Консултантите в България апелираха към правителството да започне диалог със сериозните компании, за да се получи желаният ефект за икономиката от усвояването на европейските фондове. Това стана по време на провелата се кръгла маса на тема „Консултантите: от предизвикателства към работещи решения”, посветена на 10-годишнината на БАУКО (Българската асоциация на управленските консултантски организации) и международния ден на консултанта – 26 юни.

Събитието беше открито от заместник-министъра на икономиката и енергетиката Нина Радева. Тя  изрази разочарованието си, че 1/3 от проектите, с които се кандидатства за средства по Оперативна програма „Конкурентоспособност”, са отпаднали още на първия етап - техническа оценка.

„Добрата новина е за консултантския бизнес – стана ясно, че успешното усвояване на европарите е свързано с използването на качествена консултантска услуга”, подчерта зам.-министър Радева. Според нея е необходимо консултанти да се ползват на всички етапи от развитието на проекта.

В момента държавата работи по създаване на концепция за изграждане на мрежа от консултанти с пари от ОП „Конкурентоспособност”, които да подпомагат реално българските фирми, съобщи БАУКО.

Радева препоръча БАУКО да направи анализ на състоянието на консултантския пазар, да създаде профили на действащите консултантски фирми и да даде предложения за изграждане на консултантската мрежа. Зам.-министърът не скри факта, че има неправителствени организации, които се опитват да монополизират разпределението на европарите.

„Парите трябва да се разпределят прозрачно, трябва да има свободен пазар на консултантски услуги”, категорична беше Радева. Тя предложи ,по примера на Великобритания, да бъде създадена мрежа от консултантски ядра на регионален принцип.

„За някои фирми програма ФАР беше схема да се вземат пари, а не да се извършват консултантски услуги”, обясниха участници във форума. „Получателите на средствата и консултантите просто се споразумяваха да си разделят помощта от ЕС”, допълни Нина Радева.

„Тази програма роди т.нар. от нас "СПАМ консултанти”, заяви Румен Иванов, член на управителния съвет на БАУКО. Това ,според него, са фирми без професионален опит, които, разчитайки на връзки в администрацията, са "бомбардирали" бенефициентите с предложения за писане на проекти, които със сигурност ще получат финансиране. Според Иванов около 30% от проектите по ФАР са създадени точно по тази схема. По думите му това хвърля петно върху цялата гилдия на консултантските фирми.

„Причините за ширещите се негативни практики са две. От една страна е характерът на българския преход и по-точно формата на смяна на собствеността, която създаде псевдо бизнескласа. Това са хора, които, без да създават блага, съществуват перфектно, благодарение на връзките си с властта”, обясни Иванов.

Според него втората причина е непрекъснато прокламираното желание на администрацията средствата от ЕС да се усвояват максимално. „Важно е не просто да се усвояват средствата, а да се целят максимални резултати за фирмите. Само така икономиката ще се развива”, категоричен беше управителят на „Риноватор”.

Мария Шишкова, председател на управителния съвет на БАУКО и управител на AIMS Human Capital, сподели дългогодишния си опит в убеждаването на компаниите, че успехът им зависи от ползването на професионални консултанти. Пътят от това да се осъзнае, че може да се ползва подобна услуга, до взимането на решение за сключване на договор и плащане за услугите, които са извършени от консултантите, е изключително дълъг, призна тя.

Сеграцията на българските консултанти е убийствена за бизнеса. Има сериозна разлика в заплащането на българските и чуждите консултанти, което е несправедливо, смятат представителите на гилдията.

„Консултантският бизнес у нас се нуждае от високи етични норми и нормална рентабилност, за да оцелява”, категорична беше Диана Николаева, партньор в Ernst&Young България.

Според Албена Гаврилова основни пречки пред участието на български фирми в търговете за консултантски услуги по линия на европейските фондове и други търгове, организирани по линия на Закона за обществените поръчки, са голямата бюрокрация, взаимноизключващите се нормативни разпоредби, необосновано високите такси, искани от администрацията.

„Има изисквания компаниите да са сертифицирани по ISO 9000, а това е сертификат за качество за друг тип фирми. Консултантът на Виенската община се смя и каза, че от тях не е искано подобно нещо”, обясни Александър Трифонов, управител на КИМКООП.

Друга бариера е изискването за банкови гаранции. „Никой в сектор „услуги” не може да представи 3 гаранции една след друга”, категорични бяха участниците в кръглата маса.

Диана Николаева, партньор в Ernst & Young България, обобщи проблемите пред бранша. Те ще бъдат оформени в специален документ на асоциацията, който ще бъде представен на ключови институции с пряко отношение към усвояването на европарите.