Много предизвикателства както пред бизнеса, така и пред двете правителства, които ще управляват България през 2009 г. Отрезвяването във финансовия сектор ще продължи. Реформите в публичния сектор и в начина, по който се формира и харчи бюджетът, стават критично важни. Такива са мненията на водещи български икономисти за 2009 г., макар почти никой да не се ангажира с точна прогноза доколко глобалната криза ще засегне България. Очакванията са всички сектори на икономиката на страната да растат по-бавно от обикновено, но за реална криза може да се говори само при някои от тях. Отвореността на българската икономика ще продължи да поема ефектите от забавянето на глобалната икономика през 2009 г., която според управителя на Института по международни финанси (IIF) Чарлс Далара ще е "най-тежката и синхронизирана глобална рецесия в модерната история". Организацията прогнозира, че за първи път от близо 60 години световната икономика ще се свие с 0.4% на годишна база.

Тази година ще е много особена и е абсурдно да очакваме, че в България кризата ще е само икономическа, но не и финансова, коментира председателят на "Делойт България" Илиян Василев. Именно защото не се знае дълбочината на кризата, всяко бързо харчене на средства без системно планиране ще е пагубно.

Сериозни проблеми ще има в курортното и по-малко в жилищното строителство. Слабо ще бъдат засегнати офис имотите и логистичните центрове, прогнозира Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии. По подобен начин негативите ще усетят и сегменти на преработвателната промишленост, интегрирани в международни производствени вериги, които навлизат в сериозна рецесия.

Лъчезар Богданов от анализаторското звено "Индъстри уоч" смята, че за криза в индустрията не може да се говори. Такава е налице, когато продуктът или технологията са изцяло неадекватни на пазара или когато се окаже, че има значителни инвестиции в проекти, които никога няма да станат печеливши, коментира той.

България ще продължи да усеща ефектите на глобалната криза заради отвореността на икономиката й, смятат наблюдателите. Над 81% от българите също определят световната финансова криза като основен фактор, който ще влияе върху развитието на страната през 2009 г. Вторият е спирането на европарите (77%), показва изследване на "Алфа рисърч".

За тази година растежът на световния брутен продукт ще е едва 2.1%, като решаващ фактор ще са намаляващият износ на развиващите се страни и свиването на потреблението на глобално ниво, прогнозира икономистът на Международния валутен фонд Оливър Бланчард. "Поразяващ е фактът, че по цял свят потребителското и бизнес доверието спадат", казва той. Малко по-умерен в прогнозите си е икономистът Нуриел Рубини - един от първите предсказали глобалната финансова криза. "Ще бъде тежка година, но още е рано да се говори за Армагедон", смята Рубини.

По отношение на финансовия сектор макроикономистите прогнозират отрезвяване. Най-важната промяна според Лъчезар Богданов ще е възстановяването на нуждата от значителен собствен капитал при стартиране на инвестиционни проекти. Георги Ганев пък прогнозира забавяне при ръста на кредитите и през 2009 г., с което той ще бъде около 10%. По-ниски стойности, макар и да са краен вариант, също не бива да се изключват. За сметка на това растежът при депозитите ще се запази и дори е вероятно да се ускори. Това в крайна сметка трябва да доведе и до значително свиване на депозитно-кредитния лихвен спред, предричат експерти.

Както и преди година, анализаторите припомнят, че като противовес на проблемите може да се използват дълго отлаганите реформи и неизползваните държавни активи в комбинация с буферите на правителството - фискален резерв и икономии от държавните разходи. Това дава повод за оптимизъм, че България ще се размине с минимален икономически растеж и по-ниска инфлация, но без рецесия и дефлационна спирала.

Правителството може смело да се облегне на най-добрите практики за корпоративно управление, да приложи методите за контрол и да потърси външна експертна помощ в ключови звена, включително управлението на еврофондовете. Потенциалът на много държавни активи не се използва, а публично-частното партньорство страда от лошия си имидж в България, макар да е утвърдена и полезна практика, коментира Илиян Василев.

Изпъстрената oт скандали 2008 г. кара Георги Ганев да се надява, че между настоящата и новата власт ще липсва приемственост. В публичния сектор анализаторите посочват три най-важни области, в които реформите са особено нужни - образованието (особено университетското и академичното), здравеопазването и пенсионното осигуряване. Четвъртата важна област на промени не е секторна, а обхваща самата същност на държавните разходи, и по-точно начина, по който се бюджетира и се харчат парите на българските данъкоплатци.

Лъчезар Богданов пък посочи, че в тежки времена е по-лесно да се прокарат реформи, но е важно политическите партии да имат воля за това.

По отношение на капиталовия пазар прогнозите са предпазливи и разнопосочни. Трудно е да се дават прогнози за 2009 г. в тази ситуация. Няма да бъде лека година. Различното на българския пазар оттук нататък е, че при всички случаи инвеститорите вече ще подбират много внимателно инвестициите си и много внимателно ще оглеждат компаниите, чиито книжа купуват, коментира Камен Колчев, председател на съвета на директорите на "Елана финансов холдинг".

За 2009 г. не мога да направя прогноза, защото не знам как ще се развие кризата в света и при нас. През 2009 г. ще има редки възможности за спекулации с акции, тъй като не е ясно кога ще се завърне ликвидността и ще се обърне трендът, заяви и Цветан Лъжански, главен изпълнителен директор, "Девин", чиито акции се търгуват на борсата.