В своята история човечеството е преминало през не една и две пандемии, предизвикани не само от вируси, но и от други болестотворни агенти. Колкото и парадоксално да звучи, епидемиите и пандемиите са неотменна част от възхода на цивилизацията и технологичния напредък. Най-вероятно далечните ни прадеди също са ставали жертва на инфекциозни заболявания, но живеейки в малки общности не са имали възможност да ги разпространяват извън пределите им, пише в. "Монитор".

Картината започва да се променя преди около 10 000 години с развитието на земеделието и преминаването към уседнал начин на живот, с възникването и разрастването на градовете, с процъфтяването на търговията, с възхода и упадъка на империите.

Чума, холера, грип - да обърнем поглед назад и да си спомним за събития, отнели живота на милиони хора по света. Това е начинът да разберем настоящето и да надникнем в бъдещето.

Чумата

Предизвиква се от бактерията Yersinia pestis, която се пренася най-често от плъховете чрез инфектирани бълхи. Без лечение, смъртността е от 30% до 100%.

Първата известна пандемия – т.нар. Юстинианова чума, тръгва от Египет и между 541 и 543 г. убива около 100 милиона души. Най-засегната е Римската империя, за което допринася добре развитата й структура – болестта се възползва от нейните търговски и военни пътища. Следват периодични епидемии, появяващи се на всеки 8 до 12 години в продължение на два века. После болестта изчезва по неизвестни причини.

Втората чумна пандемия - Черната смърт (1347–1351), се заражда в Източна Азия, преминава през Централна Азия и пристига в Европа по суша и вода, следвайки средновековния Път на коприната. На нашия континент тя продължава до началото на 19 век и убива 200 милиона души – една трета от тогавашното му население. Болестта периодично се събужда, предизвиквайки големи вълни, като чумата в Милано (1630), голямата чума в Лондон (1665–1666) и чумата в Марсилия ( 1720–1722). Важна роля за разпространението на чумата играе „съдбата“ на резервоарите й (гризачи) в природата.

По онова време не е имало ефективно лечение

срещу чумата. Налаган е санитарен кордон от въоръжена охрана по пътищата и на точките за достъп до градовете. Болните хора са изолирани в специални болници (лазарети). Екипажът на корабите и превозваните стоки не са допускани до сушата в продължение на 40 дни (така възниква думата карантина). Появява се първото защитно облекло за лекарите. Черната смърт оказва огромно въздействие върху социално-икономическото развитие, културата, изкуството, религията и политиката в Европа.

Идентифицирането на причинителите на тези пандемии става с помощта на ДНК анализ на проби, изолирани от скелетни останки и зъбна пулпа. Става ясно, че „родословията“ на Y. pestis, причинили Юстиниановата чума и Черната смърт, са с независими поява в човешката популация

Последната чумна пандемия възниква в средата на 19 век

в района на Юнан (Китай), достига до Кантон и се разпространява в Хонконг. Именно там, през 1894 г., Александър Йерсин открива бактерията Y. pestis в заразени хора и мъртви плъхове. Болестта достига до Япония, Сингапур, Тайван и Индия. През следващите години чумата остава ендемична в много страни на света.

От 90-те години на миналия век чумата е класифицирана от Световната здравна организация (СЗО) като нововъзникваща инфекциозна болест. Между 2010 и 2015 г. са регистрирани 3248 случая, 584 от които завършват със смърт. Повечето от тях са в Демократична република Конго, Мадагаскар и Перу. През септември 2017 г. в Мадагаскар избухва огнище с 2417 заразени.

Борбата с чумата се води посредством контрол върху разпространението на гризачи и бълхи, разполагаме с антибиотици, разработват се профилактични и терапевтични ваксини.

Y. pestis е потенциално биологично оръжие

За пръв път е използвана като такова през 1346 г., когато татарите обсаждат намиращия се под властта на генуезците морски град

Кафа (днес Феодосия, Украйна). Трупове на починали от чума са били прехвълени през крепостните стени, което предизвиква смут, епидемия и отслабване на генуезките сили

Холера

Причинява се от бактерията Vibrio choleraе, която се предава със замърсени вода, храна и ръце. Води до интоксикация, тежка диария и обезводняване, а оставена без лечение е с висока смъртност (при най-тежките форми смъртта може да настъпи за часове). Столетия наред холерата се среща главно в Индия, където река Ганг е основният източник на заразата. Така е до 1817 г., когато болестта се разпространява в няколко други географски региона, поставяйки началото на първата пандемия. Това става благодарение на нарастващата глобализация в резултат на технологичния напредък в транспорта. В следващите два века холерата шества по света, в резултат на което настъпват още 6 пандемии, започнали през 1829 г., 1852 г., 1863 г., 1881 г., 1889 г. (отнема над 800 000 живота) и 1961 г.

Причинителят на холерата е изолиран по време на петата пандемия, която силно засяга Южна Америка, от Робърт Кох (1884 г.). Токсинът, отговорен за болестта, е открит едва през 1959 г. Пречистването и хлорирането на водата слага край на болестта в Европа и Северна Америка. Седмата пандемия от холера е най-мащабната по отношение на географско разпространение и продължителност. Започва в Индонезия през 1961 г. и става ендемичен в много региони на света. Периодично причинява големи епидемии, особено на места, където има хуманитарна криза, като тези в Зимбабве (2008 г.), Хаити (2010 г.), Сиера Леоне (2012 г.), Мексико (2013 г.), Южен Судан и Гана (2014г.) и Йемен (2016 г.). Епидемиите от холера обикновено завършват поради липса на благоприятни условия в околната среда за оцеляването на вибрионите. По данни на СЗО годишно се регистрират от 1.3 до 4 милиона случая.

Грип

Само през 20-ия век различни щамове на грипния вирус предизвикаха три пандемии: Испанският грип (причинен от щам H1N1) през 2018-2019 г., засяга 500 милиона души, а броят на жертвите е между 20 и 50 милиона (за сравнение, в Първата световна война губят живота си 16 милиона); Азиатският грип (щам H2N2) набира ръст през 1957 - 1958 г. и причинява смъртта на 2 милиона души. Грипът Хонконг (щам H3N2) започва през юли 1968 г. в Хонконг и за три месеца достига до Филипините, Индия, Австралия, Европа и САЩ. Загиват повече от 1 милион души, половината от които са жители на Хонконг (15% от населението на страната по това време). През 1952 г. СЗО въведе глобална мрежа за наблюдение върху грипа, която предоставя информация за появата и разпространението на нови грипни вируси и помага при определянето на състава на ваксините за предстоящия сезон.

През 1999 г. геномът на вируса от 1918 г. е напълно разчете. За целта са изолирани проби от трима души, които той е убил по време на пандемията. Една от тях е млада жена (наречена от изследователите Луси) от малко село в Аляска, където в рамките на пет дена - от 15 до 20 ноември 1918 г., грипът отнема живота на 72 от 80-те му жители. Следва най-важната и отговорна стъпка – пълната реконструкция на вируса. Амбициозната задача е постигната в началото на нашия век.

Осъществена е при безпрецедентни мерки за сигурност в централата на Центъра за контрол на заболяванията (CDC) в Атланта, САЩ. С цел максимално ограничаване на рисковете, експерименталната работа е възложена само на един изследовател – д-р Терънс Тъмли. Той има право да влиза в лабораторията късно следобед, едва след като цялата сграда вече е празна, а допускането му до нея става след проверка на пръстов отпечатък и сканиране на ириса на окото. Облечен е почти като космонавт, за профилактика приема противогрипен препарат, предупреден е, че ако бъде инфектиран, ще остане дълго време напълно изолиран.

В мига, в който вирусът от 1918 г. „оживява“

пред очите на д-р Тъмли, той знае, че с неговото „възкресяване“ е направен сериозен пробив в изучаването на това заболяване. По-късно същия ден изпраща имейл до колеги и сътрудници, чийто текст е вдъхновен от известната фраза на Нийл Армстронг: „Това е една малка стъпка за човека, но гигантски скок за човечеството“.

А ако все още се питате защо ни е било необходимо да реконструираме вируса от 1918 г. – това е начинът да разберем кое точно обуславя смъртоносния му потенциал и да сме по-добре подготвени за подобни изненади в бъдеще.