Чл. 1.
(1) С наредбата се определят:
1. условията и редът за разработване на аварийни планове;
2. лицата, които прилагат аварийните планове, и техните задължения;
3. действията и мерките за ограничаване (локализиране) и ликвидиране на последиците от ядрена или радиационна авария, наричана по-нататък "авария";
4. начините за информиране на населението;
5. редът за поддържане и проверка на аварийната готовност.
(2) С наредбата се определя и редът за взаимодействие между лицензианта или титуляря на разрешение по Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) и централните и териториалните органи на изпълнителната власт при прилагане на мерките по ал. 1, т. 3.

Чл. 2.
(1) Действията и мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от авария се планират, определят и прилагат въз основа на оценката на радиационния риск и вида на съоръжението, категорията на радиоактивния източник съгласно приложение № 1, обекта или дейността, пораждащи риска, както и от класа на аварията.
(2) За оптимизиране на изискванията към действията и мерките по ал. 1 и за целите на аварийното планиране обектите, съоръженията и дейностите се категоризират в една от следните рискови категории:
1. рискова категория I - ядрени съоръжения, в които постулирани изходни събития на площадката, включително изходни събития с много малка вероятност за възникване, могат да доведат до авария със значително изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда и тежки детерминистични здравни ефекти извън площадката;
2. рискова категория II - обекти, в които аварийните събития на площадката могат да доведат до авария, при която прогнозираната доза може да надхвърли границите на дозите за населението извън площадката, определени за нормални условия в наредбата по чл. 26, ал. 3 ЗБИЯЕ, при което се изисква прилагане на неотложни защитни мерки на площадката;
3. рискова категория III - обекти, в които аварийните събития на площадката могат да доведат до авария, при която прогнозираната доза може да надхвърли границите на дозите за персонала, определени за нормални условия в наредбата по чл. 26, ал. 3 ЗБИЯЕ, и/или до замърсяване с радиоактивни вещества на площадката и прилагане на неотложни защитни мерки;
4. рискова категория IV - дейности с източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ), които могат да доведат до възникване на авария на произволно или предварително неопределено място и до възможност прогнозираната доза да надхвърли границите на дозите за населението, определени за нормални условия в наредбата по чл. 26, ал. 3 ЗБИЯЕ, и до замърсяване на околната среда с радиоактивни вещества, при което може да се наложи прилагане на неотложни защитни мерки;
5. рискова категория V - дейности, при които не се използват ИЙЛ, но вследствие на авария в рискови категории I, II, III и IV или при трансграничен пренос е възможно да се получи замърсяване с радиоактивни вещества, при което е възможно прогнозираната доза да надхвърли границите на дозите за населението, определени за нормални условия в наредбата по чл. 26, ал. 3 ЗБИЯЕ, и може да се наложи прилагане на защитни мерки.
(3) В отделните рискови категории се включват следните обекти, съоръжения и дейности:
1. за категория I:
а) ядрен реактор с топлинна мощност по-голяма от 100 MW;
б) хранилище за отработено ядрено гориво с обща активност по 137Cs по-голяма от 0,1.1018 Bq или съдържащо ядрен материал в количество, еквивалентно на това в активната зона на ядрен реактор с топлинна мощност 3000 MW;
в) ядрени съоръжения и обекти с радиоактивни източници от категория I съгласно приложение № 1, съдържащи радионуклиди в количества, достатъчни при разпръсване в околната среда да доведат до тежки детерминистични здравни ефекти извън площадката;
2. за категория II:
а) ядрен реактор с топлинна мощност по-голяма от 2 MW и по-малка или равна на 100 MW;
б) хранилище за отработено ядрено гориво, което съдържа отработено ядрено гориво, изискващо активно охлаждане;
в) съоръжения, разположени на площадката на разстояние по-малко или равно на 500 m от границите на защитената зона, в които е възможно настъпване на неконтролируема верижна реакция на делене;
г) обекти с радиоактивни източници от категория II съгласно приложение № 1, съдържащи радионуклиди в количества, чието разпръсване в околната среда изисква прилагане на защитни мерки извън площадката;
3. за категория III:
а) ядрен реактор с топлинна мощност по-малка или равна на 2 MW;
б) обект с ИЙЛ, в който е възможно при нарушаване на защитата на радиоактивни източници да се получи външно облъчване с мощност на дозата по-голяма от 100 mGy/h на разстояние 1 m от източника;
в) съоръжения, разположени на площадката на повече от 500 m от границите на защитената зона, в които е възможно настъпване на неконтролируема верижна реакция на делене;
г) обекти с радиоактивни източници от категории III и IV съгласно приложение № 1, съдържащи радионуклиди в количества, чието разпръсване изисква прилагане на защитни мерки на площадката;
4. за категория IV:
а) преносими радиоактивни източници, съдържащи радионуклиди съгласно приложение № 2 или в които е възможно при нарушаване на защитата им да се получи външно облъчване с мощност на дозата по-голяма от 10 mGy/h на разстояние 1 m от източника;
б) изкуствени спътници с радиоактивни източници, съдържащи радионуклиди съгласно приложение № 2;
в) превоз на радиоактивни вещества, липсата на контрол върху които създава радиационен риск;
5. за категория V:
а) инсталации за складиране и преработка на отпадъци и скрап;
б) гранични контролно-пропускателни пунктове;
в) обекти със стационарни уреди за технологичен контрол с радиоактивни източници, съдържащи радионуклиди, съгласно приложение № 2.

Чл. 3. В зависимост от възможността за контрол на процесите при авария и тежестта на последиците от нея и за целите на аварийното реагиране аварията в обекти, съоръжения и при дейности се класифицира в един от следните класове:
1. клас "обща авария" - авария, включваща реално или възможно изхвърляне на радиоактивни вещества и облъчване на персонал и население, което налага предприемане на незабавни защитни мерки за населението; при обявяване на обща авария се предприемат незабавни мерки за намаляване на последствията от аварията и за защита на персонала и на населението;
2. клас "местна авария" - авария, включваща значително намаляване на степента на защита на персонала и на лица в радиационнозащитната зона; при обявяване на местна авария се предприемат незабавни мерки за намаляване на последствията от аварията и за защита на персонала и се подготвя прилагането на защитни мерки за населението;
3. клас "локална авария" - авария, включваща значително намаляване на степента на защита на персонала без риск за населението; при обявяване на локална авария се предприемат незабавни мерки за намаляване на последствията от аварията и за защита на персонала;
4. клас "тревога" - настъпили събития, в резултат на които нивото на безопасност е неизяснено или значително се снижава; при обявяване на тревога се прави оценка на ситуацията и се предприемат мерки за повишаване на готовността за изпълнение на аварийните планове;
5. клас "други аварийни ситуации" - такива като намиране, загубване и кражба на опасен ИЙЛ, включително падане на изкуствен спътник с опасен ИЙЛ.

Чл. 4.
(1) За осигуряване на своевременно и адекватно реагиране при възникване на авария в съответствие с рисковата категория и класа на аварията се определят зони за аварийно планиране.
(2) Зоните за аварийно планиране за рискови категории I, II и III са:
1. зона за аварийно планиране на площадката - защитена зона;
2. зона за превантивни защитни мерки;
3. зона за неотложни защитни мерки;
4. зона за дълговременни защитни мерки.
(3) Границите на зоните по ал. 2 се определят в съответствие със следните критерии:
1. за зоната за аварийно планиране на площадката - границите на площадката, определени съгласно проекта на ядреното съоръжение или на обекта с ИЙЛ;
2. за зоната за превантивни защитни мерки - годишната индивидуална ефективна доза при авария не трябва да надхвърля 5 mSv извън нейните граници;
3. за зоната за неотложни защитни мерки - прогнозираните максимални индивидуални дози за лице от населението на границата й и извън нея при надпроектна авария са:
а) ефективна доза 5 mSv за първата година след аварията;
б) погълната доза 50 mGy в щитовидната жлеза;
4. зона за дълговременни защитни мерки - въз основа на резултатите от мониторинга на околната среда при авария и нивата за намеса за храни и фуражи.
(4) Зоните по ал. 2 се разделят на 16 сектора от по 22,5°, които се означават с първите 16 букви от латинската азбука, като се започва от север по посока на часовниковата стрелка.
(5) Зоните за аварийно планиране за рискова категория IV и при възникване на авария на произволно или предварително неопределено място са:
1. зона за сигурност - територията около мястото на възникване на аварията, която се обозначава с ленти и надписи или по друг подходящ начин и се намира под непосредствения контрол на лицензианта или титуляря на разрешение до пристигане на органите на МВР;
2. зона с контролиран достъп около зоната за сигурност.
(6) При авария по ал. 5:
1. външната граница на зоната за сигурност се обособява при:
а) мощност на дозата по-малка или равна на 100 µSv/h; в тази зона се изисква радиационен контрол при напускането й;
б) повърхностното замърсяване не надвишава 1000 part./cm2.min за бета-радионуклиди и нискотоксични алфа-радионуклиди и 100 part./cm2.min за всички останали групи на радиотоксичност на алфа-радионуклиди;
2. външната граница на зоната с контролиран достъп се обособява при мощност на дозата по-малка или равна на 1,0 µSv/h; в тази зона не се допускат хора и животни.

(7) При авария в зоните по ал. 5 не се допуска консумация на храни и напитки и тютюнопушене от персонала и аварийните екипи, работещи в зоните.

Чл. 5.
(1) Лицензиантът или титулярят на разрешение за обекти, съоръжения и дейности от рискови категории I и II, съгласувано с областните управители и кметовете на общини, на чиято територия е определена зона за аварийно планиране по чл. 4, ал. 2, т. 2 и 3, поставя на обществени места информационни табла със схема на границите на зоните и на пътищата за евакуация.
(2) Лицензиантът или титулярят на разрешение по ал. 1 съгласувано с областните управители и кметовете на общини, на чиято територия е разположена граница на зона за аварийно планиране по чл. 4, ал. 2, т. 2 и 3, организира маркировка на подходящи места по границите на зоните с общодостъпни и трайни обозначителни знаци.
(3) Лицензиантът или титулярят на разрешение на обект от рискови категории III и IV организира маркировка на подходящи места по границите на зоните за аварийно планиране по чл. 4, ал. 2, т. 2 и 3 с подходящи обозначителни знаци.
(4) Разходите за дейностите по ал. 1 - 3 са за сметка на лицензианта или титуляря на разрешение.

Глава втора
АВАРИЙНО ПЛАНИРАНЕ

Раздел I
Общи изисквания

Чл. 6.
(1) Аварийното планиране е дейност по установяване в авариен план на система от мерки за ограничаване и ликвидиране на последиците от авария и за създаване и поддържане на аварийна готовност.
(2) Аварийното планиране се основава на анализи на възможните сценарии на възникване и развитие на авариите и на оценката на риска от радиационни последици от тези аварии за персонала, населението и околната среда.
(3) Прилагането на мерките от аварийния план цели ограничаване и намаляване на последиците от авария върху човешкото здраве, качеството на живот, имуществото и околната среда, както и е основа за възстановяване на нормалните условия за социален и икономически живот след ликвидиране на последиците от аварията.

Чл. 7.
(1) Лицензиантът или титулярят на разрешение разработва вътрешен авариен план, който се основава на максималните възможни радиационни последици за персонала, населението и околната среда при авария и определя мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от авария, функционалните задължения на персонала за действия при авария, както и взаимодействието с органите на изпълнителната власт в съответствие с външния авариен план.
(2) Плановете по ал. 1 се разработват съгласувано с всички други съществуващи планове за физическа защита, природни и стихийни бедствия, аварии и катастрофи.

Чл. 8.
(1) Централните органи на изпълнителната власт в рамките на тяхната компетентност съвместно разработват и участват в изпълнението на външен авариен план за обекти, съоръжения и дейности от всички рискови категории, който е съставна част от националния план за провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни работи при възникване на бедствия, аварии и катастрофи и който определя размерите на зоните за аварийно планиране, специфичните задължения по компетентност, взаимодействието и мерките за защита на населението при авария.
(2) Външният авариен план определя и реда за оказване на помощ на лицензианта или титуляря на разрешение, а в съответствие с двустранни и многостранни международни договори, които са влезли в сила за Република България - и реда за оказване на международна помощ при авария.
(3) Планът по ал. 2 се разработва съгласувано с всички други съществуващи планове за физическа защита, природни и стихийни бедствия, аварии и катастрофи.
(4) Държавната агенция "Гражданска защита" (ДАГрЗ) организира и координира разработването на плана по ал. 1 и го изпраща за съгласуване по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с Постановление № 209 на Министерския съвет от 1999 г. (ДВ, бр. 103 от 1999 г.).
(5) Съгласуваният по реда на ал. 4 външен авариен план се представя от ДАГрЗ на Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи към Министерския съвет, наричана по-нататък "Постоянната комисия", за разглеждане и съгласуване.
(6) Постоянната комисия внася съгласувания външен авариен план в Министерския съвет за приемане. Планът се приема с решение на Министерския съвет.
(7) Държавната агенция "Гражданска защита" координира изпълнението на приетия външен авариен план.

Чл. 9.
(1) Териториалните органи на изпълнителната власт разработват аварийни планове, които се основават на плана по чл. 8, ал. 1 и вътрешните аварийни планове на лицензиантите или титулярите за рискови категории I, II и III, които са разположени на тяхна територия.
(2) Органите по ал. 1 в своите аварийни планове определят специфичните задължения по компетентност, реда за взаимодействие и мерките за защита при авария.

Чл. 10.
(1) Аварийните планове по чл. 7 - 9 трябва да осигурят:
1. оценка на обстановката и вземане на решения за намаляване на радиационното въздействие на аварията върху персонала, населението и околната среда;
2. оценка на прогнозираната доза на персонала, населението, членовете на аварийните екипи и лицата, участващи в изпълнението на защитните мерки;
3. навременни и подходящи действия за защита на персонала при всички възможни аварии, включително и мерки за осигуряване на физическата защита на ядреното съоръжение или обекта с ИЙЛ и радиационен мониторинг;
4. отчитане на анализите по чл. 6, ал. 2;
5. определяне на зоните за аварийно планиране и обосноваване на границите им в съответствие с чл. 4;
6. подготовка и поддържане на обучен и квалифициран персонал, способен да предприеме мерки за определяне, ограничаване и ликвидиране на последиците от аварията;
7. навременно уведомяване и събиране на аварийните екипи;
8. безопасност и защита на персонала и аварийните екипи;
9. непрекъснат контрол на облъчването на членовете на аварийните екипи, персонала и населението в съответствие с конкретните обстоятелства и определяне и оценка на дозата на облъчване;
10. оказване на първа помощ на пострадали или облъчени лица, включително осигуряване на транспорт до здравни и лечебни заведения;
11. оказване на техническа помощ на персонала, ангажиран в дейностите по ограничаване и ликвидиране на последиците от аварията;
12. критерии за прекратяване на аварийните дейности;
13. контролиран достъп до района на аварията.
(2) Прилагането на аварийните планове трябва да осигури:
1. установяване на контрол върху развитието на аварията;
2. ограничаване и/или ликвидиране на последиците от аварията;
3. предотвратяване на възникването на детерминистични здравни ефекти за персонала и населението;
4. своевременно и подходящо третиране на облъчените лица;
5. намаляване на вероятността от възникване или ограничаване, доколкото е практически възможно, възникването на стохастични здравни ефекти за населението;
6. предотвратяване или ограничаване, доколкото е практически възможно, възникването на нерадиационни рискове за персонала и населението (като отделяне на токсични вещества при пожар, взривове, наводнения, срутвания и др.);
7. опазване, доколкото е практически възможно, на имуществото;
8. подготовка за възстановяване на социалния и икономическия живот.

Раздел II
Вътрешен авариен план

Чл. 11.
(1) За изготвяне на вътрешния авариен план лицензиантът или титулярят на разрешение извършва:
1. анализ на възможните аварии в ядреното съоръжение или обекта с ИЙЛ, водещи до изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда, като се отчитат и данните от радиационни и метеорологични измервания;
2. анализ на изхвърлянията на радиоактивни вещества в околната среда при авариите по т. 1 и оценка на последиците от тях за персонала, населението и околната среда;
3. сценарии за развитие на авариите по т. 1.
(2) В зависимост от рисковата категория на съответното съоръжение или дейност лицензиантът или титулярят на разрешение планира и осигурява изпълнението на мерки за ограничаване и ликвидиране на последиците от аварии, предотвратяване и управление на авариите и за намаляване на последиците от тях на площадката, включително:
1. възстановяване на контрола върху съоръжението, обекта или дейността, включително при комбинация от авария и други извънредни ситуации, като взрив, пожар, наводнение, земетресение;
2. взаимодействие с органите на изпълнителната власт;
3. извършване на радиационни и метеорологични измервания в защитената и радиационнозащитната зона.
(3) Лицензиантът или титулярят на разрешение периодично извършва преглед и оценка на вътрешния авариен план, като анализира отчитането в плана на всички възможни аварийни събития, развитието на науката и техниката, собствения и международния опит и при необходимост планът се актуализира.

Чл. 12.
(1) Вътрешният авариен план трябва да отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, както и да осигури:
1. готовност за изпълнение на плана преди доставката на ядрено гориво или радиоактивни източници на площадката и във всеки следващ момент;
2. навременно откриване и точна и своевременна класификация на аварията;
3. реагиране в началните моменти на аварията от лица с необходимата подготовка и квалификация, които да могат да определят наличието на радиоактивни вещества и техните характеристики, да оценят възможните последствия и да изпълнят изискванията за уведомяване;
4. присъствието на определено отговорно лице с необходимата подготовка и квалификация, което да класифицира аварията и незабавно да въведе в действие вътрешния авариен план;
5. необходимите средства за комуникация на лицето по т. 4 за навременното уведомяване на персонала, Агенцията за ядрено регулиране (АЯР), ДАГрЗ, съответната териториална служба на МВР и органите на местно самоуправление и местна администрация;
6. своевременно уведомяване във всеки един момент на всички лица на площадката и в зоната за превантивни защитни мерки за възникването на авария;
7. достатъчен брой надеждно обезопасени пътища за евакуация с видими, трайни и достъпни обозначения и необходимата непрекъсната вентилация и светлинна сигнализация, където е приложимо;
8. изолиране на района на аварията;
9. съдействие във всички фази на аварията на органите на изпълнителната власт при прилагане на мерки за защита на населението и персонала.
(2) За рискови категории I и II вътрешният авариен план следва да осигури и:
1. достъп на аварийните екипи до квалифицирана експертна помощ незабавно след възникване на аварията;
2. постоянен контрол на ядреното съоръжение или обекта с ИЙЛ при възникнала авария и привеждането им в безопасно и стабилно състояние.

Чл. 13. За изпълнение на вътрешния авариен план лицензиантът или титулярят на разрешение е длъжен да осигурява по всяко време:
1. достъп при всички възможни аварии до техническите средства за радиационен мониторинг, необходими за оценка на класа на аварията и за проследяване и прогнозиране на нейното развитие;
2. необходимите укрития за персонала в защитената зона;
3. необходимите аварийни средства за индивидуална защита и средства за електрозахранване, комуникация и уведомяване на персонала;
4. необходимите средства за уведомяване на населението в зона, определена във вътрешния авариен план;
5. технически средства, включително резервни, за управление на аварията, за защита на персонала и за радиационен мониторинг по унифицирани аварийни методики, за провеждане на измервания и тяхната поддръжка.

Чл. 14.
(1) За рискови категории I и II лицензиантът или титулярят на разрешение изгражда и поддържа в защитената зона поне един авариен център, разположен на място, максимално защитено от аварийни въздействия.
(2) Аварийният център се разполага на място, различно от блочния пулт за управление на ядреното съоръжение или местата за извършване на дейности в обект с ИЙЛ, и се проектира така, че да осигурява защита на работещия в него персонал от аварийните въздействия.
(3) Аварийният център се оборудва със:
1. необходимите технически средства, методики и програми за анализ, оценка и прогнозиране на радиационните последици;
2. географски карти в подходящ мащаб;
3. средства за радиационен мониторинг;
4. индивидуални и колективни средства за защита на персонала в аварийния център;
5. средства за свръзка и уведомяване;
6. вътрешния авариен план и техническа документация, необходима за управление на аварията.
(4) Аварийният център се осигурява с резервно и аварийно електрозахранване, които да осигуряват безотказна работа на техническите системи и средства.
(5) Всички налични технически средства по ал. 3 се проверяват периодично и се поддържат в работоспособно състояние.

Чл. 15. Лицензиантът или титулярят на разрешение осигурява по всяко време наличието на човешки и финансови ресурси и технически средства, необходими за прилагане на вътрешния авариен план.

Раздел III
Външен авариен план

Чл. 16.
(1) Органите по чл. 8, ал. 1 в рамките на тяхната компетентност участват в разработването на външния авариен план въз основа на:
1. анализ на всички възможни аварии, включително трансграничен пренос и радиационните последици от тях;
2. анализ на числеността и характеристиките на населението в зоните за аварийно планиране;
3. всички възможни сценарии за развитие на авариите съгласно вътрешните аварийни планове.
(2) Резултатите от анализите по ал. 1 се предоставят на органите на изпълнителната власт за подготовка на действията им при аварии, за запознаване на аварийните екипи с възможните радиационни рискове и за поддържане на аварийна готовност.
(3) Външният авариен план подлежи на периодичен преглед и оценка, като се осигури отчитане на всички възможни сценарии, развитието на науката и техниката, собствения и международния опит.

Чл. 17. Външният авариен план трябва да отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, както и да осигури:
1. точно и ясно разпределение на отговорностите на органите на изпълнителната власт за действия при аварии;
2. точно и ясно определяне на действията на всички аварийни екипи при различните класове аварии;
3. координация между аварийните екипи и другите специализирани звена на органите на изпълнителната власт в съответствие с процедурите им за действие;
4. своевременно уведомяване и периодично информиране за радиационната обстановка при авария на населението, специализираните международни организации и/или други държави, дипломатическия корпус в страната и представителствата на Република България в други страни;
5. разпределение, раздаване и използване на индивидуални средства за защита, лекарствени средства, санитарни и други медицински материали, както и препарати за йодна профилактика на населението;
6. радиационен мониторинг на замърсяването с радиоактивни вещества, в страната и на граничните контролно-пропускателни пунктове, на животни, хранителни продукти, води, селскостопанска продукция, фуражи и почви;
7. събиране, обработване и оценка на данните от индивидуалния и радиационния мониторинг и прогнозиране развитието на радиационната обстановка;
8. лечение и диспансерно наблюдение на облъчените лица;
9. своевременно определяне на допълнителни критерии, вторични нива и временни норми за аварийно облъчване, когато развитието на аварията налага това;
10. превантивни и дългосрочни мерки по защитата на животни, растения, хранителни продукти, води, селскостопанска продукция, фуражи и почви от замърсяване с радиоактивни вещества;
11. дезактивация на хора, животни, имущество и транспортни и технически средства и оборудване и доставка на необходимите препарати за дезактивация, облекла и обувки за населението, което напуска зоните за аварийно планиране;
12. обработката на замърсени с радиоактивни вещества селскостопанска продукция, храни, фуражи и почви, включително тяхното дълговременно съхранение или унищожаване при необходимост;
13. снабдяване с питейна вода и храна на аварийните екипи и на населението в района на аварията;
14. обществения, транспортния и охранителния ред, включително охрана на имуществото, при провеждането на спасителните и аварийно-възстановителните дейности и при прилагането на мерки за защита на населението и околната среда;
15. охранителен и пропускателен режим на граничните контролно-пропускателни пунктове и на контролно-пропускателните пунктове по границите на зоните за аварийно планиране, включително радиационен контрол при напускането им;
16. използване на националната съобщителна система за целите на аварийното реагиране;
17. организация на безопасното управление на радиоактивните отпадъци - резултат от аварията;
18. събиране, обработка и анализ на всяка друга информация, която може да подпомогне своевременното и ефективно изпълнение на аварийните планове.

Чл. 18. За изпълнение на външния авариен план органите на изпълнителната власт трябва да осигурят по всяко време при авария:
1. достъп на аварийните екипи до всички зони на аварийно планиране;
2. инженерна поддръжка на аварийните екипи;
3. достъп до експертна консултация на органите на изпълнителната власт с отговорности по прилагане на плана;
4. поддържане в изправност на средствата за измерване и метрологичния им контрол;
5. транспортни средства и оборудване за изпълнение на мерките за защита на населението и за аварийните екипи;
6. резерв от средства за дезактивация, храни и облекла, индивидуални средства за защита и други материали за прилагането на външния авариен план;
7. всички необходими технически средства за работата на аварийните екипи и защита на членовете им, включително тяхната поддръжка.

Чл. 19. Задълженията на органите на изпълнителната власт за планиране на действията при авария, изпълнение на външния авариен план и за поддържане на аварийната готовност се определят съгласно наредбата и външния авариен план.

Чл. 20.
(1) Общите задължения на органите на изпълнителната власт в рамките на тяхната компетентност са:
1. осигуряване при авария или при трансграничен пренос на необходимата информация за радиационната и метеорологичната обстановка в страната чрез своите технически средства и системи за радиационен мониторинг и чрез своите специализирани лаборатории;
2. извършване на първоначален анализ и оценка на информацията, свързана с аварията, с оглед прогнозиране на последиците от аварията или трансграничен пренос и изготвяне на предложения за защитни мерки за населението;
3. поддържане на авариен екип за действия при авария;
4. осигуряване и поддържане на необходимите средства за индивидуална и колективна защита и за електрозахранване, комуникация и уведомяване, включително и резервни такива, на своите служители, които имат отговорности по прилагане на външния авариен план;
5. информиране на населението;
6. планиране на технически и финансови средства за участие в дейности по ограничаване и ликвидиране на последиците на авария.
(2) Аварийните екипи по ал. 1, т. 3 се осигуряват с необходимите методики и програми за анализ, оценка и прогнозиране на радиационните последствия, както и технически, транспортни и комуникационни средства и средства за индивидуална защита.
(3) Постоянната комисия:
1. ръководи, координира и контролира провеждането на спасителните и аварийните дейности по защита на населението при авария;
2. определя мерки за защита на населението при авария за рискови категории I и II;
3. контролира органите на изпълнителната власт по отношение създаване и поддържане на аварийна готовност;
4. събира и обработва постъпващите данни, които характеризират аварията или трансграничния пренос и радиационната обстановка, и прави прогнози за развитието им и за последиците за населението;
5. утвърждава програми за обучение на населението за поведение и действия при авария и за специализирано обучение на органите на изпълнителната власт по прилагането на външния авариен план;
6. организира, координира и определя реда за разпространение на информацията по глава трета, раздел IV.
(4) Председателят на ДАГрЗ:
1. определя мерките за защита на населението за рискови категории III, IV и V;
2. организира обучението на населението за действия при аварии;
3. поддържа и осигурява работата на постове за радиационен мониторинг и уведомяване към териториалните органи на изпълнителната власт;
4. организира и поддържа система за уведомяване и взаимодействие между органите на изпълнителната власт, юридически лица и населението за възникнали аварии;
5. събира, обработва и анализира всички данни, които характеризират радиационната обстановка в страната, и ги предоставя на Постоянната комисия и на другите органи на изпълнителната власт;
6. организира прилагането на защитните мерки за населението;
7. организира разработването на общи планове със съседни държави за действия при аварии;
8. поддържа в готовност индивидуални и колективни средства за защита на населението;
9. организира временното съхранение на радиоактивни вещества, чийто собственик не е известен, до предаването им на Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци";
10. изпълнява функциите на дублиращ пункт за връзка в съответствие с Конвенцията за оперативно уведомяване при ядрена авария и Конвенцията за помощ в случай на ядрена авария или радиационна аварийна обстановка.
(5) Председателят на АЯР:
1. изпълнява функциите на централен орган и пункт за връзка съгласно чл. 5, т. 13 ЗБИЯЕ;
2. предоставя информация на други държави и на международни организации, както и информацията по глава трета, раздел IV;
3. при авария уведомява и периодично информира международни организации, съседни държави, както и държави, които могат да бъдат засегнати;
4. събира и обработва постъпващите данни, които характеризират аварията или трансграничния пренос и радиационната обстановка, прави прогнози за развитието им и за последиците за населението и ги предоставя на Постоянната комисия;
5. осъществява контрол на аварийната готовност на лицензиантите и титулярите на разрешения, самостоятелно или съвместно с председателя на ДАГрЗ.
(6) При авария информацията по ал. 5, т. 2 и 3 съдържа в зависимост от обстановката и възможностите и доколкото това не застрашава националната сигурност, следните данни:
1. момент и място на възникване на аварията;
2. данни за ядреното съоръжение, обекта с ИЙЛ или дейността;
3. предполагаемата или установена причина за аварията и прогноза за развитието й по отношение на изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда;
4. общи характеристики на изхвърлените радиоактивни вещества, включително вероятната физична и химична форма, действителни количества, състав и други характеристики на изхвърлянето;
5. информация за метеорологичните и хидрологичните условия и прогнози;
6. резултатите от радиационния мониторинг и анализи на хранителни продукти, фуражи и питейна вода;
7. предприетите или планирани мерки за защита и информиране на населението;
8. прогнози за разпространението на изхвърлените в околната среда радиоактивни вещества и за отлаганията им.

Чл. 21.
(1) Специфичните задължения на другите органи на изпълнителната власт се определят във външния авариен план в зависимост от тяхната компетентност.
(2) За изпълнение на задълженията по ал. 1 органите на изпълнителната власт обучават и поддържат специализирани екипи за прилагане на отделни защитни мерки, в това число технически, медицински и други екипи по защитата на човешкото здраве.

Глава трета
АВАРИЙНО РЕАГИРАНЕ

Раздел I
Ред за аварийно реагиране

Чл. 22. Аварийното реагиране е предприемане на действия за ограничаване и намаляване на последствията от авария върху здравето и безопасността на персонала и населението, качеството на живот, материалните ценности и околната среда, както и е основа за възстановяване на нормалните условия за социален и икономически живот след ликвидиране на последствията от аварията.

Чл. 23.
(1) Лицензиантът или титулярят на разрешение поддържа постоянна готовност за действия при аварии.
(2) Лицензиантът или титулярят на разрешение поддържа в готовност авариен екип, членовете на който са предварително определени в съответствие с вътрешния авариен план.
(3) Аварийните екипи на лицата по ал. 1 се осигуряват с необходимите методики и програми за анализ, оценка и прогнозиране на радиационните последствия, както и технически, транспортни и комуникационни средства и средства за индивидуална защита.

Чл. 24. В случай на авария лицензиантът или титулярят на разрешение въвежда в действие вътрешния авариен план и по утвърдена схема уведомява Постоянната комисия чрез ДАГрЗ, председателя на АЯР, както и органите на изпълнителната власт, имащи отношение към ликвидиране на последствията от аварията, включително и за запазване на местопроизшествието и формиране на оперативно-следствена група, в съответствие с аварийните планове.

Чл. 25.
(1) Лице, регистрирало замърсяване с радиоактивни вещества на територията на страната, уведомява председателя на АЯР, Постоянната комисия чрез ДАГрЗ, както и компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
(2) При получаване на информация в АЯР за съществуваща потенциална опасност от трансграничен пренос председателят на АЯР уведомява Постоянната комисия чрез ДАГрЗ и компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 26.
(1) За рискови категории I и II и при трансграничен пренос председателят на Постоянната комисия въвежда в действие и съответно прекратява изпълнението на външния авариен план.
(2) До въвеждането в действие на външния авариен план председателят на ДАГрЗ определя прилагането на неотложни мерки за защита на населението, когато това се налага от развитието на аварията.
(3) Органите на изпълнителната власт и лицензиантът или титулярят на разрешение чрез своите аварийни екипи, постове за ранно уведомяване и радиационен мониторинг и специализираните си лаборатории предоставят данни и информация за радиационната обстановка и развитието на аварията на Постоянната комисия и на АЯР във форма, по ред и в срокове, определени с външния авариен план.
(4) Постоянната комисия чрез специализираните звена, които подпомагат нейната дейност, извършва първоначална оценка, проверка и анализ на информацията, прогнозира развитието на аварийната обстановка и определя мерки за защита на населението.
(5) В определени случаи в зависимост от спецификата на защитната мярка по предложение на Постоянната комисия Министерският съвет взема решение за прилагането й.

Чл. 27. За рискови категории III, IV и V председателят на ДАГрЗ въвежда в действие и съответно прекратява изпълнението на външния авариен план, включително определя мерките за защита на населението.

Чл. 28.
(1) В зависимост от рисковата категория аварийните екипи изпълняват аварийните планове при спазване на следните изисквания:
1. намаляване на времето на престой в местата и районите, замърсени с радиоактивни вещества;
2. извършване на дейности при възможно най-голямо разстояние от радиоактивния източник;
3. използване на защитни прегради и манипулатори, когато това е възможно;
4. използване на индивидуални средства за защита.
(2) За изпълнение на изискванията по ал. 1, т. 1 и 2 местата и районите, замърсени с радиоактивни вещества, се ограждат и обозначават и се дезактивират, когато това е възможно.
(3) Членовете на аварийните екипи постоянно следят своите индивидуални дози на облъчване и при достигане на дозовите граници, установени с тази наредба, незабавно напускат района на аварията.
(4) Всички членове на аварийните екипи и на екипите по чл. 21, ал. 2 се намират под непрекъснат индивидуален мониторинг и медицинско наблюдение.

Чл. 29.
(1) За предотвратяване разпространението на замърсяване с радиоактивни вещества:
1. хора, животни, транспортни средства, материали, технически средства и други предмети, замърсени с радиоактивни вещества, напускат местата и районите, замърсени с радиоактивни вещества, само след дезактивация;
2. извън случаите по т. 1 напускането на местата и районите, замърсени с радиоактивни вещества, се разрешава, когато:
а) хората и предметите, замърсени с радиоактивни вещества, се изолират по начин, който възпрепятства разпространението на радиоактивни вещества;
б) повърхностното замърсяване на изолиращите средства не надвишава 20 part./cm2.min за бета-радионуклиди и нискотоксични алфа-радионуклиди и 2 part./cm2.min за всички останали групи на радиотоксичност на алфа-радионуклиди;
в) мощността на еквивалентната доза във всяка точка от външната повърхност на превозното средство не надвишава 2 mSv/h, а на мястото на водача и придружаващите го лица - 10 µSv/h; 3. животни, замърсени с радиоактивни вещества, обитават специално обособени места.
(2) В случаите, когато е необходимо извършването на спешни животоспасяващи мерки, пострадало лице, замърсено с радиоактивни вещества, се извежда от местата и районите, замърсени с радиоактивни вещества, под непрекъснат медицински контрол и индивидуален мониторинг.

Чл. 30. По време на аварията всички последици, както и ефективността на намесата се оценяват и документират.

Чл. 31.
(1) След приключване на действията по ограничаване и ликвидиране на последствията от аварията Постоянната комисия съвместно с другите органи на изпълнителната власт разработва програма за прилагане на дълговременни защитни мерки за населението и околната среда.
(2) Програмата по ал. 1 трябва да осигури в оптимална степен ограничаване на въздействието на вредните здравни, екологични, социални и икономически последици от аварията.

Раздел II
Намеса

Чл. 32.
(1) Намеса е прилагането на защитни мерки и всяко друго действие за ограничаване, намаляване и предотвратяване на облъчването или възможността за облъчване и на вредните последствия за човешкото здраве, качеството на живот, имуществото и околната среда при авария, хронично облъчване или предишни дейности.
(2) Намесата се прилага за въздействие върху:
1. източника на радиоактивно замърсяване - за ограничаване или преустановяване на прякото облъчване и изхвърляне на радиоактивни вещества в околната среда;
2. околната среда - за ограничаване на преноса на радиоактивни вещества върху човека;
3. човека - за ограничаване на облъчването и ефективно лечение на облъчени лица.
(3) Намесата е основа за възстановяване на нормалните условия за социален и икономически живот след ликвидиране на последиците от аварията.
(4) Намесата се определя въз основа на:
1. критериите за вземане на решения и нивата за намеса;
2. прогнозата за развитието на аварията;
3. възможните резултати от прилагане на различни защитни мерки;
4. приоритета на здравните и социалните аспекти пред икономическите съображения;
5. други икономически, социални и психологически фактори.
(5) Намеса се прилага само когато:
1. ползата от намаляването на вредното въздействие от облъчване е достатъчна да обоснове причинените вреди от намесата и разходите по нея, включително социалната цена;
2. видът, обхватът и продължителността на приложените защитни мерки се оптимизират така, че ползата от намесата спрямо причинените от нея вреди да бъде максимална.
(6) Прилагането на защитни мерки не се отлага в очакване на резултати от радиационния мониторинг, които да потвърдят направените прогнози.
(7) Изпълнението на защитна мярка се преустановява, когато не е обосновано по нататъшното й прилагане, с отчитане на:
1. обосновката за вземане на решението за намеса;
2. индивидуалната и колективната доза на облъчване, които ще бъдат предотвратени от по-нататъшното прилагане на мярката;
3. финансовите разходи и социалните последици за обществото, свързани с по-нататъшното прилагане на мярката.

Чл. 33. Основните видове защитни мерки са:
1. уведомяване;
2. лична дезактивация и допълнителни изисквания към обществената и личната хигиена;
3. индивидуален и радиационен мониторинг;
4. ограничаване и контрол на достъпа в местата и районите, замърсени с радиоактивни вещества;
5. защита на дихателните органи;
6. използване на защитни облекла;
7. укриване;
8. йодна профилактика;
9. евакуация;
10. преселване (временно или постоянно);
11. ограничаване на потреблението на хранителни продукти и фуражи, замърсени с радиоактивни вещества;
12. дезактивация на места и райони, замърсени с радиоактивни вещества, и на имущество, както и ограничаване на ползването им.

Чл. 34.
(1) В случай на замърсяване с радиоактивни вещества в резултат от възникнала или предишна авария или дейност:
1. местата и районите, замърсени с радиоактивни вещества, се обозначават и ако е необходимо, се изолират;
2. се осигурява непрекъснат индивидуален мониторинг;
3. се прилага подходяща намеса при отчитане на действителните характеристики на обстановката;
4. се регулира използването на земята и сградите, разположени в обозначените места и райони по т. 1;
5. се анализира възможността при прилагане на намеса да се получи увеличаване на радиоактивното въздействие на населението;
6. се извършва радиационен мониторинг на различна дълбочина под повърхността.
(2) При необходимост за местата и районите, в които е приложена намеса, се прилагат допълнителни мерки, както следва:
1. контрол на отстранените материали, замърсени с радиоактивни вещества, и тяхното използване, включително търговията с тях;
2. контрол на достъпа в териториите, замърсени с радиоактивни вещества.

Раздел III
Критерии за намеса

Чл. 35.
(1) Критериите за намеса са всички фактори, които оказват влияние при вземането на решение за намеса, включително нива за намеса, прогнози за развитие на авария или резултати от прилагане на различни защитни мерки, здравни, психологически, технически, географски, икономически и социални фактори.
(2) Критериите по ал. 1 се разглеждат независимо един от друг и в цялост за всеки конкретен случай.
(3) При прилагане на критериите по ал. 1 трябва да се осигури недопускане появата на детерминистични ефекти.
(4) Намесата се оптимизира при нейното прилагане на основата на съществуващия собствен и международен опит, като се отчитат конкретните обстоятелства.

Чл. 36.
(1) Нивата за намеса са стойностите на прогнозираната доза и предотвратимата доза за определено време, мощността на дозата и специфичната активност, при достигането на които започва прилагане на защитни мерки и се извършва анализ на причините, довели до достигането им.
(2) При достигане на нивата на намеса на прогнозираните дози съгласно приложение № 3 се прилагат незабавни защитни мерки.
(3) При достигане на нивата на намеса на прогнозираните годишни еквивалентни дози при хронично облъчване съгласно приложение № 4 се прилагат незабавни защитни мерки.

Чл. 37.
(1) В случаите на авария, съпроводена със замърсяване с радиоактивни вещества извън площадката, защитните мерки по чл. 33, т. 5 - 10 се прилагат при достигане на съответното гранично ниво на намеса съгласно приложение № 5.
(2) Прилагане на защитни мерки не е необходимо, ако минималните нива на намеса съгласно приложение № 5 не са достигнати.
(3) В случай че предотвратимата ефективна доза е по-голяма от минималните нива на намеса, но по-малка от граничните нива на намеса, решението за намеса се взема с отчитане на принципите на обосноваване и оптимизация съгласно чл. 32, ал. 5 и в съответствие с конкретната обстановка и обстоятелства.

Чл. 38. В случаите на авария по чл. 37, ал. 1 защитните мерки по чл. 33, т. 11 се прилагат:
1. за храните - в съответствие с границите на съдържанието на радионуклиди в храните съгласно Наредба № 11 за определяне на изискванията към границите на радиоактивното замърсяване на храните при радиационна авария (ДВ, бр. 44 от 2002 г.);
2. за фуражите - съгласно нивата за намеса, определени в приложение № 6.

Чл. 39.
(1) Намесата при откриване на замърсявания с радиоактивни вещества като резултат от последствията от предишна авария или дейност се основава на годишната ефективна доза за населението, която може да се получи, в случай че не бъде предприета намеса.
(2) Намеса не се предприема при:
1. годишна ефективна доза за населението по-малка или равна на 1 mSv, при което не се включва дозата, получена от естествения радиационен фон на местността;
2. годишна ефективна доза за населението по-малка или равна на 5 mSv при специални обстоятелства само в случай, че в следващите 5 последователни години годишната ефективна доза няма да надхвърли 1 mSv;
3. годишната еквивалентна доза за населението по-малка или равна на 100 mSv, включително дозите, получени от всички възможни радиационни въздействия и от естествения радиационен фон на местността.
(3) В случай че годишната ефективна доза за населението е:
1. по-голяма от минималното ниво за намеса по ал. 2, т. 2, но по-малка от 10 mSv (гранично ниво на намеса), освен радиационен мониторинг на съдържанието на радиоактивност в околната среда, селскостопанската продукция и на дозата, получавана от населението от външно и вътрешно облъчване, се прилагат мерки за ограничаване на дозата и за защита на населението, основани на принципите на обосноваване и оптимизация съгласно чл. 32, ал. 5 и в съответствие с конкретната обстановка и обстоятелства;
2. равна или по-голяма от 10 mSv, но по-малка от 20 mSv, включително дозата, получена от естествения радиационен фон на местността, се предприема намеса за ограничаване на облъчването на населението; видът и обхватът на защитните мерки се определят с отчитане на радиационното въздействие върху населението по показателя стойност на колективната ефективна доза за период 70 години; на лицата, заселващи се в зоната за ограничено обитаване, се предоставя от министъра на здравеопазването подробна информация за възможните здравни рискове от въздействието на радиацията;
3. по-голяма от 20 mSv и по-малка или равна на 50 mSv, заселването не се разрешава и в зоната се забранява постоянното обитаване на деца и лица в репродуктивна възраст; извършва се радиационен мониторинг на лицата и компонентите от околната среда и се прилагат мерки за радиационна и медицинска защита на лицата;
4. по-голяма от 50 mSv, се забранява постоянното обитаване; извършването на селскостопанска дейност и използването на ресурсите от околната среда става след издаване на специални актове на Министерския съвет; извършва се радиационен мониторинг и дозиметричен контрол на персонала и се прилагат мерки за защита на персонала.

Чл. 40.
(1) Когато при намеса е възможно годишните ефективни дози да надвишат 50 mSv, в намесата участват само доброволци, които са информирани за рисковете, произтичащи от това.
(2) За членовете на аварийните екипи и за лицата, участващи в намесата, се полагат всички разумни усилия за поддържане на годишните ефективни дози под 100 mSv.
(3) В извънредни ситуации, когато се налага изпълнение на животоспасяващи дейности, границата от 100 mSv може да бъде надхвърлена.

Раздел IV
Информиране на населението

Чл. 41.
(1) Постоянната комисия, председателят на АЯР и председателят на ДАГрЗ предоставят на населението в зоната за неотложни защитни мерки следната предварителна информация:
1. планираните мерки за защита на здравето на хората, включително мерките, предвидени във външния авариен план за уведомяване, защита и помощ на населението в случай на авария;
2. действията на лицата от населението при авария;
3. основна образователна информация за радиацията и нейното въздействие върху човешкото здраве и околната среда;
4. обща информация относно възможни аварии и последиците от тях за населението и околната среда.
(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на населението, без да е необходимо изричното й поискване и по начин, осигуряващ постоянен и безпрепятствен достъп до нея.
(3) Информацията по ал. 1 се преразглежда, обновява и предоставя на населението поне веднъж на 3 години, както и в случаите на съществени промени в нейното съдържание и обхват.

Чл. 42.
(1) В случай на авария засегнатото население незабавно се уведомява от органите на изпълнителната власт съобразно тяхната компетентност и периодично се информира за аварията, нейните характеристики, предвидените защитни мерки и при необходимост - за мерките за защита на здравето, които трябва да бъдат предприети, включително:
1. вида на аварията и при възможност характеристиките й (характер, продължителност и възможно развитие);
2. полезни съвети за лична хигиена и дезактивация;
3. полезни съвети за прилагането на мерки за защита на здравето, като:
а) ограничаване на консумацията на определени хранителни продукти, които е възможно да са замърсени с радиоактивни вещества;
б) пребиваване в затворени помещения;
в) организацията по раздаване и използване на индивидуални средства за защита и лекарствени средства;
г) организация на възможна евакуация;
4. информация за съдействие на органите на изпълнителната власт и аварийните екипи и спазване на техните разпореждания.
(2) Когато е възможно възникване на авария, населението в зоната за неотложни защитни мерки се уведомява за това и преди нейното възникване получава следните информация и съвети:
1. настройване на определена честота на радио- и телевизионните приемници;
2. подготвителни съвети към здравни, детски и учебни заведения и другите организации съгласно външния авариен план;
3. препоръки към определени професионални групи.
(3) Ако е налице достатъчно време, информацията по ал. 2 се допълва с информацията по чл. 41.

Глава четвърта
ПОДДЪРЖАНЕ НА АВАРИЙНА ГОТОВНОСТ

Чл. 43. За поддържане на аварийна готовност лицензиантът и титулярят на разрешение и органите на изпълнителната власт трябва да осигурят, че членовете на аварийните им екипи:
1. притежават необходимите квалификация, опит и умения за прилагане на аварийните планове;
2. са преминали обучение за прилагане на аварийните планове, съответните процедури и инструкции и за работа с предвидените технически средства;
3. периодично преминават през различни форми на обучение за поддържане и повишаване на своята квалификация, опит и умения.

Чл. 44.
(1) Лицензиантът или титулярят на разрешение периодично провежда обучения на персонала за запознаване с аварийните планове.
(2) За обученията по ал. 1 се разработват съответни програми за обучение, съобразени с отговорностите на съответните лица и звена по прилагане на вътрешния авариен план.

Чл. 45.
(1) За рискови категории I, II и III най-малко веднъж годишно се провеждат общо аварийно учение и аварийна тренировка.
(2) Учението по ал. 1 се провежда с участието на целия предвиден по вътрешния авариен план персонал.
(3) При провеждане на учение по ал. 1 за възникването на учебна авария се уведомяват всички лица на площадката, включително посетителите, и се инструктират за действията, които следва да предприемат.
(4) Аварийната тренировка се провежда за проверка готовността на аварийния екип или на част от него за изпълнение на конкретни задачи от вътрешния авариен план.
(5) Аварийните учения и тренировки се провеждат по утвърдени вътрешни планове, програми и процедури.

Чл. 46.
(1) Общото аварийно учение за рискови категории I и II се наблюдава и оценява от упълномощени представители на Постоянната комисия, председателя на АЯР и председателя на ДАГрЗ, както и от други лица, определени от Постоянната комисия.
(2) В учението по ал. 1 участват възможно най-голям брой представители на органите на изпълнителната власт с отговорности по прилагане на външния авариен план.
(3) Като наблюдатели могат да бъдат включени и представители на международни организации, на съседни и други държави.
(4) Лицензиантът или титулярят на разрешение могат да привлекат и други наблюдатели.
(5) Лицата, които оценяват учението по ал. 1, могат да изискат повторното му провеждане в определен срок.

Чл. 47.
(1) Общото аварийно учение за рискови категории III, IV и V се наблюдава и оценява от упълномощени представители на председателя на АЯР и председателя на ДАГрЗ, както и от други лица, определени от Постоянната комисия.
(2) Лицензиантът или титулярят на разрешение могат да привлекат и други наблюдатели.
(3) Лицата, които оценяват общото аварийно учение, могат да изискат повторното му провеждане в определен срок.

Чл. 48.
(1) Постоянната комисия планира, организира и провежда пълномащабно аварийно учение и аварийни тренировки за прилагане на външния авариен план.
(2) Пълномащабното аварийно учение по ал. 1 се провежда поне веднъж на 5 години.
(3) Аварийните тренировки по ал. 1 се провеждат за проверка готовността на аварийните екипи или части от тях за изпълнение на конкретни задачи от външния авариен план в съответствие с годишен план, утвърден от председателя на Постоянната комисия.
(4) При необходимост в пълномащабното аварийно учение и аварийните тренировки участват населението в зоните на аварийно планиране или извън тях, както и аварийните екипи на лицензианти или титуляри на разрешение.
(5) Постоянната комисия определя оценяващи на пълномащабното аварийно учение, съответно на аварийните тренировки.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Авариен екип" е предварително подбран екип от квалифицирани и обучени лица за прилагане на защитни мерки за персонала, населението и околната среда при авария или трансграничен пренос.
2. "Авариен план" е документ, който описва действията и мерките за ограничаване и ликвидиране на последиците от аварии.
3. "Евакуация" е намеса за временно, незабавно и организирано извеждане на хора и животни от зоната за аварийно планиране за намаляване или предотвратяване на облъчването при авария. 4. "Зона за дълговременни защитни мерки" е определена територия извън зоната за неотложни защитни мерки, където при значителни радиоактивни изхвърляния при авария или при трансграничен пренос е възможно да възникне необходимост от намеса.
5. "Опасен източник" е ИЙЛ, независимо от категорията, съгласно приложение № 1, липсата на контрол върху който може да доведе до облъчване и детерминистични здравни ефекти.
6. "Предотвратима доза" е разликата между прогнозираната доза на облъчване и дозата на облъчване, която се очаква да бъде получена след намеса в случай на авария.
7. "Прогнозирана доза" е дозата на облъчване, която се очаква да бъде получена, ако не се предприеме намеса в случай на авария.
8. "Радиационен мониторинг" е измерване на радиационни параметри на работното място и околната среда за целите на оценка или контрол на облъчването, както и тълкуването на резултатите.
9. "Трансграничен пренос" е разпространение на радиоактивни вещества през границите на страната.
10. "Хронично облъчване" е продължително облъчване, получено със или без прекъсване като резултат от последствията от авария, предишна авария или дейност, в период, по-дълъг от времето, необходимо за пълното възстановяване на организма.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. В едногодишен срок от влизането в сила на наредбата органите на изпълнителната власт и лицата по чл. 7 - 9 привеждат аварийната си готовност в съответствие с изискванията на наредбата.

§ 3.
(1) Председателят на АЯР и председателят на ДАГрЗ в рамките на своите правомощия дават указания за прилагането на наредбата и издават ръководства, методики и други документи по прилагане на наредбата.
(2) Документите по ал. 1 се публикуват на страниците на АЯР и ДАГрЗ в интернет.

§ 4. Наредбата се издава на основание чл.123 ЗБИЯЕ.

Приложение № 1
към чл. 2, ал. 1

Категоризация на радиоактивните източници и дейностите с тях

Категория	Източници на йонизиращи лъчения или дейност с тях	A/D1
1.	Радиоизотопни термоелектрически генератори (РТГ) Медицински облъчватели Телетерапия Фиксирана, многолъчева телетерапия (гама-скалпел)	A/D ≥ 1000

2.	Гама-дефектоскопия (промишлена радиография) Високо-/среднодозова брахитерапия	1000 > A/D ≥10

3.	Фиксирани уреди за технологичен контрол, като нивомери и др.	10 > A/D ≥ 1

4.	Нискодозова брахитерапия (с изключение на източниците за очни плаки и постоянни имплантанти) Уреди за технологичен контрол като дебеломери и нивомери Преносими уреди за технологичен контрол като влагомери и плътномери Костни плътномери (апарати за измерване на костната плътност) Неутрализатори на статично електричество	1 > A/D ≥ 0,01

5.	Нискодозова брахитерапия, източници за очни плаки и постоянни имплантанти) Уреди за рентгенова флуоресценция Уреди за електронен захват Мьосбауерови спектрометри Позитронни томографи	0,01 > A/D

Забележка. 1 Стойностите на D и методът на пресмятане са посочени в приложение № 2.

Приложение № 2
към чл. 2, ал. 3, т. 4

Количества на радионуклидите, за които се изисква аварийно планиране

Приложението не се отнася за отработено гориво. За отработено гориво се прилагат критериите по чл. 2, ал. 3, т. 1 и 2 от наредбата. Извършване на пресмятанията за стационарни и преносими ИЙЛ: 1. Пресмятания за всички материали:

където: Ai е активността (TBq) на всеки отделен радионуклид; D1, i - коефициентът от таблица 1. 2. Пресмятания само за дисперсни(1) материали:

където: Ai е активността (TBq) на всеки отделен радионуклид в дисперсна форма; D2, i - коефициентът от таблица 1. 3. Преносими ИЙЛ(2) се категоризират, при условие че съотношението A/D > 1.

Таблица 1

Стойности на коефициентите D1 и D2

№ по ред	Радионуклид(3)
№ по ред	Радионуклид	D1 (4)	D2 (5)
1.	H-3	UL (6)	2,0.103 (7)
2.	C-14	2,0.105	5,0.101
3.	P-32	1,0.101	2,0.101
4.	S-35	4,0.104	6,0.101
5.	Cl-36	3,0.102	2,0.101 (8)
6.	Cr-51	2,0.100	5,0.103
7.	Fe-55	UL	8,0.102
8.	Co-57	7,0.10-1	4,0.102
9.	Co-60	3,0.10-2	3,0.101
10.	Ni-63	UL	6,0.101
11.	Zn-65	1,0.10-1	3,0.102
12.	Ge-68	7,0.10-2	2,0.101
13.	Se-75	2,0.10-1	2,0.102
14.	Kr-85	3,0.101	2,0.103 (11)
15.	Sr-89	2,0.101	2,0.101
16.	Sr-90 (Y-90) (10)	4,0.100	1,0.100
17.	Y-90	5,0.100	1,0.101 (13)
18.	Y-91	8,0.100	2,0.101
19.	Zr-95 (Nb-95m/Nb-95) (10)	4,0.10-2	1,0.101
20.	Nb-95	9,0.10-2	6,0.101
21.	Mo-99 (Tc-99m) (10)	3,0.10-1	2,0.101 (11)
22.	Tc-99m	7,0.10-1	7,0.102 (11)
23.	Ru-103 (Rh-103m) (10)	1,0.10-1	3,0.101
24.	Ru-106 (Rh-106) (10)	3,0.10-1	1,0.101
25.	Pd-103 (Rh-103m) (10)	9,0.101	1,0.102
26.	Cd-109	2,0.101	3,0.101
27.	Te-132 (I-132) (10)	3,0.10-2	8,0.10-1 (11)
28.	I-125	1,0.101	2,0.10-1
29.	I-129	UL	UL (8)
30.	I-131	2,0 10-1	2,0.10-1 (11)
31.	Cs-134	4,0.10-2	3,0.101
32.	Cs-137 (Ba-137m) (10)	1,0.10-1	2,0.101
33.	Ba-133	2,0.10-1	7,0.101
34.	Ce-141	1,0.100	2,0.101
35.	Ce-144 (Pr-144m, Pr-144) (10)	9,0.10-1	9,0.100
36.	Pm-147	8,0.103	4,0.101
37.	Eu-152	6,0.10-2	3,0.101
38.	Eu-154	6,0.10-2	2,0.101
39.	Gd-153	1,0.100	8,0.101
40.	Tm-170	2,0.101	2,0.101
41.	Yb-169	3,0.10-1	3,0.101
42.	Re-188	1,0.100	3,0.101
43.	Ir-192	8,0.10-2	2,0.101
44.	Au-198	2,0.10-1	3,0.101
45.	Hg-203	3,0.10-1	2,0.100
46.	Tl-204	7,0.101	2,0.101
47.	Po-210	8,0.103	6,0.10-2
48.	Ra-226 (дъщерни продукти) (10)	4,0.10-2	7,0.10-2
49.	Th-230	9,0.102	7,0.10-2 (8)
50.	Th-232	UL (6)	UL (6, 8)
51.	U-232	7,0.10-2	6,0.10-2 (8)
52.	U-235 (Th-231) (10)	8,0.10-5 (12)	8,0.10-5 (12)
53.	U-238	UL (8)	UL (8, 10)
54.	U Естествен	UL (8)	UL (8, 10)
55.	U Обеднен	UL (8)	UL (8, 10)
56.	U Обогатен > 20 %	8,0.10-5 (12)	8,0.10-5 (12)
57.	U Обогатен > 10 %	8,0.10-4 (12)	8,0.10-4 (12)
58.	Np-237 (Pa-233) (10)	3,0.10-1 (13)	7,0.10-2
59.	Pu-238	3,0.102 (12)	6,0.10-2
60.	Pu-239	1,0.100 (12)	6,0.10-2
61.	Pu-239/Be (14)	1,0.100 (12)	6,0.10-2
62.	Pu-240	4,0.100 (12)	6,0.10-2
63.	Pu-241(Am-241)	2,0.103 (10)	3,0.100 (14)
64.	Pu-242	7,0.10-2 (12)	7,0.10-2 (10)
65.	Am-241	8,0.100	6,0.10-2
66.	Am-241/Be (14)	1,0.100	6,0.10-2
67.	Cm-242	2,0.103	4,0.10-2
68.	Cm-244	1,0.104	5,0.10-2
69.	Cf-252	2,0.10-2	1,0.10-1

Забележки:
(1) Прахообразни, газове и течности и по-специално летливи течности (при температури при радиационна авария), лесно запалими, разтворими във вода и пирофорни материали, т.е. такива, за които съществува риск от разпрашаване/разтваряне.
(2) Възможно е, макар и малко вероятно, малки количества да предизвикат увреждане. Въпреки това тези източници се приемат за такива, които могат да предизвикат сериозно увреждане и следователно изискващи прилагането на защитни мерки (търсене, уведомяване на населението). За тях са необходими специални мерки за физическа защита.
(3) Количеството вещество в случаите, когато е извън контрол (т.е. има възможност за преместване от мястото на съхранение или разпръскване/разпиляване) и може да доведе до повишено облъчване с последващо трайно увреждане, което може да доведе до влошаване на качеството на живот.
(4) Отнася се за външно облъчване и е приложимо и за разтворими и за неразтворими вещества. Това е количеството вещество без защита, което, ако се носи в джоба в продължение на 10 часа, предизвиква тежко увреждане (получена доза 25 Gy на разстояние 20 cm за 10 часа), освен в случаите, когато количеството е толкова голямо, че не може да се постави в джоба. Тогава това е количеството, което може да предизвика опасност за живота, ако хората престояват в близост до ИЙЛ продължително време (получена доза 0,01 Gy на разстояние 1 m). Вземат се предвид и гама-лъчители и спирачното лъчение от бета-лъчители и конверсионни електрони. Не се отнася за неутронни източници.
(5) Отнася се за количеството вещество, което, ако се разпръсне/разпилее, може да доведе до хронично облъчване и получаване на дози, които могат да доведат до трайно увреждане и последващо влошаване на качеството на живот. Разглеждат се случаите на изхвърляния във въздуха вследствие на пожар или експлозия, непредотвратимо поглъщане и умишлено замърсяване на водоизточници. Разглеждат се случаите на лъчителите с ниски стойности на коефициента на линейно предаване на енергия, в количества, които в резултат на постъпване в организма могат да създадат погълната доза 6 Gy в белия дроб и 1 Gy в червения костен мозък или 5 Gy за щитовидната жлеза в продължение на 2 дни. За лъчителите с високи стойности на коефициента на линейно предаване на енергия (т.е. алфа-лъчители) това са количества, които в резултат на поглъщане могат да създадат погълната доза 25 Gy в белия дроб в продължение на една година, което довежда до хронично облъчване и получаване на доза, която може да доведе до трайно увреждане и последващо влошаване на качеството на живот.
(6) UL - Нерегламентирано количество, не се изисква аварийно планиране, свързано с радиационни последици.
(7) Приема се, че погълната доза за кожата е два пъти по-голяма от погълната доза чрез поглъщане или вдишване.
(8) Авариите, придружени с отделяне на посочените количества радионуклиди, водят до увеличаване на концентрацията им във въздуха, превишаващи стойностите за незабавна смърт от химическо отравяне. В този случай на прилагане на мерки за ограничаване и ликвидиране на последиците от аварии се подчинява на принципите за химична защита.
(9) Количество на 85Kr, което може да създаде доза 1 Gy в случай, че се е отделило цялото налично количество (дисперсия) във въздуха в продължение на 30 минути в стая с обем 300 m3.
(10) Приема се, че в момента на аварията източникът е произведен допреди 10 години и че стойността на D е остатъчното количество от изходния радионуклид. Стойността на D е изчислена, вземайки предвид, че и изходният радионуклид, и важните продукти на разпадане (дъщерни продукти) са налични до 10 години (радионуклидът е показан в скоби). Продуктите на разпадане, чийто период на полуразпадане е по-малък от една година, може да се приеме, че са в равновесие с изходния радионуклид.
(11) Радиационната опасност е силно намалена за кратко живеещ радионуклид с период на полуразпадане по-малък от около 7 дни и не по-голям от един месец.
(12) Няма пряка радиационна опасност от този материал; стойността на D е установена за ниво, което ги поставя в "II рискова категория ядрен материал" (10 kg за 10% 235U, 1 kg за 20% 235U или 0,5 kg Pu). Тези количества са около една десета от количеството, при което съществува риск за критичност. Те дават основание за непосредствено прилагане на мерки за ограничаване и ликвидиране на последиците от аварии за бърз контрол за възстановяване на загубен или откраднат материал. Тези и по-малки количества трябва да бъдат защитени физически.
(13) Стойността на D представлява радиационен риск и критична опасност и се дава като една втора от границата на критичната маса. (14) Неутронен генератор.

Приложение № 3
към чл. 36, ал. 2

Нива на намеса за прогнозирани погълнати дози при аварийно облъчване за срок до 48 часа

Облъчен орган или тъкан	Прогнозирана погълната доза до 48 часа [Gy]
Цяло тяло (костен мозък)	1
Бял дроб	6
Кожа	3
Щитовидна жлеза	5
Очна леща	2
Гонади	3
Плод (за бременни)	0,1

Приложение № 4
към чл. 36, ал. 3

Нива на намеса за годишни еквивалентни дози при хронично облъчване

Облъчен орган или тъкан	Годишна еквивалентна доза [Gy]
Гонади	0,2
Очна леща	0,1
Костен мозък	0,4

Приложение № 5
към чл. 37, ал. 1 и 2

Нива за намеса по предотвратима доза

Защитни мерки		Предотвратима доза, нива на намеса		Период3
		Минимално	Гранично
Укриване и защита на органите на дишането и кожата1	Цяло тяло	5 mSv	50 mSv	За периода на укриване

	Щитовидна жлеза, бели дробове и кожа	50 mGy	500 mGy	За периода на укриване

Йодна профилактика2 - еквивалентна доза за щитовидната жлеза	За бременни, кърмачки и лица под 18 години	5 mGy	50 mGy	-

	За всички други лица	50 mGy	500 mGy	-

Евакуация	Цяло тяло	50 mSv	500 mSv	До 7 дни

	Еквиваленна доза за кожата	500 mSv	5000 mSv	До 7 дни

Временно преселване		10 mSv	100 mSv	1 месец

Прекратяване на временното преселване		-	10 mSv	1 месец

Постоянно преселване		-	1000 mSv	За времето на живот4

Забележки:
1 Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) препоръчва оптимизирано ниво на намеса за укриване при предотвратима доза от 10 mSv за 48 часа.
2 МААЕ препоръчва оптимизирано ниво на намеса за йодна профилактика при предотвратима доза от 10 mGy за бременни, кърмачки и лица под 18 години и 100 mGy за всички други лица независимо от периода.
3 Период от време, в продължение на който е вероятно да се получи прогнозираната ефективна доза.
4 Средно 50 години за възрастни и 70 години за деца.

Приложение № 6
към чл. 38, т. 2

Нива за намеса по специфична активност за 134Cs и 137Cs за фуражи

Фуражи за селскостопански животни
Прасета
Домашни птици, агнета, крави
Други

Bq/kg 1, 2
1250
2500
5000

Забележки:
1.Нивата за намеса са предназначени да допринесат за спазването на максимално допустимите граници на съдържанието на радионуклиди в храни, но сами по себе си не гарантират това; спазване на нивата за намеса не освобождава от изискването за радиационен контрол на животинската продукция, предназначена за консумация от населението.
2. Нивата за намеса се отнасят за фуражите във вида, в който се консумират.