Национален одиторски стандарт № 14 – Одиторска оценка за действащо предприятие

ИДЕС

Държавен вестник брой: 60

Година: 1998

Орган на издаване: ИДЕС

Дата на обнародване: 06.10.2005

Националният одиторски стандарт № 14 определя основните насоки за действията на одитора по отношение на събирането на доказателства и докладването на валидността на счетоводното предположение за действащо предприятие.
1. В основата на изготвянето на счетоводните отчети е поставена презумпцията за действащо предприятие. Съгласно тази презумпция всяко предприятие очаква, че ще продължи нормалното развитие на дейността си в обозримо бъдеще, обикновено не по-малко от една година. При изготвяне на отчетите се допуска, че няма основания или намерения то да ограничи съществено или да преустанови дейността си. В такъв случай се очаква, че дружеството има достатъчно активи, за да погасява своите задължения и да продължава дейността си. Ако обаче съществуват съмнения в това, то счетоводните отчети следва да се изготвят на друга база, чиито принципи трябва добросъвестно да се оповестят. Най-общо при подобна база се налагат определени корекции в първоначалната оценка и в представянето на активите и пасивите.
2. При планирането, изпълнението, както и при оценяването на получените резултати дипломираният експерт-счетоводител трябва да има предвид презумпцията за действащо предприятие. Нормално е да се допуска, че тя е била в основата на изготвянето на счетоводния отчет.
3. Потребителят на информация очаква да получи от одиторския доклад независимо и професионално мнение относно достоверността на счетоводния отчет. Той обаче не трябва да счита, че одиторският доклад е гаранция за продължаване на дейността на дружеството, за което се отнася. Ако не е указано друго и ако одиторът не е отбелязал в своя одиторски доклад, може да се очаква, че отчетът е съставен въз основа на презумпцията за действащо предприятие.
4. При всеки одит дипломираният експерт-счетоводител трябва да предвиди риска, че прилагането на презумпцията за действащо предприятие може да се окаже неуместна. Това може да се установи по различни начини, като се използват разнообразни източници. Сложността на въпроса изисква да се има предвид, че наличието на определени симптоми за съмнение в презумпцията за действащо предприятие все още не означава, че тя вече не е валидна. Например едно дружество, което изпитва значителни финансови трудности, може да се споразумее благоприятно със своите кредитори или да получи съществена помощ от собствениците си.
5. Не може да се направи пълно изброяване на подобни симптоми, нито може да се очаква, че съществуването им непременно е нарушило презумпцията. Одиторът трябва да събере доказателства за жизнеността му, проверявайки най-общо следните групи от показатели:
Финансови показатели
натрупани съществени загуби и липса на достатъчни резерви за покриването им;
отрицателни чисти активи (дефицит);
невъзможност за посрещане на текущи задължения на падежа и натрупване на кредиторска задлъжнялост, отлагане на падежи, разсрочване на плащания;
просрочени плащания по дългосрочни договори или невъзможност от обслужването им;
преминаване към плащания в брой на доставчици и други кредитори;
невъзможност от акумулиране на средства за разширяване или развитието на нови дейности.
Производствени и търговски показатели
невъзможност за достигане на съществуващи производствени мощности, значително намаляване обема на произвежданата продукция или услуги;
ограничаване на пласмента на продукцията и услугите, загуби на клиенти и пазари;
ограничаване или загуби на основни доставчици.
Други показатели
възможни проблеми от загуба на арбитражни и съдебни дела;
невъзможност от изпълнение на законови изисквания за покриване на загуби, достигане или поддържане на капиталова база;
неблагоприятни промени в правителствената политика, водещи до значителни рестрикции.
6. В хода на своя одит дипломираният експерт-счетоводител трябва да се сдобие с достатъчни доказателства за жизнеспособността на дружеството и уместността на презумпцията за действащо предприятие. Ако възникнат съмнения в това, той трябва да проведе своя одит така, че да успее със сигурност да докаже или да отхвърли опасенията си.
7. При наличие на съмнения в приложимостта на принципа за действащо предприятие освен всички останали планирани процедури одиторът трябва да включи и:
преглед на съществените събития след балансовата дата, които са свързани с плащане на задължения, разсрочването им, събираемостта на вземанията и други факти, свързани с текущото финансово състояние на дружеството;
анализ на последните междинни счетоводни отчети;
запознаване с решенията на управителните органи относно бъдещото развитие на дружеството;
преглед на развитието на арбитражни и съдебни дела, наличието на потенциални загуби или ограничения за дейността на дружеството;
преценка на съществуващата към момента икономическа ситуация и позицията, която дружеството заема.
8. При изучаването и анализа на посочените по-горе събития одиторът следва да има предвид връзката им с финансовото състояние на дружество към балансовата дата и с възможността му да продължава нормално дейността си. Той трябва да получи уверения от ръководството за евентуалните му действия и планове в близко бъдеще. При значимост тези уверения следва да бъдат включени в писмена форма в представителното писмо от ръководството.
9. След като получи и анализира всички доказателства по отношение на валидността на принципа за действащо предприятие, одиторът трябва да прецени надеждността им и да вземе крайно решение относно неговата валидност.
10. Ако одиторът прецени, че всички събрани доказателства са достатъчни и надеждни и вследствие на това презумпцията за действащо предприятие не подлежи на съмнение, той няма основания да изразява резерви в своя доклад. Възможно е одиторът да прецени, че презумпцията за действащо предприятие е валидна, поради наличието на бъдещи обстоятелства, в т.ч. действия на ръководството. Необходимо е той да прецени доколко е необходимо това да бъде оповестено в счетоводния отчет. В случай, че ръководството не направи съответното оповестяване, одиторът следва да квалифицира своя доклад, а при необходимост от това и да откаже изказване на мнение относно счетоводния отчет.
11. Ако по преценка на одитора презумпцията за действащо предприятие не може да бъде доказана със значителна сигурност, той следва да провери:
дали в счетоводния отчет са отразени всички съществени условия, които предизвикват сериозни съмнения в презумпцията за действащо предприятие;
дали е посочено, че налице е несигурност относно възможността дружеството да продължи нормално дейността си, така че всички активи да бъдат реализирани и всички пасиви да бъдат уредени;
дали е адекватно оповестено, че в счетоводния отчет не са направени никакви корекции във връзка с възстановимата стойност на активите в случай, че дружеството не може да продължи дейността си.
12. Ако в счетоводния отчет са направени адекватните оповестявания, одиторът не следва да квалифицира своето мнение. Обичайно е, без да изразява резерви, той да прибави забележка в одиторския си доклад, чрез която да насочи вниманието към приложението, в което са оповестени въпросите, свързани с презумпцията за действащото предприятие и посочени в горния параграф.
Тази забележка се поставя в края на одиторския доклад след параграфа за изказване на мнение и може да има следното примерно съдържание: ".........Без да изразяваме резерви (по-нататъшни резерви), обръщаме внимание върху оповестеното в точка XX от приложението към счетоводния отчет. Вследствие на рязкото обезценяване на националната валута и извършената преоценка на задълженията към чуждестранни кредитори отчетените загуби възлизат на ..................хил. лв. Като резултат от това към 31 декември 199... г. пасивите на дружеството надвишават неговите активи с .............хил. лв. Всичко това поражда сериозни съмнения, че дружеството ще може да продължи своята нормална дейност и в бъдеще, ако не получи разсрочване на текущите си задължения или ефективна подкрепа от своите собственици."
13. Ако в счетоводния отчет не са направени необходимите адекватни оповестявания, одиторът следва да изрази квалифицирано мнение или да откаже да завери подобен счетоводен отчет. Един пример за изразяване на такава резерва е следният: ".....Дружеството работи втора година на загуба и има значителна задлъжнялост към банките кредитори и към своите доставчици. През годината предстоят значителни лихвени плащания и погасявания по главници, за което то не притежава необходимите парични средства. Не са постигнати и споразумения за частично отлагане или разсрочване на предстоящите плащания. Тези обстоятелства налагат основателни съмнения в приложимостта на принципа за действащо предприятие. Възможно е да настъпят допълнителни корекции в класифицирането и оценката на активите и пасивите на дружеството. В приложението към счетоводния отчет тези обстоятелства не са адекватно оповестени.
Като се изключи фактът, че посочените по-горе значими за развитието на дружеството обстоятелства не са оповестени от ръководството, счетоводният отчет представя достоверно във всички съществени аспекти имущественото и финансовото състояние, както и получените финансови резултати към 31 декември 199... г. в съответствие с националното законодателство."
Одиторът би могъл и да откаже да завери счетоводен отчет, в който не са направени адекватните оповестявания, при съмнения в приложимостта на принципа за действащо предприятие.
14. Възможно е одиторът да събере достатъчни доказателства, в т.ч. имайки предвид и наличието на съществуващите благоприятни фактори, че дружеството не би могло да продължи нормалното си функциониране в обозримо бъдеще. В подобни случаи той трябва да направи заключението, че презумпцията за действащо предприятие, на чиято основа е изготвен счетоводният отчет, е неприложима. Ако резултатът от тази невярна презумпция е достатъчно съществен и води до заблуда при възприемане на счетоводния отчет, той трябва да откаже неговата заверка.

Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив