Плашещо голям процент – близо 40% от 16-годишните българи са неграмотни, съобщава bTV. Данните от изследването ПИЗА за 2009 година бяха представени днес от организацията „Заедно в час“. Проблемът е актуален и тежък, защото по този начин младежите остават неподготвени за пазара на труда.

Евгения Пеева, която е ръководител на проекта, заяви пред БНР, че положението на българските ученици е изключително сериозно. Те са с между година и половина и три години назад от техните връстници в другите европейски държави. Главен фактор за тези различия между страните са социо-икономическите особености.

Пеева изтъкна, че една добра образователна система залага на учителя, както и на внимателен подбор на хората, желаещи да се реализират в педагожката сфера. Не е за подценяване и самият процес на обучаване на учителските кадри, които ще подготвят младежите в образователната система.

Само 4 % от българите смятат, че правителството има успех в сферата на образованието. С тези данни на института "Отворено общество" започна днешната конференция на тема „Равен достъп до качествено образование“.

Според последното изследване за знанията на учениците ПИЗА от 2009 г. година 15-годишните българчета изоставят с четенето, математиката и природните науки с две години от учениците от развитите държави и с три години от финландчетата. Отличниците по ПИЗА във Финландия са пет пъти повече от българчетата.

Много повече у нас са и фунционално неграмотните ученици - тези, които не могат да извадят фактите от прост текст, информира БНТ. "Този дял на функционално неграмотните (в България - бел.ред.) е 41%. Той е устойчив от 2000 до 2009 година, другите държави го стапят, у нас остава устойчив. В развитите държави е 18%, във Финландия този резултат е 8%", коментира Траян Траянов от "Заедно в час".

Децата от по-заможните семейства имат по-добри резултати от тези от социално слабите семейства. Това според експертите означава, че нашето образование за съжаление остава социално обусловено. По този показател България приличала повече на Перу и Уругвай, а не на европейска държава. На всичко това зам.-министърът на образованието и науката Милена Дамянова отговори, че не вижда нещата толкова песимистично и се надява следващото изследване ПИЗА през 2013 г.  да е по-добро.

*Информацията е актуализирана в 18.20 ч.