Европейската комисия (ЕК) не е отчела в междинния си доклад предоставени от България актуални данни за борбата с корупцията. През миналата година у нас са били образувани 437 досъдебни производства за корупция, 189 дела са били внесени в съда, 117 души са били осъдени, а присъдите на 102-ма вече са влезли в сила, предаде БНР, цитирани от БГНЕС.

Данните са от документ, разпространен днес от постоянното представителство на България към Европейските общности и са били внесени в ЕК на 20 януари т.г. От тях става ясно още, че през 2007 г. са били внесени прокурорски актове срещу 20 лица с имунитет, сред които 8 магистрати. Едно високопоставено длъжностно лице, чието име не е посочено, е било осъдено.

В самия доклад на ЕК, който предстои да бъде окончателно одобрен и представен утре по обяд, фигурират значително по-малък брой обвинения и присъди. Преди два дни източник от ЕС посочи, че от 2000 г. досега в България е бил приключен само един случай корупция по върховете.

Корупцията по границите също безпокои Комисията, която смята, че безмитните магазини са развъдници на корупция и организирана престъпност, предава от Брюксел кореспондентът на БНТ Асен Инджиев, цитиран от Дарик радио. За организираната престъпност Брюксел пише, че няма достатъчно данни за ефективността на съдебните процеси и че от 2000-та година до днес има само една осъдителна присъда на високопоставен служител.

В този контекст Комисията споменава и новосъздадената Агенция за национална сигурност, като препоръчва изясняване за кои случаи тя ще бъде компетентна и как ще се гарантира нейната независимост.

Напредъкът на България в доклада се ограничава до реформата на съдебната система – например промените в Конституцията и някои закони. И тук е налице сериозна забележка - според Брюксел, новите разпоредби на НПК водят до чести връщания на делата от Съда на Прокуратурата и забавяне на процеси за корупция и организирана престъпност.

Комисията смята, че българският НК е остарял, защото няма ясно разграничение между степента на обществена опасност на престъпленията.

От българска страна това се определя като неточна информация. Няма официално обяснение обаче защо реалните според София данни са били предоставени на ЕК едва преди 2 седмици, когато работата по доклада вече беше във финална фаза.