Чл. 1. С тази наредба се уреждат изискванията към:
1. мониторинга и класификацията на качеството на водите за къпане;
2. управлението на качеството на водите за къпане;
3. предоставянето на информация на обществеността относно качеството на водите за къпане;
4. реда за определяне на нови зони за къпане.

Чл. 2. Целта на наредбата е да осигури запазване, защита и подобряване качеството на околната среда, както и да защити здравето на човека чрез прилагане на подхода за интегрирано управление на водите.
 
Чл. 3. Наредбата се прилага за водите за къпане във всяко място (обособена част) от повърхностно водно тяло, където компетентният орган по чл. 5 очаква през сезона за къпане голям брой къпещи се и за което няма издадена постоянна забрана за къпане или постоянно предупреждение, че къпането не е разрешено.

Чл. 4. Наредбата не се прилага за:
1. водите в плувни басейни и басейните за водни (спа) процедури;
2. водите в обособени места, използвани с лечебно-профилактична цел;
3. водите в изкуствено създадени и обособени водни тела, които нямат връзка с повърхностни и/или подземни води.

 
Чл. 5. Директорът на Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ) ежегодно преди началото на сезона за къпане идентифицира всички зони за къпане, намиращи се на контролираната от него територия, и определя продължителността на сезона за къпане.
 
Чл. 6.
(1) Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве извършва мониторинг на качеството на водите за къпане по показателите, посочени в приложение № 1, колона A, при спазване изискванията на приложение № 2.
(2) За целите на мониторинга за всяка зона за къпане се определя един пункт за взимане на проби.
(3) Пунктът за взимане на проби се разполага в сектора, където:
1. се очакват най-много къпещи се, или
2. се очаква най-голям риск от замърсяване, съгласно профила на водите за къпане.
(4) За всяка зона за къпане преди започването на всеки сезон за къпане се изготвя график за провеждане на мониторинга. Мониторингът се извършва не по-късно от четири дни след съответната дата, посочена в графика за провеждане на мониторинга.
(5) Графикът за провеждане на мониторинга следва да бъде съобразен с установена уязвимост на зоната за къпане към замърсяване от разположени в близост източници на замърсяване, както и със степента на посещаемост на съответната зона, в случаите когато може да бъде определена.
(6) Проби, които са взети по време на краткотрайно замърсяване, могат да се игнорират. Те трябва да се заместят с проби, взети съгласно приложение № 2.
(7) По време на необичайни ситуации графикът за провеждане на мониторинга може да бъде анулиран. Той се възстановява веднага след края на необичайната ситуация. Непосредствено щом стане възможно, след края на необичайната ситуация се вземат нови проби, за да се заместят пробите, които не са били взети поради необичайната ситуация.
(8) Директорът на РИОКОЗ информира Министерството на здравеопазването за всяко анулиране на графика за провеждане на мониторинга, като посочва причините за това. Информацията се изпраща веднага след възстановяването на графика за провеждане на мониторинга.
(9) Изпитванията на качеството на водите за къпане се извършват по референтните методи, посочени в приложение № 1, като пробите се взимат в съответствие с правилата, посочени в приложение № 3.
(10) Министърът на здравеопазването може да одобрява използването и на други методи или правила, различни от посочените в ал. 9, в случай че бъдат представени убедителни доказателства, че получаваните резултати са еквивалентни на тези, получавани чрез методите и правилата по ал. 9. Министърът на здравеопазването представя на Европейската комисия цялата информация за използваните методи или правила и доказателствата за тяхната еквивалентност.

 
Чл. 7. Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве създава и поддържа база данни за извършения мониторинг на качеството на водите за къпане по показателите, посочени в приложение № 1, колона A.
 
Чл. 8.
(1) Оценката на качеството на водите за къпане се извършва:
1. по отношение на всяка зона за къпане;
2. след края на всеки сезон за къпане;
3. на основа на базата данни за качеството на водите за къпане, получена от проведения мониторинг през сезона за къпане и трите предходни сезона за къпане;
4. съгласно процедурата, посочена в приложение № 4.
(2) Оценката на качеството на водите за къпане може да се извърши и на основа на базата данни за качеството на водите за къпане, получена от проведения мониторинг само през трите предходни сезона за къпане. В този случай министърът на здравеопазването уведомява предварително Европейската комисия. Европейската комисия се уведомява също и в случай, че впоследствие се премине отново към извършване на оценка на база на четири сезона за къпане. Периодът на оценката на качеството на водите за къпане не може да се променя по-често от веднъж на пет години.
(3) Оценката на качеството на водите за къпане се извършва винаги на основата на база данни, получена най-малко от резултатите от 16 взети проби, или от 12 проби, при наличие на специфичните обстоятелства по приложение № 2, т. 2.
(4) Оценката на качеството на водите за къпане може да се извърши и на основата на база данни за по-малко от четири сезона за къпане, в случай че:
1. са спазени изискванията по ал. 3, или;
2. базата данни, използвана за оценката, се състои най-малко от резултатите от 8 взети проби през сезон за къпане, който не превишава 8 седмици.
(5) Разпоредбата по ал. 4 се отнася за случаите, когато:
1. са идентифицирани нови зони за къпане;
2. в зоната за къпане са настъпили промени, които биха могли да повлияят класификацията на водите за къпане, съгласно чл. 10 и 11, като в този случай оценката се извършва на основа на базата данни, състояща се единствено от резултатите от взетите проби, преди настъпването на промените, или
3. водите за къпане вече са били оценени, съгласно Наредба № 11 за качеството на водите за къпане (ДВ, бр. 25 от 2002 г.), като в този случай се използват еквивалентните данни, получени от проведения мониторинг по реда на Наредба № 11, като за целта показатели № 2 и 3 от приложението към Наредба № 11 се считат за еквивалентни на показатели № 2 и 1 от колона A на приложение № 1 на тази наредба.
 
Чл. 9. При извършване на оценката на качеството на водите за къпане РИОКОЗ могат да подразделят или да групират заедно водите от съществуващите зони за къпане. Групиране на водите за къпане се допуска, при условие че са изпълнени следните изисквания:
1. разположени са в съседни зони за къпане;
2. получили са сходни оценки за предходните четири години при спазване на изискванията по чл. 8, ал. 1 - 4 и ал. 5, т. 3, и
3. имат изготвени профили на водите за къпане, които установяват общи рискови фактори или тяхното отсъствие.

 
Чл. 10. В резултат на оценката на качеството на водите за къпане, извършена съгласно чл. 7 - 9, и съгласно критериите, посочени в приложение № 4, водите за къпане се класифицират като:
1. "лоши";
2. "задоволителни";
3. "добри", или
4. "отлични".
 
Чл. 11.
(1) Първата класификация на водите за къпане се извършва най-късно до края на сезона за къпане на 2015 г.
(2) До края на сезона за къпане на 2015 г. всички води за къпане трябва да отговарят най-малко на изискванията, необходими за класифициране като "задоволителни". Министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите и техните регионални структури са длъжни да предприемат всички реалистични и пропорционални мерки, които считат за подходящи за увеличаване броя на водите за къпане, класифицирани като "отлични" или "добри".
(3) Водите за къпане, класифицирани като "лоши", могат временно да продължат да се считат за съответстващи на изискванията на наредбата, при условие че се вземат следните мерки, които влизат в сила от сезона за къпане, който следва тяхната класификация:
1. адекватни мерки за управление, включително забрана на къпането или предупреждение, че къпането не е разрешено, с оглед предпазване на къпещите се от излагане на замърсяване;
2. идентификация на причините за непостигане на "задоволително" качество на водите;
3. адекватни мерки за предотвратяване, намаляване или премахване на причините за замърсяването, и
4. уведомяване на обществеността съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 чрез поставяне на разбираем и ясен предупредителен знак или символ и информиране за причините за замърсяването и взетите мерки на базата на профила на водите за къпане.
(4) В случай че водите за къпане са класифицирани като "лоши" за пет последователни години, директорът на РИОКОЗ разпорежда постоянна забрана за къпане или постоянно предупреждение, че къпането не е разрешено.
(5) Директорът на РИОКОЗ след предоставяне на становище от директора на съответната басейнова дирекция за управление на водите може да разпореди постоянна забрана за къпане или постоянно предупреждение, че къпането не е разрешено и преди края на петгодишния период, в случай че бъде установено, че постигането на "задоволително" качество не е възможно или е необосновано скъпо.

 
Чл. 12.
(1) Директорът на РИОКОЗ изготвя профил на водите за къпане съгласно приложение № 5. Всеки профил на водите за къпане може да обхваща една зона за къпане или повече от една съседна зона за къпане.
(2) Профилите на водите за къпане се преразглеждат и актуализират съгласно изискванията на приложение № 5.
(3) Директорът на съответната басейнова дирекция за управление на водите подпомага директора на РИОКОЗ при изготвянето, преразглеждането и актуализирането на профилите на водите за къпане и му предоставя всички данни от извършваните от басейновата дирекция мониторинг, оценки и други дейности в изпълнение изискванията на Закона за водите, които имат отношение към водите за къпане.


Чл. 13. Директорът на РИОКОЗ е длъжен да предприема навременни и адекватни мерки за управление, които са приложими към необичайни ситуации или инцидентни замърсявания, които водят до или от които би могло да се очаква неблагоприятно въздействие върху качеството на водите за къпане и здравето на къпещите се. Тези мерки включват информиране на обществеността и, в случай на необходимост, временна забрана за къпане.
 
Чл. 14.
(1) Когато профилът на водите за къпане установява потенциал за пролиферация на цианобактерии, се извършва подходящ мониторинг за навременна идентификация на наличието на здравен риск.
(2) В случай че настъпи пролиферация на цианобактерии и се идентифицира или предполага риск за здравето, незабавно се предприемат адекватни мерки за управление, за да се предотврати излагането на риск на къпещите се, включително и чрез информиране на обществеността.
 
Чл. 15.
(1) Когато профилът на водите за къпане установява тенденция за пролиферация на макроводорасли и/или морски фитопланктон, се извършва проучване, за да се установи тяхната приемливост и наличието на здравен риск, и се предприемат адекватни мерки за управление, включително информиране на обществеността.
(2) Водите за къпане се проверяват визуално за замърсявания като смолисти остатъци, стъкла, пластмаси, каучук или други отпадъци. Когато се открие такова замърсяване, се предприемат адекватни мерки за управление, включително, в случай на необходимост, информиране на обществеността.

Чл. 16. Когато един речен басейн предизвиква трансгранични въздействия върху качеството на водите за къпане, министърът на здравеопазването и министърът на околната среда и водите прилагат подходящи мерки за сътрудничество със съответната държава-членка за изпълнение изискванията на тази наредба, включително чрез подходяща обмяна на информация и съвместни действия за контрол върху тези въздействия.

Чл. 17. Мерките за предотвратяване, намаляване или премахване на причините за замърсяване на водите в зоните за къпане се включват в програмите от мерки към плановете за управление на речните басейни за съответния речен басейн, изготвени от съответната басейнова дирекция.

 
Чл. 18.
(1) Главният държавен здравен инспектор и директорът на РИОКОЗ прилагат подходящи мерки за насърчаване публичното участие при прилагането на тази наредба и създават възможности на засегнатата общественост:
1. да установи формата, под която може най-пълноценно да участва, и
2. да прави предложения, забележки или възражения.
(2) Разпоредбата на ал. 1 се отнася и за случаите на изготвяне, преразглеждане и актуализиране на списъците на зоните за къпане съгласно чл. 5. Директорът на РИОКОЗ е длъжен да взема предвид и обсъжда всяка една получена информация.

 
Чл. 19.
(1) Директорът на РИОКОЗ възлага на кметовете на общините, на чиято територия има зони за къпане, да осигурят посочената по-долу информация за всяка зона да бъде своевременно и активно разпространена и чрез указателна табела да бъде налична през целия сезон за къпане, на лесно достъпно място в близост до водите за къпане:
1. текущата класификация на водите за къпане и всяка забрана за къпане или предупреждение, че къпането не е разрешено, по смисъла на този член, чрез разбираем и ясен предупредителен знак или символ;
2. общо описание на зоната за къпане, на нетехнически език, основано на профила на водите за къпане, изготвен съгласно приложение № 5;
3. при води за къпане, обект на краткотрайно замърсяване:
а) съобщение, че водите за къпане са обект на краткотрайно замърсяване;
б) посочване на броя дни, в които къпането е било забранено или е имало предупреждение, че не е разрешено по време на предходния сезон за къпане, поради такова замърсяване, и
в) предупреждение, че се очаква или има такова замърсяване;
4. информация за характера и очакваната продължителност на необичайни ситуации по време на такива събития;
5. когато къпането е забранено или има предупреждение, че не е разрешено, уведомление за обществеността и посочване на причините;
6. когато има въведена постоянна забрана за къпане или постоянно предупреждение, че къпането не е разрешено, факта, че дадената зона вече не е зона за къпане и причините за нейното декласифициране, и
7. посочване на източници на по-пълна информация съгласно чл. 20.
(2) Предвид разпоредбите на чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, когато морски плажове с прилежащата им акватория са предоставени на концесия, директорът на РИОКОЗ може да възлага изпълнението на задълженията по ал. 1 на концесионера на морския плаж по отношение на зоната или зоните за къпане, попадащи в обхвата на предоставената им на концесия акватория.
(3) Директорът на РИОКОЗ предоставя своевременно на кметовете на съответните общини или концесионери на плажове необходимата информация за изпълнение на задълженията им по ал. 1.
 
Чл. 20.
(1) Регионалната инспекция по опазване и контрол на общественото здраве използва подходящи средства и технологии, включително интернет страница, за да разпространява активно и своевременно информацията за водите за къпане по чл. 18, ал. 1, а също и следната информация (по възможност и на други езици освен български):
1. списък на зоните за къпане, намиращи се на контролираната от тях територия;
2. класификацията на водите за къпане за последните три години и техните профили, включително резултатите от мониторинга, извършен съгласно тази наредба след последната класификация;
3. при води за къпане, класифицирани като "лоши", информация за причините за замърсяването, начините и възможностите за справяне с тях, както и за взетите мерки за предпазване на къпещите се от излагане на замърсяване, съгласно чл. 11, ал. 3 - 5, и
4. при води за къпане, обект на краткотрайно замърсяване, обща информация за:
а) условията, които биха могли да доведат до краткотрайно замърсяване;
б) вероятността за такова замърсяване и вероятната му продължителност;
в) причините за замърсяването и начините за справяне с тях, както и за взетите мерки за предпазване на къпещите се от излагане на замърсяване.
(2) Списъкът по ал. 1, т. 1 трябва да бъде наличен всяка година преди започването на сезона за къпане.
(3) Резултатите от мониторинга по ал. 1, т. 2 трябва да се публикуват на интернет страницата на РИОКОЗ непосредствено след завършването на анализа.
 
Чл. 21. (*)
(1) Информацията по чл. 19 и 20 се разпространява веднага след като бъде налична.
(2) Министерството на здравеопазването може да предоставя информация на обществеността за водите за къпане и чрез геореферентна технология, която се представя по разбираем и последователен начин, по-специално чрез употребата на знаци и символи.


Чл. 22.
(1) Министърът на здравеопазването предоставя на Европейската комисия доклад за резултатите от мониторинга и оценката на качеството на водите за къпане за всички зони за къпане, както и информация за взетите съществени мерки за управление. Информацията се предоставя годишно до 31 декември и обхваща предходния сезон за къпане. Предоставянето на информацията се извършва веднага след като е направена първата оценка на качеството на водите за къпане по чл. 8.
(2) Министърът на здравеопазването уведомява всяка година Европейската комисия преди започването на сезона за къпане за всички идентифицирани зони за къпане, включително причината за всяка промяна в сравнение с предходната година.
(3) Министърът на здравеопазването информира Европейската комисия за всяко анулиране на графика за провеждане на мониторинга по чл. 6, ал. 8, като посочва причините за това. Тази информация се изпраща най-късно заедно с доклада по ал. 1.


Чл. 23. Като съществуващи зони за къпане се определят:
1. местата с води за къпане, намиращи се в прилежащата към плажовете на Черноморското крайбрежие акватория;
2. местата с води за къпане, намиращи се в прилежащата към брега на водни обекти с повърхностни води акватория, извън случаите по т. 1, които са изрично определени за тази цел със заповед на областен управител или кмет на община, издадена на основание чл. 41, ал. 3 от Закона за водите или по силата на други актове.

Чл. 24.
(1) Определянето на нови зони за къпане се извършва от кмета на общината или областния управител съобразно чл. 41, ал. 3 на Закона за водите след съгласуване с директора на РИОКОЗ и директора на басейновата дирекция за управление на водите.
(2) Кметът на общината или областният управител изпраща в РИОКОЗ и басейновата дирекция проект на заповед за обявяване на водните обекти за общо ползване за къпане. В заповедта се посочват водите, зоната и сезонът за къпане. Проектът на заповед се изпраща не по-рано от един месец преди началото на предлагания сезон за къпане.
(3) Преди изготвянето на проекта на заповед се извършва проучване в предвижданата зона за къпане относно възможността за спазване изискванията на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи (ДВ, бр. 65 от 1996г.). За целта кметът на общината назначава комисията, предвидена по чл. 5 на посочената наредба.
(4) В срока по ал. 5 директорът на басейновата дирекция по служебен път предоставя становище в РИОКОЗ по изпратения проект на заповед.
(5) В едномесечен срок от получаване на проекта на заповед директорът на РИОКОЗ извършва предварително проучване на качеството на водите за къпане и уведомява кмета на общината или областния управител за това, дали зоната за къпане по предварителни данни отговаря на изискванията на наредбата.
(6) Кметът на общината или областният управител издава заповедта във връзка с чл. 41, ал. 3 от Закона за водите, в случай че директорът на РИОКОЗ и директорът на басейновата дирекция считат, че могат да бъдат изпълнени изискванията на тази наредба и има положително становище на комисията по чл. 5 на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи.


§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "повърхностни води", "подземни води", "речен басейн", "воден обект", "води на сушата", "изкуствено водно тяло", "крайбрежни морски води", "повърхностно водно тяло" и "преходни води" са съгласно § 1, т. 23, 24, 28, 34, 35, 51, 54, 59 и 64 от Закона за водите;
2. "води за къпане" са обособени части от течащите или стоящите води на сушата, преходните и крайбрежните морски води, които отговарят на изискванията на чл. 3;
3. "зона за къпане" е частта от повърхностното водно тяло, където се намират водите за къпане;
4. "сезон за къпане" е периодът от време през годината, когато се очакват голям брой къпещи се в дадена зона за къпане;
5. "голям брой къпещи се" е брой лица, който компетентният орган по чл. 5 счита за голям, вземайки предвид съществуващите тенденции или налична инфраструктура или съоръжения в зоните за къпане, както и други предприети действия за насърчаване на къпането;
6. "постоянна забрана" и "постоянно предупреждение" е мярка, която се отнася най-малко за цял сезон за къпане;
7. "замърсяване" е наличие на микробиологична контаминация или присъствие на други организми или отпадъци, оказващи влияние върху качеството на водите за къпане и представляващи риск за здравето на къпещите се, съгласно чл. 14 и 15 и приложение № 1, колона A;
8. "мерки за управление" са следните мерки, предприети по отношение на водите за къпане:
а) създаване и поддържане на профил на водите за къпане;
б) изготвяне на график за провеждане на мониторинга;
в) мониторинг на водите за къпане;
г) оценяване качеството на водите за къпане;
д) класифициране на водите за къпане;
е) установяване и оценка на причините за замърсяване, които могат да повлияят върху качеството на водите за къпане и да застрашат здравето на къпещите се;
ж) информиране на обществеността;
з) предприемане на действия за предотвратяване излагането на замърсяване на къпещите се;
и) предприемане на действия за намаляване на риска от замърсяване;
9. "краткотрайно замърсяване" е микробиологична контаминация съгласно приложение № 1, колона A, с ясно установени причини, което не се очаква да повлияе върху качеството на водите за къпане за повече от приблизително 72 часа след първоначалното възникване и за което компетентният орган по чл. 5 е установил процедури за прогнозиране и действия, както е посочено в приложение № 4;
10. "необичайна ситуация" е събитие или комбинация от събития, влияещи върху качеството на водите за къпане на дадено място и което не се очаква да се случи повече от един път средно на четири години;
11. "база данни за качеството на водите за къпане" са данните, получени съгласно чл. 5 и 6;
12. "оценка на качеството на водите за къпане" е процесът на оценяване на качеството на водите за къпане, с помощта на метода за оценка, дефиниран в приложение № 4;
13. "пролиферация на цианобактерии" е натрупване на цианобактерии под формата на цъфтеж, петна или пяна;
14. "засегната общественост" е съгласно § 1, т. 25 от Закона за опазване на околната среда.

§ 2. С тази наредба се въвеждат изискванията на Директива 2006/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/EИО.


§ 3. Наредбата се издава на основание чл. 135, т. 7 във връзка с чл. 189 от Закона за водите и чл. 34, ал. 2 във връзка с § 1, т. 12, буква "б" от Закона за здравето.

§ 4. Инструкции и указания по прилагане на наредбата дава министърът на здравеопазването съгласувано с министъра на околната среда и водите.

§ 5. Първото определяне на профилите на водите за къпане съгласно чл. 12, ал. 1 се извършва до 24 март 2011 г.
 
§ 6. Разпоредбата по чл. 21 се прилага от началото на сезона за къпане през 2012 г.

§ 7. До извършването на първата оценка на качеството на водите за къпане по реда на тази наредба годишното докладване на Европейската комисия на резултатите от мониторинга на водите за къпане по смисъла на чл. 21, ал. 1 продължава да се извършва съгласно изискванията на Директива 76/160/EИО и Наредба № 11 за качеството на водите за къпане. През този период показател № 1 от приложението към Наредба № 11 не се взема предвид в годишния доклад, а показатели № 2 и 3 от приложението към Наредба № 11 се считат за еквивалентни на показатели № 2 и 1 от колона A на приложение № 1 на тази наредба.

§ 8. Мониторингът на качеството на водите за къпане може да продължи да се извършва по реда на Наредба № 11 за качеството на водите за къпане до сезона за къпане през 2011 г. вкл. Главният държавен здравен инспектор преди началото на сезона за къпане дава указания на директорите на РИОКОЗ по прилагането на тази разпоредба и изискванията на чл. 6.

§ 9. В Наредба № 11 за качеството на водите за къпане се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1 ал. 1 се изменя така:
"(1) С тази наредба се определят изискванията към качеството на природните води, предназначени за къпане."
2. Членове 3 - 7 се отменят.
3. В чл. 10, ал. 1 думите "след обявяването им по реда на чл. 5, ал. 1 и 2" се заличават.
4. Членове 11 и 17 се отменят.
5. В § 1 т. 4 от допълнителната разпоредба се отменя.
6. В § 2 от преходните и заключителните разпоредби думите "и чл. 20 от Закона за народното здраве" се заличават.
7. Параграфи 4 и 11 се отменят.
8. Навсякъде в текста на наредбата думите "държавния санитарен контрол", "ДСК", "хигиенно-епидемиологичните инспекции" и "ХЕИ" се заменят с "държавния здравен контрол", "ДЗК", "регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве" и
"РИОКОЗ".
9. Наредба № 11 за качеството на водите за къпане се прилага до 31 декември 2014 г.
 
Приложение № 1
към чл. 6, ал. 1      
 
Приложение № 2
към чл. 6, ал. 1


1. Една проба се взема непосредствено преди започването на всеки сезон за къпане. Като се отчита тази извънредна проба и се вземе предвид т. 2, за един сезон за къпане се вземат и анализират не по-малко от четири проби.
2. Само три проби обаче се вземат и анализират за един сезон за къпане в случая на зони за къпане, които или:
а) имат сезон за къпане, ненадвишаващ осем седмици, или
б) са разположени в район със специални географски условия.
3. Датите за вземане на проби се разпределят равномерно през целия сезон за къпане, като интервалът между датите не надвишава един месец.
4. В случай на краткотрайно замърсяване се взема една допълнителна проба, за да се потвърди, че инцидентът е приключил. Тази проба не е част от базата данни за качеството на водите за къпане. Когато е необходимо да се замени игнорирана проба, се взема една допълнителна проба седем дни след края на краткотрайното замърсяване.
 
Приложение № 3
към чл. 6, ал. 9


1. Пункт за вземане на проби
Когато е възможно, пробите се вземат на 30 сm под повърхността на водата и на място с дълбочина на водата поне 1 m.
2. Стерилизация на съдовете (бутилките) за вземане на проби
Съдовете (бутилките) за вземане на проби трябва да:
а) преминат през стерилизация в автоклав за поне 15 мин при 121 °C, или
б) преминат през суха стерилизация при температура между 160 °C и 170 °C за един час най-малко, или
в) бъдат директно получени от производителя, като са стерилизирани чрез облъчване.
3. Вземане на проби
Обемът на съда (бутилката) за вземане на проби зависи от необходимото количество вода за определяне на всеки показател. Минималното съдържание обикновено е 250 ml.
Съдовете за вземане на проби трябва да са от прозрачен и неоцветен материал (стъкло, полиетилен или полипропилен).
За предотвратяване случайното замърсяване на пробата пробовземачът трябва да използва асептични техники за запазване стерилността на съдовете за вземане на проби. Когато това изискване се прилага правилно, няма нужда от стерилна екипировка (като стерилни хирургични ръкавици, щипки или пробовземен прът).
Пробата трябва да се идентифицира ясно с неизтриваем надпис върху нея и върху протокола за взимане на проба.
4. Съхранение и транспорт на пробите преди извършване на анализ
Водните проби трябва да са защитени на всеки етап от транспорта от излагане на светлина, и особено на пряка слънчева светлина.
При пристигането й в лабораторията пробата трябва да се съхранява при температура от около 4 °C, в хладилна чанта или хладилник (в зависимост от климата). Когато транспортирането до лабораторията е вероятно да отнеме повече от четири часа, пробата се транспортира в хладилни условия.
Времето между вземане на пробите и анализа трябва да бъде възможно най-кратко. Препоръчва се пробите да се анализират в същия работен ден. В случай че това не е възможно по практически причини, тогава пробите се анализират в рамките на не повече от 24 часа. Междувременно те се съхраняват на тъмно и при температура 4°C ±3°C.
 
Приложение № 4
към чл. 8, ал. 1, т. 4


I. "Лошо" качество
Водите за къпане се класифицират като "лоши", когато в базата данни за качеството на водите за къпане за последния период на оценка(1) изчислените стойности(2) на персентила на резултатите от микробиологичните анализи са по-лоши(3) от "задоволителните" стойности, дадени в приложение № 1, колона Г.
II. "Задоволително" качество
Водите за къпане се класифицират като "задоволителни":
1. когато в базата данни за качеството на водите за къпане за последния период на оценка изчислените стойности на персентила на резултатите от микробиологичните анализи са равни или по-добри(4) от "задоволителните" стойности, дадени в приложение № 1, колона Г, и
2. когато водите за къпане са обект на краткотрайно замърсяване, при условие че:
а) са били взети адекватни мерки за управление, включително наблюдение, системи за ранно предупреждение и мониторинг, с оглед предпазване на къпещите се от излагане на замърсяване, чрез предупреждение или когато е необходимо, чрез забрана за къпане;
б) са били взети адекватни мерки за управление, за предотвратяване, намаляване или отстраняване на причините за замърсяване, и
в) броят на игнорираните проби съгласно чл. 6, ал. 6 поради краткотрайно замърсяване през последния период на оценка представлява не повече от 15 % от общия брой проби, предвидени в графика за провеждане на мониторинга за този период, или не повече от една проба за сезон за къпане, в зависимост от това кое е по-голямо от двете.
III. "Добро" качество
Водите за къпане се класифицират като "добри":
1. когато в базата данни за качеството на водите за къпане за последния период на оценка изчислените стойности на персентила на резултатите от микробиологичните анализи са равни или по-добри(4) от "добрите" стойности, дадени в приложение № 1, колона В, и
2. когато водите за къпане са обект на краткотрайно замърсяване, при условие че:
а) са били взети адекватни мерки за управление, включително наблюдение, системи за ранно предупреждение и мониторинг, с оглед предпазване на къпещите се от излагане на замърсяване, чрез предупреждение или когато е необходимо, чрез забрана за къпане;
б) са били взети адекватни мерки за управление, за предотвратяване, намаляване или отстраняване на причините за замърсяване, и
в) броят на игнорираните проби съгласно чл. 6, ал. 6 поради краткотрайно замърсяване през последния период на оценка представлява не повече от 15 % от общия брой проби, предвидени в графика за провеждане на мониторинга за този период, или не повече от една проба за сезон за къпане, в зависимост от това кое е по-голямо от двете.
IV. "Отлично" качество
Водите за къпане се класифицират като "отлични":
1. когато в базата данни за качеството на водите за къпане за последния период на оценка изчислените стойности на персентила на резултатите от микробиологичните анализи са равни или по-добри(4) от "отличните" стойности, дадени в приложение № 1, колона Б, и
2. когато водите за къпане са обект на краткотрайно замърсяване, при условие че:
а) са били взети адекватни мерки за управление, включително наблюдение, системи за ранно предупреждение и мониторинг, с оглед предпазване на къпещите се от излагане на замърсяване, чрез предупреждение или когато е необходимо, чрез забрана за къпане;
б) са били взети адекватни мерки за управление, за предотвратяване, намаляване или отстраняване на причините за замърсяване, и
в) броят на игнорираните проби съгласно чл. 6, ал. 6 поради краткотрайно замърсяване през последния период на оценка представлява не повече от 15 % от общия брой проби, предвидени в графика за провеждане на мониторинга за този период, или не повече от една проба за сезон за къпане, в зависимост от това кое е по-голямо от двете.
Забележки:
1. "Последен период на оценка" означава последните четири сезона за къпане или когато е приложимо - периодът съгласно чл. 8, ал. 2 или 4.
2. Персентилът се изчислява като логаритмична функция log10 на вероятностното разпределение на резултатите от микробиологичните анализи за дадена зона за къпане, както следва:
а) определя се стойността на log10 от всички резултати от микробиологичните анализи на поредицата оценявани данни (в случай че съществува резултат с нулева стойност, вместо него се определя log10 от минималната граница на откриване на използвания метод за анализ);
б) изчислява се средната аритметична на стойностите на log10 (µ);
в) изчислява се стандартното отклонение на стойностите на log10 (s).
Най-високата стойност на 90-ия персентил на вероятностното разпределение на резултатите се получава с помощта на следното уравнение:
Най-висока стойност на 90-и персентил = аntilog (µ + 1,282 s).
Най-високата стойност на 95-ия персентил на вероятностното разпределение на резултатите се получава с помощта на следното уравнение:
Най-висока стойност на 95-и персентил = аntilog (µ + 1,65 s).
3. "По-лоши" означава с по-високи концентрационни стойности, изразени в cfu/100 ml.
4. "По-добри" означава с по-ниски концентрационни стойности, изразени в cfu/100 ml.
 
Приложение № 5
към чл. 12, ал. 1


I. Профилът на водите за къпане се състои от:
1. описание на физическите, географските и хидроложките характеристики на водите за къпане и на други повърхностни води във водосборния район на съответните води за къпане, които биха могли да бъдат източник на замърсяване, които са приложими за целите на тази наредба и в съответствие с изискванията на Закона за водите;
2. идентификация и оценка на причините за замърсяване, които могат да окажат въздействие върху водите за къпане и да застрашат здравето на къпещите се;
3. оценка на потенциала за пролиферация на цианобактерии;
4. оценка на потенциала за пролиферация на макроводорасли и/или фитопланктон;
5. когато оценката по т. 2 показва, че има риск от краткотрайно замърсяване, следната информация:
а) предвижданите характер, честота и продължителност на очакваното краткотрайно замърсяване;
б) подробни данни за всички останали причини за замърсяване, включително взетите мерки за управление и графика за тяхното отстраняване;
в) взетите мерки за управление по време на краткотрайно замърсяване и идентифициране и данни за контакт с органите, отговорни за предприемане на такива действия;
6. местоположението на пункта за вземане на проби.
II. Когато води за къпане са класифицирани като "добри", "задоволителни" или "лоши", техният профил се преразглежда редовно, за да се оцени дали обстоятелствата, посочени в т. I, са се променили. В случай на необходимост профилът се актуализира. Честотата и обхватът на неговото преразглеждане се определят в зависимост от естеството и степента на замърсяването. Минималните изисквания и честота за преразглеждане на профила на водите за къпане са съгласно посочената таблица.
 

Класификация на водите за къпане	"Добри"	"Задоволителни"	"Лоши"
Честота на преразглеж дане не по-рядко от:	4 години	3 години	2 години
Обстоятелства за преразглеждане (по т. I)	т. 1 - 5	т. 1 - 5	т. 1 - 5

                               
Когато води за къпане са класифицирани като "отлични", техният профил не се нуждае от преразглеждане, като актуализиране на профила е необходимо само в случай, че класификацията им се промени на "добри", "задоволителни" или "лоши". В този случай преразглеждането обхваща всички обстоятелства по т. I.
III. Когато е извършена мащабна строителна дейност или са направени значителни промени в инфраструктурата във или в близост до зона за къпане, профилът на водите за къпане се актуализира преди започването на следващия сезон за къпане.
IV. Когато е приложимо, информацията по т. I, 1 и 2 се представя на подробна карта.
V. В случай на необходимост компетентният орган по чл. 5 може да включва или добавя в профила на водите за къпане всякаква друга подходяща информация.