По делото „Йорданова и други срещу България” Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) днес единодушно призна, че изваждането на ромските семейства от „Баталова воденица” не е необходимо в едно демократично общество и би било нарушение на член 8 от Европейската конвенция за правата на човека, съобщиха от Българския хелзинстки комитет (БХК).

Делото засяга опита на общинската власт в София да премахне ромския квартал „Баталова воденица” на два пъти през 2005-2006 г. и през 2008 г., като отстрани обитателите му поради това, че живеят незаконно на общински терен, без да им предложи алтернативен подслон. През юли 2008 г. Съдът определи привременни мерки, с които разпореди да спре изваждането на хората.

Според Съда заповедта за отстраняване е основана на закон, сам по себе си порочен, защото не изисква преценка за съразмерност. Тя е издадена и преразгледана в производства, в които не само не се дава защита от несъразмерно вмешателство, но и изобщо не се преценява въпросът за необходимост в едно демократично общество, смятат от ЕСПЧ.

Съдът задължава България да промени закона си и практиката по него така, че заповеди за отстраняване на хора от публична земя или сгради, когато могат да се засегнат права по Конвенцията, дори когато владението е незаконно, ясно да сочат целта на изваждането, засегнатите хора и мерките за осигуряване на съразмерност.

Конкретната заповед за изваждане на хората от „Баталова воденица” трябва според решението на Съда да се отмени или изпълнението ѝ да се спре, докато не бъде поправен законът. „Решението е прецедент с европейско значение за правата на ромите. То задължава държавите да преустановят безогледните изселвания на роми, които нямат друг дом,” заяви Маргарита Илиева, правен директор на Българския хелзинкски комитет и процесуален представител на жалбоподателите.

В мотивите си Съдът приема, че:

- Жилищата на ромските семейства съставляват техен „дом” по смисъла на Конвенцията, защото те са ги обитавали в продължение на много години. Без значение е тяхната „незаконност” по вътрешното право. Изваждането на хората от домовете им би съставлявало вмешателство и в правото им на личен и семеен живот. - Загубата на дома е „най-крайна форма на вмешателство” в правото на дом. Застрашеният човек трябва да има достъп до съд, който да реши въпроса на базата на член 8 от Конвенцията, без оглед на това, че по вътрешния закон човекът няма право на собственост. Вътрешният съд е длъжен детайлно да разгледа оплакването за несъразмерност на вмешателството и адекватно да се мотивира по него.

- В продължение на няколко десетилетия властите не са направили нищо да отстранят семействата от терена и така де факто са толерирали поселището. Това е много важно и е трябвало да се вземе предвид, защото бездействието на властите е довело до това семействата да развият здрави връзки в района и да изградят общностен живот там. Принципът на съразмерността изисква такива случаи, които касаят цяла общност и дълъг период от време, да се третират като напълно различни от рутинните случаи на изваждане на лице от незаконно владян от него имот.

- Заповедта за отстраняването се основава на чл. 65 от Закона за общинската собственост, по който хора, незаконно живеещи на общинска земя, могат да бъдат извадени, без оглед специални обстоятелства, като продължил десетилетия общностен живот там или възможни последици, като бездомност. По този закон от общинските власти не се изисква да направят преценка за съразмерност. Като се основават на този закон, властите в случая не се мотивират по никакъв начин, освен да посочат, че жалбоподателите незаконно владеят терена. Националният съд изрично отказва да слуша аргументи за несъразмерността и дългия период на пребиваване на семействата. В случай като този подобен подход сам по себе си е нарушение на принципа на съразмерност.

- Това, че къщите не отговарят на основни санитарни и строителни изисквания, с последици за здравето и безопасността на хората, не може да оправдае отстраняването на хората, доколкото не са проучени алтернативни начини за справяне с тези рискове.

- Алтернативни начини, признати от правителството в собствените му програми и декларации за ромите, са узаконяването на жилища, където то е възможно, изграждането на водопровод и канализация, и алтернативното настаняване, когато изваждането е необходимо. Такива алтернативи не са обмислени в случая.

- Важно е, че преди да издадат заповедта за изваждане, властите не са взели предвид риска жалбоподателите да останат бездомни. Те се стремят да изпълнят тази заповед, без оглед на последиците. Макар да сключват споразумение, в което обещават алтернативно настаняване на семействата, те после го пренебрегват и заявяват, че рискът хората да останат без дом е „без значение”. Предвид дълготрайното пребиваване на общността на терена обаче принципът на съразмерността изисква надлежно съобразяване на последиците от изваждането на хората и риска те да станат бездомни.

- Има противоречие между подхода на местните и правителствени власти, които в случая заявяват, че няма да вземат предвид особените нужди на ромите, защото това щяло да бъде „дискриминация” срещу мнозинството, а същевременно приемат национални и регионални програми за ромско включване, които изхождат от това, че ромите са ощетено малцинство с особени проблеми, които изискват съответно специфично решение.

- Властите не разпознават положението на жалбоподателите като отхвърлена и социално ощетена общност. Такива общности имат нужда от помощ, за да упражняват равни права с мнозинството. Тъкмо бездействието да се поправи тяхното де факто неравенство посредством различен подход спрямо тях може да бъде дискриминация.

- В изключителни случаи член 8 от Конвенцията може да задължи държавата да осигури подслон на особено уязвими хора. - Ощетеното положение на социалната група на жалбоподателите е следвало да се вземе предвид, като им се помогне да добият официален статут на нуждаещи се от жилище, което да им даде право на достъп до наличните общински жилища на равна нога. Това се признава от българските власти в техните програми за ромите, но не е направено в случая.

- Що се отнася до оплакванията от съседи, че хората от „Баталова воденица” вършат нарушения, властите са били длъжни да разследват и санкционират съответните конкретни отговорни лица. Това не е било направено.

- Исканията на съседите ромите да „бъдат върнати по родните им места” са нелегитимни. Властите нямат право да се влияят от такива враждебни нагласи на една социо-етническа група спрямо друга.