Централните банки са купили рекордните близо 400 тона инвестиционно злато през третото тримесечие на 2022 г., което е с над 300 процента повече спрямо същия период на миналата година, показва доклад на "Уърлд Голд Кансъл" (World Gold Council (WGC). Това е най-масивното изкупуване на злато от институциите от 1967 г. насам, твърдят от компанията за търговия с валута и благородни метали "Тавекс" (Tavex).
Покупките на банките се случват в контекста на понижение на цената на жълтия метал от 8 процента в долари.
"Тенденцията на изкупуване на злато от централните банки и крайните потребители вероятно ще се запази. За институциите то е безрисков актив, който се разглежда почти като заместител на парите в брой в счетоводния баланс. За хората инвестиционното злато е стабилен актив, който исторически предпазва отлично покупателната способност на спестяванията в дългосрочен план и е много добър инструмент за диверсифициране на личното портфолио", коментира Даниел Василев, главен икономист в "Тавекс".
Златото се е доказало като средство за постигане на финансова стабилност и независимост. То един от инструментите, които предпазват най-добре доходите и спестяванията ни от високата инфлация. Поглеждайки в перспектива, за две десетилетия еврото е изгубило около 40% от покупателната си способност. През същия период цената на златото в евро нарасна с над 470%. Даже да не поглеждаме толкова назад, от началото на Голямата рецесия през 2008 г. до днес цените на стоките и услугите в България поскъпват с 60%, според данните на Националния статически институт. През същия период стойността на злато в евро се повишава със 180%.
Предвид това, не е изненадващо, че институционалното му търсене се увеличава. Конкретно централните банки са нетни купувачи на злато през всяка една година от 2008 г. насам. Оттогава те са закупили общо над 6000 тона от ценния метал. За сравнение това е малко под общите резерви на САЩ (8,8 хил. тона), който е най-големият притежател на злато в света, или почти два пъти повече от запасите на Германската централна банка.
Турската централна банка е най-големият купувач на злато през последните три месеца, увеличавайки резервите си с 31,2 тона. Покачването се случва на фона на най-високата инфлация в страната от края на миналия век насам. През последните месеци Узбекистан също е редовен купувач, като увеличава запасите си с по 8,7 тона всеки месец от април. Челната тройка се допълва от Индия, която е сред най-големите притежатели на жълтия метал. В Централна и Източна Европа от ниската цена на злато са се възползвали Сърбия и Чехия, Полша и Унгария, които са традиционни купувачи през последните години.
Освен покупките на централните банки, също се повишава и търсенето на инвестиционно злато от крайните потребители. Лидер по растеж сред страните отново е Турция, където търсенето на златни монети и кюлчета се покачва с над 300 процента. В Русия търсенето също расте с над 300 процента, а основните причини са премахването на данъка от 20 процента върху кюлчетата и монетите и сериозната несигурност пред местната икономика. В Европа търсенето се повишава средно с 28 на сто, а в България нарастването е с 29 на сто, което е малко над средното за континента. В Румъния обаче повишаването е значително – с почти 150 на сто на годишна основа през третото тримесечие.
