Докладът на Европейската комисия за България, който се очаква да излезе официално след няколко дни, е точният барометър за това доколко сме се отърсили от навиците на отминалия комунистически режим. Това заявиха на кръгла маса социолози, социолинвисти, анализатори на обществено-политическите процеси у нас. Сред тях бяха социологът Петър-Емил Митев (на снимката вляво), политологът Димитър Аврамов, социолингвистът доц. д-р Любима Йорданова, БАН и др. Според тях този доклад трябва да се приема като барометър на видимите порочни практики и нефункциониращите икономически модели у нас, останали още от предишния режим. Нещо повече - докладът е разказ за непроменения балкански чип, 18-месеца след като сме седнали на масата на Брюксел, категорични са участниците. У нас липсва административен капацитет. Че България е видимо не подготвена за членството, също е видно. Живеем в страна, в която нормите и правилата не са задължителни - нещо абсурдно за ЕС и типично тук, на Балканите.

Интересно е да се отбележи, че направено наскоро национално проучване, показва, че обществото е обединено около мнението, че страната ни заслужава да бъде наказана още по-строго заради неспазените правила. Коренът на проблемите трябва да се търси в правораздавателната система.

Според интервюираните положителен резултат от членството ни е това, че наднационално ще бъде засилен контролът върху управляващите и по този начин ще се внесе ред  -  нещо, което българските политици не могат да сторят.

Що се отнася до това какъв ще бъде отзвукът у нас след обявяването на документа, обществеността смята, че той ще бъде инструмент в ръцете на опозицията да търси поредния вот на недоверие към управляващата коалиция. Други смятат, че отново ще се окаже, че всяко чудо е за 3 дни - резултатът ще е нулев.

Трети пък мислят практично като изтъкват, че няма да има кой знае какви промени, тъй като идва лятна ваканция и "наесен пак ще слушаме същата песен".

Запитани за евентуална алтернатива, позицията на интервюираните граничи от липса на алтернатива до коренна промяна на политическия модел. Към този въпрос интервюираните са посочвали и партията, за която са гласували на последните местни избори.

На базата на социолингвистическия маркер "политическа принадлежност", изследването показва, че анкетираните, гласували за НДСВ, посочват, че не намират по-добра алтернатива от сегашните управляващи. Друга част пък смятат, че това е най-доброто управление след 1989 година. Има и трети, които намират по-добра алтернатива в коалиция на "жълтите" с ГЕРБ.

Гласувалите за Десницата пък са раздвоени в изказванията си – между пълен скептицизъм в управленческите възможности на ГЕРБ и склонност да вярват, че партията с лидер столичния кмет Бойко Борисов ще се справи със ситуацията. Подобно раздвоение в мненията се отчита и при електората на "Атака".

Трябва да се приготвим в следващите 5 години да обясним пред чужденците защо България е на този хал, заяви Димитър Аврамов. Необходим ни е кризисен план за поведение до 2013 година.

Сред проблемите, които спъват развитието, Аврамов отчита неспособността на София да се справи с правната рамка на Брюксел. Проблемът не е идеологически, а в невъзможността да се впишем в правните норми на ЕС, подчерта Аврамов и добави, че управляващите да трябва спрат да се оправдават, че медиите със своите действия са направили доклада още по-тежък. Дори се стигна до абсурда да чуем, че анализът на KPMG за Пътния фонд и този на ОЛАФ са били преписвани от медиите – нещо нелогично да се помисли, камо ли да се изтъква като аргумент за евентуалния лош сценарий на доклада, категоричен е Аврамов. Освен това, той не вижда в предсрочните парламентарни избори вариант за по-бързо излизане от ситуацията.

На срещата беше изтъкнато, че трябва да се засили и ролята на обществото. Неправителствените организации още по-силно трябва да защитават гражданските позиции пред държавата. Маркирано беше, че 19-а година нямаме подчертано обществено мнение по посока на протичащите процеси у нас.

Проведеното проучване в страната показва, че две трети от хората оценяват ползата от ЕС, но считат, че плодовете от него ще бъдат откъснати след доста години.

Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че веднага след като докладът излезе, управляващите трябва да оповестят в медиите какво ще предприемат в близките дни. Недопустимо е в 59-годишната история на ЕС, България да бъде страната, която да отвори дискусията по Клаузата за суспендиране на членството, категорични бяха участниците от срещата.

По време на дискусията беше поставен и въпросът за изграждане на Център за европейска комуникация като непартийна, изследователска институция, в която професионално подготвени екипи да подготвят комуникацията в българското общество.

Центърът би могъл да преведе от "брюкселски" на разбираем български език евротермините в речника на Общността. Обмисля се издаването на политически речник на термините, предназначен за широката общественост.

Преди известно време въпросът за комуникацията с Брюксел постави и вицепремиерът Меглена Плугчиева. Тя категорично заяви, че не може всеки да си говори по свой начин с ЕС - необходим е унифициран стандарт за разговори.

Участниците завършиха дискусията с надеждата най-накрая да се стреснем и да започнем да се възприемаме като едно цяло, защото така ни възприема ЕС. Ако това не стане, ще се наложи да се смени политическият модел и да дойде друг на негово място, други хора да направят необходимия завой на консолидацията на страната и насочването й към реалните европейски задачи, с които макар и много закъсняла, трябва да се справи - стъпка по стъпка при непрекъснатото консултиране от Брюксел.