Национален одиторски стандарт № 8 - Грешки и злоупотреби в счетоводните отчети

ИДЕС

Държавен вестник брой: 60

Година: 1998

Орган на издаване: ИДЕС

Дата на обнародване: 06.10.2005


Националният одиторски стандарт № 8 определя отговорността на одитора по отношение на грешките и злоупотребите при одита на счетоводния отчет.
1. Определения:
грешки - неумишлено или несъзнателно допуснати неточности в счетоводния отчет. Обикновено грешките се отъждествяват със:
технически неточности;
математически грешки и несъответствия;
неправилно приложена счетоводна политика;
неправилно тълкуване и представяне на законови изисквания;
злоупотреби - преднамерено или съзнателно действие на лица от предприятието или от трети лица, водещи до неточности в счетоводния отчет. Терминът злоупотреби се свързва обикновено със:
незаконни действия по отношение на притежавани от предприятието активи;
съзнателно променяне или фалшифициране на данните;
преднамерено прилагане на неправилна счетоводна политика;
изопачено тълкуване и прилагане на законови изисквания;
документни измами.
2. При планиране и провеждане на одита, както и при обобщаване на резултатите от него дипломираният експерт-счетоводител следва да отчита възможността от неточности в счетоводния отчет, получени в резултат на грешки и злоупотреби.
3. Ръководството на всяко предприятие носи отговорност за недопускане и разкриване на грешки и злоупотреби в счетоводния отчет. Необходимо е това да се постигне чрез избор на подходяща счетоводна политика и вътрешна контролна система. Следва да се има предвид обаче, че никоя контролна система не може сама по себе си да гарантира изцяло игнорирането им.
Оценявайки риска на поетия ангажимент, дипломираният експерт-счетоводител следва да има предвид, че възможността от грешки и злоупотреби е значителна главно в следните области:
компетентността на ръководството;
необичайни условия в дейността на предприятието;
необичайни сделки и значителни сделки със свързани лица;
ограничаване дейността на одитора.
Към този стандарт са дадени конкретни примери в посочените области.
4. Дипломираният експерт-счетоводител не носи отговорност за предотвратяването на евентуалните грешки и злоупотреби. Негово задължение е да провери дали евентуалните грешки и злоупотреби не са дали съществено отражение по отношение на вярното и честно представяне в счетоводния отчет.
Поради тестовия характер на всеки одит възможно е одиторът да не разкрие съществуването на определени грешки и злоупотреби. Независимо от това, следвайки своя подход, той трябва да прояви достатъчно консервативност при приемане на факти, за които има и най-малкото съмнение за неточност.
5. Наличието на адекватна система за вътрешен контрол намалява възможността за допускане на грешки и злоупотреби. Още на планиращата фаза дипломираният експерт-счетоводител следва да прецени доколко ще се довери на резултатите от тази система. Ако той установи, че независимо от контролната система са налице възможности за разкриване на грешки и злоупотреби, той следва да извършва одиторските си процедури така, че да не разчита на нейните резултати.
6. Ако одиторът стигне до извода, че е установил грешки и злоупотреби, той трябва да намери достатъчно доказателства за правотата на своите обобщения. Установяването на грешки е значително по-лесно, тъй като обикновено те не са били прикрити впоследствие. Установяването на злоупотреби се затруднява от факта, че техните извършители търсят начини да ги прикрият и не признават отговорността на своите действия.
Във всеки случай одиторът трябва да разполага с такива доказателства, които разгледани от незаинтересувано вещо лице, да бъдат признати като достатъчни относно съществуването на грешка или злоупотреба.
7. При установяване на грешки, както и на достатъчно доказателства за тяхното съществено отражение върху счетоводния отчет дипломираният експерт-счетоводител следва да обсъди въпроса с ръководството на предприятието клиент. Ако грешките не бъдат изправени или адекватно оповестен техния ефект, дипломираният експерт-счетоводител следва да изрази в своя доклад съответните резерви или да откаже заверка. Той следва да постъпи по същия начин, ако не му бъде предоставена възможност да се убеди в съществеността на грешките и на техния ефект върху счетоводния отчет.
8. При съмнения на одитора относно съществуването на злоупотреби той трябва да получи абсолютна сигурност за наличието им, както и за отражението им върху счетоводния отчет. В тези случаи той трябва да прецени на кого от ръководството следва да докладва за своите изводи. Ако се касае до участие на висшето ръководство, той трябва да потърси правен съвет относно бъдещите свои действия.
Във всички случаи на сигурни доказателства за наличието на злоупотреби, които имат ефект върху счетоводния отчет, дипломираният експерт-счетоводител трябва да изрази своите резерви или да откаже заверка.
Ако одиторът има достатъчно доказателства за наличието на твърде съществени злоупотреби, той следва да обмисли възможността си да сезира и други органи.

Примери за условия, при които се увеличава рискът от грешки и злоупотреби

1. Компетентност на ръководството:
наличие на ръководители с недостатъчен образователен ценз;
ръководството е силно доминирано от една личност, която не допуска различие на мнения;
съществуват чести смени в ръководния персонал;
има незаети места за счетоводители и други подобни специалисти;
често са сменяни одиторите.
2. Необичайни условия в дейността на предприятието:
финансовото състояние на предприятието се влошава;
съществуват значителни задължения, които не могат да бъдат покривани в нормалната дейност;
дейността на предприятието е в силна зависимост от малък брой доставчици или клиенти;
често има проблеми с компютърната система.
3. Необичайни сделки и значителни сделки със свързани лица:
осъществяват се разнообразни сделки, несвързани пряко с дейността;
кредитират се или се предоставят различни улеснения на други предприятия;
значителна част от сделките се извършва със свързани лица;
осъществени са значителни плащания към трети лица в края на годината.
4. Ограничаване дейността на одитора:
непредставяне в срок исканата от одитора информация;
отказ от срещи с ръководния персонал;
недопускане до присъствие на инвентаризация;
ограничаване на правото за пряка кореспонденция с трети лица;
неподписване на представително писмо от ръководството.

Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив