Националният одиторски стандарт № 10 определя концепцията за същественост и връзката є с одиторския риск, както и реда за прилагането им при планирането, осъществяването на одита и оценяването на получените резултати.
1. За дефиниране на понятието същественост се прилага определението, дадено от Комисията по Международните одиторски стандарти: "Информацията е съществена, ако пропускането или погрешното є представяне може да повлияе на икономическите решения, които вземат потребителите на основата на финансовите отчети. Съществеността зависи от размера на съответното перо или от установените при конкретния случай пропуски, грешки или неправилно представяне. Тя се определя по-скоро като някакъв праг или предел, отколкото представлява качествена характеристика, носеща полезна информация."
2. Дипломираният експерт-счетоводител следва да се съобразява със съществеността и връзката є с одиторския риск при провеждането на одита във всеки един поет от него ангажимент.
3. Целта на одитора е да изрази своето мнение по отношение на това, доколко счетоводният отчет дава вярна и честна картина (представя достоверно във всички съществени аспекти) на имущественото и финансовото състояние и на получения финансов резултат от дружеството. Преценяването на това, кое да бъде прието за съществено, е въпрос на професионална оценка на всеки отговорен за ангажимента дипломиран експерт-счетоводител.
4. При изготвяне на одиторския план одиторът следва да възприеме едно задоволително ниво на същественост, за да може да определи количествено значителните грешки. Необходимо е да се вземат предвид както размерът на грешките, така и естеството на погрешните изложения. Например съществена може да бъде грешката от неправилно изчислени разходи за амортизация на дълготрайните активи. Съществено може да бъде обаче и самото неправилно класифициране и представяне на отделните дълготрайни активи по групи в счетоводния баланс.
5. Съществеността трябва да се разглежда както по отношение на счетоводния отчет като цяло, така и по отношение на отделните салда и пера. Натрупването на отделни грешки, несъществени за отделно перо или отделни неправилни представяния могат да доведат до съществено влияние върху отчета като цяло.
6. Съществеността следва да се определя още в планиращата фаза, като в процеса на работата тя трябва да се използва от дипломирания експерт-счетоводител в следните насоки:
определяне на извадките от отделните съвкупности, които ще бъдат тествани за грешки и неверни изложения;
оценка на компенсирания общ ефект от грешки и неверни изложения в счетоводния отчет.
7. Изборът на подходяща база за определяне на съществеността е въпрос на професионалната преценка на отговорния за ангажимента дипломиран експерт-счетоводител. Обикновено базата е в зависимост от най-типично изразения за съответното предприятие или дейност показател. При избора му одиторът следва да се ръководи и от други специфични особености, като вида на получения финансов резултат за годината (печалба или загуба); възможността избраната база да бъде използвана за установяване на одиторските извадки за всички съвкупности, подлежащи на тестване; личния опит на одитора в аналогични ситуации.
8. Този стандарт не ограничава избора на една или друга база. Независимо от това в практиката се е наложило и се поощрява прилагането главно на следните бази за избор на съществеността:
годишен размер на приходите от дейността;
размер на печалбата преди облагането й;
стойност на чистите активи;
стойност на краткотрайните активи.
9. Съществеността като абсолютна сума се изчислява, като приетата за най-подходяща за съответния ангажимент база се умножи по процентното ниво на съществеността. При избора на това ниво одиторът следва да подходи консервативно, като предпочита по-ниското ниво на същественост.
Изборът на процентно ниво на съществеността е въпрос на преценка на основата на резултатите от планиращата фаза на одита. Като насочващи биха могли да бъдат приети следните примерни нива:
по отношение на годишния размер на приходите от дейността - от 0,5 до 2,5 %;
по отношение на размера на печалбата преди облагането й - от 3 до 5 %;
по отношение на стойността на чистите активи - от 1 до 2 %;
по отношение на стойността на краткотрайните активи - до 1 %.
10. В някои случаи е възможно да съществуват области и обекти на одита, които имат различна значимост по отношение на определената същественост. Това може да се прояви най-вече в невъзможността избраната същественост да бъде използвана като база за определяне на одиторските извадки. Един пример в това отношение е следният - съществеността е определена на базата на приходите от продажбите в размер 5 000 хил. лв., а салдото на вземанията от продажбите към 31 декември на съответната година възлиза на 6 500 хил. лв. В подобни случаи е допустимо одиторът да определи за някои обекти на одита ниво за същественост, различно от това, определено за ангажимента като цяло. За посочения пример той може да реши, че съществеността по отношение на вземанията от продажби ще бъде в размер 1 000 хил. лв.
11. Възможно е в хода на одита дипломираният експерт-счетоводител да преразгледа определеното ниво на същественост. Причините за това могат да бъдат различни, но обикновено се касае до обстоятелства, които не са били известни в достатъчна степен в планиращата фаза на одита. В подобни случаи той следва да актуализира нивото на съществеността, така че то да бъде в съответствие с промените. Препоръчва се нивото на същественост да се ревизира само в случай, че е необходимо неговото намаляване.
12. Определянето на базата за изчисляване на съществеността, основанията за това, процентното ниво, самата същественост, както и евентуалното є ревизиране следва да се документират от одитора в секцията за планирането на ангажимента. Препоръчва се сравняването им със същите показатели от предходна година, ако ангажиментът се повтаря.
13. Между съществеността и одиторския риск съществува определена връзка. Тя се изразява в това, че колкото по-високо равнище на същественост бъде прието, толкова по-малък трябва да бъде одиторският риск. По време на одита одиторът следва да поддържа приемливо ниско равнище на риска. Това той трябва да постигне чрез прилагане на адекватни процедури по отношение на всяка област или обект на одита.
14. Дипломираният експерт-счетоводител следва да натрупа всички открити в работната фаза грешки, неточности и пропуски в таблица на грешките. Тази таблица се използва за оценка на верността на представянето в счетоводния отчет. Ако съвкупността от грешките се доближава до определеното ниво на същественост, одиторът трябва да прецени дали заедно с някои неразкрити грешки те няма да надхвърлят това ниво. В този случай той трябва да предприеме допълнителни одиторски процедури с цел намаляване на риска, както и да поиска от ръководството да коригира грешките.
15. Възможно е ръководството да се съгласи да коригира някои от грешките. В този случай те трябва да бъдат изключени от таблицата и одиторът следва да направи отново своето заключение.
16. Съвкупността от некоригирани грешки и изложения следва да включва:
непосредствено откритите по време на одита;
грешки, открити в извадката и проектирани върху цялата популация;
преценката на одитора за възможни, но неоткрити или непълно измерени грешки (прогнозни грешки).
17. Ако съвкупността от некоригирани грешки е такава, че одиторът не може да ги приеме като несъществени, той следва да квалифицира своя одиторски доклад, като изрази своите резерви или откаже да завери годишния отчет.