Чл. 1.
(1) Наредбата определя задачите и организацията за извършване на граничния санитарен контрол на Република България за предпазване от внасяне и разпространение на особено опасните заразни болести и синдроми, посочени в приложение № 1, които имат международно здравно значение, наричани по-нататък "болестите".
(2) Обект на контрол и здравна оценка по наредбата са граждани, транспортни средства и стоки, пристигащи на територията на Република България от ендемични за болестите страни или с регистрирани такива.
(3) Разпоредбите на наредбата са задължителни за чуждестранните граждани, които посещават Република България.

Чл. 2.
(1) Оперативното ръководство на граничния санитарен контрол в общодържавен мащаб се упражнява от министъра на здравеопазването.
(2) Министърът на здравеопазването организира, координира и контролира дейността на ведомствата, юридическите лица и обществените организации за изпълнението на задачите по наредбата.
(3) Министърът на здравеопазването поддържа постоянна връзка със Световната здравна организация (СЗО) за информация, сътрудничество и координация в борбата с болестите.
(4) Дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" (ДЗПДСК) при Министерството на здравеопазването (МЗ) подпомага организирането, ръководството и контрола на дейността на хигиенно-епидемиологичните инспекции (ХЕИ) и лечебните заведения, осъществявани от министъра на здравеопазването по наредбата.

Чл. 3.
(1) Санитарните мерки, предвидени в наредбата, се провеждат от постоянни, функционални и временни звена за граничен санитарен контрол в отдел "Противоепидемичен контрол" на хигиенно-епидемиологичните инспекции.
(2) Постоянните звена за граничен санитарен контрол са разположени на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).
(3) Функционалните звена за граничен санитарен контрол се разполагат на ГКПП при възникване на потребност, свързана с транспортния трафик - при пристигане от ендемични за болестите страни на самолети, кораби и др.
(4) Временните звена за граничен санитарен контрол се разкриват на ГКПП при възникване на епидемична обстановка по разпореждане на министъра на здравеопазването съгласувано със заинтересуваните ведомства.

Чл. 4.
(1) Санитарните мерки, провеждани от звената за граничен санитарен контрол на ХЕИ, включват:
1. контрол на лицата и транспортните средства по отношение на изискваните по чл. 15 документи;
2. контрол на транспортните средства по отношение на санитарно-хигиенното им състояние и при наличие на нарушения - даване на съответни предписания;
3. предписване и контролиране извършването на дератизация, дезинсекция и дезинфекция на самолети и кораби;
4. изолация на болен или съмнително болен от болестите;
5. осигуряване на транспортирането на болен и съмнително болен от болестите в най-близкото инфекциозно отделение или клиника в лечебно заведение за болнична помощ;
6. провеждане на други ограничителни мерки, разпоредени от Министерството на здравеопазването, при възникнала епидемична обстановка.
(2) Извършването на предписаните мерки по ал. 1, т. 3 се заплаща от собственика на транспортното средство.

Чл. 5. Санитарните мерки при контингентите и транспортните средства на въоръжените сили на Република България и чуждестранните контингенти и транспортни средства, които пристигат в страната, се осъществяват въз основа на инструкциите на Министерството на отбраната.

Чл. 6.
(1) Звената за граничен санитарен контрол и помещенията за прегледи и временен престой на болни и съмнително болни от болестите са разположени на територията на ГКПП, на подходящи места, определени от администрациите на пристанищата, аерогарите, железопътните гари и шосейните пропускателни пунктове.
(2) Болните и съмнително болните, открити на ГКПП, се изолират и лекуват в най-близкото инфекциозно отделение или клиника в лечебно заведение за болнична помощ.

Чл. 7.
(1) Всички здравни и лечебни заведения са длъжни да провеждат необходимите административни и противоепидемични мерки при откриване на болен или съмнително болен от болестите.
(2) Към МЗ, към районните центрове по здравеопазване (РЦЗ) и към ХЕИ се организират и определят със заповед на Министъра на здравеопазването, съответно на директорите на РЦЗ и ХЕИ, консултативни екипи от специалисти (епидемиолог, микробиолог, вирусолог, инфекционист и специалист - в зависимост от заболяването) по проблемите на болестите.
(3) Консултативните екипи организират, ръководят и осъществяват цялостната клинико-епидемиологична дейност за ограничаване на разпространението и ликвидиране на болестите в района и осъществяват връзката с МЗ и обществеността.

Чл. 8.
(1) При опасност от възникване и разпространяване на болестите министърът на здравеопазването може да разпореди въвеждането на допълнителни противоепидемични мерки, включително имунизации, дезинфекции, дезинсекции и дератизации. (2) По искане на министъра на здравеопазването Министерският съвет определя с решение начина на финансиране на мерките по ал. 1.

Раздел II
Санитарни и административни мерки

Чл. 9.
(1) При откриване на болен, съмнително болен или починал от болестите се предприемат следните мерки:
1. медицинският специалист, открил случая, незабавно уведомява ХЕИ, изпраща бързо известие, осигурява хоспитализация и изяснява цялата възможна епидемиологична информация за източника на откритото заболяване;
2. хигиенно-епидемиологичната инспекция уведомява незабавно МЗ, провежда епидемиологично проучване на случаите и разпорежда необходимите противоепидемични мерки;
3. на базата на клиничните и епидемиологичните данни ХЕИ или лечебното заведение, открило или хоспитализирало болния, извършва насочено лабораторно изследване за доказване на инфекциозен причинител;
4. при съмнение за заболяване задължително се изпращат материали за изследване до съответната референтна лаборатория за идентификация на инфекциозния причинител;
5. Министерството на здравеопазването незабавно информира СЗО, националните здравни служби на съседните и на други страни и международни организации.
(2) Уведомяването по ал. 1, т. 1 и 2 се извършва по факс, телеграма, телекс и електронна поща. Уведомяването по факса и по електронната поща се удостоверява писмено от длъжностното лице, което го е извършило, уведомяването с телеграма - с известие за доставянето й, а по телекса - с писменото потвърждение за изпратено съобщение. В случаите, когато уведомяването е по електронната поща, длъжностното лице потвърждава изпратеното съобщение и по телефона.

Чл. 10. При поява на един случай или епидемично разпространение на особено опасни заразни болести (ОЗБ) могат да се прилагат мерки по чл. 16, ал. 2 от Закона за народното здраве (ЗНЗ) по реда на чл. 15 от правилника за неговото прилагане (ДВ, бр. 31 от 1974 г.).

Чл. 11. Изпълнението на разпоредените по чл. 10 мерки се осигурява от органите на Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването със съдействието на всички компетентни държавни и общински органи.

Чл. 12. Ограничителните мерки по чл. 10 се отменят от органите, които са ги въвели.

Чл. 13. Мерките по чл. 10 и тяхното отменяне се съобщават незабавно на СЗО и на заинтересуваните страни и организации.

Чл. 14. За предпазване от внос и разпространение на болестите здравните заведения - ХЕИ, Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) и лечебните заведения прилагат следните санитарни мерки:
1. имунизация и реимунизация, изисквана или препоръчвана за лицата, извършващи пътувания в страни, в които има наличие на болестите;
2. медицинско наблюдение или изолация на лица, напуснали населени места под карантина;
3. изолиране на болни, съмнително болни и контактни на болестите;
4. имунопрофилактика и химиопрофилактика по епидемични показания на отделни лица, колективи или по-големи групи от населението;
5. наблюдаване на здравното състояние на населението по отношение на болестите;
6. проучване от НЦЗПБ и ХЕИ на разпространението, видовия състав и заселеността с гризачи, инсекти и членестоноги, резервоари и преносители на болестите при възлагане от Министерството на здравеопазването;
7. целенасочена здравно-образователна дейност по профилактиката на болестите.

Чл. 15.
(1) Лицата, които подлежат на граничен санитарен контрол, трябва да представят международно имунизационно свидетелство по образец, посочен в приложение № 2, издадено по реда на чл. 16.
(2) Лицата, отговарящи за транспортните средства, които подлежат на граничен санитарен контрол, трябва да представят следните документи:
1. обща морска декларация;
2. морска санитарна декларация, посочена в приложение № 3;
3. свидетелство за дератизация или освобождаване от дератизация на корабите по образец, посочен в приложение № 4;
4. екипажен списък и списък на пътниците;
5. генералната декларация на самолета в частта, касаеща санитарните въпроси.

Чл. 16. Българските граждани се имунизират в здравни и лечебни заведения по реда на Наредба № 2 от 2000 г. за видовете имунизации в Република България и сроковете за извършването им (ДВ, бр. 38 от 2000 г.), когато заминават за страни или райони с болести, за които се изисква задължителна имунизация. За извършената имунизация се издава международно свидетелство.

Чл. 17. Изолацията на лица, които идват от райони, поставени под карантина поради наличие на болестите, както и на лица, контактни на болни от болестите, се извършва в най-близкото инфекциозно отделение или клиника в лечебно заведение за болнична помощ.

Чл. 18.
(1) Лицата, идващи от страни и райони с наличие на случаи от болестите, за които няма показания за изолация, подлежат на медицинско наблюдение.
(2) Българските граждани по ал. 1 трябва при пристигането си в страната да установят контакт с избрания лекар, осъществяващ първична извънболнична помощ, съгласно Наредбата за достъпа на здравноосигурените лица до лечебните заведения за извънболнична и болнична помощ (ДВ, бр. 101 от 1999 г.) или с друго лечебно заведение.
(3) Чуждестранните граждани подлежат на медицинско наблюдение и обслужване съгласно разпоредбите на Наредба № 20 от 1996 г. за лечение на чуждестранни граждани в Република България (ДВ, бр. 100 от 1996 г.).
(4) Лицата по ал. 1 са длъжни да потърсят незабавно медицинска помощ при поява на клинични симптоми.

Чл. 19. Когато се прилагат санитарни мерки спрямо лица, които се ползват с дипломатически имунитет, Министерството на здравеопазването уведомява Министерството на външните работи.

Чл. 20.
(1) Министерството на здравеопазването осигурява на всички заинтересувани ведомства, организации и на здравните и лечебните заведения необходимата писмена информация за районите в света с болестите и за съответните мерки и изисквания при пътувания зад граница.
(2) Главният държавен санитарен инспектор със заповед възлага на НЦЗПБ разработването и периодичната актуализация на писмената информация по ал. 1.
(3) Информацията по ал. 1 се предоставя на ГКПП от звената за граничен санитарен контрол, а на лицата по чл. 18, ал. 1 - от органите за граничен паспортен контрол.
(4) Туристическите агенции и други юридически лица, организиращи пътувания и осигуряващи работа в страни с болестите, са длъжни да връчват унифицираната информация на клиентите си.
(5) Предоставянето на такава информация на физически и юридически лица се извършва от регионалните ХЕИ.

Раздел III
Санитарни мерки за контрол на водните, въздушните и сухопътните граници

Чл. 21. Корабните агенти, администрациите на аерогарите, железопътните гари и шосейните гранични пропускателни пунктове осигуряват:
1. съдействие за пренасянето на болни, съмнително болни и контактни лица;
2. подходящи места за санитарна обработка на транспортните средства при наличие на болен или съмнително болен от болестите;
3. образцово поддържане на територията и обектите в санитарно-хигиенно отношение;
4. унищожаване на биотопите на комари и мухи;
5. своевременно уведомяване на ХЕИ и постоянните звена за граничен санитарен контрол на ГКПП за пристигащите кораби, самолети и влакове, извършващи международни пътувания;
6. транспортни средства за инспектиране на корабите на рейд и на отдалечени кейове.

Чл. 22. Контролът по изпълнението на чл. 21 се осъществява от ХЕИ.

Чл. 23. Санитарните мерки за контрол се провеждат в зависимост от вида на границата.

Чл. 24.
(1) За контрол на водните граници се извършва граничен санитарен преглед на влизащото в страната транспортно средство след уведомяване на лицето, отговарящо за него. До приключването на прегледа не се допускат товарно-разтоварни дейности и напускане на транспортното средство. Прегледът се състои от:
1. проверка на местата за съхранение, приготвяне и сервиране на храната, на санитарните възли и местата, където се събират отпадъците, за наличие на гризачи, ектопаразити и други преносители на заразните болести;
2. временно изолиране на откритите болни или съмнително болни от болестите на транспортното средство до изпращането им в най-близкото инфекциозно отделение или клиника в лечебно заведение за болнична помощ; контактните лица могат да останат на борда, ако има условия за изолация и санитарна обработка; ако няма такива, те се изолират в най-близкото инфекциозно отделение или клиника в лечебно заведение за болнична помощ;
3. проверка на свидетелството за дератизация или на свидетелството за освобождаване от дератизация, които са валидни в продължение на 6 месеца.
(2) При липса на редовно свидетелство за дератизация или на свидетелство за освобождаване от дератизация и в случаите, когато свидетелството е просрочено, се вземат следните мерки:
1. ако на кораба се установят гризачи, предписва се извършването на дератизация;
2. ако на кораба не са открити следи от гризачи, издава се свидетелство за освобождаване от дератизация.
(3) При наличие на гризачи, незадоволително санитарно-хигиенно състояние или други основателни причини се предписва извършване на дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни мероприятия.
(4) При швартоване за предотвратяване преминаването на плъхове към брега и обратно капитанът на кораба е длъжен да осигури въжета, с които се швартоват корабите, снабдени с метални предпазни щитове.
(5) При пристигане на кораб от ендемична за болестите страна в пристанище, където няма ГКПП, районната дирекция на вътрешните работи (РДВР) незабавно уведомява регионалната ХЕИ и предприема мерки за недопускане на контакти на екипажа и пътниците с населението.
(6) Всеки пристигнал кораб, който не се подчини на изискванията на звената за граничен санитарен контрол, трябва да напусне пристанището. Корабът може да вземе гориво, вода и хранителни продукти. Разрешава се разтоварването на стоки и слизането на пътници, при условие че бъдат подложени на мерките, предвидени в наредбата.
(7) Преди отпътуването на български кораб в задгранично плаване:
1. корабният агент уведомява звената за граничен санитарен контрол;
2. капитанът е длъжен да представи за заверка екипажния списък и списъка на пътниците, както и международните свидетелства за имунизация.
(8) Когато българско пристанище бъде обявено за заразено от болестите, влизащите и излизащите от него кораби се подлагат на мерките, предвидени за кораби, които пристигат от ендемични за болестите страни.

Чл. 25. За контрол на въздушните граници се вземат следните санитарни мерки:
1. командирът на самолета уведомява по радиото летището, на което ще кацне самолетът, за открит болен или съмнително болен по време на пътуването;
2. на санитарен преглед не подлежат пътниците и екипажите на транзитните самолети, сред които няма болни и съмнително болни от болестите, ако не напускат зоната за директен транзит;
3. в случай на принудително кацане на самолет, извършващ международен рейс, в който е съобщено за болен или съмнително болен, на летище, което не е определено като международно, или при кацане извън летище, РДВР незабавно уведомява ХЕИ и взема мерки за предотвратяване контакта на пътниците и екипажа с населението;
4. извършване на дезинсекция на български самолети, когато пристигат от райони, ендемични за жълта треска и малария.

Чл. 26. За осъществяване на санитарния контрол на сухопътните граници администрацията на граничните жп гари е длъжна при откриване на болен или на съмнително болен от болестите да уведоми районната ХЕИ и да осигури изпълнението на санитарните мерки, предписани от нея.

Раздел IV
Специфични санитарни мерки при болести

Чл. 27. Транспортните средства се считат за заразени от чума, ако при пристигането им в тях:
1. има болен или съмнително болен от чума;
2. се констатира наличие на заразени от чума гризачи.

Чл. 28. Транспортните средства се считат за съмнително заразени от чума, ако:
1. има контактни на болно от белодробна чума лице в рамките на инкубационния период (6 дни);
2. има необичайна смъртност сред гризачите.

Чл. 29. При пристигането на транспортно средство, което е заразено или съмнително заразено от чума, се прилагат следните мерки:
1. болният или съмнително болният се хоспитализира в най-близкото инфекциозно отделение или клиника в лечебно заведение за болнична помощ, а до транспортирането му изолацията се извършва в транспортното средство;
2. пътниците и екипажът се подлагат на медицински преглед, извършван на транспортното средство от лекар, по възможност специалист по инфекциозни болести;
3. контактните на белодробна чума се изолират в най-близкото инфекциозно отделение или клиника в лечебно заведение за болнична помощ, а контактните на останалите клинични форми на чума се поставят под медицинско наблюдение за 6 дни от деня на последния контакт от лекаря по чл. 18, ал. 2 и 3;
4. превозното средство се проверява за гризачи и уловените се изпращат за бактериологично изследване в НЦЗПБ;
5. извършва се дезинфекция, дезинсекция и дератизация; при установяване на чума по гризачите дератизация и дезинсекция се извършват и след разтоварването на транспортните средства.

Чл. 30. Персоналът, зает с разтоварването и обслужването на заразеното транспортно средство, работи с предпазен екип и след приключване на работата се поставя за 6 дни под медицинско наблюдение.

Чл. 31. Транспортното средство се счита за незаразено при изпълнение на предписаните санитарни мерки и неустановяване на чума при гризачите.

Чл. 32. На транспортните средства, пристигнали от заразени от чума райони, се предписва дератизация и дезинсекция.

Чл. 33. Лица, пристигащи от ендемични за чума райони с незаразено транспортно средство, трябва да се обърнат към лекаря по чл. 18, ал. 2 и 3 за медицинско наблюдение, ако не са изтекли 6 дни от напускането на района.

Чл. 34. Лица, които идват от райони, заразени с холера, трябва да се обърнат към лекаря по чл. 18, ал. 2 и 3 за медицинско наблюдение, ако не са изтекли 5 дни от напускането на района.

Чл. 35. При пристигане на транспортно средство с открит болен или съмнително болен от холера се предприемат следните мерки: 1. болните и съмнително болните се хоспитализират в най-близкото инфекциозно отделение или клиника в лечебно заведение за болнична помощ;
2. контактните се изолират в най-близкото инфекциозно отделение или клиника в лечебно заведение за болнична помощ или се поставят под медицинско наблюдение в зависимост от степента на контакта за срок 5 дни от датата на контакта;
3. извършва се задължително бактериологично изследване за холера по реда, определен с инструкция от министъра на здравеопазването;
4. дезинфекцират се и се унищожават всички считани за заразени хранителни продукти (с изключение на товарите), човешки екскрети, питейно-битовите, отпадъчните и трюмните води;
5. дезинфекцират се всички части на транспортните средства, които се считат за заразени, резервоарите за вода, съоръженията за съхранение и обработка на хранителни продукти и други.

Чл. 36. Товарите от храни, намиращи се на заразено с холера транспортно средство, могат да бъдат подложени на бактериологично изследване по преценка на звеното за граничен санитарен контрол, ако се разтоварват в страната.

Чл. 37.
(1) Българските граждани, които заминават за страни, ендемични за жълта треска, се имунизират задължително за жълта треска срещу заплащане.
(2) Не се изисква международно свидетелство за имунизация срещу жълта треска на пристигащите от ендемични райони.

Чл. 38.
(1) Транспортното средство се счита за заразено от жълта треска, ако е имало или има болен или съмнително болен от жълта треска.
(2) Транспортното средство се счита за съмнително заразено от жълта треска, ако пристига от ендемичен район, преди да са изтекли 6 дни, а при наличие на комари - 30 дни от напускането на района и няма документ за извършена дезинсекция.

Чл. 39. При пристигане на заразено от жълта треска транспортно средство се прилагат следните мерки:
1. болните или съмнително болните се изолират в най-близкото инфекциозно отделение или клиника в лечебно заведение за болнична помощ в помещения, недостъпни за комари;
2. обслужващите транспортното средство и контактните на болните, които нямат редовно свидетелство за имунизация срещу жълта треска, се поставят под медицинско наблюдение;
3. превозното средство се преглежда за наличие на комари и се подлага на дезинсекция.

Чл. 40.
(1) Спрямо български граждани, заминаващи за страни с разпространена малария, се прилагат следните мерки:
1. препоръчва се приемане на химиопрофилактични лекарствени продукти, предпазване от ухапване от комари, незабавно търсене на медицинска помощ при температурни състояния;
2. лекарят по чл. 18, ал. 2, ХЕИ, лечебните заведения за специализирана паразитологична извънболнична и болнична помощ и НЦЗПБ дават информация, изготвена съгласно чл. 20, ал. 1.
(2) Профилактичните мерки за екипажите на българските транспортни средства, пътуващи за страни с малария, се извършват от обслужващите ги лечебни заведения.
(3) Работодателите, които изпращат свои служители в страни с малария, са длъжни да им осигурят извършването на профилактичните мерки.
(4) На български граждани, пристигащи от страни с разпространена малария, на ГКПП се дават указания за предприемане на необходимите профилактични мерки по отношение на маларията и за осъществяване на контакт с лекаря по чл. 18, ал. 2 до една седмица.
(5) Лечебните заведения по чл. 18, ал. 2 имат следните задължения:
1. картотекират българските граждани, пристигащи от страни с разпространена малария, с вписване на годината на завръщане;
2. осъществяват медицинско наблюдение на лицата по т. 1 за срок 3 години от последното пребиваване в страна с малария;
3. извършват вземане от лицата по т. 1 на кръвна натривка и три дебели кръвни капки и изследване за малария в паразитологична лаборатория при повишена температура независимо от клиничната диагноза;
4. извършват регистрация, медицинско наблюдение и изследване за малария по клинико-епидемиологични показания на лицата от екипажите на транспортните средства, пътуващи до страни с малария.
(6) Чуждестранните граждани, пристигащи в Република България от страни с разпространена малария, дългосрочно пребиваващи в страната, подлежат на регистрация и изследване по клинико-епидемиологични показания от обслужващите ги лечебни заведения.

Чл. 41.
(1) Лица с малария, клинично проявена или с паразитоносителство, се хоспитализират в отделенията по паразитни и тропически болести и в определените със заповед на ръководителя на РЦЗ отделения по вътрешни и детски болести.
(2) Отделенията по ал. 1 трябва да имат на разположение по три дози антималарийни препарати за лечебен курс, в това число хинин - ампули, таблетки - мефлокин, и други.

Чл. 42.
(1) При паразитологично потвърден случай на малария паразитологът, извършил изследването:
1. незабавно уведомява лечебното или здравното заведение, изпратило материала за изследване;
2. уведомява и изпраща до 24 часа в МЗ - ДЗПДСК, адресните данни на лицето, вида малария, страната, от която пристига, класификация на случая (вносен, местен, хемотрансфузионен и др.), дата на заболяване, диагностициране и хоспитализация;
3. извършва епидемиологично и ентомологично проучване, предприема необходимите противоепидемични мерки;
4. изпраща данните от епидемиологичното проучване в МЗ в срок 20 дни;
5. незабавно уведомява регионалната ХЕИ по местоживеене на лицето, когато регистрираният болен е от друг район на страната.
(2) Уведомяването по ал. 1 се извършва по реда на чл. 9, ал. 2.
(3) При паразитологично потвърден рецидив се провеждат мерките, посочени в чл. 41, ал. 1.
(4) Хигиенно-епидемиологичната инспекция картотекира всички постоянни анофелогенни биотопи и следи динамиката на анофелийните популации в обслужвания район.

Чл. 43. При местен случай на малария се извършва следното:
1. хигиенно-епидемиологичната инспекция уведомява не по-късно от 6 часа след поставяне на диагнозата МЗ и НЦЗПБ по реда на чл. 9, ал. 2;
2. министърът на здравеопазването издава заповед за сформиране на екип от специалисти, който организира и провежда необходимите противоепидемични мерки за ликвидиране на маларийното огнище;
3. провеждат се всички мерки, предвидени в чл. 42;
4. при възникнал епидемичен взрив или епидемия от малария в ликвидирането им се включват всички звена от здравеопазването в района и местната администрация;
5. в продължение на 3 години от обявяването на последния местен малариен случай НЦЗПБ съвместно с регионалната ХЕИ провежда постоянен епидемиологичен и ентомологичен контрол в района и селищата с местна малария за откриване на рецидиви и нови случаи.

Чл. 44.
(1) Мерки за предотвратяване на вноса и разпространението на антракс, бруцелоза, шап, сап, мелоидоза, пситакоза и други зоонозни заболявания се организират от органите на граничния ветеринарен контрол. Те уведомяват незабавно МЗ за всички случаи на внос на болни животни, суровини и продукти от животински произход, заразени с причинители на зоонозни инфекции.
(2) В случаите по ал. 1 ХЕИ организира противоепидемичните мерки на населението в обслужвания район. По разпореждане на МЗ ХЕИ може да провежда имунизация срещу антракс и бруцелоза на лицата, свързани с приемането и гледането на пристигналите от чужбина животни и суровини от животински произход.

Чл. 45. Всички дезинфекционни, дезинсекционни и дератизационни мероприятия се осъществяват само от физически и юридически лица, отговарящи на нормативните изисквания за извършване на тези дейности.

Чл. 46.
(1) Взрив или епидемия от болестите се обявяват за приключени след изтичането на два инкубационни периода и ако не е налице епидемиологична вероятност за разпространение на инфекциозния агент и в други райони.
(2) Болестите, при които резервоар на инфекцията са животни, се обявяват за приключени, но не по-рано от 3 месеца след последния случай.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Синдром" е определено, клинически манифестирано, заболяване с доказан инфекциозен произход.
2. "Изолация" е изолиране на контактните на болни от болестите с цел ограничаване на контакта им със здрави лица и провеждане на медицинско наблюдение.
3. "Медицинско наблюдение" е провеждане на периодичен клиничен преглед и лабораторни изследвания в рамките на инкубационния период на болестта.
4. "Местен случай на малария" е случай, при който заразяването е станало чрез местно предаване от анофелиен комар.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Контролът по изпълнението на наредбата се извършва от дирекция "Здравна профилактика и държавен санитарен контрол" и дирекция "Лечебно-профилактична помощ" при Министерството на здравеопазването и от хигиенно-епидемиологичните инспекции.

§ 3. Наредбата се приема на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за народното здраве и отменя Наредбата за медико-санитарната охрана на Народна република България от карантинни и други опасни заразни заболявания, приета с Постановление № 23 на Министерския съвет от 1974 г. (обн., ДВ, бр. 31 и 32 от 1974 г. ; изм. и доп., бр. 99 от 1980 г., бр. 101 от 1989 г., бр. 76 и 101 от 1990 г., бр. 81 от 1991 г., бр. 4 и 93 от 1992 г., бр. 65 от 1994 г., бр. 66 и 100 от 1995 г., бр. 54 от 1996 г., бр. 39, 90 и 142 от 1998 г. и бр. 12 от 1999 г.).

Приложение № 1
към чл. 1, ал. 1

СИНДРОМИ, ПОДЛЕЖАЩИ НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЪОБЩАВАНЕ

Дефиниция на синдромите

1. Синдром на остра хеморагична треска Внезапно начало с втрисане и висока температура и с продължителност, по-малко от три седмици, и наличие на два от следните симптоми:
хеморагичен или пурпурен обрив епистаксис хемоптое (кръвохрачене) кръв в изпражненията други хеморагични симптоми и отсъствие на предразполагащи фактори (заболявания) при пациента Всички случаи трябва да бъдат обявени незабавно независимо от това, дали се касае за единични или за групови заболявания.
2. Остър респираторен синдром Остро начало с кашлица или дихателни нарушения и тежко заболяване и възраст > от 5 години и отсъствие на предразполагащи фактори (заболявания) при пациента Незабавно трябва да бъдат съобщавани само взривове с изключително значение за международното здравеопазване.

3. Остър диариен синдром
Остро начало с диария и тежко заболяване и възраст > 5 години и отсъствие на предразполагащи фактори (заболявания) при пациента Незабавно трябва да бъдат съобщавани само взривове с изключително значение за международното здравеопазване.
4. Остър иктеричен синдром
Остро начало с жълтеница и тежко заболяване и отсъствие на предразполагащи фактори (заболявания) при пациента Незабавно трябва да бъдат съобщавани само взривове с изключително значение за международното здравеопазване.
5. Остър неврологичен синдром
Остро начало с нарушение на функциите на нервната система, което се проявява с един или няколко от следните симптоми:
остро влошаване на умствената функция (например влошаване на паметта, ненормално поведение, помрачено съзнание) остро начало на парализа конвулсии признаци на менингеално дразнене неволеви движения (например хорея, тремор, миоклония) други тежки симптоми, за които се предполага, че са резултат от дисфункция на нервната система и тежко състояние отсъствие на предразполагащи фактори (заболявания) при пациента Незабавно трябва да бъдат съобщавани само взривове с изключително значение за международното здравеопазване.
6. Други синдроми, които подлежат на съобщаване
Всяко друго тежко заболяване, което не е включено в предходните дефиниции. Незабавно трябва да бъдат съобщавани само взривове с изключително значение за международното здравеопазване. Веднага след получаването на информация за появата на подобни синдроми следва да се изпрати съобщение. Терминологичен речник

"Тежко заболяване" може да се характеризира чрез:
хоспитализация циркулаторен колапс недостатъчност (увреждане на функциите) на основни органи нарушения в съзнанието смърт

"Остро заболяване" означава протичане на заболяването за период не по-дълъг от три седмици.

"Взрив" означава струпване по време или по време и място на случаи със специфичен синдром, за които се приема или се предполага, че превишават значително обичайната заболяемост.

С изключително значение за международното здравеопазване

Критериите за оценка включват самостоятелно или в комбинация:
бързо разпространение на заболяването сред населението
неочаквано висок леталитет
новоустановени синдроми
висок обществен или медиен отзвук
търговски и транспортни ограничения