Въпросът за увеличаване на ДДС е ключов за икономиката, защото той носи 40 процента от приходите на бюджета и никой не трябва да е безразличен. Това посочва председателят на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов в позиция, разпространена до медиите.

Честата промяна на позициите и намеренията за реформи в данъчната политика не е добър сигнал нито към местния бизнес, нито към потенциалните инвеститори.

По-високият ДДС със сигурност ще доведе до ръст на цените, макар че намаляването на този данък невинаги ще доведе до намаляване на тези цени. Резултатът ще бъде по-нататъшно свиване на потреблението и продължаване обедняването на българския гражданин и блокиране на повече средства на фирмите извън нормалния производствен търговски процес.

От постоянния контакт с фирмите знаем, че това ще доведе миграцията на нова група фирми към "сивия" сектор и то точно в момента, когато се опитваме да ги извадим на светло. С преминаването на една фирма в "сивия" сектор означава само по-малко доходи от ДДС, а се свързва и с по-малко плащания за осигуровки за корпоративни данъци и изобщо негативен ефект, посочва още Симеонов.

От БТПП прогнозират още, че продължи ефектът и от неплащането от страна на правителството по дълговете към фирмите. Съгласно договорката с правителствения екип в съвета за тристранно сътрудничество това плащане в пълен размер трябваше да стане до средата на месец юни, вместо това се получи намаление от 7 процента, като срокът за разплащането стана неизвестен. Освен това трябваше прозрачно да се подготви списък за изплащане на задълженията на държавата към фирмите. Сигналите на членове на БТПП в регионите са, че в този списък на влезли и изпуснати от него фирми е направен по непрозрачни критерии.

От организацията припомнят, че обявяването на една мярка за временна, също може да има негативен за икономиката резултат, когато бизнесът няма да е в състояние да планира нито своите приходи, нито своите плащания към бюджета.

Понеже отрицанието не е най-добрият принос към икономиката и сътрудничество с властите, бих напомнил, че освен увеличението на данъците има и друг вариант за борба с кризата. Това е рязкото съкращаване на бюджетни разходи. Ще предложим за размисъл и данните за публичните разходи в бюджета. По информация от статистиката през 2008-ма година те са 7.4 млрд, през 2009-та са 6.8, а за 2010 са предвидени малко над 8 милиарда. Недопустимо е в условия на криза да се увеличават публичните разходи, посочва още Симеонов.

Той припомня, че през 2009 година преразпределителната роля на бюджета е била доведена до 38 процента, а през 2010 година вече е - 41,3 процента.