Чл.1. Тази наредба урежда планирането, координирането, разрешаването, осъществяването, отчитането и контролирането на командировките в чужбина, правата и задълженията на координиращите органи, на органите, имащи право да командироват, както и правата и задълженията на командированите работници.
Чл.2. По смисъла на тази наредба:
1. командировка е изпращането на български работници за извършване на конкретна служебна работа в чужбина по нареждане на съответния ръководител;
2. специализация е изпращането на български работници в чужбина във връзка с придобиване и повишаване на квалификацията им;
Чл.3. Основно изискване при изпращането в задгранични командировки и специализации е постигането на висок икономически, научен, социален и друг ефект за Република България, ускорено внедряване на техническия прогрес и челния опит при нaй-целесъобразно и икономическо изразходване на средствата във валута и в левове.
Чл.4. Координиращи органи за командировките и специализациите в областта на икономическото, научно-техническото и културно сътрудничество по линия на ведомствата са:
1. Държавният комитет за изследвания и технологии - за дейността по научно-техническото сътрудничество и лицензиите;
2. Министерството на търговията - за дейността по икономическото сътрудничество;
3. Комитетът за културата - за дейността по сътрудничеството в областта на културата.

Раздел II
Планиране на командировките и специализациите

Чл.5. (1) Министерствата и другите ведомства, обществените организации, творческите съюзи, окръжните народни съвети и други на бюджетна издръжка (наричани по-нататък за краткост "ведомства" ) планират средства за командировки и специализации в чужбина независимо от източниците за финансиране, като изработват свои цялостни проекти по обобщени тематични планове във валута и левове.
(2) В тематичните планове се посочват и съответните източници за финансиране на командировките и специализациите.
(3) Тематичните планове се съставят по разделите:
1. научно-техническо сътрудничество;
2. икономическо сътрудничество;
3. външнополитическа дейност;
4. международна културна дейност;
5. други командировки, които не са включени в посочените раздели;
(4) Командировките по линия на безвалутния еквивалентен обмен се включват в самостоятелен раздел на тематичните планове.
(5) Всеки раздел от тематичния план се придружава от съображения за предлаганите командировки и специализации, като се посочват основните задачи и по възможност очакваният ефект.
(6) Тематичните планове се представят в Министерството на външните работи, координиращите органи и Министерството на финансите в срокове, определени от Министерството на финансите. На координиращите органи се представят съответните раздели от тематичните планове.
Чл.6. Министерството на външните работи и координиращите органи в съответствие с утвърдените от Министерския съвет и неговите органи програми, задачи и валутни средства анализират съображенията на ведомствата за предлаганите командировки и специализации и внасят промени в представените обобщени тематични планове с оглед осигуряване на най-икономични валутни разходи. Предложенията на Министерството на външните работи и на координиращите органи се изпращат в Министерството на финансите.
Чл.7. Министерството на финансите определя средствата на ведомствата, необходими за командировките и специализациите в чужбина, като има пред вид проектоплановете на ведомствата и предложенията на Министерството на външните работи и координиращите органи и като се съобразява с предоставените средства по нетърговски валутен план за съответната година.
Чл.8. Ако средствата за командировки и специализации, предвидени в предложенията на Министерството на външните работи и на координиращите органи, превишават общоутвърдените валутни средства, Министерството на финансите връща предложенията за преразглеждане.
Чл.9. (1) Утвърдените средства за командировки и специализации в чужбина се съобщават от Министерството на финансите разпределени по отделни източници за финансиране, на съответните ведомства.
(2) Ведомствата въз основа на утвърдените им средства разработват план-програми в съответствие с разделите на тематичните планове по чл.5.
Чл.10. (1) Разходите за командировки в чужбина на стопанските обединения и на стопанските комбинати и предприятията, които не влизат в стопански обединения, и на стопанските дружества, сдруженията за извършване на съвместна дейност и икономическите съюзи се определят от колективните им органи на управление (стопанските съвети, управителните съвети). Разходите се съобразяват с характера на вносните и износните операции на самоуправляващи се стопански организации и на услугите, които извършват в чужбина, с обема и характера на специфичните им търговски дейности и с възможностите на представителствата им в съответните страни.
(2) Разходите за командировки в чужбина на асоциациите се определят от управителните им съвети съобразно външноикономическите задачи на асоциациите.
Чл.11. Разходите за командировки в чужбина, определени по реда на преходния член, се съобщават заедно със съображенията на колективните органи (стопанските съвети, управителните съвети) на Министерството на финансите и Министерството на търговията, които съобразно характера на външнотърговската дейност на съответните самоуправляващи се стопански организации могат да препоръчат тези разходи да се намалят.
Чл.12. (1) Разходите на асоциациите и на икономическите съюзи за командировки в чужбина се осигуряват чрез отчисления от средствата на членуващите в тях самоуправляващи се стопански организации.
(2) Разходите за командировки в чужбина на специализираните предприятия за търговска дейност, стопанските дружества и сдружения за съвместна дейност за извършените от тях, но за сметка на самоуправляващите се стопански организации вносни и износни операции се осигуряват от самоуправляващите се стопански организации.

Раздел III
Разрешаване на командировките и специализациите и координирането им

Чл.13. Ведомствата и самоуправляващите се стопански организации командироват своите работници в чужбина в рамките на определените валутни средства. Други средства не може да се използуват за командировки и специализации.
Чл.14. За всяка командировка се разработва становище и/или програма за задачата, която ще се решава по време на командировката. Въз основа на становището и/или програмата и характера на задачата ръководителят, който командирова, преценява необходимостта от командировката, броят на командированите и времетраенето на командировката.
Чл.15. (1) Командироването или изпращането на специализация на работници в чужбина се извършва въз основа на заповед за командировка.
(2) Заповедта за командировка или специализация в чужбина съдържа:
1. ведомство или организация, която я издава;
2. цел на командировката;
3. собствено, бащино и фамилно име на командированото лице, длъжност и месторабота;
4. продължителност на командировката;
5. страна и град в който се командирова;
6. финансови условия - за чия сметка са пътните, дневните, квартирните пари и паспортната такса, ако в заповедта са включени работници от други ведомства и/или самоуправляващи се стопански организации;
7. вид на транспортното средство и маршрут;
8. отразяване на договореността със съответната страна или приемаща организация и/или българска единна мисия освен когато командировката е по линията на двустранна комисия и международните организации и прояви и по линия на самоуправляващите се стопански организации;
9. ръководител, предложил командировката;
10. заверка от главния счетоводител, удостоверяваща, че командированият е отчел валутните средства и е представил доклад от предишните командировки;
Чл.16. Заповедите за командировка в чужбина се издават:
1. за ръководителите на ведомствата - от председателя на Министерския съвет, а на асоциациите - от председателя на съответния съвет при Министерския съвет;
2. за работниците във ведомствата - от ръководителя на ведомството или от упълномощен от него заместник-ръководител. За упълномощен заместник-ръководител се уведомяват паспортните органи на Министерството на вътрешните работи;
3. за ръководителите на стопанските обединения, на стопанските комбинати и на предприятията, които не влизат в стопанско обединение - от председателя на съответната асоциация;
4. за ръководителя на самоуправляващите се стопански организации, които влизат в стопански обединения - от председателя на съответното обединение;
5. за ръководителите на стопанските дружества, сдруженията за извършване на съвместна дейност, икономическите съюзи и специализираните предприятия за търговска дейност - от министъра на търговията;
6. за ръководителя на самоуправляващите се стопански организации по отношение на които не се прилагат разпоредбите на преходните т.3,4 и 5 - от министъра на търговията по въпросите на икономическото сътрудничество, от председателя на Държавния комитет за изследвания и технологии по въпросите на научно-техническото сътрудничество и от председателя на Комитета за култура по въпросите на културното сътрудничество;
7. за работниците от асоциации, стопански обединения, стопански дружества, сдружения за извършване на съвместна дейност, икономически съюзи и специализирани предприятия за търговска дейност, инженерингови самоуправляващи се стопански организации и стопански комбинати и предприятия, които не влизат в стопански обединения - от съответния ръководител. За работниците от другите самоуправляващи се стопански организации - от ръководителя на съответното стопанско обединение.
Чл.17. (1) По взаимно съгласие заповеди за командировки може да бъдат издадени от друго ведомство или самоуправляваща се стопанска организация, а левовете или валутата да бъдат за сметка на друго ведомство или самоуправляваща се стопанска организация.
(2) По изключение министърът на търговията може да командирова работници от други ведомства и самоуправляващи се стопански организации във връзка с решаване на външнотърговски задачи от общодържавно значение. В тези случаи се иска предварително съгласие от съответния ръководител на командирования.
Чл.18. Издадените от по-горестоящи органи заповеди за командировки на базата на предложения на ведомствата и организациите се изпълняват, без да е необходимо да се преиздават нови заповеди.
Чл.19. Заповедите за командировка за участие в международни научни конгреси, научни конференции и научно-технически изложби се издават от съответните ведомства, ако тези прояви са утвърдени по съответния ред. Извънредните участия се съгласуват с Държавния комитет за изследвания и технологии.
Чл.20. (1) За участие в отделни крупни международни научно-технически прояви с междуотраслов характер валутните средства може да се предоставят на Държавния комитет за изследвания и технологии, който формира комплексни групи и издава заповеди за командироване на учени и специалисти от страната. Разходите в левове са за сметка на съответните ведомства.
(2) Ведомствата и самоуправляващи се стопански организации не могат да командироват други учени и специалисти за участие в същите мероприятия.
Чл.21. За участие в отделни крупни международни мероприятия в областта на изкуството и културата заповедите за командировки се издават от председателя на Комитета за култура, който определя ръководителя и състава на делегацията.
Чл.22. Заповедите за командировка по външнотърговски въпроси, проучване на пазари, сключване на договори за икономическо сътрудничество и други се съгласуват с Министерството на търговията, а заповедите във връзка с проучване и покупко-продажба на лицензии и технологии - с Държавния комитет за изследвания и технологии. Министерството на търговията и Държавният комитет за изследвания и технологии вземат мерки за опростяване процедурата по съгласуване.
Чл.23. (1) Не се разрешават командировки и специализации в чужбина, за които няма договореност с приемащата страна или приемащата организация иили българската единна мисия, освен когато командировката е по линия на двустранните комисии и международните организации или по линия на самоуправляващите се стопански организации.
(2) Самоуправляващите се стопански организации съобщават за командировките на своите работници в представителствата си в съответната страна, а в страните, където нямат представителства - в търговско-икономическите служби на единните мисии. Представителствата и търговско-икономическите служби, ако имат съображения по командировките, изпращат съображенията си на самоуправляващите се стопански организации.
Чл.24. (1) Командированите работници при изпълнение на служебните си задължения работят в най-тясно сътрудничество с българските единни мисии и съответните представителства.
(2) Изпратените на специализация в несоциалистическите страни са задължени да представят в българската единна мисия съответния документ относно командировката и програмата за работа и да изпълняват задачите с нейното съдействие и контрол.
Чл.25. (1) Съставите на официалните делови делегации се определят, като се имат пред вид проблемите, които ще се обсъждат при посещението на делегацията. В такива делегации не могат да се включват членове и експерти с представителна цел от ведомства и организации, въпроси на които няма да се обсъждат при посещението на делегацията.
(2) Съставите на официалните представителни делегации - за тържества, панаири, изложби и др., се определят до възможния минимум.
(3) Официалните делегации използуват протоколните и техническите служби в българските представителства в страната, в която делегацията е на посещение.
Чл.26. (1) Ведомствата могат да командироват на работни съвещания, провеждани по линия на международни организации и двустранни комисии, до трима български специалисти. На тези съвещания се използуват в максимална степен специалистите към българските представителства в страната, където се провеждат съвещанията.
(2) Съставите на българските делегации в работни съвещания, на които се разглеждат комплексни програми за сътрудничество или въпроси от дневния ред на предстоящи сесии на двустранни комисии или международни организации, се определят в зависимост от обема и характера на разглежданите въпроси.
(3) Ведомствата са длъжни да възлагат на съответните български представителства да участвуват в заседанията на органите на ООН, международните специализирани организации от системата на ООН и другите международни правителствени организации. Командироване на делегации от страната на такива заседания се допуска само по преценка на координационния орган.
Чл.27. (1) Самоуправляващите се стопански организации командироват свои работници в страни, където имат представителства, само за решаване на задачи, които не може да бъдат решени от представителствата.
(2) Ведомствата и самоуправляващите се стопански организации не могат да командироват работници за закупуване на стоки освен в случаите, когато е необходимо в страната на продавача или в друга страна да се извърши оглед на стоката или да се получи стоката и да се одобрят съответните документи, или да се подпише договор.
Чл.28. По линия на прякото сътрудничество, установено с двустранни протоколи, командировки се допускат само в случаите, когато се сключват договори или се извършват обменни операции.
Чл.29. Работниците, които се изпращат на специализация, следва да са добри специалисти в съответната област, да притежават необходимата езикова квалификация, да са запознати с наличната в страната информация по проблема и с валутния режим.
Чл.30. (1) Сроковете на отделните командировки и специализации се продължават по изключение със заповед на ръководителя, издал заповедта.
(2) Продължаването на сроковете на специализациите в несоциалистически страни се извършва със съгласие на Държавния комитет за изследвания и технологии.
(3) При просрочване на определените със заповедта дни на командировка и специализация без разрешение на командироващия орган или без последващо потвърждение от него дните на просрочването се считат за отсъствие без оправдателни причини, за което се налагат предвидените в нормативните актове санкции.
Чл.31. Млади специалисти може да бъдат изпращани на специализация в несоциалистически страни, ако имат трудов стаж по специалността най-малко 3 години.
Чл.32. (1) Повторно изпращане на специализация в несоциалистически страни може да се извършва след изтичане най-малко на 5 години от датата на завръщането от предишната специализация.
(2) Изключения по предходната алинея и по чл.31 може да се правят за някои динамично развиващи се отрасли по преценка на съответния координиращ орган.
Чл.33. Ведомствата могат да командироват свои работници по тяхно желание в чужбина за изучаване на опит, за участие в научна конференция, симпозиум, конгрес, конкурс и по дисертационна работа в рамките на предоставените им средства по валутния план, като левовата равностойност на валутата, пътуването и всички други разходи в левове са за сметка на командирования.
Чл.34. Заповеди за командировки в чужбина не може да се издават без право на пътни, дневни и квартирни пари или без да е осигурена издръжка. В заповедта изрично да бъде посочено как са уредени тези въпроси. В противен случай не се издават паспорти и изходни визи.
Чл.35. Не се разрешава съчетаване на командировка с частно пътуване.

Раздел IV
Пътни, дневни и квартирни пари

Чл.36. Командированите работници имат право на пътни пари съгласно заповедта в размер на действително извършените разходи по най-краткия и икономически най-изгодния маршрут.
Чл.37. (изм.,ДВ,бр.34 от 1990 г. и бр.52 от 1992 г.)
(1) Пътуването се извършва със самолет и по изключение с влак или параход. При пътуването с влак командированите имат право на допълнителен билет за място в спален вагон първа класа, ако това е посочено в заповедта за командироване.
(2) Пътуването с параход се допуска, когато няма възможност да се ползува самолет или влак.
(3) Пътуването може да се извърши и с личния автомобил на командирования.В този случай командирования получава 50 на сто от стойността на полагащия се за времето на командировката самолетен билет икономическа класа.
(4) Пътуването може да се извърши и със служебен автомобил, когато няма възможност да се ползува самолет или влак или когато това е икономически по изгодно.
Чл.39. Разходите по снабдяването на командированите с паспорти, визи и други такси, свързани с уреждането на документи за пътуването, летищна такса, резервация на място в превозно средство, са за сметка на ведомството или самоуправляващата се стопанска организация, в която работят или която ги е командировала.
Чл.40. Разходите в левове и валута за превоз на служебен багаж, който не се вмества в нормите на разрешение при пътуването личен багаж на командирования, са за сметка на съответното ведомството или самоуправляващата се стопанска организация.
Чл.41. Средствата във валута за вътрешен транспорт при служебни пътувания между различните населени пунктове на съответната страна, когато няма възможност да се закупят билети в Република България се определят заедно с маршрута и превозното средство в заповедта за командировка.
Чл.42. Разходите за градски транспорт са включени в дневните пари на командированите.На тях може да им се признаят разходи за пренасяне на служебен багаж, който поради обема, теглото или съдържанието му не може да се носи като ръчен. Отчитането се извършва с билети, фактури, квитанции или протокол, заверен от българската единна мисия. Ако това е практически невъзможно, командированият подписва декларация за извършените разходи.
Чл.43.(1) ...(текстът не е обнародван)... .
(2) Курсовите разлики, явили се при обмяна на валутата и при комисионните по инкасиране на чекове, са за сметка на ведомството или самоуправляващата се стопанска организация при задължително представяне от командирования на банковото бордеро.
Чл.44. При промяна в размера на полагащите се командировъчни пари през време на командировката новите размери се зачитат от влизането им в сила. Полагащата се допълнителна валута при промяна в размера на дневните пари, при удължаване на командировката и други подобни, ако не е получена в страната, където е осъществена командировката, следва да се изплати безкасово във валута или в левове по желание на командирования.
Чл.45. Дневните пари се изчисляват по фактическия брои на дните прекарани в командировка, без да се изключват почивните и празничните дни и дните за пътуване.
Чл.46. Дневните пари за времето на пътуване в чужбина се плащат по размерите за страната, за която лицата са командировани.
Чл.47. Когато приемащата страна поема изцяло издръжката в натура, на командированите се осигуряват 30 на сто от размера на полагащите се дневни пари.
Чл.48. На работниците с постоянно местослужене в Република България, които в изпълнение на служебни задължения престояват по-малко от едно денонощие на територията на съседна на Република България страна, се полагат дневни пари в размер на 35 % от дневните пари за съответната страна, ако престоят им е повече от 3 часа.
Чл.49. В квартирни пари се включват ползуването на легло, резервация ако се е наложила или е задължителна, отопление, баня, телевизор, радио, телефон, без междуградски и международни разговори, сервиз, данъци и такси, включени в цената за ползуване на квартира или допълнения към нея. Всички други услуги, като пране, гладене, химическо чистене и други, включително и храненето, са за сметка на дневните пари на командированите работници.
Чл.50. (1) Командированите работници са длъжни да ползуват възможностите за настаняване, предоставяни от единната мисия на Република България в съответната страна.
(2) При специализация може да се ползува хотел само в случаите, когато няма възможност да се осигури общежитие, което се удостоверява с писмо от единната мисия на Република България, потвърждаващо, че приемащата страна не е имала възможност да предостави общежитие на специализанта.
Чл.51. В страни, където има набрани авоари в местна валута, БВТБ отпуска на командированите квартирни пари в такава валута. Министърът на финансите, министърът на външните работи и министърът на търговията определят дневните пари в местна валута в тези страни, като осигуряват на командированите нормални условия за живот. Тази алинея не се прилага в страни, където вътрешното законодателство изисква заплащане в конвертируема валута.
Чл.52. (1) Общата продължителност на всички видове командировки на командирован работник за една календарна година не може да превишава 45 дни. Продължителността на престоя на делегации в една чужда страна не може да бъде по-голям от 5 работни дни без времето на пътуването.
(2) За отделните дейности ръководителите, които са издали заповедите, могат със съгласието на Министерството на вътрешните работи или на Министерството на търговията, в зависимост от характера на задачите по командировката, да продължат сроковете по преходната алинея.
(3) (нова,ДВ,бр.68 от 1999 г.) Продължителността на командировката на участниците в хуманитарни операции, операции по поддържане на мира и в мисии, провеждани под егидата на международни организации извън територията на страната, се определя от Министерския съвет.
(4) (пред.ал.3,ДВ,бр.68 от 1999 г.) Командированите по въпросите на инженеринговите самоуправляващи се стопански организации, ако отделна командировка продължи повече от 30 дни, може да бъдат включени в щата на представителството на организацията в съответната страна до приключване на задачата, като им се определи и съответна заплата.
Чл.53. (1) Пълният размер дневни пари се плаща за отделна командировка до 30 дни. За времето след 30-ия ден размерите на дневните се намаляват с 10 %, а след 60-ия ден - с 20 %.
(2) При специализация в чужбина за първите 30 дни лицата получават дневни пари, намалени с 10 %, а след 30-ия - намалени с 20 %.
(3) Когато през време на командировката са посетени няколко страни, при определяне размера на намалението по ал.1 и 2 се взема предвид общото времетраене на командировката в чужбина.
(4) (нова,ДВ,бр.68 от 1999 г.) Размерът на дневните пари на командированите участници в хуманитарни операции, операции по поддържане на мира и в мисии, провеждани под егидата на международни организации извън територията на страната, се определя от Министерския съвет за всеки отделен случай за целия срок на операцията или мисията.
Чл.54. Временно завръщане на командированите в Република България не се счита за прекъсване на командировката или специализацията. За дните на престоя им в Република България дневни и квартирни пари не се плащат.
Чл.55. При специализации до 90 дни вътрешното възнаграждение се изплаща в пълен размер. След този срок изпратените на специализация получават 45 на сто от щатната месечна заплата и полагащите се допълнителни възнаграждения.
Чл.56. Ако командированият заболее през времето на командировката, дневните и квартирните пари се заплащат, докато здравословното му състояние позволи да пристъпи към изпълнение на възложеното му служебно поръчение или да се върне в мястото на постоянната работа.
Чл.57. (1) Разходи, извършени с разрешение на ръководителя на делегацията или ръководителя на задграничното представителство, за прегледи, изследвания и лечение на командирован, който не е настанен в болнично заведение,се заплащат от съответното ведомство или организация.
(2) При постъпване в болнично заведение за дните на лечението командированият има право на 25 % от дневните пари. Таксите за лечение са за сметка на ведомството.
Чл.58. (1) При командировки в страната на местослуженето на работниците, които са на работа в чужбина, се изплащат 50 % от определените дневни пари и пълният размер на квартирните пари, определени в наредбата.
(2) Годишно не може да се изплащат командироващи пари за повече от 60 дни.
(3) При еднодневни командировки в страната на местослужене дневни и квартирни пари не се полагат.
Чл.59. Когато се налага българските задгранични представителства да командироват чуждестранните си работници във вътрешността на страната, в която се намира представителството, командировъчни пари се изплащат според вътрешните разпоредби на съответната страна.
Чл.60. Таксите за правоучастие на командированите в конгреси, конференции, симпозиуми и др. и разходите за печатни материали са за сметка на ведомството или самоуправляваща се стопанска организация, които са ги командировали.
Чл.61. Министерството на финансите може да дава задължителни указания за намаляване размера на командировъчните разходи при посещения на панаири, изложби и други групови пътувания.

Раздел V
Отчетност и контрол

Чл.62. Финансово-счетоводният отдел изплаща средствата за командировки и специализации, като съставя сметка по утвърден от Министерството на финансите образец, един екземпляр от която, надлежно подписан, се предава на командирования.
Чл.63. В 10-дневен срок от завръщането си командированият или ръководителят на делегацията представя на органа, който е издал заповедта за командировка, доклад за извършената работа. Когато командировката се отнася до външнотърговски въпроси от общодържавно значение, препис от доклада се изпраща на Министерството на търговията.
Чл.64. Ведомствата и самоуправляващите се стопански организации, в които работят командированите или специализиращите, в 15-дневен срок от представянето на доклада при необходимост организират обсъждането му и приемат съответните решения, за които водят отчет.
Чл.65. За внедряване на резултатите от командировката в чужбина, извършена във връзка с пренасянето и използването на чуждестранния опит и постижения, лична отговорност носят ръководителят на ведомството или на самоуправляващата се стопанска организация, издал заповедта, ръководителят на ведомството или на самоуправляващата се стопанска организация, откъдето е командированият, и лично командированият.
Чл.66. (1) В 14-дневен срок от завръщането си командированият представя във финансово-счетоводния отдел отчет по изразходваната валута по установения образец-декларация за получените командировъчни пари от приемащата страна и документ за невъзможността на ползване на общежитие при специализация.
(2) Финансовият отчет се приема при условие, че е представен докладът за отчет на командировката.
Чл.68. Не се допуска предоставяне на валутни средства за нова командировка или специализация, ако не е отчетена валутата по предишната командировка или специализация.
Чл.69. (1) Квартирните пари се отчитат с документ, издаден от съответния хотел, пансион или друга организация.
(2) Ако командированият е ползувал частна квартира в населено място, където има българска единна мисия, издаденият документ се заверява от мисията.
(3) Когато командированият не изразходва полагащата му се валута за хотел или изразходва по-малко от нея, разликата се връща на ведомството или самоуправляващата се стопанска организация, които са го командировали.
(4) Ако командированият изразходва за хотел по-голяма сума от полагащата му се за квартирните пари, разликата е за сметка на дневните пари.
Чл.70. (1) Допуска се компенсиране преразхода на квартирните пари с икономията от квартирни пари в рамките на полагащите се размери за страната, за която се отнася командировката.
(2) При командироване в няколко страни командированият може да компенсира преразхода на дневните и квартирните пари в една страна с икономията от дневни и квартирни пари в друга страна - отделно за социалистически и отделно за несоциалистическите валути. С несоциалистическа неконвертируема валута не може да се компенсира преразход в конвертируема валута.
Чл.71. (1) Министерството на финансите може да разрешава по изключение изплащането на квартирни пари по фактически размери.
(2) При командировки за участие в международни многостранни прояви в социалистически страни не се изисква съгласуване на по-високи размери квартирни пари по предходната алинея, ако има писмено уведомление (писмо, телекс, телеграма) от страната организатор.
Чл.72. Когато в квартирните пари е включен обед или вечеря, дневните пари при отчитането се намаляват както следва:
1. при ползване на обед - 35 на сто или с фактическия размер на обеда, ако е посочен в сметката за хотел;
2. при ползване на вечеря - с 25 на сто или с фактическия размер на вечерята, ако е посочена в сметката за хотел;
3. при ползване на пълен пансион - със 70 на сто или с фактическия размер за пълния пансион, ако е посочен в сметката.
Чл.73. ....(текстът не е обнародван)... .
Чл.74. (1) Разходите за входни билети, за заплащане на такси, свързани с изпълнението на поставените със заповедта за командировки задачи, се одобряват въз основа на представените документи или билети.
(2) Разходите за закупени материали от конгреси, съвещания, симпозиуми и др. се признават, ако има заверка, че материалите са предадени за съхранение в библиотеката на съответното ведомство.
Чл.75. Единните мисии информират два пъти годишно - към 30 юни и към 31 декември, Министерството на финансите и координиращите органи за осъществените командировки в съответната страна.
Чл.76. Ведомствата и самоуправляващите се стопански организации съставят по раздели и източници на финансиране шестмесечни и годишни отчети и анализи за командировките и специализациите и ги изпращат до 31 юли и до 1 март на следващата година в Министерството на финансите.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба правителствена е делегацията, която се ръководи от член на правителството и е овластена от правителството да го представлява. Правителствена е и делегацията, която е овластена да участвува в сесията на Съвета за икономическа взаимопомощ, на двустранна междуправителствена комисия или комитет и на ООН.
§ 2. (1) Министерството на финансите съгласувано с Министерството на външните работи и Министерството на търговията определя размера на дневните и квартирните пари за страни, невключени в таблицата за дневни и квартирни пари.
(2) Министерството на финансите, Министерството на външните работи и Министерството на търговията определят чрез единните дипломатически мисии, включително и чрез дългосрочно договаряне, хотелите в несоциалистическите страни, в които следва да се настаняват командированите от Република България.
§ 3. Министерството на финансите по предложение на Министерството на външните работи и Министерството на търговията при доказани промени в равнището на живота в отделните страни може да променя утвърдените размери на дневни и квартирни пари.
§ 4. Министерствата и другите ведомства и самоуправляващите се стопански организации могат при условията на тази наредба да командироват в качеството на експерти пенсионери с голям опит и висока квалификация в определена област.
§ 5. (1) Длъжностните лица, които в нарушение на установения ред са издали заповед за командировка, както и командированите работници, които виновно не са изпълнили задълженията си по командировката, носят дисциплинарна отговорност в съответствие с Кодекса на труда.
(2) Наред с дисциплинарната отговорност от лицата по предходната алинея се изисква и цялостно възстановяване в левове на изразходваната валута за дневни и квартирни пари, разходите за пътуването или стойността на цялата командировка.
§ 6. Задължителните указания по прилагането на наредбата се дават от министъра на финансите.

Таблица за размера на дневните и квартирни пари към 01.07.1991 г. по приложение No 1 на Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, утвърдена с ПМС No 40 от 02.07. 1987 г.
(определени със Заповед No 54 от 26 февруари 1996 г. на министъра на финансите - обн.,ДВ,бр.18 от 1 март 1996 г.)