Европейската комисия отправи към България четири препоръки за икономиката й в рамките на така наречения европейски семестър. Такива препоръки се отправят към всички страни от общността.

Една от препоръките е свързана с пълния с проблеми здравен сектор в България. Брюксел очаква страната да разшири пакета на медицински дейности, които здравната каса покрива и така да намалеят плащанията от страна на пациентите в брой. Очаква се и правителството да обърне по-сериозно внимание на недостига на медицински кадри.

Увеличаването на пакета дейности означава или по-добре да се управляват настоящите приходи от здравни вноски или те да се увеличат. Третият кабинет "Борисов" не дава заявки за повишение на вноските за здраве, в същото време няма гаранции, че парите за здраве се управляват така, че да няма злоупотреби от страна на болниците.

Брюксел препоръчва също страната да подобри събирането на данъци и да засили мерките за свиване дела на сивата икономика. В частност тук се посочва и ограничаване на работата на черно, за доходите от която не се плащат данъци.

Комисията за пореден път посочва, че очаква България още да подобри надзора над банковия (отговорност на БНБ - бел. ред.) е небанковия финансов сектор (отговорност на Комисията за финансов надзор - бел. ред.) чрез въвеждането на ясни планове за действие в тясно сътрудничество със съответните европейски служби.

Препоръчва се и взимането на мерки по намаляване на все още големия дял на необслужваните кредити както и създаването на вторичен пазар за тях. Тук се посочва и нуждата от по-сериозен напредък с промените в законите, за да се подобри законодателството в областта на несъстоятелността.

По данни на БНБ към края на февруари необслужваните и реструктурирани бизнес кредити са по-малко от 17% от общия обем на одобрените такива, докато преди 1 година делът им бе 19%. Общият обем на "лошите" заеми в бизнес кредитирането намалява с около 10% през последната година, но продължава да представлява крупна сума и възлиза на близо 5.3 млрд. лв. Очаква се до края на годината колекторски агенции да изкупят от банките такива кредити за около 1 млрд. лв.

В диалог със социалните партньори да се установи прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата, препоръчва още комисията, както и да се подобри обхватът е коректността на така определения минимален доход.

Наскоро Върховният административен съд на първа инстанция одобри жалбата на работодателите срещу определената на 460 лв. от началото на годината минимална работна заплата. В момента правителството е разработило нов проект за нея. Възражението на работодателите беше по административната процедура - че не са уведомени за проекта в седемдневен срок преди приемането на проекта. Обичайно при обсъждането на по-висок размер за минималната заплата обаче организации възразяват срещу това по принцип. Междувременно синдикатите настояха за 520 лв. минимална заплата от следващата година.

Да се подобрят мерките по създаване на активен пазар на труда, препоръчва още Брюксел както и интеграция между заетостта и социалните услуги за хора в неравностойно положение.

Последната препоръка е свързана с нуждата от ефикасно прилагане на Националната стратегия за развитие на сектора обществени поръчки в България за периода 2014-2020 г.