Чл. 1. С наредбата се определят условията и редът за издаване на визи за влизане и пребиваване, за транзитно преминаване на чужденци през територията на Република България или за летищен транзит.

Чл. 2. Изискването за притежаване на виза, както и освобождаването от това задължение се определят от правото на Европейската общност и договорите на Европейския съюз с трети държави за визов режим, законодателството на Република България, двустранните споразумения на Република България с трети страни, регламентиращи визовия режим на притежателите на дипломатически и служебни паспорти.

Чл. 3.
(1) Визата е разрешение за влизане и пребиваване, за транзитно преминаване през територията на Република България или за летищен транзит.
(2) Визата се издава под формата на единен визов стикер по образец на Европейския съюз съгласно Регламент 1683/95 на Съвета от 29 май 1995 г., положен в редовен документ за задгранично пътуване или в друг заместващ го документ, и е валидна само във връзка с този документ и за целта, за която е издадена.
(3) В случаите, когато документът за пътуване по ал. 2 не е признат от Република България, визовият стикер се полага върху бланка по единен образец на Европейския съюз съгласно Регламент 333/2002 на Съвета от 18 февруари 2002 г.
 
Чл. 4.
(1) Гражданите на държавите, посочени в приложение № 1 към наредбата и в приложения 1 и 2 на Регламент 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г./L81/2001 P1, влизат и пребивават или преминават транзит през територията на Република България с визи.
(2) Определеният в ал. 1 визов режим се прилага по отношение на лица без гражданство, лица с неустановено гражданство или лица със статут на бежанци, ако документите им за пътуване са издадени от трета държава, посочена в Приложение 1 на Регламент 539/2001 на Съвета от 15 март 2001 г.
(3) Граждани на държавите, посочени в Приложение 2 на Регламент 539/2001 на Съвета, влизат и пребивават или преминават транзит през територията на Република България без виза за срок до 90 дни в рамките на всеки 6 месеца считано от датата на първото влизане.
(4) Когато между Европейската общност и трета държава е в сила споразумение за визов режим, влизането и пребиваването на граждани на тази държава се урежда съгласно това споразумение.
(5) Лицата, придобили статут на "лице без гражданство" или на "бежанец", влизат и пребивават в Република България без визи, когато са придобили този статут в държава - членка на Европейския съюз, и притежават документ за пътуване, издаден от тази държава.
(6) Лицата, посочени в ал. 1, дългосрочно пребиваващи на територия на държава - членка на Европейския съюз, се освобождават от задължение да притежават визи, ако са ученици и пътуват като членове на ученическа група от най-малко 5 и най-много 50 души, сформирана преди пътуването и придружавана от учител, за която е изготвен списък, който се представя на граничния контролно-пропускателен пункт.


Чл. 5. Видовете визи са:
1. за летищен транзит (виза вид "А");
2. за транзитно преминаване (виза вид "В");
3. за краткосрочно пребиваване (виза вид "С");
4. за дългосрочно пребиваване (виза вид "D").
 
Чл. 6.
(1) Виза за летищен транзит се издава на чужденец, притежаващ редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, издаден от държава по приложение № 1.
(2) Визата за летищен транзит може да бъде еднократна, двукратна или, по изключение, многократна със срок на валидност до 3 месеца от датата на издаването й.
(3) Визата за летищен транзит дава право на чужденеца да премине или да пребивава в международната транзитна зона на летището в случаите на междинно кацане или при смяна на полет с цел продължаване на пътуването към друга държава.
(4) Чужденец, който пребивава в транзитна зала за международни полети с виза за летищен транзит, се счита за недопуснат на територията на Република България и няма право да напуска транзитната зала.

Чл. 7.
(1) Виза за транзитно преминаване се издава на чужденец, който желае да премине през територията на Република България на път за друга държава, за която притежава виза, когато такава се изисква.
(2) Визата за транзитно преминаване дава право на чужденеца на едно, две или, по изключение, на няколко транзитни преминавания и може да бъде със срок на валидност до 12 месеца.
(3) Общата продължителност на пребиваването на територията на Република България с виза за транзитно преминаване не може да надхвърля 90 дни в рамките на всеки 6 месеца считано от датата на първото влизане.

Чл. 8.
(1) Виза за краткосрочно пребиваване се издава на чужденец, който влиза в страната еднократно, двукратно или многократно, за общ срок на пребиваване до 90 дни в рамките на всеки 6 месеца считано от датата на първото влизане.
(2) Многократната виза за краткосрочно пребиваване може да бъде със срок на валидност до една година, а в изключителни случаи - до 5 години, като:
1. многократна виза със срок на валидност до една година може да бъде издадена на чужденец, при условие че през предходната година е получил виза за краткосрочно пребиваване и е била използвана в съответствие със законовите разпоредби за влизане и пребиваване в Република България и съществуват основания за кандидатстване за многократна входна виза;
2. многократна виза със срок на валидност не повече от 5 години може да бъде издадена на чужденец, при условие че през предходните две години е получил и използвал едногодишна виза за многократно влизане в съответствие със законовите разпоредби за влизане и пребиваване в Република България и че основанията за искане за многократна входна виза все още са валидни, само след съгласуване с дирекция "Консулски отношения" на Министерството на външните работи.
(3) Многократна виза за краткосрочно пребиваване може да бъде издадена на чужденец, който:
1. поддържа трайни делови контакти с български физически или юридически лица, извършващи стопанска дейност по смисъла на Търговския закон;
2. поддържа трайни делови контакти с български юридически лица, извършващи дейност по смисъла на Закона за юридическите лица с нестопанска дейност;
3. поддържа трайни делови контакти с представителства на чуждестранни юридически лица, регистрирани съгласно чл. 24 от Закона за насърчаване на инвестициите;
4. има значителен личен принос за развитието на двустранните отношения с Република България;
5. е член на семейство на български гражданин по смисъла на Закона за чужденците в Република България;
6. е член на семейството на гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, който пребивава дългосрочно в Република България;
7. е член на семейството на чужденец, който пребивава дългосрочно в Република България - при запазване на обичайното си местопребиваване в чужбина;
8. е водач от международния автомобилен транспорт или член на екипаж на железопътен транспорт на пътници и товари.

Чл. 9.
(1) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни се издава на чужденец, който желае да се установи продължително или постоянно в Република България на едно от основанията по чл. 24, 24а, 25, 33а и 33г от Закона за чужденците в Република България.
(2) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до една година и с право на пребиваване до 360 дни може да бъде издадена на чужденец, който:
1. извършва научни изследвания;
2. е студент по програми за обучение до една учебна година;
3. е специализант или стажант;
4. е командирован от чуждестранен работодател за изпълнение на конкретни задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги;
5. е командирован от чуждестранен работодател, който осъществява дейност като инвеститор по смисъла на Закона за насърчаване на инвестициите, за извършване на контрол по реализацията на инвестиционния проект.
(3) Визата за дългосрочно пребиваване дава право на многократно влизане на територията на Република България в рамките на срока на нейната валидност.
(4) Визата за дългосрочно пребиваване се анулира при издаване на разрешение за пребиваване от органите за административен контрол на чужденците.

 
Чл. 10.
(1) Визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България или от такива представителства на друга държава - членка на Европейския съюз, с която Република България има сключено споразумение за представителство за приемане на заявления за визи и за издаване на визи.
(2) По изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, органите за граничен паспортен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове могат след съгласуване с Министерството на външните работи да издават еднократни визи за транзитно преминаване и визи за краткосрочно пребиваване със срок на пребиваване до 15 дни.


Чл. 11.
(1) Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства на Република България осигуряват безплатна и общественодостъпна информация за условията и реда за подаване на заявления за издаване на визи.
(2) Министерството на външните работи предоставя информацията на български и английски език, а дипломатическите и консулските представителства - на официалния език на страната на тяхната акредитация и на един от международните езици на ООН.
(3) Заявлението за издаване на виза се подава пред органите по чл. 10.
(4) Заявлението за издаване на виза за дългосрочно пребиваване се подава само в дипломатическите и консулските представителства по постоянното местоживеене на кандидата или в тези представителства, които са акредитирани за държавата на постоянното местоживеене на кандидата.
(5) Лицата по ал. 4, които пребивават на законно основание в трета държава, различна от държавата на постоянното им местоживеене, могат по изключение да подадат заявление в тази трета страна след обосноваване на причините за това и ако завръщането им в страната по постоянно местоживеене е гарантирано.
(6) В хуманитарни и нетърпящи отлагане случаи заявление за издаване на виза може да се подава и в държави извън предвидените в ал. 2 - 5.
 
Чл. 12.
(1) Заявлението за издаване на виза се подава по образец съгласно приложение № 2 не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 3 дни преди датата на планираното пътуване лично или чрез упълномощен представител с изключение на случаите по хуманитарни причини.
(2) Консулското длъжностно лице определя дата и час на кандидата за виза за провеждане на интервю, а в случай на изявено желание от страна на кандидата - и за подаване на заявлението за виза.
(3) Изключения от изискването по ал. 2 се допуска, ако не съществуват съмнения за добрите намерения и име на кандидата за виза (bona fide) с оглед на неговата известност.
(4) При подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване не се допускат изключения от изискването за лично интервю.
(5) Заявлението за издаване на виза на малолетни или поставени под запрещение лица се подава от техните законни представители или от изрично упълномощено от тях лице.
(6) Заявлението за издаване на виза на непълнолетни или поставени под ограничено запрещение лица се подписва от тях и се приподписва от техните законни представители, попечители или упълномощено от тях лице.
(7) Членовете на семейството на гражданин на Европейския съюз попълват само онези полета от заявлението за издаване на виза, които посочват семейната им връзка.


Чл. 13.
(1) При подаване на заявление за издаване на виза чужденецът е длъжен да представи доказателства за декларираните от него данни, да обоснове достоверно посочената цел на пътуване и да докаже, че притежава необходимите средства за издръжка и подслон за посочения в заявлението срок на пребиваване на територията на Република България.
(2) Членовете на семействата или на домакинствата на граждани на държави - членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария представят доказателства само за семейната връзка или принадлежността им към домакинствата на тези граждани.
 
Чл. 14.
(1) При подаване на заявление за издаване на виза за летищен транзит се представят:
1. редовен документ за задгранично пътуване;
2. фотокопие от страниците на документа за задгранично пътуване с личните данни и с положените визи и/или фотокопие на притежаваните разрешения за пребиваване за следващите по маршрута държави и за държавата - цел на пътуването, ако такива са необходими;
3. актуална цветна снимка - паспортен формат;
4. резервация за полет.
(2) Преди издаване на визата за летищен транзит се представя билет и копие от него.

Чл. 15. При подаване на заявление за издаване на виза за транзитно преминаване се представят:
1. редовен документ за задгранично пътуване;
2. фотокопие от страниците на документа за задгранично пътуване с личните данни и с положените визи и/или фотокопие на притежаваните разрешения за пребиваване за следващите по маршрута държави и за държавата - цел на пътуването, ако такива са необходими;
3. актуална цветна снимка - паспортен формат;
4. доказателства за осигурен транспорт за транзитното преминаване и копие на тях и/или доказателства за притежавани финансови средства за продължаване на пътуването;
5. доказателства, удостоверяващи притежаването на необходимите финансови средства за издръжка за всяко транзитно преминаване в размер минимум 50 евро или тяхната равностойност в друга свободно конвертируема валута, а при транзитно преминаване по суша с управлявано от лицето превозно средство - и допълнителни средства в размер минимум 200 евро или тяхната равностойност в друга свободно конвертируема валута;
6. валидна застрахователна полица и копие от нея, издадена от застрахователно дружество, имащо лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на Европейския съюз, с минимален размер на покритие 30 000 евро, покриваща разходите по репатриране и за неотложна медицинска помощ и лечение, за всяко от транзитните преминавания.
 
Чл. 16.
(1) При подаване на заявление за издаване на виза за краткосрочно пребиваване се представят:
1. редовен документ за задгранично пътуване;
2. фотокопие от страниците на документа за задгранично пътуване с личните данни и с положените визи и/или фотокопие на притежаваните разрешения за пребиваване;
3. актуална цветна снимка, паспортен формат;
4. документи, обосноваващи искането за виза, и копия на тях;
5. доказателства, удостоверяващи притежаването на необходимите финансови средства за издръжка в размер минимум 50 евро за всеки ден от поискания със заявлението за виза престой или тяхната равностойност в друга свободно конвертируема валута, но не по-малко от 500 евро, или тяхната равностойност в друга свободно конвертируема валута, или документ за предплатени туристически услуги;
6. доказателства, удостоверяващи притежаването на необходимите финансови средства за осигуряване на настаняване, но не по-малко от 50 евро за всеки ден от поискания със заявлението за виза престой или тяхната равностойност в друга свободно конвертируема валута, или документ за предплатени нощувки в туристическо средство за подслон, или покана-декларация от българско физическо или юридическо лице, с която то се задължава до покрие всички възникнали разходи за периода на пребиваване на чужденеца на територията на Република България;
7. доказателства, удостоверяващи притежаването на необходимите финансови средства за напускане на страната, или билет, а при влизане с управлявано от лицето моторно превозно средство - средства в размер най-малко 100 евро или тяхната равностойност в друга свободно конвертируема валута;
8. застрахователна полица и копие от нея, издадена от застрахователно дружество, имащо лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на Европейския съюз, с минимален размер на покритие 30 000 евро, покриваща всички разходи по репатриране и за неотложна медицинска помощ и спешно болнично лечение за периода на пребиваване.
(2) Кандидатите за многократна виза за краткосрочно пребиваване представят застрахователна полица само за периода на първото планирано посещение.
(3) Поканата-декларация, изготвена от физическо лице за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел частно посещение на чужденец в Република България, се изготвя по образец съгласно приложение № 3, заверена от нотариус и от органите за административен контрол на чужденците, при представяне на следните документи:
1. декларация за имотно състояние на канещото лице;
2. удостоверение за доходи, издадено от местоработата на канещото лице, или копие от данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица за предходната година, с входящ номер от съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите.
(4) Покана-декларация от физическо или юридическо лице, извършващо дейност по Търговския закон, за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел бизнес отношения се изготвя по образец съгласно приложение № 4, подписана и подпечатана от канещото лице, заверена от нотариус и от службите за административен контрол на чужденците, при представяне на следните документи:
1. удостоверение за актуално състояние на юридическото/физическото лице, издадено от Агенцията по вписванията по реда на Закона за търговския регистър (срок на валидност до 3 месеца);
2. копие от данъчна декларация на канещото лице за предходната година с входящ номер от съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите.
(5) Покана-декларация от юридическо лице, регистрирано по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел бизнес отношения се изготвя по образец съгласно приложение № 5, подписана и подпечатана от канещото лице, заверена от нотариус и от службите за административен контрол на чужденците, при представяне на следните документи:
1. удостоверение за актуално състояние на юридическото лице, издадено от съответния окръжен съд (със срок на валидност до 3 месеца);
2. копие от удостоверение за регистрация в съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите по седалището на юридическото лице.
(6) Покана-декларация от представителство на чуждестранно юридическо лице, регистрирано по чл. 24 от Закона за насърчаване на инвестициите, за издаване на виза за краткосрочно пребиваване с цел бизнес отношения се изготвя по образец съгласно приложение № 6, подписана и подпечатана от канещото лице, заверена от нотариус и от службите за административен контрол на чужденците, при представяне на следните документи:
1. сертификат за актуално състояние на представителството, издадено от Българската търговско-промишлена палата (със срок на валидност до 3 месеца);
2. копие от удостоверение за регистрация в съответната териториална дирекция на Националната агенция по приходите.
(7) За заверка на поканите-декларации по ал. 3 - 6 се заплаща такса съгласно Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси.

Чл. 17. При подаване на заявление за издаване на виза на границата се представят:
1. редовен документ за задгранично пътуване;
2. фотокопие от страниците на документа за задгранично пътуване с личните данни и с положените визи и/или фотокопие на притежаваните разрешения за пребиваване;
3. документи, обосноваващи искането за виза;
4. доказателства за притежаваните средства за издръжка за периода на пребиваване на територията на Република България, за настаняване и за осигурен транспорт;
5. застрахователна полица и копие от нея, издадена от застрахователно дружество, имащо лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на Европейския съюз, с минимален размер на покритие 30 000 евро, покриваща всички разходи по репатриране и за неотложна медицинска помощ и спешно болнично лечение за периода на пребиваване.
 
Чл. 18. При подаване на заявление за издаване на виза за дългосрочно пребиваване кандидатът представя:
1. два броя заявления за издаване на виза;
2. редовен документ за задгранично пътуване;
3. два броя копия от страниците на документа за задгранично пътуване с личните данни и с положените визи и/или фотокопия на притежаваните разрешения за пребиваване;
4. две актуални цветни снимки - паспортен формат;
5. оригинали на документи и два броя копия от тях, обосноваващи искането за виза за дългосрочно пребиваване по реда на Закона за чужденците в Република България и на правилника за прилагането му и за притежаваните финансови средства за издръжка и подслон;
6. застрахователна полица и копие от нея, издадена от застрахователно дружество, имащо лиценз за извършване на застрахователна дейност на територията на Европейския съюз, с минимален размер на покритие 30 000 евро, покриваща всички разходи по репатриране и за неотложна медицинска помощ и спешно болнично лечение за периода на пребиваване, посочен във визата.
 
Чл. 19.
(1) Освобождават се от задължението да представят доказателства за осигурена издръжка, настаняване и транспорт:
1. членовете на семействата или на домакинствата на граждани на държави - членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария;
2. лицата, кандидатстващи за издаване на виза за дългосрочно пребиваване с цел събиране на семейства във връзка с предоставен статут на бежанец или убежище в Република България - въз основа на писмено решение от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
3. притежателите на дипломатически и служебни паспорти.
(2) Освобождават се от задължението да представят застрахователна полица:
1. притежателите на дипломатически и служебни паспорти;
2. моряците, които отговарят на критериите по Конвенция № 108 на Международната организация по труда, когато подават заявление за издаване на виза за транзитно преминаване на границата;
3. лица, за които предвид общественото им или служебното им положение може да се приеме, че са застраховани или сами могат да поемат възникнали разходи от непредвидени обстоятелства.

Чл. 20. Таксите за визи са посочени в Тарифа № 3 за таксите, които се събират за консулско обслужване в системата на Министерството на външните работи по Закона за държавните такси, приета с Постановление № 333 на Министерския съвет от 2007 г. (ДВ, бр. 3 от 2008 г.).


Чл. 21.
(1) Заявлението за издаване на виза в дипломатическите и консулските представителства се приема от компетентно длъжностно лице или консулски сътрудник, а на граничните контролно-пропускателни пунктове - от органите за граничен контрол.
(2) При приемане на заявлението за издаване на виза задължително се поставя печат по образец на първата свободна страница в редовния документ за пътуване или в друг заместващ го документ, отбелязващ приемането на заявление.
(3) При издаване на виза визовият стикер се полага върху страницата, на която е положен печатът по ал. 1.

Чл. 22.
(1) При приемане на заявлението за издаване на виза компетентното длъжностно лице извършва проверка на приложените към него документи.
(2) При липса на някои от документите, посочени в чл. 14 - 18 или 19 компетентното длъжностно лице не приема заявлението и дава указания за тяхното представяне.
(3) Не се приема, не се разглежда и не се регистрира заявление на чужденец, чийто редовен документ за пътуване или заместващият го документ за пътуване:
1. е с изтекъл срок на валидност или този срок изтича след по-малко от 3 месеца от датата, на която изтича срокът на исканата визата, с изключение на случаите, при които виза се издава на границата по хуманитарни причини;
2. начинът на изписване на данните в паспорта или в заместващия го документ за задгранично пътуване не позволява да бъде установена самоличността на притежателя;
3. снимката в паспорта или в заместващия го документ за задгранично пътуване не позволява установяване самоличността на притежателя му, има следи от подмяна или изображението на лицето на снимката не съвпада с действителния му образ;
4. паспортът или заместващият го документ за задгранично пътуване не е издаден по законоустановения ред или в него има поправки, зачертавания, заличавания, добавки и други извън законоустановения ред;
5. в паспорта или в заместващия го документ за задгранично пътуване липсват страници и/или са прибавени нови страници, но не по законоустановения ред на държавата, от която е издаден;
6. паспортът или заместващият го документ за задгранично пътуване не му дава право да се завърне в държавата, от която е издаден;
7. кандидатът е отказал да даде съгласие за електронна обработка на личните му данни и/или за обмен на данни, които са декларирани със заявлението за виза;
8. срокът между датата за подаване на заявлението за издаване на виза и датата на планираното пътуване превишава 90 дни;
9. към момента на подаване на заявлението притежава валидно разрешение за пребиваване в Република България;
10. е пребивавал в Република България въз основа на разрешение за пребиваване - преди изтичането на 90 дни от датата на последното напускане на територията на Република България, освен при наличие на държавен интерес и при извънредни обстоятелства - по указание на дирекция "Консулски отношения";
11. е пребивавал в Република България с виза за краткосрочно пребиваване общо 90 дни в рамките на 6 месеца и не са изминали 30 дни от датата на напускане територията на Република България, освен при наличие на държавен интерес и при извънредни обстоятелства - по указание на дирекция "Консулски отношения".
(4) В случаите на ал. 2 не се събира такса за обработка на заявлението.
(5) Изключение от разпоредбата на ал. 3, т. 1 може да бъде направено при извънредни обстоятелства или ако това се налага с оглед на държавния интерес или от международно задължение, при положение че срокът на валидност на документа за пътуване е по-дълъг от срока на валидност на визата и завръщането на лицето не се поставя под съмнение.

Чл. 23.
(1) Компетентното длъжностно лице, приело заявлението за издаване на виза, се подписва върху формуляра и го регистрира с пореден номер в Системата за визов контрол и за издаване на документи за пътуване (СВК), а в дипломатическите и консулските представителства и на граничните контролно-пропускателни пунктове, в които системата не функционира, се регистрира с пореден номер от Дневника на заявленията за издаване на визи за текущата календарна година.
(2) Подаденото заявление за издаване на виза се регистрира с пореден номер в СВК в деня на неговото приемане.

Чл. 24.
(1) Заявлението за издаване на виза, приложените към него документи, документираните резултати от разговорите с кандидата и извършените проверки се съхраняват за срок 3 години - за случаите на издадена виза, и 5 години - за случаите на отказана виза, считано от датата на подаване.
(2) Единият екземпляр на заявлението за издаване на виза за дългосрочно пребиваване и на приложените към него документи се съхраняват в регистър в дипломатическите и консулските представителства, а другият екземпляр се изпраща чрез дирекция "Консулски отношения" до службите за административен контрол на чужденците на Министерството на вътрешните работи.
(3) Заявлението и приложените към него копия на документи са неразделна част от архива на дипломатическото или консулското представителство или на органа за граничен паспортен контрол.
(4) Условията и редът за поддържане на архивите и на регистрите на заявленията за визи и за тяхното съхраняване се определят със заповед на министъра на външните работи - за дипломатическите и консулските представителства, и със заповед на министъра на вътрешните работи или на оправомощени от него длъжностни лица - за граничните контролно-пропускателни пунктове.

 
Чл. 25. Когато Република България няма дипломатическо или консулско представителство в определена държава, приемането, обработването на заявления и издаването на визи може да се осъществява от друга държава - членка на Европейския съюз, с която Република България има сключен договор за представителство.

Чл. 26.
(1) При издаване на визи за летищен транзит, транзитно преминаване или за краткосрочно пребиваване от името на Република България представляващата държава е длъжна да прилага в еднаква степен разпоредбите на правото на Европейската общност.
(2) Правилата за представителство не могат да се прилагат от представляващата държава за издаване на визи, когато декларираната цел е осъществяване на трудова дейност или други дейности, за които е необходимо предварително разрешение от Република България.

Чл. 27. Когато представляващата държава откаже приемането на заявление за виза поради невъзможност кандидатът за виза да докаже по задоволителен начин, че отговаря на условията, тя трябва да го информира за възможността да подаде заявление за виза в дипломатическото или консулското представителство на Република България, акредитирано в неговата държава.


Чл. 28. Дипломатическото или консулското представителство на Република България в чужбина, в което е подадено заявление за виза, трябва да извърши съгласуване с компетентните органи в Република България в случаите по раздел III от тази глава.


Чл. 29.
(1) В случаите, когато Република България има сключен договор за представителство за приемане на заявления и за издаване на визи с държава - членка на Европейския съюз, виза на граждани на държави по Приложение 1 на Регламент 539/2001/ЕС се издават след задължително консултиране с централните й органи.
(2) В случаите, когато дипломатическото или консулското представителство на Република България представлява държава - членка на Европейския съюз, при приемането на заявления и издаването на визи консултациите се извършват съгласно процедурата, посочена в Общите консулски инструкции.

Чл. 30. Сроковете на съгласувателната процедура по чл. 25 и продължаването им съответстват на посочените в раздел III от тази глава.

 
Чл. 31.
(1) Министърът на външните работи определя със заповед дипломатическите и консулските представителства, в които консулските длъжностни лица могат да вземат самостоятелни решения по издаването на визи.
(2) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства определят с писмена заповед след получено съгласие на дирекция "Консулски отношения" консулските длъжностни лица, които имат право да вземат самостоятелно решение по искането за визи с изключение на случаите по чл. 15, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България.
(3) Министърът на външните работи по предложение на дирекция "Консулски отношения" определя със заповед длъжностните лица в дирекция "Консулски отношения", които имат право да вземат решения за издаване или отказ на виза за дългосрочно пребиваване по чл. 15, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България, по които компетентните длъжностни лица в дипломатическите и консулските представителства нямат право да вземат решения.
(4) Консулският служител може след писмено разпореждане на ръководителя на дипломатическото или консулското представителство да издаде еднократна виза за летищен транзит, за транзитно преминаване или за краткосрочно пребиваване до 15 дни в случаи, нетърпящи отлагане, при извънредни обстоятелства или при наличие на държавен интерес, когато е наложително издаване на виза в съкратен срок.
(5) В случаите, когато се налага от държавен интерес или от извънредни обстоятелства, директорът на дирекция "Консулски отношения" може след съгласуване с министъра на външните работи да разпореди на консулските длъжностни лица да издадат виза за краткосрочно пребиваване.
(6) При издаване на виза по ал. 2 консулският служител изпраща незабавно чрез дирекция "Консулски отношения" в Главна дирекция "Гранична полиция" информация за вида на визата, номера на визовия стикер, граничния контролно-пропускателен пункт за влизане, личните данни, целта на пътуването и мотивите за взетото решение и за резултатите от извършените проверки под формата на "съобщение за издадена виза без съгласуване".

Чл. 32. В случаите, в които консулските длъжностни лица не вземат самостоятелно решение, след като приемат и регистрират заявлението за издаване на виза, те изпращат в дирекция "Консулски отношения" информация за декларираните от чужденеца данни, обстоятелства и факти и представените документи и за резултатите от извършените проверки под формата на съобщение "искане за виза".

Чл. 33.
(1) Определените по чл. 31, ал. 2 консулски длъжностни лица, преди да вземат решение по заявлението за издаване на виза, задължително извършват проверка в автоматизираните информационни фондове за наложени ограничения по Закона за чужденците в Република България и извършват проверка на декларираните данни и представените документи.
(2) Извършването на проверка по ал. 1 и вземането на решение по искането за виза се осъществява в срок до 7 работни дни от датата на приемането на заявлението за издаване на виза и неговото регистриране в СВК.
(3) При необходимост от допълнителна информация искането за виза се изпраща до дирекция "Консулски отношения". В тези случаи определеният в ал. 2 срок се продължава с още 7 календарни дни.
(4) В случаи, нетърпящи отлагане, дипломатическото или консулското представителство може да вземе решение за издаване на виза за краткосрочно пребиваване и транзитно преминаване или летищен транзит в срок до 3 работни дни.
(5) В случаите, в които СВК не функционира, консулските длъжностни лица задължително съгласуват искането за виза с дирекция "Консулски отношения".
(6) Консулските длъжностни лица съгласуват искането за виза на чужденец, който не пребивава постоянно или дългосрочно в приемащата държава, и с българското дипломатическо или консулско представителство в държавата, чийто гражданин е лицето, или в държавата на обичайното му местопребиваване, както и с дирекция "Консулски отношения".
(7) Консулските длъжностни лица изпращат решението за издаване на виза чрез СВК под формата на съобщение за "издадена виза", "отказ на виза", "искане за съгласуване" или "неприемливо заявление", което се отразява и върху заявлението за виза.
(8) Информацията по ал. 7 съдържа данни за вида на визата, номера на визовия стикер, граничния контролно-пропускателен пункт за влизане, данни за чужденеца, номер на документа за пътуване, цел на пребиваване в Република България и мотивите за взетото решение и за резултатите от извършените проверки под формата на "съобщение за издадена виза" или "съобщение за отказана виза".
(9) Когато поради технически причини визовите стикери следва да се персонализират на ръка, консулското длъжностно лице уведомява незабавно за това дирекция "Консулски отношения". Получената информация дирекция "Консулски отношения" препраща до Главна дирекция "Гранична полиция".

Чл. 34.
(1) Искането за издаване на виза за дългосрочно пребиваване по чл. 15, ал. 1 от Закона за чужденците в Република Българя се изпраща чрез дирекция "Консулски отношения" в службите за административен контрол на чужденците в Република България.
(2) Консулските длъжностни лица издават или отказват издаване на виза за дългосрочно пребиваване след разрешение от дирекция "Консулски отношения" въз основа на съвместно становище на службите за административен контрол на чужденците в Република България и Държавна агенция "Национална сигурност".
(3) На лицата, получили статут на постоянно пребиваващ в страната чужденец, намиращи се извън територията на Република България и чиято карта за пребиваване е с изтекла валидност, се издава виза за краткосрочно пребиваване, ако основанията за разрешения статут не са отпаднали.
(4) На лицата, получили статут на продължително или постоянно пребиваващ в страната чужденец, чиято карта е изгубена или открадната, и се намират извън територията на Република България, се издава виза за краткосрочно пребиваване, ако основанията за разрешения статут не са отпаднали.

Чл. 35.
(1) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства и определените със заповед на министъра на вътрешните работи длъжностни лица от органите за граничен паспортен контрол носят отговорност за организацията и реда за приемане и обработване на заявленията за издаване на визи, за режима на съхраняване на визовите стикери и за осигуряване сигурността на СВК.
(2) Ръководителите на дипломатическите и консулските представителства на Република България след съгласуване с дирекция "Консулски отношения" определят с писмена заповед администратор на СВК, както и останалите компетентни длъжностни лица, които имат право да работят със системата.
(3) Администраторът по ал. 2 определя конкретните права за работа със СВК на определените в заповедта компетентни длъжностни лица, които се явяват потребители на системата.
(4) Определените в ал. 2 лица водят дневник на системата, в който се отразява всеки проблем, възникнал при работата със СВК.

Чл. 36. Консулският служител, въвел и изпратил данните от заявлението за издаване на виза чрез СВК или предал за изпращане данните чрез друго средство за комуникация, носи отговорност за верността и пълнотата на изпратената информация.

Чл. 37.
(1) Регистрираното заявление и представените документи, както и положителният резултат от извършената проверка не предполагат задължително издаване на виза.
(2) Консулските длъжностни лица и длъжностните лица на граничния контролно-пропускателен пункт могат да намалят посочения в заявлението за издаване на виза срок на пребиваване в Република България и нейната валидност.
(3) Решението по искането за виза се отразява в СВК и се вписва и върху приетото заявление за издаване на виза.
(4) Всяко консулско длъжностно лице притежава личен печат, който се поставя върху положения в редовния документ за пътуване или заместващия го документ персонализиран визов стикер.
(5) Министерството на външните работи поддържа регистър на консулските длъжностни лица и образците на техните подписи и печати.

Чл. 38. Не се издава виза на чужденец, когато:
1. е налице едно от основанията, посочени в чл. 10 от Закона за чужденците в Република България;
2. не е представил документа си за пътуване, в който следва да бъде положена визата, в срок до 15 дни преди посочената в заявлението дата на пътуване.

 
Чл. 39.
(1) В случаите по чл. 4, ал. 1 чужденците, притежатели на дипломатически или служебни паспорти, подават заявление за издаване на виза по реда на глава втора, раздел III, без да се прилага разпоредбата на чл. 12, ал. 4, когато е необходимо.
(2) За първото влизане на територията на Република България на чужденците, назначени като служители в дипломатическо или консулско представителство или към международна организация със седалище на територията на Република България, членовете на техните семейства, както и лицата по чл. 24, ал. 1, т. 9 от Закона за чужденците в Република България се издава виза по чл. 15, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, освен ако в международен договор, който е в сила за Република България, е предвидено друго.
(3) Заявленията за издаване на виза за дългосрочно пребиваване на лицата по ал. 1 се придружават от вербална нота на Министерството на външните работи на изпращащата страна или от официално писмо от международна организация до съответното българско дипломатическо или консулско представителство, в които се посочват имената, рангът и длъжността на кандидата, имената на служителя, когото ще смени, както и други данни, когато е необходимо.
(4) Когато във вербалната нота, в официалното писмо и/или в заявлението по формуляр липсват някои от данните по ал. 3, дипломатическото или консулското представителство предприема стъпки за предоставянето им по официален път.
(5) Вторият формуляр от заявлението за издаване на виза за дългосрочно пребиваване с копие от вербалната нота или от официалното писмо се изпращат с първа дипломатическа поща в дирекция "Консулски отношения".

Чл. 40. На лицата по чл. 39, ал. 1 след влизането в страната и регистрирането им в дирекция "Държавен протокол" на Министерството на външните работи се издава български документ за самоличност по реда на чл. 59, ал. 1, т. 13 от Закона за българските документи за самоличност.

Чл. 41. При издаване на визи на притежатели на дипломатически или служебни паспорти във връзка със служебни пътувания във визовия стикер се вписва "дипломатическа", съответно "служебна".

Чл. 42. Министерството на външните работи обявява пред органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците за невалидни визите, издадени в дипломатически и служебни паспорти, и разрешенията за пребиваване, когато основанията за тяхното издаване са отпаднали.


Чл. 43. В случаите по чл. 9д от Закона за чужденците в Република България:
1. декларираните в заявлението за издаване на виза на границата лични данни на чужденеца се проверяват чрез автоматизираните информационни фондове за наложени ограничения по Закона за чужденците в Република България;
2. искането за издаване на визи за транзитно преминаване се съгласува с дирекция "Консулски отношения";
3. искането за издаване на еднократна виза за краткосрочно пребиваване за срок до 15 дни се съгласува с дирекция "Консулски отношения".

Чл. 44.
(1) Главна дирекция "Гранична полиция" уведомява в писмена форма дирекция "Консулски отношения" за всеки недопуснат чужденец на територията на Република България, притежаващ виза, не по-късно от два работни дни от датата на взетото решение.
(2) На чужденец, на когото е отказано влизане, органите за граничен контрол връчват по реда на чл. 16, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България формуляр, в който са посочени причините за недопускането му на територията на страната.

 
Чл. 45. Министърът на външните работи след упълномощаване от Министерския съвет може да сключи договор с една или с няколко държави - членки на Европейския съюз, за осъществяване на сътрудничество при получаване и обработване на заявления за виза.

Чл. 46. Персоналът на дипломатическите или консулските представителства на Република България може въз основа на договора по
 
чл. 45 да обработва адресирани до тях заявления за визи и биометрични данни съвместно с персонала на една или повече държави членки.


Чл. 47.
(1) Консулските длъжностни лица в дипломатическите и консулските представителства на Република България вземат участие в съвместни заседания с консулски длъжностни лица на други държави - членки на Европейския съюз, на територията на приемащата държава в рамките на консулското сътрудничество.
(2) Консулското сътрудничество на местно ниво се изразява в отчитане на имиграционния риск, установяване на общи критерии при обработването на заявленията за виза, обмен на информация за използването на фалшифицирани документи и опасност от мрежа за нелегална имиграция.

Чл. 48. Дипломатическите и консулските представителства на Република България предоставят статистически данни за издадени и за отказани визи на държавите - членки на Европейския съюз, в рамките на консулското сътрудничество.


§ 1. Министърът на външните работи и министърът на вътрешните работи внасят в Министерския съвет в началото на всяка календарна година доклад за миграционната обстановка и за необходимостта от изменения във визовата и миграционната политика на Република България.

§ 2. Министърът на външните работи издава инструкция за работа със СВК.

§ 3. Изискванията за попълване на формулярите на заявления за издаване на визи и изискванията към снимката и използваните езици се определят с инструкция на министъра на външните работи и министъра на вътрешните работи.

§ 4. Данните, които подлежат на вписване във визовия стикер, се определят с инструкция на министъра на външните работи и министъра на вътрешните работи.

§ 5. Условията, редът и формата на съгласувателната процедура, на проверките в автоматизираните информационни масиви за наложени забрани по Закона за чужденците в Република България, както и комуникационните средства се определят с обща инструкция на министъра на вътрешните работи, министъра на външните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".

§ 6. Министърът на вътрешните работи съвместно с министъра на външните работи и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" с инструкция определят условията и реда за съгласуване на молбите за визи.

§ 7. Условията за издаване на еднократни транзитни визи или на еднократни визи за краткосрочно пребиваване за срок до 10 дни на чужденци, притежаващи валидни моряшки книжки, издадени по реда на Конвенция № 108 на Международната организация на труда, които са вписани като членове на екипажа на морско или речно плавателно средство, акостирало в пристанище, намиращо се под суверенитета на Република България, с цел репатриране или присъединяване към екипажа на такова плавателно средство, се уреждат с инструкция на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи и министъра на транспорта.

§ 8. Министерството на вътрешните работи съвместно с Министерството на външните работи и с Министерството на транспорта поддържа и актуализира списък на документите за задгранично пътуване, издавани от държави, от международни организации и от други субекти на международното публично право, които дават право на чужденец да влиза на територията на Република България и да получи българска виза. Включването в този списък на документи за пътуване, издавани от държави, територии и други субекти, които Република България не е признала, не означава признаване по смисъла на международното право.

§ 9. Наредбата се приема на основание чл. 9е от Закона за чужденците в Република България.

§ 10. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на външните работи и на министъра на вътрешните работи.
 
Приложение № 1-Приложение № 6