Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. основните принципи за извършване на масова и индивидуална селекция в горите на Република България;
2. методите на отбор и създаване, начини на регистриране, устройство и ползване на източниците на репродуктивни материали за нуждите на държавните лесничейства, общините и другите собственици на гори;
3. редът и начинът за стопанисване на източниците на репродуктивни материали, вкл. провеждането на фенологични наблюдения и методите за прогнозиране и оценка на семенната реколта;
4. начините за съхраняване на горските генетични ресурси;
5. условията за добив, методите за окачествяване, съхранение, опаковане и транспорт на горски репродуктивни материали.

Чл. 2.
(1) Наредбата се прилага за основните горски дървесни видове и техните хибриди, посочени в приложение № 1, от които се добиват репродуктивни материали за възпроизводство на горите.
(2) Началникът на Национално управление по горите (НУГ), по предложение на горските семеконтролни станции (ГСС), със заповед може да включва в списъка по чл. 2, ал. 1 и други видове и хибриди, когато тяхното участие в състава на горите в Република България надхвърли 1% или са застрашени от изчезване.

Чл. 3.
(1) Горски репродуктивни материали са:
1. генеративни единици - шишарки, съплодия, семена и плодове, предназначени за производство на посевен и посадъчен материал;
2. части от растения - листни, стъблени и коренови резници, експланти или зародиши за микроразмножаване, пъпки, отводки, корени, филизи и други части от растения, предназначени за производство на фиданки за залесяване;
3. посадъчен материал - растения, получени от семена, плодове или растителни части, или фиданки, израснали в резултат на естественото възобновяване.
(2) В зависимост от наличната информация за горските репродуктивни материали те се категоризират като:
1. идентифицирани - добити са от единични или групи дървета или насаждения и култури с известен произход, отделени като източници за семепроизводство, които отговарят на изискванията, посочени в приложение № 2;
2. селекционирани - добити са на индивидуално или популационно ниво от фенотипно подбрани насаждения или култури, които отговарят на изискванията, посочени в приложение № 3;
3. окачествени - добити са от генеративни и вегетативни семепроизводствени градини, майчини дървета, клонове и клонови колекции, селекционирани на индивидуално ниво, без генетическо изпитване, които отговарят на изискванията, посочени в приложение № 4;
4. изпитани - добити са от семепроизводствени насаждения и градини, майчини дървета, клонове или клонови колекции с доказано чрез сравнителни потомствени опити или генетическа оценка на отделните клонове превъзходство; те отговарят на изискванията, посочени в приложение № 5.

Глава втора
ГОРСКА СЕМЕПРОИЗВОДСТВЕНА БАЗА

Чл. 4.
(1) Горска семепроизводствена база са всички одобрени източници за добив на репродуктивни материали с известен произход от местни и интродуцирани видове.
(2) Горската семепроизводствена база осигурява:
1. устойчиви по количество и качество реколти;
2. горски репродуктивни материали с контролиран произход;
3. запазване на биологичното разнообразие и съхранение на автохтонните и подобрените чрез методите на горската генетика и селекция генетични ресурси.

Чл. 5.
(1) Горската семепроизводствена база се създава на популационна и клонова основа.
(2) Горската семепроизводствена база се изгражда и подобрява етапно и се изразява във:
1. масова и индивидуална селекция в автохтонни гори и горски култури с известен произход;
2. паспортизиране, регистриране и стопанисване на отделените източници за семепроизводство;
3. създаване на вегетативни семепроизводствени градини от първо и второ стъпало;
4. създаване на генеративни семепроизводствени градини;
5. съхранение "in situ" и "ex situ" на генетичните ресурси при горскодървесните видове.

Чл. 6.
(1) Горската семепроизводствена база обхваща екотиповото, формовото и биотиповото разнообразие при горскодървесните видове.
(2) Площта на горската семепроизводствена база се определя от НУГ по предложение на ГСС в зависимост от размера на залесяванията, предвидени в устройствените проекти, и необходимостта от опазване на биологичното разнообразие и съхраняване на генетичните ресурси.
(3) Горските семеконтролни станции, държавните лесничейства (ДЛ) и регионалните управления на горите (РУГ) водят на магнитен и хартиен носител регистър на горската семепроизводствена база (приложение № 6).
(4) Държавните лесничейства изготвят досие на всеки източник от горската семепроизводствена база, което включва:
1. карнет за характеристика и оценка (приложение № 7);
2. протокол за одобряване и регистриране (приложение № 8);
3. паспорт на източника (приложение № 9);
4. паспорти на отделените кандидат-елитни дървета (приложение № 10).
(5) Националното управление на горите изготвя карта на източниците на репродуктивни материали.

Чл. 7. Източниците за добив на репродуктивни материали, включени в горската семепроизводствена база, са:
1. единични или групи дървета;
2. насаждения за семепроизводство - постоянни и временни;
3. семепроизводствени градини - вегетативни и генеративни;
4. клон и клонови колекции.

Чл. 8.
(1) Началникът на НУГ със заповед назначава Национална комисия по горска селекция и семепроизводство (НКГСС), която е консултативен орган.
(2) В състава на НКГСС влизат представители от НУГ, Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Лесотехническия университет (ЛТУ), Института за гората при Българската академия на науките (ИГ при БАН), ГСС и от сдружения на собственици на гори.
(3) Националната комисия по горска селекция и семепроизводство се ръководи от председател.
(4) Началникът на НУГ одобрява правилник за дейността на НКГСС.

Глава трета
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА СЕЛЕКЦИЯТА

Раздел I
Масова селекция. Отбор, одобряване и регистриране на постоянни и временни насаждения за семепроизводство

Чл. 9. Масова селекция за определяне на постоянни и временни насаждения за семепроизводство се извършва във всички гори независимо от собствеността им, вкл. в защитените територии.

Чл. 10.
(1) Постоянни насаждения за семепроизводство са най-продуктивните, качествените и устойчивите участъци в естествените иглолистни и широколистни гори или култури с известен произход от местни и интродуцирани видове. При тяхното определяне се спазват изискванията в приложение № 2.
(2) За осигуряване висока степен на хетерозиготност на бъдещите реколти семепроизводствените насаждения трябва да бъдат с площ над 5 ха.
(3) Отделените семепроизводствени насаждения се групират в семепроизводствени комплекси с площ от 50 до 100 хa.
(4) За горскодървесни видове с ограничен район на разпространение, за постоянни семепроизводствени насаждения се отделят и групи дървета върху площи до 5 ха, при които е налице възможността за кръстосано опрашване между отделните семенници.
(5) Постоянните насаждения за семепроизводство се отделят и използват за повече от един ревизионен период, възобновяват се по естествен начин и си запазват статута.

Чл. 11.
(1) Временни насаждения за семепроизводство се отделят за иглолистни видове в сечнозрели насаждения, които отговарят на изискванията, посочени в приложение № 2.
(2) Временните насаждения за семепроизводство при иглолистните видове в зависимост от тяхната възраст и предвидената сеч по устройствен проект се използват за един, по изключение до два ревизионни периода.
(3) Добивът на шишарки се осъществява по време на сеч в година с обилно семеносене, определено като "добро", респ. "голямо" по скалите в приложения № 18 и 19.
(4) При слабо плодоносене на буковите и дъбовите постоянни насаждения за семепроизводство се отделят и използват временни насаждения за добив на жълъд.

Чл. 12. Масова селекция при иглолистни и широколистни горскодървесни видове се извършва съобразно техните особености, посочени в приложение № 11.

Чл. 13.
(1) Източникът на горски репродуктивни материали се определя и отменя от началника на НУГ по предложение на ГСС, собствениците на гори, лесоустройствената група, ЛТУ и ИГ при БАН само по време на лесоустройствена ревизия.
(2) Предложенията по ал. 1 се правят с карнет (приложение № 7) и се изпращат до НУГ чрез ГСС за държавните гори и чрез ДЛ за останалите собственици на гори.
(3) Предложенията по ал. 2 се разглеждат от комисия, назначена със заповед на началника на НУГ в състав: представители на НКГСС, ГСС, РУГ, ДЛ, лесоустройствената група (когато се извършва лесоустройствена ревизия) и собственика на гората. Комисията изготвя протокол с предложение (приложение № 8) до началника на НУГ или упълномощено от него лице за решение.
(4) Държавното лесничейство съвместно с ГСС изготвя за всеки определен източник за семепроизводство паспорт в 3 екземпляра (приложение № 9), от който по един екземпляр за ДЛ, ГСС и собственика.
(5) В паспорта по ал. 4 ежегодно се вписват добитите репродуктивни материали, извършените измервания и дейности.

Чл. 14.
(1) Отмяна на решение за определяне на източник на горски репродуктивни материали извън изискванията на чл. 13, ал. 1 се допуска при пожар, природно бедствие или други форсмажорни причини, довели до невъзможност за изпълнение на предназначението му.
(2) Отмяната се извършва при спазване на разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и 3.
(3) Отменените насаждения по ал. 1 и чл. 13, ал. 1 се отписват от Националния регистър на горската семепроизводствена база.

Раздел II
Индивидуална селекция. Отбор и паспортизиране на кандидат-елитни дървета

Чл. 15.
(1) Индивидуалната селекция на плюсови (кандидат-елитни) дървета е непрекъснат процес и се извършва в семепроизводствени насаждения и всички други категории гори, в т. ч. защитените територии, независимо от собствеността им.
(2) След получаване на писмено съгласие от собственика на гората отборът се осъществява от специалисти на ГСС, научни работници от ЛТУ и ИГ при БАН и лица, регистрирани за упражняване на частна лесовъдска практика.

Чл. 16.
(1) Кандидат-елитните дървета се определят в три категории:
1. плюсови по производителност - индивиди, които превишават средното моделно дърво за насаждението по височина с 10 до 20 %, а по диаметър с 50 до 70 %;
2. плюсови по качество - индивиди със симетрична корона, фини клони, право пълнодървесно и правовлакнесто стъбло, добре самоокастрено стъбло, без видими признаци на заболявания и механични повреди;
3. абсолютно плюсови дървета - съчетават изискванията на т. 1 и 2; абсолютните плюсови дървета се паспортизират като кандидат-елитни.
(2) След генетична проверка чрез електрофореза и оценка на потомствата от свободно и контролирано кръстосване в потомствени опити кандидат-елитните дървета могат да преминат в категорията "елит".

Чл. 17.
(1) На всяко кандидат-елитно дърво се изготвя паспорт (приложение № 10) в 4 екземпляра - по един за НУГ, ГСС, ДЛ и собственика.
(2) Комисия, назначена от началника на РУГ, която включва представители на НКГСС, РУГ, ДЛ, ГСС и собственика на гората, приема извършената селекционна работа и предлага на началника на РУГ протокол за одобрение.
(3) Одобреният от началника на РУГ протокол по ал. 2 се утвърждава от началника на НУГ или упълномощено от него лице.
(4) Номерът на отделените кандидат-елитни дървета във всяко ДЛ започва от "1" и се запазва до неговото отсичане или отписване от регистъра по приложение № 6.

Чл. 18. При извършване на индивидуална селекция извън одобрената горска семепроизводствена база кандидат-елитните дървета следва да отговарят на изискванията по чл. 16.

Глава четвърта
ГОРСКИ СЕМЕПРОИЗВОДСТВЕНИ ГРАДИНИ

Чл. 19.
(1) Горските семепроизводствени градини се създават за:
1. добив на "окачествени" и "изпитани" семена;
2. съхранение на горските генетични ресурси;
3. контролирана полова хибридизация, изпитване на общата и специфичната комбинативна способност на клоновете и получаване на хибриди с желана наследственост.
(2) В зависимост от начина на създаване горските семепроизводствени градини са:
1. вегетативни (клонови) - създават се с присадени (хетеровегетативни) или автовегетативни фиданки;
2. генеративни - създават се със селекционирани фиданки, произведени от семена на отбрани кандидат-елитни дървета в насаждения за семепроизводство или вегетативните семепроизводствени градини.

Чл. 20.
(1) Семепроизводствените градини се изграждат след определяне границите за използването на добитите от тях семена.
(2) Размерът на площта на семепроизводствените градини се определя в зависимост от възможния добив семена от единица площ за съответния горскодървесен вид и нуждите на потребителите.

Чл. 21.
(1) Вегетативни семепроизводствени градини се създават съобразно изискванията, посочени в приложения № 4 и 12.
(2) В зависимост от степента на генетическа подобреност на добиваните семена и нивото на генетичните проучвания на включените в тях клонове те са:
1. от първо стъпало - създават се с генетично непроверени клонове; от тях се добиват "окачествени" семена;
2. от второ стъпало - създават се с генетично проверени и изпитани клонове; от тях се добиват "изпитани" семена.
(3) Генетичната проверка и изпитване на клоновете включва:
1. установяване на тяхната обща и специфична комбинативна способност;
2. анализ и оценка на потомства от свободно и контролирано кръстосване;
3. изоензимен анализ и установяване на степента на хетерозиготност;
4. проучване на генеративната способност, растежния и фенологичен ритъм.
(4) Вегетативни семепроизводствени градини от "второ стъпало" се изграждат с присадки или автовегетативни фиданки от 25 - 30 броя генетично проверени клона.
(5) Семепроизводствена градина от "първо стъпало" може да бъде превърната в градина от "второ стъпало" (съвместна-едновременна) след извършване на проучванията по ал. 3 и отстраняване на нежеланите клонове.

Чл. 22.
(1) Генеративна семепроизводствена градина се създава със селекционирани фиданки от потомства на 150 - 200 броя кандидат-елитни дървета. Брането на шишарки, добивът на семена и производството на фиданки се извършват диференцирано по фамилии.
(2) Мястото се определя съобразно изискванията, посочени в приложение № 12.
(3) Схемата за разположението на фиданките се изготвя така, че фиданките от една фамилия да бъдат максимално отдалечени една от друга, за да се избегне близкородствено кръстосване, като се спазват изискванията, посочени в приложение № 12, т. 6.
(4) Фиданките се залесяват в триъгълник по три в посадно място на разстояние 50 см една от друга.
(5) Отгледните грижи в генеративните и вегетативните градини се извършват съгласно приложение № 12, т. 7.
(6) Допуска се създаването на горски култури за семепроизводство с фиданки, произведени от "общ сбор" семена, добити от селекционирани плюсови дървета при спазване на следните изисквания:
1. залесяването се извършва във:
а) площадки - до 3 бр. фиданки в триъгълник на разстояние 1 м една от друга, а между площадките 6/6, 7/7, 8/8, 9/9 и 10/10 м;
б) тераси - при разстояние между терасите 5 или 6 м, а между фиданките в тях 2 м;
в) кулиси - подготвят се 2 - 3 бр. тераси на разстояние 2 - 3 м между тях, а разстоянието между кулисите е 5 м; разстоянието между фиданките в терасата е 2 м;
2. след 3 - 4 години се извършва селекция на фиданките в отделните посадни места.

Глава пета
СЪХРАНЕНИЕ И ЗАПАЗВАНЕ "IN SITU" И "EX SITU" НА ГОРСКИТЕ ГЕНЕТИЧНИ РЕСУРСИ

Чл. 23. Генетичните ресурси при горскодървесните видове "in situ" се запазват в зоната на тяхното естествено разпространение чрез ограничаване на човешката дейност.

Чл. 24. Генетичните ресурси при горскодървесните видове "ex situ" се съхраняват:
1. в клонови колекции (архиви), маточници и вегетативни семепроизводствени градини;
2. в генеративни градини и колекции, географски и други опитни култури;
3. чрез полен и семена, съхранени при определени условия.

Чл. 25. Клоновите колекции (без маточници) се създават при следните условия:
1. разположението на растенията от един и същи клон в схемата на колекцията е свободно;
2. няма изискване за изолация на площта;
3. броят на клоновете в колекцията е 10 - 15 и зависи от площта, а разстоянието между тях е 3/3 или 4/4 м.

Чл. 26.
(1) Маточниците са специализирани участъци от растения майки за добив на вегетативни репродуктивни материали, посочени в чл. 3, ал. 1, т. 2.
(2) В зависимост от времето на използване те са:
1. едногодишни;
2. многогодишни - за 2 - 15 години.
(3) Маточници за добив на резници от селекционирани сортове, клонове и култивари се създават за тополи, върби, чинари, горскоплодни (орех, леска, бадем и кестен) и декоративни видове.
(4) При създаване и използване на маточници от тополи, върби и чинари се спазват изискванията на приложение № 13.
(5) Маточници за добив на коренови резници се създават за бяла и сива топола, трепетлика, бряст и бяла акация.
(6) Сортови маточници за добив на калеми за присаждане се създават за горскоплодни видове със срок на използване до 20 години.
(7) Създаването на нов маточник, въвеждането на нови клонове, сортове и култивари във вече създадени маточници, както и тяхното закриване се извършва с писменото разрешение на НУГ.
(8) Директорът на ДЛ назначава комисия, която ежегодно през септември извършва инвентаризация на държавните маточници и отразява резултатите в преброителна ведомост (приложение № 14) и обобщителен протокол (приложение № 15), които се представят в срок до 30 септември в РУГ и до 10 октомври в НУГ.

Чл. 27.
(1) Горските семеконтролни станции създават и поддържат генна банка за семена от иглолистни видове.
(2) Началникът на НУГ по предложение на ГСС утвърждава списък на дървесните видове, количеството семена от тях и срокове за съхранение.
(3) Съхранените в генната банка семена са представителни за екотиповото и формовото разнообразие на иглолистните горскодървесни видове.
(4) Семената в генната банка са собственост на горските семеконтролни станции, които ги осигуряват, обновяват и поддържат в необходимото за възпроизводство количество.
(5) Държавните лесничейства и ГСС на договорни начала с другите собственици на гори осигуряват достъп до регистрираните източници на семена извън държавния горски фонд.
(6) При дългосрочно съхранение семената ежегодно се окачествяват съгласно БДС 208:1999 след петата година.
(7) Генната банка за семена в зависимост от дървесния вид се обновява периодично само при пълна семеносна година, като освободените семена се продават по себестойност или безвъзмездно се предоставят на ДЛ.

Чл. 28.
(1) В година на обилно плодоносене ДЛ произвеждат необходимото за залесяване количество възобновителен материал от широколистни видове за възпроизводство на най-ценните популации и форми, включени в списък, утвърден от НУГ.
(2) Излишните и неоползотворените фиданки по ал. 1 се използват за залесяване в ДГФ извън техните райони или се предоставят безвъзмездно по чл.58 от Правилника за прилагане на Закона за горите (ДВ, бр. 41 от 1998 г.).

Глава шеста
УСТРОЙСТВО И СТОПАНИСВАНЕ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ ЗА ДОБИВ НА ГОРСКИ РЕПРОДУКТИВНИ МАТЕРИАЛИ

Раздел I
Устройство

Чл. 29.
(1) При устройствена ревизия източниците на горски репродуктивни материали по чл. 7, т. 2 (без временните), 3 и 6, заведени в регистъра, независимо от тяхната площ се заделят в самостоятелни насаждения и се категоризират съгласно чл. 4 от Закона за горите.
(2) Границите на насажденията за семепроизводство се обозначават с трайна жълта боя, като през 50 м на височина 1,50 м от външната страна на насаждението граничните дървета се означават с кръстчета (+), а ъгловите дървета или граничните стълбове се отбелязват с жълт пръстен, широк 5 см, и се поставят инициалите "СБ".
(3) При всяка устройствена ревизия ръководителят на устройствената група съгласува с ГСС, ДЛ и другите собственици мероприятията, които ще се провеждат през десетилетието в горската семепроизводствена база, както и възможността за нейното разширение.
(4) В устройствените карти граничната линия на подотдела, респ. на насажденията по ал. 1, се отбелязва от вътрешната страна с жълта защрихована линия, а в средата се поставят инициалите "СБ", оградени с кръгче.

Чл. 30. Единични дървета и групи дървета, определени за семепроизводство, се означават с трайни жълти пръстени, широки 5 см, и инициали "СБ" на височина 1,50 м по цялата гранична линия. В таксационното описание на подотдела, в който се намират, се отбелязват дървесният вид и техният брой.

Чл. 31. Селекционното описание на клоновата колекция съдържа информация за включените в него видове, сортове и клонове, брой и възраст на дърветата, както и заемана площ.

Раздел II
Стопанисване

Чл. 32.
(1) Стопанисването на горската семепроизводствена база е свързано със:
1. регулиране формовото разнообразие и селекционната структура на насажденията;
2. увеличаване честотата на семеносене, респ. плодоносене;
3. увеличаване добива на висококачествени в наследствено отношение репродуктивни материали;
4. поддържане в добро здравословно състояние.
(2) В източниците на горски репродуктивни материали по чл. 7, т. 2, 3 и 4 се извършват следните дейности:
1. извеждане на селекционни сечи;
2. агротехника: култивиране, торене и поливане;
3. борба с болестите и вредителите;
4. поддържане на трайна ограда около маточниците и семепроизводствените градини при необходимост;
5. оформяне короните на присадките;
6. поддържане на маточниците на "глава" и почистване на нежеланите леторасли.

Чл. 33. При провеждане на сеч и извоз в насажденията за семепроизводство с оглед предпазване на дърветата от нараняване се допуска използването само на екологични техники и технологии.

Чл. 34.
(1) Селекционните сечи в постоянните насаждения за семепроизводство се извеждат след фенотипна и селекционна инвентаризация и отбелязване на плюсовите дървета при следната последователност:
1. отсичат се всички минусови дървета (кривостъблени, с чепове, виторасли, с водни леторасли и повреди от болести и вредители);
2. отсичат се индивидите от други видове, които пречат на растежа и свободното кръстосано опрашване между дърветата от основния вид;
3. отсича се наличният подраст и подлес (в букови и дъбови насаждения), ако влошава водния и температурния режим на почвата или пречи за събирането на плодовете;
4. минималната склопеност и пълнота след извеждане на сечта е 0,5 - 0,6 за иглолистните и 0,6 - 0,7 за широколистните видове.
(2) При маркирането и извършването на селекционни сечи в дозряващите и зрелите семепроизводствени насаждения се спазват следните изисквания:
1. запазват се дърветата с ясно изразени приспособителни признаци, с бърз растеж, тясна корона и фини клони, форми с ценна дървесина (косвено определена по кората), устойчиви на болести, вредители и без видими повреди, като се държи сметка за наличието на полов диморфизъм при някои видове;
2. короните на плюсовите дървета трябва да бъдат добре осветени, да не се допират помежду си и с короните на съседните дървета;
3. сечите се извеждат до възраст, при която индивидите в дадено насаждение все още активно реагират на допълнително осветяване на короната и засилват генеративната си способност;
4. оптималната склопеност и пълнота след сечта е 0,7 за тежкоплодните широколистни и 0,6 за останалите видове;
5. оптималната пълнота се достига след еднократно, двукратно или трикратно извеждане на сечта, което зависи от първоначалната гъстота.
(3) Изреждане във вегетативните семепроизводствени градини се извършва в следните случаи:
1. когато са създадени при голяма гъстота и се налага короните на присадките да бъдат осветени за задържане на естествения процес на самоокастряне;
2. след генетична проверка и окачествяване на клоновете за превръщане на семепроизводствената градина от първо стъпало в съвместна едновременна от второ стъпало;
3. при начален процес на съхнене на присадки в резултат на несъвместимост между подложка и калем или на нападения от насекомни вредители;
4. цялостната дейност в градините се извежда под контрола на отговорния за нейното създаване научен ръководител и специалисти от ГСС.
(4) В генеративните семепроизводствени градини и култури за семепроизводство по чл. 22, ал. 6, създадени при голяма гъстота, се извежда селекционна сеч, като се спазват следните изисквания:
1. при индивидуалната селекция се отчита наличният полиморфизъм и се запазват всички налични форми и редки индивиди, отразяващи спектъра на вътрепопулационната изменчивост;
2. отстраняват се всички изостанали в растежа индивиди и тези с видими нездравословни признаци;
3. осигурява се равномерно разпределение на растенията върху площта, с което се създават нормални условия за формиране на короните и кръстосано опрашване след настъпване на генеративната фаза на растенията;
4. всички отсечени растения се изнасят извън площта на градината.

Чл. 35.
(1) Възобновителни сечи в постоянни насаждения за семепроизводство се провеждат в тези от тях, в които се забелязват признаци на загиване на основния дървостой и/или са на възраст един клас над определения турнус на сеч.
(2) Видът на сечта и нейната интензивност се съгласуват с ГСС.
(3) При затруднено естествено възобновяване то се подпомага с посевен и посадъчен материали от същото насаждение.
(4) След окончателната фаза на сечта възобновените постоянни семепроизводствени насаждения запазват статута си и не се отписват от регистъра на горската семепроизводствена база.

Чл. 36.
(1) Короните на присадките и индивидите във вегетативните и генеративните семепроизводствени градини периодично се формират в зависимост от дървесния вид, с което се постига:
1. задържане на растежа по височина и облекчаване на брането на шишарки, съплодия и семена;
2. увеличаване обема на по-леснодостъпната част на короната, подобряване на светлинния режим около нея и стимулиране на растенията за редовно и обилно семеносене, респ. плодоносене;
3. премахване короната на подложката.
(2) Формирането на короните на присадките и отделните индивиди за задържане на растежа по височина започва с премахване на връхната пъпка и зависи от дървесния вид: за белия и черния бор - след петата или шестата година, а за елите и смърча - след седмата - осмата година от присаждането, респ. засаждането.
(3) Височината на короните на присадките и индивидите в семепроизводствените градини по време на тяхното използване трябва да бъде достъпна, поради което след дванадесетата година в зависимост от дървесния вид се прерязва връхната част на короната за задържане на растежа.
(4) Короните се формират под непосредствения контрол на специалисти от ГСС или регистрирани за упражняване на частна лесовъдска практика лица.

Чл. 37.
(1) Сечта в маточниците се извършва с цел:
1. възбуждане на издънковата способност на дърветата майки в многогодишните маточници;
2. подобряване на растежа на летораслите, от които ще се добиват резници;
3. добив на леторасли за производство на резници.
(2) Сечта в маточниците се извършва по следните начини:
1. изсичане на излишните недоразвити и странични леторасли, като на една "глава" се оставят от 2 до 4 бр. в зависимост от клона (за тополи и върби) и сорта;
2. ежегодно цялостно изсичане на летораслите на многогодишните маточници на височина 5 - 10 см за ниските и 0,50 - 2 м за високите маточници.

Чл. 38.
(1) Сечите в източниците за репродуктивни материали от горската семепроизводствена база, без маточниците, се предвиждат при извършване на лесоустройствена ревизия, а за годината - чрез изготвяне на годишен план за ползване от собствениците на горите.
(2) Плановете по ал. 1 се изготвят и одобряват съгласно разпоредбите на Наредба № 30 от 1998 г. за ползване на дървесината от горите (ДВ, бр. 146 от 1998 г.).
(3) План-извлеченията за събиране на суха и паднала маса, добив на корк, промяна на вида и интензивността на сечта от предвижданията на устройствените проекти и направата на просеки в източниците, без маточниците, както и другите лесовъдски дейности в тях, преди да бъдат одобрени, се проверяват и съгласуват от ГСС и се одобряват съгласно Наредба № 30 от 1998 г. за ползване на дървесината от горите.
(4) Специалистите от ГСС извършват проверка на маркираните насаждения и осъществяват контрол по време на и след сечта, одобряват констативните протоколи съгласно Наредба № 30 и правят писмени предложения пред НУГ, РУГ и ДЛ за отстраняване на нарушенията и налагане на санкции.

Чл. 39.
(1) В градините за семепроизводство, клоновите колекции, опитните култури и маточниците не се допускат следните дейности: паша; прокарването на пътища, пътеки, прокари и просеки; направа на изкопи, строежи и скамейки за отдих; изхвърлянето на отпадъци и паленето на огън.
(2) В насаждения и култури до 400 м около източниците на семена се водят селекционни сечи.
(3) В семепроизводствените градини, клоновите колекции и маточниците се провежда два пъти през годината (пролетта и есента) лесо-патологично обследване за установяване на видовия състав и числеността на насекомните вредители по корените, стъблата, листата и семената. При необходимост се провеждат мерки за борба, включително и за предпазване на семенната реколта.

Глава седма
ПРОГНОЗИРАНЕ И ОЦЕНКА НА СЕМЕННАТА РЕКОЛТА. ДОБИВАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА СЕМЕНАТА И ПЛОДОВЕТЕ. СЕРТИФИКАЦИЯ И ЕТИКЕТИРАНЕ

Раздел I
Прогнозиране и оценка на семенната реколта

Чл. 40.
(1) Прогнозиране на семенната реколта се извършва въз основа на резултатите от проучванията върху количеството на генеративните пъпки, фенологични наблюдения по времето на цъфтежа, опрашването и запазването на генеративните части.
(2) Фенологични наблюдения се провеждат във фенологични пунктове, определени за всички източници на репродуктивни материали.
(3) Площта на фенологичен пункт в постоянните насаждения за семепроизводство е 0,25 ха, а във временните - 0,1 ха. Те се означават трайно на терена с жълта боя и квадратче с надпис "ФП".
(4) Наблюденията се провеждат от служители на ДЛ и ГСС, които ежегодно в срок до 30 юни изпращат сведения за цъфтежа (приложение № 16) и до 10 август - сведение за семеносенето (приложение № 17) в ГСС, а те от своя страна - обобщени справки в НУГ до 20 август.
(5) Фенологичните наблюдения обхващат следните фенофази:
1. начало на цъфтеж - разпукване на отделни мъжки, женски или двуполови цветове и съцветия;
2. пълен цъфтеж - периода, в който всички цветове или съцветия по дължина на цялата корона са разцъфнали;
3. край на цъфтежа - времето, когато започва завяхване, потъмняване или опадване на части от цветовете или на мъжките цветове и съцветия;
4. образуване на завръзи и плодове - фазата започва, когато след оплождането от цветовете на широколистните видове се образуват плодове, а при иглолистните видове шишарчиците позеленяват и започват да растат;
5. пълна зрелост - определя се по морфологичните промени в размерите и оцветяването на плодовете, шишарките, развитието на зародиша и ендосперма и кълняемостта на семената.
(6) В определени от НУГ райони за фенологични наблюдения се поставят временни леки постройки, оборудвани с необходимата апаратура.

Чл. 41.
(1) Семеносенето и плодоносенето при горскодървесните видове се оценяват периодично след образуването на завръзите и плодовете, а преди настъпване на пълна зрелост се прави цялостна оценка.
(2) Семеносенето и плодоносенето се оценяват и прогнозират по два вида методи:
1. окомерни:
а) окомерно - статистически метод на В. Каппер (приложение № 18) - прилага се за семепроизводствените насаждения и градини, като отчитането се извършва по време на цъфтежа, образуването на завръзите и началото на узряване на плодовете и семената;
б) по шестстепенна скала на Корчагин (приложение № 19) - прилага се за свободно растящи дървета, семепроизводствени насаждения и градини;
2. количествени:
а) метод на пробни клонки;
б) метод на моделни дървета на Правдин (приложение № 20) - прилага се ефективно при видове с изразена периодичност в плодоносенето: дъбове, бук, питомен кестен, бял бор, черен бор, ела, смърч, бяла мура;
в) разчетно-статистически метод - определянето се извършва чрез провеждане на неколкогодишни точни наблюдения за отчитане на плодоносенето в балове и количествени единици, след което се установява корелационната връзка между тях;
г) аеро-фотограметричен метод - от аеро-фотоснимки върху плодоносещи насаждения се отчита чрез базова оценка степента на плодоносене.
(3) Приложението на отделните методи се извършва по указания и под контрола на ГСС.

Раздел II
Събиране, добиване и съхраняване на семената и плодовете. Сертификация и етикетиране

Чл. 42.
(1) Въз основа на прогнозата за очакваната реколта и потребностите на ДЛ и по заявки от други ползватели се изготвя годишен разчет за семесъбиране (приложение № 21), който в срок до 10 август се изпраща за одобрение в РУГ.
(2) Годишните разчети на ДЛ по ал. 1 се обобщават в РУГ, а обобщеният разчет се представя в срок до 20 август за одобрение от НУГ.
(3) При необходимост РУГ и НУГ може да възлагат събиране и добив на допълнителни количества от предвидените в разчета семена и плодове.

Чл. 43.
(1) Събирането на семена и плодове и добивът на шишарки за нуждите на ДЛ започват след получаване на писмен документ от ГСС за положителен резултат от извършената предварителна оценка на тяхната годност.
(2) Пробите за предварителен анализ се взимат от отделни индивиди или като общ сбор за популацията.
(3) Масата на пробата по ал. 2 се определя съгласно БДС 1953-99.
(4) Пробите за анализ се взимат от ДЛ и в срок 24 часа се изпращат в ГСС, съпроводени с писмо (приложение № 22), протокол (приложение № 32) и паспорт (приложение № 26).
(5) За видове с кратък срок на узряване и загуба на кълняемост предварителният анализ може да се извърши от специалисти на ГСС на място.
(6) Резултатите от оценката по ал. 1 се нанасят в работен лист (приложение № 23) и въз основа на него в петдневен срок от получаване на пробата ГСС уведомяват ДЛ за годността на реколтата с писмо (приложение № 24).

Чл. 44.
(1) Шишарки и плодове се берат от стоящи и отсечени дървета при иглолистните, костилковите, липите, брезата, яворите, ясените, акацията и брястовете, а семена и плодове при тежкоплодните видове и видове с месести плодове се събират от повърхността на земята.
(2) Сеч на дървета в постоянни иглолистни насаждения за семепроизводство и във временни насаждения за семепроизводство, които са предвидени за извеждане на възобновителни сечи, както и в цялата семепроизводствена база за опитни и научни цели, се извършва след одобрение на план-извлечение съгласно Наредба № 30 от 1998 г. за ползване на дървесината от горите.
(3) При събиране на семена и плодове от земята площта около дърветата предварително се почиства от подлес, суха маса и опадали повредени семена.
(4) Не се допуска брулене, отсичане и чупене на клони в източниците от семепроизводствената база. По изключение се допуска отсичане на клони в семепроизводствените градини при съчетаване на оформянето на короните със семесъбирането.
(5) Брането от стоящи дървета се извършва чрез използване на специализирана техника при спазване на правилата за безопасност на труда.
(6) При брането и събирането на шишарки, плодове и семена се спазват сроковете, посочени в приложение № 25.
(7) Брането на шишарки от бял бор и черен бор се допуска и през есента, като до тяхното узряване те се съхраняват в проветриви помещения.
(8) Покълнали жълъди се събират само за есенен посев, който се извършва веднага.

Чл. 45.
(1) Събраните и добити репродуктивни материали се съхраняват разделно в партиди, които се придружават с паспорт (приложение № 26) и сертификат за идентифициране на произхода, издаден от определени със заповед на директора на ДЛ служители (приложение № 27).
(2) При временно съхраняване на шишарките се осигурява защита от влага и гризачи и се спазва фитосанитарната хигиена.
(3) Отделните партиди се поставят в палети, чували, торби и други съдове, които позволяват проветряване.
(4) На всяка партида се поставят два етикета от вътрешната и външната страна по образец (приложение № 28). Когато репродуктивните материали са предназначени за нелесовъдски цели, в етикета се изписва текстът "не е предназначен за целите на лесовъдството".
(5) Партидите от временен склад се транспортират до мястото на преработка и съхранение в срок до три дни, като се съпровождат със сертификат за произход (приложение № 27). Всяка опаковка или съд се придружава с етикета по ал. 4.
(6) В зависимост от категорията на горския репродуктивен материал етикетът (приложение № 28) е:
1. жълт - за "идентифициран";
2. зелен - за "селекциониран";
3. розов - за "окачествен";
4. син - за "изпитан".
(7) При транспорта не се допуска просушаване, запарване и овлажняване на репродуктивните материали, както и рязка промяна на температурата на средата.

Чл. 46.
(1) Добивът на семената от шишарките, съплодията и плодовете се извършва в централни, регионални и местни семедобивни станции.
(2) В станциите се приемат само почистени от примеси и санитарно освидетелствани партиди, отговарящи на изискванията по чл. 45.
(3) От всяка партида шишарки задължително се взема проба за определяне на начална влажност чрез тегловия метод (сушене при 105 °С) или влагомер.
(4) Теглото на шишарките при измерената първоначална влажност по ал. 3 се определя чрез привеждане на действителното тегло към кондиционирана влажност от 20% съгласно приложение № 29.
(5) При по-висока относителна влажност от 20% шишарките се подлагат на предварително интензивно просушаване.

Чл. 47.
(1) Добивът на семена от иглолистни шишарки включва: извличане, обезкриляване, просушаване и почистване.
(2) Извличането се извършва в слънчеви и конвекторни (с принудителна циркулация на топъл въздух) шишаркосушилни.
(3) Режимът на сушене се определя в зависимост от дървесния вид, първоначалната влажност на шишарките и типа на сушилнята, като се спазват изискванията за запазване кълнителните качества на семената и пълното им извличане от шишарките.
(4) При сушене в конвекторни сушилни на шишарки от бял бор, черен бор, черна мура, клек, бяла мура и обикновен смърч с начална влажност, по-малка от 40%, се спазват режимите, посочени в приложение № 30.
(5) Обезкриляването и почистването се извършват ръчно или със специализирани обезкрилителни и почистващи апарати.

Чл. 48.
(1) Добивът на семена от плодове и съплодия на широколистни дървесни видове и храсти се осъществява ръчно или с машини.
(2) Добивът на семена от сочни плодове се извършва непосредствено след тяхното събиране, за да се избегне ферментацията и развитието на гнилостни процеси.
(3) Добитите семена се просушават на сянка при температура от 15 до 35 °С, разстлани на пластове с дебелина от 5 до 15 см.

Чл. 49.
(1) За запазване на жизнеността и кълняемостта на семената при тяхното съхранение се държи сметка за степента на зрялост, анатомичната структура, начина на добиване, влажността и степента на просушаване, начина на предварително съхранение, температурата и относителната влажност на въздуха в помещението за съхранение.
(2) В зависимост от срока и целта семената се съхраняват:
1. краткосрочно - до една година;
2. срочно - от 2 до 5 години; прилага се за семена "резервен фонд";
3. дългосрочно - от 5 до 15 години; прилага се за семена "резервен фонд" и "генна банка".
(3) Специфичните условия за съхранение на семената зависят от тяхната видова принадлежност.

Чл. 50.
(1) При съхранението на семена от иглолистни видове се спазват следните изисквания:
1. краткосрочно - допуска се при влажност на семената 8 - 12% и температура 2 - 4° С;
2. срочно - допуска се при влажност на семената 6 - 8% и температура 0° С;
3. дългосрочно - допуска се при влажност на семената от 2 до 5% и температура от - 5 до - 10° С.
(2) Просушаването на семената се извършва в сушилни с принудителна циркулация на въздух с температура 30 - 35° С.

Чл. 51.
(1) Съхранението на семена от широколистни видове се извършва при спазване на изискванията, посочени в приложение № 31.
(2) Преди съхраняване семената се почистват и обеззаразяват с фунгициди или във водна баня.
(3) През периода на съхранение периодично се взимат проби за установяване на влажността, кълняемостта и определяне на времето, необходимо за предпосевна подготовка.
(4) Влажността на съхраняваните семена се установява по тегловния начин или със специални измерителни уреди.
(5) За съхранение се използват стерилни субстрати от промит пясък, торф и дървени стърготини или техни комбинации в съотношение 1:1.

Глава осма
ОКАЧЕСТВЯВАНЕ И ОПАКОВКА НА ПОСЕВНИТЕ МАТЕРИАЛИ

Чл. 52.
(1) Семена и плодове от местен произход или от внос, предназначени за залесяване и производство на фиданки, се изпитват и окачествяват от ГСС.
(2) Пробите за изпитване и окачествяване се взимат от оторизирани със заповед на началника на НУГ служители на ДЛ, ГСС или регистрирани за упражняване на частна лесовъдска практика лица в присъствие на представител на доставчика.
(3) При вземане на пробата се съставя протокол в два екземпляра (приложение № 32).
(4) Пробите се вземат при спазване на изискванията на БДС 1953-99.
(5) Пробите, придружени с протокол по ал. 3, и паспорт (приложение № 26) се изпращат в ГСС в срок 24 часа.
(6) Постъпилите в ГСС проби се завеждат в семеконтролен регистър (приложение № 33).
(7) Резултатите от анализа се отразяват за всяка проба поотделно в семеконтролен лист (приложение № 34).
(8) Крайните резултати от изпитването на пробата се попълват в семеконтролно свидетелство (приложение № 35).
(9) Срокът на валидност на семеконтролното свидетелство по ал. 8 се определя от ГСС съгласно БДС 1953-99 и се нанася в него.
(10) Повторно изпитване на една и съща партида се извършва, когато:
1. изтече срокът на валидност на свидетелството по ал. 9;
2. пробата не е взета и изпратена съгласно изискванията по ал. 2, 3, 4 и 5;
3. настъпят промени в пробата по време на транспорт;
4. допълнително е извършено почистване или обработване на партидата;
5. по време на съхранение са настъпили промени или семената са повредени от болести и вредители.
(11) Проба за повторно изпитване се взема и изпраща в срок до 5 дни след установяване на причините по ал. 10 или след получаване на съобщението от ГСС за нередовност на изпратената проба, като в протокола по ал. 3 се отбелязват "за повторно изпитване", номерът и датата на предишното семеконтролно свидетелство и резултатите от изпитването.
(12) При повторно изпитване първоначалната проба не се връща обратно от ГСС на заявителя.

Чл. 53.
(1) Международно семеконтролно свидетелство за изпитана проба се издава от семеконтролна станция, акредитирана и упълномощена от ISTA.
(2) Взимането на пробата, изпитването и издаването на свидетелството по ал. 1 се извършват съгласно правилата и методите на ISTA.

Чл. 54.
(1) По искане на контролен орган или при оспорване на резултатите от заявителя се извършва арбитражно изпитване.
(2) Искане за арбитражно изпитване се прави пред НУГ в срок до 10 дни от получаване на семеконтролното свидетелство. Такова искане не може да бъде предявено, ако са променени условията за съхранение на партидата или нейното състояние.
(3) Арбитражна проба се взема от упълномощени със заповед на НУГ оторизирани специалисти или регистрирани за упражняване на частна лесовъдска практика лица, незаинтересувани от арбитража. При вземането на пробата присъства представител на заинтересувания доставчик, който подписва протокола.
(4) Арбитражната проба се взема в двойно количество спрямо предвиденото в чл. 52, ал. 4 и се изпитва в две повторения веднага след получаването й от комисията.
(5) Резултатите от повторните изпитвания във връзка с арбитражния спор се обработват съобразно утвърдените международни правила (IRST) и статистически методи.
(6) Ако разликата между резултатите от арбитражното изпитване и данните в оспорвания документ е по-малка от допустимите отклонения, определени с международните правила IRST, остава в сила първият издаден документ, като разходите в този случай са за сметка на заявителя за арбитражното изследване.
(7) Когато разликата между резултатите от арбитражното изпитване и посочените в оспорвания документ е по-голяма от допустимите отклонения, се издава нов документ, а разходите по арбитража са за сметка на неизправната страна.

Чл. 55.
(1) Семената и плодовете се опаковат в запечатани от доставчика пакети, непозволяващи повторно запечатване и запазващи при транспорт и съхранение техните качества, посочени в придружителните документи: сертификат за произход, транспортен етикет и паспорт на семенната партида.
(2) Предназначените семена за посев, съхранение и продажба се придружават с документи по ал. 1 и семеконтролно свидетелство (приложение № 35).
(3) Преминалите предпосевна подготовка или съхранявани в централни семехранилища семена се транспортират в рамките на едно денонощие до мястото на тяхното използване, по възможност с хладилна техника.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "автохтонна гора" е местна популация, формирана в резултат на продължително естествено възобновяване през различните етапи от филогенетичното развитие на вида;
2. "алели" са алтернативни функционални състояния на гените;
3. "биотип" е група от генетически идентични индивиди с еднакви биологични прояви;
4. "възобновяване" е възстановяване на растителността от един или няколко дървесни вида по естествен начин - чрез семена или различни видове издънки, или изкуствен начин - чрез семена или залесяване на предварително произведени фиданки;
5. "генеративна способност" е наследствено обусловена възможност за залагане на цветни пъпки;
6. "генна банка" е съхранен генетичен материал в клонови и генеративни колекции; семена и полен;
7. "генотип" е съвкупност от наследствените признаци и свойства на организма, т. е. съвкупност от взаимодействащи гени, обуславящи признаците и свойствата на организмите;
8. "географска култура" е изкуствено създадено насаждение, в което по определена схема са залесени фиданки от различни географски произходи на един и същ дървесен вид;
9. "главен дървесен вид" е този, който при конкретните условия на месторастене има най-голямо стопанско и средообразуващо значение;
10. "горска генетика" е раздел от биологичната наука, който изучава явленията "наследственост" и "изменчивост" и разкрива същността на действие на генетичните програми през онтогенетичното развитие на горскодървесните и храстовите видове;
11. "дендрариум" е създадена по изкуствен начин колекция от размножени със семена или по вегетативен начин растения от различни дървесни видове и форми при тях;
12. "дозряваща култура" е насаждение, създадено по изкуствен начин чрез залесяване, в което растенията са на възраст 20 год. по-малка от турнуса за сеч за съответния вид и достигат тяхната пълна възобновителна зрелост;
13. "доставчик" е лице - производител или търговец на горски репродуктивен материал;
14. "екотип" е популация, формирана и наследствено адаптирана към определен комплекс от екологични условия, индивидите на която имат специфични фенотипни особености, като резултат на естествения отбор;
15. "експлант" е растителна тъкан за вегетативно размножаване;
16. "електрофореза" е метод за разделяне на молекулите в зависимост от тяхната различна подвижност в електрическо поле;
17. "елит" е проверено чрез генетични методи и потомствени опити плюсово дърво, което предава по наследство ценните си фенотипни признаци и растежни особености;
18. "ex situ" е метод за съхраняване по изкуствен начин на генетичните ресурси извън или в зоната на естественото разпространение на вида чрез залесяване на вегетативни или генеративни репродуктивни материали;
19. "етаж" е дървостой с относително еднаква височина във вертикалната структура на насаждението;
20. "зародиш" е част от семето, получена в резултат на сливането на мъжките и женските гамети;
21. "зелен резник" е вегетативна част, добита от растението през вегетационния период, която се използва за укореняване или присаждане;
22. "зрели гори" са тези, които са достигнали пълна физиологична и генеративна зрелост;
23. "зрял резник" е вегетативна част, добита от растението в период на покой, която се използва за присаждане или подготовка за укореняване;
24. "инбридинг" е влошаване на генетичния потенциал на популацията в резултат на близкородствено кръстосване и повишаване степента на хомозиготност;
25. "индивидуална селекция" е метод за подобряване на вида чрез отбор на индивиди с определени признаци и свойства;
26. "in situ" е метод за съхраняване на генетични ресурси чрез тяхното запазване в зоната на естественото им разпространение;
27. "интродукция" е внедряване на нови дървесни и храстови видове, нехарактерни за страната;
28. "камбий" са вторични меристемни клетки, заемащи странично положение в тялото на растението, от които се образува вторичната дървесина и вторичната кора (ликото);
29. "кандидат елит" е плюсово дърво, на което се извършва генетична проверка;
30. "клон" е съвкупност от растения с еднаква наследственост; вегетативно размножени копия на соматичен материал от един донор;
31. "клонова колекция" е група от идентифицирани клонове;
32. "копулация" е метод за вегетативно размножаване чрез присаждане на калем;
33. "култивар" е култивиран (отгледан, подобрен) вариетет, който може да бъде клон, раса или други подобрени растения, отглеждани заради ценните им свойства;
34. "кръстосано опрашване" е свободно или контролирано опрашване между индивидите за изпитване на тяхната обща или специфична комбинативна способност;
35. "маргинална популация" е малка реликтна популация на вида;
36. "масова селекция" е отбор на група дървета или популации;
37. "месторастене" е район с определени почвено-климатични условия;
38. "микропопулация" е изолирана малка група индивиди от един и същ вид;
39. "млада култура" е създадена по изкуствен начин гора от един или няколко дървесни вида до 20-годишна възраст;
40. "моделно дърво" е средно представително за насаждението по таксационни и селекционни показатели дърво;
41. "насаждение" е естествена или създадена по изкуствен начин популация от един или няколко дървесни вида;
42. "нормални насаждения" е популация, в която преобладават дървета от селекционната категория "нормални", т. е. със средни таксационни и селекционни показатели;
43. "опитна култура" е създадено по изкуствен начин и определена схема насаждение с фиданки от един или няколко произхода за опитна цел;
44. "панмиксис" е неограничено и случайно кръстосване между индивидите в популацията;
45. "партида" е част от репродуктивни материали;
46. "плюсово насаждение" е популация, в която над 75% от дърветата са от селекционната категория "плюсово дърво";
47. "подлес" е дървесна и храстова растителност, която се намира под основния дървостой;
48. "подотдел" е еднородна по състав и възраст залесена площ с размери от 0,1 до 25 ха, за което се предвижда провеждането на конкретна лесовъдска дейност, или незалесени площи, ливади, скали, езера и др. в границите на един отдел;
49. "подраст" са растенията под склопа от един или няколко основни дървесни вида, които ще сменят в бъдеще главния дървостой;
50. "полиморфизъм" е разнообразие от форми в рамките на вида;
51. "популация" е съвкупност от растения или индивиди на даден биологичен вид, които растат на определено място или обитават даден район и между които се извършва неограничено и случайно кръстосване;
52. "потомствени опити" са фиданки от фамилии на отделни дървета, отглеждани диференцирано в разсадник или в опитни култури;
53. "провиниенчна култура" е изкуствено създадено насаждение, в което по определена схема са засадени фиданки от различни произходи на един вид;
54. "произход" е синоним на "провиниенц"; местонахождение на едно или група дървета, семена или полен;
55. "пълна семеносна година" е година, през която всички дървета в популацията семеносят, респ. плодоносят, обилно;
56. "пълнота" е количество дървесна маса върху единица площ; определя се като съотношение между обема или кръговата площ на насаждението към обема или кръговата площ на нормалното насаждение, т. е. насаждението с пълнота единица;
57. "ревизионен период" е период от време между две устройства на горите, който за тополовото и върбовото стопанство е 5 години, а за всички останали гори - 10 години;
58. "резервен фонд" са съхранени за запазване и използване при необходимост семена от горскодървесните видове;
59. "резник" е част от растение, която се използва за укореняване и производство на посадъчен материал;
60. "селекция" (отбор) е научно направление, което изучава полиморфизма при горско-дървесните видове и прилага практическите прийоми и методи за подобряване на съществуващите и създаване на нови видове и форми;
61. "семена общ сбор" са семена, добити от неселекционирани индивиди или популации;
62. "семенници" са дървета, които се оставят при извеждане на осеменителна фаза на главна сеч за осигуряване на естествено възобновяване на площта;
63. "сечнозрели гори" са гори в турнусния клас на възраст;
64. "склопеност" е степен на доближеност на короните на дърветата, която се определя като съотношение между площта на короните на дърветата в пробната площ към тази на дърветата от нормалното насаждение, приета за единица;
65. "сорт" са отгледани растения от един произход, които се отличават от сродните им растения по някои наследствени свойства (физиологични, морфологични, цитологични и др.), които имат значение за горското стопанство;
66. "средновъзрастна култура" е изкуствено създадено насаждение на възраст един клас под възрастта на дозряващите култури;
67. "средно моделно дърво" е отбрано от еднородна група дървета в насаждението дърво със средни показатели за височина, диаметър и видово число;
68. "строеж на насаждението" е разпределението на дърветата в насаждението по таксационни и селекционни показатели;
69. "таксационно описание" е характеристика на основните таксационни показатели на насаждението;
70. "турнус" е възрастта в години, при която насаждението е достигнало поставената стопанска цел (производство на дървесина, възобновяване на гората и запазване на полезните функции на горите);
71. "фенологично наблюдение" е определяне фазите на развитие на растенията през вегетационния период и времето за узряване на семената;
72. "фенотип" е съвкупност от всички външни, видими и измерими признаци и особености на дървото, които са резултат от взаимодействието на генотипа с околната среда;
73. "фладерна дървесина" е дървесина със специфична текстура и оцветяване на дървесните влакна;
74. "форма" е едно растение или група растения с един и същ морфологичен белег, който се предава по наследство;
75. "хетерозиготност" е степен на различие в генетичния код на индивида или генетичния фонд на популацията, които се обуславят от наследствените различия в гаметите на изходните родители или на индивидите, изграждащи популацията;
76. "хибридизация" е кръстосване на растения с различна наследственост, в резултат на което се получава хибрид;
77. "ISTA" е международна организация за изпитване на горските репродуктивни материали;
78. "IRST" е официален документ на ISTA, в който се публикуват правилата за изпитване на посевните материали.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Наредбата се издава на основание чл.48 от Правилника за прилагане на Закона за горите (ДВ, бр. 41 от 1998 г.) и отменя Инструкцията за изграждане, стопанисване и използване на горската семепроизводствена база, подготовка на горски семена, събиране, преработка, запазване и предпосевна подготовка, издадена в книжка от Комитета по горите през 1992 г., и Заповед № 142 от 10.VI.1998 г. на началника на НУГ.

§ 3. Приложенията към тази наредба се издават в бюлетин на Националното управление по горите.

§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на началника на Националното управление по горите.