В междинния доклад на Европейската комисия за България няма политическа оценка, защото той е технически. Това заяви министърът на правосъдието Диана Ковачева тази сутрин в студиото на bTV. Тя допълни, че в документа има позитивна и критична оценка за това, което не е свършено и трябва да се случи.

България подлежи на наблюдение и оценка, което означава, че очевидно нещата не вървят така, както се очаква, посочи правосъдният министър. Тя допълни, че усещането за справедливост у българите липсва. Възстановяването на доверието в съдебната система трябва да е във фокуса на българските институции.

"Трябва да четем доклада чисто експертно", каза Ковачева. Tя добави: "Трябва да се направи един цялостен анализа на разследването и съда. Следващата седмица се събира работна група, в която трябва да бъдат поканени и чуждестранни експерти”.

Дълго в България се късаше връзката между разследващите и наказателните органи, между дознателите и прокуратурата, смята Диана Ковачева. Тя смята, че в момента има подобрение именно в това взаимодействие, като по думите й конфликтите между съдебните органи и полицията били личностни.

Не е вярно, че това е най-лошият доклад за България. Това стана ясно още от думите на министъра. Тя допълни: "Той не е най-лошият доклад за правителството, защото в него се оценяват и правосъдието, и прокуратурата, които не са част от изпълнителната власт".

Междувременно 3 вестника посвещават кратки коментари на докладите, публикувани вчера от Европейската комисия за България и Румъния съгласно механизма за сътрудничество и оценка.

Европейското издание  EUobserver цитира пасажи от докладите за двете страни, съдържащи положителни оценки, но и оценки за неща, които трябва да се подобрят.

ЕК заяви в сряда, че двете страни трябва да свършат още работа в борбата с корупцията и с организираната престъпност. Сред положителните оценки в доклада за България е подобряването на българските съдилища и на прокурорските служби, но съдилищата трябва да показват по-убедителни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност. Румъния е похвалена за решението й да изключи политици, разследвани за измами, от съответната партия, но сега шест парламентаристи са с обвинения за корупция и все още са си в парламента, пише  Euobserver.

С времето докладите и тяхното съдържание станаха по-рутинни, но те имат важни политически последици за надеждите  на България и Румъния за присъединяване към Шенгенската безгранична зона. Двата въпроса не са свързани, но Холандия ги свързва, за да накара двете странида свършат по-добра работа.

Изданието припомня, че в коментар на холандския министър по европейските въпроси Бен Кнапер се казва, че Холандия иска  да види два положителни последователни доклада, които да показват съществен и необратим напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност.

Американският в. Washington Post  акцентира върху коментара на финландския вътрешен министър Пейви Ресенен, че в докладите се отбелязва постигнат конкретен напредък и в двете страни, но в същото време както изглежда има пропуски и въпроси, които се нуждаят от по-значителни действия.

Тези доклади се наблюдават внимателно, защото се възприемат като "пълномощие" за готовността на двете страни да станат част от Шенген, отбелязва британският финансов в. Financial Times.

Холандия вече наложи вето на това присъединяване, а холандският министър по европейските въпроси спомена за видим напредък и в двете страни, което е стъпка напред, но подчерта нуждата от свършването на още работа.  Докладът на ЕК не "беше онзи недвусмислен сигнал за отбой", който щеше да помогне за промяната на твърдата позиция на Хага по въпроса за членството на България и Румъния в еврозоната.