Над два пъти повече разрешения за неотложно плащане е издала НАП през 2009 г. в сравнение с 2008 г. През миналата година 2815 фирми, със запорирани банкови сметки, са получили позволение от данъчните да извършат неотложни плащания към контрагенти, така че да не фалира бизнеса им. През 2008 г. такива разрешения са получили само 1 284 дружества. В резултат на тези действия в хазната през 2009 г. са постъпили 64,6 млн. лв. просрочени задължения. Това е със 133% повече от средствата, които са влезли в бюджета през 2008 г. след получаване на разрешение за неотложни плащания, отчитат от Агенцията.

Разрешението за неотложни плащания представлява споразумение между държавата и длъжника за начина на погасяване на неговите дългове към хазната. Всички дружества, които изпитват временни затруднения да платят задълженията си, могат да поискат издаване на такова разрешение. То позволява част от постъпващите по запорираната сметка на длъжника суми да останат на негово разположение, за да се разплати със своите контрагенти. Най- често между 10 и 20 % от всички постъпления по банковата сметна на дружеството в затруднение отиват за погасяване на данъчни или осигурителните дългове, а останалите пари се използват за основната дейност на фирмата.

Процедурата за получаване на подобни разрешения изисква обаче фирмата да представи доказателства, че средствата, които иска са по действителни договори, свързани с основната й дейност и забавянето или неплащането им може да доведе до тежки последици за бизнеса й. Когато това се случи, публичните изпълнители на НАП издават разпореждане за разрешение за неотложни плащания. В документа се посочва конкретния вид плащане, за което се отнася, срокът, в който може да се извърши и сумата, която остава запорирана. Обикновено разпорежданията за разрешенията за неотложно плащане се издават в рамките на 7 дни, а срокът им е от един до три месеца, като е възможно след изтичането на този срок да бъде издадено ново разрешение.

„В условията на продължаващата икономическа криза, НАП използва всички възможни инструменти, така че да не фалира коректните дружества, а да дадем възможност на тези, които изпитват временни затруднения да си стъпят на краката. Мисля, че това е най-правилният подход, за да съберем вземанията на бюджета", заяви по повод данните изпълнителният директор на НАП Красимир Стефанов.