Полското правителство има право да поиска от Германия да изплати обезщетения за разрухата и страданията, причинени на страната от нацисткия режим по време на Втората световна война. Само загубата на частна и държавна собственост е оценена на 258 милиарда злоти, или приблизително 48.8 млрд. долара според обменния курс от август 1939 г. - последният, преди да избухне войната.

Това е заключението на специална експертна комисия към Сейма - долната камара на полския парламент, съдържащо се в доклад, разпространен в понеделник. Оценката на Бюрото за анализи бе поискана от депутата Аркадиущ Муларшчик от управляващата партия "Право и справедливост". Мнението на специалистите е, че съгласно международното право няма давност за подобни репарации, както и че "по време на войната Полша е понесла най-големи човешки и материални загуби относително цялото население и национално богатство".

"Причината за тези щети не е само войната, а най-вече германската окупационна политика и в частност преднамереното и организирано избиване на население в окупираните територии на полската държава, както и масовото депортиране на полски граждани, включително принудителен труд и преднамерено унищожаване на собственост като разрушаването на Варшава", пише още в документа.

Материалните щети са оценени на 62 млрд. предвоенни злоти (11.4 млрд. щатски долара днес), докато загубите от гибелта на хора са близо три пъти повече. В доклада се твърди, че загиналите са над 6 милиона души, а жертви на престъпления и терор са 10 084 585 души.

Правно основание, според комисията, се съдържа в Четвъртата конвенция от Хага (1907 г.), решенията на Потсдамската конференция от 1945 г. и действията на следвоенна Германия спрямо други засегнати от войната държави и изплатените им компенсации.

Подобен анализ направи и Министерството на външните работи. Миналата седмица външният министър Витолд Вашчиковски каза, че решението да се отправи към Берлин искане за обезщетения ще бъде взето в рамките на няколко седмици или месеци. За това време е необходимо подробно да се проверят полските загуби и правните основания, добави той.

Германия на няколко пъти обяснява, че въпросът е приключен през 1953 г., когато комунистическото правителство признава, че са изпълнени задълженията от германска страна и няма да има искане за нови компенсации. Сега комисията към Сейма казва, че това позоваване от германска страна е "неоснователно" и че "Германия е изплатила на полските граждани по-малко от 1% от това, което получиха жителите на Западна Европа, САЩ и Израел".

Водещите полски политици от ПиС твърдят, че подписаният тогава с Източен Берлин отказ на Полша от репарации, не е бил суверенно действие, а плод на съветски натиск. Те привеждат и аргумента, че бившата ГДР била нещо по-различно в сравнение с обединена Германия, въпреки че в текста на декларацията става дума за Германия, а не за ГДР. Според Берлин всичко това протоворечи и на т. нар. договор "Две плюс четири" от 12 септември 1990 г. между Федералната република и бившата ГДР и четирите сили победители във Втората световна война. Този договор направи възможно повторното обединение на Германия и изключи всичките 65 противници във войната, в това число и Полша, от всякакви бъдещи репарационни искания.

С антигерманската карта правителството на ПиС се опитва да сплоти собствените си редици след масовите протести срещу планираната от него правосъдна реформа, коментира в началото на месеца Паул Флюкигер от "Дойче веле". "Освен това опитният стратег Ярослав Качински е наясно, че Германия навлиза в горещата фаза на предизборната борба и Берлин ще се опита с всички средства да осуети подобни удари под пояса от страна на Варшава. Сигурно заради това повечето управляващи политици в Берлин не се осмеляват да критикуват остро Полша за това, че загърбва демокрацията, и неизменно призовават за разбиране и търпение. Изглежда, че тази стратегия не носи голям успех."