Предишното ръководство на Министерството на финансите (МФ) се е опитвало да посегне на двата милиарда лева от Сребърния фонд, но е било спряно от Българската народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН) с подкрепата на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ), което позволява днес фискалният резерв на страната да е близо 5 млрд. лева.

Това каза днес управителят на БНБ Иван Искров, който присъства на отбелязването на 10 години от основаването на КФН.

"Днес Комисията за финансов надзор, като партньор, работи много тясно и в страната, и с европейските партньори. Комисията има изключително висока оценка и добър имидж на европейско ниво, което е важно за нашата страна”, заяви още той.

Припомняме, че КФН се противопостави на идеята ползването на средствата от Сребърния фонд за инвестиране в български държавни ценни книжа (ДЦК). Според Комисията това щеше постави Министерството на финансите пред съществен конфликт на интереси и да създаде условия за сериозни пазарни манипулации на цените на ДЦК. След обявяването на решението, и БНБ заяви, че това крие рискове за финансовата стабилност на страната.

Председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров също подкрепи мнението, че КФН е изключително устойчива институция, която се е оказала много трудоспособна.

Защо е стабилна банковата система в България, може да прочетете тук.

КФН е допринесла България да се запази финансово стабилна, без сериозни сътресения и без необходимост да се получават държавни помощи. Това заяви председателят на КФН Стоян Мавродиев по време на отбелязването на юбилея на институцията.

В речта си той заяви още, че КФН работи заедно с другите институции, за да няма експерименти във финансовата област, съобщават от Комисията. "Независимо от всички трудности, които страната и нейните граждани изпитват, България стои относително добре на фона на световната криза, което в голяма степен се дължи на работещите във финансовия сектор”, допълни той.

Министър-председателят Марин Райков, който присъства на събитието, заяви в речта си, че създаването на силни, независими, ефективни и отговорни регулатори е условие за доброто функциониране на всяка икономика.

Според премиера ефектите от добрата регулация на банковия и небанковия сектор у нас са видими в различните сфери на икономиката. Припомняме, че Българска народна банка (БНБ) извършва надзор над банките в страната.

Същевременно премиерът на служебното правителство отчете, че в резултат от дейността на КФН и БНБ финансовият сектор у нас е преминал без сътресения през глобалната финансова криза, което е ясен индикатор за качеството на регулаторите у нас. „От позицията на натрупаните през последното десетилетие надзорен опит и капацитет в рамките на КФН, може смело да се заяви, че създаването на обединен регулаторен орган през 2003 г. се оказа модерно и ефективно решение, допринасящо за изграждането на стабилен небанков финансов сектор”, каза в заключение Марин Райков.

Управителят на БНБ Иван Искров, който е и вносител на Законопроекта за КФН, представи накратко историята и мотивите за създаване на Комисията. „От три зависими от изпълнителната власт агенции – Държавната комисия за ценни книжа, Агенция за застрахователен надзор и Държаната агенция за осигурителен надзор, се стремяхме да създадем силен, обединен, независим надзорен регулатор на финансовите пазари по подобие на банковия надзор”, заяви той. Според него ключова за добрата дейност е силната персонална и финансова независимост на КФН, която трябва да отговаря за своята работа само пред Народното събрание и обществеността.

По думите му през последните няколко години Комисията за финансов надзор е преминала през един изключително тежък период на силна проверка, включително опити за подчиняване на регулатора и други експерименти, намаляване на бюджета, поръчкови проверки от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) и др. Според него КФН е устояла, което означава, че механизмът ѝ е бил правилно заложен.