Националният одиторски стандарт № 12 определя основните насоки за прилагане на аналитичните процедури по време на отделните етапи от провеждането на одита.
1. Аналитичните процедури представляват анализ на по-важните финансово-икономически показатели, характеризиращи цялостната дейност на едно търговско дружество. Чрез този анализ се цели да се получи информация за основните съотношения и тенденции, които са несъвместими или се отклоняват от информацията, представена в счетоводния отчет.
2. Аналитичните процедури могат да се прилагат на всеки етап от одита, като запазват своето самостоятелно значение независимо от различния им начин на прилагане.
3. Аналитичните процедури включват:
сравняване на данни от предходни с текущия период;
сравняване на данни за прогнози и планове с фактически данни;
сравняване с резултатите, постигнати в други търговски дружества със сродна дейност;
сравняване на счетоводни данни с първична оперативна информация.
За прилагане на посочените процедури могат да се използват обикновените методи на сравнението, както и по-сложни статистически методи и математически модели. Те са приложими както към отделните елементи на счетоводните отчети, така и към тях в цялост и към консолидираните отчети. Изборът на методи и ниво за прилагане на процедурите се определят въз основа на професионалната преценка на дипломирания експерт-счетоводител.
4. Аналитичните процедури се използват, за да бъдат постигнати следните три основни цели:
да подпомогнат одитора при планирането на характера, времето и степента на прилагане на други одиторски процедури;
да се приложат самостоятелно като съществени (задълбочени) процедури в случаите, когато това ще се окаже по-ефективно за намаляване на риска от прилагането на други видове одиторски тестове;
да дадат един общ анализ на финансовото състояние на одитираното дружество, особено в заключителната част от одита.
5. Аналитични процедури при планиране на одита:
5.1. аналитичните процедури следва да се прилагат на етапа на планиране, за да подпомогнат правилното разбиране на дейността на клиента и за да спомогнат за идентифицирането на рисковите области. Въз основа на извършените процедури могат да бъдат открити нови рискови области и/или да бъдат потвърдени вече разкрити такива. Във всеки един случай одиторът трябва да документира своето заключение от гледна точка на получените резултати;
5.2. на този етап може да се използва както информацията от счетоводния отчет, така и първична оперативна информация.
6. Аналитични процедури като част от съществените (задълбочени) процедури:
6.1. доверието на одитора, че съществените (задълбочените) процедури ще намалят риска на разкритието, свързан с конкретни изложения в счетоводния отчет, се основава на детайлни тестове, на аналитични процедури или на комбинация от двете. Решението кои процедури да се използват, за да се постигне конкретната цел на одита, е въпрос на преценка на дипломирания експерт-счетоводител;
6.2. обикновено одиторът сам извършва аналитичните процедури, като използва информацията, предоставена му от ръководството на дружеството. Той би могъл да използва и аналитичните прегледи, извършени от клиента, само ако се убеди в достатъчна степен, че данните са обработени правилно и резултатите са достоверни;
6.3. при прилагане на аналитичните процедури като съществени (задълбочени) процедури е необходимо да се има предвид следното:
целите на аналитичните процедури и степента, до която може да се разчита на тях;
характерът на дейността на клиента, доколкото има значение дали аналитичните процедури следва да се приложат към счетоводния отчет като цяло или към отделни дейности или показатели;
доколко се разполага с подходяща информация, както счетоводна, така и оперативна;
доколко може да се приеме, че представената информация е достоверна;
доколко получената информация отговаря на предварително изградените разбирания на одитора;
източниците на информацията - например източниците на наличната информация, независими от ръководството на дружеството, обикновено се приемат като по-надеждни от вътрешните източници;
възможността да се сравнява отчетената информация и други подходящи бази;
степента на познаване от страна на одитора на дейността на клиента, както и наличието на предишен опит;
степента на доверие във вътрешната контролна система;
6.4. резултатите от извършените аналитични процедури следва да се оформят в подходящи таблици, така че резултатите да могат да бъдат използвани и впоследствие на други етапи от одита.
7. Аналитични процедури в заключителния етап на одита:
7.1. дипломираният експерт-счетоводител следва да прилага аналитични процедури и да използва резултатите от тях в заключителния етап на одита с цел да постигне:
цялостна оценка на финансовото състояние на клиента;
да подкрепи или да подложи на съмнение някои от формулираните одиторски изводи;
7.2. ако в резултат на прилагане на аналитичните процедури в заключителния етап на одита дипломираният експерт-счетоводител установи, че все още съществуват въпроси, за които няма достатъчни и уместни доказателства, той трябва да извърши допълнителни процедури.
8. При използването на аналитичните процедури дипломираният експерт-счетоводител изхожда от презумпцията, че взаимовръзките между изследваната информация съществуват и няма причини те да бъдат променени съществено в обозримо бъдеще. Наличието на тези връзки, подкрепени и от резултатите от останалите одиторски процедури, дават доказателства за пълнота, точност и достоверност на информацията, получавана чрез счетоводната система. Независимо от това обаче доверието в резултатите зависи от цялостната преценка на одитора за съществуващия риск.
9. Дипломираният експерт-счетоводител би могъл да извърши тестове на контрол върху първичната оперативна информация, която се използва като основание за изготвяне на счетоводните записвания, а впоследствие е подложена на аналитични процедури. Ако се получат задоволителни резултати, одиторът може да приложи по-широко аналитичните процедури и да се облегне в по-голяма степен на резултатите от тях.
10. Степента, до която дипломираният експерт-счетоводител може да се довери и да разчита на резултатите от аналитичните процедури, се определя от следните по-главни фактори:
същественост на изследваните данни - например, ако чрез аналитични процедури се изследват значителни остатъци от материалните запаси, това не може да се приеме за достатъчно при оформяне на крайното заключение. В същото време отделни елементи на приходите и разходите могат да бъдат доказани само чрез извършването на аналитични процедури - например размерът на лихвите по даден кредит;
паралелното или последващото прилагане на други одиторски процедури - например, ако чрез преглед на последващите събития се докажат резултатите от извършени предварителни аналитични процедури;
точността, която се очаква от аналитичните процедури - например в условията на инфлация обикновеното стойностно сравняване на приходите или разходите с тези от предходния период съдържа в себе си и размера на натрупаната за периода инфлация;
оценката, която одиторът е дал на вътрешния и на контролния риск - например, ако рискът е висок, одиторът следва да разчита на други съществени (задълбочени) процедури, за да може да направи своите заключения с достатъчна достоверност.
11. Когато в резултат на приложени аналитични процедури се установят значителни колебания или отношения, които не съответстват на останалата информация или които се отклоняват съществено от предвидените стойности, одиторът следва да насочи вниманието си към тях и да ги изследва до получаване на задоволителни одиторски обяснения и доказателства.
12. Целесъобразно е дипломираният експерт-счетоводител да поиска писмено изложение от ръководството за същността на отклоненията. На негова основа той трябва да извърши следното:
да оцени адекватността на отговорите, като ги сравни с други независими данни;
да обсъди необходимостта от провеждането на допълнителни одиторски процедури до получаването на достатъчни и уместни доказателства за поставените въпроси.