Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Чл. 1. С наредбата се определят:
1. общите принципи за управление, регулиране и контрол върху безопасността в железопътния транспорт;
2. обхватът на дейностите в системите за управление на безопасността;
3. изискванията към кандидатите, условията и редът за издаване на удостоверение за безопасност;
4. отговорностите между участниците в железопътната система по отношение на безопасността на превозите;
5. общите цели, правилата, критериите, методите, показателите, процедурите и оценките за безопасност;
6. националните правила за безопасност и изискванията към системите за управление на безопасността;
7. категоризацията на произшествията в железопътния транспорт;
8. редът за разследване на произшествията и инцидентите, правата и задълженията при разследването.
Чл. 2.
(1) Тази наредба се отнася за железопътната система в Република България и осигурява хармонизирането с регулаторните структури по безопасността в Европейския съюз.
(2) Управлението и контролът по безопасността на теснопътните железопътни линии и жп линиите 3-та категория се осъществяват от лицата, които ги управляват и стопанисват в съответствие с изискванията по тази наредба и издадени от тях правила, съгласувани с Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
Чл. 3. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" създава условия за равнопоставен достъп за кандидатите, желаещи да участват в железопътния пазар, предоставя необходимата информация и инструкции на общодостъпно място за подпомагането им при подаване на молби и документи за издаване на удостоверения за безопасност.
Чл. 4.
(1) Правилата за безопасност се въвеждат в съответствие с общи стандарти, определени от "Технически спецификации за оперативна съвместимост" (ТСОС), и са задължителни за всички участници в железопътния транспорт.
(2) Общите показатели, общите методи, общите цели и критерии за безопасност се предлагат, допълват и изменят в съответствие с препоръките на Европейската железопътна агенция за уеднаквяване на стандартите за безопасност.
(3) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" уведомява Европейската комисия за всички изменения и допълнения на националните правила за безопасност.
Чл. 5.
(1) Управителите на железопътната инфраструктура и превозвачите, както и лицата, извършващи дейности по проектиране, строителство, поддържане, ремонт и експлоатация на железопътната инфраструктура и/или подвижен железопътен състав, както и на компоненти на оперативната съвместимост, отговарят за изпълнение на изискванията за безопасност.
(2) Безопасната експлоатация на железопътната система, контролът на рисковете, свързани с нея, и мерките за контрол на риска се осъществяват от управителите на железопътна инфраструктура и превозвачите чрез системите им за управление на безопасността.
(3) Отговорността на управителите на железопътната инфраструктура и превозвачите за безопасното поддържане, експлоатация и управление на железопътната система не освобождава от отговорност по тази наредба лицата, извършващи дейности по производство, доставка и монтаж на детайли и оборудване, както и дейности, имащи пряко отношение към безопасността на системата.
Чл. 6.
(1) Дейностите, свързани с безопасността на превозите, се извършват от лица, притежаващи свидетелство за заемане на длъжност и удостоверение за положен изпит, издадени по реда на Наредба № 56 от 2003 г. за изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване или признаване на правоспособност за длъжностите от железопътния транспорт и реда за провеждане на изпитите на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; попр., бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 94 от 2005 г.).
(2) За изпълнение на дейностите по ал. 1 се назначават лица, притежаващи необходимата професионална квалификация и документ за необходимата правоспособност.
(3) Лицата по ал. 1 са длъжни да се явят на изпит в едномесечен срок от назначаването им, като се легитимират със свидетелството за заемане на длъжност.
Чл. 7.
(1) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" определя дейностите, свързани с безопасността на превозите, за които се изисква правоспособност.
(2) Управителите на железопътната инфраструктура, превозвачите и лицата, извършващи дейности по строителство, ремонт, поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура и/или подвижния състав, представят за одобрение в ИА "Железопътна администрация" списъци с длъжностите, които се заемат от лица със съответна правоспособност.
(3) За всяка промяна на списъците, лицата по ал. 2 уведомяват ИА "Железопътна администрация" в 7-дневен срок от настъпването й.
(4) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" уведомява железопътните превозвачи и управителите на железопътната инфраструктура за условията за обучение и издаване на свидетелства за правоспособност и професионална квалификация на персонала, необходими за издаване на удостоверение за безопасност.
Глава втора
УПРАВЛЕНИЕ НА БЕЗОПАСНОСТТА
Раздел I
Управление на безопасността
Чл. 8.
(1) Безопасността в железопътния транспорт се осигурява чрез прилагане на национални правила за безопасност и общоприложими изисквания към участниците в железопътния транспорт, включително чрез правилата, приети от управителя на железопътната инфраструктура.
(2) Безопасността във ведомства, дружества или предприятия със собствен железопътен транспорт и/или приемно-предавателна дейност и железопътните превозвачи се осигурява чрез прилагането на вътрешни правила, приети от ръководителя на ведомството, дружеството, предприятието или управителя на превозвача, съобразени с общоприложимите изисквания за безопасност в железопътния транспорт.
Чл. 9.
(1) Развитието и подобряването на безопасността на железопътния транспорт се постига чрез:
1. внедряването на нови технологии, съоръжения и устройства;
2. усъвършенстване на съществуващите технологии, съоръжения и устройства;
3. непрекъснато развитие и подобряване на нормативната база;
4. постоянното повишаване на квалификацията на персонала.
(2) За поддържане на минимални нива на безопасност се въвеждат:
1. общи показатели за безопасност;
2. общи критерии и цели за безопасност;
3. общи методи за безопасност.
(3) За изследване на железопътната система по отношение изпълнението на общите критерии и цели за оценка на безопасността и ефекта от мерките за безопасност се въвеждат общите показатели за безопасност (приложение № 1).
(4) Общите показатели за безопасност се допълват с мерките за безопасност в съответствие с план-графика на Европейската железопътна агенция за въвеждане на единни показатели за безопасност в Общността.
(5) Общите показатели за безопасност са свързани със:
1. катастрофи, включително и тежки;
2. инциденти и ситуации, близки до инциденти;
3. последствията от произшествия;
4. техническата безопасност на инфраструктурата и нейната експлоатация;
5. управлението на безопасността.
(6) Показателите по ал. 5 се събират, обработват и анализират от структурите за безопасност към управителите на железопътна инфраструктура и превозвачите.
Чл. 10. Управителите на железопътна инфраструктура и превозвачите създават структури за управление на безопасността, които разработват програми (краткосрочни, средносрочни и дългосрочни) за управление на безопасността.
Чл. 11.
(1) Структурите за управление на безопасността към управителите на железопътна инфраструктура и превозвачите оказват пълно съдействие на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" относно наблюдението и контрола върху общото развитие и подобряване на безопасността.
(2) До 10-о число на всеки следващ месец структурите за управление на безопасността към управителите на железопътна инфраструктура и превозвачите събират и обработват в съответствие с приложение № 1 статистическата информация за общите показатели за безопасност, въз основа на възникналите и регистрираните произшествия по безопасността за предходния месец и я предоставят на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" и специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт в Министерството на транспорта.
(3) Към информацията по ал. 2 се прилагат и правилата, заповедите, предписанията и другите административни актове, свързани с безопасността на превозите, издадени за този период.
(4) Информацията по ал. 2 и 3 се предоставя на хартиен и магнитен носител.
Чл. 12.
(1) Структурите по чл. 10 в срок до 30 май всяка година представят на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" и специализираното звено за разследване на железопътни произшествия и инциденти годишен доклад за състоянието на безопасността и общите показатели за безопасност през предшестващата година със съответните анализи, констатации, предприети мерки и препоръки.
(2) Докладът по ал. 1 съдържа:
1. информация относно изпълнението на целите за безопасност и изпълнението на планираните мерки за безопасност;
2. информация за общите показатели за безопасност, посочени в приложение № 1;
3. предложения за въвеждане на нови показатели за безопасност или въвеждане на ограничения или нови гранични стойности на съществуващите;
4. резултатите от вътрешни одити и превенция на безопасността;
5. недостатъци на процедурите, свързани с осъществяването на транспортния процес.
(3) Информацията по ал. 1 се представя на хартиен и магнитен носител.
Чл. 13.
(1) С общите методи за анализ на безопасността се определя нивото на безопасност в сравнение с определени критерии за безопасност и съответствието му с други изисквания за безопасност.
(2) Общите методи за анализ на безопасността включват разработване и дефиниране на:
1. методи за определяне и оценка на риска;
2. методи за оценка на съответствието с изискванията в удостоверенията за безопасност;
3. методи за проверка на експлоатацията и поддръжката на структурните подсистеми от трансевропейските високоскоростни и конвенционални железопътни системи съгласно съответните основни изисквания, доколкото не са обхванати от ТСОС.
Чл. 14.
(1) Общите методи за анализ на безопасността се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
(2) Общите методи за анализ на безопасността могат да се изменят и допълват от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", като се вземат предвид предложенията на управителите на железопътна инфраструктура и превозвачите.
Чл. 15.
(1) Общите цели и критерии за оценка на безопасността се утвърждават от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", като се вземат предвид предложенията на управителите на железопътна инфраструктура и превозвачите.
(2) Предложенията на управителите на железопътна инфраструктура и превозвачите следва да са в съответствие с приетите нива на безопасност в железопътната система.
(3) Предложенията по ал. 2 съдържат:
1. определени цели за безопасност с техните гранични стойности, дефинирани в съответствие с действащите стандарти и статистическите данни;
2. становища по изготвените предложения за общи критерии за оценка на безопасността от останалите заинтересувани участници в железопътната система;
3. предложения за изменение на действащата нормативна уредба при обоснована необходимост;
4. анализ на икономическите, финансовите, техническите и екологичните промени, които ще настъпят вследствие на исканото изменение, както и влиянието им върху безопасните и здравословните условия на труд;
5. допълнителни данни, поискани от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" в зависимост от конкретния критерий.
(4) Общите критерии и цели за безопасност се изменят и/или допълват от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" в съответствие с изискванията на ЕС съобразно графиците за въвеждане.
(5) За измененията и/или допълненията по ал. 4 Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" уведомява Европейската железопътна агенция.
Чл. 16. Общите критерии и цели за оценка на безопасността, за които следва да бъдат достигнати съответни нива от различните части на железопътната система, се изразяват като стойности на приемлив риск за:
1. индивидуални рискове, свързани с пътници, персонал, включително и персонала на лицата, извършващи дейности по строителство, ремонт, поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура и/или подвижния състав, ползватели на жп прелези и др.;
2. индивидуални рискове, свързани с лица, извън тези по т. 1, в железопътни обекти;
3. обществени рискове.
Чл. 17. Управителите на железопътната инфраструктура, превозвачите и лицата, извършващи дейности по строителство, ремонт, поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура и/или подвижния състав, носят отговорност за достигане на общите критерии и цели за оценка на безопасността чрез:
1. изпълнение на минималните технически изисквания и норми за безопасност на железопътната система;
2. изпълнение на минималните изисквания за безопасни и здравословни условия на труд.
Чл. 18. Общите критерии, цели и методи за оценка на безопасността се прилагат съгласувано с Европейската железопътна агенция като първи и втори комплект:
1. първият комплект обхваща анализ и оценка на съществуващите критерии, цели и ниво на безопасност;
2. вторият комплект отразява и обобщава опита от прилагането на първия комплект и посочва всички приоритетни области, в които нивото на безопасност следва да се повиши.
Чл. 19. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" предлага на Европейската комисия съгласувани мерки и предложения за изменение и допълнение на общата рамка на безопасността, както и предложения за разглеждане на специфични случаи по безопасността.
Раздел II
Национални правила за безопасност и системи за управление на безопасността
Чл. 20.
(1) Националните правила за безопасност в железопътния транспорт се прилагат с цел установяване на единни правила в трансевропейската железопътна система.
(2) Националните правила за безопасност се разработват в съответствие с приложение № 2.
Чл. 21.
(1) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" уведомява в началото на всяка година Европейската комисия за националните правила за безопасност, които са в сила и посочват тяхната сфера на приложение.
(2) С уведомлението по ал. 1 се посочва допълнителна информация за основното съдържание на правилата с позоваване на формата на разпоредбите и органа, отговарящ за тяхното обнародване.
(3) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" уведомява Европейската комисия за всички изменения в национални правила за безопасност, както и за всяко ново правило, освен ако то не е изцяло свързано с въвеждането на ТСОС.
(4) Проектът за измененията по ал. 3 заедно с мотивите се изпращат на Европейската комисия за проучване и утвърждаване.
Чл. 22.
(1) Управителите на железопътна инфраструктура и превозвачите изграждат свои системи за управление на безопасността, с които гарантират постигането на общите критерии и цели за безопасност в съответствие с националните правила за безопасност и изискванията, формулирани в ТСОС.
(2) Системите за управление на безопасността на железопътната инфраструктура и превозвачите включват:
1. организационна структура на системата за управление на безопасността;
2. вътрешни правила на службите и звената, отговорни за функционирането на системата за управление на безопасността;
3. стратегия за развитие на безопасността;
4. направления с конкретни цели за поддържане и подобряване на съществуващото ниво на безопасност, включително планове и процедури за постигането на тези цели;
5. методи за извършване на анализ оценка на риска и въвеждане на мерки за контрол на риска в случаите, когато промяна на експлоатационните условия или нови изисквания налагат поемането на нови рискове за инфраструктурата или превозвачите;
6. правила за разследване на железопътни произшествия, които гарантират, че произшествията се докладват, разследват и анализират в съответствие с тази наредба и че се взимат необходимите превантивни мерки;
7. споразумения за предоставяне на необходимата информация за безопасността между железопътната инфраструктура и превозвачите, както и между превозвачите, експлоатиращи една и съща инфраструктура;
8. процедури и формати за начина на документиране на информацията за безопасността и определяне на процедура за общ контрол на информацията относно безопасността;
9. планове за аварийно-възстановителни действия в случай на произшествия, бедствия и аварии, съгласувани със съответните компетентни органи;
10. система от общи цели, правила, критерии, методи, показатели, процедури и оценки за безопасност;
11. контрол по функциониране на системата за управление на безопасността;
12. контрол по поддържането и експлоатацията на структурните подсистеми;
13. програми за обучението, квалификацията и компетентността на персонала.
(3) Управителите на железопътна инфраструктура и превозвачите представят на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" и специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти информацията по ал. 2, т. 5 и 7 от приложение № 2.
Чл. 23. Чрез системата за управление на безопасността се осигурява контрол на всички рискове, свързани с дейностите на управителите на железопътна инфраструктура, превозвачите и техните контрагенти, както рисковете, произтичащи в резултат от дейностите на други лица.
Чл. 24. Системата за управление на безопасността на железопътната инфраструктура отчита резултата от въздействието на превозвачите върху инфраструктурата, спазването на националните правила за безопасност и условията, в удостоверенията за безопасност.
Чл. 25. Системите за управление на безопасността осигуряват координирано изпълнение на процедурите при извънредни обстоятелства от управителя на железопътна инфраструктура и железопътните превозвачи.
Глава трета
УДОСТОВЕРЕНИЯ ЗА БЕЗОПАСНОСТ
Раздел I
Общи разпоредби
Чл. 26. Удостоверение за безопасност се издава на железопътни превозвачи и управителя на железопътна инфраструктура.
Чл. 27. Управителите на превозвачите и железопътна инфраструктура, кандидати за удостоверение за безопасност, трябва да отговарят на изискванията по тази наредба и националните правила за безопасност в железопътния транспорт.
Чл. 28.
(1) Удостоверението за безопасност се издава от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
(2) Удостоверението за безопасност е поименно и не подлежи на преотстъпване.
(3) Удостоверението за безопасност се издава за срок 5 години.
Чл. 29.
(1) За издаване на удостоверение за безопасност кандидатите подават писмено заявление до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
(2) Заявлението съдържа:
1. наименование на заявителя, седалище и адрес на управление, данъчен номер и идентификационен код БУЛСТАТ;
2. заверено копие от съдебната регистрация, удостоверение за актуалното му състояние и декларация, че за лицето не е открита процедура за обявяване в несъстоятелност;
3. свидетелство за съдимост на лицата, които управляват или представляват лицето;
4. описание (схема) на управленската и производствената структура на кандидата;
5. описание на системата за управление на безопасността с приложени всички регламенти, правила и инструкции, заповеди и други административни актове, доказващи изпълнение на националните правила за безопасност на превозите и изискванията за оперативна съвместимост;
6. доказателства за съответствие на дейностите, които ще се осъществяват с националните правила за безопасност и с други правила, приложими за операции, персонал, подвижен състав и др.;
7. доказателства за съответствие с ТСОС, части от ТСОС или националните правила за безопасност към инфраструктурата и различните видове подвижен състав, използван за експлоатация;
8. списък на длъжностите и дейностите, свързани с безопасността на превозите, за които се изисква правоспособност;
9. копия на свидетелства за правоспособност и други документи, доказващи квалификацията на управленския и изпълнителския персонал, в съответствие с нормативно определените изисквания;
10. описание на материалната база, необходима за осъществяване на ремонт, поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура и/или подвижния жп състав, в т. ч. и документи, удостоверяващи право на собственост или ползване - нотариални актове, договори за покупка, договори за наем, лизинг.
(3) Към заявлението по ал. 2 железопътните превозвачи, кандидати за издаване на удостоверение за безопасност, прилагат и:
1. сертификати за безопасност на подвижния състав;
2. разрешителни за въвеждане в експлоатация на използвания подвижен железопътен състав.
(4) Железопътни превозвачи, кандидатстващи за издаване на удостоверение за безопасност само за отделни услуги, извършвани върху част от железопътната инфраструктура, към заявлението по ал. 2 представят и специфични правила и изисквания, които са валидни за съответната част.
(5) Всички документи по ал. 2, 3 и 4 се подават на български език в оригинал или нотариално заверено копие.
Чл. 30.
(1) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" разглежда подадените заявления за издаване на удостоверения за безопасност след представянето на всички необходими документи.
(2) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" може да поиска от кандидата да представи допълнителна информация.
Чл. 31.
(1) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" разглежда заявлението за издаване на удостоверение за безопасност в срок до 4 месеца от датата на подаването му.
(2) В случай че в заявлението или в документацията, приложена към него, бъдат констатирани пропуски или недостатъци спрямо изискванията по тази наредба, на кандидата може да бъде даден 7-дневен срок за отстраняването им.
Чл. 32. Изричният или мълчаливият отказ за издаване на удостоверение за безопасност, както и решението, с което се отнема или изменя съответната част на удостоверението, подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 33. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" обнародва правила, указания и образци на документите, необходими при кандидатстване за удостоверение за безопасност, които предоставя на кандидатите (приложение № 3).
Раздел II
Удостоверение за безопасност на железопътен превозвач
Чл. 34.
(1) Удостоверение за безопасност се издава на железопътен превозвач, който:
1. е изградил система за управление на безопасността в съответствие с изискванията по тази наредба;
2. отговаря на изискванията за оперативна съвместимост от Наредба № 57 от 2004 г. за съществените изисквания към железопътната инфраструктура и подвижния състав за осигуряване на необходимите параметри на взаимодействие, оперативност и съвместимост с трансевропейската железопътна система (обн., ДВ, бр. 55 от 2004 г.; попр., бр. 60 от 2004 г.; изм., бр. 91 от 2005 г.);
3. е в състояние да експлоатира мрежата по безопасен начин.
(2) През срока на валидност на удостоверението Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" извършва междинни проверки за изпълнение на изискванията по ал. 1.
Чл. 35.
(1) Удостоверението за безопасност се състои от две части (приложение № 4):
1. част "А" удостоверява, че железопътният превозвач има системата за управление на безопасността в съответствие с изискванията по чл. 22, ал. 2; тази част е валидна за територията на ЕС;
2. част "Б" удостоверява, че железопътният превозвач отговаря на специфичните изисквания за безопасна експлоатация на съответната железопътна инфраструктура в страната.
(2) В удостоверението за безопасност се отразяват видът и размерът на дейностите, извършвани от железопътния превозвач.
Чл. 36. Удостоверението за безопасност се издава за цялата железопътна мрежа на Република България или за определена част от нея и осигурява равнопоставен достъп до железопътната инфраструктура.
Чл. 37.
(1) Превозвачи, притежаващи удостоверение за безопасност, издадено в страна - членка на Европейския съюз, подават заявление пред Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" за издаване на удостоверение за безопасност част "Б".
(2) Към заявлението по ал. 1 се представят официално заверено копие и легализиран превод на удостоверението за безопасност, сертификати за безопасност на возилата и доказателства за правоспособност и квалификация на персонала.
(3) За взетите решения по ал. 1 Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" уведомява органа на съответната държава, издал удостоверението за безопасност на превозвача.
Чл. 38. Удостоверенията за безопасност на железопътни превозвачи, издадени в страни, които не са членки на Европейския съюз, се признават за валидни, ако това е уговорено в двустранните или многостранните договори, по които Република България е страна.
Чл. 39.
(1) Удостоверението за безопасност се подновява изцяло или частично по реда на чл. 29 при:
1. изтичане на срока, за който е издаден;
2. настъпили съществени промени на вида и размера на дейността.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 заявлението се подава 6 месеца преди датата на изтичане на удостоверението.
Чл. 40.
(1) Притежателят на удостоверението за безопасност е длъжен да уведоми Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" за:
1. всички промени в условията на съответната част от удостоверението за безопасност;
2. въвеждането в експлоатация на нов вид подвижен състав или назначаване на нов персонал.
(2) Уведомлението по ал. 1 се извършва в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелствата по т. 1 и 2.
Чл. 41. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" може да преразгледа и при необходимост да предложи изменение на съответната част от удостоверението за безопасност при настъпване на съществени промени в действащото законодателство по отношение на безопасността в железопътния транспорт.
Чл. 42.
(1) В случаите, когато се установи, че превозвачът е престанал да отговаря на изискванията, при които е издадено удостоверението за безопасност, или са настъпили съществени промени на вида и размера на дейността, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" отнема удостоверението или частта от него, отнасяща се за специфичните изисквания за безопасна експлоатация на железопътната инфраструктура, като мотивира своето решение.
(2) Удостоверението за безопасност, което не е използвано по предназначение до една година от датата на неговото издаване, се отнема със заповед от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
Чл. 43. В случаите на отнемане на издадено удостоверение за безопасност по чл. 37 Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" незабавно информира за това органа на страната членка, който е издал удостоверението за безопасност на превозвача.
Чл. 44. При отнемане на удостоверението за безопасност на железопътния превозвач се налагат ограничителни условия за извършване на превози в съответствие с изискванията за минимално ниво на безопасност, което се определя конкретно за всеки отделен случай от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
Чл. 45.
(1) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" уведомява Европейската железопътна агенцията в срок 30 дни от датата, на която са издадени, за подновени, изменени или отнети удостоверения за безопасност.
(2) В уведомлението по ал. 1 се посочват:
1. наименованието и адресът на железопътния превозвач;
2. датата на издаване на удостоверението за безопасност;
3. обхватът и валидността на удостоверението за безопасност;
4. мотивите за отнемане на удостоверението за безопасност.
Раздел III
Удостоверение за безопасност на железопътна инфраструктура
Чл. 46.
(1) Удостоверение за безопасност се издава на управителя/концесионера на железопътна инфраструктура, който:
1. отговаря на изискванията по Закона за железопътния транспорт и подзаконовите нормативни актове;
2. е изградил система за управление на безопасността в съответствие с изискванията по тази наредба;
3. е определил правила за техническата експлоатация на железопътната инфраструктура.
(2) През срока на валидност на удостоверението Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" извършва междинни проверки за изпълнение на изискванията по ал. 1.
Чл. 47. Удостоверението за безопасност се състои от две части (приложение № 5):
1. част "А" удостоверява, че управителят/концесионерът на железопътната инфраструктура има системата за управление на безопасността в съответствие с изискванията на чл. 22, ал. 2;
2. част "Б" удостоверява, че управителят/концесионерът на железопътната инфраструктура отговаря на специфичните изисквания за безопасно проектиране, поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура, включително управлението и контрола на движението и системата за сигнализацията.
Чл. 48. Удостоверението за безопасност се издава за цялата или част от железопътната инфраструктура.
Чл. 49. Концесионерите на железопътна инфраструктура започват своята дейност след получаване на удостоверение за безопасност.
Чл. 50.
(1) Удостоверението за безопасност се подновява изцяло или частично по реда на чл. 29 при:
1. изтичане на срока, за който е издадено;
2. настъпили съществени промени на елементи на инфраструктурата или принципите на управление и експлоатация;
3. промяна на нормативната уредба, водеща до промяна на изискванията за безопасност.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 заявлението се подава 6 месеца преди датата на изтичане на удостоверението.
Чл. 51.
(1) Притежателят на удостоверението за безопасност е длъжен да уведоми Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" за:
1. всички промени в условията на съответната част от удостоверението за безопасност;
2. всички промени на инфраструктурата, управлението, експлоатацията, поддържането, вида и размера на дейността;
3. въвеждане или използване на нов вид специализиран подвижен железопътен състав за строителство, ремонт и поддържане на железопътната инфраструктура или назначаване на нов персонал.
(2) Уведомлението по ал. 1 се извършва в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелствата по т. 1, 2 и 3.
Чл. 52. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" може да преразгледа и при необходимост да предложи изменение на съответната част от удостоверението за безопасност при настъпване на съществени промени в действащото законодателство по отношение на безопасността в железопътния транспорт.
Чл. 53.
(1) В случаите, когато се установи, че управителят на железопътната инфраструктура е престанал да отговаря на изискванията, при които е издадено удостоверението за безопасност или са настъпили съществени промени на вида и размера на дейността, изпълнителният директор на ИА "Железопътна администрация" отнема удостоверението или изменя частта от него, отнасяща се за специфичните изисквания за безопасна експлоатация на железопътната инфраструктура, като мотивира своето решение.
(2) При изменяне на част от удостоверението за безопасност на управителя на инфраструктура се налагат ограничителни условия за предоставяне на инфраструктурата на превозвачите в съответствие с изискванията за минимално ниво на безопасност, което се определя конкретно за всеки отделен случай от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
(3) В случаите по ал. 2 минималното ниво на безопасност за даден участък се постига със специална технология и организация на експлоатацията, които зависят от състоянието на железопътната инфраструктура (осигурителна техника, габарит, носимоспособност на съоръженията и др.), водещи до ограничаване на достъпа до инфраструктурата и/или параметрите на подвижния състав - тегло, скорост и др.
(4) Ограниченията по ал. 2 продължават до достигане на необходимите нива на безопасност и доказването им пред Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
Чл. 54.
(1) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" уведомява Европейската железопътна агенция в срок 30 дни, от датата на която са издадени, подновени, изменени или отменени удостоверения за безопасност.
(2) В уведомлението по ал. 1 се посочват:
1. наименованието и адресът на управителя на железопътната инфраструктура;
2. датата на издаване на удостоверението за безопасност;
3. обхватът и валидността на удостоверението за безопасност;
4. мотивите за отнемане или изменение на част от удостоверението за безопасност.
Раздел IV
Подготовка на персонала и достъп до съоръжения за подготовка
Чл. 55.
(1) Железопътните превозвачи и управителят на железопътна инфраструктура създават и поддържат условия за обучение на персонала, изпълняващ дейности, свързани с безопасността на превозите.
(2) Железопътните превозвачи и управителите на железопътна инфраструктура носят отговорност за обучението и отговарят за нивото на подготовката и квалификацията на персонала си.
Чл. 56.
(1) В случай че само едно лице - железопътен превозвач или управител на инфраструктура, предоставя съоръжения за обучение и подготовка на персонал, те се предоставят при условия и по ред, определени от собственика, съгласувани с Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
(2) Ползването на съоръженията за обучение се заплаща, като цената се формира в зависимост от разходите за поддържането и функционирането им.
Чл. 57.
(1) Железопътните превозвачи и управителят на железопътната инфраструктура не могат да откажат признаване на правоспособността, квалификацията и професионалния опит, независимо кога и къде са придобити, при назначаване (наемане) на персонал за дейности, свързани с безопасността на превозите.
(2) При промяна на местоработата, лицата изпълняващи дейности, свързани с безопасността на превозите, имат право да получат всички документи, удостоверяващи тяхната подготовка, квалификация, правоспособност и опит, и да ги предоставят при кандидатстване за работа при други превозвачи или управител на железопътна инфраструктура.
Раздел V
Въвеждане в експлоатация на годен за употреба подвижен състав
Чл. 58. (Отм., ДВ, бр. 88 от 2007 г.)
Чл. 59. (Отм., ДВ, бр. 88 от 2007 г.)
Чл. 60. (Отм., ДВ, бр. 88 от 2007 г.)
Чл. 61. (Отм., ДВ, бр. 88 от 2007 г.)
Чл. 62. (Отм., ДВ, бр. 88 от 2007 г.)
Глава четвърта
НАЦИОНАЛЕН ОРГАН ПО БЕЗОПАСНОСТТА
Функции
Чл. 63. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" е национален орган по безопасността в железопътния транспорт.
Чл. 64.
(1) Националният орган по безопасността има следните функции:
1. издава разрешения за въвеждане в експлоатация на структурни подсистеми, на железопътната система за конвенционални и високоскоростни превози в съответствие с Наредба № 57 за съществените изисквания към железопътната инфраструктура и подвижния състав за осигуряване на необходимите параметри на взаимодействие, оперативност и съвместимост с трансевропейската железопътна система;
2. осъществява контрол за съответствието на компонентите на оперативната съвместимост с основните национални изисквания и стандарти при изграждане и експлоатация на структурните подсистеми;
3. налага ограничителни условия или забрана за експлоатацията на съответните подсистеми или части от тях в предвидените от Закона за железопътния транспорт случаи;
4. анализира резултатите от разследването на железопътните произшествия и при необходимост предприема мерки за подобряване на нивото на безопасност;
5. разследва железопътни произшествия в предвидените от закона случаи;
6. разработва и прави предложения до министъра на транспорта за приемане на нови или промяна на съществуващите правила за безопасност.
(2) Функциите по ал. 1 не могат да се прехвърлят директно или чрез допълнително договаряне на управител на железопътна инфраструктура, железопътен превозвач или доставчик.
(3) Управителите на железопътната инфраструктура и железопътните превозвачи са длъжни да оказват пълно съдействие на националния орган по безопасността при изпълнение на функциите му.
Чл. 65. Националният орган за безопасността осъществява функциите си по прозрачен и недискриминационен начин след консултации с всички участници в железопътната система.
Чл. 66. Националният орган по безопасността обменя информация с органите по безопасността на страните - членки от ЕС, и Европейската железопътна агенция за:
1. уеднаквяване на критериите за вземане на решения в цялата Общност;
2. улесняване и координиране на издаването на удостоверение за безопасност на железопътни превозвачи, които са получили международни влакови трасета в съответствие с процедурите за разпределяне на инфраструктурен капацитет върху повече от една железопътна мрежа.
Чл. 67.
(1) Националният орган за безопасност публикува ежегодно годишен доклад за дейността си през предшестващата година и го изпраща в Европейската железопътна агенция най-късно до 30 септември. (2) Докладът по ал. 1 съдържа информация за:
1. нивото и развитието на безопасността в железопътния транспорт, включително общите показатели за безопасност по приложение № 1;
2. промените в законодателството по безопасността в железопътния транспорт;
3. издадените и отнетите удостоверения за безопасност;
4. издадените и отнетите разрешителни за въвеждане в експлоатация на нов или съществено променен железопътен състав или инфраструктура, все още не обхванат от ТСОС;
5. контрола върху дейността на управителите на железопътната инфраструктура и железопътните превозвачи.
(3) Националният орган по безопасността ежегодно извършва анализ на причините за допуснатите произшествия и съвместно с железопътната инфраструктура и превозвачите изготвя годишен план с мерки за запазване и повишаване на нивото на безопасност.
(4) Националният орган по безопасността периодично изготвя доклад до министъра на транспорта за изпълнението на плана по ал. 3.
Глава пета
РАЗСЛЕДВАНЕ НА ПРОИЗШЕСТВИЯ В ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ ТРАНСПОРТ
Раздел I
Произшествия в железопътния транспорт
Чл. 68. Железопътните произшествия са:
1. тежко железопътно произшествие;
2. произшествия и/или инциденти, които при различна обстановка са можели да доведат до последиците на тежки железопътни произшествия;
3. ситуации, близки до инциденти.
Чл. 69.
(1) При настъпване на железопътни произшествия и инциденти длъжностните лица от превозвача или железопътната инфраструктура или от лицата, извършващи дейности по строителство, ремонт, поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура, предприемат незабавно мерки за:
1. предотвратяване на други произшествия;
2. уведомяване съответните длъжностни лица;
3. опазване и съхранение на веществени доказателствата, включително на трудно забележими и нетрайни доказателства, като лед, сажди и др., чрез фотографиране или други подходящи начини;
4. осигуряват информация относно имената и адресите на всички свидетели, показанията на които могат да бъдат в полза на разследването.
(2) Достъп до мястото на произшествието имат само лицата и службите по чл. 71, ал. 2 и 3 и представителите на комисията за разследване.
(3) При настъпване на железопътни произшествия и инциденти на железопътни линии на лица със собствен железопътен транспорт те уведомяват превозвачите, най-близкия експлоатационен пункт на железопътната инфраструктура и Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
Чл. 70. Уведомлението за настъпило железопътно произшествие се регистрира писмено от съответните длъжностни лица и съдържа:
1. дата, час и място на произшествието;
2. кратко описание на произшествието;
3. пострадали хора - убити, ранени;
4. наличие на пожар, какво гори и приблизителни размери на пожара;
5. при дерайлиране - вид на подвижния състав; брой пълни и празни вагони; положение (полегнали, обърнати);
6. наличие на габарит за безпрепятствено преминаване на подвижен състав;
7. състояние на железния път, контактната мрежа и осигурителната техника;
8. участък от железния път - права, крива, наклон, в изкоп, в насип, тунел, мост и др.;
9. възможност за достъп с автомобилен транспорт до местопроизшествието;
10. при произшествие на прелез - вид на пътното превозно средство, съоръженост на прелеза и състояние на прелезното устройство;
11. състояние на товара - повреден, разпилян, изтичане на течности и газове, опасност от възникване на пожар и екологични вреди;
12. необходимост от съдействие от външни на управителя на железопътната инфраструктура и превозвачите организации;
13. друга информация, отнасяща се за случая; 14. име, длъжност и месторабота на уведомяващия.
Чл. 71.
(1) Длъжностно лице от структурата по безопасност на железопътната инфраструктура анализира постъпилата първоначална информация за всяко железопътно произшествие и определя вида на произшествието.
(2) Управителят на железопътната инфраструктура определя ред за назначаване на оперативна група за съхранение, запазване и регистриране на веществените доказателства и изготвяне на констативни протоколи, уведомяване на Спешна медицинска помощ, Национална служба "Полиция", Национална служба "Пожарна безопасност и защита на населението", Главна дирекция "Национална служба гражданска защита", следствени служби и др.
(3) Освен службите и органите по ал. 2 незабавно се уведомяват и специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в железопътния транспорт, и Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
(4) Оперативна група се назначава и когато специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти или Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" ще извършват разследването.
(5) Уведомлението по ал. 2 се извършва и с телеграма (факс) (приложение № 6).
Чл. 72.
(1) За ръководител на оперативната група се определя представител от службата по безопасността на железопътната инфраструктура, а за членове - представители от съответните служби на инфраструктурата и превозвачите.
(2) Съставът на оперативната група при произшествие или инцидент на територията на превозвач или лице със собствен железопътен транспорт и/или приемно-предавателна дейност се определя от управителите на превозвача и лицето със собствен железопътен транспорт.
(3) Не може да бъде ръководител или член на оперативна група лице, пряко участвало в железопътно произшествие или инцидент.
Чл. 73.
(1) Оперативната група по чл. 71, ал. 2 събира всички образци, книги, дневници и писмени показания, аудио- и видеозаписи, фотографски и други материали, регистрира наличието и изправността на пломбите по осигурителната техника и подвижния състав, както и налични части от подвижния състав или други предмети, имащи отношение към произшествието, и съставя констативни протоколи.
(2) При съставяне на констативните протоколи приоритет има този за състоянието на осигурителната техника, а при произшествие на прелез - констативният протокол за състоянието на прелезното устройство.
(3) Оперативната група изготвя доклад съгласно приложение № 7 за фактите и обстоятелствата, констатирани при огледа на мястото на железопътното произшествие или инцидент, който се подписва от председателя и членовете на оперативната група и се предава на председателя на комисията за разследване.
(4) Всички изготвени констативни протоколи и събрани други материали са неразделна част от доклада по ал. 3.
Раздел II
Разследване на железопътни произшествия
Чл. 74.
(1) Техническото разследване на железопътните произшествия и инциденти се извършва от комисия за установяване на причините и предпоставките за възникването им.
(2) Разследването по ал. 1 се извършва независимо от съдебното разследване.
Чл. 75.
(1) Железопътни произшествия и инциденти, възникнали в района на граничните преходи, се разследват при условията и по реда на тази наредба, освен ако в двустранни или многостранни международни договори, по които Република България е страна, не е предвидено друго.
(2) В случаите, когато е невъзможно да се установи на територията на коя страна е станало произшествието или инцидента, разследването се извършва съвместно с разследващия орган на съответната страна.
(3) В случаите, когато произшествието е станало на територията на друга страна, разследването може да се извърши съвместно с разследващия орган на съответната страна.
(4) Когато превозвач от страна - членка на Европейския съюз, участва в железопътно произшествие или инцидент на територията на Република България, в разследването винаги се поканва и разследващият орган на съответната страна.
Чл. 76. Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти в Министерството на транспорта разследва:
1. тежки железопътни произшествия;
2. произшествия и/или инциденти, които при различна обстановка са можели да доведат до последиците на тежки железопътни произшествия;
3. произшествия и инциденти, извън тези по т. 1 и 2, възложени от министъра на транспорта по предложение на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
Чл. 77.
(1) Разследването на произшествия и инциденти извън тези по чл. 76 се извършва от Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
(2) Структурите по безопасност на управителя на инфраструктурата и/или превозвачите разследват инцидентите и ситуациите, близки до инцидентите.
(3) Инцидентите и ситуациите, близки до инцидентите, настъпили на железопътни линии на лицата със собствен железопътен транспорт и/или приемно-предавателна дейност, се разследват от представители на превозвача и лицата със собствен железопътен транспорт.
(4) В случаите по ал. 3 редът за уведомяване и условията за разследване се регламентират в договора за експлоатация между превозвача и лицата със собствен железопътен транспорт и/или приемно-предавателна дейност.
Раздел III
Комисия за разследване
Чл. 78.
(1) За разследване на железопътни произшествия или инциденти се назначава комисия.
(2) В зависимост от вида на произшествията или инцидентите заповедта за назначаване на комисията се издава от:
1. министъра на транспорта;
2. изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация";
3. управителите на железопътната инфраструктура или превозвача или на лицата със собствен железопътен транспорт и/или приемно-предавателна дейност.
(3) Заповедта по ал. 2 се издава не по-късно от 5 дни от получаване на уведомлението по чл. 69, ал. 1, т. 2.
Чл. 79.
(1) Комисията за разследване на произшествията и инцидентите по чл. 76 се председателства от ръководителя на специализираното звено.
(2) В състава на комисията се включват представители на специализираното звено, националния орган по безопасност, структурите за управление на безопасността на железопътната инфраструктура и превозвачите.
Чл. 80. В срок до една седмица специализираното звено информира Европейската железопътна агенция за решението за предприемане на разследването. В информацията се посочват датата, времето и мястото на произшествието, както и видът и последствията по отношение на смъртните случаи, травмите и материалните щети.
Чл. 81.
(1) При разследване на железопътни произшествия и инциденти комисията изяснява следните въпроси:
1. дата, час и място на произшествието;
2. длъжностни лица, имащи пряко или косвено отношение към случая;
3. действия на длъжностните лица преди произшествието;
4. физическо състояние на длъжностните лица, имащи пряко или косвено отношение към произшествието - време за почивка, инструктаж преди започване на работа, предсменен (предпътен) медицински преглед, употреба на алкохол или други упойващи вещества и медикаменти;
5. документи за заемане на длъжност и правоспособност на лицата, имащи пряко или косвено отношение към произшествието (удостоверения за издържан изпит по нормативната база, допълнителни квалификации и правоспособности за работа със съоръженията, къде са придобити и др.);
6. събития и факти, предшестващи произшествието по отношение на железния път, осигурителната техника, контактната мрежа, подвижния състав и други, отразено в съответната документация - строително-ремонтни дейности, поддръжка, последни ремонти и проверки, други подобни инциденти в участъка или със съответния подвижен състав;
7. спазването на процедурите и технологиите на работа на железопътната инфраструктура преди и по време на произшествието;
8. спазване на технологиите за обслужване на подвижния състав и характеристиките преди и по време на произшествието;
9. състояние на железопътната инфраструктура и подвижния състав преди, по време и след произшествието;
10. технически и външни фактори, повлияли или допринесли за произшествието;
11. причини за произшествието;
12. последствия от произшествието - убити, ранени, щети, разходи.
(2) В случай на необходимост комисията извършва допълнителни измервания на параметрите на железопътната инфраструктура и подвижния състав, които се отразяват в констативни протоколи.
(3) Комисията за разследване може да допълни материалите по разследването с допълнителни документи - експертизи, показания на очевидци, длъжностни лица, участвали в произшествието, и др.
(4) В случаите, когато се налага снемане на показания от лицата, участвали в произшествие или свързани с произшествие, те се изготвят писмено пред двама представители на комисията или оперативната група и се адресират до председателя на комисията.
(5) За нуждите на разследването могат да се използват и показания, дадени пред специализираните органите на следствието и дознанието и други служби.
Чл. 82.
(1) Техническото разследване се извършва с уреди и апаратура за документиране, фотографиране и измерване параметрите на железопътната инфраструктура и подвижния състав и те се осигуряват от разследващата комисия.
(2) Измерените стойности, видът и типът на уредите и апаратурите, с които са извършени измерванията, се вписват в съответните протоколи.
(3) Всички видими доказателства, имащи пряко или косвено значение за разследване на произшествието или инцидента, се документират и чрез фотографиране, като фотографиите се прилагат на хартиен и/или електронен носител към доклада.
Чл. 83.
(1) При разследване на железопътни произшествия и инциденти регистрираните данни за движението на тяговия подвижен състав (скоростомерни ленти, памет или друг носител) се изземват от ръководителя на оперативната група, за което се съставя протокол.
(2) Редът за разчитане, анализ и съхранение на информацията и носителите с регистрираните данни по ал. 1 се определя от председателя на комисията за разследване.
(3) За анализ на снетата информация по ал. 2 председателят на комисията може да поиска извършването на експертиза. Анализът, резултатът от експертизата и копие от записаната на носителя информация се прилагат към доклада на комисията.
(4) Председателят на комисията определя лицата или организацията, които извършват необходимите експертизи и анализи по ал. 2 и 3, мястото, реда и начина за съхранение на елементи или части от железопътната инфраструктура и/или подвижния състав, имащи значение за разследване на произшествието или инцидента.
Чл. 84.
(1) Комисията за разследване и оперативната група имат право на:
1. достъп до мястото на железопътното произшествие, засегнатия или участвалия в произшествието подвижен състав, съответните елементи на инфраструктурата, включително устройствата за сигнализация и документацията за регистриране на движението на влаковете, предприетите манипулации с осигурителната техника и дадените разпореждания при управление на превозите;
2. достъп за непосредствено документиране на доказателствата и контролирано преместване на останките от произшествието, инсталациите или компонентите на инфраструктурата за проучване и анализ;
3. достъп и използване на съдържанието на записващите устройства на жп возило, апаратурата за записване на устни съобщения и регистриране на действието на сигнализацията и системата за управление на движението;
4. достъп до резултатите от експертизата на телата на жертвите;
5. достъп до резултатите от проверките на здравословното състояние, предсменния инструктаж и др. на влаковия и друг персонал, участвал в железопътното произшествие или инцидент;
6. достъп до писмените показания и възможност за контакт с железопътния персонал, участвал в произшествието и други свидетели;
7. достъп до всякаква важна информация или записи, притежавани от управителя на инфраструктурата и превозвачите.
(2) Всички факти, данни, обстоятелства и документи, станали достояние на комисията за разследване или оперативната група, се използват само за целите на разследването.
Чл. 85.
(1) Всички длъжностни лица от железопътната инфраструктура и превозвачите са длъжни да оказват пълно съдействие на комисията за разследване.
(2) За скриване, прикриване, унищожаване и опитите за скриване, прикриване и/или унищожаване на веществени доказателства и информация, които могат да послужат за установяване на техническите причини за произшествието, а така също подаване на невярна информация и писмени обяснения, злоупотреби или опити за злоупотреби с документация, както и на налични части от подвижния състав, превозваните товари и железопътната инфраструктура, длъжностните лица подлежат на административнонаказателна отговорност съгласно Закона за железопътния транспорт, ако деянието не съставлява престъпление.
(3) При установяване на действия по ал. 2 председателят на комисията за разследване уведомява органите на дознанието или следствието.
Чл. 86.
(1) Всички длъжностни лица от железопътната инфраструктура, превозвачите и/или лицата, извършващи дейности по строителство, ремонт, поддържане и експлоатация на железопътната инфраструктура и/или подвижния състав, задължително изготвят и предават на председателя на комисията писмени показания за експлоатационната ситуация и предприетите от тях действия непосредствено преди и по време на произшествието.
(2) В случай че поради технологични причини показанията не могат да бъдат представени веднага след произшествието, лицата изготвят показанията по ал. 1 най-късно до един час след приключване на дежурството им.
Чл. 87.
(1) При разследване на тежки железопътни произшествия лицата, имащи пряко или косвено отношение към произшествието, напускат работното си място или местопроизшествието само след разрешение от председателя на комисията за разследване.
(2) При разследване на инциденти или ситуации, близки до инциденти, лицата по ал. 1 напускат местопроизшествието или работното си място след разрешение от ръководителя на оперативната група.
Чл. 88. Отказът на лицата, имащи пряко или косвено отношение към железопътно произшествие, да дадат показания се отразява в доклада на комисията.
Чл. 89.
(1) Комисията, извършваща разследването на железопътно произшествие, завършва своята работа на мястото на произшествието в най-краткия възможен срок за възстановяване на движението на влаковете.
(2) Дейностите по възстановяване на железопътната инфраструктура започват след писмено разрешение от председателя на комисията, извършваща разследване, ако с това не се възпрепятства работата на другите компетентни органи.
(3) Със съгласието на председателя на комисията за разследване разрешението по ал. 2 може да се даде от ръководителя на оперативната група по чл. 71, ал.2.
(4) В случаите, когато на местопроизшествието присъстват органи на следствието, разрешението за възстановяване по ал. 2 се дава след съгласуване с тях.
Чл. 90. При необходимост комисията за разследване може да поиска помощ от други компетентни държавни разследващи органи, от Европейската железопътна агенция или от компетентните органи на страните - членки на Европейския съюз, за експертно мнение или за извършване на технически прегледи, анализи или оценки.
Чл. 91.
(1) След приключване на разследването на железопътни произшествия и инциденти по чл. 76 ръководителят на специализираното звено за разследване изготвя доклад до министъра на транспорта.
(2) В срок до 12 месеца от датата на произшествието или инцидента ръководителят на звеното за разследване изготвя окончателен доклад за причините за железопътно произшествие или инцидент (приложение № 8), който се публикува в електронната страница на Министерството на транспорта.
(3) Специализираното звено изпраща на Европейската железопътна агенция копие от доклада по ал. 2.
Чл. 92. След приключване на разследването на железопътни произшествия и инциденти извън тези по чл. 76 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" изготвя доклад до министъра на транспорта, който се предоставя и на заинтересуваните страни.
Чл. 93.
(1) След приключване на разследването по чл. 76 и 77 разследващата структура дава препоръки и/или предписания за подобряване на безопасността и за предотвратяване на нови произшествия и инциденти, които са задължителни за всички участници в железопътната система.
(2) Препоръки и предписания могат да се дават и по време на разследването.
Чл. 94.
(1) Препоръките за безопасност, дадени от специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти, се адресират до Изпълнителна агенция "Железопътна администрация", структурите за управление на безопасността на управителя на железопътната инфраструктура, превозвачите и други лица или органи за безопасност за вземане на необходимите мерки и предприемане на съответните действия.
(2) Лицата и структурите по ал. 1 докладват веднъж годишно на специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти за изпълнението на дадените препоръки.
Чл. 95. Ежегодно до 30 септември специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти изготвя и публикува годишен доклад за разследванията, извършени през предшестващата година, дадените препоръки за безопасност и предприетите действия за изпълнението им.
Чл. 96.
(1) Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти и Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" обменят доклади, материали и информация за извършените от тях разследвания.
(2) Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти може да извършва съвместни дейности по разследване на произшествия по чл. 68, т. 1, при положение че тези разследвания не застрашават неговата независимост.
Чл. 97. Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти и Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" обменят мнения и опит с разследващите органи и национални органи по безопасността на страни - членки на Европейския съюз, както и с Европейската железопътна агенция за разработване на общи методи за разследване, формулиране на общи принципи за прилагане на препоръките за безопасност.
Чл. 98. Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" поддържа регистър за всички разследвани железопътни произшествия и инциденти.
Чл. 99. Специализираното звено за разследване на произшествия и инциденти, Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" и структурите за управление на безопасността на управителя на железопътната инфраструктура и превозвачите водят архив на разследваните от тях произшествия, инциденти и ситуации, близки до инциденти.
ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Съществени промени" са изменения на вида и размера на дейностите на управителя на инфраструктурата или превозвачите, параметри на съставни елементи от железопътната инфраструктура или подвижния състав, които водят до промяна в принципите и технологиите на експлоатация, управление и поддържане на железопътната инфраструктура, подвижния състав или отделни елементи от тях.
2. "Железопътна система" е съвкупност от подсистемите в железопътния транспорт и връзките между тях, както и управлението на персонала и експлоатацията на системата като цяло за осигуряване на превозите.
3. "Управител на железопътна инфраструктура" е лице, на което е възложено изграждането, поддържането, развитието и експлоатацията на обекти на железопътната инфраструктура и управлението на системите за контрол и безопасност на движението, ползва железопътната инфраструктура по силата на Закона за железопътния транспорт и предоставя на железопътните превозвачи достъп до нея по реда, предвидени в Закона.
4. "Железопътен превозвач" е лице, лицензирано по съответния нормативен ред, чиято дейност се състои в осигуряване на транспорт на пътници и/или товари с влак или само локомотивна тяга.
5. "Общи критерии и цели за безопасност" са минималните нива на безопасност, които трябва да бъдат достигнати от различните части на железопътната система, както и от системата като цяло, изразени като критерии за приемлив риск.
6. "Общи методи за безопасност" са методите, които описват как се оценяват нива на безопасност и постигане на целите за безопасност, както и съответствие с други изисквания за безопасност.
7. "Система за управление на безопасността" е организацията и мерките, прилагани от управителите на инфраструктури и превозвачите за осигуряване на безопасност при изграждане, поддържане и експлоатация.
8. "Разследващ орган" е орган, който отговаря за организацията, провеждането и контрола на разследването на железопътни произшествия.
9. "Разследване" е процедура, проведена с цел предотвратяване на злополука и инцидент, която включва събиране и анализ на информация, правене на изводи, включително определяне на причините и ако е необходимо, даване на препоръки за безопасност.
10. "Причина" е действие, пропуск, събитие или условие или комбинация от тях, които са довели до нарушаване на нормативно определеното функциониране на железопътната система или на част от нея.
11. "Риск" е мярка относно вероятността за възникване и степента на въздействие на определен влияещ фактор върху безопасността на железопътната система или на част от нея.
12. "Безопасност в железопътния транспорт" са характеристиките на железопътната система, отговарящи на обществените изисквания, за отсъствие на риск, свързан с живота на хората, физически наранявания или материални щети.
13. "Сигурност в железопътния транспорт" е защита на хората, железопътните возила, товарите и железопътната инфраструктура срещу нерегламентирани и неочаквани (непредвидени) действия от всякакво естество.
14. "Показател за оценка на безопасността" е качествен, количествен или друг израз в определен вид, характеризиращ моментното състояние на безопасност на железопътната система.
15. "Произшествие" е нежелано, случайно възникнало събитие, което има вредни последици за железопътната система или създава предпоставки за такива.
16. "Тежко железопътно произшествие" е всяко сблъскване или дерайлиране на влак, водещо до смърт най-малко на един човек или до сериозни травми на поне пет души, или до големи щети на подвижния състав, инфраструктурата или околната среда, или всяко друго подобно произшествие с явно въздействие върху регулирането на безопасността в железопътния транспорт или управлението на безопасността.
17. "Големи материални щети" са тези, които по преценка на разследващата структура възлизат най-малко на 4 млн. лв.
18. "Инцидент" е всяко явление/събитие, свързано с експлоатацията на влаковете и оказващо влияние върху безопасността на превозите, което не е произшествие или тежко произшествие.
19. "Ситуации, близки до инцидентите" са повреди по железопътната инфраструктура или подвижния състав, нарушения на нормите и изискванията за безопасност на превозите и технологичните процеси, създаващи предпоставка за реализиране на произшествие.
20. "Технически спецификации за оперативна съвместимост (ТСОС)" са спецификациите, на които отговаря всяка една подсистема или част от подсистема, за да удовлетвори основните изисквания и осигури оперативната съвместимост на железопътната система.
21. "Дейност или дейности" са технологични процеси, осъществени с необходимите технически средства и персонал, необходими за изпълнение на основната функция на железопътната система - безопасен превоз на пътници и товари.
22. "Национални правила за безопасност" са изисквания за безопасност на железопътния транспорт, наложени на ниво страни членки и приложими за повече от една железопътна компания, независимо от органа, който ги издава.
23. "Европейска железопътна агенция" е Европейската агенция за железопътен транспорт, която е орган на Общността за безопасност и оперативна съвместимост на железопътния.
24. "Компоненти на оперативната съвместимост" означава всеки елементарен компонент, група компоненти, предварителен монтаж или пълен монтаж на оборудване, включено или предвидено за включване в подсистема, от която оперативната съвместимост на високоскоростната или конвенционалната железопътна система зависи пряко или косвено. Понятието "компонент" обхваща както материални обекти, така и нематериални обекти, като напр. софтуер.
ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл.29, ал. 2, т. 1 от Закона за железопътния транспорт и с нея се въвеждат изискванията на Директива 2004/49/ЕС относно безопасността на железопътния транспорт в Общността.
§ 3. Правилата по чл. 20 се прилагат до изграждането на единна трансевропейска железопътна система.
§ 4.
(1) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" да въведе в съответствие с възприетите от Европейската железопътна агенция общи методи за анализ и оценка на безопасността, като първи комплект - до 2008 г., а втори - до 2010 г.
(2) Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" да приеме и въведе в съответствие с възприетите от Европейската железопътна агенция общи критерии за оценка на безопасността, като първи комплект - до 2009 г., а втори - до 2011 г.
§ 5. В срок до 30 април 2007 г. управителите на железопътната инфраструктура и превозвачите да представят в Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" необходимите документи за издаване на удостоверения за безопасност.
§ 6. Министърът на транспорта със заповед определя помещенията, екипировката, оборудването и материалите, необходими за дейностите на специализираното звено за разследване на железопътни произшествия и инциденти и предотвратяването им.
§ 7. В срок до 31 януари 2007 г. управителите на железопътната инфраструктура и превозвачите да изготвят и представят в Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" правила за разследване по чл. 77, ал. 2.
§ 8. В срок до 31 декември 2006 г. управителите на железопътната инфраструктура, превозвачите и ръководителите на ведомства, дружества или предприятия със собствен железопътен транспорт и/или приемно-предавателна дейност да изготвят и представят в Изпълнителна агенция "Железопътна администрация" правилата по чл. 8.
§ 9. Указания по прилагането на наредбата дава изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".
Приложение № 1
към чл. 9, ал. 3 (pdf)
Приложение № 2
към чл. 20, ал. 2 (pdf)
Приложение № 3
към чл. 33 (pdf)
Приложение № 4
към чл. 35, ал. 1 (pdf)
Приложение № 5
към чл. чл. 47 (pdf)
Приложение № 6
към чл. 71, ал. 5 (pdf)
Приложение № 7
към чл. 73, ал. 3 (pdf)
Приложение № 8
към чл. 91, ал. 2 (pdf)