинете, в съответствие с наредбата за здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Р България и държавите членки и за определяне на здравния статут на районите и обектите, от които произхождат, по чл.54 ЗВД;
4. когато не идват от обект по т. 3, 30 дни преди изпращането са изследвани за бруцелоза и резултатът от изследването е отрицателен.

Чл. 6. (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.)
(1) Птици, различни от посочените в Наредба № 30 от 2006 г. за здравните изисквания към птици и яйца за люпене при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, внасянето им от трети страни и за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат (ДВ, бр. 28 от 2006 г.) - Директива на Съвета 91/67/ ЕИО от 28.01.1991 г., отнасяща се до условията за здравето на животните, обуславящи предлагането на пазара на аквакултурни животни и продукти от тях, са обект на обмен, когато:
1. идват от обект, в който 30 дни преди изпращането им не е констатирана инфлуенца (грип) по птиците;
2. идват от обект или район, който не е предмет на забрани или ограничения, свързани с Нюкясълска болест (псевдочума) по птиците;
3. ако са внесени от трета страна, са преминали на карантина в обекта по местоназначение съгласно изискванията на Наредба № 47 от 2006 г. за изискванията към граничните инспекционни ветеринарни пунктове и условията и реда за провеждане на граничен инспекционен ветеринарен контрол (ДВ, 43 от 2006 г.) - Директива на Съвета 97/78/ЕО от 18 декември 1997 г. относно определяне на принципите, които регулират организацията на ветеринарните проверки на продуктите, внасяни в Общността от трети страни;
4. се придружават от здравен сертификат съгласно приложение № 2, част 1, издаден и подписан от официален ветеринарен лекар или от ветеринарен лекар, обслужващ обекта и упълномощен за това от компетентните органи.
(2) Папагалите освен на изискванията по ал. 1 трябва да отговарят и на следните изисквания:
1. да не идват от обект и да не са били в контакт с животни от обект, в който е диагностицирана болестта пситакоза (Chlamydia psittaci);
2. периодът на забрана и/или ограничение от последния диагностициран случай на болестта по т. 1 под ветеринарен контрол е най-малко два месеца;
3. са идентифицирани съгласно изискванията на Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз - Директива на Съвета 90/425/ЕИО от 26 юни 1990 г. за ветеринарните и зоотехническите проверки, прилагани в обмена вътре в Общността с някои живи животни и продукти с оглед изграждането на вътрешния пазар;
4. да са придружени от здравен сертификат по приложение № 2, част 1, подписан от официален ветеринарен лекар, отговарящ за обекта.

Чл. 7.
(1) Медоносните пчели (Apis melifera) са обект на обмен, когато:
1. идват от район, в който не са наложени забрани или ограничения, свързани с американския гнилец по пчелите;
2. (изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) в района, от който идват, са наложени забрани или ограничения по т. 1, но:
а) продължителността на ограничителните мерки е най-малко 30 дни след последния констатиран случай и датата, на която пчелните семейства са изгорени, а кошерите са обработени;
б) в радиус 3 km всички пчелни семейства са прегледани за наличие на болестта американски гнилец;
в) заразените пчелни семейства, установени при прегледа по т. 2, буква "б", са изгорени, а кошерите са обработени;
3. (изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) са придружени от здравен сертификат, изготвен по образеца по приложение № 2, част 2, и декларация, попълнена от официален ветеринарен лекар, която удостоверява, че изискванията по т. 1 и 2 са спазени.
(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и при обмен на земни пчели (Bombinae).

Чл. 8.
(1) Зайците са обект на обмен, когато:
1. идват от обекти, в които през последните 30 дни не е констатиран случай на болестта бяс;
2. не са били в контакт с животни от обекти, в които през последните 30 дни преди изпращането е констатиран случай на болестта бяс;
3. идват от обекти, свободни от болестта миксоматоза.
(2) Ако компетентният орган на държавата членка получател изисква, зайците се придружават от здравен сертификат, който:
1. (доп., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) е издаден от официален ветеринарен лекар или от ветеринарен лекар, обслужващ обекта на произход и упълномощен за това от компетентния орган, а при промишлено отглеждане, сертификатът се издава само от официален ветеринарен лекар;
2. е изготвен в съответствие с образеца в приложение № 2, част 1, декларацията в който е попълнена от официалния ветеринарен лекар или упълномощен от компетентния орган ветеринарен лекар, отговарящ за животновъдния обект, и декларация съгласно приложение № 4.

Чл. 9.
(1) (Доп., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) Норките и лисиците са обект на обмен, когато идват от обект, в който през последните 6 месеца не е констатиран случай на болестта бяс и в който е прилагана програма за системна профилактика на болестта бяс.
(2) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) Националната ветеринарномедицинска служба гарантира, че е в сила забрана за търговия с норки и лисици, които идват от или са били в контакт с животни от животновъден обект, в който има бяс или за който съществува съмнение, че е имало бяс в рамките на предишните 6 месеца.

Чл. 10. Кучетата, котките и поровете са обект на обмен, когато:
1. (доп., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) отговарят на изискванията, посочени в Наредба № 18 от 2006 г. за здравните изисквания към животни компаньони при придвижването и транспортирането им с нетърговска цел (ДВ, бр. 18 от 2006 г.) - Регламент (ЕО) № 998/2003 на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г. относно ветеринарномедицинските изисквания, приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, изменящ Директива 92/65/ЕИО на Съвета, наредбата за здравните изисквания към животни - домашни любимци при придвижването им с нетърговска цел по чл.54 и чл.56, ал. 2 ЗВД;
2. са придружени от ветеринарен здравен сертификат, който:
а) е издаден от официален ветеринарен лекар или от ветеринарен лекар, който е упълномощен от компетентния орган на страната изпращач;
б) удостоверява, че 24 h преди изпращането животните са прегледани клинично, не показват признаци на заболяване и са способни да издържат пътуването до крайния получател.

Чл. 11. (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.)
(1) Спермата от кочове, пръчове и жребци е обект на обмен, ако отговаря на изискванията на ал. 2.
(2) Спермата от кочове, пръчове и жребци, без да се нарушават критериите за регистрация на животните, посочени в зоотехнически сертификат (педигре),трябва да:
1. е получена и обработена в център за изкуствено осеменяване (ЦИО), отговарящ на изискванията по чл. 19; сперма от кочове и пръчове се допуска да е получена и в обект, отговарящ на изискванията на Наредба № 52 от 2006 г. за здравните изисквания към овце и кози при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на Европейския съюз, за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат, и допълнителните гаранции за здравния статус на тези обекти - Директива на Съвета 91/68/ЕИО от 28 януари 1991 г. относно изискванията за здравните условия за животните, регулиращи търговията с дребен рогат добитък в рамките на Общността;
2. е получена от животни донори, отговарящи на изискванията по чл. 21 и 22;
3.е събрана, обработена и съхранена съгласно чл. 21 и 22;
4. е придружена от ветеринарен здравен сертификат, изготвен в съответствие с образеца в приложение № 3, част 3.

Чл. 12.
(1) Яйцеклетките и ембрионите от овце, кози, еднокопитни и свине са обект на обмен, ако:
1. са получени от екип, отговарящ на изискванията на наредбата за здравните изисквания към ембриони от говеда и биволи при транспортирането им между Република България и държавите членки и при внасянето им от трети страни по чл.54 и чл.56, ал. 2 ЗВД;
2. са получени от животни донори, отговарящи на изискванията по чл. 24;
3. са обработени и съхранявани съгласно изискванията по чл. 20;
4. са придружени от ветеринарен здравен сертификат, изготвен в съответствие с образеца в приложение № 2;
5. са придружени от зоотехнически сертификат (педигре).
(2) Женските животни се осеменяват изкуствено със сперма, която отговаря на изискванията на:
1. член 11, когато се касае за изкуствено осеменяване на овце, кози и еднокопитни животни;
2. наредбата за здравните изисквания към сперма от нерези, говежди и биволски бици при транспортирането й между Република България и държавите членки и внасянето й от трети страни по чл.54 и чл.56, ал. 2 ЗВД.

Чл. 12а. (Нов, ДВ, бр. 84 от 2006 г.)
(1) Правилата за проверките, установени с Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз (ДВ, бр. 30 от 2006 г.) - Директива на Съвета 90/425/ЕИО от 26 юни 1990 г. за ветеринарните и зоотехническите проверки, прилагани в обмена вътре в Общността с някои живи животни и продукти с оглед изграждането на вътрешния пазар - се прилагат по отношение на организацията и резултатите от проверките на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, предмет на наредбата, които са придружени от здравен сертификат.
(2) Други животни трябва да идват от обекти, които са предмет на изискванията на наредбата по ал. 1 за проверките за произход и предназначение.
(3) Когато съществува съмнение, че не са били спазени изискванията за здравеопазване на животните или качеството на спермата, яйцеклетките и ембрионите по чл. 1, НВМС извършва всички необходими проверки.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба предприема съответните административнонаказателни мерки, когато бъде установено, че съставените сертификати или документи не отговарят на действителното състояние на животните по чл. 1, когато идентификацията на животните или маркировката на спермата, яйцеклетките и ембрионите не съответства на изискванията на тази наредба или когато животните или продуктите от тях не са били подложени на проверките по наредбата.

Чл. 13.
(1) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) При осъществяване на обмен с животни, възприемчиви към болестите по приложение № 1 или № 5, при които държавата - членка на местоназначението, прилага гаранциите по чл. 14 и 15, и при обмен със сперма, яйцеклетки и ембриони от тези животни, осъществяван до и от органи, институти или центрове, отговарящи на изискванията по чл. 16 - 18, се попълва сертификат по образеца в приложение № 2.
(2) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) Сертификатът по ал. 1 се попълва от ветеринарния лекар, отговарящ за органа, института или центъра в страната на произхода, като посочва, че животните, спермата, яйцеклетките или ембрионите идват от органи, институти или центрове, отговарящи на изискванията по чл. 16 - 18, и ги придружава през време на транспорта.
(3) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) За да бъдат считани обектите, от които произхождат животните и биологичните продукти по ал. 1, за свободни от болестите по приложение № 5, собствениците им представят на РВМС всички необходими документи и данни по чл. 16, т. 8, букви "а - ж".
(4) Националната ветеринарномедицинска служба изпраща на ЕК списък с обектите, считани за свободни от болестите по приложение № 5.

Чл. 14.
(1) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) Ако НВМС е изготвила самостоятелно или с помощта на различни асоциации програма за доброволен или принудителен надзор над болест по приложение № 5, програмата може да се представи на Европейската комисия (ЕК), като се посочват:
1. разпространението на болестта на територията на Република България;
2. задължително ли е обявяването на болестта;
3. причините, довели до изготвяне и изпълнение на програмата;
4. границите на географския район, в който се изпълнява програмата;
5. (изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) наложените ограничителни мерки в района, в който се изпълнява програмата, изискванията за съответния вид животни при постъпването им в животновъден обект и видовете лабораторно-диагностични изследвания, които ще се извършват по време на надзора;
6. (изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) мерките за контрол при изпълнение на програмата, включително участието на различни асоциации при прилагането на мерките за контрол;
7. (изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) действията, които следва да се предприемат във вид на по-строги ограничителни мерки от предвидените в програмата, когато определен обект изгуби своя здравен статус;
8. видът на мерките, които следва да се приложат при положителни лабораторно-диагностични изследвания;
9. видът на мерките, с които се предотвратява дискриминацията на търговията в рамките на ЕО.
(2) Програмата по ал. 1 се променя по указания, дадени от ЕК.

Чл. 15.
(1) Ако НВМС счита, че след ограничаване и/или ликвидиране на дадена болест от приложение № 1 част от територията или цялата територия на Република България е свободна от тази болест, представя следните доказателства пред ЕК:
1. характер и история на поява на болестта;
2. (изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) резултатите от изследванията, проведени по време на надзора, основаващи се на серологични, микробиологични, патолого-анатомични или епизоотични данни;
3. от кога заболяването подлежи на задължително обявяване;
4. периода от време, през който е изпълнявана програмата за профилактика, ограничаване и ликвидиране на болестта;
5. района и периода от време, през който са наложени забрани и/или ограничения за ваксинация срещу болестта;
6. писмено потвърждение, че територията или част от територията на Република България е свободна от тази болест.
(2) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява ЕК за всяка промяна в данните по ал. 1.

Раздел III
Изисквания към обектите и животните, които се отглеждат в тях, предмет на наредбата

Чл. 16. Обектите, в които се отглеждат животни - предмет на тази наредба, се регистрират от РВМС и отговарят на следните условия:
1. означени са, оградени и изолирани по начин, който предотвратява контакт с животни извън обекта;
2. разполагат със:
а) помещение за карантиниране на новопостъпили животни от нерегистрирани обекти и процедура за приемането им;
б) изолатор за болни или съмнително болни животни, напълно отделен от помещенията за отглеждане на животните;
в) помещение за извършване на аутопсия на умрели животни;
г) помещения или зони, оборудвани с подходящи съоръжения за евтаназиране и съхраняване на труповете на животните, умрели вследствие на заболяване, до предаването им за обезвреждане в предприятие за преработване на странични животински продукти;
3. (изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) да имат договор с одобрена от НВМС лаборатория за извършване на аутопсии или да имат подходящо помещение/помещения за извършване на аутопсии от компетентно лице под контрола на упълномощен от компетентния орган ветеринарен лекар;
4. са под контрола на официален ветеринарен лекар, който:
а) инспектира обекта, който контролира най-малко един път годишно, за спазване изискванията по тази наредба;
б) контролира дейността на ветеринарния лекар, обслужващ обекта;
в) контролира изпълнението на плана по т. 5, буква "б", резултатите от лабораторно-диагностичните изследвания и здравословното състояние на животните;
5. обслужват се от ветеринарен лекар, който:
а) стриктно спазва изискванията на наредбата по чл. 5, ал. 3, т. 3;
б) изготвя годишен план за надзор над болестите, включително и зоонозите;
в) извършва необходимите изследвания при съмнение за наличие на трансмисивно заболяване;
г) извършва ваксинация на животните в обекта срещу определени болести съгласно законодателството на ЕО;
д) уведомява официалния ветеринарен лекар, отговарящ за обекта, при съмнение за възникване на заболяване по приложения № 1 и 5;
е) контролира спазването на карантината на новопостъпилите животни;
ж) контролира здравословното състояние на животните в обекта и спазването на законодателството на ЕО по отношение на хуманното отношение към животните по време на транспорт и обезвреждането на животинските отпадъци;
6. отговарят на наредбата за изискванията при използване на животни за опити по чл.153, ал. 3 ЗВД, когато се отглеждат опитни животни;
7. (изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) свободни са от болестите по приложения № 1 и 5; за да бъдат признати обектът или центърът за свободни от болестите по приложения № 1 и 5, НВМС прави оценка за здравния статус за период най-малко три изминали години, както и оценка на лабораторните изследвания на животните, намиращи се в съответния обект или център; като изключение от това изискване нов обект се одобрява, ако животните, постъпили в него, идват от одобрени обекти;
8. води се дневник за всички отглеждани животни, в който се отбелязват:
а) броят и видът на животните;
б) идентификацията (ако е приложима);
в) възрастта, полът и породата;
г) влезлите и излезлите животни и информацията за произхода и местоназначението им;
д) резултатите от лабораторно-диагностични изследвания и други диагностични методи;
е) здравословното състояние, лечебните и профилактичните третирания и ваксинации;
ж) диагнозата на умрелите животни, включително на мъртвородените;
9. съхраняват дневника по т. 7 най-малко 10 години.

Чл. 17.
(1) В регистрираните обекти животните:
1. трябва да идват от регистриран обект;
2. се допускат с разрешение от ветеринарния лекар на обекта;
3. не показват клинични признаци на заболяване в деня на приемането;
4. най-малко един път годишно се изследват за болестите, посочени в приложения № 1 и 2, чрез лабораторни изследвания или други диагностични методи и резултатите от изследванията следва да са отрицателни.
(2) Лабораторните изследвания по ал. 1, т. 4 се извършват в специализирани лаборатории, одобрени от НВМС.
(3) Животни, които идват от нерегистриран обект, се допускат в регистрирания, след като са били под карантина под контрола на официален ветеринарен лекар за период най-малко:
1. за маймуни (simiae and prosimiae) - съгласно изискванията на Световната организация за здравеопазване на животните - приложение № 4;
2. за други видове животни - най-малко 30 дни.
(4) Животните от регистрираните обекти могат да ги напускат, когато:
1. отиват в друг регистриран обект;
2. отиват в нерегистриран обект след разрешението и под контрола на официален ветеринарен лекар.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба може да представи за одобрение от ЕК допълнителни изисквания към животните в зависимост от епизоотичната обстановка и промени в образеца на сертификат.

Чл. 18.
(1) Когато официалният ветеринарен лекар, отговарящ за обекта, установи, че в него не се спазват изискванията по чл. 16:
1. предприема мерките по чл.131, ал. 1, т. 1 и 2 ЗВД;
2. мерките по т. 1 се отменят по реда на чл.131, ал. 4 - 6 ЗВД.
(2) Когато официалният ветеринарен лекар е уведомен от ветеринарния лекар, обслужващ обекта, че в него е възникнало съмнение за поява на заболяване по приложения № 1 или 5:
1. той предприема мерките по чл.117, ал. 1 ЗВД за доказване или отхвърляне на съмнението за заболяване;
2. мерките се налагат и отменят съгласно наредбата за съответния вид заболяване по чл.117, ал. 2 ЗВД.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба уведомява ЕК за въвеждането и отменянето на мерки по т. 1 и 2.

Раздел IV
Изисквания към биологичните продукти и животните донори

Чл. 19. Спермата от кочове, пръчове и жребци:
1. се получава, обработва и съхранява в центрове за изкуствено осеменяване, получили разрешение от министъра на земеделието и горите, по реда на чл.33 и 34 от Закона за животновъдството;
2. (изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) да е получена, обработена и съхранявана в центрове по т. 1, които отговарят на изискванията на Наредба № 42 от 2006 г. за здравните изисквания към сперма от говежди и биволски бици при обмен между Република България и държавите - членки на Европейската общност, и при внасяне от трети страни (ДВ, бр. 40 от 2006 г.) и транспонираща Наредба № 50 от 2006 г. за здравните изисквания към сперма от нерези при обмен между Република България и държавите - членки на Европейската общност, и при внасяне от трети страни (ДВ, бр. 44 от 2006 г).

Чл. 20. Яйцеклетките и ембрионите от овце, кози, еднокопитни и свине:
1. се получават, обработват и съхраняват в центровете за трансфер на ембриони (ЦТЕ), получили разрешение от министъра на земеделието и горите, по реда на чл.33 от Закона за животновъдството;
2. се получават, обработват и съхраняват в центровете по т. 1, които отговарят на изискванията на наредбата за здравните изисквания към ембрионите от говеда и биволи на основание чл.54 и чл.56, ал. 2 ЗВД.

Чл. 21.
(1) Спермата от жребци се получава от животни, които:
1. не са показали признаци на заразна болест в деня на получаването;
2. идват от обект, който отговаря на изискванията на наредбата за здравните изисквания към еднокопитни животни, на основание чл.54 ЗВД;
3. са държани най-малко 30 дни преди получаването в обект, в който други еднокопитни животни не са показали клинични признаци на вирусен артериит;
4. са държани най-малко 60 дни преди получаването в обект, в който други еднокопитни животни не са показали клинични признаци на заразен метрит;
5. тридесет дни преди и по време на получаването не са използвани за естествено покриване;
6. са изследвани в одобрена от НВМС лаборатория за:
а) инфекциозна анемия чрез агар-гел имунодифузионен тест (Когинс тест) и е получен отрицателен резултат;
б) вирусен артериит чрез серо-неутрализиращ тест или ЕЛАЙЗА; ако не се получи отрицателен резултат от серумен разтвор 1:4, се провежда тест за изолация на вируса, причиняващ болестта с отрицателен резултат върху аликуот на цялата сперма от донора;
в) заразен метрит чрез тест, проведен на два пъти през 7 дни за изолиране на Тейлорела еквигениталис (Taylorella equigenitalis) от предеякулаторна течност или проба от сперма и от генитални тампони, взети от пенилната ципа, уретрата и уретралната фоса с отрицателен резултат от всеки случай;
г) дурин чрез реакция за свързване на комплемента (РСК) с получаване на отрицателен резултат.
(2) Изследванията на донорите на свежа сперма по ал. 1, т. 6 се извършват съобразно следните програми за изследване:
1. най-малко 14 дни след постъпване на жребеца в центъра и най-малко един път годишно в началото на разплодния сезон, когато:
а) жребецът донор се отглежда постоянно в центъра за изкуствено осеменяване;
б) не е напускал центъра 30 дни преди получаването на спермата и по време на получаването;
в) другите еднокопитни животни в центъра не са имали контакт с други еднокопитни животни с по-нисък здравен статус от този на жребеца донор;
2. когато жребецът донор не се отглежда постоянно в центъра за изкуствено осеменяване и/или останалите еднокопитни животни имат контакт с други еднокопитни животни с по-нисък здравен статус:
а) изследванията по ал. 1, т. 6 се извършват 14 дни преди първото получаване на сперма и най-малко един път годишно в началото на разплодния сезон;
б) изследването по ал. 1, т. 6, буква "а" се извършва най-малко през 120 дни през периода, в който се получава сперма;
в) изследването по ал. 1, т. 6, буква "б" се извършва 30 дни преди получаването на сперма, освен в случаите на жребци, които са вирусоносители или вирусоизлъчители, като ежегодно се подлагат на изследване за изолиране на вируса, причинител на болестта.
(3) Изследванията на дълбоко замразената сперма включват изследванията по ал. 1, т. 6 и ал. 2.
(4) Изследванията по ал. 3 се извършват по време на задължителния 30-дневен период за карантина на спермата, но не по-малко от 14 дни от получаването й.

Чл. 22.
(1) Спермата от кочове и пръчове се получава от животни, които:
1. не показват клинични признаци в деня на получаването;
2. отговарят на изискванията на наредбата за здравните изисквания към обмена с овце и кози по чл.54 ЗВД;
3. са подложени на следните изследвания и получени отрицателни резултати:
а) за бруцелоза (B. melitensis) - чрез роз бенгал тест или чрез реакция за свързване на комплемента (РСК);
б) за заразен епидидимит (B. Ovis) - чрез РСК;
в) за бордерова болест за доказване на наличие на вируса, причинител на болестта;
4. изпълнението на изискванията по т. 1 - 3 е проверено от официален ветеринарен лекар.
(2) Лабораторните изследвания по ал. 1, т. 3 се извършват в одобрена от НВМС лаборатория.

Чл. 23.
(1) Когато се получи положителен резултат на което и да е изследване по чл. 21, ал. 1 или чл. 22, ал. 1:
1. животното, което е реагирало положително, се изолира;
2. получената от него сперма след последния отрицателен резултат от изследването се забранява за употреба.
(2) Със сперма, получена от животни от същия обект, възприемчиви към заболяването, за което има положителен резултат от лабораторното изследване по ал. 1, се постъпва по начина, описан в ал. 1, т. 2.
(3) Спермата по ал. 2 се освобождава от възбраната за употреба, след като се възстанови здравният статус на обекта.

Чл. 24. Ембрионите и яйцеклетките се получават от животни, които отговарят на следните изисквания:
1. на издадени от министъра на земеделието и горите наредби за:
а) здравните изисквания към говеда и свине при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на ЕС, и за определяне на здравния статут на регионите и обектите, от които произхождат, по чл.54 ЗВД, когато се касае за свине;
б) здравните изисквания при обмен на овце и кози по чл.54 ЗВД, когато се касае за овце и кози;
в) здравните изисквания към еднокопитни животни при придвижването или транспортирането им между Република България и държавите - членки на ЕС, внасянето им от трети страни и за определяне на здравния статус на обектите, от които произхождат, по чл.54 ЗВД;
2. еднокопитните животни:
а) най-малко 60 дни преди получаване на ембрионите и яйцеклетките са били в обект, свободен от заразен метрит по еднокопитните животни;
б) най-малко 30 дни преди получаване на ембрионите и яйцеклетките животните не са заплождани естествено.

Раздел V
Изисквания при внасяне

Чл. 25.
(1) Животните, спермата, яйцеклетките и ембрионите по чл. 1, т. 1 и 2 подлежат на внасяне, ако отговарят най-малко на изискванията по раздел II и:
1. произхождат от трети страни или части от трети страни, от които е разрешено внасянето им в общността и те са включени в списък на ЕК;
2. произхождат от обекти, от които е разрешено внасянето им в общността и те са включени в списък на ЕК.
(2) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) Котките, кучетата и поровете подлежат на внасяне, ако:
1. отговарят най-малко на изискванията на Наредба № 18 от 2006 г. за здравните изисквания към животни компаньони при придвижването и транспортирането им с нетърговска цел (ДВ, бр. 18 от 2006 г.) - Регламент (ЕО) № 998/2003 на европейския парламент и на съвета от 26 май 2003 г. относно ветеринарномедицинските изисквания, приложими при движение с нетърговска цел на домашни любимци, изменящ Директива 92/65/ЕИО на Съвета;
2. сертификатът, придружаващ животните, удостоверява, че 24 часа преди изпращането на животните е проведено клинично изследване от ветеринарен лекар, упълномощен от НВМС, което е показало, че животните са здрави и могат да бъдат транспортирани до мястото на крайно местоназначение.
(3) (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) Националната ветеринарномедицинска служба удостоверява, че животните, спермата, яйцеклетките и ембрионите по чл. 1 са внесени в Европейската общност само ако:
1. са придружени от здравен сертификат по образец на ЕО, издаден от официален ветеринарен лекар;
2. отговарят на проверките, които се извършват по Наредба № 13 от 2006 г. за условията и реда за провеждане на граничен ветеринарномедицински контрол при внасяне, изнасяне и транзитно преминаване на животни (ДВ, бр. 17 от 2006 г.) - Директива на Съвета 91/496 от 15 юли 1991 г. относно определяне на принципите на организация на ветеринарните проверки на животни, внасяни в Общността от трети страни, и относно изменение на Директиви 89/662/ЕИО, 90/425/ЕИО и 90/675/ЕИО.
3. са извършени проверки от официален ветеринарен лекар на страната на произход преди транспортиране на животните за спазване на изискванията по Наредба № 26 от 2006 г. за условията за защита и хуманно отношение към животните по време на транспортирането им (ДВ, бр. 23 от 2006 г.) - Директива на Съвета 91/628/ЕИО от 19 ноември 1991 г. относно защитата на животните по време на транспорт и за изменение на Директиви 90/425/ЕИО и 91/496/ЕИО;
4. са поставени под карантина на територията на страната на произход непосредствено преди изнасянето, когато се касае за животни по чл. 4 - 10.
(4) Животните, спермата, яйцеклетките и ембрионите по чл. 1, т. 1 и 2, преминали през територията на трета страна, се придружават от сертификат по ал. 3.

Чл. 26. (Отм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.).

Чл. 27. (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.)
(1) Експерти от Европейската комисия и държавите членки изпълняват на място проверки, които удостоверят дали гаранциите, дадени от третата страна във връзка с условията за производство и предлагане на пазара, отговорят на изискванията, прилагани в Европейската общност.
(2) Експертите от държавите членки, отговарящи за проверките по ал. 1, се назначават от Европейската комисия по предложение на държавите членки.

Чл. 28. Ако Република България и друга държава членка са въвели алтернативна система за контрол, осигуряваща гаранции, еквивалентни на гаранциите, дадени в тази наредба, отнасящи се за животните, спермата, яйцеклетките и ембрионите, предмет на тази наредба, двете държави могат взаимно да си правят отстъпки по отношение на изискванията по чл. 6, ал. 1, т. 6, чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 11, т. 4.

Допълнителни разпоредби
(Загл. изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.)

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Животни" са представители на животинските видове, посочени в чл. 1, т. 1.
2. (Изм., ДВ, бр. 84 от 2006 г.) За понятието "обмен" се прилага дефиницията по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 34 от 2006 г. за изискванията за извършване на проверки на животни, зародишни продукти, странични животински продукти и продукти, получени от тях, при обмен между Република България и държавите - членки на Европейския съюз - Директива на Съвета 90/425/ЕИО от 26 юни 1990 г. за ветеринарните и зоотехническите проверки, прилагани в обмена вътре в Общността с някои живи животни и продукти с оглед изграждането на вътрешния пазар.
3. "Одобрен обект" е всеки регистриран постоянно географски ограничен обект, където се отглеждат един или няколко вида животни, независимо дали са предназначени за търговски цели или не, но със следното предназначение:
а) излагане на животните и обучение на обществеността;
б) запазване на животинските видове;
в) научни изследвания или развъждане с такава цел.
4. "Подлежащи на обявяване болести" са болестите, посочени в приложение № 1.

§ 1а. (Нов, ДВ, бр. 84 от 2006 г.) Наредбата въвежда Директива 92/65/ЕИО на Съвета от 14 юли 1992 г. относно определяне на изисквания за здравето на животните, ръководещи търговията в рамките на и вносът в Общността на животни, сперма, яйцеклетки и ембриони, които не са предмет на изискванията за здравето на животните, формулирани в специфични правила на Общността, цитирани в приложение А (I) към Директива 90/425/ЕИО.

Заключителни разпоредби

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.54 и чл.56, ал. 2 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 19 от 2003 г. за ветеринарно-санитарните изисквания при внос на някои животни, сперма, яйцеклетки и ембриони (ДВ, бр. 48 от 2003 г.).

§ 3. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник".

§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НВМС.

Приложение № 1
към чл. 3, т. 3, буква "б",
чл. 16, ал. 1, т. 7 и чл. 18, ал. 2 (pdf)

Приложение № 2
към чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 5, ал. 1, т. 6,
чл. 6, ал. 2, т. 4, чл. 7, ал. 1, т. 3,
чл. 8, ал. 2, т. 2, чл. 11, т. 3,
чл. 12, ал. 1, т. 4 и чл. 13, т. 1 (pdf)

Приложение № 3
към чл. 5, ал. 1, т. 6 (pdf)

Приложение № 4
към чл. 8, ал. 2, т. 2 (pdf)

Приложение № 5
към чл. 16, ал. 1, т. 7 и чл. 18, ал. 2 (pdf)