1. Паричната равностойност на стоките и услугите, които са резултат от икономическата активност на гражданите на една страна за определен период от време, обикновено тримесечие или цяла година.

2. Парите в обращение, които показват нетните до­пълнения към националното богатство.

3. Сумата от доходите, получени от отделните фактори на производството.

4. Нетният национален продукт (брутният нацио­нален продукт намален с амортизационните от­числения), защото доходът се измерва за период от време и показва нетните допълнения към наци­оналното богатство за този период от време.

Няма единство в мненията между отделните стра­ни относно това какво трябва да се включва в на­ционалния доход — различните страни влагат различно съдържание в понятието "икономическа активност". Но всички са единодушни, че съществу­ва връзка между националния доход, националния продукт и националните разходи.

Във всяка икономика съществува периодично на­растване на дохода: икономическата активност во­ди до производство на съответно количество про­дукция, която след реализацията й покрива разхо­дите и гарантира доходи за факторите на произ­водството, участвали в създаването й. Национал­ният доход по пазарни цени включва в стойността на икономическите дейности косвените данъци из­вън субсидиите, докато оценката на факториите разходи се прави без тях.

Първите най-груби оценки за размера на нацио­налния доход са правени още през седемнадесети век от Пети и Грегъри Кинг. Точната оценка за раз­мера на националния доход се явява продукт на макроикономическата революция в икономичес­кото мислене през 30-те години на нашия век:

Кларк и Стоун във Великобритания и Кузнец в Съ­единените щати поставят основите на съвремен­ното пресмятане на националния доход. На меж­дународните оценки за националните доходи на различните страни трябва да се гледа с известни резерви. Причината е не само във факта, че в раз­личните страни се използват различни статисти­чески техники, но съществува и допълнителен проблем с превръщането на оценените доходи от един вид валута в друга, например в американски долари. Обикновено при изчисляването на нацио­налния доход не се включват извънпазарните дей­ности, разходите за прекарване на свободното вре­ме и за опазване на околната среда. По тези при­чини величината на националния доход не дава достатъчно правдива картина за икономическото благосъстояние на отделната страна.

Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997

 ECON.BG