Минималната работна заплата (МРЗ) е функция на реалната икономика. Като такава тя следва да е обвързана с производителността на труда и да се разглежда приоритетно като икономически обоснована величина. МРЗ не трябва да се разглежда като средство за разрешаване на социални проблеми. Това заявиха от Асоциация на индустриалния капитал (АИКБ) в България във връзка с предложенията за увеличаване на минималната работна заплата.

"Споделяме разбирането, че единственият разумен път към постигане на национален просперитет, конкурентна икономика и висок жизнен стандарт е системно повишаване на производителността на труда", заявяват от АИКБ.

Според тях това трябва да се направи чрез поощряване и енергична подкрепа на предприемачи, инвестиращи в модернизация и/или изграждане на производствени мощности и технологични процеси, водещи до трайно подобряване на технологичните възможности за ефективно производство. Друга мярка е постоянната работа по повишаването на квалификацията на вече съществуващия персонал, както и на новоприетите работници и служители.

Общо е виждането на социалните партньори относно необходимостта от обвързване на МРЗ с производителността на труда. В този смисъл от АИКБ подчертават, че от 1 септември 2011 г. до 1 януари 2013 г. минималната заплата беше поетапно увеличена от 240 на 310 лева, т.е. има увеличение в период на криза с 29.2 % - нещо, което по никакъв начин не кореспондира с темпа на увеличение на производителността на труда. Има обаче, пряка зависимост между ръста на МРЗ и ръста на безработицата (над 2 % за същия период), смятат от Асоциацията.

В период, в който основни проблеми са създаването заетост и увеличаването на производителността, нов ръст на МРЗ ще бъде естествена спирачка и за двете, предупреждават от работодателската организация.

Увеличаване на минималната работна заплата, приложимо към икономиката като цяло, едва ли е удачен подход. Многократно изразяваната от нас позиция е за договаряне между социалните партньори на диференцирани стойности на МРЗ по икономически дейности.
 
От АИКБ отчитат, че не е отпаднал т.нар. „клас“, в резултат на който минималната работна заплата понастоящем реално не е 310, а над 330 лева, което намалява още повече разликата между минималната и средната работна заплата (СРЗ). Предлаганото ново увеличение на МРЗ на 340 лева означава ръст от 42 % за година и половина – факт, който не може да намери никаква адекватна икономическа обосновка.

С увеличаването на МРЗ се увеличават и разходите на работодателите за социални осигуровки в резултат от по-високите брутни заплати. Бизнесът губи ресурс за планиране и промяна на структурата на заплащане и други управленски решения, породени от увеличението. За да преодолее загубите от нарасналите разходи за трудови възнаграждения, работодателят е принуден да съкрати част от персонала (в повечето случай най-ниско квалифицирания и заплатен), за да може да запази размера на изплащаните заплати. Нов ръст в МРЗ е и естествена бариера пред наемането на допълнителен нискоквалифициран трудов ресурс...