За периода 2019-2020 г. демографската ситуация в България е продължила да се влошава. Населението в страната е продължило да намалява и застарява. Нивата на раждаемост остават ниски, тези на общата смъртност - високи. Намалява и трудоспособното население на фона на задълбочаващ се дисбаланс в териториалното разпределение на населението. Това се посочва в проект на Отчет за 2019-2020 г. за изпълнение на Националната стратегия за активен живот на възрастните хора в България (2019-2030 г.).

Най-значимата демографска тенденция е процесът на застаряване. В края на 2020 г. (по данни на НСИ) лицата на 65 и повече навършени години са 1 504 048, или 21,8% от населението на страната.

В сравнение с 2019 г., делът на населението в тази възрастова група нараства с 0,2 процентни пункта.

Застаряването на населението води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40,4 години през 2001 г. нараства до 44,0 години в края на 2020 г. Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в Европейския съюз, но и в света. Процесът на застаряване е по-силно изразен сред жените, отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години е 25,3%, а на мъжете - 17,9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност сред мъжете и като следствие от нея - на по-ниската средна продължителност на живота при тях.

В регионален аспект делът на лицата на възраст 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (30,0%), Габрово (29,1%) и Кюстендил (27,7%). Общо в 20 области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) – 17,7%, и Варна – 19,4%.

Друга тревожна тенденция, посочена в отчета, е, че трудоспособното население продължава да намалява.

Населението в трудоспособна възраст към края на 2020 г. е малко над 4,1 млн. души, или 59,8% от населението на страната. През 2020 г. броят на трудоспособното население намалява със 17 хил. души, или с 0,4%, спрямо 2019 г. Към края на 2020 г. над трудоспособна възраст са 1,7 млн. души, или 24,8%.

Тревожна е и тенденцията във възпроизводството на трудоспособното население. То се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към края на 2020 г. това съотношение е 67. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към края на 2020 г. това съотношение е 67. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

Най-висока е стойността на коефициента в областите Сливен - 90, София (столица) - 79 лица, и Варна - 78. Най-нисък е този показател в областите Смолян – 41, Кърджали – 48, и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 50 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Като положителни тенденции през 2020 г. могат да бъдат отбелязани намаляването на детската смъртност, задържането на тоталния коефициент на плодовитост на ниво, близко до средното за страните членки на Европейския съюз, намаляването на броя на разводите, увеличаване на механичния прираст на населението, подобряването на жизнения стандарт и качеството на живот на населението, посочва се в документа.