Доставките в областта на отбраната и сигурността, които в момента са изцяло от компетенциите на държавите-членки, ще станат по-прозрачни и по-'европейски' чрез одобрената днес от Европейския парламент директива относно процедурите по възлагане на обществени поръчки в тези две области. Целта е да се създаде общ европейски пазар за оборудване и услуги, свързани с отбраната и сигурността (оценяван на около 90 милиарда евро), като по този начин се увеличи вътрешната търговия между държавите-членки в тези сфери.

Докладът на граф Александър Ламбсдорф (АЛДЕ, Германия), който беше приет днес с 597 гласа "за", 69 "против" и 33 "въздържали се", е част - заедно със приетия през декември доклад за трансфера на отбранителни продукти - от т. нар. " отбранителен пакет". По текста на директивата беше постигнат компромис на първо четене между Съвета и Парламента, съобщиха от пресслужбата на Европейския парламент.

Новите правила трябва да ограничат случаите на неправомерна интерпретация на разпоредбите на договора за ЕС, които дават възможност правилата на вътрешния пазар по изключение да не се прилагат в областта на отбраната и сигурността.

Като цяло целта на директивата е да се намали фрагментираността на пазарите и да се постигне прилагане на общи пазарни правила в областта на отбраната и сигурността. Това ще доведе до подобряване на съотношението цена-качество на продукцията и до засилване на конкурентоспособността, като в същото време се взема предвид независимостта на държавите-членки и тяхната сигурност.

Пазарът в областта на отбраната и сигурността се оценява на около 90 милиарда евро и по тази причина директивата е от голямо значение за целия ЕС, въпреки че 90% от производството на военно оборудване в Съюза е съсредоточено в пет държави-членки: Франция, Великобритания, Германия, Италия и Швеция.


Директивата определя специфични правила на ниво ЕС за координиране на процедурите по възлагане на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността (последната сфера също е покрита от директивата, при все първоначалното несъгласие на някои държави-членки). Обхванати са също поръчки в областта на сигурността, които не са с военен характер.

Извън обхвата на новата директива остават някои видове договори, които са изброени в отделен списък, като сред тях са международните договори с трети страни, както и серия от специфични изключения.

Настоящата директива не обхваща поръчки в областта на разузнаването, както и поръчки, за които прилагането на директивата би задължило дадена държава-членка да предостави информация, чието разкриване според нея противоречи на основните интереси на сигурността й.

Законодателният текст не предвижда специални правила за офсета в областта на отбраната и сигурността; в този смисъл клаузите относно подизпълнителните работи не забраняват офсетите като цяло, а само се стремят да предотвратят незаконните такива.

Новото законодателство улеснява достъпа до пазара за малките и средни предприятия, засилва изискванията за прозрачност на доставчиците и не разрешава едновременното възлагане на договори за проучвания и производство без провеждане на конкурсна процедура.

В директивата се предвиждат специални мерки за защита на т. нар. "чувствителна" информация (класифицирана информация, чувствително оборудване, правила за конфиденциалност), чрез които да се гарантира сигурността на държавите-членки.

Директивата включва също разпоредби за сигурността на доставките и за защита на информацията, както и за техническите спецификации и документацията, които трябва да се прилагат към договорите. Директивата ще се прилага за договори, които са на стойност (без ДДС) поне 412 000 евро за доставки и услуги, и 5 150 000 евро за строителство.

Държавите-членки трябва да приемат най-късно до две години след влизането в сила на директивата необходимите разпоредби, за да се съобразят с настоящата директива.