За първи път с проекта на новия Закон за горите реално (може да го намерите в прикачения файл - бел.ред.)се разделят стопанските дейности от контролните функции в горите. Идеята е да се създаде един силен контролен орган, който ще бъде изцяло на бюджетна издръжка. Това каза министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов по време на представянето на проектозакона в хотел "Дедеман София Принцес".
Ще бъдат увеличени и правата на горските стражари и по този начин реално те ще имат възможност да се борят с незаконната сеч в гората. Незаконната сеч в момента е един от най-големия бич и годишно България губи от нея близо 50 млн. лв. Реалният добив на дървесина е около 4.1 млн. куб. м. или с оборот от около 200 млн. лв. Докато незаконния е към 1 млн. куб. м.
С изготвения и вече приет от Министерския съвет проект на Закон за горите ще се осъществи най-голямата реформа в горите. Гората е най-голямото ни богатство - една трета от територията на България са гори, която ние трябва да опазим и завещаем на бъдещите ни поколения, стана ясно от думите на Найденов. Той коментира и текстовете в проектозакона, с които се забраняват заменките. "Те като такива вече остават в историята".
Относно текста в преходни и заключителни разпоредби от проектозакона какво ще се случи с вече заменените територии, министър Найденов, каза, че те няма да подлежат на промяна на предназначението. Това се отнася за горите в защитените територии, в "Натура 2000" и в зони "А" или "Б" на Черноморското крайбрежие, става ясно от информацията на земеделското министерство.
Замени ще се разрешават само в случаите за реализирането на важни международни, национални, регионални и общински инфраструктурни проекти. Единствената възможност за замяна е оставена за подпомагане на държавата - при замяна на горски пътища, между държавата и общините. В момента имаме случаи, когато в общински масиви има държавни пътища, и самите общини не могат да кандидатстват по европрограмите за тяхното модернизиране. Има и обратните случаи когато в държавни масиви има общински пътища. Това създава проблеми на съответните общини да кандидатстват за финансиране по европейските програми и специално по мерките от втора ос на Програмата за развитие на селските райони.