Бизнесът в голямата си част не одобрява и не ползва антикризисните мерки на правителството, тези, които ги ползват, се оплакват от бавно прилагане и бюрокрация. В същото време очаквано бизнесът изпраща тежка година със спад в оборотите, съкращения на персонал и продължаващи проблеми с условията за правене на бизнес. Очакванията за 2021 г. не са по-оптимистични. Така може да се обобщят резултатите от традиционната анкета на Българската стопанска камара, която се провежда за 16-а поредна година и е проведена в периода 10 ноември - 10 декември сред 810 микро-, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката.

Едва 17% от бизнеса, участвали в анкетата, одобряват антикризисните и противоепидемични мерки на правителството, а 27% подкрепят противоепидемичните. За сравнение, при предишната икономическа криза през 2009-2010 г., тогавашните антикризисни мерки са били оценени положително от 29% от бизнеса.

От антикризисните мерки са се възползвали малка част от предприятията, показват данните. Най-популярна е мярката "60/40", която се ползвали 28%, а 27% са се възползвали от грантовете между 3 и 10 хил. лв. От кредитния мораториум са се възползвали едва 17% от фирмите. Едва 1% от анкетираните са се възползвали от мерките през Банката за развитие, а 2-5% обмислят/проучват такава възможност. За всички останали тези мерки са или неприложими, или неизвестни.

40% от ползвалите антикризисни мерки се оплакват от бавния процес, а 35% - от бюрокрация и тежка документация. Едва 11% не са се сблъсквали с пречки при получаването на помощта.

Епидемията е отложила инвестиционните намерения на 56% от анкетираните, а 42% - основно в туризма, са направили съкращения.

Липсата на ликвидност в условията на криза е основната причина анкетираните да очакват подкрепа в посока запазване на персонала чрез поемане на част от възнагражденията му (56%), както и намаляване или отлагане на държавни (52%) и общински (38%) плащания, вкл. данъци, такси и наеми. Бизнесът очаква подкрепа от държавата и за нисколихвени кредити (35%), за отлагане на плащанията по съществуващи кредити (27%), както и за модернизация и технологично обновление (26%). Едва 9% от анкетираните декларират, че не се нуждаят от държавна подкрепа.

Увеличеният брой заразени и/или карантинирани работници води до чувствително натоварване върху останалите служители - така смятат 47% от анкетираните работодатели, а 12% от тях се оплакват, че липсата на работници води до закъснение с изпълнението на възложени поръчки/договори, което в е причина за намалени обороти/приходи (7%). 30% от участниците в анкетата посочват, че отсъстващите работници не са повече от всяка друга година, а 4% декларират, че изобщо нямат карантиниран персонал.

Липсата на оборотен капитал (78%), бюрокрацията и регулаторната тежест, административният натиск и липсата на електронно правителство (74%), както и често променящата се нормативна уредба (67%) са

най-големите пречки пред бизнеса през настоящата година. Въпреки COVID пандемията проблем продължава да бъде и липсата на квалифицирана работна ръка (65%), макар да е налице намаление на този дефицит спрямо предходните години, когато беше над 70%.

COVID кризата се отрази сериозно върху показателите на фирмите, като всички бележат драстични спадове спрямо предходната година, включително обемите на производство намаляват в 66% от компаниите, продажбите/оборотите - за 73% от тях, външните пазари - за 43%, работните места - в 56%. Най-малко засегнати са заплатите, които намаляват в 26% от фирмите.

Спрямо предходните изследвания рязко се влошава оценката за бизнес климата, което е провокирано от COVID кризата през изтичащата година; 89% от анкетираните виждат влошаване на бизнес климата, 9% смятат, че няма промяна, а оптимистите са едва 2%. Аналогични са и оценките за състоянието на предприятията - 71% декларират влошаване на икономическите си показатели, 22% обявяват липса на промяна, а едва 7% са постигнали растеж.

Песимизмът от настоящата година се пренася и върху очакванията за следващата.

70% от анкетираните очакват икономически спад през 2021 г., 16% не очакват никаква промяна, а едва 11% са оптимистите. Мнозинството от анкетираните очакват ръст на цените, фискалната и регулаторна тежест, както и спад на броя на работните места.