Националният одиторски стандарт № 11 определя основните насоки за достатъчните и подходящи одиторски доказателства, които трябва да бъдат събрани при изпълнението на един одит, както и за процедурите, чрез които тези доказателства се получават.
1. За да може да направи разумни заключения, върху които да изгради своя одиторски доклад, дипломираният експерт-счетоводител трябва да получи достатъчни и подходящи доказателства за това. Достатъчни и подходящи одиторски доказателства са тези доказателства, посредством които може да бъде безусловно подкрепено изказаното от дипломирания експерт-счетоводител мнение.
2. Под одиторски доказателства се разбира цялата информация, която дипломираният експерт-счетоводител е събрал по време на своя одит и която се използва за основа на изразеното от него становище. Одиторските доказателства обхващат всички първични и вторични документи, както и документите, получени от външни източници, използвани за съставяне на годишния счетоводен отчет.
3. За да набере необходимите му доказателства, дипломираният експерт-счетоводител прилага различни одиторски тестове и процедури. Обикновено се прилагат самостоятелно или в комбинация два вида: тестове на контрол и съществени (задълбочени) процедури.
Чрез тестовете на контрол (контролни тестове) се цели да се получат одиторски доказателства относно адекватността на съществуващата счетоводна система и организация на вътрешния контрол на клиента.
Чрез съществените (задълбочени) процедури се получават одиторски доказателства за съществени грешки или неверни изложения в счетоводния отчет. От своя страна те биват два вида: съществени тестове на отделни счетоводни операции и/или салда по сметки и аналитични процедури.
4. Достатъчни и подходящи одиторски доказателства са две понятия, които са взаимно свързани. Достатъчността изразява количествената страна на събраните доказателства, а понятието подходящи се свързва с тяхното качество, т.е. с това доколко те са достоверни и смислени. Във всеки един случай дипломираният експерт-счетоводител следва да търси убедителни доказателства, като се старае това да става чрез използване на различни и независими източници.
5. Когато преценява дали дадени доказателства са достатъчни и подходящи, одиторът се влияе от редица фактори. Някои от тях са следните:
предварително установената степен на присъщия риск;
характерът на вътрешната контролна система и установената степен на контролния риск;
определените предварително същественост и извадки;
опитът на одитора, в т. ч. от предходни години или от проверявани сродни дейности;
източникът и надеждността на събраната информация;
резултатът от извършените одиторски процедури.
6. Когато одиторът получава доказателствата чрез прилагане на контролни тестове, той трябва да прецени дали те са достатъчни и подходящи, за да подкрепят определеното ниво на контролен риск.
7. Характеристиките на счетоводната система и на организацията на вътрешния контрол, за които е необходимо да се получат одиторски доказателства, са:
структура - системите съществуват и са структурирани правилно за предотвратяване, откриване и коригиране на съществени грешки или неправилни изложения;
действие - системите съществуват и са действали ефективно през проверявания период.
8. Когато одиторът получава доказателствата чрез прилагане на съществени процедури, той трябва да прецени дали те са достатъчни и подходящи, за да подкрепят заедно с доказателствата от контролните тестове информацията в счетоводния отчет.
9. Представената в счетоводния отчет информация е в резултат на схващанията и твърденията на ръководството. Тя има следните характеристики:
наличност - даден актив или пасив може да бъде потвърден със сигурност като съществуващ;
резултат - даден актив или пасив е в резултат на извършено в миналото действие;
оценка - всеки актив или пасив се оценява според това, какво е заплатено за него;
завършеност - не съществуват активи или пасиви, които да не са оценени и представени;
представяне - активите и пасивите се представят и оповестяват в съответствие с приложимото счетоводно законодателство.
10. Наличието на доказателства за някоя от посочените по-горе характеристики не може да компенсира липсата на доказателства за друга от тях. Съществуването на материалните запаси не е доказателство за тяхната правилна оценка. В същото време, ако дадено вземане е било събрано и не е последвала друга реакция, може да се приеме, че това е доказателство както за неговото съществуване, така и за неговата оценка.
11. Достоверността на одиторските доказателства зависи от редица фактори и се влияе от обстоятелствата, при които са били получавани. Най-общо одиторът трябва да съблюдава следните релации:
приема се, че доказателства, получени от трета страна (външни доказателства), са по-сигурни от доказателства, получени от самия клиент (вътрешни доказателства);
самите вътрешни доказателства са по-достоверни, ако одиторът е оценил контролната система като надеждна;
по-достоверни са доказателствата, които са събрани от самия одитор;
писмено представените доказателства са по-достоверни от представените устно.
12. Одиторът трябва да се стреми да получава доказателства по даден въпрос от различни източници. В случай, че доказателствата от отделните източници не се различават съществено, той може да ги приеме за достатъчни и подходящи. Ако тези доказателства се различават значително помежду си, одиторът трябва да продължи процедурите с цел да изясни различията и да получи достатъчна степен на убеденост.
13. При събирането на доказателствата одиторът трябва да държи сметка за цената, с която те се получават, и за полезността, която те му дават. Независимо от това трудностите и високите разходи не могат да бъдат пречка, когато става въпрос за получаване на достатъчни и подходящи доказателства по даден въпрос.
14. Дипломираният експерт-счетоводител трябва да събира доказателства дотогава, докогато независимо от консервативния подход, който е задължителен при тяхната преценка, приеме, че те са достатъчни и подходящи. Ако обаче независимо от събраните доказателства одиторът има съмнения по отношение на даден въпрос и не е в състояние да разреши тези съмнения, той трябва да изрази съответната резерва в своя доклад.
15. За да събере необходимите му доказателства, одиторът прилага различни методи. Тяхното самостоятелно или в комбинация приложение зависи от редица фактори и се определя от одитора още в планиращата фаза. Някои от най-често срещаните методи са следните:
проверка по документи;
присъствие на инвентаризация;
циркуларизация (писмено потвърждение) на салда;
запитване до трети страни или независими институции;
самостоятелни анализи и преизчисления на представени резултати;
аналитичен преглед и аналитични процедури;
факторен анализ;
статистически методи.