Националният съюз на трудово-производителните кооперации в България /НС на ТПК/ е неделима част от българското кооперативно движение - едно от най- старите в Европа, което има дългогодишни традиции и дълбоки корени в обществото. Първата кооперация в България е създадена през 1890 година в с.Мирково.

Своето начало НС на ТПК води от първото обединение - Съюз на занаятчийските производителни кооперации, основан в София през 1919 г. През 1950 г. е образуван като Общ съюз на трудово-производителните и занаятчийски кооперации, а през 1953 г. е преименуван на Централен съюз на ТПК. През 1971 г. Съюзът незаконосъобразно е ликвидиран.

Новата му история датира от 1988 г., когато по инициатива на 137 ТПК е възстановен като самостоятелна юридическа единица. Възстановителен Конгрес 1988 г. за председател е избран Павел Цветански.

НС на ТПК е независима организация, обединяваща доброволно на национално равнище юридически лица трудово-производителни кооперации /ТПК/, трудово-производителни кооперации за инвалиди /ТПКИ/, кооперативни съюзи и други кооперативни организации и работи в съответствие с кооперативните принципи и кооперативната демокрация.

НС на ТПК е юридическо лице, регистриран по фирмено дело - 17/51 г. IV/58, стр.186 в кооперативния регистър, ново ф.д. 3339/95 г. на Софийски градски съд.

Съюзът е признат с решение на Министерския съвет на Република България за представителна организация на национално равнище и е член на Националния съвет по рехабилитация и социална интеграция и Управителния съвет на фонд "Рехабилитация и социална интеграция" към МС, където защитава интересите на кооперациите за трудоустроени и участва в разработването на защитното законодателство за инвалидите.

Основна цел на НС на ТПК е да осъществява кооперативната политика в интерес на своите членове, да създава условия, да ги насърчава и подпомага в реализирането и развитието на тяхната многостранна дейност.