Вярваме, че през следващите 5 години икономическият растеж в България ще продължи да бъде на едно стабилно ниво. Това ще бъде ефект от дългосрочната икономическа перспектива в страната, която е добра. В зависимост от това как ще се балансират цифрите, икономическият ръст в страната може да достигне до 6% през настоящата година. Oсновните фактори за това ще са чуждите инвестиции и вложените в инфраструктурата на страната евросредства. Това каза днес регионалният директор на Oxford Business Group (OBG) за Балканите Паулиус Кунчинас. Той представи доклада за България на британската организация за икономически анализи и консултантски услуги - "The Report: Bulgaria 2008" .
За доброто развитие на икономиката на страната важна роля ще изиграе географското й местоположение – точно между бързо развиващия се Близък Изток и Азия и високоразвития европейски пазар. Друг важен фактор, който може да подпомогне развитието на страната, е високообразованата работна сила, която тя притежава. Този фактор ви дава възможност да сте ценово конкурентни спрямо останалите страни на ЕС, посочи още Каучинас.
Друга характерна особеност на страната, в сравнение със северната й съседка Румъния например, е нейният ефективен фискален и монетарен режим. Освен това България се справя много по-добре с фискалната си политика и управлението на инфлацията в сравнение с много други страни от региона. Например – вчера се прибрах от Киев, където месечната инфлация за май е в размер на 30%. Проблемите в Украйна са подобни на тези в България, но тези фактори могат да обяснят само 15% от инфлацията в страната. Останалите 15% се дължат на недотам строгата фискална политика и недотам стриктното управление на монетарния режим. Друга причина за високата инфлация в черноморската страна е фактът, че обменният й курс е обвързан с долара, а през последните няколко месеца той непрекъснато се обезценява, което води до "внасяне" на инфлация, обясни Кунчинас.
На снимката: Паулиус Кунчинас, регионален директор за Балканите на OBG, и Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на външните работи на България
Основната перспектива пред България през тази и следващата година е влагането на по-нататъшни инвестиции в сферата на инфраструктурата и усвояването на европейските структурни фондове. Според Кунчинас заглавията, които се появяват в европейската преса, не играят ключова роля при вземането на решения от страна на инвеститорите дали да вложат средствата си в страната или не. Той добави, че темпът, с който страната усвоява европейските фондове, е близък до този на 10-те страни, които се присъединиха към общността през 2004 г.
Една от причините за високото ниво на чуждестранните инвестиции в България е стабилният курс на националната валута. Друга причина се крие в намерението на страната да се присъедини до няколко години към еврозоната. В доклада на OBG изрично е припомнено, че присъединяването на България към еврозоната беше планирано за 2010 г., но впоследствие беше отложено с две години. Там е изтъкнато и че България дори все още не е част от Европейски валутен механизъм 2 (ERM2) - своеобразната "чакалня" за еврозоната. "Въпреки това ние сме уверени, че страната е приела правилните фискални и валутни решения, които ще й позволят да стане член на еврозоната до 2012 г.", коментира Куичинас.
По отношение на инвестициите вече не може да се каже, че България е неразработен пазар, на който всеки може да дойде и да реализира лесни печалби. Това е особено видно в сектори като банковото дело, телекомуникациите, туризма и търговията, които вече достигат своя таван на насищане и зрялост. Сигналът, който OBG отправя към потенциалните инвеститори в България, е, че страната е пазар с много добра дългосрочна перспектива, от който обаче те не трябва да очакват ръст, подобен на този в Русия или Китай, посочи Куичинас
България продължава да бъде един от най-бързо развиващите се пазари в Централна и Източна Европа. Налице са обаче някои глобални фактори като дефицитът на ликвидността и царящата финансова нестабилност, които биха могли да се отразят негативно на икономиката й. Възможно да се забавят ръстът при отпускането на кредити и ръстът на вноса, както и да се получи едно цялостно охлаждане на икономиката, посочи още Куичинас. В доклада на OBG се цитира правителството, което прогнозира, че ако световната криза е дългосрочна, ръстът в България би се забавил до 5.5%.
Въпреки това този икономически шок може да се окаже благоприятен за икономиката на страната, тъй като тя беше започнала да показва признаци на прегряване още преди началото на световната икономическа криза, добави той. Нейни признаци са ръстът на заплатите, ръстът на потреблението и ръстът на отпуснатите кредити, показващи наличие на излишък на търсене в икономиката.
Сред основните проблеми, стоящи на дневен ред пред България, са инфлацията, дефицитът по текущата сметка и сложната ситуация на трудовия пазар, заяви Куичинас.
Той коментира недостига на работна сила у нас, като изтъкна, че все повече хора напускат България в търсене на по-добро заплащане, в резултат на което в страната има остър недостиг както на квалифицирани, така и на неквалифицирани кадри. Това от своя страна предизвиква ръст в заплатите, особено в ИТ индустрията и финансовата сфера. Очакванията са заплатите да продължат да се повишават - с около 4-5% годишно през следващите няколко години, е записано в доклада на OBG. От друга страна, във вътрешността на страната се наблюдава все още голяма безработица, особено в селските райони. Това отчасти се дължи на все още недостатъчно добре развитата мобилност на работната сила, каза още регионалният представител на групата за Балканите.
В страната се наблюдава положително развитие в отрасли като селското стопанство, обработката на храни и производството на вино. Това са индустрии, които завоюват дял на европейския пазар, благодарение на присъединяването на страната към ЕС, посочи още Каучинас.
Не се наблюдава забавяне при приемането на България е еврозоната. Беше нереално непосредствено след влизането си в ЕС страната да стане част от европейския валутен съюз. Присъединяването към него не е политическо, а икономическо решение. Въпросът е кога точно ще бъде готова икономиката за евентуално влизане в еврозоната. Това посочи от своя страна при представянето на доклада днес вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин.
The Report: Bulgaria 2008 предоставя подробна и актуална информация за основните сектори в икономиката на страната. Изданието се разпространява в тираж от 71 900 копия и е съставено от авторски екип от шест анализатори на OBG, в резултат на шест месечно проучване в София. Изданието се предлага в два варианта – печатен (цветно издание в 184 страници) и онлайн и е един от основните източници на информация за потенциалните чуждестранни инвеститори относно икономическия потенциал на България като развиващ се пазар.
В доклада тематично са разгледани политиката, икономиката, банковата дейност, застрахователният пазар, енергийният сектор, туризмът, недвижимите имоти, телекомуникационният и IT пазарът, индустрията, капиталовият пазар и строителството у нас. Изданието анализира ефекта върху различните сектори на икономиката от присъединяването на България към Европейския съюз. Книгата съдържа и подробен анализ на новия корпоративен данък и бъдещата реформа в данъчното облагане.
На страниците му са публикувани интервюта с президента Георги Първанов, премиера Сергей Станишев, външния министър Ивайло Калфин. Гледната точка на международните специалисти е представена от Жозе Мануел Барозу, председател на Европейската комисия, Джордж Войнович, американски сенатор и Джефри ван Орден, бивш докладчик за напредъка на България по пътя й към членството и в Европейския съюз.
Изданието The Report на OBG традиционно представя развиващи се пазари, са включени както държави от Персийския залив, Източното Средиземноморие, Северна и Южна Африка, Азия, така и държави от Балканите като България, Румъния, Турция и Украйна. Целта на анкетата е да представи изчерпателни и прецизни анализи на политическите и макроикономическите процеси в страните с нововъзникващи пазари.