Чл. 1.
(1) С наредбата се определят специфичните изисквания за пускане на пазара на детергентите и на повърхностноактивните вещества (ПАВ), предназначени за детергенти.
(2) Специфичните изисквания се отнасят до:
1. пряката биологична разградимост на ПАВ;
2. методите за изпитване на пряката биологична разградимост;
3. забраните, свързани с пряката биологична разградимост при използването на ПАВ;
4. етикетирането на детергентите, включително за ароматите, които могат да предизвикат сенсибилизация;
5. информацията, която производителите предоставят на разположение на медицинския персонал.

Чл. 2. Детергентите и ПАВ, предназначени за детергенти, се пускат на пазара, когато осигуряват висока степен на защита на околната среда и здравето на човека и отговарят на изискванията на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и препарати (ЗЗВВХВП) и на специфичните изисквания на наредбата.

Чл. 3. Изпитвания за пряка биологична разградимост в аеробна среда (минерализация) се провеждат по методите съгласно приложение № 1.

Чл. 4.
(1) Повърхностноактивните вещества и детергентите, съдържащи ПАВ, се пускат на пазара, когато нивото на пряката биологична разградимост на ПАВ, предназначени за детергенти, е:
1. не по-малко от 60 на сто за период 28 дни, изпитано по методите съгласно cприложение № 1, част A, или
2. не по-малко от 70 на сто за период 28 дни, изпитано по методите съгласно приложение № 1, част Б.
(2) При пускане на пазара на детергенти и/или ПАВ, предназначени за детергенти, производителят съхранява цялата документация за резултатите от извършените изпитвания по чл. 3.

Чл. 5.
(1) Изпитванията по чл. 3 се провеждат в акредитирани лаборатории или в лаборатории с установено съответствие с принципите на Добрата лабораторна практика и с Наредбата за принципите, инспекцията и удостоверяването на Добрата лабораторна практика, приета с Постановление № 207 на Министерския съвет от 2004 г. (ДВ, бр. 74 от 2004 г.).
(2) Изпитванията по чл. 3 се провеждат при спазване на Наредба № 25 от 2003 г. за защита и хуманно отношение към опитните животни (обн., ДВ, бр. 59 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 73 от 2003 г.).

Чл. 6.
(1) Производителите, които пускат на пазара детергенти и/или ПАВ, предназначени за детергенти, при поискване предоставят незабавно и безплатно на всеки член от медицинския персонал информационен лист за съставките съгласно приложение № 2.
(2) Информацията, която се съдържа в информационния лист за съставките, се съхранява от медицинския персонал и се използва само за медицински цели.
(3) Медицинският персонал запазва производствената и търговската тайна на получената информация.

Чл. 7.
(1) Детергентите се етикетират при спазване изискванията на ЗЗВВХВП.
(2) Върху единичната опаковка на детергентите, които се пускат на пазара, се изписва и следната допълнителна информация, която трябва да е четлива, видима и незаличима:
1. наименование на препарата и търговско наименование;
2. името или фирменото наименование, или марката и пълният адрес и телефонният номер на лицето, отговорно за пускането на детергента на пазара;
3. седалището, адресът на управление, адресът на електронната поща, ако има такъв, и телефонният номер, откъдето може да бъде получен информационният лист за съставките.
(3) Информацията по ал. 2 трябва да се съдържа в документите, които придружават детергентите в неразфасовани количества.
(4) Върху опаковката на детергентите се посочват указания за употреба и при необходимост-специални предпазни мерки.

Чл. 8.
(1) Върху опаковката на детергентите се изписва съдържанието на съставките в диапазони, изразени в процент от масата, както следва:
1. по-малко от 5 на сто;
2. от 5 до 15 на сто;
3. от 15 до 30 на сто;
4. 30 на сто и повече.
(2) Върху опаковката на детергентите се изписват следните съставки, когато концентрацията на всяка от тях в състава на детергента надвишава 0,2 на сто от масата:
1. фосфати;
2. фосфонати;
3. анионни повърхностноактивни вещества;
4. катионни повърхностноактивни вещества;
5. амфотерни повърхностноактивни вещества;
6. нейоногенни повърхностноактивни вещества;
7. избелващи агенти на база кислород;
8. избелващи агенти на база хлор;
9. етилендиаминотетра оцетна киселина (EDTA) и солите й;
10. нитрилтриоцетна киселина (НТК) и солите й;
11. феноли и халогенирани феноли;
12. парадихлорбензен;
13. ароматни въглеводороди;
14. алифатни въглеводороди;
15. халогенирани въглеводороди;
16. сапун;
17. зеолити;
18. поликарбоксилати.
(3) Върху опаковката на детергентите, когато са добавени, се изписват следните категории съставки независимо от тяхната концентрация:
1. ензими;
2. дезинфектанти;
3. оптически избелители;
4. парфюмни композиции.

Чл. 9.
(1) Консервантите в детергентите, когато са добавени, се изписват върху опаковката независимо от концентрацията им. В случаите, когато консервантите са включени в списъка на съставките за козметични продукти по Наредба № 36 от 2005 г. за изискванията към козметичните продукти (ДВ, бр. 101 от 2005 г.), те се изписват съгласно наименованието им, посочено в нея.
(2) Съставките на парфюмни композиции в детергентите, които могат да предизвикат сенсибилизация и са в концентрации, надвишаващи 0,01 на сто от масата, се изписват върху опаковката в съответствие със списъка на съставките съгласно приложение № 7 към Наредба № 36 от 2005 г. за изискванията към козметичните продукти.

Чл. 10. Върху единичната опаковка на детергентите, които се пускат на пазара за масова употреба и са предназначени за пране, се изписва и следната информация:
1. препоръчителните количества и/или инструкции за дозиране на детергента, изразени в милилитри (ml) или в грамове (g), за стандартното зареждане на една перална машина при използването на мека, средно твърда и твърда вода, както и указание за един или два цикъла на перилен процес;
2. количеството "нормално замърсени" текстилни изделия при силноактивните детергенти или количеството "леко замърсени" текстилни изделия при детергентите за фино пране при стандартно зареждане на една перална машина, които могат да бъдат изпрани със съдържанието на една опаковка, при използване на вода със средна твърдост, отговаряща на 2,5 милимола CaCO3/l;
3. вместимостта в милилитри (ml) или в грамове (g) на всяка приложена мерителна чаша с посочване на маркировката, обозначаваща подходящата доза на детергента за стандартно зареждане на една перална машина при мека, средно твърда и твърда вода.

Чл. 11. Не се допуска графично изображение на плодове върху опаковката на детергенти, които се пускат на пазара за масова употреба, което може да доведе до заблуда на потребителите при употребата на течни продукти.

Чл. 12. Изискванията на чл. 8 и 9 не се прилагат за детергенти за промишлени и учрежденски цели, когато тази информация се съдържа в техническото досие, в информационните листове за безопасност или в друга документация.

Допълнителна разпоредба

§ 1. По смисъла на наредбата:
1. "Пране/миене" е пране на текстилни изделия, миене на посуда и твърди повърхности.
2. "Почистване" е дефиницията съгласно БДС EN ISO 862.
3. "Пряка биологична разградимост в аеробни условия" е нивото на биологична разградимост, постигнато, когато ПАВ е напълно използвано от микроорганизмите при наличие на кислород, в резултат на което то се разлага на въглероден диоксид, вода и минерални соли на всеки от другите налични елементи (минерализация), която се изпитва чрез методите съгласно приложение № 1, както и на нови клетъчни микробни култури (биомаса).
4. "Медицински персонал" е лекар или лице, което работи под ръководството на лекар, които имат право да оказват медицинска помощ, да извършват диагностика или да предписват лечение и които са обвързани с опазване на професионална тайна.
5. "Детергент за промишлени и учрежденски цели" е детергент за пране/миене и почистване, употребяван извън домакинството от специализиран персонал, използващ специфични продукти.
6. "Производител" е физическото или юридическото лице, което пуска на пазара детергент или повърхностноактивно вещество, предназначено за детергент, и извършва една или повече от следните дейности: произвежда, внася, опакова за своя сметка, променя характеристиките на даден детергент или повърхностноактивно вещество, предназначено за детергент, етикетира или променя етикетирането му. Дистрибутор, който не променя характеристиките, етикетирането или опаковането на даден детергент или на повърхностноактивно вещество, предназначено за детергент, не се счита за производител, освен ако действа като вносител.
7. "Силноактивен детергент" е всеки детергент освен този, употребяван предимно в режим за пране на фини цветни материи или за пране при ниска температура.
8. "Стандартно зареждане на една перална машина" е:
а) 4,5 kg сухи текстилни изделия при силноактивните детергенти;
б) 2,5 kg сухи текстилни изделия при детергентите за фино пране.
9. "Референтен метод" е сравнителен (потвърдителен) метод, който се използва в качеството му на арбитражен.

Преходни и заключителни разпоредби

§ 2. Лицата, които пускат на пазара детергенти, ги привеждат в съответствие с изискванията на наредбата в срок 6 месеца от обнародването й в "Държавен вестник".

§ 3. Наредбата се приема на основание чл.5а ЗЗВВХВП.

Приложение № 1
към чл. 3

Методи за изпитване на пряката биологична разградимост (минерализация) на ПАВ, съдържащи се в детергентите

Част А. Най-подходящи за изпитване на пряката биологична разградимост на ПАВ са:
1. Стандарт БДС EN ISO 14593:1999. Качество на водата.-Изпитване на пряката биологична разградимост в аеробна водна среда на органичните съставки. Методът е референтен и се основава на анализ на неорганичния въглерод в херметично затворени съдове (хедспейс изпитване с CO2). Не се прилага предварително адаптиране. Не се прилага принципът на междинен интервал от 10 дни.
2. Метод съгласно приложение № 3, С.4-С към Наредбата за реда и начина на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати (метод за отделяне на въглероден диоксид (CO2). Не се прилага предварително адаптиране. Не се прилага принципът на междинен интервал от 10 дни.
3. Метод съгласно приложение № 3, С.4-Е към Наредбата за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати (изпитване по метода на изолираните проби). Не се прилага предварително адаптиране. Не се прилага принципът на междинен интервал от 10 дни.
4. Метод съгласно приложение № 3, С.4-D към Наредбата за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати (изпитване чрез манометрична респирометрия). Не се прилага предварително адаптиране. Не се прилага принципът на междинен интервал от 10 дни.
5. Метод съгласно приложение № 3, С.4-F към Наредбата за реда и начина на класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати (изпитване по метода на M.I.T.I.-Министерството на международната търговия и индустрията на Япония). Не се прилага предварително адаптиране. Не се прилага принципът на междинен интервал от 10 дни.

Част Б. В зависимост от физическите характеристики на ПАВ могат да се използват следните методи, когато това бъде достатъчно добре обосновано1:
1. Метод съгласно приложение № 3, С.4-А към Наредбата за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати (определяне на разтворения органичен въглерод (DOC) чрез скоростта на отмиране). Не се прилага предварително адаптиране. Не се прилага принципът на междинен интервал от 10 дни.
2. Метод съгласно приложение № 3, С.4-В към Наредбата за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати (модифициран скрининг на ОИСР). Не се прилага предварително адаптиране. Не се прилага принципът на междинен интервал от 10 дни.
1 Методите, при които се определя разтвореният органичен въглерод (DOC), биха могли да дадат резултати за степента на отстраняването му и по-малко за пряката биологична разградимост. Манометричната спирометрия и методът на M.I.T.I. в някои случаи не са подходящи, тъй като високата начална концентрация при изпитването би могла да предизвика инхибиращ ефект.
Забележка. За всички посочени методи, които са описани в Наредбата за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на химични вещества и препарати, може да се направи консултация и в публикацията "Класификация, опаковане и етикетиране на опасните вещества в Европейския съюз". Част 2. "Методи на тестови изпитания". Европейска комисия 1997. ISBN 92-828-0076-8.

Приложение № 2
към чл. 6, ал. 1

Информационен лист за съставките

А. Изисквания към информационния лист за съставките
1. Информационният лист трябва да посочва наименованието на детергента и името на производителя.
2. В информационния лист се изписват всички съставки, като се изброяват в низходящ ред на концентрацията им и списъкът се подразделя в следните диапазони от стойности, изразени в проценти от масата:
а) 10 % или повече;
б) 1 % или повече, но по-малко от 10 %;
в) 0,1 % или повече, но по-малко от 1 %;
г) по-малко от 0,1 %.
Онечистванията не се считат за съставки.
За всяка съставка се посочват общоприетото химично наименование или наименованието по IUPAC, CAS номерът и когато има такива, наименованието по INCI и наименованието, с което тя фигурира в Европейската фармакопея.

Б. Публикуване на списъка на съставките
1. Производителите осигуряват информация чрез достъпен интернет сайт относно информационния лист за съставките, определен в раздел А, с изключение на:
а) количественото съдържание на съставките, изразено в проценти от масата;
б) съставките на парфюмните композиции и етеричните масла;
в) съставките на оцветителите.
2. Изискването на т. 1 не се прилага за детергентите за промишлени и учрежденски цели, които съдържат повърхностноактивни вещества, както и за повърхностноактивните вещества, предназначени за детергенти за промишлени и учрежденски цели, за които има техническо досие или информационен лист за безопасност.