Чл. 1. С тази наредба се определят:
1. мерките за профилактика срещу проникване, разпространение и за ликвидиране на болестта класическа чума по свинете (КЧС);
2. методите за диагностика на болестта;
3. задълженията на държавните органи, физическите и юридическите лица за прилагане на мерките по т. 1.

Чл. 2.
(1) Класическата чума по свинете подлежи на задължително обявяване по реда на наредбата по чл.50, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ДВ, бр. 87 от 2005 г.).
(2) Освен данните по чл.3, ал. 1 от Наредбата за обявяване и регистриране на заразните и паразитните болести по животните генералният директор на НВМС изпраща на Европейската комисия и държавите членки и допълнителна информация съгласно приложение № 1 за:
1. огнищата на КЧС, които са били потвърдени в животновъдни обекти;
2. случаите на КЧС, които са били потвърдени в кланица или в транспортно средство;
3. потвърдените първични случаи на КЧС при дивите свине;
4. потвърдените вторични случаи на КЧС при дивите свине в заразените райони в съответствие с чл. 32, ал. 1, т. 1 и ал. 4;
5. резултатите от епизоотологичното проучване, проведено в съответствие с чл. 5.

Чл. 3.
(1) Генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС) утвърждава оперативен план за действие (контингенс план) при съмнение или при възникване на КЧС.
(2) Планът по ал. 1 включва:
1. създаване на национален център за координация и предприемане на спешни мерки за ликвидиране на болестта КЧС;
2. създаване на регионални центрове за координация и контрол на предприетите спешни мерки на регионално ниво;
3. подробна информация за персоналната отговорност при предприемане на спешните мерки и квалификацията на кадрите, отговарящи за тях;
4. информация за възможностите на всеки регионален кризисен център за незабавно организиране на неговите членове при поява на огнище от КЧС;
5. създаване на постоянно действаща експертна група;
6. необходимата екипировка и материали за точно въвеждане и изпълнение на спешните мерки;
7. инструкции, които посочват последователността на действията при предприемане на спешните мерки, вкл. унищожаването на труповете на заразените животни;
8. програми за обучение;
9. информация за възможностите за провеждане на лабораторните изследвания.
(3) Експертната група по ал. 2, т. 5 съдейства на членовете на кризисните центрове при:
1. епизоотологичното проучване;
2. вземането на проби, извършването на изследвания и анализ на резултатите от лабораторните изследвания;
3. въвеждането на мерки за контрол на болестта КЧС.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба предоставя плана по ал. 1 на Европейската комисия за проверка на неговата съвместимост с контингенс плановете на останалите държави членки.
(5) След проверката по ал. 4 НВМС отразява евентуално предложените промени и предава плана на Европейската комисия за одобряване. Националната ветеринарномедицинска служба актуализира контингенс плана най-малко веднъж на всеки 5 години и го представя на Европейската комисия за одобряване.

Раздел II
Мерки при съмнение за наличие на болестта КЧС в свиневъден обект

Чл. 4.
(1) Когато в свиневъден обект съществува съмнение за наличие на свине, заразени с вируса на КЧС, обслужващият лицензиран ветеринарен лекар незабавно уведомява регионалната ветеринарномедицинска служба (РВМС), която изпраща на място официален ветеринарен лекар.
(2) Държавният ветеринарен лекар по ал. 1:
1. провежда епизоотологично проучване;
2. взема и изпраща диагностични проби в съответствие с диагностичното ръководство, посочено в приложение № 2, до Националната референтна лаборатория за КЧС;
3. извършва проверка на регистъра на свиневъдния обект и идентификационните марки на свинете.

Чл. 5. Епизоотологичното проучване по чл. 4, ал. 2, т. 1 следва да изясни:
1. възможен произход на инфекцията;
2. времето и пътя за проникване на вируса в свиневъдния обект;
3. периода на скрито протичане на инфекцията;
4. наличието на други свиневъдни обекти, в които има вероятност от проникване на вируса;
5. придвижване на свине, продукти от тях, семенен материал и всеки друг материал, месо, трупове на свине, хора и транспортни средства, които биха могли да бъдат преносители на вируса;
6. вероятността диви свине или заразени с вируса на КЧС продукти да причинят разпространението на болестта.

Чл. 6.
(1) До получаване на резултатите от взетите проби по чл. 4, ал. 2, т. 2 държавният ветеринарен лекар нарежда:
1. незабавно да се извърши преброяване на всички свине в свиневъдния обект, като се състави списък на умрелите, болните и съмнително болните животни, описани по категории, като този списък подлежи на актуализиране за отразяване на родените и умрелите през периода на съмнението животни;
2. незабавно да се поставят свинете на оборен режим, където могат да бъдат изолирани и да не допуска:
а) вкарването, изкарването и преместването на свине, семенен материал, яйцеклетки и ембриони, продукти от свине, постеля, тор, торова течност, фураж, инвентар, облекло и други предмети, които могат да бъдат преносители на вируса;
б) вкарването, изкарването и преместването на обектите по буква "а", отнасящи се до други животински видове, като прилага и подходящи мерки за унищожаване на гризачи и насекоми;
в) влизането и излизането на външни лица и транспортни средства без писмено разрешение, издадено от него;
3. да се подготвят и заредят с дезинфекционен разтвор разположените на входа на свиневъдния обект:
а) площадка за дезинфекция на транспортни средства, и
б) площадка за дезинфекция на обувките и мивка за дезинфекция на ръцете;
4. дезинфекция на обувките и ръцете на всяко лице, което влиза или излиза от свиневъдния обект;
5. преди напускане на свиневъдния обект всички транспортни средства да бъдат дезинфекцирани.
(2) Списъкът по ал. 1, т. 1 се предоставя при поискване от държавния ветеринарен лекар.
(3) Мерките по ал. 1 се отменят от държавния ветеринарен лекар след получаване на отрицателен резултат за наличието на вирус на КЧС от лабораторните изследвания.

Чл. 7.
(1) Когато свиневъдният обект по чл. 4, ал. 1 е разположен в район с висока плътност на свине, директорът на съответната РВМС може да разпореди прилагането и на мерките по чл. 8.
(2) В случаите по ал. 1 мерките по чл. 8 могат да се прилагат само по отношение на свинете, за които има съмнение, че са инфектирани или контаминирани с вируса на КЧС, както и по отношение на онази част от свиневъдния обект, в която са настанени тези свине, при условие че те са държани и хранени напълно отделно от останалите свине.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 държавният ветеринарен лекар взима достатъчен брой проби от свинете, за да може в съответствие с диагностичното ръководство да потвърди или отхвърли наличието на вирус на КЧС.
(4) Директорът на съответната РВМС определя временна контролна зона около свиневъдния обект по ал. 1, в която се прилагат всички или някои от мерките по чл. 4 и 6.

Раздел III
Мерки при потвърждаване наличието на КЧС в свиневъден обект

Чл. 8.
(1) При лабораторно потвърждаване на КЧС държавният ветеринарен лекар освен мерките по чл. 4 - 6:
1. нарежда:
а) всички свине в засегнатия обект незабавно да се умъртвят по начин, гарантиращ неразпространението на вируса на КЧС;
б) да се подложат на обработка, гарантираща унищожаването на вируса на КЧС, всички предмети, материали, отпадъци и фураж, за които съществува вероятност да са контаминирани;
в) да се унищожат всички материали за еднократна употреба, които биха могли да са контаминирани, и особено тези, използвани за кланични процедури и ветеринарномедицински мероприятия;
г) да се почистят и дезинфекцират по правилата на приложение № 3 сградите и помещенията, в които са пребивавали свинете, транспортните средства и контаминираният с вируса на КЧС околен терен;
2. взима в съответствие с изискванията на диагностичното ръководство достатъчен брой проби от умъртвени свине, за да може да се установи начинът на проникване в свиневъдния обект на вируса на КЧС, както и продължителността на предшестващия обявяването на болестта период, през който то вероятно е присъствало в обекта;
3. проследява преработката на месото от свине, заклани през периода между вероятното проникване на болестта в свиневъдния обект и налагането на ограничителните мерки;
4. контролира преброяването и преработването на труповете на умрелите или умъртвените свине;
5. контролира унищожаването на семенния материал, яйцеклетките и ембрионите, събрани в свиневъдния обект през периода между вероятното проникване на болестта и налагането на ограничителните мерки;
6. изпраща взетата от първично огнище на болестта КЧС проба за лабораторно изследване съгласно формулираната в диагностичното ръководство процедура за определяне на генетичната разновидност на вируса;
7. провежда епизоотологично проучване съгласно чл. 5.
8. не се позволява преколване на болни и съмнително болни свине във фермата.
(2) При потвърждаване на огнище в лаборатория, зоопарк, държавно дивечовъдно стопанство или в ограден участък, в който се отглеждат прасета с научни цели или за цели, свързани със запазване на животинския вид или запазване на редки породи, НВМС има право да приложи облекчения на разпоредбите по ал. 1, т. 1, буква "а" и т. 5, при условие че с това не се застрашават интересите на Европейския съюз и е уведомена Европейската комисия.

Чл. 9.
(1) При потвърдено наличие на КЧС в свиневъден обект, състоящ се от две или повече отделни производствени единици, с цел да се осигури приключване на угояването на здрави свине по преценка на директора на съответната РВМС мерките по чл. 8, т. 1, буква "а" могат да не се прилагат върху всички производствени единици, при условие че разполагат с напълно изолирани помещения и съоръжения за настаняване, отглеждане и хранене, гарантиращи невъзможност да се разпространи вирусът на КЧС от една производствена единица в друга.
(2) При ползване на облекченията по ал. 1 НВМС съставя и утвърждава подробни правила за тяхното прилагане с оглед опазване здравето на животните, за което незабавно уведомява Европейската комисия.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба съвместно с експерти от Европейската комисия прави преглед на ситуацията и при необходимост предприема мерки за предотвратяване разпространението на болестта.

Раздел IV
Мерки в контактни свиневъдни обекти

Чл. 10.
(1) Националната ветеринарномедицинска служба обявява свиневъден обект за контактен, когато при епизоотологичното проучване по чл. 5 държавният ветеринарен лекар установи или има основание да предполага, че вирусът на КЧС може да е проникнал/възникнал:
1. от друг свиневъден обект в заразения обект;
2. от заразения обект в друг свиневъден обект.
(2) В контактните свиневъдни обекти се прилагат мерките по чл. 6, когато държавният ветеринарен лекар има основание да предполага наличие на обстоятелство по ал. 1, т. 1 или 2.
(3) Мерките по чл. 8 се прилагат, когато се потвърди наличието на КЧС в контактния свиневъден обект.

Чл. 11.
(1) В съответствие с изискванията на диагностичното ръководство се вземат достатъчен брой проби от умъртвени свине, за да може наличието на вирус на КЧС в контактния свиневъден обект официално да се потвърди или отхвърли.
(2) Решение за умъртвяване на свине в контактни свиневъдни обекти се взема съгласно критериите, посочени в приложение № 4.

Раздел V
Определяне на защитна и надзорна зона

Чл. 12.
(1) При лабораторно потвърждаване на КЧС директорът на съответната РВМС със заповед определя защитна и надзорна зона.
(2) Защитната зона е с радиус не по-малък от 3 km от огнището на болестта.
(3) Зоната по ал. 2 се включва в надзорна зона, която е с радиус не по-малък от 10 km от огнището на болестта.
(4) Ако някоя от зоните включва части от територията на няколко държави членки, компетентните органи на засегнатите държави членки си сътрудничат с НВМС за налагане на зоната.

Чл. 13. При определяне на зоните по чл. 12 директорът на съответната РВМС се съобразява със:
1. резултатите от епизоотологичното проучване;
2. географското разположение на огнището на болестта и по-конкретно всички естествени или изкуствени граници;
3. разположението и близостта на други животновъдни обекти, кланици, сметища и кожарски предприятия;
4. начините на придвижване на свинете и търговията с тях;
5. наличните материални и човешки ресурси, които могат да се използват за контрол на придвижването на свине в границите на зоните;
6. необходимостта от извеждане на подлежащите на умъртвяване свине от свиневъдния обект на произход.

Чл. 14. Регионалната ветеринарномедицинска служба в сътрудничество с кмета на общината или кметството информира населението в защитната и надзорната зона за въведените ограничения чрез поставянето на ясно видими знаци и предупредителни табели, чрез средствата за масово осведомяване и по друг подходящ начин.

Чл. 15.
(1) В защитната зона директорът на съответната РВМС предприема следните мерки:
1. разпорежда:
а) незабавно преброяване на всички заразени от КЧС свиневъдни обекти, разположени в зоната;
б) незабавно преброяване на всички свиневъдни обекти в зоната;
в) официален ветеринарен лекар в 7-дневен срок да посети всички заразени свиневъдни обекти, като извърши клинични прегледи на свинете и проверка на дневниците и идентификационните марки на свинете;
г) да се почистят и дезинфекцират транспортните средства и оборудването, използвани за превозване на свине и други селскостопански животни, както и материалите като фуражи, тор, торова течност и други, за които съществува вероятност да са заразени с вируса на КЧС;
д) ветеринарните лекари, обслужващи обектите, незабавно да уведомят РВМС за наличие на умрели или болни свине и съставят протокол, в който да фигурират и ушните им марки;
е) лицата, които влизат или излизат от свиневъдните обекти, да спазват необходимите хигиенни изисквания за намаляване на риска от разпространение на вируса на КЧС;
2. разрешава камионите или другите транспортни средства, използвани за превоз на свине, да напуснат зоната, при условие че:
а) предварително са почистени, дезинфекцирани и инспектирани;
б) им е издадено повторно разрешение за транспортиране;
3. не допуска:
а) придвижването и транспортирането на свине по главни и второстепенни пътища, с изключение на сервизните пътища в свиневъдния обект;
б) изнасянето на свине от свиневъдния обект най-малко 30 дни след приключване на мероприятията по дезинфекция и почистване;
в) внасянето и изнасянето от свиневъдния обект на други видове животни без негово разрешение; г) изнасянето на сперма, яйцеклетки и ембриони от свиневъдните обекти, разположени в зоната.
(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 2, буква "а" не се прилага:
1. при транзитно превозване на свине през защитната зона, при което не се налага спиране или разтоварване на свине;
2. когато се налага клане на свине, пристигащи от обект извън територията на защитната зона, и техният маршрут е с местоназначение кланица в защитната зона; в тези случаи свинете се подлагат на незабавно клане.

Чл. 16.
(1) След изтичането на 30-дневния срок държавният ветеринарен лекар може да разреши транспортирането на свинете до:
1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона, а когато липсва кланица - свинете се транспортират до най-близката до огнището на болестта кланица;
2. екарисаж или място за загробване, където под контрола на официален ветеринарен лекар свинете незабавно се умъртвяват, а труповете им се преработват или загробват.
(2) Транспортирането в случаите по ал. 1 се извършва при следните условия:
1. ветеринарният лекар, отговарящ за обекта, е провел клиничен преглед на свинете и е проверил регистъра и идентификационните марки на свинете;
2. при клиничния преглед по т. 1 не са установени признаци за наличие на КЧС;
3. свинете се транспортират в пломбирани от официален ветеринарен лекар транспортни средства;
4. след разтоварването на свинете транспортните средства и оборудването, използвани за превозването им, се дезинфекцират под контрола на официален ветеринарен лекар;
5. преди клането е взeт достатъчен брой проби от свинете, за да се потвърди или отхвърли наличието на вируса на КЧС;
6. отговарящият за кланицата официален ветеринарен лекар е предварително информиран за намерението да се изпратят свине в тази кланица, като впоследствие информира изпращащия лекар за тяхното пристигане;
7. при пристигането им в кланицата тези свине се държат и колят отделно от другите свине;
8. по време на клането се следи за характерни изменения във вътрешните органи, типични за КЧС;
9. добитото месо се подлага на термична преработка, гарантираща унищожаването на вируса на КЧС, или се обозначава със специален печат, указващ, че месото е предназначено за термична преработка;
10. подлежащото на термична преработка месо по т. 9 се транспортира в пломбирани от официален ветеринарен лекар транспортни средства в одобрено от НВМС месопреработвателно предприятие, където се преработва по начин, гарантиращ унищожаването на вируса на КЧС.

Чл. 17. Когато поради възникване на нови огнища в защитната зона мерките по чл. 15 се прилагат повече от 30 дни, в резултат на което в свиневъден обект, разположен в тази зона, възникват икономически или технологични проблеми или проблеми по хуманно отношение към животните, директорът на съответната РВМС може да разреши при условията на чл. 16, ал. 2 и на основание мотивирано заявление от собственика на свинете тяхното транспортиране до:
1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона, а при липса на кланица - до най-близката до огнището на болестта кланица;
2. екарисаж или място за загробване, където под контрола на официален ветеринарен лекар свинете незабавно се умъртвяват, а труповете им се преработват или загробват;
3. до други обекти, разположени в рамките на защитната зона при липса на кланица или екарисаж, като НВМС незабавно уведомява Европейската комисия за това свое действие.

Чл. 18.
(1) Наложените в защитната зона мерки остават в сила:
1. до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразения свиневъден обект;
2. докато свинете във всички свиневъдни обекти са преминали през клинични прегледи и лабораторни изследвания, проведени в съответствие с диагностичното ръководство с цел да се установи вероятното наличие на вируса на КЧС.
(2) Клиничните прегледи и изследванията по ал. 1, т. 2 не се извършват по-рано от 20 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция в заразения свиневъден обект.

Чл. 19. Сроковете по чл. 15, ал. 1, т. 3, буква "б", чл. 17 и чл. 18, ал. 2 могат да бъдат намалени на 20 дни, при условие че в съответствие с диагностичното ръководство са взети проби и са извършени изследвания, въз основа на които може да се отхвърли наличието на КЧС в свиневъдния обект.

Чл. 20. В надзорната зона директорът на съответната РВМС предприема мерките по чл. 15, като тази по ал. 1, т. 3, буква "б" се прилага в срок най-малко 30 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция.

Чл. 21. Държавният ветеринарен лекар може да разреши транспортирането на свине от надзорната зона след изтичане на 21-дневния срок по чл. 20, ако са спазени условията и редът на чл. 16.

Чл. 22. Когато поради възникване на нови огнища в защитната зона мерките по чл. 15 се прилагат в надзорната зона повече от 30 дни, в резултат на което в свиневъден обект, разположен в тази зона, възникват икономически или технологични проблеми или проблеми по хуманно отношение към животните, директорът на съответната РВМС може да разреши при условията на чл. 16, ал. 2 и на основание мотивирано заявление от собственика на свинете тяхното транспортиране до:
1. одобрена от НВМС кланица, разположена в защитната или надзорната зона, а при липса на кланица - до най-близката до огнището на болестта кланица;
2. екарисаж или място за загробване, където под контрола на официален ветеринарен лекар свинете незабавно се умъртвяват, а труповете им се преработват или загробват.

Чл. 23.
(1) Наложените в надзорната зона мерки остават в сила:
1. до приключване на почистването и дезинфекцирането в заразения свиневъден обект;
2. докато свинете във всички свиневъдни обекти преминат през клинични прегледи и лабораторни изследвания, осъществени в съответствие с диагностичното ръководство с цел да се установи вероятното наличие на вируса на КЧС.
(2) Клиничните прегледи и изследванията по ал. 1, т. 2 не се извършват по-рано от 30 дни след приключване на мероприятията по почистване и дезинфекция в заразения свиневъден обект.

Раздел VI
Зареждане на свиневъдни обекти със свине след ликвидиране на болестта

Чл. 24. Собствениците под контрола на официален ветеринарен лекар зареждат свиневъдния обект със свине не по-рано от 30-ия ден след приключване на дейностите по почистване и дезинфекция при спазване на следните изисквания:
1. първоначално свиневъдният обект се зарежда с възприемчиви животни (свине - индикатори), които при лабораторното изследване и клиничен преглед са показали отрицателен резултат за наличие на антитела срещу вируса на КЧС или произхождат от свиневъдни обекти, които не са били обект на ограничения, свързани с КЧС;
2. възприемчивите животни се настаняват върху цялата територия на свиневъдния обект, като на 40-ия ден след настаняването им се вземат проби за наличие на антитела срещу вируса на КЧС; през този период свинете не трябва да напускат свиневъдния обект;
3. от деня на настаняването им се извършва ежедневен клиничен преглед с измерване на телесната температура, като данните за всяко животно се отразяват в специален дневник;
4. лечение на заболели възприемчиви животни се допуска след поставяне на диагноза, изключваща КЧС;
5. пълното зареждане с новозакупени свине се осъществява, ако в нито едно от възприемчивите животни не се установят антитела срещу вируса на КЧС;
6. новозакупените свине се придружават с ветеринарномедицинско свидетелство, като в срок 3 дни от настаняването им в свиневъдния обект числеността им се декларира пред кмета на общината или кметството, пред лицензирания частнопрактикуващ ветеринарен лекар или в съответната районна ветеринарна лечебница, ако тя обслужва свиневъдния обект;
7. новозакупените свине се карантинират за срок 30 дни.

Раздел VII
Мерки в случай на съмнение или потвърждение за наличие на КЧС при свине, намиращи се в кланица или транспортно средство

Чл. 25.
(1) При съмнение за наличие на КЧС в кланица или транспортно средство държавният ветеринарен лекар провежда епизоотологично проучване и лабораторни изследвания, за да потвърди или отхвърли наличието на вируса на КЧС.
(2) При потвърждаване на наличието на КЧС в обектите по ал. 1 под контрола на официален ветеринарен лекар се предприемат следните мерки:
1. умъртвяват се всички възприемчиви животни, намиращи се в кланицата или транспортното средство;
2. унищожават се труповете, вътрешностите и отпадъчните продукти от свинете, при които съществува вероятност да са заразени или контаминирани, по начин, гарантиращ неразпространението на вируса на КЧС;
3. извършва се почистване, дезинфекция и дезинсекция на сградите, оборудването на кланицата и транспортните средства;
4. провежда се епизоотологично проучване съгласно чл. 5;
5. изпраща се изолат на вируса на КЧС за определяне на генетичната разновидност на същия.
(3) Не се допуска въвеждане на свине в кланицата или транспортното средство по-рано от 24 часа от приключване на мероприятията по почистването и дезинфекцията.

Чл. 26. В свиневъдния обект, от който произхождат заразените свине, предназначени за клане, се прилагат мерките по чл. 8.

Раздел VIII
Мерки в случай на съмнение или потвърждение за наличие на КЧС при диви свине

Чл. 27.
(1) При съмнение за наличие на КЧС при диви свине държавният ветеринарен лекар провежда епизоотологично проучване и лабораторни изследвания, за да потвърди или отхвърли наличието на вируса на болестта, като ползва информация от собствениците на свине или ловци за всички отстреляни или открити мъртви диви свине.
(2) В случаите по ал. 1 директорът на съответната РВМС незабавно информира началника на регионалното управление по горите (РУГ).

Чл. 28.
(1) При потвърждаване на наличието на първичен случай на КЧС в диви свине директорът на РВМС след съгласуване с началника на РУГ със заповед определя експертна група, която включва ветеринарни лекари, ловци и лесоинженери, отговорници по дивеча.
(2) Експертната група по ал. 1 съдейства на държавния ветеринарен лекар при:
1. провеждането на епизоотологично проучване и определянето на границите на заразения район;
2. определянето на мерките, които трябва да се предприемат за ликвидиране на болестта в заразения район;
3. изготвянето на план за ликвидиране на КЧС в заразения район;
4. извършването на проверки за потвърждаване на ефективността на предприетите мерки за ликвидиране на КЧС в заразения район.

Чл. 29.
(1) До 90 дни от потвърждаването на първичен случай на КЧС в диви прасета НВМС представя за одобряване от Европейската комисия план за мерки за ликвидиране на болеста в животновъдните обекти от заразената зона. При преопределяне на заразената зона НВМС незабавно информира Европейската комисия и останалите държави членки за това.
(2) При последващи изменения или допълнения на плана по ал. 1 НВМС представя плана за повторно разглеждане и одобряване от Европейската комисия. След одобряване на плана мерките, предвидени в него, влизат в сила от датата на одобряването му.
(3) Планът по ал. 1 съдържа информация за:
1. резултатите от епизоотологичното проучване, което включва и попълването на въпросник за:
а) времето и мястото, когато дивата свиня е била открита мъртва или отстреляна;
б) лицето, което е намерило или отстреляло животното;
в) възрастта и пола на дивата свиня;
г) състоянието на трупа, ако животното е намерено мъртво;
д) резултатите от лабораторните изследвания;
е) симптомите, които животното е показало преди отстрела;
2. географското разпространение на болестта;
3. популацията на диви свине в заразения район;
4. съществуването на големи естествени или изкуствени прегради за движение на диви свине;
5. начина на уведомяване на ловците за изискванията към тях във връзка с избягване на разпространяването на болестта;
6. приблизителния брой на диви свине около заразения район;
7. степента на разпространение на инфекцията в популацията на диви свине, определена чрез епизоотологични проучвания и лабораторни изследвания;
8. мерките, които ще се предприемат за намаляване популацията на диви свине;
9. мерките за унищожаване на труповете на намерените мъртви или отстреляни диви свине;
10. мерките за мониторинг на болестта, които продължават за период не по-кратък от 12 месеца след последния потвърден случай на КЧС при диви свине в заразения район;
11. информационна система, чрез която експертната група редовно да извършва проверка на резултатите от плана;
12. служителите на НВМС, които контролират прилагането на плана.
(4) Епизоотичното проучване по ал. 1, т. 1 се провежда върху всички диви свине независимо дали са отстреляни или намерени мъртви.
(5) Планът по ал. 1 се утвърждава от директора на съответната РВМС.
(6) На всеки 6 месеца НВМС изпраща на Европейската комисия и държавите членки информация за епизоотичната обстановка в определената зона и резултатите от прилагането на плана по ал. 1.

Чл. 30.
(1) Директорът на съответната РВМС съгласно плана по чл. 29, ал. 1 предприема следните мерки в заразения район:
1. всички отстреляни или открити мъртви диви свине се аутопсират и се вземат материали за лабораторно изследване съгласно диагностичното ръководство за доказване наличие на КЧС и генно типизиране на вируса;
2. труповете на всички доказано положителни за КЧС свине се загробват под контрола на официален ветеринарен лекар или се преработват в екарисаж;
3. забранява лова и храненето на диви свине;
4. прекратява мероприятията по разселване и транспорт на дивеч;
5. прекратява всякаква стопанска дейност, вкл. дърводобив;
6. засилва контрола на дезинфекционните площадки при входа на оградните площи в базите за интензивно стопанисване на дивеч.
(2) В свиневъдните обекти, намиращи се в заразения район, освен мерките по чл. 6 и 8 като допълнителни мерки може да се забранят:
1. влизането в свиневъдния обект на лица, за които съществува вероятност да са били в контакт с диви свине;
2. внасянето на месо от диви свине независимо дали са отстреляни, или намерени мъртви;
3. внасянето на оборудване и инвентар, за които съществува вероятност да са контаминирани с вируса на КЧС.
(3) През периода на мониторинга по чл. 29, ал. 1 се провеждат лабораторни изследвания за наличие на вирус на КЧС и антитела.
(4) Ако случай на КЧС в диви прасета се появи в район от съседна държава, който е в близост до територията на Република България, тя е длъжна да съдейства за установяването и въвеждането в сила на мерките за контрол на заболяването.

Раздел IX
Използване на ваксини срещу КЧС

Чл. 31.
(1) Не се прилага профилактична ваксинация срещу КЧС.
(2) Манипулирането, производството, съхранението, доставката, разпространението и продажбата на ваксини срещу КЧС се осъществяват под контрола на органите на НВМС.

Чл. 32.
(1) Принудителното ваксиниране на свине срещу КЧС се разрешава по изключение, ако в свиневъдния обект е потвърдено наличието на КЧС и съществува опасност от разпространение на заболяването.
(2) Ваксинацията по ал. 1 се разрешава със заповед на министъра на земеделието и горите по предложение на генералния директор на НВМС, направено въз основа на критериите, посочени в приложение № 5.
(3) Преди извършване на ваксинирането по ал. 1 НВМС изготвя план, който съдържа информация за:
1. епизоотичната обстановка, довела до нуждата от принудително ваксиниране;
2. размера на географския район, в който следва да се проведе принудително ваксиниране, и броя на свиневъдните обекти в него;
3. приблизителния брой на свине по категории, които следва да се ваксинират;
4. вида на ваксините, които ще се използват - маркерни (субединични) или конвенционални;
5. времетраенето на ваксинационната кампания;
6. идентификацията и регистрацията на ваксинираните животни;
7. видовете лабораторни изследвания, които ще се осъществяват върху взетите проби от ваксинирани с маркерна или конвенционална ваксина;
8. мерките по придвижванията на прасета и продукти от тях;
9. критериите, които следва да бъдат обсъдени за вземане на решение, дали ваксинирането или мерките по чл. 8 ще бъдат прилагани в контактни животновъдни обекти;
10. клиничните прегледи и лабораторните изследвания, които следва да се осъществят върху взети от ваксинирани и други животновъдни обекти проби.
(4) По време на ваксинацията по ал. 1 в защитната и надзорната зона по чл. 12 държавният ветеринарен лекар:
1. забранява напускането на живи свине от района на ваксиниране, освен в случаите на транспортирането им с цел незабавно клане в одобрена кланица или унищожаването им в екарисаж;
2. разпорежда месото, добито от ваксинирани срещу КЧС свине, да бъде термично преработено или да бъде обозначено със специален печат и преработено по реда на чл. 16, ал. 3, т. 9 и 10;
3. контролира проследяването и унищожаването на всички семенни материали, яйцеклетки и ембриони, събрани през 30-те дни преди ваксинирането от свине, които ще бъдат подлагани на ваксиниране.
(5) След завършване на ваксинацията мерките по ал. 4 се прилагат в продължение най-малко на 6 месеца, като в този период не се разрешава:
1. серопозитивните свине да напускат свиневъдния обект, където са настанени, с изключение на случаите на незабавно клане;
2. събирането на семенен материал, яйцеклетки и ембриони от серопозитивни свине;
3. прасенцата, родени от серопозитивни свине майки, да напускат свиневъдния обект на произход, освен ако не бъдат транспортирани за:
а) кланица за незабавно клане;
б) определена за целта от държавния ветеринарен лекар изолационна база, от която да бъдат изпращани направо в кланицата;
в) свиневъден обект, но след получаване на отрицателен резултат от серологичен тест за наличие на антитела срещу вируса на КЧС.
(6) Ограниченията в свиневъдните обекти, в които се извършва ваксинация, се прекратяват, след като:
1. всичките ваксинирани свине са заклани или умъртвени и полученото от закланите свине прясно месо е маркирано или термично преработено;
2. свиневъдните обекти, в които е имало ваксинирани свине, са били почистени и дезинфекцирани.
(7) Националната ветеринарномедицинска служба взема решение за въвеждане на спешно ваксиниране при спазване на следните изисквания:
1. има изготвен план за спешно ваксиниране, който да предписва:
а) всички прасета, подложени на ваксиниране, да бъдат заклани или умъртвени, колкото е възможно по-скоро след приключване на ваксинирането;
б) произведеното от прасета по буква "а" прясно месо да бъде маркирано и обработено или преработено;
2. планът и решението за прилагане на спешно ваксиниране да са съобщени на Европейската комисия преди започване на дейностите по ваксинирането;
3. планът за спешното ваксиниране да е одобрен от Европейската комисия.
(8) Предвидените мерки могат да бъдат вдигнати, след като:
1. всички прасета във ваксинираните животновъдни обекти са заклани или произведеното от тези прасета прясно месо е или преработено, или маркирано и обработено;
2. всички животновъдни обекти, в които е имало настанени ваксинирани прасета, са почистени и дезинфектирани.
(9) В случаите на използване на маркерна ваксина в рамките на кампанията за ваксиниране се допускат облекчения, отнасящи се за маркирането на месото от ваксинирани прасета и неговото последващо използване, както и за местоназначението на обработените продукти. Разрешението за маркерна ваксинация е обект на следните предварителни условия:
1. планът за ваксиниране е одобрен преди започване на дейностите по ваксинирането;
2. Националната ветеринарномедицинска служба е внесла в комисията конкретно заявление за това, което да е придружено от задълбочен и изчерпателен доклад за осъществяването на кампанията по ваксиниране, резултатите от нея и цялостната епидемиологична обстановка;
3. определено е мястото на осъществяването на кампанията по ваксиниране.
(10) Приемането на облекченията се основава на риска от възможно разпространение на вируса на КЧС, което да настъпи в резултат от придвижвания на или търговия с ваксинирани прасета, тяхното поколение или произведени от тях продукти.

Чл. 33.
(1) След като ограниченията по чл. 32, ал. 4 и 5 бъдат отменени, собствениците на свиневъдни обекти могат да започнат зареждане със свине не по-рано от 11-ия ден след приключване на почистването и дезинфекцията.
(2) След зареждането свинете се подлагат на клинични прегледи и лабораторни изследвания, имащи за цел да открият евентуално наличие на вирус на КЧС, но не по-рано от 40 дни от зареждането. През този период свинете не напускат свиневъдния обект.

Чл. 34.
(1) При прилагане на:
1. конвенционална ваксина пробите се изследват за наличие на антитела и вирус на КЧС чрез конвенционални тестове;
2. маркерна ваксина пробите се изследват за наличие на вирус на КЧС чрез конвенционални тестове, а за наличие на антитела - чрез конвенционални и разграничителни лабораторни тестове.
(2) В случаите на прилагане на конвенционална ваксина месото, добито от ваксинирани свине, се подлага на термична преработка.
(3) В случаите на прилагане на маркерна ваксина след получаване на отрицателен резултат за наличие на вирус на КЧС и постваксинални антитела от лабораторните изследвания, проведени 6 месеца след ваксинацията, месото от ваксинираните свине може да се използва без ограничения.

Чл. 35.
(1) При констатиране на КЧС в диви свине с цел неразпространение на заболяването може да се наложи принудително ваксиниране.
(2) Преди извършване на ваксинирането по ал. 1 НВМС изготвя план, който съдържа информация за:
1. епизоотичната обстановка, довела до нуждата от принудително ваксиниране;
2. размера на географския район, в който следва да се проведе принудително ваксиниране;
3. вида на ваксините, които ще се използват, и процедурата по ваксиниране;
4. специалните усилия, които следва да се положат за ваксиниране на млади животни;
5. очакваната продължителност на кампанията по ваксиниране;
6. приблизителния брой на диви свине, които следва да се ваксинират;
7. приетите мерки за недопускане на голяма промяна в популацията на дивите свине;
8. приетите мерки за недопускане на евентуално разпространение на ваксиналния вирус сред свинете, отглеждани в свиневъдни обекти;
9. очакваните резултати от кампанията по ваксиниране и параметрите, които ще бъдат разглеждани за проверка на нейната ефективност;
10. други мерки, свързани с извънредната обстановка.
(3) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно преглежда и съгласува с Европейската комисия плана за ликвидиране на заболяването и мерките, прилагани по него.
(4) Националната ветеринарномедицинска служба незабавно преглежда и съгласува със съседна държава плана за ликвидиране на заболяването и мерките, прилагани по него, ако районът на ваксиниране е в близост до територията на съседна държава, в която също са в сила мерки за ликвидиране на КЧС в дивите прасета.
(5) Националната ветеринарномедицинска служба представя в комисията и на другите държави членки на всеки 6 месеца доклад за резултатите от кампанията по ваксиниране.

Раздел X
Контролни действия, осъществявани от общността

Чл. 36. Националната ветеринарномедицинска служба съвместно с експерти на Европейската комисия извършва проверки на място за спазване разпоредбите на наредбата.

Раздел XI
Използване на отпадъчни продукти от местата за обществено хранене

Чл. 37. (В сила от 01.01.2007 г.)
(1) Националната ветеринарномедицинска служба:
1. забранява храненето на прасета с отпадъчни продукти от места за обществено хранене;
2. разпорежда хранителните отпадъци от средства за международен транспорт - кораби, шосейни транспортни средства и самолети, да бъдат събирани и унищожавани под официален надзор.
(2) Информацията за прилагането на разпоредбите по ал. 1, както и за проведените от НВМС проверки за това се предава всяка година на Европейската комисия не по-късно от 31 октомври. Комисията е длъжна да представи тази информация на Постоянния ветеринарен комитет, създаден с решение на Съвета 68/361/ЕЕС.
(3) Допуска се да бъдат приети подробни правила за контролните мерки, които следва да се прилагат, и за информацията, която следва да се предоставя от НВМС.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Класическа чума по свинете" е контагиозна болест по домашни и диви свине, причинявана от вирус, който се причислява към семейство "Флавивириде", род "Пестивирус" - тип 1.
2. "Свиня" е животно от семейство Suidae, вкл. и дива свиня.
3. "Дива свиня" е свиня, която не се държи или отглежда в свиневъден обект.
4. "Свиневъден обект" е всяко място, където се отглеждат или настаняват свине, с изключение на кланици, транспортни средства и заградени пространства, където се държат или се извършва лов на диви свине. Заградените пространства са с размери и пространства, които не дават възможност да се прилагат мерките по чл. 8.
5. "Свиня, за която има съмнение, че е заразена с вируса на КЧС" е свиня или труп от свиня, показващ клинични признаци и/или патологоанатомични изменения или реакции на лабораторни тестове, извършени в съответствие с диагностичното ръководство, които показват съмнителен резултат за наличие на КЧС.
6. "Огнище на КЧС" е свиневъдният обект, в който е открит един или няколко случая на класическа чума по свинете.
7. "Официален ветеринарен лекар" е ветеринарен лекар от системата на НВМС.
8. "Преработка" е третиране на високорисков материал, гарантиращо унищожаване на вируса на КЧС с цел недопускане на разпространението му.
9. "Заразен район" е район от територията на страната, в който след потвърждаване на един или повече случаи на КЧС при диви свине са въведени мерки за ликвидиране на болестта.
10. "Контактен свиневъден обект" е обект, в който е могъл да проникне вирусът на КЧС, в резултат от местоположението му, придвижвания на свине, хора или превозни средства или по какъвто и да било друг начин.
11. "Случай на КЧС" или "свиня, заразена с вируса на КЧС" е свиня или труп на свиня, при които официално е потвърдено наличието на клинични признаци и/или патологоанатомични изменения, характерни за КЧС, или болестта е потвърдена въз основа на лабораторни изследвания по приложение № 1.
12. "Умъртвяване" е убиване на свинете по безкръвен начин.
13. "Клане" е причиняване смърт на животните чрез пълно обезкръвяване.
14. "Производствени единици" са производствени сгради, в които се отглеждат свине от едно и също направление - угояване, подрастващи, майки кърмачки, заплождане и бременност.
15. "Район с висока плътност на свине" e която и да било географска територия с радиус 10 km около животновъден обект, съдържащ прасета, за които има подозрения или се знае, че са заразени с вируса на класическата чума по свинете, за която е налице плътност от над 800 прасета на km2. Животновъдният обект е разположен или в регион, в който съществува плътност от над 300 животни на km2 за отглеждани в животновъдни обекти прасета, или на разстояние не по-малко от 20 km от такъв регион.
16. "Първичен случай на КЧС при дивите свине" е случай на КЧС, установен при дивите свине.
17. "Първично огнище" е огнище на заразна болест, което няма епизоотична връзка с друго огнище в същия регион на България или с първично огнище в друг регион на България.
18. "Собственик" е физическо или юридическо лице, което притежава животните или е отговорно за тяхното отглеждане срещу заплащане или безплатно.
19. "Контаминация" е наличието на инфекциозен агент във или върху животни, предмети или материали, чрез които може да се пренесе и причини заразяване на животни.
20. "Оборен режим" е забрана за вкарване и изкарване на свинете от помещенията, в които се отглеждат.
21. "Надзорна зона" е зона с радиус 10 km около епизоотичното огнище на КЧС, включваща защитната зона и служеща за определяне границите на засегнатия район.
22. "Маркерна (субединична) ваксина" е ваксина, след приложението на която в организма на животното се изграждат антитела, различими от тези, образувани след проникването на вирус на КЧС, което се определя чрез разграничителен ELISA тест.
23. "Кухненски отпадъци" са отпадъци от кухни, столове, ресторанти и предприятия, преработващи месо.
24. "Метапопулация от диви прасета" е която и да е група или подпопулация от диви прасета, имащи ограничени контакти с животните от други групи или подпопулации.
25. "Възприемчива популация от диви прасета" е популация от диви прасета, която не е развила имунитет срещу вируса на класическата чума по прасетата.
26. "Диагностично ръководство" е ръководство, което отговаря на изискванията на приложение № 2.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл.47, ал. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност и отменя Наредба № 32 от 2002 г. за профилактика и борба с класическата чума по свинете (ДВ, бр. 78 от 2002 г.).

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 май 2006 г., с изключение на чл. 37, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.

§ 4. Изпълнението на наредбата се възлага на генералния директор на НМВС.

Приложение № 1
към чл. 2, ал. 2

Допълнителна информация, която се изпраща на Европейската комисия при потвърждаване на наличието на КЧС

1. При обявяване на първични огнища или случаи в кланици или транспортни средства на КЧС се изпраща следната информация:
1.1. брой на възприемчивите животни в огнището, кланицата или транспортното средство;
1.2. брой на умрелите свине от всяка категория в животновъдния обект, кланицата или транспортното средство;
1.3. за всяка категория - процента на заболеваемост и броя на свинете, при които е потвърдена КЧС;
1.4. брой на умъртвените свине в огнището, в кланицата или транспортното средство;
1.5. брой на преработените трупове;
1.6. при обявяване на огнище - разстоянието до най-близкия свиневъден обект;
1.7. ако заболяването е установено в кланица или транспортно средство, местоположението на животновъдния обект или животновъдния обект на произход на заразените свине или трупове.
2. Информацията по т. 1 по отношение на огнища или случаи на КЧС в животновъден обект, кланица или транспортно средство се изпраща с писмен доклад до Европейската комисия, който съдържа:
2.1. датата, на която свинете в животновъдния обект, в кланицата или транспортното средство са били умъртвени или на която труповете им са били унищожени;
2.2. резултатите от проведеното изследване на пробите, взети при убиване на свинете;
2.3. при прилагане на чл. 9 - броя на умъртвените и унищожени свине, както и броя на свинете, които ще бъдат заклани по-късно в рамките на посочения за клането им срок;
2.4. информация, свързана с вероятния произход или в случай че е доказан, с действителния произход на болестта;
2.5. информация за системата за контрол, която е въведена с цел осигуряване на ефективно прилагане на мерките за контрол върху придвижването на животните, посочени в чл. 15 и 20;
2.6. при първично огнище или случай на КЧС в кланица или транспортно средство - генетичната разновидност на вируса, причинил огнището или случая на КЧС;
2.7. при умъртвяване на свине в контактен животновъден обект или в животновъден обект, в който е имало свине, съмнително болни от КЧС, информация за:
а) датата на умъртвяване и броя на свинете от всяка категория, които са били умъртвени във всеки един животновъден обект;
б) епизоотологичната връзка между огнището или случая на КЧС и всеки един от контактните животновъдни обекти или друга причина за възникване на съмнение за КЧС за всеки животновъден обект поотделно;
в) резултатите от лабораторните изследвания на проби, взети от свинете в животновъдния обект и по време на умъртвяването на свине;
2.8. когато свинете в животновъдния обект не са били умъртвени, е необходимо да се предостави информация относно причините за това решение.
3. Информация по отношение обявяването на заболяване и последваща епидемиологична информация, която следва да се предостави от НВМС при потвърдена КЧС при диви свине. Не по-късно от 24 h от потвърждаването на всяко първично огнище, на всеки първичен случай в диви прасета или на всеки случай в кланица или транспортно средство НВМС обявява чрез система за обявяване на болести по животните (ADNS), както следва:
а) датата на изпращане;
б) времето на изпращане;
в) името на държавата членка;
г) името на заболяването;
д) броя на огнищата или случаите;
е) датата, на която се е появило съмнението за наличие на КЧС;
ж) датата на потвърждаване;
з) методите, използвани за това потвърждаване;
и) дали наличието на заболяването е потвърдено в диви прасета или в прасета от животновъден обект, кланица или транспортно средство;
й) географското местоположение на потвърденото огнище или случай на КЧС;
к) прилаганите мерки за контрол на заболяването.

Приложение № 2
към чл. 4, ал. 2, т. 2

Диагностично ръководство

I. Минимални изисквания за биобезопасност на Националната лаборатория по класическа чума по свинете

1. Оценка на риска
Вирусът на КЧС не представлява риск за човешкото здраве. Правилата за биобезопасност предотвратяват разпространението на инфекциозен вирус от лабораторията към възприемчивата популация от свине. Вирусът спада към ОIЕ "Група 3": предизвиква заболяване, което е обект на контрол от органите на НВМС и има умерен риск за разпръскване от лабораторията.

2. Общи принципи на работната среда
Нормално атмосферно налягане, обособени помещения за различните процедури, както следва:
- за постмортални обследвания - с мивка, възможности за почистване и дезинфекция; допуска се разположение извън КЧС звеното;
- биообезопасена лаборатория за работа с диагностични проби и процедури с жив вирус (задължително ниво III);
- съблекалня с душове и/или мивки, базирана на входа/изхода на биообезопасената лаборатория; - помещение за хладилници и фризери;
- помещение за микроскопиране, вкл. затъмнена част за работа с флуоресцентен микроскоп;
- "чиста" стая за подготовка на клетъчни култури, среди и стъклена посуда;
- лаборатория за серологични изследвания с използване на инактивиран антиген;
- помещение за персонала.

3. Лабораторно облекло
Връхно работно облекло, използвано само в лабораторията, ръкавици за еднократна употреба при всички манипулации с инфектиран материал, стерилизация на посудата и пране на облеклото - в лабораторията.

4. Контрол на персонала
В лабораторията влизат само поименно обучени лица. На персонала не е разрешено да имат достъп до прасета 48 h след напускане на лабораторията.

5. Оборудване
- ламинарен бокс (клас I или II) с двойна НЕРА филтрация;
- фризер ( - 70 °C);
- фризер ( - 20 °С);
- хладилници ( - 4 °С);
- криостатен микротом;
- хомогенизатор;
- инкубатор (за предпочитане СО2);
- инвертен светлинен микроскоп;
- флуоресцентен микроскоп;
- центрофуга;
- бидестилатор;
- автоклав;
- перална машина със сушилня и ютия;
- общо лабораторно оборудване: везни, рН метър, миксер, шейкър, водна баня, многоканални и едноканални пипети с обем от 1 до 300 µl със съответните наконечници;
- ELISA система - инкубатор клатачка, миещо устройство, рийдер за фотометрично отчитане на плаки, компютър със съответния софтуер и принтер.

6. Вирусни щамове
Всички изолати на вируса се съхраняват на сигурно място дълбоко замразени във фризер, който не се използва за съхраняване на други вируси и материали, несвързани с диагностиката на КЧС. Използват се индивидуални ампули, щателно номерирани, с етикет. Води се стриктна документация за вирусните щамове - произход, дати и резултати от контролните изследвания.

7. Опитни животни
Всички опитни животни се унищожават преди напускане на звеното. Труповете се изгарят след приключване на изследването.

II. Клинично и постмортално обследване

Клиничните признаци и постморталните лезии при прасетата, инфектирани с вируса на КЧС, силно варират в зависимост както от свойствата на вируса, така и от състоянието на животните.

1. Заболяването протича в остра, хронична и конгенитална форма
а) при острата форма - избухване на заболяването във всички възрастови групи, съпроводено с пирексия, треперене, липса на апетит, вялост, отслабване, конюктивити, констипация, последвана от диария; няколко дни след това ушите, коремът и вътрешната страна на бедрата се оцветяват червено-синьо-виолетово; животните умират за 1 - 2 седмици; внезапната смърт и липсата на клинични признаци не са симптоматични за КЧС;
б) при известни обстоятелства, свързани с възрастта и кондицията на животните, а също и с включения вирусен щам, може да се развие подостра или хронична форма, която се протрахира от 2 - 4 седмици или месец; наблюдава се спиране на растежа, анорексия и интермитираща пирексия и диария;
в) конгениталната перзистираща инфекция може да не бъде открита месеци и да засегне само няколко прасила във фермата; клиничните признаци са неспецифични: изтощение при липса на перексия.
Хроничната и перзистиращата инфекция винаги водят до смърт на животното. Вирусът засяга имунната система, най-важният признак е генерализираната левкопения, което често се установява преди появата на треска. Имуносупресията може да доведе до развитието на конкурентна инфекция.

2. Постмортални изменения
а) при острата форма: в типичните случаи лимфните възли са хеморагични, хеморагии се наблюдават в епикардиума, в бъбреците, пикочния мехур, по кожата и подкожно;
б) в субакутните (хроничните) случаи - некрози или "бутонни" язви се наблюдават в мукозата на гастроинтестиналния тракт, епиглотиса и ларинкса като допълнение на останалите лезии.
Хистопатологичните находки не са патогномични. Лезиите могат да включват паренхиматозна дегенерация на лимфоидната тъкан, клетъчна пролиферация на васкуларната интерстициална тъкан и негноен менингоенцефалит.
Вариабилността на клиничните признаци и постморталните лезии не дават възможност да се установи недвусмислена диагноза.
Предполагаемата диагноза, базирана на клиничните признаци и постморталните лезии, трябва своевременно да бъде потвърдена чрез лабораторни изследвания.

III. Правила за вземане и обработка на проби от свине за серологично и вирусологично изследване

1. Кръвни проби се вземат в стерилни стъклени флакони при стриктно спазване на правилата за антисептика.
2. След напълване на флакона с кръв до 2/3 от обема му той се оставя в изправено положение за около 20 - 30 min на стайна температура за отделяне на кръвен серум.
3. След отделяне на кръвен серум той се прелива в стерилни стъклени флакони и плътно се затваря.
4. Пробата кръвен серум се съхранява дълбоко замразена във фризер.
5. За вирусологично изследване се вземат: цял далак, един бъбрек и тонзили (или ретрофаренгиални лимфни възли), които се изпращат в лабораторията в охладено състояние. При невъзможност взетите проби от вътрешни органи се поставят в полиетиленов плик и се съхраняват до транспортирането им в лабораторията по КЧС във фризер.
6. Кръвните проби и пробите от вътрешни органи се идентифицират чрез номера, които се описват в придружителното писмо.
7. Пробите се транспортират до лабораторията в хладилна чанта, придружени от писмо, издадено от официален ветеринарен лекар.

Схема за вземане на кръвни проби от свине

Брой животни:	Брой кръвни проби:
До 9 бр. свине	2
От 10 до 49 бр. свине	5
От 50 до 99 бр. свине	7
От 100 до 199 бр. свине	10
От 200 до 399 бр. свине	15
От 400 до 999 бр. свине	20

Схема за вземане на проби за серологично и вирусологично изследване от свине по време на клане и извършване на месопреглед в кланици

Брой животни:	Брой проби:
От 1 до 9 бр. свине	5
От 10 до 29 бр. свине	10
От 30 до 49 бр. свине	25
От 50 до 99 бр. свине	50
От 100 до 200 бр. свине	70

IV. Доказване на вируса

1. Пряк имунофлуоресцентен метод за доказване на антиген
Методът се прилага за детекция на КЧС антиген в криосрезове от сливици, далак, бъбреци или дисталните части на илеума. Органите, събрани от няколко животни, се събират и транспортират без консерванти, охладени, но не замразени. Криосрезовете се обработват директно с анти-КЧС-имуноглобулин, конюгиран с флуоресцеин-изотиоцианат (ФИГЦ), и се наблюдават чрез флуоресцентен микроскоп. Сливиците са най-подходящият орган, защото първи се инфектират с вируса, независимо от начина на заразяване. В случаите на субакутни и хронични форми най-често положителен е илеумът и е единственият орган, който дава положителна флуоресцентна реакция.
Процедура
Във всяка от сериите криосрезове от органи се изследват положителни и отрицателни срезове:
- отразяват се кубчета от органите приблизително с размери 1 x 1 x 0,5 cm и се закрепват с дестилирана вода към криостатната масичка;
- замразяват се в криобара на криостата;
- срязват се криосрезове с дебелина не повече от 4 µl и се залепят върху покривни стъкла с големина 10 x 32 mm;
- криосрезовете се фиксират за 10 min в хладилна камера в ацетон и се изсушават за 20 min при 37 °С;
- криосрезовете се промиват еднократно с ПБС за 5 min;
- КЧС конюгатът се разрежда в работно разреждане, покрива се криосрезът и се инкубира за 30 min при 37 °С;
- след промиване с ПБС криосрезовете се обработват с Евансово синьо в концентрация 1:20 000 за 10 min;
- трикратно промиване за по 5 min с ПБС и еднократно - с дестилирана вода;
- криосрезовете върху покривните стъкла се отцеждат върху филтърна хартия, залепят се на предметно стъкло с глицеринов буфер, след което се наблюдават на флуоресцентен микроскоп.
Същата процедура се прилага и при използване на прекия имунофлуоресцентен метод за доказване на вирус в клетъчни култури.

2. Биологична проба
Биологичната проба се извършва в определена от НВМС база.
Биологичната проба се провежда върху три прасета на 3 - 5-месечна възраст, ваксинирани срещу КЧС, най-малко 30 - 50 дни преди залагането и върху три неваксинирани прасета на същата възраст.
Прасетата се инокулират интрамускулно с по 2 ml 1:10 емулсия от далак и лимфни възли на болно или умряло със съмнение за КЧС прасе.
Опитните прасета се наблюдават в продължение на 30 дни при ежедневно термометриране и строга охрана.
При умиране на всичките 6 прасета с клинични признаци и патологоанатомични изменения за класическа и африканска чума по свинете диагнозата е положителна за африканска чума.
При умиране само на контролните неваксинирани прасета диагнозата е положителна за КЧС.

3. ELISA за откриване на гликопротеин
ЕRNS/gp 44/48/ на вируса на класическата чума по свинете Плаките на кита са покрити с моноклонални антитела срещу гликопротеина Еrns на вируса на КЧС. В случай на присъствие на този гликопротеин в серума или плазмата, или тъканносвързан Еrns произтича специфично свързване с моноклоналните антитела от плаката. Несвързаните компоненти се отмиват, добавя се свързан с пероксидаза (белязан) анти-Еrns-конюгат, който се свързва с комплекса антиген-антитяло върху плаката. Несвързаният конюгат се отмива и се добавя хромоген. Степента на цветната реакция е правопропорционална на количеството кликопротеин Еrns в пробата. Диагностичната стойност на реакцията се проверява чрез сравняване на оптичната плътност в ямките с пробите и в тези с положителна и отрицателна контрола.
Процедура
Всички реагенти се темперират.
Разтворите за миене на плаките и разредителите на пробите, конюгата и контролите се разреждат съгласно описанието.
Във всеки две ямки след аплицирането на разредител (50 µl) се накапват пробите (серум, плазма или органа суспензия 1:10) в количество 150 µl. Едновременно с пробите се накапват и по две ямки с положителна и отрицателна контрола.
Компонентите се смесват чрез внимателно тръскане на плаката, тя се покрива и се инкубира 60 min при 37 °С във влажна камера.
Плаката се промива двукратно.
Във всяка ямка се накапва разреден 1:200 конюгат, 200 µl и се инкубира за 60 min при 37 °С във влажна камера. Плаката се промива двукратно.
Във всички ямки се накапва по 200 µl хромоген.
Резултатите се отчитат чрез фотометриране (ридер на "Санофи"), след като разликата между оптичните плътности на отрицателната и положителната контрола е по-голяма или равна на 0,4. Това се отчита обикновено след 15 до 40 min след апликацията на хромогена. Във всяка от ямките се накапва по 50 µl стопиращ реакцията разтвор.

V. Доказване на антитела

1. ELISA за откриване на антитела срещу гликопротеин Е2 (gp 55)
Плаките са покрити с рекомбинантен Е2 гликопротеин. В случай на присъствие на антитела в пробите същите се свързват с антигена и предотвратяват свързването му с белязан с пероксидаза Е2 специфичен конюгат. Несвързаните компоненти се отмиват от плаката. Ако в пробата има специфични антитела, цветът не се променя след добавянето на хромоген. В случай че няма антитела, се наблюдава зелено оцветяване. Степента на цветната реакция е правопропорционална на присъствието на специфични антитела в пробата. Диагностичната стойност на теста се определя по оптичната плътност на положителната и отрицателната контрола.
Процедура
Всички реагенти се темперират.
Концентрираните разтвори за миене на плаките и за разреждане на контролите, пробите и конюгата се разреждат по описание.
Във всяка плака се аплицира по 75 µl разредител във всяка ямка и се накапва в две последователни ямки по 50 µl от пробата (серум или плазма).
Компонентите се смесват чрез внимателно разклащане на плаката и същата се покрива и инкубира за 90 min във влажна камера.
Плаката се промива двукратно. Във всяка ямка на плаката се накапва по 100 µl конюгат в разреждане 1:200. Инкубира се при 37 °С за 30 min.
Плаката се промива двукратно.
Във всяка ямка се накапва по 100 µl хромоген.
След като разликата между оптичната плътност на отрицателната и положителната контрола стане по-голяма или равна на 0,3, реакцията се отчита със "Санофи" ридер фотометрично (20 до 30 min след добавянето на хромоген). Преди отчитането реакцията се спира чрез добавяне във всяка ямка по 50 µl стопинг разтвор.

2. ELISA за доказване на антитела срещу CSFV - Erns (разграничителен тест)
Кратко описание:
Тестът се използва за детекция в серум на антитела срещу Еrns - протеина на вируса на КЧС. Тестът е основан на блокиране чрез специфичните серумни антитела на свързването между Еrns - с пацифични моноклонални антитела и Еrns - протеина. Предназначен е за разграничаване на антителата, образувани след ваксинация с Е2 субединична ваксина, и на тези, образувани след ваксинация с конвенционална ваксина или след размножаването на теренен вирус на КЧС в организма на свинете.
Процедура
2.1. Всички реагенти, съдържащи се в кита и допълнителните плаки, се темперират.
2.2. Референтните серуми се реконституират с деминерализирана вода.
2.3. Конският серум и антигенът се реконституират с дестилирана или деминерализирана вода.
2.4. Приготвя се ELISA буфер от предварително разредения с дестилирана или деминерализирана вода разтварящ буфер и 5 % конски серум.
2.5. Антигенът и конюгатът се довеждат до работно разреждане с ELISA буфер.
2.6. Приготвя се миещ разтвор.
2.7. Върху допълнителните плаки се диспенсират по 12 µl ELISA буфер в А1 и В1 и по 45 µl от същия буфер в останалите ямки.
2.8. В А1 и В1 се диспенсира по 30 µl от референтен серум 1, в С1 и 1 - също, в Е1 и F1 - 30 µl от референтен серум 2, и в G1, Н1 - по 30 µl от референтен серум 3.
2.9. В ямки от А12 до Н12 се диспенсира по 30 µl от 88 изследвани серума.
2.10. В ямки от С1 до Н12 се диспенсира по 75 µl от работния разтвор на антигена, плаката се затваря, разклаща се леко и се инкубира за 30 min при 37 °С.
2.11. След приключване на инкубацията се отварят покритите с антитела ELISA плаки, диспенсират се по 50 µl работен разтвор на конюгата във всички ямки и с помощта на 12-канална пипета се прехвърлят във всички ямки по 50 µl от обема на всички ямки в допълнителните плаки.
2.12. Плаките се покриват, леко се разклащат и се инкубират за 1 h при 37 °С.
2.13. ELISA плаките се мият 6 пъти с разчет 200 - 300 µl миещ разтвор на ямка. След всеки цикъл плаките внимателно се затварят.
2.14. Във всяка ямка се диспенсира по 100 µl разтвор на хромоген/субстрат и се инкубира за 30 min при стайна температура.
2.15. Реакцията се спира чрез добавяне на 100 µl стопразтвор във всяка ямка.
2.16. Реакцията се отчита не по-късно от 15 min след добавянето на стопразтвор. Измерва се оптичната плътност на всяка ямка и резултатите се калкулират по указана от производителя формула.

Валидация и интерпретация на резултатите

Тестът е валиден при ODmax	най-малко 1.000.
Стойността на blank OD450	по-малко от 0.150.

Процент инхибиция на референтен серум 2 по-голяма от 50 %.
Процент инхибиция на референтен серум 3 по-малка от 50 %.
Като положителни (има наличие на специфични антитела срещу протеин Еrns на вируса на КЧС) се определят всички серуми със стойности на процент инхибиция, по-големи от 50 %.
Като отрицателни (няма наличност на специфични антитела срещу протеин Еrns на вируса на КЧС) се определят всички серуми със стойности на процент инхибиция, по-малки от 50 %.

VI. Референтни лаборатории на общността (PDF)

Приложение № 3
към чл. 8, т. 1, буква "г"

Дезинфекция при класическа чума по свинете

Принципи и процедури при почистване, дезинфекция и третиране с инсектицидни препарати

1. Общи принципи и процедури
1.1. дейностите по почистването и дезинфекцията, а когато е необходимо и мерките за унищожаване на гризачи и насекоми посредством официално разрешени препарати, се извършват под ветеринарен контрол и в съответствие с инструкциите на официален ветеринарен лекар;
1.2. използваните дезинфектанти и концентрациите, в които те се прилагат, трябва да бъдат официално одобрени от държавния ветеринарен лекар, за да се гарантира унищожаване на вируса на КЧС;
1.3. ефикасността на дезинфектантите се проверява редовно, тъй като ефикасността на някои дезинфектанти намалява при продължително съхранение;
1.4. при избор на дезинфектанти, инсектицидни препарати и процедури за дезинфекция и дезинсекция се вземат под внимание видът на сградата, транспортните средства и обектите, които ще бъдат третирани;
1.5. употребата на екстрахиращи мазнините вещества, дезинфектанти и инсектицидни препарати се извършва при условия, гарантиращи запазване на тяхната ефикасност; посочените от производителя параметри, като налягане, минимална температура и време на приложение, трябва да бъдат стриктно спазвани;
1.6. независимо от вида на използвания дезинфектант се прилагат следните общи правила:
а) подовете на боксовете, постелите и фекалиите обилно се накисват с дезинфектант;
б) щателно механично почистване на помещенията и помощния инвентар, за да се запази ефектът от дезинфекцията;
в) допълнителна дезинфекция за минималното време на приложение, определено в препоръките на производителя;
г) отпадъчните води след почистването се заустват по начин, недопускащ разпространение на КЧС съгласно инструкциите на държавния ветеринарен лекар;
1.7. когато измиването се извършва с течности под налягане, се избягва повторното замърсяване на вече измитите части;
1.8. измиване, дезинфекция или унищожаване на оборудване, инсталации, предмети или боксове също трябва да бъдат включени;
1.9. след дезинфекцията се избягва повторното замърсяване;
1.10. почистването, дезинфекцията и дезинсекцията, които се извършват съгласно изискванията на тази наредба, се документират в животновъдния обект или дневника на транспортното средство, а в случаите, когато се изисква официално одобрение, се удостоверяват от официален ветеринарен лекар, контролиращ животновъдния обект.

2. Специални изисквания при почистване и дезинфекция на заразени животновъдни обекти
2.1. предварително почистване и дезинфекция:
а) при умъртвяване на животни се вземат всички необходими мерки да се избегне или сведе до минимум разпространението на вируса на КЧС; тези мерки включват и инсталиране на временно дезинфекционно оборудване, снабдяване със защитно облекло, душове, обеззаразяване на използваното оборудване, инструменти и съоръжения и прекъсване захранването на вентилационната система;
б) труповете на убитите животни се напръскват с дезинфектант;
в) труповете се извозват от животновъдния обект за преработка в покрити и непропускащи течности контейнери;
г) след извозването на труповете на животните за преработка обектът, където са били настанени животните, и останалите сгради, дворове и др., които са били заразени при умъртвяването или следкланичния преглед, се напръскват с дезинфектант;
д) тъканите и кръвта, разлята по време на клането, внимателно се събират и преработват заедно с труповете;
е) дезинфектантът се оставя да действа в продължение най-малко на 24 h;
2.2. заключително почистване и дезинфекциране:
а) торът или използваните постели се изнасят и третират съгласно т. 3.1;
б) мазните петна и замърсителите се отстраняват от всички повърхности чрез използване на екстрахиращи мазнините препарати и повърхностите се измиват с вода;
в) след измиване със студена вода повърхностите се напръскват с дезинфектант;
г) след 7 дни помещенията се третират с екстрахиращи мазнините вещества, изплакват се с вода, напръскват се с дезинфектант и отново се изплакват с вода.

3. Дезинфекция на контаминирани постели, тор и торова течност
3.1. торът и използваната постеля се събират накуп, за да се повиши температурата им, след което се напръскват с дезинфектант и се оставят най-малко 42 дни или се унищожават чрез изгаряне или заравяне;
3.2. торовата течност се съхранява в продължение най-малко на 60 дни след добавянето на заразените материали, освен ако компетентните власти не разрешат намаляване на периода на съхранение за торова течност, която е била подложена на ефективно третиране в съответствие с инструкциите на официалния ветеринарен лекар, гарантиращо унищожаване на вируса на КЧС.
4. Като изключение от т. 1 и 2 при пасищно отглеждане на свине държавният ветеринарен лекар може да предприеме специална процедура за почистване и дезинфекция, като вземе под внимание вида на животновъдния обект и климатичните условия.

Приложение № 4
към чл. 11, ал. 2

Основни критерии и рискови фактори, които следва да бъдат взети под внимание при вземане на решение за умъртвяване на прасета в контактни животновъдни обекти

Критерии	Решение
	за умъртвяване	против умъртвяване
Клинични признаци, предполагащи наличие на КЧС в контактни животновъдни обекти	Да	Не

Придвижвания на прасета от огнището за контактни животновъдни обекти след предполагаемото време на проникване на вируса в заразените животновъдни обекти	Да	Не

Местоположение на контактните животновъдни обекти в район с висока плътност на прасета	Да	Не

Вероятно разпространение на вируса от огнището преди прилагане на мерките за ликвидиране на заболяването	Преобладаващо/ неизвестно	Ограничено

Местоположение на контактните животновъдни обекти в рамките на 500 m (1) от огнището	Да	Не

Близост на контактния животновъден обект до повече от едно огнище	Да	Не

Брой на прасетата в огнището и/или в контактните животновъдни обекти	Високо	Ниско

(1) В случай на район с много висока плътност на прасета трябва да се приеме за меродавно по-голямо разстояние

Приложение № 5
към чл. 32, ал. 2

Основни критерии и рискови фактори, които следва да бъдат взети под внимание при вземане на решение за спешно ваксиниране в свиневъдни обекти

Критерии	Решение
	за ваксиниране	против ваксиниране
Наблюдавана през последните 10 - 20 дни тенденция в броя / случаите на огнища	Висока/ бързо нарастване	Ниска/ слабо нарастване

Дали животновъдните обекти, в които би могло да се приложи ваксиниране, са разположени в район с висока плътност на прасета	Да	Не

Вероятност за поява в района през следващите два месеца на нови огнища на заболяването	Много вероятно	Слабо или невероятно

Недостиг на капацитетни мощности за преработка	Да	Не

Приложение № 6
към чл. 3

Критерии и изисквания, свързани с плана за действие (контингенс планове)

Националната ветеринарномедицинска служба осигурява условия за това, плановете за действие (контингенс плановете) да отговарят минимум на следните критерии и изисквания:
1. Приети са разпоредби, които гарантират, че необходимите за изпълнението на плановете за действие (контингенс плановете) законови правомощия съществуват и позволяват провеждането на бърза и ефективна кампания за ликвидиране на заболяването.
2. Приети са разпоредби, които гарантират достъп до финансови средства за извънредни обстоятелства, до бюджетни и финансови ресурси, позволяващи покриването на всички аспекти от борбата срещу една епизоотия от КЧС.
3. Въведена е в действие последователност от правомощия и задължения на институциите на всички нива ("командна верига"), чрез което се гарантира, че ще действа бърза и ефективна процедура на вземане на решения за епизоотичната обстановка. Ако е нужно, тази командна верига се поставя под ръководството на НВМС чрез създаване на работна група за вземане на решения под ръководството на всички стратегии за борба с епизоотията. Генералният директор на НВМС е член на този орган и осъществява връзката между НВМС за вземане на решения и националния център за контрол на заболяването.
4. Приета е разпоредба, която осигурява предоставянето на съответно подходящите и необходими ресурси за бърза и ефективна кампания. Тези ресурси включват и лабораторен персонал, оборудване и инфраструктури.
5. Осигурено е ръководство с инструкции, което дава пълно и подробно практическо описание на всички процедури, инструкции и мерки, които се използват в случай на поява на огнище на КЧС.
6. Осигурени са подробни планове за провеждане на спешно ваксиниране.
7. Персоналът на НВМС редовно участва във:
а) обучение по клинични признаци, епидемиологични проучвания и борба с КЧС;
б) учебни тревоги и упражнения, организирани най-малко два пъти годишно;
в) обучение по средства за комуникации, за да се организират свързаните с една развиваща се епизоотия информационни кампании, насочени към властите, фермерите и ветеринарните лекари.