След Вера Мутафчиева, Борис Христов, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Константин Павлов, Антон Дончев, Валери Петров и Георги Мишев, Голямата награда за литература на Софийския университет "Св. Климент Охридски" тази година получи писателят Дончо Цончев.

По време на своето слово писателят подчерта, че от него не е излязъл биохимикът, за който си е мечтаел. Университетът и опитът след това обаче са му разкрили възможността да проследява великата логика, която се крие в строежа на скалите, тяхната идеална подреденост - нещо, с което не може да се характеризира съвременното ни общество.

Писателят още изтъкна, че моменти като днешния му дават сили да се пребори с трудностите, да преглътне много неща, вдъхват му кураж и вяра да продължи напред.

На въпрос дали е успял да открие най-ценния камък, Дончо Цончев заяви, че "камъкът не е скала или нещо материално, а е духовен - приятелството". Той още подчерта, че в творчество си се стреми да изкарва на преден план оптимизма.

Дончо Стефанов Цончев е роден на 27.07.1933 г. в гр. Левски. Завършва геология в Софийския университет (1959). Бил е зидар (1951-1953), геолог в Родопите и Странджа (1959-1963), учител в София (1963-1966), геолог в Министерството на горите (1966-1968), завеждащ редакция в изд. "Народна младеж" (1968-1970), зам.-гл. редактор на "Профиздат" (1970-1973), завеждащ отдел "Българска литература" (1973-1989) в сп. "Съвременник", директор на сп. "Лов и риболов" (от 1989), основател и директор на в. "Наслука" (от 1991). Публикува в периодиката от 1956 г. Неговите герои - спортисти, геолози, рибари, ловци, работници - са свързани пряко с начина му на живот. Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза. Автор на разкази, новели, повести, драми, по-важните от които са: "Мъже без вратовръзки" (1966), "Роман на колелета" (1970; 1974), "Червени слонове" (1970), "Опасни типове" (1971), "Почти любовна история" (1972), "Принцовете" (1976; 1991), "Ако можехме да ги чуем" (1977), "Звезден прах" (1981), "Къщата на песните" (1985), романовата трилогия "Жълтата къща" (1982-1986), "Дневникът на един геолог" (1989), "Циганинът" (1991), "Ние, децата на голямата лъжа" (1992) и др.

На официалната церемония ректорът на СУ проф. Иван Илчев обяви, че от тази година се създава и нова традиция - в деня на връчването на голямата награда на университета, ще се присъжда и награда за постижения на студент-магистър с определени творчески амбиции.  Наградата е учредена  по идея на Фондация "Блага Димитрова". Призът ще бъде връчван два пъти годишно, през всеки семестър.

Първият отличен от фондацията е студентката от магистърския курс по "Литературознание" Сирма Данова (на снимката долу). Тя заяви, че любимата й област е българският модернизъм. На въпрос на Econ.bg за конкретните мотиви, които представляват интерес за нея в изследването на това литературно направление, Сирма Данова отговори, че се интересува от мотивите за съня.