Германия се опитва да привлече специалисти от чужбина. Към страната обаче напират предимно мигранти от Близкия изток или от Югоизточна Европа, които често нямат никаква професионална квалификация, разказва "Дойче веле".

Седемстотин хиляди социално осигурени работни места са били разкрити през последните няколко години в Германия. Около 40% от тях са били заети от граждани на ЕС. Но едва 6.2 процента от гражданите на трети страни, пристигнали в Германия през 2016 година, са имали намерение да си търсят работа. През 2015 г., когато беше и пикът на бежанската вълна, този процент е бил още по-нисък - едва 3.4 на сто. Повечето от въпросните хора са били движени от други мотиви - бягство от войни, събиране на разделени семейства или следване в германски университет.

През 2016 година в Германия са пристигнали общо 1.24 милиона чужденци, от които повече от половината (667 хиляди) са били от страни - членки на ЕС, а от тях 37% са били само българите и румънците. За десет години (2006 - 2016) броят на гражданите от ЕС, които работят и плащат социални осигуровки в Германия, се е удвоил, достигайки ниво от общо 18 милиона души.

Но с подобряването на икономическата ситуация в страните по южната периферия на ЕС, например в Испания и Португалия, намалява и интересът към обучение или работа в Германия. Това посочва вестник "Франкфуртер Нойе пресе", като се позовава на Кеа Декер, ръководителка на Централната служба за работа в чужбина (ZAV).

Някои вече мислят как да върнат своите специалисти обратно.

Службата със седалище в Бон консултира кандидатите за работа в Германия и активно посредничи за привличането на чужди специалисти. До думите на Декер някои европейски партньори проявяват вече по-малък интерес към подобни възможности. "Полша например започва да мисли как да върне у дома своите сънародници, работещи в Германия или - заради Брекзит - от Великобритания", посочва Декер.

Заради това тя и колегите й са насочили усилията си към трети страни - например към Мексико или Филипините, откъдето се надяват да привлекат болногледачи, или към Южна Корея, откъдето търсят IT специалисти. Общо 5 задгранични центъра, финансирани от германското Дружество за международно сътрудничество (GIZ) и Министерството на икономиката, ще бъдат разкрити в Сърбия, Косово, Албания, Тунис и Мароко. Като предлага на гражданите на тези държави легални възможности за работа в Германия, правителството в Берлин се опитва да ограничи притока на кандидати за убежище, които иначе не биха имали никаква възможност да останат в страната.

Мярката се радва на огромен успех: в столицата на Косово Прищина например има толкова много кандидати, че часовете за консултации в германското посолство се раздадени за 9 месеца напред.

По-добри шансове да останат в Германия имат бежанците от Сирия, Афганистан, Еритрея или Ирак. Повечето от тези хора са млади мъже – на възраст под 35 години, а едва 18% от тях имат някаква професия или висше образование. Повечето кандидати търсят работа като чистачи, кухненски работници или в логистиката.

"Хората искат бързо да започнат работа и да изкарват пари. Невинаги са готови да последват съвета ни и първо да повишат квалификацията си", казва Даниел Терценбах от Федералната агенция по труда. Рискът е, че от тези помощни професии много лесно се изпада в безработица, добавя той.

Фактите показват, че бежанците обикновено успяват да си намерят само временна работа, основно в хотелиерството или в автокъщи, които обикновено са собственост на мигранти като тях.